УНИКАЛНИ, НО УКРИТИ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Както наши, така и чужди лингвисти признават важността на древната ни реч. Кирил Мирчев споделя следното: “Кирило-Методиевият старобългарски език е най-старият славянски литературен език, засвидетелстван документално. Като славянски език от една толкова древна епоха той се отличава с голяма архаичност на своя граматичен строеж.“

Макар да живее и работи в СССР, световноизвестният учен Макс Фасмер не се колебае да каже, че старобългарският става основа на руския черковен и литературен език. Фасмер добавя и това, че силното българско влияние над руси и сърби продължава до XVIII век, като започва да отслабва едва през XIX век.

Виктор Стивънсън също е удивен: “Влиянието на българския е огромно, много по-голямо от това на който е да е било друг език от същата група...Този език е изиграл водеща роля в оформянето на старославянския, от там и на руския и дори е допринесъл много за развитието на други езици от различен произход – румънския и унгарския...От Средновековието насам българите щедро са дарявали съседите си със свои думи..”

В своята работа “История на Старобългарския Език” Стефан Младенов представя интересна информация, а именно това, че типичните за речта ни звукосъчетания шт < праслав. *tḭ, kt’, жд < праслав. dḭ, не се срещат никъде другаде в славянския свят.

Уникалните белези на старобългарския, а и забележителната му архаичност са неоспорими. Чест прави на хората споменали това, но реално погледнато, те са се изразили твърде скромно, пропуснати са още ред важни неща. Основната причина за това е, че навремето се е знаело твърде малко за речта на Орфей и не е имало възможност да се направят нужните сравнения. 

Едва през втората половина на ХХ век излезе достатъчно литература засягаща тракийското словесно богатство, а и някои лингвисти не само забелязаха общи неща между старобългарския и Орфеевата реч, но и публикуваха намерената информация. За жалост, значението ѝ не бе обяснено, нито пък някой се зае да събере всички важни данни (представени от различни автори) и да ги систематизира.

Нека обърнем внимание на фактите, което показват, че историята на езика ни трябва да се пренапише, като началото бъде върнато доста назад във времето. В старобългарския са налице варианти на думи, при които се наблюдава замяна на О с А.

Като примери могат да бъдат посочени рабъ - робъ - роб; хаждати - ходити - ходя; напаiати - напоити - напоявам. 

B “тракийския” намираме същото явление, там срещаме вариантите Залтас - Золтес, Скарис - Скорис, Саленос - Соленос. 

На пръв поглед налице е интересна подробност, която обаче, сама по себе си не доказва нищо. Това е така, но пък има и други неща, което позволяват началото на историята на езика ни да бъде върнато епохата, в когато Рим е бил селище с колиби.

Благодарение на древните посветителски надписи разполагаме с доста от имената на божествата почитани на наша територия по време на Античността. На един паметник срещаме теонима Светулен, а на друг паметник е документиран варианта Свитулен. Вариацията свет-свит е доста интересна защото присъства и в старобългарския. Там намираме свитати-светя, но също и свѣтъ-светлина.

Самият теоним Светул(ен) е образуван по същия начин както стблг. прилагателно свѣтълъ-светъл, това е отбелязано от нашия лингвист акад. Владимир Георгиев. Други старобългарски прилагателни като бѣлъ, быстръ, скоръ, добръ и т.н. се срещат в тракийската ономастика под формите бал, бистур, скор, добер.

По време на Средновековието, а и по-рано, езикът ни е бил падежен, както впрочем e било положението с абсолютно всички индоевропейски езици. В някои случаи, окончанието за звателен падеж е било Е, като например в отьче - отче! 

Същото окончание е типично и за тракийския звателен падеж, срещаме го в името Ролистене присъстващо на надписа от Езерово. Тази особеност е отчетена от специалистите, но не е обърнато внимание на важността ѝ.

В старобългарския, в определени случаи окончанието за дателен падеж е У, като например в рабоу-на роба. В надписа от Браничево срещаме израза Терес Аматоку падруи - Терес подари на Аматок.

В средновековната ни реч, окончанието за дателен падеж множествено число, в определени случаи е било -ьмъ, както е в каменьмъ-на камъните, пѫтьмъ-на пътищата, костьмъ- на костите. Същото склонение намираме в тракийските селищни имена Селим-брия-град на племето сели, Полтим-брия-град на Полтис (или град на многото стени).

