СБЛЪСЪКЪТ НА ДВЕ ТЕОРИИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ПРОТИВНИЦИТЕ МИ

Още преди да започна да публикувам в blog.bg през 2009 г., знаех, че поемам по труден път. Понеже вижданията ми за произхода на нашия народ са коренно различни от тези на историците и езиковедите, моята позиция ми докара врагове, много врагове, злобни врагове. Никой имащ титла и радващ се на престиж, не обича да бъде изобличаван, а с работите си аз представях не само нова информация на широката публика, но и показвах грешките на специалистите.

Никой от тях не намери смелост и почтеност да се регистрира и да коментира открито в блога ми. “Смелите” учени действаха с подставени лица: приятели, съпруги, студенти, кандидат-докторанти, или пък се включваха като анонимни. Опитвах се спокойно и културно да проведа дискусия, но уви – виждайки, че са поставени натясно, опонентите   или мълчаливо изчезваха, или започваха безкрайна тирада с обиди, клевети и заплахи.

Зная, че няма как да съм прав за всичко и поради това съвсем чистосърдечно отправях молба да ми бъде представен пример с проучване от последните години, проучване, в което е доказано, че дедите ни са чужд за Балканите народ. Отговорът беше: “ Четете учените!”

Кои учени обаче? На този въпрос  вече 11 години нямам отговор. Нещо вече било доказано от някой си, било изписано много по въпроса, било прието в научните среди и т.н. Хубаво, може и така да е, но защо никой не дава конкретна информация? Къде са тези невидими учени, имащи невидими проучвания, създадени въз основа на невидими аргументи? Нещо се прокарва тихомълком, приема се тайно и после се пласира като доказана теза – това не е наука.

Моят принцип е – проверявай всичко, давай ясни аргументи. Никога не излизам с израза: Ганчо Ценов каза, Георги Сотиров каза, проф. Асен Чилингиров каза... Старая се да посоча конкретно защо давам определено твърдение. Представям сведения не само от историческите извори, но и от областите на археологията, ономастиката, а и културата, религията на групата, намираща се под мое внимание.

Смятам, че това е добър метод на работа, понеже при проучване на своето минало повечето излследователи разчитат най-вече на хрониките на враговете на дедите си – гърци и римляни. Да се надяваме, че те са били обективни, е доста наивно. Ето поради тази причина всяко сведение на стар автор трябва да се свери с данни от археологията, ономастиката, а в последно време и генетиката.

Не мога да разбера на какво разчитат моите противници, дори да ме очернят по някакъв начин, това няма да накара новата информация да изчезне. Има достатъчно други, по-млади от мен хора, които ще поемат щафетата. Днес може да се наклевети човек с доноси, може да се компрометира страница с доноси, но в крайна сметка живеем във века на информацията и никой не може да скрие деянието си, а че ще плати за стореното, е сигурно.

Аз съм човек, който се е преборил с егото си. Ако някой ми покаже убедително, че съм сгрешил, за мен не представлява трудност да призная, че не съм прав. Готов съм да направя това публично и за да докажа искреността на думите си, давам възможност на някой от своите противници да представи материал с доказателства, от които да стане ясно, че старите българи не спадат към местните народи, а са дошли от Сибир, Памир, Кавказ и т.н.

Това не е ново предложение, давал съм на противниците си тази възможност многократно. Преди няколко години помолих един възпитаник на Шуменския уиверситет да напише материал, да го сканира и да ми го прати като изображения, които аз ще публикувам. По този начин манипулация на текста от моя страна е невъзможна. Момчето започна да мънка, да се оправдава, че не е научен работник... и “смело” се отказа.

Съвсем наскоро отправих същата молба към приятел на въпросния индивид, който опонираше “смело”, но когато дойде време да напише нещо свое, подви опашка и се скри. Въпреки че попитах съвсем културно, и този бранител на историческата наука се отказа с оправданието, че вече е писано достатъчно по въпроса.

Излиза, че позицията на казионната наука е като Шамбала – всеки е чувал за тази мистична страна, но никой още не я е виждал. И така – за пореден път отправям призив към своите противници – нека някой от вас да напише материал от 3-4 страници и да представи доказателства за това, че старите българи са били номади по време на ранното Средновековие (такова е виждането на шуменските възпитаници). 

