ИМЕТО БЪЛГАРИ В ТОПОНИМИЯТА НА ГЪРЦИЯ

Понеже имам приятели историци, зная отдавна за присъствието на градове с имена Габрово, Загора, Смоково, Извор, Борово и др. на територията на Гърция. До началото на ХХ век там са се срещали хиляди български топоними и хидроними. С умела политика и с помощта на “великите” сили, южните ни съседи успяват да получат значителна част от земите ни.  

Истината обаче не може да бъде укрита. В стари карти, пътеводители, а и летописи са запазени изключително важни и интересни данни за присъствието на българи по цялата територия на Гърция. 

На остров Тасос е регистрирано село наречено Βουλγάρο [Булгаро]. Лингвистът Макс Фасмер го свързва с нашето народностно име - Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.

Друг остров също е запазил спомени за населявалите го преди време хора. На  Крит е имало две селища назовавани Ἄνω Βούργαρο [Ано Булгаро] и Κάτω Βούργαρο [Като Булгаро]. И в този случай според Фасмер няма съмнение, че имената са свързани етнонима българи - Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.

И Тесалия е съхранила името на предците ни. Там е село Βουλγάρινη,[Булгарине] а с името Булгар/Бургар е наречен един връх. Βουλγάρα [Булгара] пък е име на връх край тесалийското село Смоково(н). Така е наречена и планина в Еолия Βουλγάρα [Булгара].

В Перхабия тече река Булгарис, приток на Ксерия. Друг интересен хидроним е Λίμνη τοῦ Βούλγαρη - българско езеро. В областта Йоанина Макс Фасмер намира и други названия свързани с народностното ни име  Βουτγάρικο [Булгарико]- eine Gegend bei Gannadió, Kr. Konitsa, s. HX IX 222. Vom Bulgarennamen.

Планинската област Епир също е била място, в което дедите ни са оставили свой отпечатък според Макс Фасмер -Βουλγαρέλι [Булгарели] ON, Kr. Theodoría, (St. Ap.), Βουλγαρέλιον (Lex.), Βουργαρέλι (A.), Βουργαρέλιον (Nuchakis), Βουργαρέλι τῶν Τσουμέρκων nach Λαογραφία V 52. Eine griechische Weiterbildimg von βούλγαρος »Bulgare«.

В другия край на Гърция, по долното течение на Марица, недалеч от град Енос е регистрирано село Булгар кьой. Названието е хибридно, частицата кьой е турцизъм и означава село.

Списъкът с топоними свързани с народностното ни име не свършва с Булгар кьой. Веселин Трайков съобщава в свое изследване за Българска Блаца и Българска Сараджа.

Името българи е разпространено от най-северната до най-южната точка на Гърция. Смята се обаче, че топонимите и хидронимите имащи за основа народностното ни име са нови и напълно различни по характер от древните гръцки топоними и хидроними. 

За най-ранна дата на налагане на названията Βουλγάρα, Βουλγάρινη, Βουλγάρο и др. учените са готови да допуснат 527-610 година. Дали обаче това отговаря на истината?

http://luna.cas.usf.edu/~murray/images/Greece-map-fullsize.jpg

Cпоред Йордан, а и Прокопий Цезарийски, в началото на царуването на Юстиниан Велики започват непрестанните нападения на българи, анти и славяни. Малко по-късно, Изидор Севилски твърди, че по времето на император Ираклий, славяните (за които Симоката обяснава, че са старите гети) са отнели Гърция от ръцете на римляните - Heraclius dehinc quintum agit imperii annum. Cuius initio Sclavi Graeciam Romanis tulerunt.

В случай, че Гърция бе населена едва през VI-VII век с хора говорещи древен вариант на езика ни, то преди този период на територията на Гърция не би трябвало да има регистрирани топоними и хидроними показващи връзка с езика ни.

Парадоксалното в случая е това, че в Гърция названия на реки и градове обясними на български не само има, но те дори спадат към най-древните.

Река Пеней е спомената в “Илиада”, в която са описани събития от XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3210-3250 години. Владимир Георгиев прави тълкуване на името Пеней с пѣна-пяна, същото виждане се поддържа и от Георги Сотиров, според когото Пеней означава пенлива река.

http://www.academyofbards.org/amazontrails/xena/greece%20map/greekmap.JPG

На тази карта могат да се видят две реки с име Пеней. Едната е на територията на Тесалия, а другата тече в земите на Северен Пелопонес.

