28.02.2013 г.

МИТЪТ И ИСТИНАТА ЗА АМАЗОНКИТЕ

Едва ли има някой, който да не  чувал за смелите амазонки. Със своите невероятни качества те са предизвиквали възхищението дори на герои като Ахил Пелеев. Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото й на нейните съплеменнички.Тезей пък игражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг, амазонките не случайно са наречени ойорпата  унищожителки на мъже.



Дълго време се смяташе, че тези забележителни жени са само мит. Някои считаха, че се касае за измислица на Херодот, просто опит да направи книгите си по-интересни. Съществуват доста опити да се изтълкува значението на името амазонки. Най-популярната версия е гръцкото а-мазо  без гръд. Вярвало се е, че древните жени-войни са режели едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. 

Друга версия за значението на името им е персийското
 хеме зен -всички жени. Предложени са били дори еврейското  амиц- силни, монголското аиме зайне- прекрасни жени и славянското омужени  омъжени (в смисъл на мъжкарани).

Със сигурност има и други предложения, но до този момент няма съгласие по отношение на нито едно тълкуване. Аз имам свое собствено виждане. Понеже най-ранните извори за митичните жени-войни идват от гръцки източници, то е доста вероятно и значението на названието амазонки да идва от гръцки език. 

Добър кандидат са гръцките думи амаксеоамаксаамаксо- форетес- язден(езда), колесница(каруца), жилище на скиталци (номади). С тези понятия южните ни съседи са характеризирали конните народи, които са използвали каруци за спане по време на походите си.
 

Конните народи добре познати на гърците са траки, скити и сармати. За последните се знае със сигурност, че са имали жени-войни (да не забравяме и тракийката Харпалика)
.

При археологическите разкопки в Южна Русия (курганите около Покровка) извършени от Дж. Дейвис-Кимбал бяха намерени над петдесет гроба на индивиди от женски пол. Като дарове са били положени лъкове, стрели, мечове, копия. Всички артефакти са  сарматски по произход.  Това е в съгласие с твърдението на Херодот, че сарматите са потомци на скити и амазонки. 

Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата доста добре. 

Сарматките-амазонки са били уникални за времето си. Грижовни майки, любвеобилни съпруги и най-вече  спасителки на рода.
 

Едва ли животът им е бил лек, но са намирали сили не само да отгледат децата си и да се грижат за родителите си, но и да се изправят пред жестоки противници. Тръпки са побивали противниците, когато са правели опити да завладеят сарматко селище. 

Имало е за какво. Обхватът на гръцкия лък е бил около100 метра, а на сарматския 300. Преди гърците да достигнат до сарматското селище, доста от тях са приличали на таралежи заради многобройните стрели. С това проблемите на нападателите не свършвали. С ужас гърците установявали, че сарматските жени въртят
 дълги мечове със смайваща бързина, а бойните им брадви са били в състояние да пробият и метален шлем. Най-големия шок разбира се е бил фактът, че гордите елини са победени от жени.

В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала  полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже. Нормалното за сарматите е било кощунство за гърците, които подигравателно наричат сарматите- командвани от жени. Да, жени, но не обикновени, а волни, силни, свободолюбиви и смели, пленително красиви, а също и носещи бърза смърт на неприятелите.  

Според Страбон сарматите са скитски народ. Гръцкият летописец обяснява също, че в най-дълбока древност дори и траките са наричани скити от своите гръцки съседи. Прокопий от своя страна определя сарматите като част от голямото семейство на гетите, а гетите безспорно са най-храбрия тракийски народ.

От всички тези факти излиза, че амазонките са принадлежали на старите балкански народи. Това се потвърждава от тяхното участие в Троянската война, а и в битката в Атика, състояла се през XIII-ти век преди Христа. Освен това амазонските благороднички Пентесилея и Антиопа са определени недвусмислено като тракийки по произход. Древните скулптури на амазонки показват жени с тракийски дрехи и въоръжение.

Преди епилога е нужно още едно пояснение. Както вече бе споменато - сармати, траки, скити са родствени народи. В дълбока древност те са били една общност. Всички тези хора са участвали в създаването на нашата държава. Днешните българи са потомци на и на гетите, и на скитите, и на сарматите. 

Няма държава изградена от едно единствено племе. В Германия са се обединили потомците на алемани, хавки, франки, ингвеони, сакси, скири, фризи, херуски, хамави, хасдинги, тюринги, силинги и много други. Всички те са говорели близки наречия, имали са близки обичаи и материална култура. Различните имена не са гаранция за различен произход.