Нека бъдат представени доказателства, че езикът на старите българи е бил тюркски, ирански или за какъвто го смятат специалистите, но да има и ясна аргументация, истински доказателства, а не само голи твърдения – така казва този и онзи. Нека бъдат представни доказателство за това – къде да търсим прототипа на керамиката на старите българи, на техния свещен символ IYI, а и на руните им.

Аз поемам ангажимента да публикувам този материал в блога си (разбира се със сканирани от автора страници) и не просто ще го публикувам, но и ще го спонсорирам, за да стигне до още по-голям брой хора. И без спонсориране имам около 5000 прочита на ден, със спонсориране прочитите стигат до към10 000, понякога и 20 000. Сега е моментът някой бивш студент или настоящ кандидат-докторант да блесне и да убеди читателите ми, че той е прав, а аз - не.

Разбира се, има и друга възможност. Зная, че тези, които коментират като анонимни в блога ми, нямат свои блогове и страници. Зная, че през живота си не са написали нищо свое със стойност, но сега те могат да впрегнат силите си и да докажат, че освен тролене и клеветене, са способни на нещо продуктивно, нещо полезно. Bloger представя безплатна платформа, регистрирането и създаването на личен блог се прави за минути. А колкото до знанията, нужни за поискания от мен материал – те би трябвало да се натрупани до този момент.

Публикуването в собствен блог дава 100% гаранция, че никой не може да манипулира текста. Нека този, който намери смелост (дано да се намери такъв, за което обаче се съмнявам), да създаде блог, да публикува работа, аз поемам ангажимента да поставя тази работа на стената си и да я спонсорирам.

Най-после читателите ще се запознаят с доказателствата и аргументите на представителите на българската наука. Най-после ще има яснота дали аз греша, определяйки народа ни като наследник на Залмоксис и Орфей, или грешат тези, които определят дедите ни за дошли от някъде си номади. След като един блогър е намерил смелост да тръгне против течението, то ще е срамота тези, които поддържат официалните теории, да не намерят смелост и ясно, открито да защитят виждането си.

След като работата на опониращите ми види бял свят, аз от своя страна ще публикувам отговор към критиката, която проф. Светлана Янакиева отправи по отношение на работата ми за произхода и древността на името българи.

Съмнявам се, че противниците ми ще се възползват от предложението ми, но поне за пореден път ще стане ясно, че Ганчо Ценов е прав. Прав за това, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, покръстен от Апостол Павел и успял да направи нещо уникално - да излъчи хора, които стават господари на своите стари покорители -римляните. Максимин Тракиец е първият, но не и последен император с тракийска кръв.

БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД СОЛУН

През 2016 г. различни медии лансираха “сензацията”, че благодарение на монети може да се докаже принадлежността на Солун към българската държава. “Сензацията” бе рециклирана и през 2019 г. Намират се хора, които продължават да споделят новината през 2020 г., а с това се спомага да се наложи едно погрешно виждане. Солун  и земите край този известен град наистина са обитавани от нашите предци, но не монета доказва това, а нещо друго.

Монетите се прекрасно средство за датиране на определен археологически слой, с тях може да се определи възрастта на погребение, сграда и т.н. Ако например в дадено старо селище бъдат намерени солиди на император Константин Велики, а същевременно няма монети от по-ранни римски владетели, това означава, че въпросното селище е строено след, или по времето на императора от тракийски произход.

Монетите действително са важен археологически материал, но те циркулират, тяхното присъствие, най-често само показва какви са били търговските връзки на жителите на даден град с други хора. Ако в София бъдат намерени монети, на късносредновековния владетел Сигизмунд Люксенбургски, това не означава, че столицата ни е била управлявана от крал Сигизмунд, или пък е била част от неговата държава, а само, че сме били в контакст с хора, над които този владетел е властвал.

Въпросната “сензационна” монета, която е сечена по времето на цар Йоан-Асен II, не доказва, че Солун и околностите му са били населени с българи. По-удачно би било да се търсят други доказателства за българските корени на обитателите на Солун и териториите край този важен за различни сили град, а ценни сведения има.

Поне за мен, топонимите и хидронимите са най-важните доказателства за присъствието на определена етническа група в даден регион. Старите названия на селища, местности, реки и т.н. показват какъв език е говорен във въпросната област, а това спомага да се определи и етническата принадлежност на хората от областта.

Според повечето историци, още в края на VI в.сл. Христа (по сведения на Йоан Ефески, през 584 година), нашите деди правят опит да превземат град Солун, като атаката е подновена съвсем скоро – в началото на VII в.сл. Христа. Ако това бе първата поява на предците ни в региона,  то преди този период, ние не би трябвало да срещнем никакви български имена на реки, селища и местности край Солун.  Дали обаче това е така?

