ДУМИ ОТ ЕЗИКА НА ОРФЕЙ

Лингвистите знаят добре, че имената на народите се менят. С течение на времето се налагат нови, различни названия, това е един естествен процес. Южните ни съседи са наричани данайци, гърци, елини, по време на Средновековието са се разпознавали и под името ромеи. Дедите на иранците са познати като перси, артеи, кефени и хорсари. Съвсем нормално е за нашите предци да важат също няколко имена. Ако историята ни бе написана от независими и непредубедени хора, то днес всеки щеше да знае, че траки е по-старото наименование на българския народ.

Вместо това, години наред бе внушавано, че ние сме смесица от три напълно различни етноса. За народа на Орфей се твърдеше, че през прословутата 680 година е бил само едно незначително малцинство, което в болшинството си е романизирано и гърцизирано. Поданиците на княз Аспарух бяха обявени за говорещи тюрски език азиатци, а за техните съюзници-старите славени, се казваше, че са дошли от Припятските блата на Украйна.

Как обаче става чудото – три напълно чужди един на друг народа да се консолидират за рекордно кратко време и да образуват държава, която да кара Римската Империя да трепери, никой не обясни задоволително.

Не бе обяснен и друг феномен. Няма спор по отношение на това, че до VI век речта на народа на Орфей е жива. Свидетелствата за това са повече от ясни и не се отричат, но никой не успя да посочи причината защо след VI век, хората познати като траки, изведнъж забравят майчиния си език? Как е възможно един народ, който се е намирал 600 години под римска окупация, да пази ревностно своя език и култура, а след това, въпреки, че се радва на пълна свобода, да забрави корените си?

Attributed to the Painter of London E 497 - Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/05/Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg

В науката съществува един много важен принцип, той е познат като Бръсначът на Окам – От всички теории даващи обяснение за даден проблем, за предпочитание е най-простата, тази, която използва най-малко предположения.

Най-логично е да се приеме, че през 680 година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи на един и същи народ. Доказателства за това има и то много.

От IV до XV век старите българи биват отъждествявани с мизите, които се явават най-големия тракийски народ. Славените, за които пишат Йордан, Прокопий и др. са наречени гети в три книги на Теофилакт Симоката. Доста по-рано, Страбон обяснява, че мизите и гетите са роднини, смесват се бързо и лесно, а и говорят същия език както останалите траки.

Нека видим как стоят нещата през VII век. Земите между езерото край град Мурза (Хърватско) и река Днестър (Украйна) са обитавани от славените, които Симоката нарича гети. Черноморските степи са дом на свободните българи, които множество стари автори отъждествяват с мизите. Територията на юг от река Дунав е заселена предимно с траки, които според Страбон говорят същия език както гетите и мизите.

След 680 година, римските легиони и чуждите колонисти са прогонени от земите ни. Голяма част от свободните траки- гетите и мизите идват на юг от Дунава и така населението на земята ни е отново многобройно. Става възможно да се оформи голяма армия, която е способна да се противопостави на римските легиони.

Има ли нещо неестествено и странно в това обяснение? Няма нищо сложно, но поради това, че живеещите на север от Дунава траки са известни и под други имена, а по-късно тези имена са приети от други народи, се стига до недоразумения.

Траките са роднини с илирите, част от които са известни под името венети. Точно венетите са дедите на поляци, чехи, руснаци, че дори словените и словаците. Поради това, че езикът на гетите познати като славени е близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни. Нещо неясно?

Фактът, че траки и илири са роднини обяснява родството на българския език с този на сърби, хървати, словени, поляци и т.н. Родството ни с хърватите-потомци на илирийския народ арвиати бе доказано от проучванията на наши и чужди генетици.

В миналото бе подмятано ехидно, че няма как българския език да е продължение на тракийския, понеже спадал към славянската езикова група. Смесване на име на исторически народ с название на езикова група, без да се споменат важни подробности за произхода и по-старото име на историческия народ е недопустимо, това е груба манипулация.

Голяма част от езиковедите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. Поради натиск на политици обаче, истината бива изкривявана. Едни лингвисти предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи, други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, само хора като Георги Сотиров отказват да участват в манипулациите и смело твърдят, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч. Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване са ползвани български думи, ще се получи дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере и систематизира сведенията на различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и авторите изолирали въпросните думи. Държа да отбележа обаче, че никой от въпросните лингвисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията. Приятно четене!

