ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК Е ГОТОВ – EЗИКЪТ НА ОРФЕЙ ВЕЧЕ НЕ Е МИСТЕРИЯ

Имам удоволствието да обявя на своите приятели, че новата ми книга ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК, е готова. Тя бе плод на дълъг труд, но труд, който си заслужаваше. Завършеното е делото, което редица родолюбци започнаха. Запознавайки се с работата ми всеки непредубеден човек ще се убеди, че идеалите на обичащите народа ни Раковски, Гинчев, Даскалов, Юруков, Ценов, Рилски, Селимински, Сотиров, Бакърджиев, Бонев, Чилингиров и др. са почти осъществени.

 

Тези даровити интелектуалци и радетели на българщината пледираха за древните балкански корени на народа ни. Всеки даде своя принос в търсенето на истината, това сторих и аз в няколко вече издадени книги. С новата книга обаче тези, които са съпричастни на делото на споменатите родолюбци, вече ще имат солидно оръжие в ръцете си. ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК не само съдържа огромен брой древни думи, но са дадени и важни обяснения в няколко приложения. 

Там са обяснени манипулациите относно характера на езиците на илирите, скитите и сарматите. Дадена е информация, която на теория не би трябвало да съществува, но е факт. За жалост неудобен факт за определена група учени.

 

 Ако някой желае да се сдобие с книгата - ето линк за поръчка https://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

За тези, които следят блоговете ми от 15 години новата ми книга ще е последното парче от мозайката. Хората четящи есетата ми и проверяващи информацията в тях, ценят дадения от мен труд. Разбира се има и други сънародници, които макар да хранят уважение към труда ми, все пак са скептични относно определени мои твърдения. 

Това е напълно разбираемо, това е напълно нормално. Не всеки има времето да се задълбочи в дадена тема, не всеки има възможност да провери дадена информация, а своите изводи ние правим въз основа на информацията, която притежаваме.

 

Преди около 35 години аз вярвах, че тракийският език е мъртъв. Имах пълно доверие на хората, които твърдяха, че когато пристигналите от Азия прабългари прекосяват Дунава през 680 година, тук те заварват дошлите от студения север русокоси и синеоки славяни и превърналите се в малцинство рижи траки. Не се съмнявах в това, че дедите ни са обитавали юрти, че са почитали странен бог с име Тангра и са се обръщали към своя владетел с думите ювиги хане!

 

Със същата заблуда живееха още милиони българи. А и как иначе, след като по това време нужната за проверката на изнесената в учебници и книги информация бе в ръцете на шепа селектирани индивиди. Ние сме природно интелигентни хора, но дори и най-умният може да бъде заблуден, ако не му бъде дадена достатъчно информация. Тя е ключа, защото имаш ли база за сравнение, вече си в състояние да преценяш. Разполагаш ли с достатъчно данни, вече не зависиш от хората накичени с титли.

 

Никой от нас не обича да бъде лъган, никой не иска безсъвестни хора да се подиграват с доверието му. А официалната ни история не е нищо друго освен една дълга поредица от нагли лъжи. Сдобивайки се с все повече и повече информация, аз разбирах, че истината за далечното ни минало, а и за оформянето ни като народ, е далеч от това, което се преподава в училища и университети.

 

Не бях в състояние да проумея защо хората, чието призвание е да обучават, са се заели да сеят заблуди. Всъщност все още се чудя как спят нощем тези, които защитават теории създадени от чужденци за интересите на чужденци. Вероятно всеки си има свой мотив. При един е страх, при друг е стремежа към кариера на всяка цена, а при трети навярно основна роля играят парите и престижа.

 

С помощта на приятели започнах да извършвам проучвания в няколко направления. Ономастика – защото исках да разбера как е звучала речта на траките. Археология – защото исках да събера знания за материалната култура на народа на Орфей. Етнография – защото за мен бе важно да се уверя какъв е произхода на нашите празници, обичаи, обреди, а също така и на носиите ни, земеделските ни сечива и т.н. Дали сме наследили важни аспекти от духовния си свят от старите балканци, или пък от хора, оформили се като народ в Средна Азия.

 

Разбира се задълбочих се и в изучаването на историческите извори, но имах едно наум. Още в началото осъзнах, че сведенията на старите автори са само индикация, а не доказателство. Да не забравяме и това, че повечето налични исторически извори са създадени от враговете ни. В такъв случай е доста наивно да се очаква обективност.

