БЪЛГАРСКАТА БУКВА Б В САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ – СЕНЗАЦИЯ, ИЛИ ВРЕДНА СПЕКУЛАЦИЯ?

Напоследък моят Месинджър е задръстен от съобщения. Различни приятели и познати ми пращат един пост, в който има снимка на надпис на съд от о-в Самотраки. Авторът на поста смята, че на керамичен съд от о-в Самотраки има българска буква Б, а “тя би могла да бъде единствено тракийска буква, ползвана от траки”.

 

                  Надпис върху съд от о-в Самотраки [по Леман, Георгиев]

На пръв поглед имаме нещо сензационно, но това е само на пръв поглед. Да, вярно е, че дедите ни са първите балканци, а и първите европейци боравещи с писменост. Тук спор няма, така е, но е хубаво, когато човек засяга сериозна тема да прилага и сериозна аргументация. А в поста за българската буква Б в Самотракийски надпис, липса дори елементарна аргументация.

 

Буква Б ползват и гърците в ранните си надписи, азбуката на Тера запазва Б дълго време. По-рано от гърците буква Б се ползва от арамеите, финикийците и др. семитски народи. Прилагам сравнителни таблици от труда на Р. Карпентър, така всеки може да се увери, че моите твърдения са аргументирани.

 

Арамейска писменост[по Карпентър], буквата Б е подчертана с червен цвят 

Древни букви от Библос и Стелата на Меша [по Карпентър], буквата Б е маркирана с червен цвят

Другият проблем на автора на поста е в това, че свържеш ли дадена буква с определен надпис, наречеш ли тази буква българска, трябва и да демонстрираш, че си в състояние да прочетеш написаното. 

Не е ли така, не е ли нужно доказателство за сериозното твърдение? Такова обаче не е представено и по този начин се дава оръжие в ръцете на нашите врагове. Те ще използват липсата на аргументация срещу нас.

Тъжното е, че надписът може да се изтълкува на български, но ако преди това се разпространи и наложи неиздържана информация, дори и нашите сънародници няма да приемат сведенията на човека, който представя тълкуване.

За мен няма съмнение, че архаичната буква Б е създадена от нашите предци. При анализа на акрофонията на архаичната буква Б, акад. Георгиев, ползвайки сведения на Бернекер и др. предлага българските думи батко, батьо, бате, баща и др. [Георгиев, 1952, с.53]. Както обаче отбелязах – не навсякъде, където има Б, може да се говори за български, или ако искате тракийски епиграфски паметник. 

Дедите ни са повлияли народите на Ориента, това съм го обяснил подробно в книгата си Неразказаната История на Траките. Пак напомням обаче – една буква пролет не прави. Нужно е да се представи издържано тълкуване на текста, в който присъства тази буква, иначе не просто няма полза, но се нанася и вреда.

Нека обърнем внимание на надписа с “българската буква Б”. Учени като Карл Леман действително определят знака като Б. Нашият езиковед Владимир Георгиев възразява, смята, че се касае за неправилно написано Е [Георгиев, 1957, с.36.]. С това аз съм напълно съгласен и бързам да подчертая, че ако буквата е Е, то надписът е доста лесен за разчитане с помощта на българския.

 

Пред така наречената българска буква Б [реално Е], има особен знак ↆ. Някои го смятат за форма на Χ, други вярват, че се касае за Ѱ. Аз лично смятам, че в случая се натъкваме на древен вариант на К, като акрофонията на точно този вариант, в друг свой труд акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дума копиѥ [Георгиев, 1952, с.57].

 

Понеже твърдението ми е сериозно, давам онагледяващ пример с изображение от труда на акад. Георгиев, така всеки може да се увери в истинността на думите ми.

Започна да става интересно, нали? Нека да видим сега чие четене е най-логично. Акад. Георгиев смята, че трябва да прочетем:  μ’ έποίησε ό τεχνεύς Άντοκ[λ]εής – Направи ме майсторът Антоклес…или нещо подобно [Георгиев, 1957, с.37]. Моето виждане е напълно различно. Ще предам текста с латиница, за да е по-лесен за разбиране от повечето хора. Смятам, че на съда от Самотраки е написано: [E] POTE KENEUS ANTOKAE [началното Е е част от друга дума, която не е оцеляла].

ПОТЕ [POTE] е нашата древна дума поть – господар [запазена в Гос-подъ и поть-пѣга, според нашите лингвисти]. Тук думата е в звателен падеж с характерното окончание Е, т.е. тълкуването е господине, господарю.

КЕНЕУС [KENEUS] е титла, която е сродна на фригийската АКЕНАС – княз, [документирана на надпис W-07 по Александър Люботски и др.]. 

AНТОКЕ [ANTOKAE] е личното име Анток, отново в звателен падеж. Името е сродно на това на митичния персонаж Антей [Ἀντείας], в случая с умалителна наставка – ок, срещаща се в тракийски лични имена като Мед-ок, Дар-ок и др. Името Анток е лесно обяснимо с помощта на старобългарския, но тук ще се въздържа от даване на тълкуване.

