Древната ни история е много богата, но не е добре
проучена, или поне не е добре популяризирана. Най-ощетени са тракийските жени,
за тях не знаем почти нищо. Става дума за съпругите, дъщерите на различни царе,
за майки на войници и т.н. От голям интерес са зас са също имената на
тракийските нимфи и богини. Някои, като това на Кибела са коментирани по паметници от VIII век пр. Христа – MATAP KYBIΛEIA (надпис M-01 C4). Вензис (Бендида), а и Котита (Котито) се появават в исторически
извори през VI в.пр. Христа.
По-късно, през IV пр.
Христа, някой майстор е гравирал на съдовете от Дуванлий едно от имената на
тракийската богиня-майка - ΔΑ.
Благодарение на епиграфски паметници и сведения на стари летописци, ние знаем
за нимфите Ава, Брюза, Траке, Менда, а и за богините Дула, Земела, Зеринтия, Мундрито.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg/800px-Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg
Омир разказва за Теана
(Теано) дъщерята на цар Кисей. Нейното име е от голяма важност защото на
надписа от Езерово срещаме фамилията Тилтеанис-
потомък на Теано (частицата тил отговаря на стблг. тилище-човек, особа, Теанис =
на Теана). Създателят на Илиада е
споменал и Хекуба – съпруга на
троянския владетел Приам и дъщеря на фригийския цар Димас. Във времето на
Троянската Война е живяла и тракийската принцеса Харпалика. Тя е известна с необикновената си храброст, бързина и
сила, благодарение, на които успява да накара да побягнат дори калени в битки
мъже като Неоптолем и неговите бойци.
За богатия цар Мидас е писано много, но неговата съпруга Хермодика е почти пренебрегната. В нейното име намираме същия елемент -дика, както в Евридика- любимата на Орфей. Частица дик се среща и в тракийските мъжки имена Диком, Дикиней, а и в
името на минойската, трако-пеласкийската богиня Диктуна. Частицата Ермо
е същата както и тази от името на бог Ермес
(Хермес), за когото Херодот твърди, че тракийските благородници го считат за
свой праотец- Her.V.7. Не бива да забравяме и старобългарския род Ерми, към който принадлежи княз Гостун.
От работите на Тукидид научаваме за царицата на едоните Bраура (Брауро). Самият
Тукидид е потомък на Хегесипила
-дъщерята на одриския цар Орол. Пютодора
е друга тракийска благородничка, която е живяла доста по-късно. Атеней, а
по-късно и Йордан пишат за Меда –
дъщерята на гетския владетел Котела. Гепепюра
е съпруга на Аспург - владеля на Боспорското Царство. В творба на Теофраст
намираме кратки сведения за знатна тракийка носеща името Кринокорака.
Херодот разказва за удивително красивата тракийка Родопа, от Плутарх научаваме, че във
вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Неговата майка
е дошлата от нашите земи Абретена (Абротонo).
портрет на тракийка, Оструша могила
По време на римското владичество в земите ни, на паметници
от различни региони са документирани женските имена: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюниа, Дада, Даробора, Деибора,
Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова,
Ина, Кайноха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая,
Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета,
Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата и още много други.
Някои са идентични, или почти идентични на български
женски имена от ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита,
Дута, Зарка, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома,
Нена, Сура, Татина.
Нека сега да обърнем внимание на значението на имената на
тракийските богини, нимфи и жени. При анализа на названията Земела и Зеринтия, лингвистите
Владимир Георгиев и Иван Дуриданов предлагат стблг. землiа-земя, звѣрѧ-зверче, младо животно. За името на почитаната от едоните Котито, или по-точно Котита, Димитър Дечев предлага стблг. хотѣти-желая, похотѣти-пожелавам. Други учени търсят обяснение
на името на древната богиня с гр. κότος-омраза, яд, гняв. Понеже Котита е богинята-майка, то версията на
Дечев изглежда логична, Котита-хотѣти,
т.е. желаната, но съществува и друга възможност за
обяснение.
Названието на древното божество може да се свърже с
понятия за плодородие, раждане и в такъв случай, най-подходящи са стблг. скотъ-добитък, животни, а и котя
се-раждам, котило-новородени. Котито, Котита означава раждащата, плодовитата. Котурила и Котина са тракийски женски имена, вдъхновени от названието на
древното божество.
Вензис е по-малко известният вариант на теонима Бендида, който бива тълкуван като свързващата, обединяващата. Тази богиня е покровителна на семейството и поради
това епитета Зюгия-свързваща, обединяваща е напълно
справедлив. Странното обаче е това, че езиковедите ни сравяват името Бендида/Вензис с немския глагол binden-връзвам, но някак си “не са
забелязали” съществуването на стблг. вѧзати,
вѧзѫ-свързвам, връзвам, а също и обѧти-уловя.
