Показват се публикациите с етикет Ерми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ерми. Показване на всички публикации

9.05.2017 г.

ТАЙНИТЕ НА САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ


Самотраки привлича интереса на различни хора още в дълбока древност. Първият стар автор споменал това място е Омир. Той описва острова като покрит с гъсти гори и притежаващ висок връх, от който се вижда дори планината Ида, а и Троя. Поетът разказва, че от този връх бог Посейдон наблюдавал развитието на войната между ахейците и защитниците на града на цар Приам.


                                Самотраки - Samothrace, photo of Ggia

Красивият остров се намира в Бяло море, което в далечното минало е било познато и като Θρακικό Πέλαγος, Mare ThracicumТракийско море. Като най-древни обитатели Херодот  посочва старобалканския народ пеласги (принадлежащи на тракийското семейство). На тях той приписва въвеждането на мистериите на Великите богове -Кабирите [1] Her.II.51.

За посветените в този особен култ се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии [2] Diod.Sic.V.49.



Диодор Сицилийски твърди, че по-старото име на острова е Саонесос, по името на митичен герой Саон – син на Зевс- [2] Diod.Sic.V.48. Страбон е на друго мнение, той смята, че названието идва от σάμοι/сами-височини [3] Strab.VII, fr.52a. Това виждане той повтаря и в друга своя книга, но добавя и за съществуване на вярването, че траките саи, обитаващи земите на север от острова, са отговорни за възникването на името Самотраки -[4] Strab.X.2.17. Освен Саонесос, Самос и Самотраки, мястото е известно и под други имена – Дардания, Електра, Левкозия, Милита.


 Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

С важното в древността място е свързан митичния герой Дардан (оттам и името Дардания), който се явава праотец на тракийското племе дардани, той е и основателя на Троя. На Самотраки идва  Кадъм по време на търсенето си на своята сестра Европа [2] Diod.Sic.V.48. В исторически времена, македонския цар Персей търси убежище в самотракийски храм след поражението си при битката край Пидна [5] Liv.45.6. По-рано, Филип II и Олимпия – родителите на Александър Велики посещават острова, биват въведени в мистериите, а след това се влюбват един в друг -[6] Plut.Alex.I.2.2.

Танцуващи девойки - фриз от самотракийски храм (по Леман?)

Самотракийските храмове са се радвали на голяма почит и много посетители, така те събират огромни богаства. Твърди се, че при един набег, киликийските пирати са успели да отмъкнат повече от 1000 таланта (сребро) от главното светилище- [3] Strab.VII, fr.52a. Това се равнява на около 26 000 кг, ако разбира се количеството не е преувеличено.


Украса от стените на самотракийски храм (по Леман?), същите елементи се срещат в украсата на Казанлъшката гробница

Историята на острова е интересна, за нас обаче са по-важни надписите оставени на това място. Навремето те са били много, поставяни са както по каменни плочи, така и по различни керамични съдове, които са дарявани на храмовете. Въпреки, че никой стар автор не се изказва негативно за самотракийските светилища и религията на местните хора, писмените паметници на дедите ни са подложени на систематично унищожение. Дали това са гръцките колонисти, римляните, или религиозни фанатици от времето на Ранното Средновековие, на този момент нямак как да се определи.

Нищо важно обаче не си изгубва без следа. Колкото и силен да е бил фанатизма на индивидите опитали се за заличат древните послания, все пак няколко са останали. Те са фрагментарни и в лошо състояние, но дори и малкото останало, дава ценна информация относно езика на изконните обитатели на Самотраки.

За древните епиграфски паметници знаем благодарение на археолога Карл Леман. След Втората световна война, американския учен извършва разкопки на прочутия в далечното минало остров и освен забележителните останки от светилища, също така намира 40 надписа, които определя за тракийски.

Като цяло, Леман им дава датировка VI-V век преди Христа, а някои дефинира като по-късни. През 1955 година, американския учен представя работата си “Documents of the Samothracian Language”. По същото време излиза и статия на Джулиано Бонфанте “A note on the Samothracian Language”. – [7] с.27.

