ДЪЛЪГ СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Религията е важна част от културата на даден народ, а имената на почитаните от определени хора божества, дават интересна информация за езика на въпросните хора. Названието на келтсткото божество Гованон/Gofanon се обяснява с уелс. gof/гов-ковач, а името на староиндийското божество  Кришна /Krsna може да се изтълкува със санскр. krsna-черен. Същото важи и за имената на боговете на дедите ни наричани от римляни и гърци с името траки. Поради това, че Бендида, или както е правилно Вензис е наречена зюгия-тази, която свързва, то името ѝ може да се обясни със стблг. вѧзѫ-свързвам.

В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своя анализ на имената на няколко тракийски божество. В Том 2 ще дам тълкуването си на много повече названия на богове почитани от дедите ни влезли в историята с името траки. Сега ще представя само списък с известните от епиграфски паметници и исторически извори древи божества на предците ни. Макар и без обяснения, смятам, че четивото ще представлява интерес.

За съставянето на този списък съм използвал различни работи на Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Леонид Гиндид, Юрий Откупщиков и др. Представям имената с кирилически букви за по-лесно възприемане от страна на читателите. В Том 2 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” имената на боговете ще бъдат представени както са били на епиграфските паметници, или пък както са предадени от определен стар автор. Разбира се ще има и транслитерация с кирилица.

Ето  списъка с имена на божества (и епитети на божества) от пантеона на дедите ни:

Ава

Аздул

Алаибренос

Алсинос

Арзенос

Арсиленос

Асксиерос

Аксиокерос

Аксиокерса

Алаибрена

Арес

Армулена

Артакена

Асденос

Атипаренос

Ауза

Багайос

Балеос

Балис

Баргидентис

Баскидитиас

Баталденос

Бендида

Бистирас

Блегур

Боркития

Бриганитио *?

Бурдапени –мн.ч. – название на нимфи

Буаипарена

Бусбатос

Ведю

Вемаркос

Веракеленос

Вергулесис

Верзеленос

Ветеспиос

Висалетенос

Витю

Гезиенос

Гениакос

Герметита

Гикинтиенос

Дабатопеос

Дарзала, Дерзела

Делоптес

Дерзис

Димеранос

Дин

Дисурус

Дортазенос

Дула

Ебро

Евиститиас,

Еисонос

Еитиозарос

Еленезитес

Епта, Ебта, Ипта

Естракенос

Залдена, Залтена

Залдобусенос, Залтобусенос

Зарденос

Згуламенос

Зеланос

Зерденос

Земела

Зендес

Зерденос

Зеринтия

Зеринтий

Зиндруменос

Зиновастенос

Зудейнос

Зумлудренос, Зумудренос, Зумудрос

Зусиритос

Итиостла(в)

Кабири

Кандаос, Кандаон

Каристорена

Карсимена

Канзуренос

Каравасмос

Кардибренос

Каристорена

Карсимиена

Келаискенос

Келадоенос

Кемпенос

Кендресея

Кендрисиос

Кермиленос

Керненус *?

Керсулос

Кибела, Кюбела,

Киканус

Кимистенус

Кипселея

Креленос

Кулкусенос

Кюриакена*?

Латоменос

Либитенос

Ма

Манимазос

Мамузена

Медузис

Мес, Мен

Местос

Молодасес

Мундри(то)

Мурсина

Нестос

Околненос

Ордианос

Папас

Паисуленос

Перкос, Перкон

Приап

Плеистор

Плестренсис

Поровон *?