 

Малко по малко, ползвайки непопулярна, а и трудно достъпна информация, пред мен се появи един нов свят. Речта на Орфей се оказа странно позната, когато разбрах за съществуването на древни думи като аз – аз, до – до, ме – ме, меан – мен, на – на,  стан – стан, стар – стар, залтен – златен, бруз – бърз, дерз – дързък, вода – вода, зелкия – зелка и още много други.

 

Благодарение на трудовете на Николай Колев, Георги Китов, Даниела Агре, Дънкън Нортън Тейлър и др. разбрах, че тракийската женска носия, а и някои типове мъжка носия са запазени до ново време. Същото важи и за типичните за българския селянин ямурлук, цървули, дълга риза. Разбрах и за това, че няколко типа тракийски рала, брани, мотики и т.н. се ползват до средата на ХХ в. Това са все ярки доказателства за приемственост.

 

Знаех отдавна, че особената почит към Гергьовден е ехо от култа на Хероса, но удивлението ми нарасна, когато разбрах, че обредите по Еньовден, Тодоровден, Атанасовден, Сирни Заговезни също са от тракийски произход. Особената почит към Св. Марина, Св. Модест, Св. Илия бе обяснена от етнолози като оцелели култове към Бендида, Хермес, Тракийския Зевс.

 

С древни корени се оказаха обредите Герман и Помана, Кукерските и Русалийските игри, а разбира се и сурвачката, и обичаната от всички българи мартеница. Трудовете на Георги Раковски, Ваня Лозанова, Михаил Арнаудов, Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. ми бяха от огромна полза.

 

Истинското удивление обаче дойде от публикуваните през 1987 г. сведения на археолога Стамен Михайлов, който ползвайки трудове на различни свои колеги поясни, че свещеният за старите българи символ IYI се среща най-рано на Балканите и то преди около 7000 години. Дори в по-късни епохи знакът IYI се среща в Югоизточна Европа – без изключение в регионите обитавани от траки.

 

Същият археолог изнася изключително важна, но и доста неудобна за повечето негови колеги информация засягаща произхода на старобългарската чернолъскава керамика. Михайлов аргументирано демонстрира, че произхода на този тип съдове трябва да се търси на Балканите. Отново на Балканите са и прототипите на старобългарските руни. Това е установено от учените извършили най-ранните разкопки на Плиска. Макар тези археолози да не са в състояние да обяснят феномена, те все пак признават за големия брой паралели между старобългарските руни и писмеността от о-в Крит, съществувала 2000 години преди времето на нашия владетел Омуртаг [Мортагон].

 

                     Старобългарски руни от Плиска [по Успенски]

Знаци от фасади на тракийски храмове [по Бранденбургер]

Сравнение на старобългарски руни с критска линеарна писменост от Бронзовата епоха

Приблизително по същото време, когато Успенски се диви защо туранските българи разполагат с критска писменост, американската лингвистка Джейн Елън Харисън изказва виждането, че въпросната писменост е от същия тип, който е ползван и от Орфей. За жалост по това време предубеждението, че старите българи са дошли от Сибир е толкова силно и е защитавано с такъв див фанатизъм, че никой не посмява да даде елементарно обяснение на чудото, а именно, че българите не са азиатци, а всъщност древно балканско население – потомци на мизите, пеоните, даките.

 

Точно това реално е причината ранносредновековните българи да са наричани от различни летописци ту мизи, ту пеони, ту даки.  Разбира се професионалните историци бързат да определят тези извори като недостоверни, макар приемането на местния произход на българите да изяснява мистерията с древните балкански корени на свещения символ IYI и на голям брой руни.

 

Проблемът е решен по недостоен, но хитър и ефикасен начин – неудобното бива премълчано, а всеки осмелил се да свърже народа ни със старото балканско население бива жестоко нападан, отричан, осмиван. Професионалните историци не се интересуват от аргументите на родолюбиви интелектуалци като Цани Гинчев, Ганчо Ценов, Данаил Юруков, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Иван Селимински и др.

 

Докато преди около 30 години трудовете на прогресивните изследователи бяха забранени от цензурата, то с течение на времето дори книгите на ненавиждания от повечето наши учени историк д-р Ценов бяха преиздадени. Разбира се не без съпротива и хули от страна на професионалистите. Книгите на Ценов ми помогнаха, а пък благодарение на приятели се сдобих с още повече литература за характера на езика на Орфей.

 

От труда на проф. Влахов научих, че тракийският език е започнал да губи своите падежи още по времето на Античността. Благодарение на различни книги на акад. Владимир Георгиев разбрах, че типични за българския език фонетични явления се срещат и в тракийския. Същото важи за няколко вида умалителни наставки, особености на синкопирането и т.н.

