БОРИС – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ КНЯЗ И ИМЕ НА БЛАГОРОДНИК ОТ ДРЕВНАТА ТРОЯ

 

За да запазят заблудата за средноазиатските корени на Аспаруховите българи, редица учени са хвърлили доста усилия. Не само са премълчани оборващите общоприетите вярвания антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, но са игнорирани още много други важни неща. Всички исторически извори, в които се прави отъждествяване на средновековните българи с древното население на Балканите, биват обявени за недостоверни. Изследванията на археолози като Ст. Михайлов, доказващи, че корените на старобългарската чернолъскава керамика, а и символът IYI трябва да се търсят в земите на юг от Дунава, са упорито игнорирани. Не се държи сметка и с това, че на територията на ранносредновековна България липсват напълно тюркски и ирански названия на селища, реки, местности.

 

Реално това е най-яркото доказателство, че речта на предците ни не е била нито тюрска, нито иранска, но у повечето наши учени стремежът да се запази статуквото, а с него и кариерата надделява. За интересите на чужди сили и шепа специалисти, е пренебрегнат интереса на цял народ, ощетена е и истината, но приспаната съвест не се вълнува.

 

Проблемът със заблудите е, че не се са вечни. Има едно прекрасно изказване, което се приписва на американския президент Абрахам Линкълн. То гласи следното: ”Можеш да заблудиш всички хора за известно време, можеш да заблудиш част от хората за дълго време, но е невъзможно за заблуждаваш всичките хора през цялото време.”

 

Фактите не могат да бъдат погребани, просто няма как да укриеш нещо във века на информацията. Цензурата, черненето на тези, които казват уличаващи манипулаторите неща, а и фабрикуването на нови лъжи забавя истината, но не я унищожава. Казвал съм го често, но пак ще го кажа: Българите са умни хора, дадеш ли им база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.

 

Осъзнавайки, че номерът с екзотичните титли на старите българи няма да издържи проверката на времето, някои учени се втурват да изопачават смисъла на имената на нашите владетели, като при това премълчават важни факти. Вилхелм Томашек решава, че името Борис е монголско и се обяснява с монгол. bogori “нисък, долен”, Карл Менгес, Игор Добродомов и др. поддържат тюрския произход на Борис, предлагайки тюрската дума bars “тигър, пантера, рис”, а пък  Соболевский, Маретич и Трубачов считат Борис за славянско име. За иранската теза се застъпват Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев, а проф. Б. Симеонов смята, че тълкуването с перс. bōr “жълт, риж, червеникав” е твърде вероятно и значението може да е “Рижия, Червенокосия” (Симеонов, 2008, с.178-179).

 

Всички тези опити са чиста проба спекулация, по простата причина, че се пренебрегват антропологичните проучвания, доказващи, че ние нямаме нищо общо с народите от Средна Азия, но и доказващи, че повечето от нас: както брюнетите, така и светлокосите, са наследници на древното балканско население наречено траки в историческите извори (Попов, 1938, c.111, c.122, Попов, 1959, c. 260-261).

Не е спомената изобщо и връзката на личното име Борис с тракийските Борис, Борус, Парис и др. A oще в началото XX в., през 1918 г. Уолтър Аркрайт пише за тракийските имена Борас/Bορα, Борискос/Bορισκος, Борoс/Bωρος (Arkwright, 1917, c. 51). По-късно, през 1927 г. Димитър Дечев публикува интересна работа, в която засяга тракийските имена съдържащи елемент -порис/-πορις  (Dečev, 1927, c.377-383).

 

Особено внимание е обърнато на тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς, което нашият учен сравнява със споменатите от Миклошич слав. Dalibor, Dalebor, Dalabor, изтълкувани като притежаващи значение “Fernkämpfer” – борещ се надалече (Δαλέ = далѥ-по-далеч стблг. πορίς = борити сѧ-боря се стблг. бел.авт.), а и слав. Борис/Boris, Бориш/Boriš и др. (Dečev, 1927, c.377-378).

 

Ползвайки сведения от етимологичния речник на Алоиз Валде, Дечев уточнява, че елементът от тракийски имена -porus, -por, πορίς, идват от и.е. корен *bher-:bhor -удрям, бия, отразено в слав. борѭ, брати-боря се и др. Нашият учен набляга и на това, че името на троянския герой Парис/Πάρις е с идентична семантика (Dečev, 1927, c.379). Тази информация позволява да се изрази твърдението, че името на княз Борис е от същия произход както и трако-троянското име Парис/Πάρις.

 

Това разрешава и една загадка: смайващите паралели между знаците от керамиката от Троя (по Шлиман) и особените символи ползвани в българското народно творчество, да не забравяме и старобългарските руни.

 

Както се уверяваме – примерите са много и няма как да бъдат класифицирани като случайни съвпадения. Единственото логично обяснение е това, че българите са потомци на древен балкански народ, който е имал колония и в Троада.

 

Херодот дава ценна информация относно произхода на трояните, чийто принц е Парис/Πάρις. Според бащата на историята пеоните са колонисти от групата на тевкрите от Троада (Her.V.13). Самите троянски тевкри са верни съюзници на мизите, с чиято помощ покоряват всички тракийски племена дълго преди Троянската война (Her.VII.20).

 

Сега идва най-интересното. По сведения на Йоан Цеца и Йоан Зонара (цитирани от акад. Д. Ангелов) българите са отъждествени със старите пеони: “ Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи…”(Ангелов, 1971, с.374). Hашият историк съвестно цитира и Михаил Аталиат, според когото: “българите са „мизи”, които по-късно получили своето ново название (μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα), макар да гледа на тези извори като на опит за архаизация (Ангелов, 1971, с.374).