Досега мнозина чужди изследователи са опитали да си присвоят митът за жените-войни, но амазонките-сарматки са свързани с българското минало. Българските жени са най-красивите и най-силните, в края ня краищата в техните вени тече кръвта на амазонската царица Пентесилея, на великата Томира, на обожаваната Антиопа. 


През вековете българката е показвала многократно качествата си, превъзхождащи тези на гъркини и германки. Ето за това нека ценим, обичаме и уважаваме нашите български майки, съпруги и сестри! Докато има българки ще има и България!


24.02.2013 г.

СПИСЪК НА ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА



Преди около 2500 години Херодот нарича траките най-многобройния народ след индийците. За силата и внушителния брой на дедите ни пишат също Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний...Археолозите са установили, че траките са населявали земи от Карпатите до полуостров Крим, от Хърватско до Халкидика в Гърция. Мала Азия също е била населена от народа на Орфей. Там се установяват мизи, тевкри, фриги, витини, меони, мейони, халиби и др. В близост до арменци и перси са били сарапарите...

Съвсем естествено е, че такава огромна територия е била населена от голям брой племена. Различни изследователи дават различни цифри- от 50 до 80. Всъщност племената на нашите предшественици са били много повече. Благодарение на подробното изследване древните летописи успях да събера около 130 етнонима. Това количество показва пределно ясно, че Херодот никак не се е бъркал наричайки траките огромен народ.

Ето и списъка с имената на различните племена на нашите деди, не ми е известно до този момент някой да е представил по-голям:

Абанти
Абретени
Агриани
Аеди
Aлмопи 
Аоди
Апсинти
Аргеади
Aретузи 
Артакии
Асти
Бантии
Бени
Бебрики   
Беси
Бисалти
Бистони   
Битини   
Блегури, Балагрии
Ботиеи  
Брени
Бриги  
Бринки
Брисеи  
Буби
Бюснеи  
Васаниси
Гарески
Гети
Гондри
Даки
Датулепти
Дардани
Дарзии, Дерзии, Дереи
Дентелети
Дерони
Десили
Дигери
Дизори
Дии
Диобеси  
Добери
Долонки  
Долиони
Дрои
Едони  
Елети
Ентриби
Еорденсии
Зеели
Зерани
Идомененси
Ихнеи
Кабилети
Кавконенси
Карбилеси
Карпи
Кебрени
Кени
Кикони
Клари
Койлалети (големи)
Койлалети (малки)
Корали, Корели
Корпили
Костобоки
Крестони
Кробизи
Круси
Ксанти
Лаеи, Лееи  
Линкести
Мадуатени
Мариандини
Меди
Медовитини
Меландити
Мелинофаги
Меони
Мейони
Мигдони
Мизи
Милии
Морили
Морисени
Нипсеи
Одоманти
Одони
Одриси
Олимпени
Орески
Отрионеи
Паити
Панаи
Парореи
Пеони
Пеопли
Пиери
Пирогери
Приянти
Рондеи
Саби
Сабоки
Сапеи, (Саи)
Сарапари
Сатри
Селети
Серди
Сикабои
Синти
Синдонеи
Сири
Сиропеони
Ситони
Скаи
Скитени   
Скаугди
Скирмиади
Сталети
Тевкри
Тилатеи
Тимаки
Тирагети
Тисагети
Трали
Травси
Транипси
Трибали
Триспли
Троглодити
Тюни
Фриги
Халиби
Хипсалти


На пръв поглед тези названия изглеждат странни и неразбираеми за нас българите. За това има няколко причини. Всички етноними са документирани от гърци и римляни, а техните езици не позволяват да се запишат правилно чужди имена. Плиний Стари признава, че е трудно да се възпроизведат варварските етноними. 

Другата причина се крие във факта, че за около 2500 години езика ни се е променил сериозно. За повечето от нас дори старобългарски думи на 1000 години биха звучали странно, а какво остава, за думи, които са два пъти и половина по-стари.



Въпреки това някои племенни названия са сравнително лесни за тълкуване. Да вземем на пример одрисите, те са първите, които успяват да създадат голяма, богата държава, а същевременно и градове. Името одриси може да се обясни със стблг. одрина-ограда (градска стена), т.е. одриси означава-хоракоито живят в оградени (укрепени)  селища.

С подобно значение е и племенното название беси, или по-точно веси. Тези хора са известни с това, че притежават проницалището на Дионис в Родопите. Преди да бъдат покорени и подтиснати от Рим весите са били богати и влиятелни хора. Името веси се обяснява със стблг. вьсъ (весъ) – селище, т.е. веси означава заселени, установени на едно място.

