Показват се публикациите с етикет Бовал. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бовал. Показване на всички публикации

17.09.2017 г.

НАЙ-ДРЕВНИЯТ TОЧЕН КАЛЕНДАР Е ТОЗИ ОТ ЗЕМИТЕ НИ


Херодот е разказал за доста интересни неща в работите си. В една от тях той засяга спора относно това: кой е най-древния народ? Според бащата на историята, а и по признание на не кой да е, а на египтяните, за най-древен народ са признати траките наречени фриги. За тях се знае, че преди да се установят в Мала Азия (днешна Турция) те са обитавали земите на Южна Тракия и Македония, където са били познати под като бриги. Документианите техни имена: Багун, Балион, Батис, Борас, Борискос, Витюс, Гордий, Дудас, Нанас, Татас и др. се ползват и в ново време у нас, в леко променен вид.



Фригийските храмове, дворци и погребални монументи са впечатляващи. Докато основата на Хеопсовата пирамида има дължина на страната 230 м., то диаметъра на могилата на цар Мидас е 300 метра. Разбира се в далечното минало както диаметъра, така и височината на този забележителен паметник са били доста по-големи. Така наречения монумент на цар Мидас е без паралел в архитектурата на перси, асирийци, гърци, римляни. Това е истинско произведение на изкуството, което дълги векове след създаването си, ще остане ненадминато.


                                                     Могилата на цар Мидас


Мозайка от пода на фригийски дворец, изображение – Carole Raddato, Frankfurt

Не само признанията на египтяните, а и внушителните постройки на нашите нашите предци свидетелстват за факта, че те са първите хора намерили искрата на познанието. Има и други неща, които свидетелстват за това, че действително траките, са най-стария народ успял да изгради забележително висока култура, такава, която в най-ранния си период на развитие засенчва сериозно както шумерската, така също и египетската.

На тези, на които това твърдение звучи пресилено, ще напомня следното: Писмеността на дедите ни предхожда тази на египтяните с около 2000 години. Това не е мое лично мнение, а виждане на учени като Харалд Хаарман и др.  


http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif

Важно е да се отбележи и това, че далечните ни предшественици са тези, които изобретяват колелото, а и каруцатата позволили да се осъществи революция в развитието на обществото понеже дават възможност хора и тежки товари да се превозват на голямо растояние.

Дедите ни наречени в далечното минало траки са тези, които първи започват за обработват изкусно златото и първи създават най-ранните царските атрибути: златната диадема, златния нагръдник, позлатения жезъл. Много преди в Египет лицата на починалите благородници да бъдат покрити със златна маска, този обред съществува в земите ни. Става дума за погребенията от Варненския некропол – пето хилядолетие преди Христа.

Знаейки тези неоспорими факти, не би трябвало да се учудваме, ако някой представи твърдение, че изобретения в нашите земи календар е много по-стар от египетския, а и дори може да се говори за директна връзка и влияние на старите балканци – дедите ни, върху египтяните.

През 1972 година, по време на разкопки, археологът Стефан Чохаджиев намира край с.Слатино, Кюстендилско особен предмет първоначално дефиниран като модел на пещ, върху която са направени  таблици. Въз основа на техните особености става ясно, че изработеният преди около 7000 години артефакт е изключително важен за науката.

снимка на Николай Генов

След време, Николай Дерменжиев подлага на анализ древния предмет и отбелязва, че “характерната му структура, “украса” и разграфяване веднага го превръщат в обект на календарни интерпретации. Пещта е “украсена” с многобройни врязани, набодени и пластични «орнаменти», но всички предходни изследователи обръщат внимание най-вече на таблицата върху долното лице.” Дерменджиев цитира Чохаджиев, според когото моделът представлява “лунен календар” с означени 30 дни и продължителност 12 месеца. Първото оцветено с охра поле, горе в ляво, отговаряло на начало на годината около 22 декември.


Схема и пояснения на календара (по Дерменджиев)
колона I (с 3 оцветени полета) отговаря на периода януари-март (зимата), колона III (с 5 оцветени полета) – на времето от април до август (от сеитба до жътва), а колона V (с 4 оцветени полета) отговаря на времето от септември до декември.