Пюрмерулас

Ранискеленус

Расуперенос

Раимулус

Рескинтис

Рескутурме

Ринкалей

Роме

Сабазий

Самазис

Сарденденос

Сбелсурд

Сгебденос

Сеивизиес

Семестра

Сейнуласис

Сейстувиенус

Сикеринус

Скелентена

Скодренос

Скопитития

Скопия

Свитулен

Свет

Соленос, Саленос

Спинденос

Спинтопюренос

Сура

Сургастес

Сурегетес

Скарсена

Сонкетена

Стараскенос

Сторена

Страминенос

Стурулеос

Таденос

Тамитенос

Тасивастенос

Терадейнос

Тилтазис

Титис

Толупиана

Тотис

Тото(найос)

Тотобисия

Турма

Ут-аспиос

Ямба-дула

Броят е значителен, но ще бъде допълван и когато излезе Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, се надявам да успея да представя не само пълен списък, но също така и ясно тълкуване на имената на древните божество на дедите ни. Държа да отбележа, че названията на над двадесет тракийски божества са тълкувани между другото и с български (старобългарски) думи от различни лингвисти.

В списъка по-горе няколко имена са маркирани с *? и за това съществува причина. Макар според някои автори Поровон, Кюриакена, Керненос и Бриганитио, да са имена на тракийски богове, аз лично имам известни съмнения относно Керненос понже името му е много близко до това на келтското божество Кернунос. Кюриакена е възможно гръцко, Поровон латинско, а Бриганитио келтско. След като бъдат извършени проверките, ще знаем повече по въпроса.

Към горния списък ще бъдат добавени и божества, нимфи от така наречения гръцки пантеон. Преди време представих работа, в която представих виждането на Карни (Карноа) засягащо тълкуването на името на нимфата Егерия с думата езеро. Това не е изолиран случай, името на Титана Япет не просто отговаря на българското лично име Япо, но и е лесно обяснимо на български език.

А най-хубавото е това, че всяко име на божество ще ни даде поредната древна дума от езика ни, който в далечното минало е употребяван от Орфей и Залмоксис. Стъпка по стъпка ще откриваме все повече неща за речта на далечните си предци и вече никой няма да е в състояние да ни заблуди, че историята ни започва през прословутата 681 година. След време всеки ще знае, че искрата на цивилизацията е блеснала по нашите земи и нашите деди са били тези, които са я разпространили по света, но подобно на титана Прометей, са наказани за добротата си.

ТРАКИ, БЪЛГАРИ И ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГИГАНТИ

Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет. Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Хвърляли запалени дървета към небето, за да покажат своето пренебрежение към обитаващите висините божества.

В крайна сметка гигантите загубили войната, повечето от тях били изгорени от мълниите на гръмовержецът Зевс, но бунтарите не изчезнали напълно. В миналото е царствало вярването, че от пепелта на гордите гиганти са се издигнали и родили нашите предци наричани от чужденците “траки”, а мястото на последната битка на исполините получила името Палене.

http://www.beazley.ox.ac.uk/dictionary/Dict/image/giantsLIMC.jpg

Това е митът, безспорно голяма част от него е продукт на въображението, но има и елементи на истина. Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са били всъщност местни, балкански племена, които са впечатлили гърците с огромният си ръст,  непокорен нрав и странни обичаи.

От писанията на Плутарх научаваме, че траките са били едри хора (Животът на Емилий Павел, XVIII-5). За Максимин Тракиец се знае, че е имал ръст над 2 метра и, че е можел да тегли волска кола сам… “He was of such size, so Cordus reports, that men said he was six inches over eight feet in height; and his thumb was so huge that he used his wife's bracelet for a ring.  Other stories are reported almost as common talk — that he could drag waggons with his hands and move a laden cart by himself."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Сведенията на старите автори се потвърждават от редица археологически проучвания. Те показват, че сред дедите ни е имало хора с ръст 1.80, 1.90, 2 метра, че и повече:

“АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА ПОГРЕБЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИ ВОИН С КОПИЕ” Идеално запазен бил единият от скелетите – на атлетичен мъж с ръст 180 см в разцвета на силите си; до лявото му рамо било положено бойно копие...

http://sedmica.bg/2012/06/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA/

“Тракийски принц паднал в бой с Филип Македонски”

В следващите дни на бял свят излиза най-богатото погребение на тракийски владетел, откривано в последните 7-8 десетилетия, при това непокътнато. Мъртвият - млад мъж на 18-19 г. с впечатляващия за онова време ръст от 190 см.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=530090