аз-аз – Владимир Георгиев

ак-око- Владимир Георгиев

аса-осил - Владимир Георгиев

асду-яздя - Владимир Георгиев

бал-бял - Владимир Георгиев

балан-балан - Владимир Георгиев

барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

бебрус-бобър - Иван Дуриданов

бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

био-бия –Димитър Дечев

бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

братера-братръ  -Владимир Георгиев

бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

брузас- Иван Дуриданов

бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

гава-говети-почитам –Димитър Дечев

гал-голѣмъ –димитър Дечев

галтис- голоть-поледица протослав. Иван  Дуриданов

гентон- ген (гнати) –Вилхелм Томашек

гила-жила –Владимир Георгиев

гордо-градъ- Паул Кречмер, Ото  Хаас

дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

дау-давити-давя Ото Хаас,  Владимир Георгиев

дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

деин-деен –Владимир Георгиев

дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

до-до – Владимир Георгиев

добер-дебра, дол –Димитър Дечев

дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

друвета-дърво Владимир Георгиев

еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

ед-одрина-обор –Димитър Дечев

e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

з-за, отвъд -Димитър, Дечев

зайка-заек – Владимир Георгиев

залдас-злато –Иван Дуриданов

залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

залден-златан – Владимир Георгиев

зелкия-зелка – Владимир Георгиев

земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов

зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

зора-зора – Георги Сотиров

зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

ина-иней-скреж – Димитър Дечев

интос-ендо – говендо- Димитър Дечев

кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев

кал-кал – Иван Дуриданов

карпа-карпа –Владимир Георгиев

картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

кол-коло-колело – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

корубант-жребѧ – Ото Хаас

котиата-котенца –Владимир Георгиев

лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

кентас-чѧдо, начьнѫ- чедо, начевам Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

керм-грамада – Димитър Дечев

керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

мари-море – Владимир Георгиев

ме-ме, мене – Владимир Георгиев

мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

мидне-место –Вилхелм Томашек

мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

олган-влага – Владимир Георгиев

остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

росе-роса Димитър Дечев

сабазиас, сабадиас- свободъ- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев

сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

саузу-сух – Владимир Георгиев

светул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

сева-цев – Владимир Георгиев

си-сь-този – Владимир Георгиев

скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

скарке-скърцам- Владимир Георгиев

спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

стаина-стена – Владимир Георгиев

стан-стан- Георги Сотиров

стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

страуос-струя-  Иван Дуриданов

струм-струя – Димитър Дечев

стур-страна, простор – Иван  Дуриданов

сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

тар (дар) дар - Димитър Дечев

темено-тъмен – Ото Хаас

темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

трапо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев

траус-троша – Иван Дуриданов

три-три – Владимир Георгиев

трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

удра-видра – Иван Дуриданов

хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Това не са мои спекулации, а сравнения на професионалисти. Реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати от специалистите и поради това не са дадени в горния списък. 

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица. 

Не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения, вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни. С тази работа известна част от укритото вече е публично достояние. Aко е рекъл Господ, скоро ще представя и останалите 400 думи от речта на древните ни предци и товава едва ли ще останат сънародници, които да вярват, че езика на Орфей е мъртъв.

СТО ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ИНТЕРЕСНИ ИМЕНА ОТ ЗЕМИТЕ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България знаем благодарение на летописците Теофан и Никифор. Сведенията им не са особено ясни, но са допълнени от документа познат като Именник (на българските князе). В него се казва, че 515 г. преди Аспарух, дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава. Oбщо взето може да се каже, че Стара Велика България е обхващала територията на Южна Румъния, като периферията е опирала до земите край Азовско Море. Точно там е и мястото, в което са властвали носещите тракийски имена монарси на съществувалото по-рано Боспорско Царство.

Неговият изгрев е през V век преди Христа, точно тогава, когато на Балканите одрисите създават могъща държава предизвикваща страх, възхищение и завист у съседите. Първия господар на Боспорското Царство носи името Спараток, а така е назован и един одриски владетел от същия период: Спараток I. Цитираща Анохин, д-р Ружа Попова предава виждането на руския учен по отношение на това, че боспорския благородник Спараток I е де факто брат на одриския цар Ситалк, познат от разказа на Херодот.