Изразът: ПОТЕ, КЕНЕУС АНТОКЕ означава Господарю, княз Антоке, а евентуално продължение може да е: приеми този дар. Разбира се продължението е спекулация, защото не разполагаме с останалата част от надписа. Тук само предлагам едно логично предположение, нищо повече.

Ето, не е нужно да измисляме сензации, за да докажем, че сме потомци на древен балкански народ. Нужен е труд, четене, проверки и добър анализ, а данни има, но те трябва да се ползват коректно.

В поста със сензацията за българската буква Б са ползвани мои неща без това да е посочено, т.е. става дума за кражба на интелектуална собственост. 

По-лошото е, че взетата от мен информация е смесена с лъжи. Никога не съм изказвал твърдението, че Плиний Стари e живял дълги години на Балканите. Това си е творческа измислица на автора на поста, която той доста непочтено е добавил към моя материал.

Лъжа е и, че Плиний оставя сведения за азбуката по тракийските земи. Нещата са по-различни, Плиний Стари твърди, че книги на древния герой Дардан са били скрити в гробницата му  [Plin. HN, XXX.2], а тя е в Троада. Старият автор добавя и, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лаций [Plin. HN, VII.193], а тази област е на Апенините. 

Хайде, представете си, ако някой сънародник реши да ползва некоректно представените сведения в спор с чужденец. Нима противниците на нашия сънародник няма да го съсипят от подигравки и така да се накърни нашето име?

Когато някой преписва без да мисли и добавя неща от себе си, създава условия за сериозни проблеми, навярно без да осъзнава вредата от това действие. Възможно е намеренията на автора на поста [или авторите?] да са били добри, но само с добри намерения не се получават добри неща. Нужен е труд, много, много труд, а също коректност и уважение към труда на хората, които предлагат ценна информация.

Нямам нищо против работите ми да се ползват, но нека това се върши по почтен начин. Редно е да се спомене авторът, редно е и думите му да не бъдат изкривявани. Всеки може да добави нови неща, свои неща, но това трябва ясно да се упомене. Ето, аз цитирам Карл Леман и Владимир Георгиев, а за добавеното уточнявам, че е мое тълкуване.

Темата за древната азбука е неимоверно важна, а и много интересна, защото акрофонията на някои от архаичните финикийски букви може да се изтълкува с помощта на български думи. В Неразказаната История на Траките има представена доста информация по този въпрос.

В моята книга главата за писмеността е добре илюстрирана, дадени са и сведения за това към коя етническа група принадлежи героят Кадъм, на когото се приписва въвеждането на азбуката в Елада. Обяснено е подробно и как древната балканска писменост попада в ръцете на народите на Ориента.

Прилагам активен линк съм страницата на Атеа, където книгата с обясненията на имената на древните букви може да се поръча.

https://ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html?fbclid=IwAR2EKXWUSdYm4Ztv5CehS7EBTykPc3etsbVieVmJ6QdD7mCB-RywsUh4dWQ

Разбира се готов съм да дам кратки обяснения и в блога си, но няма как да покажа представените в книгата ми илюстрации. А те са важни за разбирането на историята на древната писменост. Имената на древните букви показват, че ранната азбука е създадена от хора говорили архаичен вариант на българския език. Един ден това ще е общопризнат факт – един от многото, които ще променят съдържанието на старата история и ще дадат заслуженото самочувствие на нашия народ.

 

Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Произхождение Алфавита. Вопросы языкознания №6, 1952, ноябрь-декабрь, Изд. Академий Наук СССР, Москва, 1952.

2.Георгиев Вл., Тракийският език, БАН, София, 1957.

3.Carpenter Rh.,The Antiquity of the Greek Alphabet Author(s): American Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 1 (Jan. - Mar., 1933), pp. 8-29 Published by: Archaeological Institute of America.

ТРАКИЙСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА ПОТОПА И ВРЪЗКАТА Ѝ С БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

Много народи от различни места по света познават легенди за потопа. Шумери, евреи, гърци, индийци и др. са документирали сведения за страшното събитие. В епоса за Гилгамеш се разказва за Утнапищим – единственият човек преживял изпитанието на боговете, а след това и надарен с безсмъртие. 

Южните ни съседи са записали историята на Девкалион и Пира. Тези герои,  подобно на библейския Ной правят дървен ковчег, който ги спасява от водната стихия. В индийските пурани (древни предания) също се говори за ковчег, или по-скоро кораб, който трябва да спаси Ману – представителят на човечеството.

До преди известно време се смяташе, че това са свързани с религията легенди, но понастоящем вече е ясно, че в далечното минало, в следствие на сериозни климатични промени, е имало големи наводнения. Те са допринесли за края на определени селища, а и преселения на групи хора, чиито земи са пострадали от природното бедствие.

Както шумерите, така също евреите, индийците и др. са ставали жертва на големи наводнения, като преживелите са разказвали за събитията на своите потомци, които пък са предавали историите на идните поколения и така спомените за водната стихия причинила смъртта на мнозина са били увековечени.

Има разбира се и тракийска легенда за потопа. Тя е записана от живелият по време на Античността автор Диодор Сицилийски, който свидетелства, че речта на древните поселници на остров Самотраки е все още жива и се използва най-вече по време на религиозни церемонии. Тези хора помнели разкъсването на Босфора и Дарданелите в следствие на препълването на Черно Море с вода от различни реки. Огромна водна маса рукнала бурно и заляля значителна част от крайбрежието на Мала Азия, а и по-ниските места на Самотраки.