Дерменджиев представя и виждането и на Васил Николов, който свързва предмета «със земеделската дейност и менструалния цикъл на жената». Той посочва за начало на годината, в този календар, пролетното равноденствие. При такова начало месеците се групират както следва: първите 3 отговарят на периода от април до юни (= усилен труд в очакване на новата реколта), вторите 5 на периода от юли до ноември (= жътва, събиране на реколтата и подготовка за зимата), а третите 4 – на периода от декември до март (= зима, непродуктивен сезон).

Николай Дерменждиев смята, “че това разпределение е по-вероятно, не само защото разделя годината на 3 характерни “сезона”, според видовете земеделска активност, но и поради феноменалното му съвпадение с египетските “сезони”, които също са три.

Цитирайки Стефан Чохаджиев и Тодор Стойчев, Дерменджиев споменава, че тези учени считат петте (спираловидни) знака пред отвора на пеща за нужни да отбелязват необходимите 5 денонощия допълващи календарната година от 360 до 365 дни – така наречените епагомени.

Не са случайни и единадесетте наклонени чертички намиращи се под петте спираловидни знака. Дерменждиев уточнява, че те са от голяма важност и се явават обозначение на разликата между слънчевата и лунната година. 

Гениалността на създателите на календара от Слатино проличава и от факта, че те са били в състояние да отбележат и високосния ден, вмъкван един път на четири години. Този ден е представен с особен, наклонен надясно V образен знак, който e поставен в четвъртия спираловиден знак.

Дерменджиев акцентува върху фактa, че “ базовото множество дни в схемата е 360 денонощия (= 12 х 30). Това число е пряко свързано с опитите на човека да изравни “лунната година” със слънчевата. Защото 360, освен градусите в кръга, е средноаритметичното (закръглено до денонощие!) число, равно на сбора от точните астрономически стойности на “лунната” и слънчевата година.”

Според автора, “най-важното съвпадение с египетския календар е самата схема, която намира най-точен паралел в египетския граждански календар, съставен от 12 месеца по 30 дни + 5 денонощия, наречени епагомени.”

Приликата с египетския календар е интересна, но по-важно е нещо друго – Николай Дерменджиев е убеден, че намерения в нашите земи е по-стар: “Нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар. Затова именно древната датировка е по-приемлива. Моделът от Слатино е дело на една традиция, или по-скоро конгломерат от традиции, които са генерирали създаването на древния египетски календар. И в това няма нищо преувеличено. Защото дори сезоните в нашият календар съвпадат с египетските. “

Въз основа на приликите, а и на факта, че нашия календар от Слатино предхожда египетския с повече от осем века, може да се каже, че появата на ранния египетски календар се дължи на идване на преселници от Балканите. В научните среди се знае добре, че най-древната благородническа прослойка на страната на пирамидите не е от местен произход.

Става дума за едри хора с кестенява и рижа коса, а и доста по-светла кожа от тази на северноафриканското население. Поне до края на Трета Династия, тези хора са представителите на благородническата прослойка. Какъв е произхода им личи не само по техните европеидни черти и светла коса, но и по особената, нямаща развитие в Египет керамика, а и знаците по нея. 

Около 30 от знаците по египетската керамика от преддинастичния период и първите няколко династии показват ясна връзка с доста по-старите знаци от древните артефакти намерени в Градешница, Караново, Търтария, Винча, Хотница, Рибен и т.н. Връзката с Балканите е пределно ясна, но не пасва на общоприетите теории и поради това неудобните факти не се популяризират. 

Темата за влиянието на дедите ни в оформянето на древноегипетския календар е интересна и поради факта, че през I в.пр. Христа, след като Гай Юлий Цезар завладява страната на пирамидите, египетския календар бива използван за основа за Юлианския календар, който е ползван не само по време на Античността, но и в ново време. Едва през 1968 година, под влияние на чужди сили, у нас бива наложен Грегорианския календар.

Иронията е, че това, което сме считали за чужд календар - Юлианския, традиция имаща египетски корени, наложена благодарение на римляните, се оказва древно творение на предците ни, които несъмнено са били забележителни хора. 