Имало е и траки, които са скитали постоянно понеже са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Като пример могат да се посочат крестоните, те са известни и под името грестони. То се обяснява със стблг. грѧсти-вървя, отивам, идвам. С подобен смисъл е и тракийския етноним скитени. Той се обяснява със стблг. скытати се- скитам, бродя.

Етнонима сикабои е от различен характер. В този случай племенното название е изградено въз основа на името на оръжието, които тези хора употребяват. Сика е крив тракийски меч, с който са излизали на арената гладиаторите родени в нашите земи. Тракийската дума сика се обяснява с глакола сека и неговата диалектна форма сика.
Втората част на етнонима - бои отговаря на стблг. бои-бойци, т.е. сикабои означава бойци със сики, мечоносци.

От друг тип е названието на приянтите. Те явно са били кротки, миролюбиви хора под защитата на друго по-силно племе. Приянти се тълкува лесно с помощта на стблг. приѩтьнъ-приятен, желан

Подобно е и названието на доберите, то се обяснява с думата добър. Понеже в гръцкия няма нито звук, нито буква Ъ, то добър бива предадено като добер.

Едно племе е получавало името си и по местата, които е обитавало. В такъв случай не е трудно да се види, че долиони означава долянихора, които живеят в долина

Гареските са живели в гори, планини. 



Карпите също са обитавали планински места, карпи се обяснява с думата карпа –скала. Тя все още се използва в Пиринско, срещаме я дори в произведенията на Иван Вазов.

Тимаките са обитавали бреговете на река Тимок, чието име се обяснява със стблг. тьма-тъма (Вл.Георгиев). 

Морисените са локализирани до Черно море, по името им разбираме, че тракийската дума за море е....море.

Понякога племенното име е възниквало благодарение на външния вид на хората му. Като пример могат да се посочат ксантите. Ксанти е всъщност гръцка дума (ксантос) със значение светло-кестеняврижо-кестеняв


Поради това, че тракийските етноними се тълкуват с помоща на българския език, става ясно, че ние няма как да сме новодошъл народ. Напротив, данните показват, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация хилядолетия преди идването на гърците в Европа. За това свидетелстват също погребалните ни обреди, обичаите, празниците, народната носия и т.н. Народа на Арес и Орфей не е мъртъв, не е изчезвал никога, просто старата му слава е покрита с кал хвърлена от враговете.

Златото може да се затрупа с мръсотия, но премахне ли се тя, то благородния метал ще блесне. Така е и с нас, за да види света истинския ни облик е нужно да се пречистим и да стремим да бъдем добри, но и горди, силни, честни и почтени. Тези качества ние носим в кръвта си, трябва само да им дадем възможност да се проявят.


1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
4.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;
5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;
6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

20.02.2013 г.

БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА



Според официалната историография старите българи са азиатски нашественици. Вече повече от век се твърди, че нашите деди са чужд на Балканите народ. Голям брой научни работи внушават на читателите, че предците ни са се заселили в Тракия едва в Ранното Средновековие. Ако това беше истина, то в нашата именна система не би трябвало да се срещат антропоними споменати в документи от второто хилядолетие преди Христа. Такива обаче има и то не малко.

В списъка с български лични имена съставен от братя Миладинови срещаме  Дардан и Дардана. По една, или друга причина те са пропуснати в издадените по-късно честотно-тълковни речници на имената на българите. Това е доста жалко защото Дардан е трако-троянско име, алтернативното название на троянците  е дардани

Дарданите
 са тракийско племе споменато за пръв път в египетски летописи от XIV век преди Христа. Заедно със своите роднини мизите (наречени по-късно българи) дарданите помагат на хетския цар Муватали II да победи не кой да е, а Рамзес Велики. 

През 
I век Страбон споделя за дарданите, че макар да живеят в землянки те са весел и жизнен народ обичащ песните и танците. Старият автор добавя за тези хора, че притежават много музикални инструменти.

Друго древно българско име е Ильо. Официално то произлиза от библейското Илия.Звуковата прилика не може да се отрече, но не бива да се отхвърля лекомислено и връзката с тракийския антропоним Илиос – митичния основател на Троя. Названието на този древен  град е споменато в хетски документи от XVII -ти век преди Христа (в договорa на цар Лабарна).

Едно наше почти забравено име е Ярей. В издадените по времето на тоталитаризма речници то е пропуснато  и това е доста жалко, защото всъщност това е името на тракийският бог на войната, който е познат на гърците като Арес.   