Местния падеж също е имал свои особени окончания – црькъве - в църквата, небесе - в небесата. Ситовския надпис, който е дефиниран като фригийски от Лидия Баюн и Владимир Орел съдържа интересни думи и изрази като у зимле - в земята, т.е. съществителното земя (стблг. землiа) се склонява по същия начин в старобългарския, както в езика на Орфей (1)*.

Имайки предвид представената по-горе информация, можем да кажем, че някои от окончанията за звателен, дателен и местен падеж в старобългарски и тракийски са идентични. Това просто няма как да е случайност.

Има и други неща, които трябва да бъдат споменати. В старобългарския присъстват носовки, които днес са изчезнали. Понастоящем казваме пет, път, приятен, но преди едно хилядолетие дедите ни са казвали пѧтъ, пѫтъ, приѩтьнъ.

При анализа на самотракийските надписи, Вл. Георгиев успява да възстанови една глоса - *παντακις (пантак) като добавя, че тя е много близка до старобългарската дума пѧтъкъ-п(ен)тък. Същият учен подлага на анализ името на божеството Мyndri(to) и прави сравнение със стблг. мѫдръ-мъдър.

Носовка намираме и в името Сaнтовитюс, частицата сaнто отговаря точно на стблг. свѧтъ-светъл, свят. Разглеждайки името на траките Priantae [приянти], и ползвайки сведения на други езиковеди, Леонид Гиндин тълкува етнонима като приятните, добрите. В такъв случай, стблг. съотвествие е приѩтьнъ. 

Това са все изключително интересни особености, но уви, някои от тя са само бегло споменати от специалистите, които не са си направили труда да систематизират информацията и да пояснят важността ѝ.

В старобългарския някои прилагателни се образуват с наставка-искъ, -ьскъ, като пример могат да бъдат посочени:  бытиискъ- свойствен на рода, родов, женьскъ-женски, ратьничьскъ-вражески, неприятелски. Същата особеност намираме в топонимите Γαρησκός/Гарескос/Гарискос, Δραββησκός/Дравескос/Дравискос.

Определени старобългарски съществителни имат окончание -та, такива са доброта, лѣпота - красота и т.н. Прочее, те биват използвани и като лични имена – Доброта, Лѣпота,  Тихота и др. Те явно са със същата конструкция както тракийските  лични имена Могита, Булбита.

Правейки опит за тълкуване на надписа върху златен пръстен от Езерово, Вл. Георгиев изолира две интересни думи. Касае се за аз и до, те биват сравнени от нашия учен със стблг. лично местоимение азъ-аз, а и с предлога до.

Друг старобългарски предлог е по - покрай, около, откриваме го в древните тракийски названия Помодиана, Паспирос, Патисия. Надписът от Ситово предлага “тракийски” предлози като у-в, във, чиа-тук (комбинация от чь и йa), те отговарят на съвсем точно на старобългарските оу-в, във, чьто, чьсо, ia.

Надпис от Ситово (по Орел и Баюн)

В Ситовския надпис намираме въпросителното местоимение куис-кой (ку според четеното на Лидия Баюн и Владимир Орел), което явно е по-древен вариант на стблг. *куи, кый-кой. Надписа от Езерово пък ни дава притежателно местоимение мий-мой, въпр. местоимение коа-коя, отговарящи на стблг. коѭ, мой.

За замяната на О с И в “тракийското” притежателно местоимение мий-мой, трябва да се спомене това, че подобно явление се среща в родопските говори. Там глагола бозая е представен като бизая, но има и по-стария изяви на тази особеност.  Такава намираме в старобългарските писмени паметници и по точно в думата БИГИ (в КАНАС У БИГИ-княз в бога, княз от бога). БИГИ е склонен вариант на БОГЫ.

В определени случаи, множествено число в старобългарския се образува с Е – бльгаре - българи, болiиаре-боляри. Същата форма се наблюдава в тракийския, по-точно в топонимите Терне-тръни, Дебре - дебри, Листе - листи.

Друга форма на множествено число се образува  с -ве, както е в сынове - синове. Тя е употребявана и в дълбока древност както става ясно от споменатия от Плиний топоним Rhokobae (Рогове?) - Plin.IV.45.

Числителното четири има две форми в старобългарския език, те са четворъ и четыре. Подобно нещо намираме в “тракийския”: кетро, кетре, се срещат в личните имена Кетрепорис, Кетропорис.