 

Колкото повече данни намирах – толкова по-ясно ми ставаше, че нито народът на Орфей е изчезвал, нито езикът му е мъртъв. Благодарение на представените от д-р Ценов исторически извори разбрах, че през VII век, на юг от Дунава се събират не три различни народа, а три групи на един и същ народ. Едната група е тази на траките живели под римска власт до 680 г., втората група са гетите с ново име славени, е третата група са техните съседи и роднини мизите, от които произлиза и името българи.

 

Това виждане разрешава още една мистерия – пропагандирането от нашите историци и лингвисти изгубване на езика на Аспаруховите българи. Теорията на Ценов, а и още цяла плеяда родолюбиви изследователи не изисква старите българи да забравят родната си реч. Явявайки се едно перфектно допълнение на д-р Ценов, Георги Сотиров обяснява, че нашият език не е нов за Балканите, а е реално най-древният език говорен не само в Тракия, но и в древна Елада, преди разбира се от Африка да дойдат дедите на гърците.

 

И действително, ако се замисли човек – запечатаната в старобългарския език ездаческа терминология не е нито тюркска нито иранска. Думите кон, кобила, юзда, тул [колчан за стрели] и др. се срещат в тракийската ономастика. Става дума за споменатите от различни автори Cone, Cobylatus, Usdica, Toul-bila. Разбира се дори тази важна информация е премълчана от професионалистите.

 

Те предпочитат да унизят дедите ни с твърдението, че са изоставили родната си реч в полза на тази на покореното население. А реално нито има покорено население, нито има изоставане на роден език. Помислете – траките организират много въстания срещу римляните, но нито едно срещу Аспаруховите българи. 

Причината е проста – хората на Аспарух не идват като завоеватели, а като освободители на местното население от властта на Рим [Византия].

 

Макар от доста време истинската картина на реалността да бе изкристализирала в съзнанието ми, нужни ми бяха повече доказателства за това, че думите ползвани от Залмоксис и Орфей за лекуване и успокояване, се ползват и днес, макар и леко променени. Свободното ми време не е много и това направи труда къртовски, но си заслужаваше. Дума по дума, сравнение след сравнение, след много проверки успях да събера внушително количество думи от езика наричан от римляните тракийски.

 

Неотдавна с удовлетворение установих, че съм събрал над 660 думи. Това е около 300% повече от речника на акад. Дуриданов. Нямам представа защо професионалистите са пропускали интересни думи като коза – коза, козил – козел, орил – орел, жерав – жерав. Характерът на тези думи е ясен и е в полза на виждането за древните балкански корени на народа и разбира се езика ни.

 

Може на учените да е оказан натиск, може да са се бояли от санкции и репресии. За времената на старата цензура страховете бяха напълно оправдани. Печалното е, че дори и днес се намират хора, които правят всичко възможно да спрат излизането на истината. Днес тези загнездили се в научните кръгове индивиди не могат да пратят никого в лагер, но пък нищо не ги спира да клеветят и чернят търсещите историческата справедливост.

 

На какво се надяват тези боящи се от излизането на истината хорица не зная. Информацията вече е налице и дори да се продължи със заплахите и клеветите, тези, които скалъпват глупави обвинения могат сами да се окажат обвиняеми. По-важното е, че народът вече не вярва на хитреците и на странните обяснения, че по заповед на чужди сили се налага виждането, че сме местен народ. Тази невероятна глупост се лансира от хора с титли!

 

Нека да разсъдим логично. Кой друг освен нас има сметка да се приеме, че ние българите сме най-древния цивилизован народ? Кой има сметка да стане ясно, че траките са създателите на славянската езикова група, ако не ние българите? Кой българин не би се гордял с това, че дедите му са създателите на най-древната писменост, на първите укрепени градове на Европа?

 

За кой сънародник не би било чест да каже, че неговите предци са най-старите златари, ковачи на мед и бронз, че на континента ни конят е опитомен най-рано на наша територия? Та нима не е велико това да знаем, че сме потомци на хората дали религия на гърци, римляни и келти? Нима не е престижно да се каже, че траките дават най-способните императори на Рим, че тракиец изчислява годината на раждане на Христос, че най-рано в Европа на наша територия християнството намира дом?

 

И изброеното до тук е само върха на айсберга! Има още много неща и те ще бъдат казани въпреки всичко. Хайде помислете сега – какви са аргументите на тези, които се борят със зъби и нокти срещу виждането, че ние българите сме древен балкански народ.

