ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”

Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.

Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.

Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.

В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.

                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ПЕЛАСГИ И КАКВА Е ВРЪЗКАТА МУ С ИМЕТО БЪЛГАРИ?

Кога за първи път са се появили названията пеласги и траки е трудно да се каже, но в края на Бронзовата епоха, те вече са документирани (1)*. През XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3240 години, земите на Египет са заплашени от огромни групи хора идващи от Балканите и Мала Азия. Една от най-често споменаваните групи е тази на пеласгите, като заедно с тях са споменати траките тевкри, мизи, дардани, беси, травси и т.н.

Пеласги, филистимци по време на похода на Морските народи [ilistr. Johnny Shumate]

https://i.pinimg.com/originals/92/5e/bf/925ebfbc14689031a5b26e3204580939.jpg

Макар в края на Бронзовата епоха пеласгите и техните балкански съседи и роднини да разполагат с голям военен флот, те не успяват да победят египтяните и са принудени да се оттеглят на север. Пеласгите се установяват на територията на днешен Израел и така, запознали се е дедите ни, евреите записват името им като ‏פְּלִשְׁתִּים‎ [пелиштим - пеласги в множествено число бел.Вл.Георгиев].

В работа на Владимир Георгиев намираме сведения за това, че гърците документират името (на предците ни бел.авт.) като Пελασγοί (пеласги) и Πελαςτοι (пеласти), като второ представя правилния вариант защото отговаря по-точно на египестското пелесет, асирийското палашту и староеврейското пелешт(им).

Важно е да се уточни, че траки и пеласги са две групи на един и същ народ, като един от първите учени използвали термина трако-пеласгийски/Thrakisch-Pelasgisch е Бернхард Гизеке, който през 1858 година публикува работата си “Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”. Цитирайки Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава в своя работа, че тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.)

В края на Бронзовата епоха, не всички пеласги и не всички техни роднини напускат Балканите и се отправят към Мала Азия, Левант и Египет. Голяма част от тези наши предци и по-специално пеласгите остават по родните си места – територията от река Струма до южен Пелопонес (днешна Южна Гърция).

Неслучайно Плиний твърди, че старото име на Пелопонес е Пеласгия (Plin.H.N.IV.9). Уповавайки се на сведенията на Ефор, Страбон също твърди, че предишното име на Пелопонес е Пеласгия. Същият автор е уверен, че Тесалия е наричана Пеласгийски Аргос, а племената населяващи Епир са пеласгийски (Strab. V.2.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Тези сведения са в хармония с живелия по-рано Херодот, който смята, че страната наричана Елада е била позната преди с името Пеласгия (Her.II.56).

 https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Един от първите езиковеди направили опит да дадат тълкуване на името на пеласгите е Паул Кречмер. Цитирайки своя колега, Хялмар Фриск смята, че виждането * Пελαγσ-κοί = Flachlandsbewohner- пеласги = жители на равнините, е неубедително. Връзката с πέλᾰγος - море също е счетена за неубедителна.

По принцип имената на народите са трудни за тълкуване, поради това, че основите на всяко име са различни. Някои хора избират за самоназвание име на животно, като например бебриките – от бебер-бобър. Други като галските ебурони са избрали името на вид борово дърво – ебуро. Името на старите германи алеманите навярно означава съюз, обединение и е образувано от стгер. *alle-всички, заедно *mannеn-мъже, хора.

За пеласгите знаем, че са били силен и висококултурен народ. През През XIII век пр. Христа египтяните се отбраняват с бронзови мечове, а тези на пеласгите са от желязо, т.е тайната на обработката на важния метал е била добре позната на дедите ни дълги векове преди египтянте, а и европейските народи да се сдобият с ценните знания. 

Понеже (по признания на Чадуик и др.) имената на Атина, Коринт, Тиринт, Микена, Тилисос, Кносос и др. древни селища са необясними на гръцки, а знаем, че пеласгите са по-старото население на страната, то става ясно и кой е построил величествените градове в Южните Балкани по време на Бронзовата епоха.

Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив

Няма съмнение и, че най-ранните постройки в Европа – тези от нашите земи, са издигнати от пеласгите. Ето поради това смятам, че името на тези хора трябва да се търси в понятие със смисъл – установени на едно място, живеещи в домове, под стряха – в контраст на племенни имена като това на грестоните, чието име се обяснява със стблг. грѧсти-ходя, пътувам, да не забравяме и миниите, за които Алберт Карни смята, че името им може да си изтълкува с минувати-минавам, заминавам.

Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив

Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна старогръцка дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна старолатинска дума е pellis.

По същия начин е изградено името на галското преме atrebati/атребати, то идва от atrebo-дом, жилище. Същата е и постройката на тракийското племенно име асти, то е обяснимо с арийската, но също така тракийска и пеласгийска дума astu-селище, град.(2)*

Някои хора свързват името на пеласгите със споменатата от Страбон дума пеларги, като смятат, че това гръцкото предаване на пелгари, белгари-българи. Старият автор обаче е пределно ясен по отношение на това, че пеларги не е самоназвание, а име, което атиняните използват за пеласгите: “Pelasgi were by the Attic people called "Pelargi”  (Strab.V.2.7).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Пеларги означава щъркели на гръцки и навярно е калка на името на пеласгийското племе лелеги, което пък е обяснимо с българската дума лелег-щъркел. Освен това, както старите гърци, така също египтяните, асирийците, евреите, а и римляните имат звук Б и не е проблем да го представят с буква, или знак, йероглиф. Пеларги и пеласги са си пеларги и пеласги, а не беларги и беласги. Все пак името на древните балканци е документирано като peleset, palashtu, pelisht(im), Pelasgi, Пελασγοί, Πελαςτοι.

Макар пеласгите да са наши деди, не е задължително името им да е стара форма на името българи. Алеманите са предци на немците, но Deutschers-немци, не идва от алемани. Лузитаните са предци на португалците, но португалци и лузитани имат различни значения. По същия начин пеласги и българи имат различни значения.

Както вече бе пояснено, пеласги, или по-точно пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, а значението на българи е светли, сияйни и се обяснява със стблг. благъ, имащо древна форма *bolgъ-светъл, сияен. Други сродни думи са латв.balgans-светъл, сткелт.bolg-scio-сияен, бляскав, лат. fulgor-блясък, светкавица, стгр. φλέγω-горя.

Прототипът на името българи е документиран от Омир. Става дума за войнствения народ флегии/Φλεγύες, чието правилно име е бльгии, но поради това, че речта на гърците е различна, те записват не бльгии, а флегии/Φλεγύες. 

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος.

Не на последно място би трябвало да се посочи и названието на бригите/Bρυγης, което гърците, поради особеностите на своята реч, прекрояват на фриги/Φρυγης. Имайки предвид тези примери, не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Смятам, че хората влезли в историята под името флегии/Φλεγύες – прототип на името българи, са от групата на мизите. Това е причината много стари автори да поставят равенство между българи и мизи. Мизите от своя страна делят един произход с пеласгите, тъй както добруджаните и странджалиите, макар да носят различни регионални названя, имат общи корени и са потомци на един и същ народ.

Още в дълбока древност различните групи на старите балканци правят опити да подчинят родните си и така да оформят по-голяма общност, която ще е по-силна и ще може да отразява нападенията на външни врагове по-лесно. От Херодот знаем, че преди Троянската война, мизите и тевкрите успяват да покорят всички траки:

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios” (Her.VII.20).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Друга група мизи – тези, чиято най-древни селища са край земите по долното течение на Дунава, се обединява със своите съседи и роднини гетите и така се образува огромен и силен народ, който Херодот нарича масагети, докато Йордан определя просто като гети. Причината за това е идентичния език и обичаи на мизи и гети, това кара римските автори да кажат, че гетите са мизи. Интересен цитат може да се намери в работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи”: “ „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” – с.93

http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Както немците са наследници не само на алеманите, но също на тунгрите, херуските, франките, саксите и много други старогермански племена, така и ние сме наследници не само на пеласгите, но и на мизите, гетите и още много други групи стари балканци.