Доста значимо е откритието на различни учени, между които и Вл. Георгиев, относно това, че типичната за старобългарския език умалителна наставка -ѧте отговаря точно на типичната за тракийския умалителна наставка -инт/ινθ. Тя се среща в спомената от Аристотел глоса волинт/βόλινθος.

Друга тракийска умалителна наставка е -ка, тя се среща в споменатите преди около 2000 години Donuca, Sardica. Тази наставка съотвества на старобългарската –ца, която се среща в думи като срачица - долна дреха, риза, грълица - гургулица.

Съвсем различна е функцията на присъстващия в старобългарския  наставка -ище, тя има аугментативен, т.е. увеличителен характер. Като пример могат да бъдат посочени нырище - голяма дупка в скала, обитѣлище - жилище, обиталище, тръжище - тържище.

В множествено число наставката придобива форма -ища, като в обитѣлища и т.н. От работата на писалия през 540-550 година Прокопий, научаваме за тракийския топоним Вράτζιστα/Вратища –Proc.Aed.IV.iv.

Коментирайки определени балто-славянски формации, като например жителските имена на основа -ēn, Иван Дуриданов отбелязва идентичния начин на постройка на Критѣне и др. с Βεσσοπαρηνοι- жители на Bessapara.

He caмо жителските имена в старобългарския и тракийския се образуват по идентичен начин, но същото важи и за етническите имена. В доста случаи се употребява наставка -инъ, като например в роуминъ - римлянин, бльгаринъ - българин, срьбинь - сърбин и т.н. Същата наставка срещаме в тракийския топоним Iλλυριν-илирин (илирите са съседи и роднини на траките). Въпросното древно селище е споменато от Прокопий Цезарийски в Aedificus, IV.iv.3.

Трябва да се спомене още нещо, което е от голяма важност. През 1975 година Кирил Влахов публикува една доста интересна работа – “Тракийски фонетични явления в българските говори”. Авторът разглежда смятаните за запазили архаични белези родопски говори и стига до извода, че определени думи би трябвало да бъдат причислени към тракийския субстрат поради това, че при тях се наблюдава явлението Lautverschiebung, т.е. изместване на съгласната. Най-просто казано – преминаване на Д в Т, преминаване на Б в П и т.н.

Някои от примерите дадени от Влахов са трънкалка-дрънкалка, търм-дръм (горичка), братва-брадва, пегат-бегат (бягат, тичат), пили-бели (от бял). Всички тези думи обаче принадлежат на българския език и това не е учудващо защото абсолютно същото явление – Lautverschiebung, за което се казва, че е типично за тракийския, не е чуждо и на старобългарския. Друг е въпроса, че специалистите бягат от тази тема като дявол от тамян.

За да не съм голословен ще представя следните примери на типичното за речта на Орфей Lautverschiebung в старобългарски думи, а те са: бъчела - пъчела (пчела), потьпѣга - потьбѣга-подьбѣга (разведена жена, побегнала от съпруга), бридь-притъкъ (остър), годовабль - годовапль (коприна).

Жалко е само, че всички тези важни подробности са останали незабелязани от хората, чиято заплата идва от данъците на българския данъкоплатец. Може би въпросните учени са се бояли, че изнесената информация ще наложи промяна на вече установените виждания?

Има обяснение за общите неща между старобългарския и речта на траките: на старобългарския език трябва да се гледа като на развита форма на северните тракийски наречия. Логично е, нали, но дали е пасвало на мирогледа на тези, които обявиха народа на Орфей за изчезнал?

Накрая ще спомена нещо, което е известно на малцина. Когато биват разглеждани тракийските глоси, топоними и т.н. често са правени сравнения със старобългарски думи. Жалко е само, че определени автори дават едни думи, други автори предлат различни, но никой не си е направил труда да събере на eдно място, а и да систематизира всички старобългарски думи, които колегите му езиковеди са предложили при тълкуванията си на глоси и т.н.