                            Остров Самотраки - Samothrace, photo of Ggia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/be/20020800_Saos_mountain_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Понеже водата не спирала се покачвала все по-нагоре, хората започнали да се молят на местните богове да ги пощадят. Поради това, че думите  им били чути и живота им спасен, обитателите на Самотраки издигнали олтари около целия остров и благодарели ежегодно c жертвоприношения на боговете за избавлението си дори до времето на Диодор Сицилийски (90-30 г.пр. Христа бел.моя) - Diod. Sic. V.48.

Остров Самотраки, Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Самотракийското предание е интересно понеже отразява истинско събитие и го представя доста реалистично. Действително, преди повече от седем хилядолетия, Черно Море е било сладководно езеро, а протокът, който ние познаваме като Босфор все още не е съществувал. 

Босфорът е  служел за мост между Европа и Азия и този мост е прекосяван много пъти в далечното минало. Поради покачването на водите  (в нашия случай явно се касае за затопляне на климата в Европа), от разтопените ледници и сняг се е получила огромна водна маса, която сравнително бързо е запълнила сладководното езеро и дори е започнала да прелива Босфора.

Вследствие на отмитата и ерозирала земна маса се заформило силно течение, което постоянно се е засилвало и отнемало все повече и повече от преградата между езерото и Мраморно море, докато се стигне до там, че милиони, дори милиарди тонове вода са потекли със страшен грохот в посока Дарданелите. Гледката е била ужасна, а шумът се е чувал на километри.

Жителите на градовете в региона е трябвало да ги напуснат колкото се може по-бързо и тези хора, които са успели за избягат от насилието на вълните, със сигурност са се считали не просто за щастливци, но и за благословени, подпомогнати от висша сила.

Диодор Сицилийски дава и други важни детайли. След потопа, Caoн - един от оцелелите (имащ божествен произход), събрал населението на едно място и му дал закони. Саон имал пет сина, на които поверил оцелелите водната стихия хора (1)*. На първият син Дардан се приписва основаването на град Дардания (Δαρδᾰνία) в Троада, като се твърди, че този човек властвал над много народи в Мала Азия, а също така е и праотец на населяващите Балканите траки наречени дардани.

Възможно е легендата за идването на Дардан в Мала Азия и установяването на тракийската власт там, също да отразява реално събитие – древна миграция на тракийския народ дардани, предизвикана от покачването на водите на Черно и Мраморно море. Дали преселението се е случило веднага след потопа, или известно време след това е трудно да се каже, но е факт, че от най-дълбока древност, земите на юг и на север от Босфора са обитавани от едни и същи хора, които в епохата на Античността са познати под името траки, а след ранното Средновековие и като българи.  

Не само населението на Самотраки е запазило спомени за потопа, но и тези траки, които са населявали Централната част на Балканите. Понеже ние сме техни преки потомци, съвсем естествено е и в българския фолклор да има следи от събитията случили се преди хиляди години. Цитирайки работа на Й.Ковачев, Иваничка Георгиева разказва за народно предание, според което в далечното минало “хората правили кула, за да стигнат до Бога, но без негово позволение. Затова Бог я разрушил и потопил. Камъните от нея, които стърчат, са днешните планини.”

Високата кула от нашия фолклор едва ли е споменатата в “Старият Завет” Вавилонска кула, понеже в разказа за нея не се казва нищо за изпращане на водно бедствие от Бог, а само за това, че Той объркал езиците на хората, така те вече не били в състояние да си съдействат ефективно и да довършат огромната постройка, която трябва да стигне до небесните висини.

В несъмнено древното българско предание по-скоро намираме отражение на разказа за края на Атлантида, която в случая е преставена като огромна кула, но понеже легендата се предава от уста на уста, тя с течение на времето се променя и се запазват само неясни фрагменти от нея.

Най-рано за Атлантида пише Платон в работата си “Тимей”. Taм се разказва за разговор между елинският законодател Солон и египетски жрец, на когото е известно много древно предание за голям остров обитаван от хора притежаващи голяма власт над останалите народи.

Въпреки мощта си обаче, обитателите на Атлантида не били в състояние да предотвратят заличаването на държавата си от морските вълни. Трябва да се отбележи, че в творбата на Платон, локацията на Атлантида е далеч от Черно Море. Предавайки думите на египетския жрец, гръцкият автор локазилира легендарния остров отвъд Херкулесовите стълбове – Гибралтарският проток. Уточнява се и това, че Атлантида е била по-голяма от Либия и Азия (има се предвид само Мала Азия бел.моя) заедно.

Понтът – Черно Море, не е споменат изобщо, но това не бива да ни учудва. Напълно естествено е древни легенди да бъдат променяни до неузнаваемост. Понякога това е ставало без умисъл, но в определени случаи редакции са въвеждани, за да обслужат определени политически интереси. Преданието е документирано от враговете на дедите ни и може да е променено дълго време преди да е достигнало до Платон, който без да подозира го е предал в силно изменен вид.