 

Според учените опитващи се да сложат корените ни в Азия, Аспаруховите българи са нашественици в земите на юг от Дунава. Дедите ни са обрисувани като номади водени от канове [ханове], колещи местното население, грабещи всичко, което може да се ограби и после с ограбените средства поръчващи на чужди майстори да строят кански [хански] резиденции и капища!

 

За мен това са страшни обиди, това е гавра с паметта на предците ни. Позор е Аспаруховите българи да бъдат слагани на едно ниво с грабещите черкези, кърждалии и даалии. Позор е да се твърди, че Аспаруховите българи са азиатци, които наемат чужди майстори да им строят.  Аспаруховите българи спадат към мизите, които пък са най-големия и най-разпространилия се тракийски народ. А траките умеят да строят и то майсторски. Те ползват квадри и тухли преди римляните и това е добре известно в научните среди благодарение на трудовете на Чичикова, Агре, Китов.

 

Професионалистите, според които старите българи са номади-грабители премълчават даденото от Анастасий Библиотекар сведение за това, че когато император Константин V започва строителни проекти, от Гърция и островите идват само 500 тухлари, а Тракия дава 5000 майстори 200 керемидчии.

Изискват се елементарни умения по аритметика, дори дете може да пресметне, че дедите ни имат много повече майстори от гърците!

 

Дано тези, които днес са се окопали в научните среди и с всякакви средства се опитват да спрат истината да престанат с тази срамна дейност. Срамно е да се заплашва и клевети, срамно е да се наемат тролове и лабилни индивиди, които да сплашват инакомислещите. Когато един ден народът ни разбере как е ограбен и унижаван, а и как са третирани тези, които се борят за справедливост гневът ще е силен, но пък, който сее ветрове ще пожъне бури.

До крайности не бива да се стига. По разумно е тези, които виждат, че губят да оставят егото си настрана и да загубят с достойнство, но да спечели народа ни. Българите са достатъчно изстрадали, достатъчно са унижавани, мачкани – стига вече! Време е за нещо друго – време е за епохата на ново възраждане, за промяна на съзнанието, а с това и на битието.

Нека младото поколение расне с мисълта, че дедите му са били творци, талантливи хора, щедро раздаващи знания на другите. Нека всеки българин да има правото да счита речта ни за свещена, защото тя наистина е такава. 

Тя е корен на езикова група от 300 000 000 души. Не само букви, думи са дали дедите ни на общност от 300 000 000 души и е въпрос на време това да бъде признато. Речта на Залмоксис и Орфей е жива, а новото ѝ име е български език.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM

 

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА КАЗИОННАТА НАУКА – КОШМАРЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Имал съм възможност да разговарям с наши историци, археолози, музейни работници.Те, както и останалите представители на обществото са хора с различен характер, интелект и манталитет. Някои могат да бъдат наречени благи, на други по-подхожда определението плахи, а съществуват и такива, за които най-добре пасва думата нагли.

 

Най-продуктивните разговори са тези проведени в тесен кръг. Тогава всеки се отпуска и казва много повече неща. Дори през 90-те години, когато все още нямаше проведени генетични проучвания, някои наши историци и археолози бяха готови да приемат, че във вените на повечето българи тече кръвта на старите балканци влезли в историята под името траки.

 

По време на кратка беседа, един историк сподели с мен следното: “Логиката ме кара да мисля, че траките не са изчезвали, ами са с ново име през 681 година. Не може огромен стар народ да се изпари, на негово място да се появи друг, различен нов народ, а керамиката, погребенията и външния вид на населението на същата територия да останат същите.”

 

Когато предадох думите на този човек на негов колега, реакцията бе следната: “Гледай сега, не вярвам прабългарите да са тюркски номади, но да ги приема за траки ми идва нанагорно. Ако се опиташ да прокараш такава теза в научните среди, старите кадри ще те разкъсат жив. Това са хора с връзки, много здрави връзки и е голяма грешка да им се пречкаш.”

 

Излезе, че престижа на старите кадри се явява основен критерий при приемане или отричане на определена информация. Пасва ли нещо на старите виждания – то е истина, но оборва ли нещо това, което е общоприето – трябва непременно да се отрече и обяви за несъстоятелно. Поне за мен – това е доста притеснителна ситуация, която не би трябвало да е допустима в научните среди. За жалост обаче – тя е реалност.

 

След общуването с благия и плахия представител на историческата наука се сблъсках и с други нейни представители. През 2009 година започнах да публикувам в blog.bg и не след дълго се появиха анонимни коментатори, чиито изявления бяха изпълнени със злоба. В някои случаи бе премината не само границата на приличието, но и на закона. Имам предвид многобройните заплахи за бесене, изкарване на червата, обезглавяване.