Списъкът не е никак малък: азъ, болии, братръ, бридъ, брити, бритва, бродъ, бръзъ, брѣгъ, брѣгѫ, брѣза, брѧцало, брѧцаниѥ, бъзъ, бѣлъ, влага (вългъкъ?), вьрѣти, вьсъ, говеѭ, големъ, гора, горити, градъ, давити, даръ, двьрь, до, дръзъ, дьбръ, дѣдъ, дьнь, дѣва, -дѣинъ, жеравъ, жила, завьрѭ, зачѧнѫ, звѣръ, зелиѥ, землiа, злато, змии, знати, илъ, лѫгъ, калъ, камы, кобъ, коза, коло, любити, место, могѫ, -мѣръ, мѫтънъ, орьлъ, остръ, пиво, пити, плотъ, прасѧ, простьрѣти, пыро (стчсл.), пѧтъкъ, самъ, свободь, свѣтълъ, свѧтъ, семоу, скоръ, старъ, страна, стѣна, скръгатати, строуia, соухъ, сынъ, cь, тлъкъ, трапъ, тръстъ, тьма, оустиѥ, четыре, чистъ, чрьнъ, чѧдо, ѫгълъ.

Държа още веднъж да отбележа, че представените по-горе старобългарски думи са предложени от професионалисти, от езиковеди като Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Ото Хаас. Те не дефинират определени тракийски думи като български, но при сравненията посочват старобългарските съотвествия. Тези съотвествия показват  ясно колко силна е връзката между речта на Орфей и старобългарския език от 1500-1000 години по-късно...никой професионалист обаче не отваря дума по този въпрос.

Реално списъкът е много по-голям, но регистрираните през 540-550 година  тракийски думи закодирани в названия на селища, реки, лични имена, бяха елиминирани защото са неразличими от старобългарските.

Кой би имал нужда от превод за думи като баба, бог, бара, вода, вир, габър, река, сено? Кой би повярвал, че речта на Орфей се е загубила и е съвсем различна от нашата, ако специалистите бяха признали, че българските думи баба, бог, вода и т.н. са използвани по времето на Юстиниан Велики?

Монета на Юстиниан Велики Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/Half_follis-Justinian_I-sb0165.jpg

За да разрешат проблема си, учените прибягват до хитрост и не включват тракийските думи от късната Античност в своите проучвания. Oправданието e, че въпросните думи не са тракийски (???), макар точно периода 518 - 610-та година, да cе явява апогей на тракийската мощ на Балканите. Тогава, над Римската Империя властват траките Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока.

Монета на Юстин I  - English Wikipedia, original upload 14 June 2005 by   Panairjdde  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fe/Tremissis-Justin_I-sb0058.jpg

Тези важни данни обаче не достигат до широката публика. На ученици, студенти, а и на останалата част от народа се внушаваше, че речта, която говорим е сравнително нова, че се разпространила по Балканите едва през VI-VII век. 

Премълчано бе това, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, от чиито воински качества Омир се възхищава. Премълчана бе и важната подробност, че славените, с чиято помощ Аспарух побеждава армията на Константин Погонат, са реално гетите – съседи на мизите и говорещи същия език както и мизите.

Вместо да се каже истината, в миналото с фанатизъм се налагаха абсурдни твърдения, които за жалост се загнездиха в съзнанието на много сънародници и ще мине време преди отровата поробила съзнанието ни бъде неутрализирана. Колкото по-интензивно разпространяваме  алтернативната информация, толкова по-скоро ще дойде денят, в който истината ще възтържествува.

След време, когато всички лъжи се срутят, всеки сънародник ще знае, че нашата реч е древна и е звучала на Балканите хилядолетия преди на мястото на Рим да се появят овчарски колиби. Ще се знае, че ние сме потомци на местен народ, който първи в историята на човечеството успява да се разпространи на три континента и да повлияе други народи. Ще се знае колко много Европа дължи на предците ни – не само своята култура, но и своята свобода, а дори и съществуване.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=I7uc9rZcGa0

Използвана литература:

1.К.Мирчев, Старобългарски Език, Кратък граматичен очерк на класическия старобългарски език от 9 до 11 век, Изд.Фабер, 2000;

2.Ст.Младенов, История на Старобългарския Език, БАН, София, 1989;

3.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

8.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938 - M.Vasmer, Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orthodoxe Slawenwelt, Berlin, 1929;

8.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

10.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

11.V.Stevenson, Woorden, Atrium/Elmar, 2007;

13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

13.Procopius, Buildings, transl..H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2002;

14.Ив.Дуриданов, Към стратиграфията на именните типове в славянските и балтийските езици, Славянска Филология, Доклади и статии за VII Международен Конгрес на Славистите, Том XII, Езикознание, БАН, София, 1973; 

(1)*Баюн и Орел не изказват твърдение, че в надписа има български думи, разчитането на зимле-в земята е мое тълкуване.

ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА ЗА ЖИВОТНИ И ПТИЦИ

Когато за пръв път разгърнах старобългарски речник, бях изненадан от особените думи, които намерих там. Никога не бях си помислял, че вепръ означава диво прасе, глиган, а суица означава лалугер. Преди около хиляда години те са били разбираеми за нашите деди, за нас обаче речта на предците ни изглежда странна.

Това е така защото всичко се развива, езикът не прави изключение. Понеже човешкия живот е сравнително кратък ние трудно усещаме промените. Те стават явни едва когато прочетем текст написан дълго време преди да се родим. Чак тогава разбираме до каква степен се е развил българския и колко по-различно е звучал той в далечното минало.

Винаги ми е било любопитно да разбера какви думи за различни животни и птици са ползвали дедите ни наричани ог гърците с името траки. В началото на проучванията си предполагах, че едва ли някое название ще се е запазило в лесно разпознаваем вид. По-късно, с удивление установих, че определени имена са останали непроменени за период от над две хиляди години. Други разбира бяха твърде различни от днешните. Разликата се състоеше предимно в окончанията, докато корените в повечето случаи бяха същите.

Някои названия на животни и птици са открити от наши езиковеди. В работите на Кирил Влахов и Владимир Георгиев намираме тракийски думи като коза-коза, козил-козел, зайка-заек, бебру-бобър. В работите на Иван Дуриданов срещаме дразд-дрозд, зерв-жерав. Благодарение на Ото Хаас се сдобиваме със срещащата се във фригийската ономастика дума елейнос, която Хаас свързва с елен. Ще добавя и това, че Владимир Георгиев смята българската дума катерица за имаща тракийски произход.

С това списъка на откритите от езиковедите ни тракийски думи да животни и птици не свършва. Съществуват обаче проблеми с тълкуването. Георгиев признава, че името на одриския цар Орол означава орел, но смята, че българската и тракийската дума са с различна основа.

Същият учен представя древната дума волинт-бик, но не я свързва със стблг. *воленте -вол, а с немската Bulle–бик. Кабезцус е тракийски топоним, който е споменат от Прокопий Цезарийски. Георгиев тълкува името с българската дума кобец, кабец – вид сокол, но не смята названието за древно, а предполага, че то е дадено от установили се в Римската Империя славяни. Несъмнено това тълкуване е продукт на давлението на тоталитарната цензура. Твърде малко вероятно Георгиев да не е знаел документирания в “Илиада” тракийски град Кабесус. Eдва ли способния наш учен не е забелязал връзката между двата топонима.

Въпреки ограниченията, явно или завоалирано нашите учени са успели да дадат доста интересни тракийски думи: бебру, волинт, дразд, зайка, зерва, катерица, коза, козил, орол, кабец. В своите изследвания аз попаднах на повече имена. Представям списък с тракийските имена на животни и птици. Добавил съм и нещо интересно за любителите на риболова.


Приятно четене:)

“ТРАКИЙСКИ”     БЪЛГАРСКИ                

АВА-                     ОВЦА

АПРО-                  ВЕПРЪ – диво прасе (ст.блг.)

АРЕ -                    ЯРЕ

АРБА-                   ЯРЕБИЦА

АРПЕС-                ВРАБЕЦ, УРЪПКА, РЪПКА –врабец диал.

БЕБЕР-                 БОБЪР, БЕБЕР – бобър диал.

БИК-                     БИК

ВОЛИНТ-             ВОЛЪ – вол (ст.блг.)

ГАГИЛА              ГАГА-вид патица

ГАНОС-               ГОНЧЕ, ДИВО КУЧЕ
ДРАЗД-                ДРОЗД

ЕЛЕН-                   ЕЛЕН

ЕЗИС-                   ЕЖ, ТАРАЛЕЖ

ЗАИКА-                ЗАЕК, ЗАИК – заек диал.

ЗВЕР-                    ЗВЕР, ЗВЯР

ЗЕАБА-                 ЖАБА

ЗЕРВ-                    ЖЕРАВ

ЗОМБР-                ЗОМБРЪ – зубър

ЗУМ-                    ЗМИЯ, ЗЪМ – змия диал.