Две години по-късно, българския линвист Владимир Георгиев представя своето тълкуване на самотракийските епиграфски паметници. Нашият учен обръща внимание на това, че името на върховния самотракийски бог е представено в два варианта Διν/Дин и Δεν/Ден. Правейки опит да изтълкува значението на теонима, Георгиев предлага думата дьнъ-ден, а посочва и връзката с етруския бог Tin/Тин.

ΔΙΝ ΔΕΝ
Като се има предвид, че се касае за божеството на светлината, то думата дьнъ-ден е напълно логична, защото най-древния й смисъл е светлина, светло небе. Нашият лингвист прави и друго интересно откритие. Той смята, че името на самотракийския Дин се среща в старомакедонския/тракийския топоним Διν-δρύμη/Дин-друме, като елемента δρύμη/друме може да се обясни с думата дръмъ-горичка, давайки сравнение с българското селищно име Вълчедръм [7] с.31.

Георгиев се съгласява с Леман, според когото в самотракийския език един и същи звук е представян ту с Е, ту с I, двамата смятат, че се касае за контаминация на тракийските форми на звателен паде [7] с.33.

Всъщност вариацията E-I може да се обясни съвсем различно. В своя по-късна работа, Владимир Георгиев съобщава, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските говори, като дава примери не с кои да е имена, а между другите и с Δεντουπορις/ Дентупорис – Διντιποριςинтопорис [8] c.166.

Действително, в източнобългарските говори неударено Е преминава в И, примери могат да се дадат с зелен-зилен, петел-пител и др., но същото това явление е познато и в Южна България. Трябва да се отбележи и това, че дори и днес, в българските диалекти все още се наблюдава вариацията ден-дин. Срещащите се на Самотраки разновидности Διν/Дин и Δεν/Ден не са контаминация, а манифестация на специфични особености на тракийския език, все още живи в речта на българите.

Разбира се, следвайки официалните теории, някои специалисти могат да определят тълкуването на името на върховния самотракийски бог Διν/Дин-Δεν/Ден със стблг. дьнъ-ден като случайност. Често приликата на български с тракийски думи се отдава на факта, че двата езика са индоевропейски и поради това определени думи са близки, или дори идентични. В случая обаче, името на върховното самотракийско божество, не просто е обяснимо на български език, но вариацията I-E в Διν/Дин-Δεν/Ден показва, че е налице диалектна особеност присъща за българските говори от цялата територия на страната ни, а това вече е нещо сериозно.

Задълбочим ли се в самотракийските надписи, ще открием още важни подробности. Вл. Георгиев отбелязва, че върху няколко съда открити от Леман се срещат изразите ΔIN TOΛE, ΔEN TOΛE. Елементът ΔIN, ΔЕN е ясен, касае се за името на върховното самотракийско божество. Относно елемента TOΛE, нашия лингвист смята, че тълкуване може да се даде с лат. tullo-нося, ирл. tellaim-вземам, отнемам, арм.tolum-оставям, търпя, понясям...като значението на думата в надписа е вземи (този дар) [7] Георг.с.34.
  
ΔΙΝ TOΛE
ΔΕΝ TOΛE
Смятам, че TOΛE може да се изтълкува по различен начин. Самотракийската дума е древен вариант на стбл. глагол у-толити-успокоя, облекча. Сродни са лит. tyla-спокойствие, štilis-спокоен, tylus-тих, латв. tilinȃt-бавя дете, грижа се за дете, ствиснем. stilli-тих, спокоен. Израза ΔEN TOΛE означава – Боже, успокой ме, Боже дай ми покой!

Върху друг фрагмент от самотракийска керамика, Вл. Георгиев вижда думата ΔEΛ и я свързва с присъстващата на тракийския надпис от Дувални ΔEΛЕ, която той тълкува като защити, закриляй, пази! [7] с.13. Логика има, но е възможно ΔEΛ да е част от друга дума със значение сътвори, направи. В този случай, обясение можем да получим със стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.

В древността, върху гръцки керамични съдове често се среща думата έποίσεν -направи, изработи:  Λύσιπποος έποίσεν- Лизип направи това, Δοῦρις έποίσεν- Дурис направи това. Ако гръцки занаятчии са оставяли такива надписи върху произведенията си, то защо самотракийските майстори да не са искали да отбележат, че са създали някакъв съд? За жалост, фрагментът, върху който се среща ΔEΛ е малък и няма как да разберем името на създаделя на плоската купа. 