Колкото и древна да е легендата, колкото и да е променяна в продължение на хиляди години, ние все пак можем да намерим важни неща. Ако разгледаме названието Атлантида, ще видим, че то принадлежи на тракийската ономастика (2)*. Описвайки земите на траките, Херодот споменава за река Атлас, която се влива в Дунава – Her.IV.49.

Не е изключено, още преди потопа, хора дошли от земите край река Атлас да се преселили на югоизток и да се установилие по бреговете на сладководното езеро, което след време ще бъде наречено Понт, а още по-късно ще получи името Черно море. Идвайки на ново място, те основават селище с име изведено от названието на река Атлас. Това не е нещо необичайно, Рим – Вечният град, носи името на река Румон (древното название на Тибър).

Обитавайки място със стратегическо разположение, а и имайки с достатъчно ресурси, жителите на Атлас – прототипът на Атлантида, нарастват на брой, нараства по големина и градът им, ставайки нещо уникално за древната Европа. Каменните стени на това селище, високите постройки, са възприети като огромна кула. Все пак, по онова време, основната част на европейското население живее в колиби и землянки и не познава луксът, а и благоденствието на жителите на градовете край Черно Море.

Понастоящем се знае, че край Варна е имало важен металургичен център, в който е ставало разпределението на предмети от мед и злато. Създателите на Варненската цивилизация са търгували не само с близките си съседи, но са изнасяли стоките си на големи растояния. Това е най-ранният случай на търговия на далечни растояния. Напълно възможно е представителите на това забележително напреднало за времето си население да са преселници от Атлас-Атлантида и бивайки носители на невероятно напреднали за времето си знания, да са съумели да си изградят име на велик и силен народ.

След покачването на водите на Черно море, жителите на Атлас-Атлантида са били принудени да търсят ново място, на което да се установят. Едни хора са избрали земите край Провадия, Дуранкулак, а други са потеглили надалеч. Всяка група е разказвала на потомците си за величието на стария Атлас-Атлантида, като с течение на времето са се губели подробности и накрая, след дълги векове, в нашия фолклор се е запазил само смътен спомен за градът подобен на голяма кула, потопен от пратените от Господа води.

Наглед незначително, българското предание за потопа е едно от доказателствата за древните ни балкански корени. Ако различни агресори не бяха унищожавали систематично книжнината ни, а и не бяха премахвали със заговори и убийства жреческата и благородническа прослойка, то ние щяхме да знаем повече подробности за далечното си минало. Уви – едва ли може да бъде посочен друг народ, който да е бил принуден да изтърпи това, което сме изтърпели ние. Едва ли има друг народ, чиято култура е унищожавана така методично както нашата.

Ето обаче - нас ни има, живи сме, а и не сме никак малко, макар, че враговете на народа ни постоянно се опитват да ни внушат, че сме се стопили и, че сме на изчезване. Това не е така, просто сега сме в момент на изпитания, нищо повече. Такива изпитания дедите ни са преживели многократно и не просто са оцелели, но и са станали по-силни. 

Трудните времена са закалка за стойностните народи, без трудности и борби един народ дегенерира и загива. Като се има предвид през какво сме минали, може спокойно да се каже, че за България има бъдеще. То обаче трябва не трябва да се чака като някакво чудо от Господа, нужни са дела и всеки може да даде своя принос.

Никой не може да те спре да правиш добро. Никой не може да ти забрани да помогнеш на по-слабия. Понякога страхът пречи да бъдат порицани лошите хора, но този страх трябва да се преодолее защото лош не ознаава всесилен. 

Когато добрите и почтени хора се хванат ръка за ръка, ще осъзнаят, че лошите са малко и, че тяхната "мощ" се крепи на илюзия пленила съзнанието ни. Никога няма да ми омръзне да повтарям думите на една будна българка - Иваничка Георгиева, която е осъзнала истинските качества на народа ни:

 “Особено важна черта в етнопсихологическата ха­ рактеристика на българина е неговата увереност и оптими­зъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може — да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага — да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краища­ та ще победи.

Българинът винаги поставя себе си по-високо от де­моничните и митични същества: змеят е лековерен, вампи­рът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самоди­вите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен..." 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=I7uc9rZcGa0

Използвана литература и пояснения:

1.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

2.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

3.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Извори от интернет:

Timaeus by Plato, written in 360 BC, transl. B.Jowett  (посл.вид. 08-06-2019);

http://classics.mit.edu/Plato/timaeus.html

The Library of History of Diodorus Siculus publ.in Vol. III of the Loeb Classical Edition, 1939 (посл.вид. 08-06-2019);

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/5D*.html

DARDA´NIA (посл.вид. 08-06-2019); http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D2%3Aentry%3Ddardania-geo

(1)*Има една интересна подробност, на която трябва да обърнем внимание. Диодор разказва, че Саон разделил оцелелите от потопа на пет групи. Старите балканци -пеласгите, които са споменати в Стария Завет като пелистимци, филистимци, ce установяват в Левант в края на Бронзовата е началото на Желязната епоха и основават там пет града. Имената на тези пет селища са Гет, Газа, Аскалон, Акрон, Асдод (Гат, Газа, Ашкелон, Екрон, Ашдод).