 

Ако Цеца, Зонара, Малала, Аталиат и много други грешаха в отъждествяването на българите с участвалите в Троянската война пеони и мизи, то това би проличало както от нашия антропологичен тип, така и от старобългарските имена. Реалността обаче показва, че народът ни се е оформил на Балканите, а идентичния смисъл на старобългарските и трако-троянски имена доказва, че и речта на дедите ни се е оформила на Балканите, че Аспаруховите българи са говорили същия език, който са говорили Парис, Хектор, а и меонът Борус (меоните са причислени към траките от Аркрайт: Arkwright, 1918, c.51).

 

За това прочее има и други доказателства. Добре известно е, че в микенските документи от Бронзовата епоха присъстват голям брой тракийски лични имена като етническите Одрюс, Тюнос, Пеон и др. Публикации по този въпрос има, но по една или друга причина са направени и пропуски точно по отношение на имената с елемент бор, бур.

 

Става дума за Сия-бур/si-ja-pu2-ro, c регистрация KN As  1516.11, чийто втори елемент, за жалост вместо да се прочете -бур, се представя като фюлон/φῦλον (Ilievski, 1972, c. 273). Явно Илиевски не знае за тракийкото племенно име Сиа-лети/Sia-letae и тракийския топоним Сиа-маус/Sia-maus, които присъстват в по-ранна работа на Димитър Дечев (Detschew, 1957, c. 440).

 

В друг микенски документ от Бронзовата епоха намираме името Дила-бор/Di-la-po-ro документ Ea814 (Bennet, 1955, c.208), показващ смайваща прилика с тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς - Далебор. Така става ясно, че имената с елемент -бор, обясним със стблг. борѭ, брати-боря се са се появили на Балканите още през Бронзовата епоха и то при траките, наречени в по-късни времена българи.

 

За тези, които се учудват на присъствието на тракийски лични имена в микенските документи, а и на отъждествяването на българите с траките, ще предложа сравнителна таблица с писмените знаци от микенските документи - Линеар Б и старобългарските руни.

БР- български руни

ЛП-линеарна писмеоност, Линеар Б

Съберем ли на едно място сведенията на Аркрайт (1918 г.), Дечев (1927 г.) и Попов (1938 г.), можем да кажем, че след 1938 г. всеки опит името на княз Борис да бъде изкарано тюрско, монголско, или иранско не е нищо друго освен безсъвестна манипулация и гавра с доверието на българския народ. Данните от работите на Бенет (1955 г.) и Илиевски (1972 г.) са също ценни, но те са само допълващи.

 

Ще завърша с обръщение към нашите учени: Уважаеми дами и господа историци, езиковеди и др., пътят на науката невинаги е лесен, но човек винаги има избор – дали да остане верен на истината, или да защити собствената си кариера и положение. Грешките не са признак на ниска компетентност, човешко е да се греши, а да признаеш грешката си е благородно. Няма от какво да се страхувате, ако кажете истината за произхода на народа ни и заслугите на предците ни в оформянето на старата култура на Европа. Имате ли любовта и признателността на народа, служите ли на истината, и Господ ще Ви пази!

 

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, Векове, София, 1971.

Поповъ М., Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938.

Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959.

Симеонов Б., Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

Bennet, E.L., The Pylos tablets text of the inscriptions found 1939-1954, ed. Bennet, E.L., jr., Princeton University Press, Princeton, for the University of Cincinaty, 1955.

Dečev D. Ein Beitrag zu den slavisch-thrakischen Sprachbeziehungen, Zeitschrift für Slavische Philologie, Vol. 4, No. 3/4,1927.

 

Ilievski P., The Suffix -ylo/ a- in the Mycenaean Personal Names (посл.вид. 23-04-2021)

 

https://revistas.usal.es/index.php/0544-3733/article/view/2544/2587

ПОТУЛЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ОТ ВРЕМЕТО НА СИМЕОН ВЕЛИКИ

Често казвам на приятелите си, че историческите извори са само индикация за реалността в миналото. Сведенията от старите летописи трябва задължително да бъдат потвърдени от други данни, идващи от областите на ономастиката, археологията, антропологията, етнографията. Само така може да се определи със сигурност дали определена хроника представя истински събития, или е продукт на пропаганда на даден владетел, влиятелна група хора и т.н.

 

Все пак, индикация или не, историческият извор е важен. В такъв случай е странно защо нашите учени са предпочели за ползват летописите създадени от враговете на дедите ни, а нашите стари автори са пренебрегнали. Поради тази причина твърде малко от нас знаят, че през Средновековието у нас са създадени работи, в които ние сме свързани с древните народи на Балканите.

 

По времето на цар Симеон I е създаден превод на хрониката на египтянина Йоан Малала. Най-интересния пасаж от нея засяга разбира се Ахил Пелеев, чиято войска е представена от мирмидоните, които в ново време са наречени българи: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за българите кика

Пак във времето на властването на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

В същата епоха, от която са тези важни сведения е създаден старобългарски превод на Еврейска История на Флавий Йосиф. Там пък българите са отъждествени със северните траки – даките: “ „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ“.  Съвсем естествено - в гръцкия превод на Флавиевата хроника тази подробност липсва и това не бива да ни учудва.

 

За сметка на това отъждествяването на българите с даките (или дако-мизите бел.авт.) е било добре известно на нашите възрожденци. Христаки Павлович нарича дакийския цар Дикефал (Декебал бел.авт.) български владетел. Отец Спиридон Габровски също определя цар Декебал като господар на българите.  Това прави и Поп Йовчо от Трявна в работата си Летопис и Родословие.

 

Важно за споменаване е и това, че преданието за намерението на княз Крум да изкорени лозята, за да предотврати пиянство сред хората си, има корени в разказаната от Страбон история за дакийския цар Буребиста, който, за да въведе ред сред своя народ, заповядва да бъдат изкоренени лозите. Сега идва ред да си зададем въпроса:  Ако не сме потомци на древно балканско население, как във фолклора ни е попаднало предание за дакийски цар живял по времето на Гай Юлий Цезар?