Базиликата Св. Димитър в Солун, изображение- Andrew Zorin, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53960557

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg/800px-Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg

Писалият по-рано от Йоан Ефески Прокопий Цезарийски споменава течащата в близост до град Солун река Рекиос/Ρήχιος – Proc. Aed.IV.iii.27. Това название се е наложило поне век преди Прокопий да започне своята работа “За Строежите”, т.е. някъде към 440-450 година, т.е. повече от век преди “първото нахлуване на дедите ни” в Южна Тракия. Проблемът за поддържащите официалните теории е, че името на течащата край Солун река Рекиос/Ρήχιος е обяснимо на български език и оборва старите виждания, поради тази причина то бива оставяно в сянка. Рекиос /Ρήχιος означава просто река, реката.

То е сродно на друго подобно, споменато отново от Прокопий, който описва крепостите на Тракия и между другите изрежда и Мила река/Mιλλάρεκα – Proc.Aed.IV.iv.3.  На това название акад. Влaдимир Георгиев дава тълкуване мѣла рѣка-плитка река и смята името за славянско, но не обяснява няколко важни неща.

Много по-рано, около 500 години преди Прокопий, или приблизително времето, по което Апостол Павел посещава нашите земи, Плиний Стари нарича един от ръкавите на делтата на Дунава с много интересно име: Наракустома/ Naracustoma: “secudum ostium Naracustoma appelatur”-Plin.H.N.IV.49.  Частицата stoma e гр. στόμα-устие, ръкав на делта на река, а това показва, че Плиний е ползвал сведения на по-стар гръцки автор. От друга страна името на ръкава Нараку/Naracu не притежава смисъл нито на латински, нито на гръци, но стблг. на рѣкоу-на реката дава прекрасно обяснение.

Гръцкият автор, от който Плиний е черпил информация е записал тракийското, т.е. древнобългарското название на един от ръкавите на делтата на Дунава Ναράκου στόμα. Това название е сродно на името на течащата край град Солун река Мила река/ Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река).

Хората дали името на солунската река, няма как да са нов народ по простата причина, че нито има сведения на римски автори за трайно заселване на нов народ край Солун в периода, в който името на реката е възникнало, нито пък Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) може да се нарече ново име, защото е сродно на споменатото малко след смъртта на тракийския цар Реметалк III  (44 г.след Христа бел.авт.) речно название Ναράκου στόμα/ Naracustoma (на рѣкоу-на реката).

Вариацията raka-reka е обяснима точно с екането и якането в българския език. В определени региони се казва река, като в Суха Река, Тервелско, а в други ряка (в древността *рака бел.авт.), както например в родопския топоним Ряката. Не самоMιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) и Naracustoma (на рѣкоу-на реката) са обясними на български език, но особеностите на тези древни названия са типични за българския език. Самият акад. Вл. Георгиев признава, че якането и екането е не само типичен белег на българския език, но се манифестира и в тракийския (който реално е древен български бел.авт.).

Разбира се една птичка пролет не прави. Нужни са повече български топоними от земите край Солун, за да можем да говорим за доказано българско присъствие в този регион по време на Античността. Проучвайки така наречените славянски названия от територията на Гърция, лингвистът Макс Фасмер дава огромен брой имена на селища от земите край Солун и Халкидика, и то названия обясними на български език. Този учен обаче е убеден, че се касае за нови имена и това не е учудващо защото Фасмер не смята дунавските славени за стар народ, както прави д-р Ганчо Ценов идентифициращ ги с гетите.

Най-интересните названия дадени от Фасмер са: Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина. Те са обясними с българските думи балта-блато, бор, долина, сѣно-сено, стан, скотъ-животно,добитък.

Ако тези названия от земите край Солун бяха нови, т.е. дадени от народ, който едва през 584 година (по сведения на Йоан Ефески) е дошъл да граби богатия град, то преди този период, на Балканите не би трябвало да има топоними сродни на Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина.

Реалността обаче показва нещо съвсем друго – имена сродни на оставените от българите край Солун се срещат доста  дълго преди 584 година. За да не съм голословен, представям названия на обясними на български език древни топоними и етноними, които са регистрирани в периода VIII в. пр. Христа – IV в.след Христа:

Bora –Liv.45.29 – I в.сл.Христа.