Надпис с Линеар А, първите три знака представят звуците А-РЕ-Ю (по Еванс)

Ярей е всъщност най-древното документирано наше име. Върху златен пръстен намерен в критска гробница до Мавро Спелио (XVIII -ти век преди Христа) с Линеарен А е написано   Aрею, т.е. на Арей, Ярей. Езиковедът Владимир Георгиев разпознава в Арей името на войнственият бог, но го счита за хетски. 

Настина в древната Анатолия е почитан бог Яриш, но той не е изконно хетски. Явно на Георгиев не е било известно, че хетите са приемали в пантеона си всички божества на васалите си и поради това стават известни като народът с хиляда бога. Мизите (наречени по-късно българи) и дарданите са били хетски съюзници, това е причината да има култ към техният Арей (Арес) в Мала Азия.

Езиковеди и историци знаят много добре за споменатото от Павел Дякон българско лично име Бузан (Historia Romana), но то не присъства в честотно-тълковните речници. Навярно защото е вариант на тракийското Бузос споменато за първи път в Линеар Б документи от XIV-ти век преди Христа

Отново в микенски  документи от 
XIV-ти век преди Христа срещаме имена като Бато, Ботийо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (документи 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А b 01 lxxxvii по Еванс и Чадуик)  които са си нашите Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...



Най-интересното е, че в микенски документи от  XIV -ти век преди Христа срещаме имена като Крумеио, Карамесийо, Исеверийо,Токеу, Винaйо (документи 1516 А b 01 lxxxvii, 1173 bEx 225, 1197 Еa 302 lxxxi, 473Rq 61 xcii etc по Еванс), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Севар, Токту, Винех. Всеки български изследовател, който е запознат със старите егейските писменостти би трябвало да знае тези интересни факти.



Специалистите ни би трябвало да знаят и други важни неща. В микенски документи от  XIV  век преди Христа се срещат дори старобългарски родови имена като Дуло, Окило/Вокило – Вокил и Ермаа- Ерми (княз Кормисош е от рода Вокил, а княз Гостун е от рода Ерми).



След като типични български имена се споменават многократно в минойски, хетски, египетски и микенски документи от XVIII -ти -XIV -ти век преди Христа (3700-3300 години стари), само безсъвестен и изключително предубеден човек може да обяви българите за нашественици в земите на юг от река Дунав.

Времето променя много, но не е в състояние да заличи обсолютно всичко. Нашите имена са били споменавани с уважение и страхопочитание от силни народи като хети и египтяни. Мирул,  Ведан, Яко, Ботьо и др. са били богати благородници в Микенска Гърция.

Твърде много следи сме оставили на три континента, за да е възможно споменът за нас да бъде заличен. Малко по малко всичко ще си дойде на мястото, ще си получим заслуженото уважение, светът ще знае и вече няма да забравя кои сме и какво сме дали на човешката цивилизация. Звездата на България изгрява и този път блясъкът й е ослепителен!




Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
2.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;
3. A.Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;
4. J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;
5. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
6. М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

К.Иречек, История на българите, Издателство Наука и изкуство, под ред. на проф. П. Хр. Петров, София, 1978;

13.02.2013 г.

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОГРЕБАЛНИ ОБРЕДИ


В далечното минало всеки народ е имал своите вярвания и ритуали. На мъртвите се е оказвала почит, давани са дарове и т.н. В отделните области на Европа отношението към починалия е било различно. Благодарение на особеностите в обичаите, археолозите са в състояния да определят какъв е произхода на човека, чиито останки те са намерили.

Обърнем ли вниманите на погребалните обреди на нашите деди ще срещнем интересни неща. Рашо Рашев, Димитър Овчаров, Иван Богданов и др. са проучили бита на старите българи и са писали за ритуалите им. Не е тайна, че предците ни са жертвали кон в гроба на благородник (некрополи в Нови Пазар, Вичене, Иванча, Портовое, Сивашовка). 

Проблем в случая е това, че нито Рашев, нито Овчаров не споменават една важна подробност. Става дума за факта, че конско жертвоприношение се среща на Балканите още през Бронзовата епоха.То е типично както за северните, така и за южните траки.
 

Конят е заемал важно място в живота на най-древните балкански жители, поради тази причина благородното животно е било жертвано и полагано до мъртвия си господар. Не трябва да забравяме свидетелството на Омир за конелюбивите траки. Важна подробност е и това, че Тукидид нарича северните траки ипотоксоти - конни стрелци.

Благодарение на средновековен летописец знаем за друг необичаен обред на дедите ни. Анонимен стар автор разказва, че след битката пред Верзиникия, идвайки пред стените на Константинопол Крум пожертвал много хора и животни. Обичая да се жертват военопленици и животни на кладата на паднал в боя благородник срещаме в Илиада. Когато Ахил погребва своя роднина Патрокъл, наред със загиналия боец в огъня са хвърлени хора и добитък.