 

В началото не им обръщах внимание защото знаех, че немалко лабилни хора се включват във форуми и блогове не да защитят дадена позиция, а, за да получат необходимото им внимание. Такива обикновено мирясват за месец-два. При мен обаче положението бе различно – атаките продължиха няколко години. Това показа ясно, че не се касае просто за лабилни индивиди, а за хора, които смятат интересите си за застрашени и поради това реагират така остро. Най-гневен и злобен е този, когото са изобличили.

 

Не всички противници бяха анонимни, някои коментираха открито и без стеснение защитаваха наложената от Златарски теза за тюркските корени на старите българи. Тези, които не криеха името и лицето си, се държаха сравнително спокойно и културно, макар в доста случаи да реагираха с раздразнение когато представях факти, които те не можеха да оборят. В някои случаи пък – когато моята информация променяше не просто детайли, а разрушаваше напълно старите виждания, не идваше никаква реакция.

Противниците ми се оттегляха тихо осъзнавайки, че критиката им само ще привлече вниманието на публиката и още повече хора щяха да научат за неудобните данни.  

 

С течение на времето събрах доста съмишленици и с тяхна помощ узнах кои са някои от хората чернещи и заплашващи ме. Оказа се, че едни са учители, а други доценти в университети в София и Шумен. Обикновено очакваме културно, спокойно поведение и аргументирана дискусия когато общуваме с такива хора, но навярно анонимността, им бе дала смелост да пробудят бесовете в себе си.

 

Разбрах и друго, а именно това, че плахият историк, с когото разговарях преди да започна да пиша в блога е прав. Част от противниците ми наистина се оказаха влиятелни хора – свързани със старата ДС и все още притежаващи връзки. За някои дори се носеха слухове, че са свързани и с чужди разузнавателни служби.

 

Съвсем нормално е историците, археолозите и дори езиковедите да се страхуват от индивиди, които лесно могат да сложат край на кариерата им и да ги обрекат на бедност и забвение. Страхът е реален и предпазливостта на много наши учени е напълно разбираема.

 

Реално, общоприетите и превърнали се в догма виждания за етногенезиса на народа ни се поддържат от сравнително малка група хора. Надеждата, че след като остареят прекомерно, те ще напуснат руслото на науката е само една химера.

 

Промяна няма да дойде, защото въпросните индивиди взели активно участие в манипулирането на историята ни, са се погрижили да си създадат заместници. Подбрани са разбира се не най-способните, а най-послушните, подбрани са дребните душици, кариеристите, неспособните на критическо мислене индивиди.

 

Избраниците не могат да създадат нищо оригинално, не са в състояние да изградят своя, прогресивна работа, но недостатъците си те компенсират с фанатизирана, яростна поддръжка на казионната наука, а доволните стари кадри се отплащат с гарантиране на работното място и лесната заплатка.

 

Новото поколение защитници на догмите е лишено от въображение, лишено е от съвест, култура. Оставам с впечатление, че някой е създал специални инструкции, по които избраните да се водят. В продължение на доста години събирах данни за способите на моите противници и стигнах до извода, че те наистина действат по някакво ръководство. Просто няма как да си обясня по друг начин повтарящите се методи на тролове (анонимно коментиращи) и млади “историци и археолози”. Сякаш някой стар представител на казионната наука е създал десет свещени заповеди, които всеки желаещ да има добра кариера трябва за спазва. Ето ги и заповедите:

 

1.Не признавай за прави други хора освен твоите доценти и професори, дори някой друг да представя по-ясни, по-точни и по-убедителни аргументи.

 

2.Не приемай в никакъв случай ничие друго виждане, освен това на твоите доценти и професори, те са винаги безгрешни: в миналото, понастоящем и в бъдеще. Те, те, те и само те са способни да видят истината, никой друг.

 

3.Само работите на казионните историци и археолози са научни, всичко останало е псевдонаука – повтаряй това колкото може по-често, наблягай на това, че имаш диплома, наблягай, че тя те прави прав и безгрешен: в миналото, понастоящем и в бъдеще.

 

4.Наричай доказателство само това, което подкрепя теориите на твоите доценти и професори, всичко останало, колкото и да е убедително  то – трябва да се обяви за фантазия, измислица, несъстоятелно.

 

5.Корените на българския народ трябва да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите, желателно е Памир, Тибет и Сибир, но и Кавказ е приемлива опция.

 

6.Премълчавай и игнорирай резултатите от няколко мащабни генетични проучвания, които доказват, че вижданията на казионните историци и археолози са грешни.