Di-baltum- Amm.Marc. 31.8 – IV в.сл. Христа.

Doliche- Liv.42.53 -I в.сл. Христа.

Σάνη – Her.VII.22 - V в.пр. Христа.

Σελλοί – Hom.2.748-751 – VIII пр. Христа, Sellae-Plin.IV.1.2- I сл. Христа.

Νεστάνη – Paus.8.7.4 – II в.сл. Христа (Г. Сотиров прави връзка със стан)

Σκοτοῦσσα - Xen. Hell. 4.3.3 – V-IV в.пр. Христа, Scotussaei – Plin.H.N.IV.17 – I в.сл.Христа

Към древните съотвествия на българските топоними край Солун, трябва да се добави и изключително важната подробност, а именно това, че с изключение на Ди-балтум (днешният Дебелт) и Нестане (в пеласгийската Аркадия), се касае за названия от територията на Южна Тракия и Древна Македония, т.е. в региона, в който е и Солун.

В такъв случай какво дава право представените от Макс Фасмер български названия край Солун да бъдат определени за нови? Реално нищо не дава право да се твърди подобно нещо.

Самото древно име на Солун е българско. Стефан Византийски съобщава, че Солун e наричан още Алия/Άλία, което пък несъмнено идва от гр. дума ἄλος-сол. Древната форма на българската дума сол е била *sal, в стблг. срещаме сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор.

Смятам, че първото название  на Солун е било Салос, Саланос – от сланъ, поради солените минерални извори. С подобно име е и Салмудесос, чието значение е солена вода. Не правя връзка между Солун, сол, *sal, сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор, произволно. Край Солун наистина е имало солени минерални извори. За това свидетелства и споменатото от Херодот алтернативно име на града, то е Терма/Θέρμα, а неговото значение е горещина, несъмнено поради горещите минерални извори в близост до Солун.

За тези горещи, солени извори срещаме информация в създанения от Уйлям Смит речник на старогръцката и римска география: “During the first period of its authentic history, it was known under the name of  THERMA  (Θέρμα,  Aesch.; Θέρμη,  Herod., Thucyd.; Θέρμαι, Mal. Chronog. p. 190, ed. Bonn), derived, in common with the designation of the gulf (Thermaicus Sinus), from the hot salt-springs, which are found on various parts of this coast, and one of which especially is described by Pococke as being at a distance of 4 English miles from the modern city.”

Чак в по-късни времена, названието на тракийското селище е свързано с име на лице. По същия начин тракийските топоними Полтимбрия и Месембрия са свързани с фиктивните лица Полтис и Мелса. Преименуване на градове е позната традиция от миналото. Тракийският Ускудама бива наречен по-късно Адрианополис, по името на император Адриан. Преслав получава името Йоанополис, след агресията на император Йоан Цимисхи и завладяването на България.  

Докато Терма/Θέρμα  и Алия/Άλία, са гръцки имена, то Салоника, Солун, (Салос, Саланос) са български названия. Това, а и многого останали древни български названия от региона са доказателство, че дедите ни са обитавали земите край Халкидическия полуостров от незапомнени времена.

Все пак траките бисалти, одоманти, бистони, мигдони и др. са обитавали земите край Солун, те са и създателите на селището, а ние българите сме техни пълноправни наследници. За това свидетелстват не само типичните за нас древни хаплогрупи, (I2, R 1b*L23, E-V13, J2, R1a), но и характера на фолклора ни, голяма част от земеделските уреди, пастирските атрибути и т.н.

След като се наблюдава приемственост – от Каменната епоха, та до ново време, няма причина да се отрича, че Солун е създаден от хора, чиято кръв тече във вените ни. В далечното минало тези хора са наричани бистони, одоманти, използвало се е и колективното име траки, а накрая се налага и името българи. По-право то принадлежи на хора от групата на траките мизи, а да не забравяме, че мигдоните са причислени към семейството на мизите.

В народната памет истинското име на Солун винаги е пазено, тъй както точно народната памет е съхранила името на Пловдив – Пулпудева. Римляните са наричали града Тримонциум, гърците са ползвали названието Филипополис. Дедите ни са казвали на селището си Пулпудева, което еволюира във Плъпъдивъ, Плъвдивъ, Пловдивъ, Пловдив. По същият начин е запазено и името на град Солун.

Следвайки фактите трябва да се заключи, че Солун и земите край него са обитавани от наши деди от най-дълбока древност, но поради конфликти с различни агресори, дедите ни са губели властта си над селището, а това е позволявало на гърците да се заселят в Солун, да се увеличат на брой и след време да назоват града свой.