Ние имаме пълното право да назовем древните пеласги, мизи и др. наши предци, все пак оформянето на трако-пеласгийската общност започва през Неолита, а носителите на типичните за нас българите генетични маркери, ca наследени от хора обитавали земите ни през Неолита. След като може да се говори за един уникален континюитет, след като ние пазим забележително древни традиции, то е редно да се сложи край на догмите и да се оповести истината на целия български народ.

А истината е, че във вените ни тече кръвта на първите строители на градове в Европа, на първите създатели на писменост не само на нашия континент, а в целия свят. Ако Залмоксис и Орфей пръскаха знания в дълбока древност, то не направиха ли същото и средновековните българи извършвайки подвиг чрез извоюване на правото да се ползва наша писменост и наш език в Богослужението? 

Не дадоха ли дедите ни щит на своите роднини с разпространението на глаголицата, кирилицата и християнството? Не е ли истински белег на благородство това, че през XIX век българи сe сражаваха храбро за свободата на сърби и гърци?

Старите герои и мислители не са мъртви, те се прераждат в тези българи, които останали верни на традициите и са носители на истинското благородство и смелост. Прометей бе наказан за добротата си, наказани бяхме и ние, но народ, който е роден в огъня, не може да загине от огън. Такъв народ ще се изправи от пепелищата, готов за нови подвизи и ще продължи неустоим напред.

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Български Етимологичен Речник, Т.1 А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;

3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;

4.B.Giseke, Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”, G.B.Teubner Verlag, Leipzig, 1858;

5.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol.II of the Loeb Classical Library Editions, 1923;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY) [1890]

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Готи и гети I. Изследвания по история на културата Асен Чилингиров (съст.)

http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

(1)* Заедно с пеласгите пеластите, египтяните споменават народа тршу, като навярно това са травсите от нашите земи. За тяхното име Алберт Карни смята, че е сродно на името на Троя, това на нимфата Траке и др., а и, че може да се обясни  i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i. eur. treus ≪ etre florissant ≫”.

Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи.

Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам.

За имената Троя и травси Алберт Карни наистина има право, но според мен значението на етнонима траки е различно. Кирил Влахов (цитиран от Йордан Йорданов, Тракийкият Воин, 2000 г., с.50) смята, че името “траки” производно от праформа *Δρᾶσικες означава дръзки, храбри или нещо подобно. Владимир Георгиев съобщава за тракийско име на божество Дерзис-Δερζις, което свързва с думата дързост- Траките и техният език, 1977 г., с.73. Споменато  е и тракийското племенно название Дерзеи, Дарзии, като етимология се търси в ие.*dhers.

(2)*Докато пеласги, пеласти е колектвно название на предците ни обитаващи Южните Балкани, самата общност се е състояла от много и различни групи. Някои от тях са лелегите, кавконите, молотите.

Лелеги е изградено подобно на тракийското племенно име бебрики – въз основа на име на животно, в случая птица. В нашите диалекти лелег означава щъркел. Името на кавконите е сродно с това на Кавказ, показва връзка и с лит. kaukas-връх, височина.

Сродните български думи са кукер – от *kauka-ra, чука-връх- от *kauka-връх. За името на молотите трябва да се каже, че показва връзка с името на тракийския бог Молодасec (младият, даряващият младост).

СЕНЗАЦИОННИ, НО ОСТАНАЛИ В СЯНКА ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧЕНИ

Доказателствата за това, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ се трупат постоянно. От една страна вече имаме достъп до трудовете на пренебрегваните от казионната наука изследователи като Ганчо Ценов, Никола Йонков-Владикин, Гавраил Юруков, Д.П. Даскалов, Иван Селимински, Георги Сотиров и др. От друга страна генетичните проучвания показаха, че типичните за нас маркери I2, E-V13, J2, R1b*L23, G2, а и значителна част от R1a, са наследени от хора обитавали Балканите преди повече от 9000 години.