 

7.Клевети, обиждай и се подигравай на всеки, който не е съгласен с казионните историци и археолози.

 

8.Ако ползваш работа на някой казионен учен, ти си длъжен винаги да се съгласиш с абсолютно всичко, не посочвай никога грешки и недостатъци – такива няма, не е имало и не може да има.

 

9.Дори недоказаната информация, според която старите българи са нашественици на Балканите трябва да се счита за неоспоримо доказателство – истина, която не подлежи на съмнение, проверка и промяна – нито сега, нито в бъдеще. Старите българи трябва да бъдат изкарани номади командвани от живеещи в юрти канове, Плиска и Преслав не са строени от местни хора, а от арменски, сирийски и всякакви други майстори, нищо, че няма никакви сведения за това – щом казионната наука го казва – значи е вярно, било е вярно в миналото, вярно е сега, вярно ще и в бъдеще.

 

10. Направи си колкото може повече профили във Фейсбук, за да можеш с тях да защитаваш казионната наука, с всеки профил убеждавай, че само казионната наука трябва да се приеме насериозно, само работите на казионните учени са стойностни и трябва да се защитават със зъби и нокти.

 

 

 

Сигурен съм, че немалко хора ще избухнат в смях когато прочетат десетте заповеди на казионната наука, но всъщност работата не е за смях, а за плач. Причината е, че се касае за една сравнително дълга традиция. Това личи от думите на великия родолюбец д-р Ганчо Ценов. Той с огорчение сподели следното : "Как се избира в България професорския персонал? В България не става избор, или подбор, защото няма подготвени кандидати за това. В другите страни Министерството на науката се грижи за прираста на университетския преподавателски персонал. Подготвят се доценти и извънредни професори и то в голямо количество, та като се освободи някоя катедра, да може да се направи избор между мнозина, често между стотина кандидати, от които се избира най-достойният. В България тази класа не съществува, Министерството не я е създало, защото него, както казахме, науката не го интересува...Защо няма кандидати? Защото никой не ги е създал. ЗАЩОТО НИКОЙ МЛАД БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ СЕ ПОЛЗВА С ЛИЧНИТЕ СИМПАТИИ НА ПРОФЕСОРА, С ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА, НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПОСВЕТИ НА АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА, ПОНЕЖЕ ТОЙ НЕ САМО НЯМА ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДО УНИВЕРСИТЕТА, НО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН И ИЗВЪН УНИВЕРСИТЕНА..." – Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998, с.221.

 

 

Успехът на малка група бездушни човечета се дължи не толкова на това, че дълго време са контролирали и ограничавали колегите си историци, археолози и езиковеди (а и продължават да го правят потискайки талантливите учени). Не, успехът на тези, които са допринесли за налагането на вредните лъжи в нашата история се дължи на това, че те съумяха да си подготвят заместници.

 

Старите кадри, от които моят събеседник се плашеше, все още разполагат с огромно влияние, те ще предадат това влияние на послушниците си, но и ще ги уверят, че могат да разчитат и на подкрепа от чужбина. А тя при нужда ще дойде, защото великите сили участвали в създаването на заблудите в нашата история имат интерес статуквото да се запази.

 

За една група е важно гетите да са се изпарили в нищото, а готите да бъдат изкарани на всяка цена германи.

 

За друга група е важно да остане в сила вярването, че прародината на славяноезичните народи е в Припятските блата на Украйна.

 

За трета група е важно гърците да останат на своя пиедестал и никой да не оспорва, че траките са им дали култура и знания.

 

За четвърта група е от жизнена важност никога да не се разбере кой и как е организирал геноцида над дедите ни влезли в историята под името траки.

 

Ясно е, че заинтересуваните истината да не излезе на бял свят са много и както у нас, така и в чужбина историци, археолози и езиковеди следват не принципите на науката, а се водят от политическата конюнктура. Борбата не е между Давид и Голиат, а между Давид и легион от Голиатовци. Това разбира се не бива да ни обезкуражава, напротив – трябва да ни мотивира да се борим още по-упорито за истината.

 

Тя засяга не само разкриването на приноса на дедите ни в оформянето на европейската култура, но и очистването на името на далечните ни предци от натрупалите се лъжи. Тези, които направиха нашето съществуване възможно, не бива да бъдат оставяни да тлеят в небитието, а трябва да бъдат поставени на пиедестала, който заслужават.