 

Трябва да се отбележи и това, че в българския фолклор има запазени спомени даже и за римския император Траян, който се явява победител на дакийския цар Декебал. Това би било невъзможно, ако нашите предци не бяха обитавали Балканите преди 2000 години.

 

В работата на Отец Спиридон има и други интересни подробности. Духовникът поставя библейският Мосох като праотец на Българите и брат на Тирас, от когото Тракия получава името си. От Мосох идва и името Мизия, наречена от Отец Спиридон Мисиния, като е уточнено, че дедите ни населяват двата бряга на Дунава. Това е в пълна хармония със свидетелството на Страбон, че гетите (познати и като даки), и мизите населяват както северния, така и южния бряг на Дунава:

 

“Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi; from these Mysi sprang also the Mysi who now live between the Lydians and the  p177 Phrygians and Trojans.”- Strab.VII.7.1

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

 

Колкото и интересни да са сведенията представени от авторите творили по времето на цар Симеон I, колкото и ценни данни да предлагат писанията на Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др., ние не бива да приемаме всичко на доверие. Нека хвърлим поглед върху тракийската ономастика и по-специално имената на дакийските царе.

 

Декебал, наричан от нашите възрожденци Дикефал е един от най-известните владетели на северните траки. Акад. Георгиев свързва елемента -бал от името на тракийския цар със стблг. болии-по-голям, а името на друг цар Скорило тълкува със стблг. скоръ-бърз.

 

Планината обгръщаща Дакия от север носи името Карпати. Това древно название е обяснимо с българската дума карпа-скала. Друвета/Δρουβητις е дакийско селище в близост до Дунава. Името бива тълкувано от Георгиев с албан. дума drute-дървета, макар българската дума дръвѣта/дървета – мн.ч. на дърво е по-подходяща.

 

Eдин от ръкавите на Дунава носи името Наракон/Naracon, повече от ясно е, че тук се касае за чуждото предаване на блг. На рѣке-на реката мест.пад. По същият начин е образувано споменатото от Херодот речно име Напарис/Νάπαρις (Her.IV.48). Реално то е гръцкото предаване на блг. На баре, На бари-на барата, на реката мест.пад.

 

Що се касае до езика на мизите, епиграфските паметници предлагат една интересна дума, тя е братер, като за нея акад. Георгиев признава, че съответства на стблг. братръ-брат. Хромий/Xρομίος пък е име на мизийски благородник споменат от Омир. То може да бъде изтълкувано със стблг. хромъ-изкривен, т.е. касае се за предпазно име, подобно по значение на Черньо, Грозьо. В миналото детската смъртност е била висока и, за да предпазят децата си, понякога родителите дават странни на вид имена.

 

Благодарение на Прокопий Цезарийски научаваме за интересни названия на селища от Мизия. Едно от тях е разположената на брега на Дунава крепост Вода/Bόδα. За всеки би трябвало да е ясно, че мизийския топоним е обясним с българската дума вода. Друго мизийско селище с българско име е Висдина/Βισδίνα. Eлементът Вис-/Βισ- отговаря на стблг. вьсь-селище, а -дина/-δίνα е предаването в склонен вид на името на бог Дин/Διν.

Този древен теоним бива тълкуван от акад. Георгиев със стблг. дьнь-ден, същият учен смята, че присъстващият в тракийски топоними елемент вис/vis съответства на стблг. вьсь-селище, място.

 

В случай, че имената на мизийските и дакийските царе, дакийските, мизийските планини, реки и градове са обясними на български, ние можем да приемем, че отъждествяването на българи с даки от наш летописец творил по времето на цар Симеон Велики е правдиво и навярно от този наш средновековен извор са черпили данни Поп Йовчо, Отец Спиридон и др. гледащи на българите като потомци на даките и мизите.

 

Обитаваните от даки, гети и мизи земи на север от Дунава предлагат и други приятни изненади. В работата си за северните траки, молдавският учен И.Т.Никулицэ пояснява, че масивния вал и ров са защитно съоръжение на тракийското население обитаващо територии на север от Дунава още през първо хилядолетие преди Христа. Същото съоръжение -масивен вал и ров се ползва от дедите ни по време на ранното Средновековие и така става ясно, че методът не е донесен от Сибир или Кавказ, а принадлежи на древното балканско население.

 

Подложилият на проучване старобългарската чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до заключение, че корените на тази керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от времето на Енеолита, т.е. отпреди 6500 години. Приблизително същата е и възрастна на свещения за старите българи символ IYI. Цитирайки своите колеги Тодорович, Церманович и др. Стамен Михайлов съобщава, че въпросния символ IYI се среща по керамиката от Винча.

 

Така за пореден път можем да се уверим, че свързването на средновековните българи с даки, мизи и др. древни жители на Балканите не е хрумване на някой наш служител на цар Симеон, а почива на реалност, която за жалост не съвпада с интересите на повечето от историците ни. Те предпочитат да следват покорно неиздържаните теории създадени от чужденци и обръщат гръб на сведенията представени от български летописци.

 

Истината обаче няма как да бъде потулена. В крайна сметка всичко излиза наяве, а на какво разчитат тези, които все още се опитват да поставят корените ни в Сибир или Казказ, за мен е пълна загадка. Дали е срам от направените грешки, дали е егото, което кара определени индивиди да фабрикуват нови манипулации – това ще покаже времето, а народът ни ще въздаде всекиму заслуженото.

НА ВНИМАНИЕТО НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ ВСЯКА СЕДМИЦА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕО МАТЕРИАЛИ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=97xzPm7ZVTk

 

 

 

Използвана литература:

 

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Й.Ивановъ, Българетѣ въ Македония – Издирвания за тѣхното потекло език и народностъ, БАН, Държавна Печатница, София, 1915.