Нека не забравяме и приноса на изследователи на далечото минало като Иваничка Георгиева, Николай Колев, Евгений Теодоров, Иван Венедиков, Ангел Сарандлиев, Павел Стефанов, Борис Илиев и др. Благодарение на трудовете на тези хора стана ясно, че най-тачените български празници, обреди, обичаи и т.н. са тракийско културно наследство.

Тракийският Конник бива почитан като Св. Георги, Бендида е получила образа на Св. Марина. Закрилящият добитъка бог Хермес е представен от Св. Модест, а пък Трифон Зарезан е остатък от култа към Дионис. Кукерските и русалийски игри са ехо от почитта към Дионис и Залмоксис. С тракийски корени са още обичаят Герман, ладуването, лазаруването, Сурва, Коледа.

Доказателствата за древните ни балкански корени са наистина много. Това за жалост не трогва представителите на казионната наука, някои от които се опитват да възкресят уж обявената за отхвърлена теория за тюрко-алтайския произход на старите българи. На какво разчитат тези хорица не зная. Днес трудно може да се наложи цензура, а и изживяващите се като тролове студенти и доценти нямат особено голям брой почитатели, докато броят на сънародниците осъзнали, че българите са пълноправни наследници на Залмоксис и Орфей расте всеки ден.

Расте и достъпа до информацията, като понякога излизат доста интересни неща, които пораждат редица въпроси. Ако хвърлим поглед към публикации на различни автори от втората половина на XX до наше време, ще намерим различни мнения по отношение на това кога е изчезнал езика на траките.

B работата си “Траки” Христо Данов е доста лаконичен относно съдбата на народа на Орфей. Нашият изследовател обаче смята, “че някои тракийски племена запазват езика си чак до VI в.от н.е”. – Траки, Изд. Народна Просвета, София, 1979, c.166.

Подобно е и виждането на Веселин Бешевлиев: “Траки, съответно тракийски лични имена, се срещат и в писмените извори от епохата след Юстиниан I. …. траки са били и пълководците Коменциол [401] и Йоан, наречен още Мистикон, [402] във времето на император Маврикий (582—602). Тракиец е бил, ако се съди по името, и споменатият у Теофилакт Симоката пълководец Κάστος. [403] Най-сетне тракиец е бил според Йоан Антиохийски и император Фока. [404] Изброените дотук траки, към които могат да се прибавят още имена, показват достатъчно ясно, че тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI в.”- с.64-65.

Георги Михаилов също е убеден, че народа на Орфей е запазил речта си до VI в.от н.е: “...планините са още здрава крепост на тракийския елемент и там той е жизнен до късно. През VI в. от него все още се рекрутира най-добрата част от византийската войска и немалко траки достигат до висши административни и други длъжности, дори стават императори (става дума за Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II) ” – В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически институт Епиграфска поредица № 8, БАН, София, 1965, с.288.

Общо взето – почти всички наши учени смятат, че тракийския език е жив до до VI век. Като цяло, Петър Каранис (Чаранис) поддържа това виждане, но е готов да приеме и, че определени езици на хора обитаващи територията на Византийската Империя, са се запазили дори до IX век, като дава пример с император Михаил II и неговите сънародници фригийци нехаещи за гръцката култура, а и непознаващи гръцкия (официален език по това време бел.авт.): 

“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the background of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all.[12]” - P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century Author(s): Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13 (1959), c.26.

Поне за мен, да се признае, че езикът на фригите, чиято прародина е на Балканите е жив дo IX век, е нещо сензационно. Фригийските думи зелкия - зелка, земела - земя, атес - отец, темен - тъмен, езар - езеро и др. са разбираеми за всеки българин.

По-сензационно изказване обаче можем да намерим в публикувана на английски работа на Валерия Фол, Николай Овчаров, Райна Гаврилова, Борислав Гаврилов, ред. Ал.Фол. В тази работа се казва, че в Родопите тракийското  население не е асимилирано чак до X-XI век: “In some mountains though, the Rhodopes for example, the Thracian population was not assimilated till the 10th-11th Centuries.” - V.Fol, N.Ovcharov, R.Gavrilova, B.Gavrilov, ed.A.Fol., Bulgaria History retold in brief, RIVA, 1999-c.45.