Вендидора е гърцизирания вариант на Вендидара, други сродни тракийски женски имена са Вендина, Вендифана, Вендисета.
Частицата сета е идентична на сета-посята, посадена
диал.вар.
Името на тракийската богиня Дула е несъмнено свързано с родовото име Дуло, но в научните среди е все още кощунство да се прави
отъждествяване на траки с българи и поради това специалистите предлагат гр. θύελλᾰ-буря, силен вятър. Аз лично смятам, че Дула трябва да се сравни със санскр. kula-род, семейство, група, хет. tuliya/duliya-събрание, група,
а разбира се и със стблг. доилица-кърмачка, доити-кърмя, давам мляко.
Стблг. доити притежава съвременен
диал. вариант, това е дуя-доя, от която пък произлиза дуило-доило. Дула означава кърмилница, тази, която храни рода. Ямба-дула пък има значение извор на рода, като ямба е чуждото предаване на нашата дума въмбел-извор.
Друго название на богинята-майка е Да, то се среща на надписа от Дуванлий, където някой е гравирал ΔΑΔΑΛΕME, или както Вл.Георгиев превежда -“Земльо,
пази ме!”
Думата ΔΑ е
древен вариант на българската дада-бавачка на деца. За дада лингвистите смятат, че е възникнала в детския говор чред
удвояване като ма-ма, ба-ба – БЕР, с.313.
Древното название на божество Да, притежава значение бавачка,
гледачка, а това е напълно подходящ епитет за богинята-майка.
Кюбела, или както е по-известна Кибела е наричана и Μητηρ Ορειης-планинска майка. Коренът в
названието на тракийското божество е куб-височина, куп, добро съотвествие е
българската диалектна дума кубище-купище, купчина. Кюбела, Кибела означава голямата, голяма като планина, великата.
Тази богиня е известна и под името Берекинтия, това обаче е по-скоро епитет,
който е вдъхновен от названито на планината Берекинтия във Фригия. Явно
планините са били важно, свещено място за дедите ни. Данни за това могат да
намерят в работата на Никола Теодосиев “Mountain Goddesses in Ancient Thrace”. Този автор съобщава за богини почитани в планински
региони, става дума за Ганея, Сипулена,
Диндумена, (a и Кибела), наречени по названията на планините Ганос, Сипулос, Диндума, Рескинтия, Кибела.
Не трябва да забраваме и свещената планина Ида,
Кибела е известна и като Mater Idaea.
За тълкуване на името на богинята Мудрита (Мундрито), Владимир Георгиев предлага старобългарското
прилагателно мѫдръ-мъдър, а мѫдра означава мъдра.
Брюза, Бриза е
тракийска нимфа, чието име определени изследователи са склонни да свържат с
племенното название бризеи. Намирам
сравнението за удачно, ще добавя само, че Брюза, Бриза отначава бърза, бързонога.
Ава е название на тракийска нимфа и колкото и странно да
звучи, нейното име притежава значение овчица.
Най-древния вариант на нашата дума овца е бил авика. Понястоящем е обидно, ако една жена бъде сравнена с овца, но
в далечното минало мирогледа е бил различен. На животните, най-вече
млекодайните, се е гледало като на нещо ценно и важно. Друго древно женско име
е Зайка, то без съмнение е
пожелателно – да е плодовита като заекиня.
В този дух, трябва да се добавят и тракийските мъжки имена Козис, Козил, Зайкус, Ебро (козел за разплод).
С Ава приключваме
с разглеждането на тракийските имена на божества и преминаваме към имената на
обикновените жени. Такава е Абротона,
или по-точно Абретена. Става дума за
майката на спасителя на Атина – Темистокъл. Абретена е древния вариант на българското име Обретена, което пък идва от обрѣтити-намирам, то има същата семантика като
Найден (от наидѫ-намирам).
Ада, Аида е име
на тракийска жена, то обаче е различно по произход от германското Ада и евреийскaта Ада, в
случая става дума за случайно съвпадение. Сродно обаче е старомакедонското име Адайос, чиято основа са
старомакедонските думи ἀδῆ-светло небе,
сияйно небе, ἄδις-огнище,
жар. Тракийското женско име Ада, а и мъжкото Адамас притежават
значение обичан(а), желан(а), горещ(а),
глосата ἀδάμνα се превежда като обичан, желан. Сродни на ἀδάμνα са адъ-ад (жега, горещина) стблг., обѧтрити -разпаля стблг., обатрити
сѧ-възпламенявам се струс.чсл., adianton-желая гал., aeduo-огнен гал., aed-огън ирл., aith-огнище ирл., ātar-огън авест., aidha-пламък, жар, красота санскр., eit-огън ствиснем.