На пръв поглед това изглежда случайно, но в ирландските предания намираме историята на народа болги, които в дълбока древност, идвайки в Ирландия разделя страната на пет части  и въвежда закони. За тези болги се казва, че второто им идване в Ирландия от земите на Тракия е станало по времето на Кир Велики.

Не можем да забравим и разказаната от Теофан Изповедник за княз Кроват (Кубрат) и неговите пет сина. Реално ние разполагаме само с имената на Бат Баян, Котраг и Аспарух, другите двама не са споменати по име. Напълно е възможно историята за княз Кроват Кубрат и синовете му да е отражение на една легенда от древността.

 (2)* Проф. Иван Дуриданов смята, че името Атлас идва от и.е. *adu- течение и сравнява с авестийската дума аδu-течение, поток, канал. Аз лично смятям, че значението е подобно – течение, движение, но коренът е *at/yat, намираме го в арийските думи at-движа се, скитам, вървя продължително, yat-движа се, вървя пътувам. Сродна дума намираме в стблг. ити-отивам, пътувам.

ТАЙНИТЕ НА САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ

Самотраки привлича интереса на различни хора още в дълбока древност. Първият стар автор споменал това място е Омир. Той описва острова като покрит с гъсти гори и притежаващ висок връх, от който се вижда дори планината Ида, а и Троя. Поетът разказва, че от този връх бог Посейдон наблюдавал развитието на войната между ахейците и защитниците на града на цар Приам.

                                Самотраки - Samothrace, photo of Ggia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/be/20020800_Saos_mountain_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Красивият остров се намира в Бяло море, което в далечното минало е било познато и като Θρακικό Πέλαγος, Mare Thracicum – Тракийско море. Като най-древни обитатели Херодот  посочва старобалканския народ пеласги (принадлежащи на тракийското семейство). На тях той приписва въвеждането на мистериите на Великите богове -Кабирите [1] Her.II.51.

За посветените в този особен култ се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии [2] Diod.Sic.V.49.

https://www.counter-currents.com/wp-content/uploads/2014/08/Ancient-Greece-the-Aegean-e1408142803949.jpg

https://www.counter-currents.com/2014/08/ethnic-cleansing-in-ancient-attica-and-lemnos/

Диодор Сицилийски твърди, че по-старото име на острова е Саонесос, по името на митичен герой Саон – син на Зевс- [2] Diod.Sic.V.48. Страбон е на друго мнение, той смята, че названието идва от σάμοι/сами-височини [3] Strab.VII, fr.52a. Това виждане той повтаря и в друга своя книга, но добавя и за съществуване на вярването, че траките саи, обитаващи земите на север от острова, са отговорни за възникването на името Самотраки -[4] Strab.X.2.17. Освен Саонесос, Самос и Самотраки, мястото е известно и под други имена – Дардания, Електра, Левкозия, Милита.

 Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

С важното в древността място е свързан митичния герой Дардан (оттам и името Дардания), който се явава праотец на тракийското племе дардани, той е и основателя на Троя. На Самотраки идва  Кадъм по време на търсенето си на своята сестра Европа [2] Diod.Sic.V.48. В исторически времена, македонския цар Персей търси убежище в самотракийски храм след поражението си при битката край Пидна [5] Liv.45.6. По-рано, Филип II и Олимпия – родителите на Александър Велики посещават острова, биват въведени в мистериите, а след това се влюбват един в друг -[6] Plut.Alex.I.2.2.

Танцуващи девойки - фриз от самотракийски храм (по Леман?)

Самотракийските храмове са се радвали на голяма почит и много посетители, така те събират огромни богаства. Твърди се, че при един набег, киликийските пирати са успели да отмъкнат повече от 1000 таланта (сребро) от главното светилище- [3] Strab.VII, fr.52a. Това се равнява на около 26 000 кг, ако разбира се количеството не е преувеличено.

Украса от стените на самотракийски храм (по Леман?), същите елементи се срещат в украсата на Казанлъшката гробница

Историята на острова е интересна, за нас обаче са по-важни надписите оставени на това място. Навремето те са били много, поставяни са както по каменни плочи, така и по различни керамични съдове, които са дарявани на храмовете. Въпреки, че никой стар автор не се изказва негативно за самотракийските светилища и религията на местните хора, писмените паметници на дедите ни са подложени на систематично унищожение. Дали това са гръцките колонисти, римляните, или религиозни фанатици от времето на Ранното Средновековие, на този момент нямак как да се определи.

Нищо важно обаче не си изгубва без следа. Колкото и силен да е бил фанатизма на индивидите опитали се за заличат древните послания, все пак няколко са останали. Те са фрагментарни и в лошо състояние, но дори и малкото останало, дава ценна информация относно езика на изконните обитатели на Самотраки.

За древните епиграфски паметници знаем благодарение на археолога Карл Леман. След Втората световна война, американския учен извършва разкопки на прочутия в далечното минало остров и освен забележителните останки от светилища, също така намира 40 надписа, които определя за тракийски.

Като цяло, Леман им дава датировка VI-V век преди Христа, а някои дефинира като по-късни. През 1955 година, американския учен представя работата си “Documents of the Samothracian Language”. По същото време излиза и статия на Джулиано Бонфанте “A note on the Samothracian Language”. – [7] с.27.