Идентичните имена на одриския и боспорския владетел са нещо интересно, защото не се касае за изолирано явление. В земите, които Теофан и Никифор наричат Стара Велика България, са регистрирани между V в. пр. Христа и IV в.сл. Христа още четиринадесет тракийски царски имена. Става дума за: Адаиос, Бас, Берисад, Битюс, Гордис, Косина, Котис, Мидатос, Мостис, Реметалк, Рескупорис, Садала, Севт,  Спокос.

Значителното количество на тракийски царски имена в земите на Стара Велика България е един неудобен факт, за който доста изследователи не обичат да говорят. Не се отваря и дума за факта, че във въпросната територия, по време на Античността са почитани Тракийския Конник, Дионис, Сабазий, Кибела. Открити са доста оброчни плочки с изображение на Хероса, а имената на посветителите са безспорно тракийски – Севт, Мокус и др.

Следи от култа към бог Дионис

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky18.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

По отношение на тракийските паметници от Северното Черноморие, д-р Ружа Попова споменава следното: “...в Северното Черноморие съществува значителен тракийски масив, който не е резултат от промените, настъпили през Римската епоха, а е трайно установен, но вероятно с променлив брой в различните епохи. Културата на това население успява да окаже достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население и оставя трайни следи.”

Улица от Олбия, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky23.jpg

Боспорски бойци, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky25.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

Надгробни паметници от Северното Черноморие (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

http://annales.info/skif/skifkrim/t45.htm

Несъмнено, броя на траките в земите на север от Дунава и Черно Море е бил значителен. Проучванията на учените В.Латищев, В.Струве, М.Тихомиров, Д.Калистова, С.Крыкин, О.Дашевская, К.Влахов и др. доказват това убедително. Керамиката от земите на Черняково и Сънтана-Муреш има прототип в земите на Южна Румъния и Северна България. Освен това, на писмени паметници от различни времена са документирани следните тракийски имена:

Аброзеос, Авлузелм, Авлузен, Адаиос, Ак, Акия, Алдиос, Апатуриа, Ардарос, Ата, Атес , Атас , Атюс, Баба, Багос, Багес, Багиос, Байо, Баламир, Банас, Бас, Басар, Баста, Битюс, Батак, Батас, Батий, Батон, Батул, Берисад, Бес, Бистус, Битюс, Боискос, Болас, Бостас, Ботис, Ботос, Ботул, Вастубалос, Великус, Вензис, Властос, Войдес, Гадеис, Гастий, Герман, Гоискос, Гордис, Гокон,  Гото, Дада, Дадас, Далазелмис, Даос, Деиос, Дизас, Дизазелмис, Дизурос, Дроболус, Дулас, Дула,  Дулон, Диюрпанаис , Ерак, Ерми, Ермос, Зазус, Зиа, Карпос, Кодрос, Коко, Косас, Косина, Котина, Котис, Котион, Котон,  Котутион, Кузос, Ма, Мазис, Масас, Мастун,  Менулос, Месес, Мидакос, Мидатос, Мирина, Мокос, Мокиос, Мокус, Мостис, Мукапор, Мукатралис, Муса, Нана, Нано, Олгасус, Папас,  Перисал, Пюрос, Реметалк, Рескупорис, Рома, Сагариос, Садала, Сатрабат, Севт, Сисул, Скозос,  Спароток, Спаробаис, Спартокион, Спокос, Стуран,  Сурос, Тамира, Тата, Татис, Тарула, Татус, Тракида, Трасулос, Тюнос.

От този списък следните лични имена са базирани на племенни названия: Бес, Гето-миз, Тракида, Трасулос, Тюнос, идващи от беси, гети, мизи, траки, тюни. Към тях може да се добави и Даос, идващо от даи, даки.

Особен интерес представляват имената Дула, Дулас, Дулон. Най-често във времето на Античността те се срещат по надписи от долината на Струма, срещат се също по печати на тухли от IV-V век от областа Мизия, която по това време е наречена и България от Св. Йероним.   

Важно е да се знае, че Дула е име на тракийска богиня, а както почти на всеки българин е известно – Дуло е названието на рода на Аспарух, Тервел и др. наши владетели. Най-рано Дуло се среща в микенски документ на около3300 години – KNDd 1193. Подлагайки на анализ този документ, Юрий Откупщиков споменава за връзката на Дуло с тракийските имена Дулас, Дулес и т.н. За жалост, поне по мои сведения, нашите учени не подкрепят виждането на Откупщиков.