И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987.

П.Георгиев, Стара Велика България, Булга Медия, 2019.

История во кратце о болгарском народ словенском, сочинися и списася в лѣто 1792 Спиродономъ Ieромовахомъ, Изд. Св. Синодъ на Българската Църква, София, 1900.

С. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.

 

С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

Хр.Павлович, Царственикъ или Историia Болгарская, у Будиму, 1844.

„Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна

https://barin.blog.bg/history/2016/02/29/pop-iovcho-ot-triavna.1433979

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4040.htm

 

ИЗЛЕЗЕ ТОМ II НА ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ

 

Днес имам два повода за празнуване. Първият е разбира се 3 март – нашето Освобождение, а вторият повод засяга излизането на новата ми книга. Тя е с над 530 страници, т.е. доста по-голяма от Том I на Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи. В Том II само речникът се състои от почти 130 страници, в които са засегнати над 450 думи от древната ни реч. Посочено е източникът, от който е почерпена информация за думата. Уточнено е дали тя е глоса, или е изведена от топоним, хидроним и т.н. Представени са и тълкуванията на различни учени.

 

Още през XIX век, езиковеди като Август Фик, Паул Кречмер и Вилхелм Томашек разглеждат глоси като зелкия-зелка, багайос-бог, ексис-еж, таралеж, а и обяснимата със стблг. землia фригийска глоса земелен. Преди повече от 120 години името на фригийската столица Гордион е изтълкувана с помощта на градъ-град, селище. Пак преди повече от 120 години елементът кар от билковото название каропитла бива тълкуван с чаръ-магия (а за пит може да се предложи стблг. пити-пия), т.е. значението е любовно питие. Доста по-рано Джеймс Причард пише за траките истриани, а Йохан Куно предлага тълкуване на Истър със строуia-струя.

 

През ХХ век също излизат работи съдържащи интересна и важна информация относно речта на Орфей. През 1957 година излиза важен труд на акад. Димитър Дечев. В тази своя работа той тълкува името на Кабирите със стблг. кобь-участ, съдба, а за племенното название галеи предлага стблг. голѣмъ-голям. Пак през 1957 година излиза книгата на акад. Владимир Георгиев. В нея тракийските имена Козис и Козилас се тълкуват с помощта на стблг. коза, козьлъ, а пък за Орол е предложена орьль.

 

За жалост през 70-те години, в литературата засягаща тракийските езикови остатъци, важните открития не са споменати, а изолираните думи не са представени в речниците на акад. Георгиев и акад. Дуриданов. Нямам сведения през 80-те и 90-те години на ХХ век, а и в двете десетилетия на ХХI век някой наш лингвист да е направил опит да запълни празнините, пропуските.

 

Каква е причината за това можем само да гадаем. Дали представителите на тоталитарната цензура са успели да запазят постовете и влиянието си и са оказали натиск, или пък нещо друго играе роля, това ще разберем след време. На този момент е важно това, че огромно количество непозната информация за речта на Орфей ще стигне до българските читатели. Така всеки, който се запознае с данните ще може да се убеди, че езикът говорен от Орфей никога не е изчезвал, дори напротив – по-жив е от всякога и днес носи името български.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

И този път илюстрацията е дело на един талантлив сънародник. Това е добре познатият на много от нас Теодор Манолов, който заедно със своя баща Любомир Манолов създадоха уникалния роман и комикс Спартак - Легендата.

 

https://alternativavestnik.home.blog/category/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

В Том II съм представил не само над 450 интересни наши древни думи, но и съм дал и информация за граматическите прилики на старобългарския с Орфеевата реч. И в този случай е редно да се запитаме – защо тези важни неща не са забелязани и споменати от специалистите? Защо изобщо е било нужно да се поддържа невярното виждане, че Аспаруховите българи са говорили език от различна група? Защо е било нужно да се поддържа лъжата за това, че освободителите на страната ни от римска власт са изоставили майчиния си език?

 

Eдна от най-интересните глави в новата ми книга засяга имената на тракийските богове. За някои от тях повечето сънародници даже не са чували, не се знае и за това, че над 50 названия на древни божества притежават добро обяснение на български език. А което е по-важно – значително количество тракийски названия на богове се е запазило в българската именна система.

 

Не по-малко ценна е главата за обичаите и титлите на тракийското племе фриги. Като цяло за титлите на траките се знае малко. Причината за това не е липса на информация, а явно нежелание. В настоящата си работа съм представил данни за тракийските титли акенас, акенаногавос, бален, батос, ванакт, есен, мемеваис, проитавос и др. Тук ще спомена само това, че още през XIX Паул Кречмер прави интересни тълкувания. Този учен смята, че титлата проитавос може да се обясни с pro/про – напред, право, и iti/ити – вървя, т.е. вървящ напред. Прекрасен еквивалент е стблг. проити – премина през някъде, обходя, обиколя. Проитавосът навярно е бил блюстител на реда в държавата, но не е изключено значението да е малко по-различно и като сродна дума може да се предложи старобългарската титла прѣходь-вожд, предводител.

 

Понеже имената на билките спадат към основният речников запас, обърнах повече внимание на тракийските билкови названия. Някои от тях са тълкувани още в миналото с думи като биле, диво, коте и др. Направих и нещо, което ще заинтригува мнозина – сравних традиционните названия на нашите билки с думи от тракийската ономастика и както можем да се досетим – паралелите са много.

 

Фрагмент от главата Българската песен на тракийските реки

По същия начин процедирах и с имената на реките. Представих обяснение на древните названия с помощта на български език, но също така посочих паралелите между съвременните български речни названия с тези от ерата на Орфей и Залмоксис. Мнозина ще останат удивени от древността на българските речни имена Бяла, Златна, Бистрица, Пена, Каменица и др.