На надпис върху каменна плоча, Леман и Бонфанте изолират думата ВЕКА, която Бонфанте сравнява с фригийската дума βέκος-хляб  [9] c.105. На фригийските надписи действително се среща израза βέκος ακκαλοςхляб и вода, но подобна формула не присъства сред самотракийските надписи. По-вероятно е ВЕКА да се свърже със вѣкъ-век, като се касае за някакво пожелание, нещо като: въ вѣкъ вѣкомъ -да векува?



В три надписа публикувани от Карл Леман и Клод Брикс се среща думата YNEΣO (унесо). Брикс е склонен да я изтълкува като лично име (Onasis?) [10] c. 133, но е напълно възможно  YNEΣO (унесо) да не е име, а да притежава смисъл- за полза на, за щастието на, като тълкуване може да се предложи със стблг. оуньшина-полза.

В един от надписите, след YNEΣO (унесо) се среща дума ПОРК, а в град Маронея, недалеч от Самотраки е регистрирано тракийското лично име Пόρκεης  [11] Дечев, с.375. YNEΣO ПОРК(EОY) може да се преведе като За полза на Поркес (Боркес).

На надпис № 35 Леман намира дума TΩMY/тому [12] c.99, според мен това е показателно местоимение в дателен падеж. То е идентично на старобългарското показателно местоимение томоу-на този (който). Показателни местоимения се срещат често в тракийските надписи. Във фригийските епиграфски паметници намираме ΣА/са, ΣΕΜΟΥN/семун [13] c.77  Те отговарят точно на старобългарските съ, семоу.

С помоща на българския език може да разберем смисъла на името на Кабири – Великите богове на остров Самотраки. В работата си “Die Thrakischen Sprachreste” Димитър Дечев споменава обгърнатите с мистерии божества и предлага свое тълкуване на теонима. Въпреки, че този учен не смята траките за предци на българите, той предлага българска дума за обяснение на името. Според Дечев името Кабири се изтълкува със стблг. дума кобъсъдба, участ - [11] Дечев, с. 220.Сродни са разбира се и думите кобение-пророкуване, гадаенекоба-орисия. Най-точната успоредица обаче е кобар-гадателчовек, който може да предсказва.

Доста интересно е тълкуването на отделните имена на четирите бога познати като Кабири. За елемента –керс/κερσ, присъстващ в теонимите Άξιοκερσος, Άξιοκερσα, Владимир Георгиев смята, че основата е ие.*kerso-s, към която принадлежат стинд. krşna-h-черен, лит. keršasчерни и бели петна, а разбира се и българското прилагателно чер-черен [7] с.42. Най-древната форма на чер е била *керс/kerso.

Относно имената на другите две божества – Άξίερος, Κάσμιλος също могат да се кажат интересни неща. Подлагайки на анализ Άξίερος, Георгиев смята, че елемента Άξί притежава значение тъмен, а за елемента ερος предлага тълкуване с фригийската дума ειροι/ ери-деца, синове [7] с.41-42. Фригийската дума от своя страна е сродна на българската диалектна дума ери-яре, младо животно. Ери-яре не е обозначение за специфичен вид животно защото има и дума ярка-млада кокошка. Значението на ειροι/ ери, яре, ярка е млади същества.

За Κάσμιλος се казва, че това реално е алтернативното име на бог Ἐρμῆς/Хермес, а според Херодот тракийските благородници вярвали, че произхождат от Ἐρμῆς/Хермес и полагали клетва споменавайки името му [1] Her. V.7. Този теоним показва връзка с българските родови имена Ерми, Ермиар.

Освен названията на Кабирите, съществуват и други данни, които позволяват да обогатим знанията си относно самотракийския език. Владимир Георгиев обръща внимание на споменатата от Хезихий глоса παυρακίς-петък и отбелязва, че най-вероятно тя е записана погрешно и, че по-скоро се касае за παντακίς (пантакис), а тя от своя страна е съвсем близка до стблг. пѧтъкъ (пентъкъ)-петък [7] с.40.

Българският лингвист споменава и друга самотракийска глоса: κόες-жрец на Кабирите, като я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец [7] с.40-41.