Преди 7000 години те са имали такива напреднали знания, че са успели да създадат прецизен календар доста преди други народи да направят това. За да се сътвори подобно нещо са нужни знания, дългогодишни наблюдения на небесните тела. Наблюденията трябва да се извършат от определени места, които позволяват да се фиксират важни моменти като равноденствие и т.н.

В работата си г-н Дерменджиев съобщава за доста локации: Баланташ (Белинташ), Кози Камък, Татул, Харман Кая, Татикев Камен, Квачката, Хлябово, Зайчи Връх, Шиварово, Яйлата, Халката при с.Глушник и т.н. 

                          Харман Кая, снимка на Мартин Константинов

                                  Татул, снимка Мартин Константинов

Друг интересен обект свързан с астрономията е кладенецът-обзерватория от с.Гърло, Пернишко. За жалост, относно датировката на този забележителен паметник все още няма консенсус. Според различни изследователи, тя варира различно. Особените знаци (руни) по камъните позволяват няколко интерпретации и това прави определянето на възрастта на обекта изключително трудно на този момент. 

За древните обзерватории на дедите ни, Дерменджиев уточнява, че някои са от Каменно-медната епоха, други са от Бронзовата епоха, а има и такива, които са от края на Римския период у нас, т.е. в земите ни се съществува хилядолетна, непрекъсната традиция на астрономически наблюдения. Щом календара от Слатино е на 7000 години, то подготовката за създаването му е от доста по-ранна епоха – от преди 8000-9000 години, навярно от времето, през което дедите ни усвояват организираното земеделие?

Реално погледнато, календарът е нужен най-вече на хора занимаващи се със земеделие, защото то изисква да бъдат фиксирани определени моменти от годината като времето за сеитба на различните растения. В Европа, най-рано организираното земеделие се наблюдава на Балканите.

Обикновено се смята, че по време на Неолита, знанията са донесени у нас от пришълци, обитаващи Мала Азия племена. Това няма как да е истина защото в случай, че житото, пшеницата, овеса, лимеца и т.н. бяха дадени на дедите ни от други хора, то названията на тези полезни растения в никакъв случай не биха били обясними на български език. 

Реално обаче имената са наши. Наши са и основните земеделски термини: ора, орало, брана, бранувам, копач, копая, кърпел, палешник, мотика, косер, сея, жъна, плевя, кося, меля, брашно, трици, хромел, сърп. Дори няма слаби индикации, че някои от тези думи са дадени на предците ни от някой от народите на Ориента.

“Загадката” е лесна за обясенние, ако приемем, че още по времето на Неолита, нашите предци са обитавали не само Балканите, но и значителни части от Мала Азия и дори Левант – територията на днешните Сирия, Израел, Йордания и т.н. Присъствието на далечните ни предци във въпросния регион дава и друго обяснение – появата на европеиди с едър ръст и светла кожа в Египет. Става ясно и това защо възникналият по-късно египетски календар показва такива силни прилики с този от земите на България. Става ясно и защо определени основни староегипетски думи показват близост с нашите. Kратък списък може да се намери на следния линк:


Във връзка с календара, най-интересни са паралелите между египетските РК-време, КЕНТ-започвам, начало, КЕНТ-край и старобългарските рокъ-време, конець-начало, край. Не само названията на важни понятия като време, начало и край показват, че древнобалкански преселници са ги въвели в страната на пирамидите. Има и други неща, които заслужават внимание. Касае се за три символа срещащи се в календара от Слатино – спираловидния знак, наклонените чертички, а и V образния знак.

Както отбелязва Дерменджиев, тези особени символи се явават числа – петте епагомени, единадесетте дни разлика между слънчевата и лунната година, а също така и високосния ден, който бива добавян веднъж на четири години.Всички тези знаци се срещат в староегипетската числителна система, в която биват използвани в продължение на няколко хилядолетия. Прототипите обаче са създадени на Балканите и то преди повече от 7000 години.

Осъзнавам добре, че тези твърдения ще бъдат посрещнати със съмнение от доста хора, но аз не съм единственият, който смята, че част от дедите ни наречени в далечното минало траки, са се заселили в Египет и са повлияли местното население. За присъствието на хора от различна раса в страната на пирамидите е писано отдавна. Британският учен Д.Дери споделя следното:

“It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting, reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire.”