Ерми, Ермос са също интересни имена защото отговарят на старобългарското родово име Ерми. Паметниците, по които се срещат тези имена са датирани II-III век. Малко по-рано, във Филипополис (Пловдив) е живял Св. Ерм, който е ученик на Апостол Павел и е споменат от него в Новия Завет. Тук е мястото да се уточни, че Ерми, Ермос са вдъхновени от името на бог Хермес, а той е богът на тракийската аристокрация според Херодот.

Мостис предизвиква любопитството ни не само защото се среща в Боспорското Царство и в Тракия, като име на одриски владетел, но и поради силната си прилика със стблг. лично име Мостич (чъргубил по времено на Симеон Велики).

Като теофорни, т.е. вдъхновени от името на определено божество можем да определим Багиос, Вензис, Котутион, Масас, Месис, Рома. 

Багайос е фригийското название на бога на светлината, от Багайос идва и нашата дума бог. 

Вензис е богинята на брака, нейното име означава съединителка и се обяснява със стблг. вѧзати (вензати) – свързвам. 

Котито е друго име на богинята-майка и притежава значение раждащата, тълкуваме получаваме със стблг. котити сѧ-котя се, раждам. 

Мас, Мес е древното име на месеца, луната. Тук дори няма нужда от търсене на превод. 

За това, че Рома е древно тракийско божество е писал акад. Вл. Георгиев.

Към горния списък на документирани по време на Античността имена, трябва да добавим също Аспург, Бораспос, Байораспос. Те официално са ирански, но хората твърдящи това заобикалят две важни подробности. Първата е, че думата аспа-кон е заемка в староперсийския, а другата подробност е, че аспа, еспис е тракийска дума за кон. Срещаме я в епитетите на Хероса – Ут-аспиос и Вед-еспис.

Сега възникват няколко въпроса:

I.Aко в земите на Стара Велика България са живели значителен брой траки, къде са изчезнали те?

II.Защо тези иследователи на нашето минало, говорещи за българи в Приазовието пропускат силния тракийски елемент в този регион, та нима 1100 години отъждествяване на българи с мизи-най-големия тракийски народ е нещо маловажно? 

III. Защо след като характера на намиращата се в Черноморските степи Черняковска култура е тракийски и има обилни свидетелства за вековно присъствие на траки в региона между делтата на Дунава и АзовскоМоре, продължават спекулациите относно етническата принадлежност на хората, на които принадлежи Черняковската култура?

IV. Толкова ли е трудно да се приеме, че живеещите на север от Дунава гети, мизи и др. техни роднини са “варварите”, които неспирно са нападали Римската Империя с цел да прогонят окупаторите от родните си земи? 

При условие, че Теофилакт Симоката отъждествява в три свои книги “варварите славени” с гетите, а отъждествяване на мизи и българи има в продължение на повече от хилядолетие, не е трудно да се види, че през 680 година страната ни не е завзета от нови хора, а е освободена от представители на древно балканско население, което обитава земите на север от Дунава от незапомнени времена.

Военният съюз на “варварите славени” и "прабългарите" е поне от 513 година. Всеки историк би трябвало да знае това добре. Този съюз е между родини, защото става дума за обединение на гети и мизи – хора говорещи същия език както и останалото коренно население живеещо на юг от Дунава.

До кога ще си говорим за (пра)българи идващи от Азия и русокоси нашественици от Припятските блата? 

До кога на децата и младежите ще се внушава, че е едва ли не съдба, нещо съвсем нормално, земята ни да става плячка на различни народи и местното население да бъде прогонвано, или заличавано?

Истината е, че България е свещено място, което е бранено от дедите ни и, което е напоено с тяхната кръв. Нашия народ никога не се е примирявал с идването на окупатори. Въпреки сатанинската жестокост, с която са третирани предците ни от различни нашественици, стремежа на българина към свобода никога не е угасвал.

Не бива да угасва и сега, когато хищници са заръфали Родината ни, ламтящи за богатствата на нашата земя. Трябва да осъзнаем, че България не е просто дом, тя е нашия живот, нашето бъдеще и не можем да си позволим да я загубим. Борбата няма да е лека, но кога истинските българи са се плашили от трудностите? 