Присъствието на мирмидонски ритуал при старите българи показва, че Йоан Малала е имал право да твърди, че българите от негово време са потомци на водените от Ахил Пелеев бойци. В Късната Античност дедите ни отвоюват Македония (където дълги векове преди това е живял Ахил). За присъединяването на Македония и съседните й земи към останалите ни владения, Анастасий Библиотекар споменава, че това станало по силата на родовото право, т.е. на дедите ни се е гледало като на древен, изконен собственик на тези територии.

При нас българите съществува и друг погребален обред споменат в Илиада. Евгений Тeодоров пише за обичая да се изравят костите на дедите, да се измият с вино и да бъдат поставени в църква за известно време.

При погребението на Хектор неговите близки поливат горящите кости с вино, после ги поставят в златен съд, който бива положен във вече готова гробница (навярно семейна гробница-храм).

От Троянската Война до времето когато този български обичай е документиран има около 3200 години. В обществото са навлезли много промени.С приемането на християнсквото се слага край на кремацията. Древните храмове- гробници биват изоставени, но на тяхно място се издигат църкви. Ние обаче сме запазили същонстта на трако-троянския обичай- костите на починалия се измиват с вино и се поставят на свещено място. През ново време това място е църквата.


Могилата край с.Старосел, Пловдивско, храмът в нея е датиран V век пр.Христа

За особен тракийски ритуал разказва и Херодот. Бащата на историята споменава, че след като бъде издигната могила над гроба на благороднник, се започвали (военни) игри, а на победителя се давала награда. Същото се наблюдава и при погребението на мирмидона Патрокъл. Неговия роднина Ахил Пелеев организира игри, а победителите получават различни ценни предмети.

Всеки от нас, който е запознат със старобългарския език знае за присъствието на думата тризна. Днес тя вече не се използва и е забравена, но в миналото значението й е било – борба, състезание, подвиг, погребален обред.

Заслужава да се споменат и каменните баби. Става дума за каменни статуи на хора, с които се е изразявала почитта към мъртъвците. Според унгарския учен Геза Фехер тези антропоморфни паметници са донесени от Далечния изток от старите българи.

Вярно е, че в Азия се срещат паметници от този вид, но е редно да се спомене и факта, че те се срещат много по-рано на Балканите, още през шесто-пето хилядолетие преди Христа. Това е една изключително важна подробност, която в не бива да се премълчава защото така се създава изкривена представа за реалността.


"каменна баба" от Каменната епоха, Румъния, сн.Cristian Chririta 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/2006_0814_Histria_Museum_Neolithic_Menhirs_20060301.jpg/800px-2006_0814_Histria_Museum_Neolithic_Menhirs_20060301.jpg

Когато разгледаме безпристрастно българските погребални обреди виждаме, че те са всъщност продължение на една изключително древна традиция- тази на траките. По различни причини, с течение на времето един народ може да загуби част от духовното си наследство, но трудно ще приеме чужди обичаи защото те не са част от неговата идентичност.

Инстинктивно ние знаем много добре кои сме. Усещаме, че предците ни не идват от далечната Азия, а са потомци на земята откърмила първите царе и герои – траките, чиито корени са те са забележително древни.   



Използвана литература:

1.Р.Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005;
2.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;
3.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, БИД, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977;
4.Й.Андреев, АлПантев, Българските Ханове и Царе от Хан Кубрат до Цар Борис III, Исторически Справочник, Издателство Абагар, Велико Търново, 2004 ;
5.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;
6.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
7.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;
8.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
9.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI;


6.02.2013 г.

ГРЪЦКИ ЛИ СА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ?



Човек вярва на това, което е чувал най-често. Ние нямаме нито време, нито пък възможности да проверим, всичко, което ни е казано от хората с авторитет. Волю-неволю трябва да се доверим на учители, професори, писатели. Те самите често са принудени да защитават догми. Трудно е да тръгнеш сам срещу течението. 

Понякога, от страх за пост и кариера, някои изследователи правят компромиси с истината. Като пример може да се посочи гръцката митология, тя е несъмнено интересно четиво, богата е на герои и събития. Дали обаче цялата е гръцка?


Почти всеки от нас знае за гръмовержеца Зевс, за сияйния Аполон, войнолюбивия Арес, чаровната Афродита и други древни богове. Олимп е дом на най-важните от тях. Преданията разказват как в далечното минало съдбата на обикновените хора бива повлияна от намесата на безсмъртните обитаващи заснежената планина.