Георги Сотиров обърна внимание и на това, че съществува алтернативно име за Флегра – област от Халкидическия полуостров. Става дума за името Палена, то бива обяснено от Сотиров с българското прилагателно палена-изгорена (земя). Точно такова е и значението на Флегра-палена, изгорена. Според легендите това е мястото на последната битка между гигантите и боговете, Зевс изгаря титаните със своята светкавица и така областта получила името си.

Името на Кносос е регистрирано в микенски документи от средата на второ хилядолетие преди Христа под формата Коносо. Това название не само е сродно на българския топоним Книшава, но и обяснение можем да получим с помоща на стблг. конобъ-котел, съд, друга сродна дума е санскр. кани-яма, изкоп. 

Благодарение на Плиний Стари знаем, че Кносос е разсечен на две от река Кайратус, т.е. Кносос – Коносо означава ерозирано, изкопано място, котловина. В такъв случай стблг. конобъ-котел наистина е най-добрия кандидат за етимологията.

Нека обърнем  внимание на древните топоними Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската глоса волинт – вол. 

Според Владимир Георгиев тракийската   наставка инт е идентична на старобългарската умалителна наставка -енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте). 

По време на Късната Античност тракийската наставка –инт вече се е развила в –ент както проличава от имена като Бурк-ент, Дорз-ент и т н.От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт, Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Задължени сме на акад. Владимир Георгиев и по отношение на тъкуването на други древни имена от територията на Гърция. Названието на Копайското езеро е сродно на на девет реки с име Кафисос. При анализа нашия лингвист използва санскр.  капха-течност и блг. капя, капка.

Списъкът с имащи българска етимология древни топоними и хидроними от територията на Гърция може да се удължи значително, но дори и от представените до тук имена проличава, че няма как ние българите да сме се появили на Балканите едва през Късната Античност.

Друго доказателство за древните ни балкански корени идват от микенските документи от Бронзовата Епоха. Върху намерените в Пилос, Кносос и др. места плочици се срещат имена като Ерми, Вокил и Дуло, а това са названия на три старобългарски владетелски рода.

Обърнете внимание – тези български имена не са регистрирани най-рано в Памир и Тибет, или пък в Алтай, а тук на Балканите и то преди около 3500 години.

В микенските документи от Бронзовата епоха се срещат и древни варианти на старобългарски имена като Токеу-Токт, Крум, Винай-Винех, Кубир-Кубер, Кармесий-Кормесий, Cевер-Севар, Омер-Умар. 

Древни варианти на седем имена на наши владетели са регистрирани тук на Балканите около хилядолетие преди появата на гръцки имена като Аристид, Милтиад и др. Сам Джон Чаудик призна с неохота, че в микенските документи липсват напълно типичните гръцки имена с наставки –ides, -ades.

И това не е всичко, върху плочиците изписани с Линеар Б преди повече от три хилядолетия ние можем да намерим дори лични имена, които до ново време се ползват от българите. Става дума за: Бото, Ботийо, Борко, Видул, Дайко, Дуна, Дуто, Куйо, Куто, Мира, Пирин, Янил.

Тези данни променят историята, но уви никой не благоволява да извести на българския читател каква информация представят микенските документи PY Cn328, PY An 209, KN Dd 1193, 1197 Ea 302 lxxxi, 473 Rq 61 xcvii, 468 Xm11 lii и др.

Неотдавна стана ясно, че за нас българите са типични генетичните маркери J2, EV-13, I2, R1a1, R1b, G2. Носители на тези маркери са обитавали Балканите от Каменната епоха. Така наречения славянски ген  R1a1 не се е появил на наша територия едва по времето на Юстиниан Велики- 527 година, а няколко хилядолетия по-рано.

Учени от Мичигънския Университет установиха, че носители на R1a1 са обитавали Балканите преди 13 500-11 500 години, докато на територията на Русия се появават около седем хилядолетия по-късно. Установено бе и това, че R1a1 е и маркер типичен за старите арийци, а нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария.

В историята парадокси не се позволяват, нито пък е позволено да се премълчават и укриват важни данни. Непочтено е това, което противоречи на общоприетите теории да се игнорира. Здравият разум показва, че ние българите сме потомци на древен балкански народ. Този народ е наричат от гърци и римляни с името траки, а по-късно и с името българи.

От Страбон знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е била населена с хора различни от гърците. Цяла Атика е обитавана от траките, във Фокида, Давлида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е населен от фригите на Пелопс – VII.7.1.

Обитавалите Южните Балкани траки са оставили огромен брой свои топоними и хидроними, а това, че тези древни названия на градове и реки са обясними на български език е просто поредното потвържение, че българи и траки са две названия за едни и същи хора. Всъщност това е казано директно от монаха Фулко – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum…”. Акад. Д. Ангелов пише за това, но смята, че се касае за грешка...