За жалост, в този случай най-важното е пропуснато. Става дума за връзката между самотракийската титла κόες, лидийска титла kaves и старобългарската титла кавкан/καυκάνος. По всяка вероятност кавканът е играл някаква важна роля по време на религиозните церемонии. Каква е причината нашия езиковед да не посочи сродните на кавкан думи е трудно да се каже. Дали е бил страха от цензурата, страх от нападки на чужди учени считащи старите българи за азиатски пришълци, или пък нещо друго, едва ли някога ще разберем.  

Благодарение на Свида и др. автори, ние знаем за това, че на Самотраки е почитана богинята  Ζερυνθία/Зеринтия, на която са принасяни в жертва кучета [14] Bennet, p.26. Ритуалът е доста особен, а интересното е това, че ехо от култа към древното тракийско божество намираме в описанието на религията на старите българи от Теофилакт Охридски, който говори за жертване на кучета [15] ГИБИ, IX, част 2, с.62. Самото име Ζερυνθία/Зеринтия, Владимир Георгиев тълкува с помощта на стблг. звѣръ-звяр [8] c.80.

Нека обобщим и да видим каква информация можем да получим от самотракийските надписи. Въпреки лошото им състояние, те предлагат немалко думи, които могат да бъдат обяснени с помощта на българския език. Важни данни получаваме също от самотракийските глоси, а и от имената на Великите богове – Кабирите.

ΔINEN -стблг. дьнъ-ден
TOΛE -стблг. у-толити-успокоя, облекча.
ΔEΛ - стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.
BEKA- стблг. вѣкъ-век.
YNEΣO - стблг. оуньшина-полза.
TΩMY - стблг. томоу-на този.
Κάβειροι - стблг. кобъсъдба, участ, кобар-гадател.
Ζερυνθία- стблг. звѣръ-звяр.
παντακίς - стблг. пѧтъкъ-петък
κόες- стблг. καυκάνος/кавкан
κερσ- чер-черен
ειροι- ери-яре, младо същество

Ето какво излиза – това, което Диодор Сицилийски нарича свещен език на Самотраки, е де факто древен вариант на българската реч. Не само оцелелите по чудо думи са ярко свидетелство за това, но и фонетичните особености, а това просто няма как да е случайност. Когато информацията се събере и данните се систематизират, мистерията изчезва. 

Красивите храмове може да са разрушени, надписите почти заличени, но това, което е оцеляло, свидетелства достатъчно красноречиво за характера на речта на изконните обитатели на остров Самотраки, които са били част от огромното семейство на хората наричани по време на Античността с името траки, а по-късно, в епохата на Средновековието са станали познати под името българи.

Има още едно свидетелство за това, че остров Самотраки е бил дом на нашите деди преди гръцката колонизация. В своя работа, Иван Шишманов споменава за карта на австрийския генерален щаб (от средата на XIX век), на която е отбелязано селище с име Tζελενίκα-Дзеленика/Зеленика и нос Zagorioti/Загориоти [16] c.26. Уповавайки се на сведения на Кунце, Шишманов споделя, че самотракийските овчари се смятали за единствените истински стари обитатели, като в речта на тези хора се срещала българската дума кратуна [16] c.26. Напълно е възможно забелязаните от Кунце и Шишманов самотракийски овчари действително да са потомци на най-старото население, което въпреки, че е подложено на асимилация продължила повече от 2500 години, все пак е успяло да запази определени думи от древната си реч.

Изпълнената с дива омраза пропаганда, бликаща от работите на византийските летописци не може да измести фактите. Повече от ясно е, ч дедите ни не само не са дошли на Балканите, едва през ранното Средновековие, а са населявали региона хилядолетия преди този период.

Изследванията на определени етнолози, антрополози, а и генетици доказаха убедително, но за жалост учените ни все още не могат да намерят смелост и желание да предизвикат промяна. Проблемът се състои в това, че новите данни променят изцяло не само картината на нашето минало, но разтърсват сериозно основите на историята на Античността като цяло

Признае ли се истината, дедите трябва да бъдат поставени на пиедестала, на който незаслужено, векове наред бяха поставени Гърция и Рим. Нека погледнем реално на нещата, така наречените велики стари цивилизации са били поддържани с реки от кръв и неимоверни страдания, причинили са огромни несправедливости, но въпреки това, дори и днес са старите римляни и гърци са боготворени.