Солун наистина е бил български град, като поне до времето на император Йоан Цимисхи доминантния език в селището е бил българския. Солун е изгубен като територия, но това не означава, че трябва да го считаме за изгубен и за историята ни. Както казва Васил Левски: “Чуждото не щеме, но и своето не даваме”.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

2.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

5.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, T.VI, вт.изд. ред. M.Рачева, Т.Ат.Тодоров, автори В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат. Тодоров, АИ Марин Дринов, София, 2012

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

7.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

10.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Science, Quebec, 1969;

12.G. Lucas Friedrich Tafel, Historia Thessalonica res gestas usque ad annum Christi DCCCCIV сomplectens, typis Hopferi de’Lorme, Tubingae, MDCCCXXXV;

13.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street, 1854;

14. M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, (Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970);

Извори от интернет:

 Уникална монета разкри, че Солун е бил български

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/353638

Монети доказват: Солун е бил български Копирано от standartnews.com

https://standartnews.com/balgariya-obshtestvo/moneti_dokazvat_solun_e_bil_balgarski-333042.html

Монета от аукцион в САЩ: Солун е част от България

публикуване от Кремена Бедерева 15/05/2016

https://littlebg.com/moneta-solun-e-bil-bulgaria/

P.S. Книгата ми "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" може да се поръча от страницата на издателство Атеа 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

КАКВО ПИШЕ В ЗЛАТНАТА ОРФИЧЕСКА КНИГА?

В “НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ” в столицата ни София, се съхранява един уникален артефакт. Това е така наречената Златна Книга – древен епиграфски паметник съхранил послание (на над 2500 години), което е гравирано на златни листи. Страниците са обвързани с особен механизъм и това дава право да се говори за златна книга.

                                                  Изобр. - Станислав Георгиев

По мои сведения, за първи път информация за древния обект бе поднесена на широката публика през 2003 година. Тогава, както в наши, така и в чужди медии бе съобщено за съществуването на артефакта, като бе уточнено, че става дума за автентично старо произведение на златарското изкуство.

Unique book goes no display –The world’s oldest multiple book – in the lost Etruscan language – has gone on display in Bulgaria’s National History Museum in Sofia (Уникална книга бива представена на изложение – Най старата книга на изгубения етруски език е представена на изложение в Националния Исторически Музей на България)

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/2939362.stm

“The authenticity of the book has been confirmed by two experts in Sofia and London, museum director Bojidar Dimitrov said quoted by AFP.” (Според Божидар Димитров, автентичността на книгата е потвърдена от двама експерти в София и Лодон)

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/2939362.stm

  

World's Only Etruscan Gold Book Added to Bulgaria's Archeology Treasures (Единствената в света златна етруска книга е вече част от археологическите съкровища на България)

https://www.novinite.com/articles/22691/World%27s+Only+Etruscan+Gold+Book+Added+to+Bulgaria%27s+Archeology+Treasures

                                                               Изобр. - Станислав Георгиев

На историята засягаща намирането на Златната Книга, а и за пътя ѝ до залата в “НИМ” няма да се спирам. Няма да описвам и дългогодишните опити за достъп до информация относно текста на забележителния паметник. Важното е, че през 2016 година, след встъпването на доц. д-р Бони Петрунова в длъжност директор на “НИМ”, вече бе дадена възможност да се заснеме обекта, а и да бъде излъчено предаване по телевизията.

НИМ показва пред камера "Златната орфическа книга", сътворена преди повече от 2500 години

Екипът на „Преди обед“ първи засне страниците на златната орфическа книга, която от 14 години се съхранява в НИМ. Тя е написана на етруски език и вероятно е служила за преминаване в отвъдното на заможен човек

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/nim-pokazva-pred-kamera-zlatnata-orficheska-kniga-satvorena-predi-poveche-ot-2500-godini.html

Журналистката Ирена Григорова  (която наскоро издаде интересната книга “Прастари Времена”) получи важни обяснения както от доц.д-р Бони Петрунова, така и от археоложката Павлина Тевлова. Стана ясно, че наши, а и чужди лигвисти работят върху разчитането и тълкуването на текста на създадената преди повече от 2500 години Златна Книга.

Предаването на г-жа Ирена Григорова да предизвика голям интерес и голям брой приятели ме затрупаха със съобщения и въпроси. Тези въпроси са толкова много, че нямам възможност да отговоря на всеки поотделно. Сега използвам възможността да дам отговор на някои от тях.