Две години по-късно, българския линвист Владимир Георгиев представя своето тълкуване на самотракийските епиграфски паметници. Нашият учен обръща внимание на това, че името на върховния самотракийски бог е представено в два варианта Διν/Дин и Δεν/Ден. Правейки опит да изтълкува значението на теонима, Георгиев предлага думата дьнъ-ден, а посочва и връзката с етруския бог Tin/Тин.

ΔΙΝ ΔΕΝ

Като се има предвид, че се касае за божеството на светлината, то думата дьнъ-ден е напълно логична, защото най-древния й смисъл е светлина, светло небе. Нашият лингвист прави и друго интересно откритие. Той смята, че името на самотракийския Дин се среща в старомакедонския/тракийския топоним Διν-δρύμη/Дин-друме, като елемента δρύμη/друме може да се обясни с думата дръмъ-горичка, давайки сравнение с българското селищно име Вълчедръм [7] с.31.

Георгиев се съгласява с Леман, според когото в самотракийския език един и същи звук е представян ту с Е, ту с I, двамата смятат, че се касае за контаминация на тракийските форми на звателен паде [7] с.33.

Всъщност вариацията E-I може да се обясни съвсем различно. В своя по-късна работа, Владимир Георгиев съобщава, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските говори, като дава примери не с кои да е имена, а между другите и с Δεντουπορις/ Дентупорис – Διντιπορις/Динтопорис [8] c.166.

Действително, в източнобългарските говори неударено Е преминава в И, примери могат да се дадат с зелен-зилен, петел-пител и др., но същото това явление е познато и в Южна България. Трябва да се отбележи и това, че дори и днес, в българските диалекти все още се наблюдава вариацията ден-дин. Срещащите се на Самотраки разновидности Διν/Дин и Δεν/Ден не са контаминация, а манифестация на специфични особености на тракийския език, все още живи в речта на българите.

Разбира се, следвайки официалните теории, някои специалисти могат да определят тълкуването на името на върховния самотракийски бог Διν/Дин-Δεν/Ден със стблг. дьнъ-ден като случайност. Често приликата на български с тракийски думи се отдава на факта, че двата езика са индоевропейски и поради това определени думи са близки, или дори идентични. В случая обаче, името на върховното самотракийско божество, не просто е обяснимо на български език, но вариацията I-E в Διν/Дин-Δεν/Ден показва, че е налице диалектна особеност присъща за българските говори от цялата територия на страната ни, а това вече е нещо сериозно.

Задълбочим ли се в самотракийските надписи, ще открием още важни подробности. Вл. Георгиев отбелязва, че върху няколко съда открити от Леман се срещат изразите ΔIN TOΛE, ΔEN TOΛE. Елементът ΔIN, ΔЕN е ясен, касае се за името на върховното самотракийско божество. Относно елемента TOΛE, нашия лингвист смята, че тълкуване може да се даде с лат. tullo-нося, ирл. tellaim-вземам, отнемам, арм.t’olum-оставям, търпя, понясям...като значението на думата в надписа е вземи (този дар) [7] Георг.с.34.

  

ΔΙΝ TOΛE

ΔΕΝ TOΛE

Смятам, че TOΛE може да се изтълкува по различен начин. Самотракийската дума е древен вариант на стбл. глагол у-толити-успокоя, облекча. Сродни са лит. tyla-спокойствие, štilis-спокоен, tylus-тих, латв. tilinȃt-бавя дете, грижа се за дете, ствиснем. stilli-тих, спокоен. Израза ΔEN TOΛE означава – Боже, успокой ме, Боже дай ми покой!

Върху друг фрагмент от самотракийска керамика, Вл. Георгиев вижда думата ΔEΛ и я свързва с присъстващата на тракийския надпис от Дувални ΔEΛЕ, която той тълкува като защити, закриляй, пази! [7] с.13. Логика има, но е възможно ΔEΛ да е част от друга дума със значение сътвори, направи. В този случай, обясение можем да получим със стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.

В древността, върху гръцки керамични съдове често се среща думата έποίσεν -направи, изработи:  Λύσιπποος έποίσεν- Лизип направи това, Δοῦρις έποίσεν- Дурис направи това. Ако гръцки занаятчии са оставяли такива надписи върху произведенията си, то защо самотракийските майстори да не са искали да отбележат, че са създали някакъв съд? За жалост, фрагментът, върху който се среща ΔEΛ е малък и няма как да разберем името на създаделя на плоската купа. 

На надпис върху каменна плоча, Леман и Бонфанте изолират думата ВЕКА, която Бонфанте сравнява с фригийската дума βέκος-хляб  [9] c.105. На фригийските надписи действително се среща израза βέκος ακκαλος– хляб и вода, но подобна формула не присъства сред самотракийските надписи. По-вероятно е ВЕКА да се свърже със вѣкъ-век, като се касае за някакво пожелание, нещо като: въ вѣкъ вѣкомъ -да векува?

В три надписа публикувани от Карл Леман и Клод Брикс се среща думата YNEΣO (унесо). Брикс е склонен да я изтълкува като лично име (Onasis?) [10] c. 133, но е напълно възможно  YNEΣO (унесо) да не е име, а да притежава смисъл- за полза на, за щастието на, като тълкуване може да се предложи със стблг. оуньшина-полза.