Защо обаче? Нима е велик този, който може да кове интриги и заговори, който противопоставя братя един на друг, вкарва ги в омаломощаващи войни и после ги поробва? Нима е велик този, който съчинява лъжи, руши надписи, гори книги, преследва инакомислещите и ги подлага на сатанински мъчения?

Велики са хората, които въпреки, че им е направено зло могат да простят и да отвърнат с добро. Велики са тези, които вместо да мамят и грабят другите, им давят знания, палят факла, която огрява не само лицата, но и душите на нищите. Велики са тези, които не се страхуват да кажат истината, да защитят братята и сестрите си дори с голи ръце, да дадат дори живота си за другите.

Погледнем ли назад във времето, ще установим, че ние българите сме носители на една забележително дълга традиция – тази на великите хора. Тя започва в незапомнени времена, минава през епохи на изпитания, на падения и ужаси, но не изчезва. Докато сме верни на себе си, на истинската си същност, няма сила на този свят, която да ни затрие. Светлината може да се покрие със сянка само временно, после идва момент, в който тъмнината трябва да отстъпи защото не се гаси това, което не гасне.



Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
2.Diodorus Siculus. Library of History, Books III – VIII, transl. C. H. Oldfather, Loeb Classical Library,  Volumes 303 and 340, Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1935;
3. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Livy, History of Rome, transl. Rev. Canon Roberts, New York. E. P. Dutton and Co. 1912;
6. Plutarch, Plutarch's Lives with an English Translation by B. Perrin, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1919;
7. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Отделение за Езикознание, Етнография и Литература, София, 1957;
8. Вл.Георгиев, “Тракият език”, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
9.G.Bonfante, А Note on the Samothracian Language, Hesperia: The Journal of the American School of Classical Studies  at Athens, Vol. 24, № 2(Apr.-Jun.1955) pp.101-109;
10. C. Brixhe, Zônè et Samothrace : lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée ? Comptes rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, 150ᵉ année, N. 1, 2006. pp. 121-146;   
11. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
12. Lehmann, Karl. “Documents of the Samothracian Language.” Hesperia: The Journal of the American School of Classical Studies at Athens, vol. 24, no. 2, 1955, pp. 93–100;
13.The Ancient Languages of Asia Minor, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, Cambridge, 2008;
14.F.M.Benet, Religious Cults Associated with the the Amazons submitted in partial fulfillment of the requirement for the degree of Doctor of Philology in the Faculty of Philosophy, Columbia University, New York, 1912;
15. ГИБИ, IX, част 2, подг. И.Д.Илиев, БАН, София, 1994;
16.И.Д.Шишманов, Славянски Селища въ Критъ и на другите острови, София, Придворна печатница, 1897;


22.06.2014 г.

КАКВО КАЗВАТ АРАБИТЕ ЗА ТИТЛИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ


От няколко години пиша в блоговете си за историята, обичаите и титлите на старите българи. Представяйки виждането на проф. Ганчо Ценов аз обясних няколко пъти, че според родолюбивият наш учен, КАНАС е древният вариант на думата КНЯЗ. Някои от опонентите ми твърдяха, че титлата на дедите ни е била ХАН, или КАН, а окончанието АС било поради гръцкото предаване на думата.

Верно е, че титлата на дедите ни се среща в надписи на гръцки език под формите ΚΑΝΑС и ΚΑΝΕС. Това не може да се отрече, но не е и гаранция, че ΚΑΝΑС и ΚΑΝΕС са гърцизирани варианти на старобългарска титла. Слава Богу ние разполагаме и с други извори относно това какви са били титлите на нашите стари държавници.

Дедите ни са били в съприкосновение не само с гърци и римляни. Дори народите на Ориента са писали за нашите предци. Няколко арабски автора от различни епохи IX-XIV век споменават старите българи в своите работи. Ибн Хуразбих, Ибн Факих, Ибн Фадлан, Ибн Батута и др. дават понякога доста интересни подробности.