Познавайки корените си, ние познаваме и възможностите си, а те са огромни, просто трябва да ги използваме. Познавайки корените си, ние имаме здрава основа, стоим здраво на земята, която е родила първите царе, първите строители на Европа и вечните поддръжници на светлината.

ЗАБЛУДА ИЛИ ОРГАНИЗИРАНА ИЗМАМА Е ОФИЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА НАРОДА НИ?

Да се греши е човешко, в дълбока древност старите римляни са го осъзнали и един мъдър човек е казал: “Errare humanum est”. Не е по силите на никого да провери обстойно абсолютно всичко, няма как да се пресее цялата използвана информация. При условие, че не противоречат на здравия разум, доста неща се приемат с надеждата, че професионалистът, който ги представя, си е свършил работата добре. Непроверените данни се ползват, твърдения биват цитирани многократно и стават основа за определени теории. 

Как обаче стои въпроса с теорията за тюрския произход на старите българи? В интерес на истината, неин създател не е Васил Златарски, той само я популяризира и спомага за налагането й у нас. Още през XVIII век, малко след като Отец Паисий написва своята история и показва, че българите са били велик народ, редица чужди учени се втурват да съчиняват работи, в които като наша прародина са посочени земи далеч от Балканите. Август Шльоцер, Йохан Тунман, Йохан Енгел,  и др. техни съмишленици ни обявяват за ту за угро-фини, ту за татари, тюрки.

По-късно щафетата е поета от Вилхелм Томашек и Константин Иречек. Те са поддръжници на виждането, че старите българи са тюрки. Увличайки се, Иречек дори отваря дума за чалми при дедите ни. Вярването, че дедите ни идват от Сибир се затвърди също и благодарение на трудовете на Армин Вамбери и др.

Реално обаче няма нито един стар автор, който да е определил Аспарух, Тервел, или хората, които те предвождат като тюрки. Няма дори и бегло загатване за някакво родство с тюрките в летописите на Лъв Дякон, Йоан Малала, Йоан Цеца, Михаил Гавала, Никита Хониат, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Димитри Хоматиан, монахът Фулко, Лаоник Халкондил и тн.

Тези хроникьори отъждествяват старите българи с древните балкански народи. Дедите ни биват наричани траки, мирмидони (участници в Троянската Война), пеони, а и мизи. Последните са най-големия и най-разпространен тракийски народ, който е обитавал територии в Мала Азия, земите на север и юг от Дунава, а и други места.

Възможно е както Шльоцер, така също Томашек и Иречек да са познавали тези сведения  добре, но поради това, че данните противоречат на теориите им, то въпросните автори да се решили да пренебрегнат неудобните исторически извори. Работилите по-късно учени също са осъзнавали, че в никой стар летопис българите не са наричани тюрки и са потърсили начин да спасят теорията си.

Поради това, че Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и др. отъждествяват дедите ни с хуните, то редица изследователи решават, че след като българите са наречени хуни, то те трябва да са и тюрки. Хубаво, но старите автори даващи най-подробните сведения за хуните на Атила изобщо не определят тези хора като тюрки, а по-скоро за древни жители на Източна Европа.

Най-компетентният по въпроса c хуните е Приск Панийски. Той прекарва известно време в двора на Атила и се запознава с езика, обичаите, жилищата и разбира се външния вид на хуните. Приск не обелва и дума за някакви хора със странна външност, той дори не е състояние да отличи един грък, който е избрал да живее сред хуните от останалите поданици на Атила.

Старият летописец разказва, че хуните живеят в къщи направени от дървени трупи и украсени майсторски с дърворезба. Благодарение на Приск научаваме и за две хунски глоси, това са медос-медовина и камос-комина. Както отбеляза проф. Ганчо Цетов, тези глоси  със сигурност не са тюрски. Не са тюрски и хунските думи предадени от Йордан, касае се за страва-страва, стръв, угощение и Уар/Вар-хунското име за Днепър. Трябва да се отбележи, че около eдно хилядолетие преди Йордан Херодот съобщава за течаща на север от Черно море скитска река наречена Оар -Her.IV.123.

Тук вече става интересно защото очевидецът Приск нарича хуните на Атила с името скити. Роденият в Паниум летописец използва изрази като скитски ботуши, скитски песни, скитски обичаи, скитски начин на живот, скитски благородници, царски скити.