                             Изобр. Бeти Цанева

Бях запитан - дали книгата е действително толкова стара, колкото я представят? Д-р Петрунова обясни доста добре, че датировката е дадена въз основа някои признаци на надписите. С това съм напълно съгласен, действително формите на буквите М, Т, N, са характерни за надписите от VI-V в.пр. Христа. Самата иконография на няколкото изображения на хора и животни е в същия стил както изображенията по етруски и венетски съдове от средата на първо хилядолетие преди Христа.

                                                                 Изобр. Бeти Цанева

Друг  често зададен въпрос бе – на тракийски език ли е книгата, или на етруски? Според мен,  текстът е на етруски език. Съдя за това поради наличието на етруски думи:

RENE-жертва, приношение

FAMNЕ-слава, чест

LENE-мъртвец, починал

CLENU-потомък, син

THI-показателно местоимение: този, на този 

THIC-направи

Срещат се  интересни лични имена като АКИЛУ-Ахил, ВЕЛКЕ- мъжко име отговарящо на нашето име Вълко, ФАЛАС/БАЛАС, което отговаря на древното тракийско име Балас. В текста се вижда ясно и етруското фамилно име Лартал – син на Ларт.

Възможно е гравираната на златните листи дума ТЕСНЕ да е име на богинята Тесан-зората. Лесна за прочит е и думата АТЕНА, но смятам, че в този случай не се касае за теонима Атина, а за прилагателното атена-бащински, на същия род.

Най-често задавания въпрос бе: какво е посланието на книгата? Тъй като не притежавам ясни изображения на текста, а и за самото тълкуване е нужно много време, обърнах внимание на една страница, на която буквите се виждат ясно.

Текстът не е дълъг, а четенето според мен е:

RENE  THIK  PHULUM  VAMNE  SIELANE  IENESTHI  ATHENA  THI  PHELKIAL  PHELKE

Смятам, че значението е следното:

Като изпълнение на задължението си, Велке син на Велкус, направи приношение за славата на Силан Иенести, който е от неговия род.

Или в друг словоред:

Като изпълнение на задължението си за да почете Силан Иенести, който е от същия род, Велке син на Велкус направи приношение.

Колкото до това дали Златната Книга е Орфическо послание – на този въпрос не мога да отговоря. Тъй като нямам достъп до целия текст, нямам и възможност да извърша проучване, а без проучване, каквото и да кажа, ще е спекулация. Поради тази причина, на този момент се въздържам от даване на мнение по въпроса.

Надявам се в скоро време нашите лингвисти да успеят да представят свое тълкуване на този уникален документ, който е създаден преди времето на бащата на историята Херодот. Със сигурност, тогава ще научим повече за ролята на дедите ни в оформянето на езиците и културата на италийските народи. Eтруският език е древен, много древен, а индоевропейските елементи в него са заети от други езици, като например този на дедите ни, които влизат в историята под името траки.

Тракийското присъствие на Апенините може да се докаже благодарение на исторически извори, топоними, хидроними, а и на много артефакти от тракийски произход. Нека не забравяме и куполните гробници на етруските – досущ като нашите куполни гробници. Не е за пренебрегване и факта, че етруските почитат Земла-Земела, чието име различни езиковеди тълкуват със думата землiа-земя.

Етруска куполна гробница – източник https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg1qb1qLUPKtjFk9QDj8trzvMQk82GwZrO0Hxfe4j19xqrMGffsH1sLFZQ27u1EZjKGMz6p3fKk19YdpXwBJmMrU9ZmdrHlL0ia1t6wORCdKTWLEE7BumCPyzoTtECaPC9WTDN_yM54hyphenhyphenxY/s1600/100_0425.jpg

http://italywiththeresa.blogspot.com/2012/04/under-etruscan-sun.html

 С изолирането на индоевропейски думи от етруския език и демонстриране на техния тракийски произход, ние ще се доближим до истинската си история, ще се доближим и до мястото, което ни се полага – това на цивилизаторите на стария свят. Това това твърдение не е никак преувеличено защото до VI в. пр. Христа римляните се намират под доминацията на етруските, а самите етруски, много по-рано са били под влияние на балканските народи траки и пеласги, чиято кръв тече в нашите вени.

P.S. Книгата ми "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" може да се поръча от страницата на издателство Атеа 
http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0