Живелият през IX  век Ибн Хуразбих нарича предците ни сакалиба и споделя, че владетелите са наречени с титлата КАНАС (Р.Заимова, Арабски извори за Българите c.26). Особеностите на арабската реч са различни от тази на гърците и окончанието АС в КАНАС би било напълно излишно. Ибн Хуразбих обаче не пише КАН, а КАНАС. Самата дума е изтълкувана от Заимова като княз, като това е съвсем правилно. Княз, а не хан, или кан е била титлата на дедите ни.

Тази титла принадлежи на предците ни, които в далечното минало са наречени траки. Много преди келтски, германски, римски, или гръцки благородници да бъдат наречени с някаква титла, траките са имали особени названия за държавниците си – АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, ВАНАК(Т).


Фригийски надпис, на който присъстват титлите акенаногавос и ванак
http://www.maravot.com/Midas.tombC.jpg

В случая интерес за нас представялва АКЕНАС. Работещият в Нидерландия С. Люботски я намира в надпис W-07, но не дава етимология. По принцип това не е трудно, но навярно нидерландския учен се е страхувал да разчупи догмите и признае, че вариант на българската дума княз е регистриран преди около 2700 години. Възможно е разбира се г-н Люботски да е бил предпазлив и да не искал да не прави бързи изводи.

Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Не случайно гърците превеждат КАНАС като ΑΡΧΟΝ- началник, господар. Обяснение получаваме от стблг *кань-начало, сродни са също стблг. наченти, заченти- начевам, започвам, слагам начало

В думите АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа,  VIII век след Христа и нашето съвремие. В далечното минало думите ни са звучали по-различно от днешните – нещо, което е напълно нормално. Лебед е звучала като елбедъ, роб като арбъ...а княз като акенас.

По отношение на титлата КАНАС, трябва да се спомене още нещо, което е от голяма важност. Турската изследователка Özlem-Aytaçlar представя в своя работа от 2010 година тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от IIвек и според мен е идентично на старобългарската титла KANAC

Не може да се пропусне и това, че тракийското име Канас /Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитър Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики.

Благодарение на друг арабски автор – Ал Масуди узнаваме за титлата маджик, или маджил (Р.Заимова, Арабски извори за Българите c.49).  Тя се среща в староруския като могут, като най-вероятно е взаимствана от нашата моготъ-властник, владетел, велможа. Както канас-княз така и маджил е с древен произход. Коренът мaг със значение могъщ, силен се среща в тракийската ономастика – Магава, Магдис, Могита (D.Detschev, Die Thrakische...z.279, 305). Коренът маг/мог има значение могъщ, силен, разполагащ с власт.

Дълго време ни лъгаха, че сме чужденци на Балканите, дълго време ни заблуждаваха, че сме вземали титли от други хора. Княз например се води официално като германска заемка, боил е набедена за тюркска, макар да отговаря прекрасно на тракийската титла бал(ен)-господар. За цар ни омайваха, че идвала от лат. caisar, макар в древен Акад да се използва титла сар-цар около 2250 години преди възникването на латинската дума. Сар(ен), сер(ен) пък е титла за владетел на пеласгите, които покоряват Левант преди около 2200 години (Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples).

Днес истината започна да изплува на повърхността. Генетични изследвания доказаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на хора живели на Балканите още през Каменната епоха. На широката публика стават известни все повече свидетелства на летописци, за които българите не са пришълци, а само потомци на траките. Древната микенска писменост също започна да разбулва своите тайни показваки, че имена като Дуло, Ерми, Вокил и др. са били ползвани на Балканите още през Бронзовата епоха. Стана известно и това, че най-типичният български знак IYI присъства на Балканите поне 6500 години...

За всеки разумен и непредубеден човек е ясно, че сме живели в лъжи, че цял свят е бил лъган относно това, кои сме ние. Ако истината не бе упорито укривана, днес щеше да се знае, че дедите ни са първите християни, които са издигнали свои уникални храмове. Щеше да се знае, че без дедите ни, латините, германите, келтите и много други народи биха тънали хилядолетия в тъмнина, а някои със сигурност биха изчезнали.


Не ни е нужна чужда слава, стига ни само нашата да стане известна. Не е срамно да си потърсим своето, престъпно е да не го направим.