Това разбира се не е случайност защото наистина хората на Атила са потомци на скитите населявали земите на Добруджа и други региони още преди възникването на град Рим. Хунските върхове на стрели, копия, ножове, а и особените им свещени котли се срещат в Източна Европа още през Желязната епоха, но този неудобен факт просто бива игнориран.

Скитска материална култура

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/7%20fialko_clip_image010.jpg

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/7%20fialko.htm

Хунски свещени котли
http://www.f.waseda.jp/yukis/sougen/sougen13.mei.fig2.jpg
http://www.f.waseda.jp/yukis/sougen/sougen13.mei.html

Премълчава се и свидетелството на Стефан Византийски по отношение на това, че скитите са тракийски народ, т.е. скити и траки са хора от един произход, но обитават различни земи. Преди Стефан Византийски, един друг автор – Дион Касий споделя, че северните траки-даките са клон на скитите. Страбон определя племето саки като източни скити, а доста по-рано в работи на сънародници на Страбон намираме израза – саките са траки.

Агатий Миринейски, а и Прокопий Цезарийски разказват, че в по-стари времена хуните са били известни под името масагети. За масагетите пък Йордан твърди, че са клон на гетите – най-храбрия тракийски народ според Херодот. След войната с персийския владетел Кир, те се заселват в земите на Малка Скития – Добруджа където царицата им Томира основава град Томи.

Виждаме, че в продължение на около 1000 години не само имаме отъждествяване на скитите познати и като хуни с траките, но и скитската материална култура е като тази на хуните и присъства в Изочна Европа хилядолетие преди времето на Атила. Тези данни обаче остават за дълго време непознати на широката публика.

Осъзнавайки, че отъждествяването на хуни и българи не е достатъчно, за да могат хората на Аспарух да бъдат определени като тюрки, някои изследователи решават да заложат на “доказателствата” на езика. Било е повече от ясно, че в българската реч би трябвало да има остатъци от старотюрски елементи. Започва се усилено търсене на тюркски думи като в началото числото достига няколко десетки.

После става ясно, че много от набедените за тюркски думи изобщо не са такива. Още през 20-те години на ХХ век, Стефан Младенов свежда възможно тюркските елементи до един твърде ограничен брой: белег, белчуг, бисер, бъбрек, пашеног, тояга, чипаг, капише, кумир, сан и чертог. Като остатъци от прабългарския, Младенов добавя също болярин и сарактон.

След време, за кумир се появи виждането, че е от семитски, или фински произход, бъбрек пък се обяснява с митанската дума бабру-кафяв, тояга е сродна на ирландската туаг-оръжие, брадва. За бисер се твърдеше, че е от арабски произход и така е попаднала при тюрките, но арабското влияние над тюрките започва след прословутата 681 година, т.е. няма как арабска дума да е присъствала в речника на предците ни преди те да прогонят римляните от Тракия.

Реално остават по-малко от десет възможно тюрски думи в  българския език. Знаейки добре, че това количество е нищожно, определени учени решават да определят старобългарските титли като тюрски, но дори и в този случай се появават сериозни проблеми. Веселин Бешевлиев изрази менние, че титлите багаин, жупан и тикин са ирански. Други учени пък обявиха, че изконно тюрски титли са само eltäbär, erkin, tarqan, tegin, ögä,  докато qaγan/xaγan, baγatur/baxadur, tudun и др. са от неясен произход.

Излиза че като българо-тюрски успоредици могат да бъдат приети само таркан и текин. Дори да добавим десетината възможно тюрски думи в езика ни, а и езкотичните термини от Именника – шегор, дилом, тутом, верени, алем, сомор, дилом, дохс и др. отново броят е нищожен.

Нека разгледаме нещата по-подробно. Ако следваме методиката на специалистите и ползваме старобългарските военните и административни титли, за да установим каква е етническата принадлежност на дедите ни, то въз основа на фактите,  трябва да дефинираме своите предци като римляни говорещи латински език.

В речта на дедите ни срещаме типичните за Римската Империя титли и административни термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, принкиψъ, спатаръ, спекоулаторъ.

Касае се за осемнадесет титли, т.е. доста повече от възможните тюрски титли. Странно как това не е направило впечатление на учените заели се с изследване на нашето минало? Трудно ми е да приема, че хората изследвали старобългарския търсейки тюрски елементи, не за забелязали значителния брой на латински думи.