Нито Дери, нито писалите по същия въпрос Енгелбах и Емъри уточняват откъде са дошли хората дали знания на старите египтяни, но в последно време се намериха учени, които да посочат връзката с Балканите. Роберт Бовал направи сензацинно изказване, което удиви както специалистите, така и обикновените хора:

 “В България ние се натъкнахме на най-интересните преисторически праисторически постройки, които сме видели в Европа до този момент. Те притежават специфични астрономически особености, които наподобяват на други от подобни праисторически места в Египет.

Интересното и, че някои от българските места са датирани в период който е значително по-стар от тези на египетската цивилизация. Може да се окаже, че посоката на културното влияние е от земите на България към Египет, а не обратното. “ – “In Bulgaria we came across the most interesting prehistoric sites we have seen so far in Europe. They have specific astronomical features that resemble the features of similar sites in Egypt. Interestingly, some of these Bulgarian sites are dated back to an age that greatly precedes the age traditionally assigned to the Egyptian civilization. It may actually turn out that cultural influence ‘traveled’ from the Bulgarian lands to Egypt – that is, from Europe to Africa – and not the other way around.”

Навярно някои се питат дали календарната система от Слатино има връзка с така наречения прабългарски календар? Аз лично смятам, че няма никаква връзка, касае се за две различни творения. В нашите земи са създавани и други календари като този от с. Долнослав. 
                  Слънчен календар от Долнослав (по Стойчев)

Подобен на него е намерен и в Моравия, която в далечното минало е обитавана от трибали и гети. Николай Дерменжиев обръща внимание и на култовите фигури от с. Овчарово и споделя, че на предците ни е бил известен 12 годишен цикъл на определени планети.
                                                                           
Възможно е северните траки, които са се занимавали със скотовъдство да са създали свой, регионален календар притежаващ 12 годишен цикъл, като всяка година да е била представяна с определено животно. Не изключено преселвайки се на изток, в Средна Азия дедите ни да са пренесли този каледар и да са запознали с него китайците и тюрките. Знае се отдавна, че хора от Източна Европа са достигнали до Сибир и Китай, като са се установили за постоянно в тези далечни земи. Генетичната близост на белите мумии от Такла Макан с източноевропейците е доказана убедително.

Темата са календара с 12 годишен цикъл е важна, но ще бъде представена в друга работа (а може би и в телевизионно предаване), за да не се утежнява настоящата.Тук и без това е представена твърде много нова информация. Най-важното е да разберем, че благодарение на гениалността на нашите предци, египтяните са получили точен календар, който пък става основа за Юлианския календар на римляните.

Ще пристъпя към епилога използвайки думите на Николай Дерменджиев за нашите древни деди:  “Cмятам, че ние завинаги трябва да се избавим от разбирането за праисторическите хора като за едни “неграмотни” и “примитивни” индивиди, обсебени изцяло от борбата за физическото си оцеляване. Това са били, без съмнение, едни любознателни и изобретателни хора, които буквално “от нищо” са направили “нещо”... Те са били добри математици, защото са използвали способът за умножения с крайни добавки, и добри астрономи, защото живо са се интересували от движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите.”

Фактите са ясни, истината е проста, но е трудно да се намерят смели хора, които да се изправят срещу общоприетите теории, които не са нищо повече от съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил...както преди време каза един мъдър човек. 

Да защитиш своето обаче не е само въпрос на смелост, но и на дълг. Не може някой, който е избрал науката за свое поле на изява, да се крие в сянката и да избира лесния път.

Учените са тези, които трябва да държат факлата високо, а не да са част от индивидите даващи мило и драго всеки лъч светлина огряващ истината за миналото ни да бъде потулен. Да, трябва да се внимава с новите данни. Наложитено е един професионалист да е предпазлив и да провери всичко добре, но това, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ не е нова теория, нито пък доказателствата потвърждаващи това са оскъдни.

Напротив, има планини от свидетелства, а количеството продължава да расте. Също така все повече и повече сънародници осъзнават, че са наследници на велики хора, чийто талант е кодиран в гените ни. 