В един от надписите, след YNEΣO (унесо) се среща дума ПОРК, а в град Маронея, недалеч от Самотраки е регистрирано тракийското лично име Пόρκεης  [11] Дечев, с.375. YNEΣO ПОРК(EОY) може да се преведе като За полза на Поркес (Боркес).

На надпис № 35 Леман намира дума TΩMY/тому [12] c.99, според мен това е показателно местоимение в дателен падеж. То е идентично на старобългарското показателно местоимение томоу-на този (който). Показателни местоимения се срещат често в тракийските надписи. Във фригийските епиграфски паметници намираме ΣА/са, ΣΕΜΟΥN/семун [13] c.77  Те отговарят точно на старобългарските съ, семоу.

С помоща на българския език може да разберем смисъла на името на Кабири – Великите богове на остров Самотраки. В работата си “Die Thrakischen Sprachreste” Димитър Дечев споменава обгърнатите с мистерии божества и предлага свое тълкуване на теонима. Въпреки, че този учен не смята траките за предци на българите, той предлага българска дума за обяснение на името. Според Дечев името Кабири се изтълкува със стблг. дума кобъ- съдба, участ - [11] Дечев, с. 220.Сродни са разбира се и думите кобение-пророкуване, гадаене, коба-орисия. Най-точната успоредица обаче е кобар-гадател, човек, който може да предсказва.

Доста интересно е тълкуването на отделните имена на четирите бога познати като Кабири. За елемента –керс/κερσ, присъстващ в теонимите Άξιοκερσος, Άξιοκερσα, Владимир Георгиев смята, че основата е ие.*kerso-s, към която принадлежат стинд. krşna-h-черен, лит. keršas-с черни и бели петна, а разбира се и българското прилагателно чер-черен [7] с.42. Най-древната форма на чер е била *керс/kerso.

Относно имената на другите две божества – Άξίερος, Κάσμιλος също могат да се кажат интересни неща. Подлагайки на анализ Άξίερος, Георгиев смята, че елемента Άξί притежава значение тъмен, а за елемента ερος предлага тълкуване с фригийската дума ειροι/ ери-деца, синове [7] с.41-42. Фригийската дума от своя страна е сродна на българската диалектна дума ери-яре, младо животно. Ери-яре не е обозначение за специфичен вид животно защото има и дума ярка-млада кокошка. Значението на ειροι/ ери, яре, ярка е млади същества.

За Κάσμιλος се казва, че това реално е алтернативното име на бог Ἐρμῆς/Хермес, а според Херодот тракийските благородници вярвали, че произхождат от Ἐρμῆς/Хермес и полагали клетва споменавайки името му [1] Her. V.7. Този теоним показва връзка с българските родови имена Ерми, Ермиар.

Освен названията на Кабирите, съществуват и други данни, които позволяват да обогатим знанията си относно самотракийския език. Владимир Георгиев обръща внимание на споменатата от Хезихий глоса παυρακίς-петък и отбелязва, че най-вероятно тя е записана погрешно и, че по-скоро се касае за παντακίς (пантакис), а тя от своя страна е съвсем близка до стблг. пѧтъкъ (пентъкъ)-петък [7] с.40.

Българският лингвист споменава и друга самотракийска глоса: κόες-жрец на Кабирите, като я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец [7] с.40-41.

За жалост, в този случай най-важното е пропуснато. Става дума за връзката между самотракийската титла κόες, лидийска титла kaves и старобългарската титла кавкан/καυκάνος. По всяка вероятност кавканът е играл някаква важна роля по време на религиозните церемонии. Каква е причината нашия езиковед да не посочи сродните на кавкан думи е трудно да се каже. Дали е бил страха от цензурата, страх от нападки на чужди учени считащи старите българи за азиатски пришълци, или пък нещо друго, едва ли някога ще разберем.  

Благодарение на Свида и др. автори, ние знаем за това, че на Самотраки е почитана богинята  Ζερυνθία/Зеринтия, на която са принасяни в жертва кучета [14] Bennet, p.26. Ритуалът е доста особен, а интересното е това, че ехо от култа към древното тракийско божество намираме в описанието на религията на старите българи от Теофилакт Охридски, който говори за жертване на кучета [15] ГИБИ, IX, част 2, с.62. Самото име Ζερυνθία/Зеринтия, Владимир Георгиев тълкува с помощта на стблг. звѣръ-звяр [8] c.80.

Нека обобщим и да видим каква информация можем да получим от самотракийските надписи. Въпреки лошото им състояние, те предлагат немалко думи, които могат да бъдат обяснени с помощта на българския език. Важни данни получаваме също от самотракийските глоси, а и от имената на Великите богове – Кабирите.

ΔIN/ΔEN -стблг. дьнъ-ден

TOΛE -стблг. у-толити-успокоя, облекча.

ΔEΛ - стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.

BEKA- стблг. вѣкъ-век.

YNEΣO - стблг. оуньшина-полза.

TΩMY - стблг. томоу-на този.

Κάβειροι - стблг. кобъ- съдба, участ, кобар-гадател.

Ζερυνθία- стблг. звѣръ-звяр.