 

Разбира се представих и тълкувания на няколко древни надписа, един от които има потенциал да промени историята в наша полза. Както бе обещано в Том I – дадох още глоси, с които нашите познания относно речта на Орфей ще се обогатят значително.

 

Изпълних и друго обещание, което дадох в Том I – сега списъка с тракийските племена не само е допълнен, но е представена и повече информация относно историята на древните ни предци.

 

Понеже така нареченият славянски проблем притеснява, а и вълнува доста хора, в настоящата си работа съм отделил отново цяла глава по въпроса. Реално се касае за отговори на запитвания на мои читатели. Тук няма да давам подробности, само ще наблегна на това, че истината дава престиж на нас българите.

 

В приложенията съм дал и нова информация относно името траки. Обяснил към какво е значението му, кога се среща за първи път, а и в кои региони на Европа е регистрирано, освен на Балканите. Сигурен съм, че данните ще изненадат много хора. Подробности могат да се намерят в книгата, сега ще отгърна завесата съвсем малко с изявлението, че траки означава бойците, удрящите силно, като има връзка и с името на хетския бог-гръмовержец Таркун.

 

Том III, с чието съставяне съм зает в момента, ще представи още много изненади и то приятни изненади. Не само тракийският речник ще бъде представен в пълния си вид от 600 думи, но ще има и интересни допълнения, важни обяснения. В Том III ще дам повече информация относно пеласгите и тяхната роля в историята на Елада, Рим, Египет. Ще има повече разказ, за да няма отегчение от сухата информация.

 

                          Фрагмент от тракийския етимологичен речник

Мозайката на древното ни минало се запълва и картината на реалността става все по-ясна. Тази реалност показва, че историята ни се нуждае от пренаписване, като с това трябва да се заемат доста хора, защото задачата е непосилна за един човек. Едно е да се пише от 681-ва до ново време, а съвсем друго е да се започне от времето на Неолита и Халколита, когато на наша територия се появяват първите градове на Европа, а и когато е изобретена първата писменост.

 

Тази древна история ни принадлежи по право. От една страна знаем, че тракийския етногенезис започва през Неолита, от друга страна вече е известно, че 90% от нас носят гените на населението обитавало страната ни в тази далечна епоха. Дали си нечий наследник се определя от това дали носиш неговата кръв и гени, а не от твърденията на кариеристи набутали се в лоното на науката и защитаващи интересите на чужденци.

 

Времето на заблудите отмина, времето на посредствените кариеристи отмина. Сега трябва да дойде очистването на Авгиевите обори на казионната наука, трябва да дойдат и нови, прогресивни изследователи, следващи истината, а не политическата коректност.

Дълго време небето над нас бе черно, дълго време непочтени хора вадеха душата ни с памук и ни обезсилваха внушавайки ни лъжи. Сега вече това е невъзможно, нашата звезда изгрява отново и този път народът на светлината ще получи своето заслужено място в историята.

 

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЪНАРОДНИЦИ!

 

p.s. ТОМ II на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ, може да се поръча на страницата на издателство Атеа

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

ГРЪЦКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ВЪЗХВАЛЯВАЩИ БЪЛГАРИТЕ

В по-стара своя работа, поради това, че търсех български топоними и хидроними от територията на Гърция, ползвах работи на Макс Фасмер и Иван Шишманов. Нашият учен дава твърде интересни неща. Той споменава за намиращото се на остров Тасос селище Булгаро, добавя името на намиращото се в Аркарнария езеро Булгария, а и локализираната в Етолия планина Булгара (Шишманов, с.26).

 

Това са все интересни факти, но книгата на Шишманов предлага и други подробности от голяма важност. Авторът съобщава за нещо, което е твърде слабо известно у нас. Става дума за изказаното възхищение от страна на гърците по отношение на смелостта на българите: “Че българите и въ по-ново време са били добре известни на критяните и то отъ много благоприятна страна, това се вижда впрочемъ и отъ народната имъ поезия, въ която се поменува за български левенти. Така напр. въ известния сборникъ ὉΝάννος“ (1750-1760), въ която изрично се говори, че Наносъ събралъ юнаци Българи и Албанци, само Моралии, хубавци, паликарета…Че въобще българите се ценели между гърците като храбри юнаци, това се вижда между другото и отъ народните песни на гърците от Елада. Cp. Passow, Carmina pop. Graec. rec. стр.67, № LXXXL, Ὁ Νικοτσαράς (1804 до 1805), също и № LXXXLI (Шишманов, 1897, с. 29).

 

Песните, в които българите са възхвалявани от гърците са ценни за историята ни, но има и други подробности. Самото име Нанос е тракийско, т.е. древнобългарско. В работата си за тракийските езикови остатъци Димитър Дечев споменава Нано/Νανω, Нанас/Νανας (Detschew, 1957, c. 327), за жалост без да ги свърже с нашите Нано, Нана, а и сродните им Нено, Нена. Прочее, това не прави и Шишманов, но това не намалява ни най-малко неговия принос в случая.

 

Освен Шишманов и споменатият от него Арнолд Пасов (Passow), има и други автори, които са документирали гръцки народи песни споменаващи българи. Като пример може да се посочи Люси Гарнет, която събира голямо количество гръцки песни. В уводната част на работата си способната етнографка прави интересна забележка: “Sometimes, however, the name of an inland town or village is Greek, while the population is Bulgarian, as in the case of Neochori, some four miles from Salonica.“ – В някои случаи, името на намиращо се във вътрешността на страната селище е гръцко, но населението се състои от българи, както и в случая с Неохори, на около 4 мили от Солун (Garnett, 1885, c.26).

 

Гарнет дава текста на песента Българката и Яребицата (H Bουργαρα και η περδικα). Описана е трагедията на  младо, красиво българско момиче-жътварка, което съдбата не е пожалила и е оставила без съпруг (Garnett, 1885, c.153-154). 