КАБЕЦ-                КОБЕЦ – вид сокол

КАЙКА-               ЧАЙКА

КАЛАБ-               ГЪЛЪБ

КАЛВЕНТ-           КЪЛВАЧ

КАТАРАКА-        КАТЕРИЦА

КОБИЛА-            КОБИЛА

КОЗА-                  КОЗА

КОЗИЛ-               КОЗЕЛ

КОН-                    КОН

КОУР                   КОУРЪ – петел (ст.блг.)

ЛИБИД-               ЛЕБЕД

МАСКА-              МЪСКА – муле (ст.блг.)

НОРИК                НОРКА

ОРОЛ-                  ОРЕЛ

ПАТО-                  ПАТИЦА

СЕРНА-                СЪРНА

СКЕНЕ-                ЩЕНЕ – кученце диал.

СОЙА-                  СОЙКА

УЛКОС-               ВЪЛК

Историческите извори дават и други имена на тракийски животни. Вонасос например е тракийска дума за див бик. През ІV-ти век преди Христа, Аристотел спомевана вонасоса и пояснява, че въпреки огромния си ръст това животно се защитава като пръска нападателите си с воняща течност, от която козината на кучетата може да окапе. Не е трудно човек да се досети, че вонас(ос) е гръцкото предаване на вонящ. С подобна етимология е също думата бизон, нейното значение е вонящ.

Давос е тракийска дума за вълк, езиковедите (Георгиев, Дуриданов) я свързват с глагола давя, т.е. душа. Точно това прави вълкът, той захапва жертвата си за гърлото и я дави. Името на това животно е прието от две големи племена -даките живеещи на север от Дунава и даите обитаващи Средна Азия.

Интересна дума за елен е брен, брентос-елен. Тя обикновено бива свързана с албанската bri-рог. Не по-малко сполучлива етимология получаваме и с българската дума брана. Браната е уред за разбиване на буци, най-старите земеделски сечива от този тип са правени от еленов рог. Брен, брентос означава рогат, рогач, а точно рогач е и една почти забравена българска дума за елен. Тя е спомената в работите на Иван Вазов.

Документирани са и няколко тракийски думи за риби. Само една се е запазила в лесно разпознаваема форма, това е самос – сом. Този вид риба се е срещал в доста реки и е дал дори името на две – Осъм (Асамос) в България и Сомеш  (Самос) в Румъния. Сродни думи са литовската samas –сом и латвийската sams – сом. Делкан е друго име на риба позната на траките, значението е дялкан, оформен, продълговат. Херодот съобщава за рибата папракс, тя е ловена от траките в Прасийското езеро. Папракс, а и Прасийско езеро се обясняват с нашите думи попръскам, пръска, пръскам, сродна са хетската папарш-пръскам и санскритската парсати - пръскам.

Може да са минали повече от две хиляди и триста години от времето когато думите за тракийските животни и птици са документирани, но все още може да се види връзката им с българските названия. Нима това не е ярко свидетелство за нашите древни балкански корени? Нима е възможно един народ да изчезне, друг да се яви на негово място, но да говори същия език както и "изчезналото" население?

Използвана литература:


1. Z. Velkova, The Thracian Gloses;
2. В.Георгиев, Траките и техния език;
3. И.Дуриданов, Езикът на траките;
4. В. Георгиев, Българска етимология и ономастика;
5. В.Георгиев, Въпроси на българската етимология;
6. Неродот, История;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят;
8. Плиний, Естествена История;
9. Д.Дечев, Характеристика на тракийския език;
10.D. Dečev, Die thrakischen Sprachreste,
11.O. Haas, Die phrygischen Sprachdenkmäler;

  

ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ

Старобългарските епиграфски паметници с право будят жив интерес у много хора. За съжаление, до днес никой известен наш изследовател не е обърнал внимание на приликата на руните на нашите деди с линеарните писмености от Бронзовата епоха. 

Линеар А се използва в Тракия, остров Самотраки [1] стр. 33, остров Крит и т.н. между XVIII-ти и XVI-ти век преди Христа, а Линеар Б  от XV-ти до XII-ти век преди Христа [2] стр. 16. Фактът, че повече от четиридесет знака от древното критско писмо се срещат сред старобългарските руни показва, че не се касае за случайност*.

БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Големият брой бщи знаци е  ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са си появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. 