Държа да отбележа, че тези наши учени не говорят за цялото тракийско население, а само за етнически анклав, или анклави в Родопите, но все пак, да се признае, че определени групи траки не са асимилирани до X-XI век, т.е. до това време са запазили езика и културата си, си остава нещо важно.

Сега изниква въпроса – ако действително ние българите сме мешавица от азиатци, дошли от Припятските блата нашественици и шепа траки останали по планините, то как стана чудото, че типичните за най-древното цивилизовано балканско население генетични маркери са разпространени из цялата ни територия, а не само в ограничени райони като Родопите?

Прочее, маркерите приписани на носителите на земеделието J2, E-V13, т.е. на хора обитавали земите ни преди повече от 9000 години, се срещат не само в Северна България, но и в Румъния, а дори и в Украйна, като е добре известно, че тези земи са обитавани от траки. Там са живели гетите познати и като даки, костобоките, тирагетите, част от бесите и част от мизите.

Ако през 681 година, в територията между Дунава и Стара планина вече не са живеели траки (както смятат казионните учени), то как днес, не само в Северна България, но дори и в съседните ни и намиращи се на север от нас държави се срещат наследници на Залмоксис и Орфей???

Понястоящем румънци и украинци говорят езици различен от нашия, но само преди няколко века, българската реч е отеквала навсякъде из Румъния, а колкото до близостта на староукраинския и старобългарския – прочелите “Повесть о временных леть”, са се уверили, че разбирането на древния текст не е никакъв проблем за нас.

Промяната на епохата на “асимилацията” на траките, от VI  на XI век е интересен ход, но нерешаващ нищо. Никой не е обяснил защо за повече от 600 години траките запазват речта си, а после, непотискани от никого, я изоставят? Реално за това няма абсолютно никакви доказателства, нито пък предпоставки. Както VI век, така и XI век са посочени най-произволно.

Някой с авторитет е решил нещо, то бива прието без да е доказано и така биват положени основите на заблуди, които ще изкривят съзнанието на милиони сънародници. Принос за утвърждаването на заблудата бе и жонглирането с понятия от страна на казионните учени. 

Без да има доказателства, че езика на Аспарух е бил различен от този на местното население, старите българи бяха набедени за тюрки, после за тюрки смесени с иранци, а накрая и за чисти иранци.

Съвестни учени като лингвистът Кирил Влахов, обявиха въз основа на проучванията си, че езиците на местното балканско население (траките бел.авт.) и прииждащите от север стари славяни са били изключително близки или дори идентични. 

А не показва ли това, че д-р Ганчо Ценов е бил прав, уповавайки се на свидетелствата на Теофилакт Симоката, да определи дунавските славени за потомци на гетите ?

Само ако се признае, че хората подали ръка на княз Аспарух и прогонили римляните от земите ни са гетите, а самите Аспарухови българи са потомци на гетските стари съседи и роднини мизите, нещата придобиват логичен вид. 

Няма нужда да се измислят умопомрачителни обяснения защо старите българи са "забравили" езика си, а пък и става ясно защо през IX папа Николай I гледа на дедите ни като на един хомогенен народ, а не на съюз от три различни етнически групи.(1)*

Генетиката доказа, че за изчезване на траките и дума не може да става. Нито тракийските племена на юг от Дунава са изчезнали по време на ранното Средновековие, нито пък по време на Античността са изчезнали тези траки, които са живели хилядолетия наред на север от Дунава. В края на късната Античност, те - представени от хората водени от Аспарух се явават не нашественици, а освободители.  

ИСТИНАТА НЕ Е СЛОЖНА, СЛОЖЕН Е ПЪТЯ ТЯ ДА БЪДЕ УКРИТА

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM&t=1021s

(1)* По въпроса за общите корени на старите българи и словене, препоръчвам работата на Н. Църцаров

Колко народа покръства Борис 

https://www.otizvora.com/files/ni-boris.pdf