Преди да обърнем внимание на имената на могъщите богове, нека видим на чий език названието Олимп притежава смисъл. 
Това, че то е стигнало до нас чрез гръцките легенди, не го прави автоматично гръцко. Страбон разказва, че в дълбока древност цяла Гърция е била обитавана от варвари -Strab.VII.71. Днес думата варвари означава хора с ниска култура, но същинското, първоначалното значение е - хора, които говорят неразбираем, чужд език


От свидетелството на Страбон може да отсъдим само, че преди идването на гърците в Европа, земята е обитавана от народи, чиято реч е била непонятна за новодошлите. Кои обаче са тези най-древни обитатели на Пелопонес, Тесалия, Аргос и т.н?


Има предостатъчно данни по този въпрос. Херодот казва без увъртане, че преди да получи името Гърция, страната е носела названието Пелазгия -Her.II- 56. Плиний Стари смята, че старото име на Пелопонес е Пеласгия-Plin.IV.9.


Страбон също знае, че пеласгите са били разпространени из цяла Гърция, включително остров Крит, уточнява и това, че Тесалия е известна под името Пеласгийски Аргос. По-важна е обаче забележката на стария автор засягаща светилището на Зевс в Додона. 

Цитирайки Омир, Страбон нарича Зевс  пеласгийско божество. Сякаш, за да не се оставя място за съмнение е добавено и това, че племената обитаващи Епир (където е разположена Додона), са считани за пеласгийски -Strab.V.2.4. 

Пак на Страбон дължим ценното сведение, че цяла Атика някога е принадлежала на траките, в съседната област Фокида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс -Strab.VII.7.1


След като траките и принадлежащите на общността им пелазги са най-древните обитатели на Гърция, то названието Олимп трябва да е обяснимо на техен език. Езиковедът Владимир Георгиев прави опит за тълкуване на Олимп като отломки, (скални) парчета, с помощта на санкр. lumpati-чупя, троша, а също и с лат. rumpo-чупя, троша, rupes-скала - Georg.La Toponymie Ancienne, c.18. 

По необясними за мен причини са пропуснати българските глаголи лупам, олупвам, ломя, лумя, олумвам (диал.) имащи смисъл троша, правя на парчета. Олимп (със старо произношение Олюмпос) се обяснява най-добре с българските диал. глаголи олупвам, олумвам-ломя, троша.



Да приемем за момент, че тълкуването на името на трако-пеласгийската планина с помощта на български език е случайност. Нека да обърнем внимание на Зевс. За повечето хора той е гръцки бог, истината обаче е съвсем различна. Eпитетът Пеласгийски не е никак случаен, не е случайно и това, че пеласгийските сели са пазители на неговото светилище в Додона. Тук е мястото да се отбележи, че пеласгийския език е бил напълно неразбираем за гърците - Her.I.57.


Какво означава името на Зевс тогава, чий език ще ни помогне да разгадаем смисъла му? В Илиада той е споменат като Ζεύ, но също и като Δια, Ζήνα (вин.пад). В речта на хетите намираме думите siu, siwat притежаваащи значение бог, светлинаTiwat е бога на светлината при лувийците – роднини на хетите и древни обитатели на Южните Балкани. Siu, siwat, Tiwat са сродни на индо-арийските думи svetaбял, светъл, syona-лъч, слънце, сияние, diva -небе, ден, diviya-божествен, deva, div- бог.



Виждаме, че думите за бог и светлина се припокриват. Това е така защото първите богове са били небето, слънцето, светлината. Без тях живота е немислим, дори и в древността това е било известно. Гръцките Ζεύ, Δια, Ζήνα са всъщност тракийските Ζια, Ζειν, Δια, Δεν. Те могат да се обяснят с блг. думи сияние, ден (т.е. светлина), свентъ/свѧтъ-свят, свещен стблг. 

Останки от древния култ на дедите ни към светлината намираме в българските думи само-дива, Див огън- божий огън, Див, Деф-дух, свръхестествено създание от българския фолклор.



Оказва се, че не само името на Олимп е обяснимо на български, но и това на гръмовержеца Зевс. Нека обаче да приемем и този важен факт за любопитна случайност. Да продължим с Арес-сина на Зевс и Хера. В далечното минало се е знаело добре, че той принадлежи на траките.



Аристофан твърди, че Тракия е свещено място за Арес, Омир също поставя Арес в Тракия...Йордан предава мнението на поетите, че Марс (Арес) е родом у гетите - К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.92-93). Името на Арес се обяснява с българската дума ярост, т.е. Арес означава яростния, войнственияНеговото име е запазено дори до ново време като Ярей.