Това е радостно, защото пробуденият човек е и свободен човек. Пробуденият човек не унива, не губи смелост, не чака друг да го измъкне от калта. Вместо това, уверен в силата си, той действа така, че дори съдбата му прави поклон.


ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ ВИДЕО КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ РЕДОВНО ДА ПРЕДСТАВЯМ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ 😊

https://sparotok.blogspot.com/2022/11/blog-post.html



Използвана литература:

1.НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;
2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag, C.H.Beck, München, 2012;
3.D.E.Derry, The Dynastic Race in Egypt, The Journal of Egyptian Archaeology, Vol.42, 1956;
4.T.Stoytchev, Regional Sun-based Caledar New Interpretation of a Late Eneolithic Find, Archaeology in Bulgaria, Bulgarian Academy of Sciences, Vol.1, № 1,1997;


10.06.2015 г.

ЕГИПЕТ И ТРАКИТЕ


Магията на Стария Египет е очаровала много хора. Монументалните храмове, статуи, красивите стенописи и невероятни бижута спират дъха на всеки човек. Виждайки пирамидите ние занемяваме от удивление пред тяхното величие. Историите на Хачепсут, Ехнатон, Тутанкамон, Рамзес Велики и др.с право предизвикват възхищение. Египет е една друга вселена, в това спор няма.


                                                                                    http://www.mummies2pyramids.info/images/edward-poynter-lion-god.jpg


                                            http://www.ancient-wisdom.co.uk/Images/countries/Egyptian%20pics/ancient-egypt-karnak.jpg

Колкото и уникална да е тази страна, нейната ранна култура е посята от чуждо население. Импулсът в развитието е донесен отвън. Не става дума да идване на шепа художници, каменоделци и златари от друга земя, а за вековно властване на хора, които нямат нищо общо с коренното население. Докато местните са били с тъмна кожа, черна, къдрава коса и нисък ръст, то владетелите на първите три династии са едри мъже със светла кожа, руса, рижа и кестенява коса. Не случайно най-ранната мумия носи прякора Джинджър – Рижия.




                    Рамзес Велики също е бил с русо-рижа коса

Странно е, че нито в училище, нито в университетите се преподава това. То не е спекулация, а отдавна установен факт. За присъствие на хора със светла кожа и коса в древния Египет са писали Енгелбах, Дери, Емъри и др. Не става дума за нова информация, а за публикации от преди половин век. Д. Дери смята, че индивидите представляващи благородническата прослойка са били малцинство, но превъзхождащи местното население по отношение на знания и умения. Тези качества са им позволили да наложат своята власт и да я задържат няколко века:

It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting, reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire.”

Тук идва най-важния въпрос – Ако най-ранните господари на Египет не са от Африка, то какъв е произходът им? Нито Дери, нито Емъри, или пък Енгелбах не ни дават точен отговор. Ясно е, че се касае за европеиди, направени са и краниметрични замервания, но въпреки това не е уточнено към кой народ можем да причислим първите фараони, хората, без които Египет никога нямаше да се превърне в чудото, което познаваме.

Индикация ни дава генетичния коктейл на коптите- потомците на старите египтяни. Сред тях се срещат маркерите J2, R1a, R1b, но най-интересен е EV-13, който при нас българите засяга около 17% от населението. Хаплогрупата Е е твърде рядка в Европа, наблюдава се известна концентрация в Британия, но присъствието там се отдава на идване на балканско население по времето на Римската Империя. Става дума за траки, които са били на служба в римските легиони стационирани в днешните Англия и Уелс.

Присъствието на четири общи хаплогрупи в генетичния облик на копти и българи е нещо забележително, но въпреки това не може да ни послужи като доказателство за това, че траки, наречени в по-късни времена българи са създали ранната египетска култура.

Изключително трудно е да се установи дали J2, R1a, R1b и EV-13 са попаднали в Египет преди 5000 години, или пък както е с хаплогрупата Е в Британия, едва по времето на римската доминация. Все пак губернатор на Египет и Либия по времето на Константин Велики е тракиец с име Реметалк (В.Бешевлиев, Проучвания...). Няколко века по-рано Павзаний съобщава за значително количество тракийски и галски колонисти в Египет. 