  

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

МИТЪТ ЗА ЮРТИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

Днес хората вярващи на догмите са вече малко. Незначителен е и броя на тези, които продължават да поддържат остарелите теории, но пък упорството им е забележително. Има такива, които неспирно се опитват да насочат вниманието ни към Средна Азия и да я определят като наша прародина. Срещат се индивиди, които докарват юрти от Монголия, канят се хора оттам, все едно са наши роднини.

Парадоксалното е, че дунавските българи не са описани като хора обитаващи юрти. Верно е, че някои автори поставят равенство между хуни и българи, но дори и хуните живеят в къщи. В средата на V век Атила е посетен от Приск Панийски, който описва добре резиденцията на великия пълководец. Приск говори за домове направени от масивни дървени трупи, които или са украсени с дърворезба, или са полирани изящно. Благодарение на разкопки в Монголия и Бурятия знаем, че азиатските хуни са имали  не просто къщи, но дори и укрепени градове. За това прочее свидетелстват дори някои китайски летописци.

В такъв случай, от отъждествяването на българи с хуни в никакъв случай не бива да се прави заключение, че Аспарух и хората му са се подслонявали в юрти, а че са живели в постоянни жилища и дори укрепени градове. Къде е тогава оправданието да пропагандирането на юртата като типично българско жилище, за мен е пълна загадка.

Несъмнено по време на военни походи предците ни са нощували в палатки, това е неизбежно. Няма как когато си на поход да строиш подслон от камъни и тухли, дори римската войска е ползвала палатки, за да не забавя кампанията си. По пътя си за Йерусалим кръстоносците са спели в палатки, това важи и за армията от ново време.

Непонятно защо Димитър Овчаров смята, че трябва да се предполага, че най-ранния тип прабългарско жилище е била юртата. Нашият учен дава доста подробности за устройството на номадското жилище, но не представя стар исторически извор, в който да се твърди, че дунавските българи обитават постоянно юрти. Не са представени и ясни, убедителни доказателства за присъствие на номадски жилища в земите на България. Овчаров вярва, че идвайки на Балканите прабългарите са изоставили юртата, но споменът за нея е останал, това личало от така наречените юртообразни жилища.

Всъщност името е дадено поради това, че домът е с кръгъл, или овален план. Подчертано е и, че жилищата са вкопани в земята, а това е белег за уседналост на обитателите. Овчаров смята, че става дума за преходен тип жилище към землянката и полуземлянката, познати на автохтонното население (траките) и на “славяните”, но и на прабългарите още в техните обиталища в земите на Стара Велика България.

За овално жилище (юрта) приписвано на прабългарите съобщава и Димитър Ангелов, като посочва и локализацията – с.Кладенци, Толбухинско. Същото това юртообразно  жилище е споменато и в работа на друг наш учен - Ст.Ваклинов.

Редно е обаче да се запитаме дали изобщо е правилно постройка с кръгъл, или овален план да се нарича юртообразна? Жилища с такъв план съществуват на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух и на никога не му е дошло на ум да ги свърже с обиталища на тюрски номади. Напротив, знае се добре, че това са си стари тракийски жилища, които се срещат дори и на територията на Гърция понеже в древността тя е била обитавана от предците ни както знаем от Страбон.

Традицията на направа на жилища с овални стени продължава дори през доста по-късната Желязна Епоха. Пример за това са жилищата от територията на културата Бабадаг – Добруджа. Тази култура е в същия регион, в който е локализиран и свързаното с княз Аспарух укрепление – Онгъла. 

Ще добавя и това, че за тази култура е характерно защитното съоръжение земен вал. То е ползвано в Добруджа около 1300-1400 години преди “идването” на Аспарух. На времето Геза Фехер или не е знаел това, или го е премъчал в желанието си да изкара правенето на земен вал тюркска традиция възникнала в Азия, а по-късно пренесена в Европа.

https://encrypted-tbn2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQc61IuWPlByDLdSLtiiSztk0gqRp7p8sUxARnU8UsE7LIZU7e3

Къщи с кръгъл план са имали и живелите на другия край на Европа келти и то дълги векове преди хуните на Атила да стигнат до бреговете на Атлантическия Океан.

https://sharewithschools.files.wordpress.com/2011/10/iron-age-round-house-at-st-fagans-national-museum-of-wales.jpg?w=620

На друго място в работата си Овчаров споменава, че най-разпространеният тип жилище без съмнение е землянката, полуземлянката, която се среща във всички селища с прабългарска култура. Стените най-често са облицовани с дървен плет и по-рядко изграждани с камъни. На една от стените обикновено е имало пещ. Допълнено е и това, че покрай стените са били изкопавани ями, които са служели за зърнохранилища.