Атиа е тракийско женско име засвидетелствано в надписи от
Египет. То е сродни на мъжкото Атис,
Атина, а и това на Атила. На това мнение е Иван Венедиков,
но той смята, че коренът ати идва от
гръцката атте (ἄττα) и латинската ата (atta) -баща. Те всъщност са
пеласгийски заемки в гръцки и латински според фламандския лингвист Алберт Ван
Виндекенс. Значението на Атиа и Атис е родител, роднина, като добър кандидат за тълкуването е стблг. отьцъ, чиято по-древна форма е attikъ. Сродни думи са atti-по-голяма сестра, майка санскр., aithe-възпитател ирл., аttаš-баща хет., heit-баща фриз.
Други тракийски женски имена започващи с буква А са Азбора, Аркиса, Арса, Атезиса, Афия.
Те няма да бъдат подложени на анализ в тази работа, ще уточня само, че “странното”
им звучене се дължи както на древния им произход, така и на чуждото предаване. Някои
от тези имена се употребяват и днес, но в развита форма.
Басара несъмнено е свързано с едно от имената на Дионис – Басарей. Тракийското Басара отговоря на българското Басарина, споменато от Петър Голийски в
работата му “Абхазо-български антропонимични паралели”. Голийски сравнява Басарина с документираното
в Керч име Басар и смята, че то е станало основа на абхазките родови имена
Басар, Басария. На надписа от Керч обаче си вижда, че въпросния Басар е баща на човек с име Карп (Карпос), а това е тракийско име,
сродно на оронима Карпати, хидронима
Карпис, а и на етнонима карпи, карпо-даки. Басара, а и Басарей могат да бъдат обяснени със
санскр. bhasa-сияние, vasara-зазоряване, утрин, а и блг. бъскам-светкам.
За Брюза вече
бе обяснено, че означава бърза, бързонога,
по-интересно обаче е името Була. То
не само е идентично на българското Була,
но обяснява и особените наши думи було,
булка, булча (венчавам), за които линвистите все още се чудят откъде са
дошли в речника ни. Всъщност, няма мистерия, но истината май е неудобна.
Бурила е женското съотвествие на тракийското име Бурил, което се явава вариант на името
на българския цар Борил, властвал в
периода 1207-1218 година – една доста неприятна подробност за привържениците на
официалните тези за произхода на народа ни.
Друго древно сродно на Бурила име е Бурена, то е по-стария вариант на Боряна.
Бутурма звучи доста странно, но има добро обяснение на български
език. В своя работа, Кирил Влахов цитира Димитър Дечев, който подлагайки на
анализ името Бутурма, споделя, че
частицата Бу означава много. Не е трудно да се види, че бу може да си изтълкува с българския
глагол буя-раста буйно, докато турма
означава бърза и се обяснява с
глагола втурвам се-разбървам се.
Витюна е женско име,
което произлиза от племенното название витюни/витини – хора
обитавали първоначално долината на Струма, но по-късно мигрирали за западна
Мала Азия. Със същата семантика са тракийските женски имена Траса, Трата, тяхното значение е тракийка,
принадлежаща на траките.
За името на едонската царица Враура (Брауро), Вилхелм Томашек предлага тълкуване с ие. berv, сравнявайки с
нем. sprudeln, wallen-пръскам, вря. По необясними причини, иначе способния Томашек е пропуснал
стблг. гл. вьрѣти-вря, извирам, а и същ. врело, което по мнение на Вл.Георгиев, е
предадено в работите на Прокопий Цезарийски във формата Вριαρο. Враура (Брауро)
е пожелателно име със значение да бъде
като извор, да извират деца от
нея.
Тракийското име Гиза,
оцеляло в българските Гижо, Гижа, може
да се обясни с рядката, почти непозната дума гижа-младо лозово растение.
Понеже нито гърци, нито римляни имат звук Ж, те са го предали със З и така Гижа е превърнато в Гиза. Със същата
семантика са българските лични имена Елица (от ела, елха), Върбана (от върба),
Аблана (от аблан, чинар).
Дада съвпада напълно с нашето Дада, което може да се изтълкува с българската дума дада-бавачка на деца, сродни са и деда-по-голяма сестра, дода-кака, леля.
Даробура е най-вероятно представянето на Даробора, като Даро е
название на тракийски бог – Дарон, Дарзала, а -бор е частица присъстваща и в български имена като Воибор, Ратбор и т.н.
Дута е идентично на българското Дута, което е пропуснато в повечето наши именно-честотни речници.
Значението е или да стане едра, или да стане горда, като обяснение
получаваме от стблг. надоути сѧ-надувам се, в смисъл възгордявам се.
Зарка е едно към едно с българското Зарка- гальовен вариант на
Зара, която пък се тълкува с диал. дума зара-слънчеви лъчи, слънчева
светлина, а и стблг. зарiа-зора, зарево.