Разбира се, фактът, че в речта на дедите ни има толкова много титли от времето на Римската Империя, не ни дава право да обявим старите българи за хора, чиято прародина е Апенинския полуостров. Големият брой римски титли е само индикация за това, че дедите ни са били народ, който е претърпял римско влияние и е взел участие в римската армия и администрация.

През III-VI век най-способните императори и военоначалници на Рим са от тракийски произход. Става дума за Максимин Тракиец, Галерий, Максимин Дакиец, Констанций Хлор, Константин I, Константин II, Констанций II, Констанс, Лициний, Юлиан, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстиниан I,  Юстин II, Тиберий II. Трябва да добавим генералите Аеций, Велизарий, Сита, Петър, Имерий, а също така и властвалия в началото на VII век император Фока, който преди да седне на трона е бил командващ на тракийската армия.

Не само титлите, но дори и собените календарни термини шегор, дилом, тутом, алтем, верени и т.н. не е редно да се ползват като белег за определяне на етническата принадлежност на дедите ни. Нека не забравяме, че имената на месеците от януари до декември са латински и присъстват в старобългарския речник. Това също не ни прави потоми на говорещи латински език хора.

Броят на латинските заемки в старобългарския е далеч по-голям от броя на всички възможно тюрски думи в речника ни. За да не съм голословен, ето списък с латинските думи в старобългарския език, те са над седемдесет.

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот ciborium

КИНЪСЪ-налог

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари   

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса – Ако латинските заемки в старобългарския език са в пъти повече от възможно тюрските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюрския език на старите българи? 

Защо е пренебрегната пълната липса на свидетелства на ранносредновековни автори за тюрския произход на дедите ни? Защо са пренебрегнати свидетелствата, че хуните са скити, а самите скити са същия произход като траките? Защо е пренебрегнат факта, че хунската материална култура е скитска по характер и присъства на Балканите от най-дълбока древност? Защо е пренебрегнато мащабното антропологично изследване на д-р Методи Попов, който доказва, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия? Каква наука е това?

Държа да отбележа, че нямам нищо против старите тюрки. Те са били силни, волеви и изключително смели хора. Притежавали са чувства за чест и справедливост, оставили са доста забележителни паметници в Средна Азия. Работата е там, че те не са наши предци и всеки опит да бъдат изкарани такива е ощетяване на истината.

Старите тюрки са били в контакт с определени групи от дедите ни и то не кои да е, а масагетите познати и като хуни. Те са били северни съседи на персите, които днес познаваме като иранци, а роднините им саките са граничели с индийците. Траките сарапари пък са обитавали земи край Бактрия. Благодарение на контакта на старите балканци с тюрките, последните приемат в езика си думи като ата-баща, кара-черен, кория-гора и т.н.

Изображение на воин от саките, или масагетите

http://www.heritageinstitute.com/zoroastrianism/images/scythian/golden_warrior1.jpg

http://www.heritageinstitute.com/zoroastrianism/saka/saka3.htm

Избражение на трако-троянец

http://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

Разбира се тези факти са пренебрегнати от хората създали остарялата, неиздържана, но и официална теория за произхода на старите българи. Какви са мотивите на изследователите  работили по утвърждаването на тази теория не зная. Поведението на чуждите учени е разбираемо, но това на нашите изследователи е странно.

Толкова наивни ли са били, та не са видели абсурдите? Толкова наплашени ли са били от някого, та не са посмели да възразят? Не са ли знаели, че историята не е просто сбор от документирани събития, но и средство за възпитание на младото поколение? 

Не са ли осъзнавали, че шизофреничната официална теория за произхода на народа ни ще донесе объркване, че се подтиска родолюбието по този начин?

Липсата на нациална гордост е нещо, което е много по-лошо от чумата. Страшната болест покосява мнозина, но оставя живи хора след себе си. От друга страна, нихилизмът, отвръщането от родното, чуждопоклоничеството – ето това може да заличи един народ напълно и то доста бързо.

Подобно нещо не бива да се допуска, не бива да се допуска и разединяването на народа ни. Деленето на православни и мюсюлмани, на вярващи и атеисти, на леви и на десни е пагубно за всички. На първо място е родството, общите корени. Hека не позволяваме на чужденци да използват нашата вяра, или политически убеждения, във вреда на тези, с които делим едни и същи предци.