Атина е сестра на тракийския бог на войната. Не случайно тя бива изобразявана с копие и щит. Макар името на тази олимпийска богиня да е дадено на столицата на Гърция, то не е гръцко. Дж. Чадуик призна преди време, че древни топоними като Атина, Микена, Кносос и др. със сигурност принадлежат на езика на предгръцки народ -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.1. Както знаем от Херодот, Страбон и Плиний най-старите обитатели на Гърция са траки и пелазги.



Името на Атина е сродно на това на тракийския бог Атис. Значението е родител, пазител (родителка, пазителка). Атта е пеласгийска дума за баща според Ван Видекенс, а на санскрит атта означава майка. От атта се е развила стблг. отьцъ- баща, имаща по-стар вариант атикъ (Ст.Младенов).



Аполон е известен също и под името Пейан. В Линеар Б документи името му е изписано като Паяво -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.88. Този бог е лечител, на него се приписва избавянето от страшни болести и епидемии. Имената Пеян и Паяво се обясняват със стблг. пявание, пяние- пеене

На пръв поглед изглежда странно лечението да се свързва с пеене, но всъщност има логика. Платон разказва за мъдростта на тракийските лекари, които, за да излекуват тялото, първо лекуват душата. Това ставало с чудодейни заклинания - Хр.Данов, Траките, с-74-75.

Безспорно, както е забелязал и Данов, става дума за дейност като тази на знахарите или лекарите-баячи. В миналото, са се радвали на висока почит поради способностите си да лекуват. Тряба да се добави и това, че стблг. баѭ притежава значение -лекувам с помощта на магия.   



Деметра – богинята на земята е считана за късно дошла в гръцкия пантеон (Дж.Чадуик, Вл. Георгиев). Несъмнено култа към нея е възникнал сред гърците чрез тракийско посредничество. Според Хезихий Деметра е позната още като Σεμέστρη (Земестра) сред траките - Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.47. Земестра е гърцизираното Зем-матерземя-майка (матерь- майчин стблг.).



Посейдон е властелина на моретата. Неговото име Чадуик разглежда като идващо от Poteidaon. Според британския учен potei отговаря на гр. potisсъпруг, а частицата da притежава значението земя, т.е. Посейдон трябва да се тълкува като съпруг на земята -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.86-87.

До известна степен Чадуик е прав, potis действително означава съпруг, но и господар. Тази древна дума не присъства в речника ни днес, но в миналото е била позната на дедите ни. За това съдим от потьпяга – разведена жена, т.е. избягала, напуснала мъжа сипоть.Частицата daon намираме в хидроними като Данувис (Дунав), Данапар (Дон) и др.Тя отговаря и на санскритската dhanvatiтека, потичам.и стблг. дуновение – подухване (движение). Посейдон означава господар на водите, а не на земята. Все пак той царства над морската шир.



Дионис е може би най-известния древен бог. Чадуик намира името на Дионис под форма Diwonusos в Линеар Б документи от Пилос. То се обяснява със стблг. дума дивьнъ- чуден, дивен. При траките този бог носи и епитета Сабадий (Вл.Георгиев).

Сабадий отговаря на стблг. свободъ- свободен, т.е. неслучайно римляните наричат този бог Pater Liber (баща освободител).




Хермес също не е гръцки бог. Херодот твърди, че тракийските благородници извеждат произхода си от Хермес. Той е и древно балканско божество, закрилник на скотовъдците и стадата им. Хермес, или по-точно Ермес се обяснява с блг. диал. ери-яре и ст.блг. имати-имам. Т.е. Ермес означава имащ животни, богат на животни. По същия начин е образувано и санскр. прилагателно pashu-mat- богат, pashu- паша, добитък, mat- имам. Интересна подробност е това, че името на бог Ермес се среща и като родово название при старите българи под формата Ерми.  



За името на Хефест Чадуик казва, че съдържа особености типични за предгръцки (пеласгийски) топоними -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.87. Джон Чадуик споменава също, че на Линеар Б документи от Крит се среща името Апатийо, което може да е форма на Хефест. 

Тук трябва да се отбележи, че пелазгите не само са обитавали остров Крит, но и са представяли благородническата класа там. Не случайно, цитирайки Омир Страбон ги нарича богоравни - Strab.V.2.4.


Апатийо-Хефест може да се свърже с нашите глаголи паткам-бия, патя-страдам (т.е. ударен съм), пасти- падам (удрям се) стблг. Името е сродно на скитската дума ойор-патамъжеубийка (ойор е скитска дума за мъж, а пата значи удрям, убивам). Коването е всъщност удряне, биене, кова означава и бия.