За да разрешим загадката трябва да потърсим помощ от археологията. Сред ранната египетска керамика срещаме няколко особени вида съдове, които в по-късни времена не са познати на египетското население. На първо място е така наречената шнурова керамика. Името й идва от това, че като украса на съдовете са използвани ивици имитиращи шнур, въже. Този тип украса се среща в нашите земи през 6-5 хил.пр. Христа, докато в Египет се появава през 4-3 хил. пр. Христа.



Друг тип особена керамика е така наречената Black topped pottery. Горната част на съда е черна, а останалата част е червеникава. Такава керамика има по нашите земи около две хилядолетия по-рано, среща се също и в Трансилвания в приблизително същия период.





Третият тип керамика е украсен с триъгълничета изпълнени със щрихи. Несъмнено този орнамент е тракийски, присъствието му в нашите земи е поне 7000 години. Използва се дори и ново време в украса на носии, съндъци и т.н.

Освен керамиката и типичните за дедите ни орнаменти има и други неща, които свързват ранния Египет с Балканите. По керамиката от първите три дианстии са открити знаци, чийто произход още не е установен. Ясно е, че не са йероглифи, смята се, че са нещо като маркировки на грънчарските работилници, или пък на майсторите изработили съдовете.

Интересното в случая е това, че голям брой от този знаци присъства около 2000 години по-рано на Балканите. Това е така наречената Дунавска, или Староевропейска писменост. Още по-интересно е това, че известен брой знаци имат съвсем ясни успоредици със старобългарските руни от Плиска и Преслав.


Докато в Египет мистериозните знаци изчезват от употреба след Първия Преходен Период – краят на трето хилядолетие преди Христа (2170-2040 пр. Христа), у нас традицията продължава чак до Средновековието, а дори и в по-ново време както виждаме от знаците на българския рабош.



Налице са още доказателства за влиянието на стари балканци върху населението на Египет. Касае се за общи, или близки думи. Понеже езиците са от съвсем различен произход, то успоредиците не могат да се обяснят с някакъв общ корен от далечното минало. Единственото логично тълкуване на факта е тракийското влияние върху старите египтяни.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ

АТЕФ   -*АТЬКЪ (баща)           – FATHER
АН -       -*АНЪ, ОНА (той, тя)   HE, SHE
БХА        -БЕЖАТИ (бягам)      - TO RUN
БЕС        -ВЕСТИ                        - TRANPOSRT, BRING, CARRY
ВСТ        -ВЬСЪ (селище)           - SETTLEMENT, VILLAGE
ДР           -ДВОР                            - ENCLOSURE, YARD
ИИ -        -ИТИ (идвам)               - TO COME
КЕС        -КОСТ                            - BONE
МСТИ    - МЪСТ                           -REVЕNGE, WRATH
ПТ          - ПИТА(хляб)                -BREAD
ПРИ        - ПРАВО                        - FORTH
РУТ         -РЪТЪ (уста, отвор) – MOUTH, OPEING
РУХ        -РЪСТ                           - GROW, HEIGHT
РК           -РОКЪ ( време)            - TIME
САЧ        -СЕКА                          - CUT
СЕПТ      -ШИП                           - THORN  
САМТ     -СЪМВАНЕ                - MORNING
СУ           -СЪ (този, това)         - THIS
СВИ         -СВЕТЛИНА               -LIGHT
СБТ          -СОБА (стая)              - ROOM, CHAMBRE
ТА            -ТА ( тази, това)          -THIS, THAT
ТУ            -ТЪ ( това)                    -THIS, THAT
ХР            -ГОРЕ                            -ABOVE, ON

Общите неща между  египтяните и траките наречени още българи не свършват с езика, керамиката, орнаментите, особените знаци и ранните обзерватории. Може да се добави още нещо. Някои от нашите учени знаят много добре, че изкуствената черепна деформация на старите българи се практикува на наша територия от времето на Неолита. Известно е също, че този обичай е практикуван от египетската благородническа класа, но когато това бе открито, определени безсъвестни изследователи обявиха общият за българи и египетяни обичай за рядка болест, навярно, за да може да се скрие връзката с Тракия.