На розетката от Плиска се разчитат следните български думи лепи- хубав,  лоно, сая, буря, вопъл и др. (3).

Пл. руни от Плиска

ЛА - Линеар А

ЛБ - Линеар Б

Въпреки, че днес Линеарен А и Линеарен Б се свързват предимно с Крит и континентална Гърция, коренът на тези особени писмености е в Тракия. Както е известно, още дълбока древност земята ни е обитавана от тракийски племена, на които принадлежат неолитните цивилизации на Караново и Градешница [4] стр. 92. 

Вл.Георгиев отбеляза  отдавна, че печатът от Караново (шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница (пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи силни прилики с древните писмености на остров Крит [5] стр. 152-158. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това.

Р. Ван Сусберген (цитиран от К. Порожанов) отбеляза съществуването на тракийски имена в най-древните Линеарен А надписи [2] стр.18. В документи записани с Линеарен Б тракийските имена се оказаха дори десетки [6] стр. 19-22. Подведени от остарели виждания, доста съвременни учени смятат, че траките само са посещавали Крит и не са заселвали там, но характерът на древните минойски топоними показва обратното.

В. Георгиев посочи връзката между тракийският Пергам и критския Пергам [4]  стр.89, за съжаление обаче пропуска да отбележи че тракийските селища Идакос,  Иде и [4] стр. 83 и мизийската планина Ида [6] V xxxii-122 са сродни на критската Ида [6] IV-xii-60... Нашият езиковед явно не е обърнал внимание, че тракийският Гордус и Патовиса са сродни на критските Гординия и Пайто, както и, че името на критската столица Кносос се обяснява с тракийската дума книса-ерозирало място. Страбон пише, че Кносос е разсечен на две от река Кератус ( Кайратус) [7] Х -4-8, т.е. Кносос означава ерозирало, разсечено от река място.

Щом има тракийски топоними на Крит и столицата носи тракийско име, то островът е обитаван дълго време от траки защото изминават векове преди едно име на селище да се наложи. Освен това миграцията на палеобалкански народи е доказуема и с археологически находки. Хрозни свърза разпространението на така наречената Band Keramik с тракийските преселения в дълбока древност [8] стр. 220.

1, 2, 3 - керамика от Крит

4, 5, 6 - керамика от Тракия

Приемайки, че старите българи са местен балкански народ е лесно да обясним, защо са използвали писменост възникнала в земите ни преди повече от 4000 години. Да не забравяме, че съществуват много извори определящи дедите ни като мизи и пеони [9], [10] стр. 49. Това са тракийски племена  обитавали както Европа, така и Азия.

Разбира се може да се възрази, че от XII-ти век век преди Христа Линеарен Б вече не се използва, а руните на дедите ни са от V-ти – VIII-ми век след Христа. Тук трябва да се поясни нещо важно. Документите с линеарни писмености от егейският регион са оцелели поради това, че глиненинте плочици, но които особените знаци са изписани, са изпечени от пожар, възникнал в дворците [11] стр.18. По ирония на съдбата бедствието съхранява писмеността. Преди пожарите са съществували стотици хиляди плочици, но от тях не е останало абсолютно нищо понеже неизпечената глина не може да устои на влиянието на влагата.

В древността като основа за писане освен глинени плочици, са се използвали още кожа и дърво. Тези материали също не могат да се запазят дълго време. Само надписи върху камък и метал могат да устоят няколко хилядолетия. Каквито и документи да са оставили дедите ни между XII-ти век век преди Христа и V-ти век след Христа, използвани ли са кожа и дърво, шансът да се намери нещо оцеляло е нищожен.

Друг фактор определящ запазването, или загубването на  писмени паметници е политическата обстановка. Напълно естествено е, че когато чужденец завземе определена територия, той ще се опита да заличи културното наследство на покорения народ. Въстанието на тракийският жрец Вологес срещу римляните е по-скоро предизвикано от опитите на завоевателя да изземе, или изгори важни писания, които са се съхранявали в храма. Римляните унищожават също литературата на други покорени народи. Етруски, ибери и гали са били високообразовани хора, създали са исторически книги, правни документи. След като Рим завладява Етрурия, Иберия и Галия, древите летописи на етруски, ибери и гали изчезват в небитието.