Съвсем нормално е един народ да бъде познат в различни епохи под различни имена. Испанците са потомци на старите турдетани, португалците са наследници на лузитаните, а иранците пък държат рекорда с най-много имена – иранци, перси, артеи, кефени, хорсари.  

Името българи не е ново за Балканите, не се е появило нито край Алтай, нито край Памир и Тибет. В ирландските хроники се говори за идването на народа болги от Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа.

Доста по-рано от ирландските монаси, уелския летописец Нений съобщава за изването на Булк/Булг. Едвин Гест смята, че Булк/Булг са идентични на болгите заселили се в Ирландия “Origines Celticae” – c.420.

Ето, има предостатъчно доказателства за древното присъствие на българи на Балканите. Както исторически извори, така също документи от Бронзовата Епоха, а и топоними свидетелстват, че хора говорещи архаичен вариант на българския език са обитавали Югоизточна Европа дълги векове преди появата на Рим. Защо обаче почти всеки бяга от тези данни като дявол от тамян?

Учените от XIX и началото на XX век имат известно оправдание. По това време още не бяха проведени антропологичните изследвания на българския народ и не бе установено, че ние не само нямаме нищо общо с азиатските етноси, но и повечето от нас са наследници на древно балканско население. 

Микенските документи, в които се споменават Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий и др. все още не бяха разчетени. Не се знаеше, че старобългарските погребения с жертван кон имат прототип на Балканите и то не само в Тракия, но и в Атика, Гърция. Не бяха известни и ирландските летописи, в които се говори за народа болги, част от който напуска Тракия през VI век преди Христа и заминава за Британските острови. Не се знаеше още нищо за балканските корени на старобългарската чернолъскава керамика.

Днес обаче тези неща се знаят. С появата на интернет работата на историци и археолози се облекчи неимоверно. Понастоящем е лесно да се провери даден труд и да се извлечат ценни данни.

Защо това не се прави? Защо упорито се игнорират изследванията на антрополози и генетици показващи, че народът наричан траки не е изчезвал?

Ние сме пълноправните наследници на Залмоксис и Орфей, на героите възпети от Омир в неговата “Илиада”. От средите на народа ни са излезли славни и способни хора станали дори императори на Рим.

Трябва ли да се срамуваме, че сме от същия произход както старите владетели Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Галерий, Лъв Бесът, Маркиан, Констанций I, Константин Велики, Констанций II, Констант I, Юстин I, Юстиниан Велики, Тиберий II, Фока и много други...

Трябва ли да се срамуваме, че най-великите пълководци на Рим – Велизарий и Аеций са от нашите земи? Лошо ли е, че траките са първите християни на Европа, че в нашите земи е имало най-много раннохристиянски църкви, че Свети Ерм -владиката на Филипопол-Пловдив, е бил ученик на Апостол Павел?

Безумие е това велико наследство да се захвърля. Безумие е да се пълнят учебниците с политически коректни дивотии и така българчетата да се превръщат в ренегати. Безумие е родолюбието да се идентифицира с екстремизъм. 

Отречеш ли корените си, вече си мъртъв. Всеки има право на собствено виждане и идеи, но не е редно, ако някой страда от чуждопоклонничество и нихилизъм да дърпа с фанатизъм и другите в ямата на унищожението на народността.

Можем да вземем пример от гърците, те знаят какво е национална политика. Знаят и как да я поддържат и защитават. Можем също така да потърсим приятелство с гърците, дори е наложително да го направим не просто защото сме техни съседи, но и защото повечето от тях носят същата кръв както и ние. Небето над Европа е черно, доста по-черно е отколкото в края на XIV век, а това е повод за търсене на приятелство и сътрудничество с хората около нас.

Не е нужно да забравяме миналото, не е нужно за забравяме престъпленията на политиците на съседите ни, но е грешно политиците да се отъждествяват с народа, а също така трябва и да се гледа напред. За този, който гледа само назад и търси мъст, бъдеще няма. Васил Левски е дал един прекрасен съвет – “За отечеството работим байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора”.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 

https://www.youtube.com/watch?v=GBtSsr7t6IQ

 

 

 Използвана литература:

1.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

4.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6.Гръцки Извори за Българската История, Т. VI, БАН, София, 1965;

7.M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970;

8.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;

9.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

10.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI

11.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

13.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

14.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

16. В.Н.ТРАЙКОВ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В Т РАКИ Я И МАКЕДОНИЯ ПОД ГРЪЦКА ВЛАСТ СТАРИ И НОВИ НАЗВАНИЯ  

 http://www.strumski.com/books/Traikov_Ukazatel_Makedonia-1.pdf