παντακίς - стблг. пѧтъкъ-петък

κόες- стблг. καυκάνος/кавкан

κερσ- чер-черен

ειροι- ери-яре, младо същество

Ето какво излиза – това, което Диодор Сицилийски нарича свещен език на Самотраки, е де факто древен вариант на българската реч. Не само оцелелите по чудо думи са ярко свидетелство за това, но и фонетичните особености, а това просто няма как да е случайност. Когато информацията се събере и данните се систематизират, мистерията изчезва. 

Красивите храмове може да са разрушени, надписите почти заличени, но това, което е оцеляло, свидетелства достатъчно красноречиво за характера на речта на изконните обитатели на остров Самотраки, които са били част от огромното семейство на хората наричани по време на Античността с името траки, а по-късно, в епохата на Средновековието са станали познати под името българи.

Има още едно свидетелство за това, че остров Самотраки е бил дом на нашите деди преди гръцката колонизация. В своя работа, Иван Шишманов споменава за карта на австрийския генерален щаб (от средата на XIX век), на която е отбелязано селище с име Tζελενίκα-Дзеленика/Зеленика и нос Zagorioti/Загориоти [16] c.26. Уповавайки се на сведения на Кунце, Шишманов споделя, че самотракийските овчари се смятали за единствените истински стари обитатели, като в речта на тези хора се срещала българската дума кратуна [16] c.26. Напълно е възможно забелязаните от Кунце и Шишманов самотракийски овчари действително да са потомци на най-старото население, което въпреки, че е подложено на асимилация продължила повече от 2500 години, все пак е успяло да запази определени думи от древната си реч.

Изпълнената с дива омраза пропаганда, бликаща от работите на византийските летописци не може да измести фактите. Повече от ясно е, ч дедите ни не само не са дошли на Балканите, едва през ранното Средновековие, а са населявали региона хилядолетия преди този период.

Изследванията на определени етнолози, антрополози, а и генетици доказаха убедително, но за жалост учените ни все още не могат да намерят смелост и желание да предизвикат промяна. Проблемът се състои в това, че новите данни променят изцяло не само картината на нашето минало, но разтърсват сериозно основите на историята на Античността като цяло. 

Признае ли се истината, дедите трябва да бъдат поставени на пиедестала, на който незаслужено, векове наред бяха поставени Гърция и Рим. Нека погледнем реално на нещата, така наречените велики стари цивилизации са били поддържани с реки от кръв и неимоверни страдания, причинили са огромни несправедливости, но въпреки това, дори и днес са старите римляни и гърци са боготворени.

Защо обаче? Нима е велик този, който може да кове интриги и заговори, който противопоставя братя един на друг, вкарва ги в омаломощаващи войни и после ги поробва? Нима е велик този, който съчинява лъжи, руши надписи, гори книги, преследва инакомислещите и ги подлага на сатанински мъчения?

Велики са хората, които въпреки, че им е направено зло могат да простят и да отвърнат с добро. Велики са тези, които вместо да мамят и грабят другите, им давят знания, палят факла, която огрява не само лицата, но и душите на нищите. Велики са тези, които не се страхуват да кажат истината, да защитят братята и сестрите си дори с голи ръце, да дадат дори живота си за другите.

Погледнем ли назад във времето, ще установим, че ние българите сме носители на една забележително дълга традиция – тази на великите хора. Тя започва в незапомнени времена, минава през епохи на изпитания, на падения и ужаси, но не изчезва. Докато сме верни на себе си, на истинската си същност, няма сила на този свят, която да ни затрие. Светлината може да се покрие със сянка само временно, после идва момент, в който тъмнината трябва да отстъпи защото не се гаси това, което не гасне.

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Diodorus Siculus. Library of History, Books III – VIII, transl. C. H. Oldfather, Loeb Classical Library,  Volumes 303 and 340, Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1935;

3. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Livy, History of Rome, transl. Rev. Canon Roberts, New York. E. P. Dutton and Co. 1912;

6. Plutarch, Plutarch's Lives with an English Translation by B. Perrin, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1919;

7. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Отделение за Езикознание, Етнография и Литература, София, 1957;

8. Вл.Георгиев, “Тракият език”, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

9.G.Bonfante, А Note on the Samothracian Language, Hesperia: The Journal of the American School of Classical Studies  at Athens, Vol. 24, № 2(Apr.-Jun.1955) pp.101-109;

10. C. Brixhe, Zônè et Samothrace : lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée ? Comptes rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, 150ᵉ année, N. 1, 2006. pp. 121-146;   

11. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

12. Lehmann, Karl. “Documents of the Samothracian Language.” Hesperia: The Journal of the American School of Classical Studies at Athens, vol. 24, no. 2, 1955, pp. 93–100;

13.The Ancient Languages of Asia Minor, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, Cambridge, 2008;

14.F.M.Benet, Religious Cults Associated with the the Amazons submitted in partial fulfillment of the requirement for the degree of Doctor of Philology in the Faculty of Philosophy, Columbia University, New York, 1912;

15. ГИБИ, IX, част 2, подг. И.Д.Илиев, БАН, София, 1994;

16.И.Д.Шишманов, Славянски Селища въ Критъ и на другите острови, София, Придворна печатница, 1897;