“Тракийска гробница и двуметров скелет на мъж изскочиха от бездната на времето при археологически разкопки край Братя Даскалови” През Късната античност, IV-V век сл.Хр., тук е бил погребан много грамаден, двуметров човек.

http://stzagora.net/2010/05/26/%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7/

Що се касае до запалените дървета, които гигантите запращали в небето, за това също си има логично обяснение. Херодот свидетелства за това, че гетите запращали огнени стрели към облаците (История, IV-94). Именно този ритуал най-вероятно е накарал гърците да кажат, че гигантите (траките) хвърляли запалени дървета към небесата, за да покажат своето непокорство и пренебрежение към боговете.

Интересно е, че при нас българите се намира продължение на древният тракийски обичай да се изстрелват огнени стрели към небето. Според Иваничка Георгиева, в Ямболско и Разложко това се е практикувало до началото на XX-ти век ( I.Georgieva,  Bulgarian  Mithology, с. 124), за това, че същия обичай познат в различни региони споменава и Михаил Арнаудов.

Друга важна подробност от мита за гигантите е топонимът Палене. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот (История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра означава изгорена, опожарена,   опалена (земя), т.е. флего/φλέγω е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палене се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? 

Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език, т.е. ние сме потомци на местен народ, а не на дошли по време на Ранното Средновековие азиатци.

Не само Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди. В близост до Палене е областта Грестония - владение на траките грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. грѧсти (гренсти)-ходя, вървя, отивам. Става дума за хора, които често са били в движение, т.е. занимавали са се с трансхуманно животновъдство. То бе типично за Българите обитаващи Беломорието до началото на ХХ век, когато тази изконно българска земя ни бе отнета със съдействието на "великите сили".

До Палене са също град Кисус и планината Кисус. Техните имена се обясняват с българските думи кисна, киша-влага. Със същата семантика е и названието на фригийската планина Олгасус. То бива тълкувано от езиковедите с думата влага. Тя има диалектна форма олага, улага.

На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг.скотъ-скот, добитък. На изток от Палене е древното селище Азера, чието название е сродно на фригийските топоними Азаритес, Езаритес. Азера, Азаритес, Езеритес се тълкуват с българските думи яз, езеро.

В близост до Скотус и Палене е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците  Κρούσια όρη.

На север от Палене е древния град Стагера/Стагира, чието название може да се изтълкува с българските думи стог, стожер, т.е. значението е - оградено място.

Самите имена на гигантите принадлежат на българската именна система. Споменатите в древността Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет, се срещат у нас под вариациите Кото, Койо, Милин, Ройчо, Япо. Как става това чудо никой не се наема да обясни. За да не се обяснява неудобното, то се премълчава.

Много са доказателствата за древните ни балкански корени, но са много и чуждите интереси пречещи на истината за излезе наяве. Заграбилите старата ни слава няма да я върнат току така. Трудно ще бъде признато, че народът на малката България носи кръвта на тези, които дадоха на всички европейци искрата на познанието, бяха вечни защитници на доброто и символ на духовна чистота и справедливост.

Борбата за истинската ни история ще е трудна, но си заслужава да дадем всичко от себе си, най-вече, за да докажем изконните си права върху земите, в които живеем. Тези земи, в които ще расте новото поколение българи необременено от лъжи за миналото си. За тях, за тези, които ще дойдат след нас трябва да обясняваме търпеливо на сънародници и чужденци, че ние сме местен народ, обитаващ Родината си поне девет хиляди години. Рано, или късно дори и най-големите скептици ще прогледнат.

Докато това стане е добре да знаем кои са дедите ни и да се опитваме да ги наподобим. Те не оцеляха пламъци и сеч защото прекланяха глава и се примиряваха. Не, предците ни оцеляха защото бяха непокорни и желанието им за справедливост не бе смачкано от никого. Оцелява само този, който се бори, който подава ръка на братята и сестрите си за общото благо. Ние го можем, остава само да го направим.