От по-различно естество е песента Българката (H Bουργαροπουλα). Там се пее за гръцко момче, което е работило дълго време в Истамбул, а изкараните пари е похарчило, за да спечели благоволението на красива българка. В поясненията към песента, авторката споменава за сравнение на българското момиче с познатата от древните предания тракийка Дорика, позната и като прочутата с красотата си тракийка Родопис (Garnett, 1885, c.153-154).

 

Българите не просто са стари поселници на територията на Гърция, но се отличават както със своята красота и храброст, така и с други качества, на които мнозина могат само да завиждат. Въпреки дълговековните вражди с южните ни съседи, нашите деди са умеели да покажат поведение на истински благородници участвайки активно в освободителното движение на гърците през XVIII и XIX в.

 

За това съобщава Стилян Чилингиров, който ползва сведения и на други автори: “ Най-достойно за отбелязване е, обаче, участието на българите въ борбите на гърците за освобождението имъ отъ турско робство, въ така наречената Завера…Гърците съвсемъ паднали духомъ и бегали, щомъ видятъ турци. Държали се, обаче, албанци и българи, наричани тогава „румелиоти“. Българинътъ бакалъ Гого съ сто души свои задържалъ прохода Ландакъ срещу 4.000 турци; той разбилъ турцитѣ при Арта и превзелъ Пету, станалъ легендаренъ герой съ юначеството си и за него казвали: „Гдето е Гого, тамъ е и победата“.

Когато се започнали разпритѣ между пелопонезкото гръцко правителство и оцепническото на Кляфтитѣ, положението било спасено отъ непобедимата българска дружина на хаджи Христо“ (Възходъ на българското народно съзнание презъ XIX вѣкъ, Заветъ, г. XV, бр. 646 отъ 15 юний 1937 г.). Освенъ изброените по-горе българи, ръководители на гръцкото въстание, требва да посочимъ  и следните: Наумъ отъ Воденъ, хаджи Михалъ ' отъ Копривщица, хаджи Стефо, хаджи Петъръ, хаджи Христо Петровъ Вулгаросъ, д-ръ Ив. Селимински отъ Сливенъ, Никола Пиколо отъ Търново. Отъ техъ неколцина достигатъ и до високи за времето си военни чинове. Хаджи Христо отъ Пловдивъ става капитанъ, хаджи Христо отъ с. Ниси, Острово — генералъ, а Марко Божаръ (Бочаръ, Боцарисъ) — легендаренъ началникъ на кавалерията, Гарибалди на гръцката революция, както го величаятъ самите гърци” (Чилингиров, 1941, с.79-80).  

           

Разказвайки за гръцкото освободително движение, цитирайки Мишев и Киселинчев, Чилингиров предава и други интересни неща, от които става ясно какъв е наистина духът на българите – благородни, трезви, смели хора, умеещи да сплотят и организират враждуващите помежду си гърци:

 

“Единствената препирня, която ги разделяше, бе претенцията на неколцина измежду техъ да бѫдатъ повишени въ генерали, което другите имъ отричаха. Вече се готвеха да се нападнатъ. Изведнажъ посредъ двата враждебни лагера излезоха двама български воеводи, хаджи Христо*) съ българската кавалерия и хаджи Стефчо съ българската пехота и държаха приблизително този езикъ на безумците, които щѣха да се изколятъ: „Ние минахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме да се сражаваме до васъ за кръста и за гръцкия народъ. Не ви искахме никаква награда за това. Ала, ако сега искате да признаете намъ никакво право за своята благодарность, молимъ, като едничка награда за услугите, които, вярваме, сме принесли, да ни застреляте всички, преди да се изколите, защото не можемъ да преживѣемъ срама да присжт- ствуваме при вашите вжтрешни ежби и то въ върховния моментъ на войната за освобождението на вашата родина“.

Гръцкиятъ историкъ Спиридонъ Трикуписъ, отъ когото е взетъ този цитатъ, добавя: „Благодарение на енергичната намеса на тия две благородни души, благодарение именно на тѣхъ, началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснатъ още веднажъ опасностьта, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръвь“ (Д. Мишевъ, България въ миналото, стр. 199-200, сжщо, Л. Киселинчевъ, въ Зора, бр. 5276 отъ януарий 1937 г.)

Геройството на българите не остава незабелязано в Западна Европа. Стилян Чилингиров цитира Асен Боев за следното изказване: “…Виенския историкъ проф. Хайекъ: „Днешниятъ гръцки народъ и днешната гръцка държава - казва той  дължатъ много на българскитѣ мишци и на българския духъ, ако и да не съ благодарни тѣ за това.“ (Асенъ Боевъ, Обзоръ, бр. 39, стр. 7).

 

Благородният български дух обяснява до голяма степен постъпките на дедите ни обитавали някога територията на Гърция. Има обаче и друго, на което за жалост е обръщано твърде малко внимание. Хората наричани българи не са нашественици в Гърция, а се явяват потомци на нейното най-старо население. Това население е определено от Херодот, Тукидид, Плиний и Страбон като траки и пеласги.

 

Имайки предвид, че типичните за нас хаплогрупи I2, E-V13, J3, R1b L*23, G2, а и голяма част от R1a са наследени от най-старото цивилизовано балканско население, ние спокойно можем да се обявим за потомци на властвалите в Тесалия, Атика, Пелопонес, Крит и др. места траки и пеласги – тези, които в старите предания са наречени първородните на земята.

 

Ето защо българите жители на остров Крит, Пелопонес и т.н. са се борили срещу Османското потисничество. Те са защитавали не колония, а своя родна земя, която принадлежи на дедите им още от времената преди Потопа. Предците ни обитавали територията на Гърция са осъзнавали също, че голяма част от техните говорещи гръцки съседи са реално техни братя и сестри, чието самосъзнание е промито в различни епохи.