Освен Робърт Бовал има и други учени, които смятат, че в далечното минало е имало миграции на европейци в Северна Африка и по-точно Египет. Проф. Ян Бест и Сибила фон Реден и др. смятат, че хората от така наречената Курганска култура са стигнали дори до Египет. Тази култура принадлежи на хората, които в исторически времена ще бъдат наречени скити, траки, а по-късно и българи. Името идва от курган-надгробна могила, която е служела като паметник на древните благородници от средите на дедите ни. Де факто могилите са само един регионален вариант на египетските пирамиди, а и са по-стари от тях.


Карта на   


В различни региони се вдигат паметници с различни материали. В Египет най-подходящ е варовика, той е мек и лесен за рязане, а и друга обработка. У нас се срещат предимно гранит и базалт, а това са едни от най-твърдите материали. Поради тази причина могилите на древните ни владетели не са правени изцяло от камък, а са се използвали предимно пръст и глина.

Мигрирайки в Египет в дълбока древност, малка част от дедите ни успява да наложи своята власт над местното население. На предците ни се е гледало като на божества, свръхестествени същества притежаващи невероятни умения. Благодарение на донесените знания Египет получава силен импулс в развитието си. Прескочени са няколко хилядолетия развитие и страната на пирамидите става дори център на култура. Поради това, че предците ни колонизирали Египет са били малко на брой, те са асимилирани в продължение на няколко века, но не и преди да оставят следи в езика и културата.

Възможно е част от дедите ни да са се завърнали по родните си места след време.Това би обяснило присъствието на масивния крилат слънчев диск, който бе открит у нас край Тополовград преди около 40 години.




                                                                         http://godsun.thracica.com/userfiles/image/00_Disc-PALEOKASTRO-1-s.jpg

                                         http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Връзка с Египет срещаме и в Перперек. Разказвайки за това забележително място Таня Тодорова споделя следното: “Върху олтарите древните траки са правели огнени ритуали. В средата на второто хилядолетие такива култове са били практикувани в Египет по времето на фараона Ехнатон, и в Мала Азия - в Крит и в Хетската държава.”


Перперек, познат и като Перперикон е доста по-стар от други свещени места в Египет, а и Шумер. Ето какво казва Красимир Ангелов: “Перперикон е едно от малкото места в света, в което е кипял живот над 9000 години. Върхът, на който е изграден, има една особеност - карстов извор на най-високата точка. Вероятно това е една от причините той да се превърне в култово място.

Първите следи от култова дейност са от шестото хилядолетие преди новата ера. Хиляда години по-късно, когато в Месопотамия и Египет се създават първите градове, на Перперикон вече има изградени храмове и кипи живот.”




http://iskoni.com/new/wp-content/uploads/2012/01/Kardvali_9.jpg

Днес на доста сънародници е трудно да си преставят, че предците ни са създатели на цивилизации, че са били боготворени от много други народи. Какво да се прави, никой възход не е вечен. Нека не забравяме обаче и това – Шумер, Вавилон, Хетското и Митанско царство също са били богати могъщи и също са оказали влияние върху Египет, но къде са днес шумерите, вавилонците, хетите и митаните...Няма ги, само споменът за тях е жив. Потомците на страховитите асирийци каращи целия Ориент да трепери, днес са угнетено население в Турция и Ирак. Даровитите етруски и турдетани са асимилирани преди две хилядолетия, но нас ни има.

Докато други падаха в праха и потъваха в забрава, нашите деди се изправяха след всяко падение. Докато други губеха душата и културата си, предците ни успяха да запазят езика и културата си, чиито корени се крият в дълбините на времето. Както каза проф. Лихачов, ние българите сме последните оцелели от древните носители на култура и поради това трябва да се направи всичко възможно да бъдем запазени.

Ние ще се запазим дори и без чужда помощ защото нашия най-голям талант е способността ни да се възраждаме. Гние и изчезва порочното и слабото, но ние сме народ на светлината. Благородството ни не е изчезнало дори и след петте века зверски геноцид. Това, че има сила в мишците и решителност в сърцата ни сме доказвали многократно.

Днес когато дрипавата завеса на лъжите се къса и пада на мръсни парцали, ние вече можем да видим истинския си облик, можем да следваме истинския си път. Подадем ли си отново ръце, нищо не може да ни спре.