Не трябва да се подценяват и действията на религиозните фанатици. Черноризец Храбър съобщава, че бидейки  езичници дедите ни са писали и гадаели с черти и резки [12]. Напълно естествено е, че всички документи от този тип са били унищожавани усърдно, защото са били считани за магоьосническо дело. Трябва да се отбележи, че и в по-късни времена враговете на България са горели нашата книжнина с цел да изтрият славните спомени за миналото ни [13]. Поради тази причина днес не разполагаме със старите исторически книги за които цар Калоян споменава [14] стр. 20.

Да не забравяме също и това, че кланяйки се на догми, доста наши и чужди учени датират старобългарската писменост   като принадлежаща само на Ранното Средновековие. Пренебрегва се сведението на Св. Йероним, че още през IV-ти век Мизия е наречена България [10], а също и твърдението на Г. Кодин, че Плиска и Преслав са създадени по времето на Константин Велики [9], т.е. преди 337 година, когато първият християнски император умира. Не се дава популярност и на факта, че в земите ни е открита руническа писменост от през I-ви- II- ри век [15] стр. 49, нито пък ,че според нови проучвания се оказва, че тракийската азбука е по-стара от гръцката, а и, че може да се говори за тракийска писменост още през X – ти век преди Христа [16]. Тя успява да се запази до II-ри  век при даките [5] стр 199. А от Именникът ( на българските князе) знаем, че пет века преди Аспарух ( II-ри век)  дедите ни са имали царство в Дакия  (объ ону страну Дуная) [17] стр.35.

Ето, “липсата на връзка” между оцелелия до XII-ти век пр. Христа Линеарен А и нашите руни може да се обясни сравнително лесно. Нужно е само да се представят укриваните факти и премълчаните исторически извори.

Само въпрос на време е когато славата на дедите ни ще блесне отново. Излезе ли наяве истината, цял свят ще разбере що за народ сме и името българин ще се произнася с уважение и възхищение...

Дедите ни са не само хората създали най-древната писменост, те са успели също да я развият в доста варианти. Това свидетелства за изключителната интелигентност на нашите предци и техните държавнически способности. С право можем да се гордеем с миналото си, с право можем да кажем, че сме дали много на другите народи.

Използвана литература и пояснения:

1.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace,  Institute of Thracology, BAN,Sofia, 2000;

2. K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;

3. РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА И ЕГЕЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/03/rozetkata-ot-pliska-i-egeiskata-pismenost-ot-vtoroto.390833

4. И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;

5. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

6. Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

7. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;

8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;

9.http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm

10. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;

12.http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/za_bukvite.htm

13. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1

14.Н. Овчаров, Победите на Калоян, ИК Тангра ТанНаКра, София, 2005;  

15. Известия на музеите от Югоизточна България -XXII, Бургас, 2006;

16. http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions

17.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;

* Всъщност паралелите са повече, но е нужно време, за да бъдат определени със сигурност другите еквиваленти на линеарните знаци със старобългарски руни.Проблемът се състои в това, че някои линеарни знаци имат седемнадесет варианта, при старобългарската писменост също се срещат няколко разновидности на една и съща руна.
След време сравнителната таблица ще бъде променена. Нови знаци ще бъдат добавени, а може би някои ще бъдат премахнати, ако се окаже, че два варианта на руна, или линеарен знак са използвани за две сравнения.

При сравнението с линеарните писмености съм използвал следната литература:

1. Inscriptions in the Minoan Linear script of class A, ed. by W.C. Brice from the notes of Sir A. Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961

2.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

3. G.P. Carratelli, Le Epigrafi di Haghia Triada in Lineare A, Suplementa a «Minos», Num. 3, Seminario de Filologia Clasica, Universidad de Salamanca, Salamanca, 1963

4. D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley/Los Angeles/ London, 1974

5. V.Georgiev, Les deux langues des inscriptions Cretoises en Lineaire A, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1963

6.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, fourteen edition, 2005

7.J. Chadwick, The Decipherment of the Linear B, Random House, New York, 1959,

8.J. Chadwick, Linear B en verwante scripten, Fibula/Uniboek, Houten, 1990

9.F. C. Woudhuizen, The Earliest Cretan Scripts, Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissen-schaft, 2006, ISBN 3-85124-219-X;

10.C. Consani, Testi Minoici Trascritti, con interpretazione e glossario, Incunabula Graeca 100, CNR Istituto per gli Studi Micenei ed Egeo-Anatolici, 1999;