Хадес е властелина на отвъдния свят. Неговото древно име Αίδης се обяснява с думата ад. Все пак ад е названието на царството на мъртвите. Сродно на Хадес (Адес) е тракийското лично име Айде-зурис (светла зора). То е споменато от Вл.Георгиев, той го превежда като гори-любов -Траките и техния език, с.64). Ад означава горящо място, място на светлината, чистилище...



Както може да се очаква Артемидаρτημις не е гръцка богиня. Тя е позната на хетите под името Rutash, а при лидийците тя е известна като Artimu -B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, c.147 ). Тази богиня с най-древно име Руташ - Rutash е изобразявана с лък и стрели, т.е. името й може да се свърже със санскр. ratiвойна, rodha-стрела, война и стблг. ратъ-война.



Името на Хестия е познато на римляните като Веста-богиня на семейството, брачния съюз.Корена вест намираме в пелазгийската дума васту-селище, дом. Сродни са санскр. vastu, vasa, visha- селище, дом, племе, а също и стблг. вьсъ- селище, имение. Всички те означават това, което е на едно място, това, което е свързано, обвързано.



Л. Гиндин свърза името на Хера с това на тракийския Херос, като предлага тълкуване покровителка, търсейки връзка с лат.servareпазя, съхранявам и авест. haurvat-защитавам -Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, с. 82-83. Най-вероятно древния вариант на името Хера е било * Serva, сродни са санскр. sarva-цялост, заедно, carman-щит, стблг. срачица-риза, т.е. покритие, нещо, което пази.



За името на Афродита няма да бъдат правени спекулации, но си струва да се спомене мнението на учените, че тази богиня не е от гръцки произход.



Eто какво се получава когато разгледаме фактите безпристрастно. Олимп и така наречените старогръцки богове носят имена обясними на български език. Според официалната историография това е невъзможно тъй като старите българи се установяват на Балканите едва през Ранното Средновековие. Историята е наука, но и в науката се правят грешки, особено когато има определен политически натиск.



Прекалено много са грешките на учените, които са определили предците ни като нашественици на Балканите. До неотдавна се твърдеше, че дедите ни са тюрки, после тезата бе променена с търсенето на корените ни сред иранските народи.

Хората вярващи в азиатския произход на българите пренебрегват важни данни, или пък са в неведение за съществуването им.



През 1938 и през 1959 г. бяха проведени мащабни антропологически проучвания целящи да се определи етническия произход на българския народ. И в двата случая се оказа, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени. Второто изследване дори установи, че по-голямата част от българския народ принадлежи на така наречения понтийски тип – т.е. ние сме потомци на хора населявали бреговете на Черно Море от най-дълбока древност.

Това обяснява защо в продължение на хиляда години редица стари автори отъждествяват българите с различни тракиски племена. 

Не е никак случайно, че Кукерските и Русалийски игри, Трифон Зарезан, Коледа, Гергьовден и т.н. са определени от някои наши етнолози като тракийско наследство. Ние просто продължаваме традициите на дедите си. Традиции, които сме опазили векове наред въпреки преследванията на чужденци и религиозни фанатици.



За езика на трако-пелазгите се твърди, че е мъртъв, че вече не се говори от никой, това обаче не отговаря на истината. Следните думи са трако-пеласгийски: аз-аз, бал -бял, блюo-бликам, волинт-вол, вонас-вонящ, гара-гора, двияс-движа, заик-заек, зум-змия, кал-кал, каман-камък, коза-коза, орол-орел, пена-пяна, скор-скор (бърз), темон-тъмен, турс-треса...



Един забележителен човек каза преди време – Истината е като слънцето, можеш да я скриеш временно, но тя няма да изчезне...






Използвана литература:



1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

4.V.Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, fasc.1, Sofia, 1961;

5.A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

6.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

7.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

8. Вл.Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.,. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854

10.A.A. Macdonell, A Practical Sanskrit Dictionary. With transliteration, accentuation, and etymological analyses throughout, Oxford University Press, Amen House, London, 1954;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

12.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

13.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

14.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;

15.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

16.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

17.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

18.Е.Тодоров, Древнотракийско наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, 1972;

19.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, Векове, София, 1971;

20.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
21.Хр.Данов, Траки, Народна просвета, София, 1979;

21.H.C. Melchert, Cuneiform Luwian Lexicon














Панагюрското златно тракийско - края на IV-ти, началото III в. пр.Хр - снимки trakite.info


Апликация -грифон нападащ елен - IV-ти в. пр.Хр - Летнишко тракийско съкровище