 

Йоан Малала не е преувеличил, когато нарича българите от своето време потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев. Точно в обитаваната от хората на Ахил Тесалия се срещат най-много топоними и хидроними носещи името на народа ни: Βουλγάρα Βουλγάρινη, Vulgar(is). Точно в Тесалия е манифестирано едно от най-ранните изображения на свещения за старите българи знак IYI.

 

                       Неолитна керамика от Тесалия, по Wace, Thompson.

 

Имайки предвид всички тези неща – как да не кажем, че действително заслужаваме да бъдем наречени първородните на земята на древните герои?

 

 

 

Използвана литература:

 

Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Чилингировъ С. Какво е дал българинътъ на другитѣ народи, Изд. Добромиръ Чилингировъ, 1941.

Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

Garnett, L.M.J., Greek Folk-Songs from the Turkish provinces of Greece, ed. J.S.S.Glennie, Eliot Stock, London 1885.

Wace A.J.B., Thompson M.S., Prehistoric Thessaly, Cambridge University Press, Cambridge, 1912.

КОЙ ОСАКАТИ НАЙ-ВАЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ?

Речта ни е богата, дори смайващо, почти неестествено богата. Ние сме способни да се изразим изключително ясно и точно, засягайки всяка тема. За всяка сфера от живота имаме особени думи. По отношение на сферата на духовното са важни: Бог, вяра, чистота, майка, баща, семейство, род, Родина, любов. Те са забележително древни, много по-древни отколкото повечето от нас смеят да предположат.

 

Има обаче и други, не по-малко древни думи, които са от голяма важност за разбиране на ранната ни история. В тях е закодирана важна информация – факто, който е добре известен на лингвистите ни, а и на тези хора, които ги контролират. Навярно това е причината определен брой ценни български думи да бъдат осакатени, или казано другояче – за тях да бъде предложена грешна етимология.

 

На пръв поглед думите са незначителни: гайда, пея, пеене, гега.Тяхната древност обаче и производните им разкриват непознати елементи от историята на българския народ. Правилният им анализ показва докъде се е простирало влиянието на дедите ни над други народи.

 

Да започнем с думата гайда, която според лингвистите ни тя е арабска. Това не е шега, нито пък е провокация, а една горчива реалност, показваща ясно нивото на науката у нас. В Български Етимологичен Речник, Т.1, с. 225 е изказано твърдението, че корените на българската дума гайда  трябва да се търсят в  арабската gajta, като проникването в езика ни е станало благодарение на турците – посредством турската дума gayda.

 

А дали на арабски gajta, означава изобщо нещо, дали при арабите гайдата е традиционен инструмент, и любовта към него е неописуемо голяма, лингвистите ни не споменават изобщо. Просто се прави едно напълно лишено от логика внушение, а това е сторено, за да се укрие неудобната истина. Става дума за това, че на испански думата гайда е гайта/gaita, т.е. думата е почти идентична с българската.

 

Испански гайдари от Галиция, изображение - Galician gaiteiros (bagpipers)

Dario Alvarez - originally posted to Flickr as HPIM8811, Vilanova dos Infantes, Celanova, Ourense, Galicia. Romería Etnográfica Raigame. 17 de Mayo de 2008.

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg/1280px-Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg

 

В нашата историография обаче не се говори за заселване на българи в Испания. Нищо, че по епиграфските паметници на страната срещаме имената Bulgaranus, Bolgondizi, Bolgens. За скъпите ни специалисти тези имена са невидими, следователно и няма обсъждане по отношение на това кой ги е оставил на Апенинския полуостров. Дали няма да е същият народ, който е оставил селищните названия Родец, Риба, Победа, Озера, Бел, Орех, а и личното име Алдемир?

 

Ако приемем, че веси-готите, познати още като визиготи са част от гетите, които са един от основните етнически елементи на населението на ранносредновековна България, нещата си идват на мястото. Веси-готите са съюз от тракийските племена веси и гети, наречени по-късно готи. Част от тях се заселват във Франция, а друга група се установява на Иберийския полуостров. Напълно естествено е, че със себе си траките веси-готи са взели и традиционните си музикални инструменти, които са предали и на местното население. Това е логично нали?

 

Навярно, за да се потули истината, че сме местен народ, учените ни правят всичко възможно да се избегне връзката между българската дума гайда и испанската gaita. Понеже арабите с помощта на свои роднини унищожават Веси-готското (визиготското) царство в Испания и налагат своята власт в страната за дълги векове, учените ни прокарват идеята, че арабите имат своя дума gajta, която дават на испанците, а и на турците, които по-късно я налагат и на нас българите.

 

Никой не се интересува от това, че gajta, не притежава никакъв смисъл на арабски, или пък който и да е семитски език. Думата гайда си е наша, древна, а значението ѝ е пееща, възпроизвеждаща звуци. Сродни са литовската гайдис/gaydis-петел, т.е. пеещ, латвийските гаудас/gàudas-плач, гайлис/gailis-петел, т.е. пеещ, а и арийските думи гаяте/gaiyate-пея, прославям с песен, гита/gita-песен. Сродни са също староисландската geta-реч, старогалската gutu-реч, слово, глас, а и старолатинската gaudeo-радвам се.

 

Старобългарският език предлага гатати-гадая, предричам, говоря, т.е. възпроизвеждам звук, тя е сравнявана от нашите лингвисти с авестийската gaθa-песен, арийската gatha-песен и др. (Български Етимологичен Речник, T. I, c.232). Други сродни са гутал-гълъб, т.е. пеещ, гукащ, гудя-свиря на гусла. Тези наши думи, а и сродната им арийска gayate-прославям с песен, дават обяснение не само за значението на думата гайда, но и за името на гетите, което явно означава възпетите, прославените.

 

Не арабите са давали гайдата и думата за нея на други народи като испанци, турци, а в крайна сметка и българи. Точно обратното е вярно – българите, чието древно име е траки, са дали гайдата и думата за нея на испанците, а и на живеещите в Испания араби.Възможно е и стационираните в Британия тракийски легионери да са дали гайдата на островните келти.

 

Виждаме как една дума, в случая придружена и от обект – музикален инструмент, е в състояние да ни даде важна информация за влиянието, което дедите ни са оказали на други народи по време на Античността. А гайда не е единствената дума, която се явява едно от многото доказателства за балканския произход на народа ни. Отворим ли Български Етимологичен Речник, Т. V, на страница 226, ще се натъкнем на обяснението, което професионалистите дават за глагола пея.

 

Аполон Белведерски – изобр. Apollo of the Belvedere Livioandronico2013 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_of_the_Belvedere.jpg/800px-Apollo_of_the_Belvedere.jpg

Споменато е, че в миналото е правена връзка с гр. παιάν, ион. παιήων, атт. παιών, -ῶνος – пеан, химн в чест на бог Аполон, но веднага е уточнено, че в ново време това родство е отхвърлено, понеже първоначалното значение на παιήων, епитет на Аполон е “който бие”.  Тук срещаме същата абсурдна логика, която е ползвана при анализа на думата гайда. Изхожда се от вярването, че българите са пришълци на Балканите и всякаква връзка с религията на древното местно население бива отхвърляна.

 

Пренебрегват се няколко важни неща:

 

-        стблг. пѣти, поѭ означава както пея, така е възхвалявам – точно какъвто е смисъла на пеан/παιάν – химн в чест на бог Аполон.

-        формата пеан/παιάν съответства точно на старобългарската пѣниѥ-пеене, химн, а и на съвременните думи пейно-хубаво запяване, пеянка-песнопойка.

-        най-древният регистриран вариант на името на бог Аполон е ПА-Я-ВО (четене на Джон Чадуик), регистрирано е в микенски документи на около 3400 години.

Паяво (Аполон) пък съответства на стблг. пѣваниѥ-пеене, а и на пев-пеене, пейвам-пея.

-        името на Аполон не е гръцко, това е признато от повечето езиковеди, да се търси обяснение с гр. παιω-бия, е лишено от логика действие, чиято цел навярно е да отдалечи читателите от мисълта, че нашите предци са тези, които са запознали гърците с бог Аполон и химна в негова чест, като това е станало по време на късната Бронзова епоха.

 

Поредната осакатена ценна българска дума е гега. Изглежда странно тя да е от голяма важност, но видим какво старание са вложили специалистите, да ни отклонят от истината, запознаем ли се с подробностите около нея, ще се уверим, че тя е древна и свидетелства за една много древна миграция на стари балканци в Египет.

 

В Български Етимологичен Речник, Т. I, c. 235, поне по мое лично мнение, ca направени няколко опита произхода на думата да бъде укрит. Едни се опитват да я изкарат турска, други търсят връзка с румънската ghoagă-боздуган, трети я сравняват с латинската clava-боздуган. Намират се и такива, които да изкарат гега албанска заемка, която по-начало е била дако-мизийска дума, сродна на българската дума глог. Тук вече кошмарът е пълен, а усърдието на лингвистите ни, според мен е индикация, че те са знаели добре древния произход на особената българска дума гега.

 

При анализите обаче никой не посочва древноегипетската дума хега-скиптър, господар, владетел. Понеже старите египтяни си служат с образно писмо, то самата дума хега е представена от пастирска гега. Логика има – както пастирът води стадото и се грижи за него, така и владетелят трябва да се грижи за своите хора.

Египетски символи на царска власт - Drawing by Jacques de Morgan, 1895, available online copyright-free, see pdf p. 105 - Drawing by Jacques de Morgan, 1895 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Hor_Awibre_Scepters.png

 

Проблемът в случая е това, че хората въвели думата хега-гега в староегипетския, са сторили това през 4-то хилядолетие пр. Христа, т.е. преди около 5500 години. А по това време, според поддръжниците на официалните теории, нашите предци са разпъвали примитивни юрти някъде из Средна Азия.

 

И тук, както при гайда и пеене има укрита информация. Вече около един век се знае, че създателите на първите три египетски династии са хора, нямащи нищо общо с местното население на страната. Представителите на ранната аристокрация се отличават ярко от типичните обитатели на Северна Африка с едрият си ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса.

 

Неотдавна генетиката пък представи убедителни доказателства, че в дълбока древност обитателите на Египет са хора, носещи гени типични за европейските народи, а и тези народи, които населяват Мала Азия. Тя е дом на траките фриги, халиби, витини, бебрики, бюснеи, мариандини, меони, а и мизите, които по време на ранното Средновековие носят името българи.

 

Изводът е ясен нали? Не е никак трудно да се разбере кой е дал важен импулс в развитието на египетската цивилизация, но, за да се осъзнае това, трябва да се излезе от дълбокия, кален коловоз на казионната история.

 

Излиза, че най-голямото богатство на народа ни е езика. Враговете лесно могат да избият благородническата прослойка, лесно могат да изгорят книжнината си съдържаща сведения за деянията на предците ни. Могат да се заличат дори цели селища – съдбата на Севтополис е доказателство за това. Езикът обаче остава, закодираните в него тайни остават, защото и носителите са много, а и предани на традициите на по-старите поколения.

 

Питам се – защо наши учени са участвали в ощетяването на народа ни, защо е било нужно да се взема страната на чужденците, а в някои случаи и страната на враговете на народа ни. Малко ли са били страданията на нашите предци, та и споменът за тях е трябвало да бъде изтрит. Дано Господ да прости на специалистите участвали в укриването на истината за произхода на българите! Не съм сигурен обаче дали идните поколения ще са сходни да простят.