Ина е интересно тракийско име, което също е название на
извор. Ако приемем, че названието на извора и женското име са с едно и също
значение, то най-логичното обяснение може да се даде с иней-скреж, чието
по-старо значение е блясък, сияние,
ср. санскр. ina-едно от имената на
слънцето.
Керка отговаря на българското Керка, показва прилика и с името на Крека- съпругата на Атила. Обяснение на Керка, Крека, можем да получим с диал. гл. крекам-смея се.
Керса означава черна,
или пък червена, череша. В такъв
случай, Керса отговаря на
българското женско име Череша.
Кула и Куна са
напълно идентични на ползваните дори в ново време български имена Кула и Куна, Кунка.
Тракийските Мама и
Мата са просто думи за майка,
имената са пожелателни – да порастне и да стане майка. Докато за Мама обяснения не са нужни, то за Мата трябва да се добави, че на
старобългарски мати означава майка.
Мела е доста
интересно тракийско лично име, което е идентично на българското Мела и обяснимо със стблг. мѣлъкъ-малък.
Меда е име на дъщерята на гетския цар Котела, тя става
съпруга на Филип II Македонски.
Съотвествия на Меда са българските Медена,
Медичка.
Менда е вариант на Венда,
Вензис, в тракийския език, а и в
по-късната му форма – българския, има замяна на звука в с м. Примери за това
са вариациите племня-плевня, тъмно-тъвно и т.н.
Места и Местула
идват от името на тракийската река Места.
За нейното название специалистите предлагат всякакви определения и глаголи, но
никога дори не изказват предположение, че Места
може да означава движеща и да се
обясни с глагола местя-придвижвам. По-старото име на реката е Неста, Нестос, запазилото се е под формата Нестеница в един от притоците на Места. Неста също
означава движение и се тълкува със
стблг. глагол нести-нося, отнасям, занасям.
Тракийските Нана,
Нена, Нона се срещат и до ден днешен в България и то непроменени – Нана, Нена, Нона. Те могат да бъдат
обяснени с думите нана, нена-майка, стрина, леля, гледачка на деца.
Ната едва ли е вариант на Нада, Надежка, тук по-скоро се
касае за древна, вече забравена дума: натъ-фиданка, младо растение, кълн стчсл., тя
е сродна на индо-арийската nata-растение. В този случай, най-подходящата
успоредица е българското женско име Ната.
Сура идентично на българското Сура, което се обяснява с българското прилагателно сура-бяла, светла. Явно първоначално се е давало на деца със светла
коса, или със особено бяла кожа.
Използваното преди повече от 2000 години Сета намира отражение в българското Сета, не е лесно обаче да се определи
значението. Възможно е тракийското Сета,
а сродното Сетина да са основани на
глаг. прил. сета-посята, но не е изключено в основата да
е стблг.прил. сетьнъ-последен, краен, в смисъл на последно дете.
Древните Тата
и Татина са точно съотвествие на
днешните Тата и Татина.
Тракийското
Турма отговаря на българското Турмана, като значението е бърза.
Към списъка с тракийски женски имена трябва да се добави
и Томира – царицата на масагетите,
които Йордан смята за клон на гетите. Томира
е сродно на тракийското мъжко име Тамир,
а и топонима Томар, елементът там/том се обяснява с тама-тъма
диал.
Както виждаме, имената на тракийските жени не са се
изгубили напълно, а тези, които вече са излезли от употреба, могат да бъдат
обяснени на български език. Забравени са предимно теофорните имена, т.е. тези,
които са вдъхновени от названието на божество. За това е е погрижило чуждото
духовенство, което не само е издирвало и унищожавало книжнината ни, но и всеки
спомен за древните ни балкански корени.
Загубили са се и повечето от имената на жените от
благородническата прослойка, като в този случай причините са няколко.
Определени лични имена са били запазени предимно за аристокрацията и поради
това употребата им е значително ограничена. От друга страна, част от
аристокрацията ни е елиминирана по време на римската окупация. Богатите траки,
които са минали на страната на чуждите подтисници, са били презирани от своите
сънародници и всяка връзка с изменниците е била избягвана. Това включва и
използването на имената им.
Във всеки случай, това, което е останало не е никак малко.
Вече знаем, че живелите в древността красиви музи и нимфи, принцеси и
обикновени жени, са носили имена, които се се ползват от българките, а и как
иначе – все пак ние сме пълноправните наследници на народа, от чиито среди
произлязоха Залмоксис, Спартак, Орфей и Евридика. Лъжите съчинени от враговете
ни и поддържани от чуждопоклоници вече се срутват една след друга, истината за
нас излиза, истина, която ще ни направи свободни и ще ни покаже чий пример
трябва да се следва.
Публикации