Ще напомня, че Димитър Овчаров признава, че землянката и полуземлянката ca познати на автохтонното население (траките). Тук може да се добави и това, че траките също ползват зърнени ями. Знаем за това от различни проучвания на нашите археолози Георги Китов и Даниела Агре.

Нека да се замислим – в случай, че жилища с овални ъгли, а и земни валове и окопи съществуват на Балканите от хилядолетия, в случай, че тракийското селско население живее предимно в землянки, полуземлянки и ползва зърнени ями, то какво е новото след прословутата 681 година? Май “новото” е премълчаното, или непознато старо?

Разбира се има разлика между землянките и полуземлянките от V век преди Христа и тези от VII-X век след Христа, това е напълно нормално. С течение на времето се наблюдава развитие, то се налага от нови климатични условия, или пък от нарастване на броя на хората в определен регион. Когато няма заплахи и същевременно изобилства храна, населението расте, семействата стават по-големи и са им нужни по-големи помещения. Обратно, по време на война, или пък след епидемии, засушавания и т.н. броят на хората намалява, а това влияе не само върху типа обитавано жилище, но и върху качеството на домашната керамика.

В различните региони дедите ни са обитавали различни жилища. Макар землянката и полуземлянката да остават най-разпространени за дълъг период от време, имало е и друг тип жилища. Едни са строени от дърво и са имали покрив от каменни плочи, други пък са били с покрив от слама. На Траяновата колона се виждат добре къщите на северните траки –даките. Домовете са както от дялан камък, така и от дървени трупи.

В определени региони се е градяло с камък, в други с кирпич. Имало е както едноетажни, така и двуетажни къщи във всяка епоха. Хората обитаващи земи край езера и блата са изграждали наколни жилища. Тази традиция е описана от Херодот през V век преди Христа, но просъществува на наша територия и до ново време.

Благодарение на написаната от Константин Иречек История на България научаваме как “ сръбският писател Веркович разказва, че у българското племе пиянци (още в средните векове се споменава областта Пияньць, Πιάνιτσα), което живее в старата Пеония между Горна Струма и Брегалница, се запазило предание, че техните прадеди били преследвани от морски вили и големи води и че те „строили колиби над водата, в които спели”.

Към който и тип българско жилище да погледнем, едно е ясно – традицията на направата е местна и древна, много древна. Слава Богу, намират се хора като  Явор Бояджиев, който в интервю за БНР спомена, че “ домовете (край Юнаците – пето хилядолетие преди Христа)  били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години.” 

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia

Макар днес хранениците на тоталитарната цензура все още да имат власт и дори са си подготвят заместници, истината вече е трудна за манипулиране. Много по-трудно е да се укрие информация, докато разпространението на неудобните факти може да стане изключително бързо. Голяма част от младите хора се оказаха имунни против чалгата и затъпяването леещи се от корпоративните медии. Българинът си остава костелив орех.

Духовните болести смазали други народи засягат и нас, но в много по-малка степен защото в нашите гени е закодирано нещо уникално. Предците ни са живели хилядолетия наред като чисти и благородни хора, като народ на светлината, а тя не може да се погуби.  

Използвана литература:

1.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

2.К.Иречек, История на Българите, ред.П.Петров, Наука и Изкуство, София, 1978;

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.Ст.Ваклинов, Формиране на Старобългарската Култура, Наука и Изкуство, София, 1977;

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7. A. Mazarakis-Ainian, Late Bronze Age Apsidal and Oval Buildings in Greece and Adjacent Areas, The Annual of the British School at Athens, Vol. 84 (1989), pp. 269-288;

8.A.Avram, The territories of Istros and Kalatis 

http://www.pontos.dk/publications/books/bbs4-files/BSS4_04_Avram.pdf

9.ROMANS IN WALES FOR PUPILS

https://sharewithschools.wordpress.com/resources/romans-in-wales/romans-in-wales-for-pupils/

9.ПРАБЪЛСКО СЕЛИЩЕ С ЮРТИ В ЗАБЪРДО ЩЕ ПРИВЛИЧА ТУРИСТИ

http://www.magelanbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=406:2009-05-25-09-55-07&catid=37:2009-01-14-12-15-32&Itemid=55

10. Наследници на Чингиз хан смениха Алтай с Балкана

http://www.segabg.com/article.php?id=26008

11.Прабългарска юрта с древни оръжия в столичния зоопарк ще образова децата

http://www.mediapool.bg/prabalgarska-yurta-s-drevni-orazhiya-v-stolichniya-zoopark-shte-obrazova-detsata-news192690.html

12.За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

 http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia