ХРАМОВЕ И МИСТЕРИИ В ХЕМУС (СТАРА ПЛАНИНА)

 

Планините на България са благословени места. Всяка има свой характер, свой особен чар, свое типично излъчване. Точно поради това е трудно е една от тях да бъде поставена на първо място, а и честно казано – това не е нужно. Всичките ни планини заслужават внимание, а и грижи, защото освен запазването на горите и изворите, ние трябва да опазим и археологическите обекти. Те не са никак малко, а при наличие на добра воля за проучване и съхранение, броят им ще нарасне. С това пък ще нарасне и престижа на страната ни.

 

Стара планина, позната в миналото като Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων крие много тайни. В работа от 2007 г. проф. д-р Иван Христов дава ценни сведения за немалко интересни обекти в региона на Стара планина. Става дума за тракийското светилище в землището на с. Дамяново, светилището на връх Чучул, друго светилище под връх Марагидик, новооткритото тракийско скално светилище в района на с. Рибарица, скалното светилище в района на с. Рибарица и др. (Христов, 2007).

 

Не можем да пренебрегнем и нимфеума в археологическия резерват Мадара, където е имало храмове на Бендида, Асклепий и Хероса. Трябва да се добави и това, че според сведения на стари автори като Еврипид и Хереклид, на територията на Хемус има проницалище на бог Дионис, където се съхраняват плочици с Орфеева мъдрост (Iliev, c.62-63).

https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf

 

Явно въпросното светилище е много древно, защото въпросните плочици, по чиято повърхност са записани наставления на Орфей,  най-вероятно са същите, като плочиците запазени на остров Крит и континентална Гърция от времето на Бронзовата епоха и известни като крито-микенска писменост.

 

                            Крито-микенска писменост (по Артър Еванс)

За тези особени знаци, Джейн Алън Харисън смята, че това е “азбуката”, която е ползвал Орфей (Harrison, 1991, c. 467). На същото мнение е и творилия в Канада Георги Сотиров, даващ солидни аргументи в полза на това, че крито-микенската писменост не е гръцка, а тракийска се явява прототип на глаголицата. Сотиров е прав, голяма част от знаците на крито-микенската писменост не просто имат същата форма като буквите от глаголицата, но и носят идентична звукова стойност. Това просто няма как да е случайност.

 

Сравнения на крито-микенска писменост и глаголица (по Георги Сотиров)

А каква е връзката между Дионис и Орфей научаваме от Диодор Сицилийски. Той разказва за деянията на древния бог, за неговата благодарност към Харопс, когото посвещава в тайнствата си. Диород обяснява и, че Харопс от своя страна предава знанията на Оеагър – бащата на Орфей, който пък променя и допълва ритуалите и поради това те са известни и като орфически (Diod.III.65.6)

 

“Thereupon, out of gratitude to Charops for the aid the man had rendered him, Dionysus made over to him the kingdom of the Thracians and instructed him in the secret rites connected with the initiations; and Oeagrus,  p301 the son of Charops, then took over both the kingdom and the initiatory rites which were handed down in the mysteries, the rites which afterwards Orpheus, the son of Oeagrus, who was the superior of all men in natural gifts and education, learned from his father; Orpheus also made many changes in the practices and for that reason the rites which had been established by Dionysus were also called "Orphic." (Diod.III.65.6).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

 

Диодор дава и други интересни сведения, които обясняват връзката между Дионис и Орфей. Старият автор разказва за това как Лин използвайки пеласгийски букви създава работа, в която запечатва делата на Дионис, като допълва и, че Орфей също е ползвал тези пеласгийски букви за същата цел (Diod.III.67.4)

 

“Now Linus, they say, composed an account in the Pelasgic letters of the deeds of the first Dionysus and of the other mythical legends and left them among his memoirs. 5 And in the same manner use was made of these Pelasgic letters by Orpheus….”(Diod.III.67.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

 

По мои сведения, светилището, в което някога са пазени плочици с Орфеева мъдрост все още не е намерено. Ако не е напълно разрушено от някой от окупаторите на страната ни, съществува възможност скоро то да бъде открито. Преди време различни хора ми споменаваха за намерени фрагменти от глинени плочици с различни знаци, но за жалост тогава не взех думите на сериозно. Откривателите на керамиката не дадоха сведения за локацията, само споменаха – някъде в централна Стара планина. Както вече се уверихме – този регион е богат на древни храмове и светилища, някои открити наскоро.

 

Искрено се надявам тези сънародници, които преди време ме уведомиха да плочиците да се свържат отново с мен, или още по-добре – да се свържат с археолози от региона и да ги заведат до мястото на находището, за да могат да бъдат извършени разкопки. Те несъмнено ще извадят на бял свят интересни, а и важни обекти, имащи потенциал да променят историята.

 

Проучвания и разкопки са нужни, защото точно в централна Стара планина, по време на Античността живеят селите, познати и като селети. Смятам, че те са клон на пеласгите наречени сели/Σελλοί, които Омир определя като пазители на храма на Зевс в Додона:

 

“Zeus, thou king, Dodonaean, Pelasgian, thou that dwellest afar, ruling over wintry Dodona,—and about thee dwell the Selli…” (Hom. Il. 16.233)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%2016.233&lang=original

 

Друга част от селите са обитавали бреговете на Бяло море, известно като Тракийско море в древността. При анализа на тракийския топоним Селимбрия/Σηλυμβρία лингвистите сравняват елемента Сели/Σηλυ – с името на обитаващите северозападна Гърция хора (пеласги бел.авт.) Сели/Σελλοί и намиращата се в среден Хемус област Селетика/Σελλητική (Георгиев, 1976, с.18).

 

Хората наречени Сели/Σελλοί са важни за нашата история, защото те са обявени за пеласги, а за жалост в нашите научни среди се намират хора, които не само отричат това, че пеласгите са част от тракийското семейство, но ги и определят като митичен народ, нищо повече.

 

Точно пеласгите обаче са тези, които предават култа към Зевс на гърците. Неслучайно Омир нарича Зевс Пеласгийски, това е етнически епитет. Благодарение хората наричани Сели/Σελλοί разбираме, че пеласгите са винаги заедно с траки. В земите край Хемус техни съседи са гетите и мизите наречени в по-късни времена българи. Край Селимбрия/Σηλυμβρία, получила името си от друга група Сели/Σελλοί, съседни тракийски племена са кените и тюните.

 

Представената тук информация позволява да се каже, че Стара планина е била важно място за дедите ни влезли в историята под имената траки и пеласги.  Ако това не беше така, то там нямаше да има толкова много светилища и храмове. Явно от дълбока древност мястото е считано за духовен център и навярно това е дало името Стара (планина). Прилагателното стара присъства в тракийската ономастика и това се знае отлично от лингвистите поне от 1977 г. При анализа на името на божеството Стар-аскенос/Σταρασκηνος като еквивалент на стар, стара, е посочено старобългарското прилагателно старъ – стар (Георгиев, 1977, с.102).

 

В този случай значението е голяма, древна (планина), докато познатото на Херодот, Страбон и др. название Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων притежава значение снежна, заснежена планина. В миналото климатът е бил по-хладен и върховете на Балкана са били винаги покрити със сняг, като точно това е дало името Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων.

 

Дори и то обаче притежава смисъл на български език. Удивително е, че до времето на Раковски са известни названията Ем Планина, нос Емине, които са много древни и идват от Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων. В речника на Уилям Смит планиското име Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων бива сравнено с гр. χεῖμα, χειμών, and и санскр. himan, héman – зима :

 

“The name Haemus seems to be connected with the Greek χεῖμα, χειμών, and the Sanscrit himan and héman, according to which it would signify the cold or stormy mountain; but it is possible also that the name is of Thracian origin.”

 http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DH%3Aentry+group%3D1%3Aentry%3Dhaemus-geo

 

В речника на Макс Фасмер виждането за произхода на думата зима е представено доста лаконично: “зима́, зи́му (вин.), укр. зима́, др.-русск., ст.-слав. зима χεῖμών, болг. зи́ма (Младенов 192), сербохорв. зи́ма, вин. зи̑му, словен. zíma, чеш., слвц., польск. zima, н.-луж., в.-луж. zуmа. || Родственно лит. žiemà, вин. žiẽmą «зима», лтш. zìema — то же, др.-прусск. semo — то же, др.-инд. hḗman «зимой», himás «зима», hēmantás — то же, авест. zyå-(zim-), zimō «мороз, зима», греч. χεῖμα «зима», χειμών «зимняя буря», χειμερινός «зимний»….”

 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0

 

Смятам, че най-древния вариант на нашата дума зима и бил*hima/хима. В този си вид, в далечното минало той е приет от гърци, индийци и др. народи. Не е тайна, че траките и пеласгите са по-стари жители на Пелопонес, Атика, Тесалия, Епир и т.н. Не тайна и, че предците на гърците са заели пантеона си, а и са получили култура от предгръцкото население: трако-пеласгите, които се явяват наши предци.

 

Също така е добре известен похода на Дионис в Индия. Ариан споделя, че тракийския бог е считан за основоположник на индийската цивилизация, а да се дадат знания е невъзможно без да се даде и език. Ето как се появяват индо-европейските езици – чрез преселенията и културното влияние на нашите предци. Преди да дойдат траките в Индия, там са се говорили само дравидски езици като тамилски, телугу и др.

 

Древните тракийски названия Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων се явяват прототип на разположените в земите на индийци и др. имена на планини Imaus, Imaeon. Да не забравяме и намиращата се на Апенинския полуостров планина Imeus. За нея пише проучващият древни топоними и хидроними Антонио Скиарета:

 

Imeus m.

Place: pass of Forca Caruso, province L'Aquila, region Abruzzo, Italy

Name: Mons Imeus (Peut.)

Etymology: It may have the same origin of Himella fl., from the IE root *g'heim-'snow, cold', an extension (from *g'hei-mn- ?) of *g'hei- 'winter, snow'. Then, the name meant 'the cold (pass)'. https://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

 

По време на древността Апенините не са колонизирани нито от индийци, нито от иранци, които да бъдат свързани с името на планината Imeus, но за идването на траки и пеласги се знае добре. Плутарх дори предава вярването, че Рим е основан от пеласгите: “ …great name of Rome, so famous among mankind, was given to that city, writers are not agreed. Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ (Plut.Rom.I.1)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

 

Страбон пък разказва за идване на траки в северните части на Апенините, недълго след Троянската война: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias,​” (Strab. XII.2.25).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/12c*.html

 

Ето как става ясно, че преселенията на трако-пеласгите са причината за това на Апенините, Балканите и в Средна Азия да има планини с идентични, или почти идентични имена. Също така преселенията на трако-пеласгите обясняват и защо в северните части на Индия се говорят арийски езици, а в южните дравидски.

 

Навремето, когато лингвистиката е била още млада наука се е смятало, че индоевропейските езици са се появили поради преселенията и културното влияние на някакъв могъщ народ (какъвто са били трако-пеласгите). В последствие тази теория бива дефинирана като расистка и е изоставена. Реално във въпросната теория няма нищо  расистко. Не е расизъм да се каже, че по време на Неолита, Халколита или Бронзовата епоха едни хора (трако-пеласгите) са били по-развити от други. Това е нещо, което не може да се отрече, но поради това, че историците ни се свиват плахо в ъгъла и не смеят да възразят на колегите си от изток и запад, истината остава в сянка, като същевременно бива заменена от противоречащи на здравия разум теории. Всичко неудобно се смита под килима, защото току виж на някого може да просветне как стоят нещата.

 

Да, но във века на информацията е невъзможно да се укрие нещо за дълго време. Рано или късно истината излиза и всекиму ще бъде платено според деянията и заслугите. Аз съм уверен в правотата си, нека се страхуват тези, които помагат на чужди сили да бъде ограбено културното ни наследство и да бъде лишен народа ни от самочувствието, което заслужава.

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Георгиев, Вл. Траките и техния език, БАН, София, 1977.

Христов. И., Светилища на траките в централен Хемус, Фабер, 2007.

Harrison J.E., Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991.

Сотиров Г., Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Iliev J., Oracles of Dionysos in Ancient Thrace https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf

Dictionary of Greek and Roman Geography (1854), William Smith, LLD, Ed.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0064:id=dodona-geo

SELLETAE SELLE´TAE(Plin. Nat. 4.11. s. 18, init.), a people of Thrace, whose country was called SELLETICA(Σελλητική, Ptol. 3.11.8). It was north of the Haemus, between that range of mountains and the Panysus.

https://logeion.uchicago.edu/Selletae

The Library of History of Diodorus Siculus published in Vol. II of the Loeb Classical Library edition, 1935

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0

 

 

ПРОИЗХОД НА ДУМИТЕ КУМИР И ХРАМ – ХЕТСКАТА ВРЪЗКА

Българският език е изключително богат, а и консервативен. Значителна част от словесното ни богатство се е запазила почти непроменена за дълъг период от време. До неотдавна, на някои особени думи като кумир-идол се даваше тюрски произход (И.Богданов, Прабългари, с.25). Съставителите на българския етимологически речник представят вижданията на различни учени относно това на чий език принадлежи думата кумир. Едни я свързват с финландската kumartaa-кланям се, други отдават предпочитание на  сирийската kumra, a и арменската k’umr-кланям се. Търси се връзка и с алано-осет. gumeri/goymiri…(БЕР, Т.III, c.130-131).

По непонятни причини, хората, които се търсили паралели със сирийски и арменски думи, са пропуснали да направят сравнение на езика на народ, който е живял в съседство с арменци и сирийци дълги векове. Става дума за хетите, които успяват да изградят огромна и богата империя, от която се страхуват както египтяните, така също и вавилонците. Добре известно е, че хетите са почитали божества от пантеона на други хора, едни от тях са дедите ни, които Омир нарича траки. Те са тези, които дават на хетите култовете към Хебат и Яриш, или както са познати по-добре  Епта и Арес.

В хетския език и по-точно в религиозната терминилогия намираме една дума, която е не само близка по значение до нашата, но и почти идентична като звучене. Касае се за думата kumra/кумра, нейния превод е – жрец, първоствещеник. Хората наричани kumra/кумра са били особена класа свещеници, на които се е отдавало голямо уважение (B.J.Collins, Hittites and their world, p.175).

Странното в случая е това, че в хетския език думата kumra/кумра няма обяснение. За сметка на това, трако-пеласкийския глагол κυμενάω/κυβενάω/кумернао/кубернао – управлявам, властвам, господар съм e добър кандидат. Този глагол показва не само на чий език принадлежи думата кумир, но дава да се разбере също значението на племенното име кимерии-господари и старобългарското лично име Кубер-господар.

Кимериите са обитавали Черноморските степи, но част от тези хора, по-точно трерите, населяват и Тракия, край Скомброс (Витоша) и Искос (Искъра). За Кубер е излишно да се споменава, че според повечето наши учени, той е брат на княз Аспарух.

Съвсем естествено е, че щом хетите са приели от дедите ни култа към богинята-майка Епта и бога на войната Арес, то няма нищо учудващо, че сред хетското духовество е имало особени свещеници от тракийски произход, които са церемониите по празненствата в чест на Арес и Епта. Както историци, така и езиковеди знаят добре за тракийското присъствие в Хетската Империя, но само Вахан Куркиджан се осмели, макар и леко завоалирано да загатне за ръководната роля на нашите деди в хетската държава.

Куркиджан твърди, че хетите са смесица от различни народи,предимно азиатци по произход, но управлявани благородническата прослойка състояща се от хора, чиито земи са край Босфора -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

В дълбока древност, както на север, така и на юг от Дунава, са живели траки. Става дума за тюните, астите, кените, витините, бебриките, бюснеите, мариандините, меоните, фригите, дарданите, а разбира се и мизите, които в продължение на 1100 години биват отъждествявани със старите българи.

Съчетавайки твърдението на Вахан Куркиджан със сведенията на Страбон, Херодот, Ариан и др. летописци, трябва да приемем, че благородническата прослойка на хетите е от тракийски произход. Макар и малцинство, дедите ни са успели да изиграят важна роля в оформянето на хетската култура, религия, а и език.  В някои случай приликите са смайващи. Спрежението на глагола съм на хетски е почти идентично на това старобългарския

ХЕТСКИ-СТАРОБЪЛГАРСКИ

ЕСМИ-ЕСМИ-аз съм

ЕСИ-ЕСИ-ти си

ЕСЗИ-ЕСТЬ-той е

Съществуват и други интересни хето-български паралели. Хетската дума далугасти отговаря на стблг. длъгостъ-дължина, сарпа означава сърп, а хетските куна, нас са направо идентични на българските куна-ръка, нас.

Да разгледаме и думата храм, преди повече от половин век, чешкия лингвист Вацлав Махек я свързва с хетската дума карими/харими-храм, светилище. Махек среща силната съпротива както на своите сънародници, така и на чуждите учени, но до края на живота си запазва вярването, че храм и карими/харими са свързани. 

Това наистина е така, но за голям брой езиковеди навремето е било трудно да си обяснят, как така дума, която я има в речника на чехи, поляци, словаци, че и българи, ще е свързана с народ, който е обитавал Мала Азия през Бронзовата епоха?

В средата на ХХ век господстваше вярването, че траките и техните съседи и роднини илирите са се изгубили като народи, като тяхното място е заето от българи, хървати, словаци, чехи. Това разбира се не е така, траките не са изчезвали – те са наши деди, а предци на словаци, чехи, поляци и др. са илирите, част от които са познати и като венети.

Траките и илирите са говорили близки езици, това е причината българския да е близък с хърватски, словашки, полски и т.н. Приемем ли този модел, то вече няма и загадка как една дума от речниците на чехи и българи, има връзка с хетската карими/харими-храм, светилище.

                       хетско светилище от Бронзовата епоха 

https://followinghadrianphotographycom.files.wordpress.com/2016/09/bf901eee2e969c5b95985b7835db5b5e.jpg?w=1075&h=711

Щом ние българите сме потомци на траките, а те от своя страна са дали благородническата прослойка на хетите, то какво е чудното и странното, ако някой каже, че дедите ни са дали на хетите думата храм-карими/харими?

Какво обаче означава думата храм? Смятам, че тя е свързана с хромел-воденичен камък, а също и с хромъ-недъгав, ударен. На пръв поглед това предложение е доста странно, но нека разгледаме подробностите. Хромелът е от особен вид камък и функцията му е да мачка, мели зърното, хромавия човек е ударен от нещо. Явно древното значение на храм е било- нещо издълбано в скала, камък, чрез удряне, дълбане, рязане. 

  тракийско скално светилище -с. Чавка, снимка Bulgaria Travel tv
http://www.bulgariatravel.tv/_bl_imagez/03102016/1457597791/00.jpg
http://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/703

В това има логика защото едни от най-древните светилища са скалните, а у нас броят им е огромен. Връзка показват и гр. χέρμας–камък, санскр. harmyam-крепост, ствиснем. schram-рана от меч.

Забавно е как едно проучване на произхода на две думи, може да разкрие толково много други неща. В миналото не съм и смеел да мисля, че дедите ни са били в състояние да повлияят народи като хетите. Причината за това бе липсата на информация, а и тъмната сянка, която догмите хвърляха. 

Теориите създадени и поддържани от чужди сили бяха изкривили съзнанието на милиони българи. Аз бях един от многото, които вярваха, че сме мешавица от събрали се по прищявка на съдбата три различни народа, чиято история и държавност започва през 681 година.

Това време мина, радвам се, че успях да се измъкна от капана на заблудите.Радвам се, че успях да намеря данни показващи, че сме потомци на древен балкански народ, чиято роля в историята е огромна. Нека не забравяме, че цивилилизацията на Европа се заражда на Балканите, а нашите деди са нейни създатели. Те изобретиха колелото, най-ранната писменост, те първи разтопиха и коваха метали, бяха и първите земеделци, скотовъдци, търговци.

Предците ни бяха първия европейски народ, който се разрастна и насели три континента повлиявайки местното население, давайки му по-добър живот.

Историята за Прометей не е просто легенда, тя е ехо от реални събития, разказ за живота на хора с невероятни способности, хора, които вадят останалите народи от тъмнината. Навярно и поради това сме заслужили името си българи, то означава светли, сияйни, благородни. Хубаво е, ако живеем така, че да имаме право да носим това име, което предците ни заслужиха с делата си.

МИСТЕРИОЗНИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ ПО СКАЛИТЕ НА САКАР

За дедите ни планините са били особено място. Там са издигнати доста храмове посветени на различни божества.  За прочутото светилище на Дионис знаем от Херодот, който споменава, че постройката се намира на висок връх – Her.VII.111. Благодарение на писмени паметници, а и проучвания на археолози, езиковеди, научихме и за още други древни планински светилища съществували дълги векове.

Слънчеви символи по скали край Палеокастро, Сакар Планина
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Paleokastro_2.jpg?1472472030124
http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%E2%80%9C

Едни от най-интересните обекти са тези, които открива проф. Драгомир Лалчев. Още през 1985 година, при теренни наблюдения, той успява да намери тракийско скално светилище. По-късно, през 1995, българският учен се натъква на още едно важно за предците ни място.

То е разположено на най-високия връх на Сакар Планина – Вишеград. Намира се на около 15 километра югоизточно от Тополовград. В публикувана през 2002 година работа, Лалчев споменава, че въпросния регион е спадал към владенията на Одриското Царство, изказва и предположение относно това, че най-старото име на планинското възвишение е Авролева.

Карта на Странджа с указано месторазположение на връх Вишеград

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg/2000px-Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg.png

Изображение на връх Вишеград, снимка на Николай Ганчев

http://alexooo.blog.bg/photos/50133/original/DSC05625(1).jpg

http://alexooo.blog.bg/turizam/2010/08/30/nepoznatiiat-sakar.598314

В този район Драгомир Лалчев забелязва следи от антична крепост и останки от две сводести зидани гробници. Светилището е точно под върха, на горска поляна, в която има масивна скала. От юг скалата наподобява кръстообразно разсечена правоъгълна канара, която се състои от четири безформени гранитни блока, разположени почти симетрично един върху друг. В източната страна, около скалата има няколко разхвърляни каменни блока, за които изследователя предполага, че са остатъци от стъпала.

Позицията на скалата в сърцето на светилището може да се оприличи на каменен олтар. Възможно е дори да се касае за огнен олтар, такъв тип съоръжения са типични за култа към богинята-майка в Балкано-Анатолийския регион.

Край западното подножие на масивната скала е открита мраморна култова плочка с полуелипсовидна форма и издълбани улеи и асиметрични кръгли вдлъбнатини. В центъра на светилището е имало затворено пространство, навярно изпълняващо функцията на теменос (двор) с размери 7,5х10м. Входът е бил в южната част където нашия изследовател намира слаби следи от разрушен долмен.

В съседство с паметника проф. Лалчев открива eдинична скала с изображение на кадуцея на бог Хермес и това го кара да мисли, че се касае за доказателство за съществуване на трако-елински емпорион в близост до Адрианопол. Във връзка с това твърдение желая да уточня, че Хермес е неелинско божество. Според Херодот благородните траки извеждат своя произход от Хермес и полагат клетва използвайки неговото име – Her.V.7.

Несъмнено сакарското  светилище край Вишеград е било  от голямо значение защото там има древни надписи. Проф. Лалчев смята, че се касае за палеофригийски епиграфски паметници базирайки своето твърдение на паралели/прилики с фригийски надписи от Мала Азия.

Под името Th-04 проф. Лалчев регистрира кратък надпис от светилището край Вишеград. Според нашия учен буквите са само две и са изсечени върху отделен камък намиращ се в основата на скалата, на която се намира друг, по-голям надпис  състоящ се от десет букви.

1. Делта с отворена основа и отворен връх
2. Ипсилон

Първата буква от краткия надпис Лалчев разглежда като древен вариант на делта-Δ, посочвайки точен паралел с фригийска буква Δ срещаща се в надписа от Икизтепе, Турция. Втората буква проф. Лалчев вижда като Υ –у и смята, че комбинацията трябва да се чете като DU/ДУ допълвайки, че по отношение на този надпис нищо не може да се каже със сигурност. Възможно е да се касае за съкратен вариант на антропоним (лично име), или за началото на съкратен теоним (название на божество).

Моето виждане е доста по-различно. Тъй както камъкът е сравнително малък, той по-скоро би бил подходящ не толкова за надпис, а за изписване на символ. Проф. Лалчев споменава, че не е изключено камъка с двете букви да е бил поставен върху повърхноста на друг по-голям камък.  Възможно е да звучи пресилено, но аз съм склонен да видя вариант на свещения за дедите ни знак IYI. Все пак, както знаем от работите на Стамен Михайлов, знакът IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа, като се среща в Югоизточна Европа също по време на Бронзовата и Желязната епоха - С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

                                      Марков Камък, Рила, снимка на Мартин Константинов
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(78).JPG

Дали знаците са два, или три, дали действително се касае за древен вариант на IYI си остава само спекулация. Все пак не аз, а проф.Лалчев е този, който е видял надписа с очите си. Допълнителни проучвания ще покажат как точно стоят нещата.По-важното е това, че с този паметник броят на тракийските епиграфски паметници от територията на България нараства значително. Това е един сериозен принос в борбата със заблудата, че народът на Орфей не е имал своя азбука.

По-голям интерес представлява втория надпис, който е регистриран като Th-03. Въпреки ерозията и сравнително лошото състояние на посвещението, проф. Лалчев успява да вземе естампаж (отпечатък), който да позволи условно разчитане. Буквите (десет на брой) са разположени на един ред и са доста големи. Средната им височина е 20-30 см, а при някои достига до 50 см.

Това е нещо уникално не само за Балканите, но и за цяла Европа в този период. Касае се за монументален надпис и то от времето когато Рим е бил селце със сламени колиби, чиито обитатели са били под властта и влиянието на етруските.

Проф. Лалчев предполага, че думите са изсечени през VII-VI век, като добросъвестно уточнява, че не може да се говори за категорична датировка, а само за даване на приблизителна хронология на паметника. Нашият учен смята, че е допустимо следното четене – Tози, който е, стои пред, принадлежи на Нипта/Ниптий, Tози, който е,   принадлежи на Нипта/Ниптий.

За последната дума Лалчев изказва предположение, че е теоним – склонено название на древно божество. Става дума за Ипта, позната още като Епта, която е тракийската богиня-майка. При анализа си, нашият учен споменава и за присъствието на теонима Ипта на друг надпис от земите ни и по-точно за изсеченото в скала посвещение от Ситово, в което лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел намират името Ипта във варианти Иптиу, Иптин.

Проф. Лалчев съобщава и за още важни неща като вярването, че Ипта е считана и за мнима дойка на Вакх (Дионис). Посочено е и това, че древната богиня бива свързана със свещената планина Ида във Фригия и лидийската планина Тмол по повод на Сабазиевите нощни мистерии.

Важна подробност упомената от Лалчев е факта, че лингвистът Паул Кречмер свързва името на Ипта (Епта) с названието на почитаната от хетите богиня Hepit (Hipit). Името й навлиза в езика на хуритите  (дедите на кюрдите) във формата Hepit и се приема като название на хето-лувиско божество (лувитите са сроден и съседен на хетите народ).

Паралели между Сакар, Мала Азия и обитавания от хуритите Южен Кавказ има и от друго естество. Проф. Лалчев съобщава за това, че в местността Палеокастро, намираща се на4-5 км от Тополовград и на 15 км от Вишеград се намира едно от най-известните тракийски светилища с каменни дискове имащи аналогични образци в Гърция, Мала Азия и Кавказ.

Това, че тракийските светилища имат паралели далеч от Балканите и, че тракийска богиня е почитана от хети, лувити и хурити е доста интересно, но има и нещо друго, което е далеч по-важно и далеч по-интересно. Бедрих Хрозни – човекът разшифровал хетската писменост смята, че Епта, позната на малоазиатските народи като Хепит/Hepit (Hipit) е прототип на библейската Ева – майката на човешкия род.

Ето и думите на талантливия асиролог и езиковед “…Hepit, Hepa got into the Hittite pantheon only accidentally. It is likely that the name of our first mother Eve, Hebrew Havvah, originated from the name of Hurrian goddess Hepa…Indeed it is appropriate that Eve, Adam’s seducer, obtained the name of this non-Semitic, Hurrian goddess.. “ – Ancient History of Western Asia India and Crete, p.145.

Хрозни нарича Хепит-Епта хуритска богиня защото по време на проучването му се знае твърде малко за тракийските богове, а и за влиянието на траките над римляни, келти, гърци, арменци и не на последно място хети и хурити. Дори в по-късни времена, често ролята на дедите ни в оформянето на езика и културата на други хора бива бива силно игнорирана, а когато се споменава, това се прави по неясен, завоалиран начин.

Докато арменския учен Киркор Джаукян изказва открито възхищението си от народа на Орфей и съобщава за силното тракийско влияние на дедите ни траките върху народите обитаващи Кавказ по време на Бронзовата епоха, то Вахан Куркиджан, макар да пише, че хетската благородническа прослойка е от различен произход в сравнение c останалото население, не уточнява кои точно са хората, които смесвайки се с хетите (а и съседните хурити) създават най-величествената империя в Мала Азия през Късната Бронзова Епоха.

Казано е само, че хетите са смесен народ – азиатци, които са доминирани от индоевропейци обитаващи земи в близост до Босфора: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.” - V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958, p.26.

Кои са тези индоевропейци живеещи в дълбока древност край Босфора и повлияли народите на Мала Азия и Левант, давайки  им култа към Епта-Хепит-Ева е пределно ясно на всеки непредубеден историк и езиковед. Ние разполагаме със сведенията на Страбон, за когото няма съмнение, че населението на север и на юг от Босфора е едно и също и, че това са траките – Strab.XII.4.4.

Топонимите от региона –названията на селища и местности са несъмнено тракийски – Илиос, Зелея, Кади, Азани, Наколия, Абретена, Перкота, Кабесос, Камандрос се обясняват със стблг. илъ-кал, глина, зелѥ-зеленина, катъ-стан, лагер, азъно-козя кожа, на-на, колъ-кол, обрѣтати сѧ-намирам се, перѫ-удрям, кобъ-съдба, камѣнъ-каменен.

Страбон добавя и това, че по-старото име на Тракийския Боспор е Мизийски Боспор и, че намиращата се на юг от Боспора Витиния е била първоначално мизийска земя – Strab.XII.4.8. В по-късни времена, през Средновековието, тези мизи, обитавали територията между Боспора и Олимп са наречени българи от Димитри Хоматиан:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Благодарение на Херодот знаем, че дълго преди Троянската Война мизите са били голям и силен народ, който е доминирал не само в Мала Азия, но дори и в Европейска Тракия подчинявайки всички племена с помоща на роднините си тевкри, идентифицирани от бащата на историята с древните трояни –Her.VII.20.

Да се върнем на споменатата в надписа от Сакар богиня Епта/Ипта. Цитирайки уважавания в цял свят лингвист Владимир Георгиев, Драгомир Лалчев уточнява, че   името Епта е безспорно тракийско. В подкрепа на това Лалчев дава и интересната подробност, че точно в региона на Сакар Планина, недалеч от Свиленград е регистриран древния топоним Bουρδ-επτω/Бурд-епто – Proc.Aed.IV.11. Селището се намира на хълм и възможното значение е бърдото, върха на Епта.

В този дух могат да бъдат добавени представените в работи на Мирена Славова и Димитър Дечев тракийските лични имена: Ептакент, Ептапус, Ептапюр, Ептазен, Ептатралис, Ептел, Ептесукос, Ептеменка, Ептикентос, Ептенеос, Ептенис, Ептепорис, Ептала, Ептакенто, Ептапер, Ептиди, Ефтакент, Ептетрас, Ептакорос, Ептакинтианос, Ептула, Ептедиус, Иптакенс.

Повече от двадесет тракийски лични имена са свързани с името на богинята Епта, която се явява прототип на библейската Ева. Тази необикновена популярност свидетелства за дълбока почит към Епта при предците ни познати на римляни и гърци под името траки. Имайки предвид засвидетелствания на много места култ към Епта, не може да има съмнение по отношение на това, че влиянието на дедите ни се простира не само над хети, лувити и хурити, но и над други народи като старите евреи.

Възможно е в последния случай влиянието да е станало индиректно, с хетско посредничество. Още по времето на Авраам старите евреи общуват с хетите, с които поддържат приятелски отношения и, от които приемат религиозни култове: “The relations between the Israelites, on the one hand, and the Hittites and the rest of the conquered peoples, on the other, had long been friendly, for the Hebrews had not only adopted some portion of the Hittites' religious cult soon after the invasion of Palestine, but had intermarried with them (Judges iii. 5-6), as Esau had done (Gen. xxvi. 34) and as Rebekah feared Jacob might do (Gen. xxvii. 46).” – R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7774-hittites

Ако четенето на проф. Лалчев е правилно, то писмения паметник от Вишеград, Сакар си е сензация защото там, най-рано в Европа е документиран вариант на името на библейската Ева, чийто прототип е тракийската богиня-майка Епта. Сакарския надпис Th-03 е не само поредното свидетелство за това, че дедите ни са имали своя азбука, но и това, че те са били хора със забележителна култура – в далечното минало често са ставали  аристокрацията на много народи.

Явно разказът на Плутарх за ролята на трако-пеласгите в основаването на Рим и историята, в която Ариан разказва за създаването на индийската цивилизация от тракиеца Дионис не са едиствените случаи, в които дедите ни се явяват като господари на други хора. Знаем също за болгите, които идват от Тракия в Ирландия и въвеждат първите закони, сега узнаваме и за ролята на дедите ни в оформянето на Хетската Империя. Тракийския произход на хетската аристокрация обяснява загадката – защо хетите никога не воюват с траките, макар да са в състояние да пратят могъщи армии срещу вавилонци, египтяни и др.

За своето откритие и публикации проф. Драгомир Лалчев заслужава уважение. Дано този прогресивен учен да получи нужното финансиране и подкрепа, за да успее да създаде планирания от него корпус от фригийски надписи. Както уточнява самия той, в нашите музеи и хранилища се пазят сребърни съдове и керамика с особени знаци, които обаче поради прибързана интерпретация и недостатъчно добро разчитане са класифицирани като гръцки, рунически и т.н. докато реално те може да са тракийски, фригийски.

Благодарение на откритията и публикациите на проф. Драгомир Лалчев, вече знаем, че България държи рекорда по монументални надписи от времето на Античността. Най-старият, а и първия открит е този от Ситово, там буквите имат височина 30-40 см. При надписа от Буково, Първомайско знаците достигат до 50 см. Същото важи и за двата надписа открити от проф. Лалчев.

Това разбира се не са единствените монументални писмени паметници оставени от дедите ни, които римляни и гърци наричат с името траки. Много надписи са заличени още в далечното минало, а други тепърва ще бъдат откривани. Дано учените, които са отговорни за популяризирането на тракийската култура най-после започнат да си вършат работата както се полага, да представят това, което се крие в хранилищата, да търсят и пазят новите паметници и най-вече да се отърсят от остарелите си вярвания, че народът на Орфей е изчезнал.

Как ще изчезнат тези, които коваха историята и създадоха първата европейска култура? Как ще изчезнат хората, които даваха закони на други народи, създаваха империи и бяха носители на светлината? Как ще изчезнат и изгубят езика си тези, които Херодот нарече най-големия народ след индийците?

Редно е богатството на народа ни да бъде показано на показ, а не да бъде крито в прашни и тъмни помещения както се прави от дълго време. Редно е на българина да бъде обяснено, че е потомък на първите благородници, че във вените му тече кръвта на господар и е безумие да се свива в сянката уповавайки се на милоста на посредствени хора.

Човек оцелява, ако е верен на себе си. Държиш ли се като силен, смел и волеви човек, плъховете няма да смеят да те грабят, мачкат и унижават. Покажеш ли добротата и благородството си, ще спечелиш уважението дори на враговете си. Подадеш ли ръка на братята и сестрите си, ще отвориш врата, която води към път имащ светло бъдеще.

Използвана литература:

1.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815;

2.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

3.V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

 8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;  

12.Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

13.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Св.Климент Охридски, София, 2007;

14. Л. С. Баюн, В.Э. Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯИ КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историй 1 (204), Наука, Москва, 1993;

15.Д.Лалчев, Древни писмени паметници, открити в скално светилище в Югоизточна Тракия, с.446-454, Топонимия, Етнонимия, Етнография, Археология

http://www.uni-vt.bg/pages/5116/uplft/T10_379-454.pdf

16.R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7774-hittites

17.М.Константинов, IYI -Хилядолетната история на най-българския знак по нашите земи, от Неолита – до ден днешен

http://prarodinata.blog.bg/history/2012/11/12/iyi-hiliadoletnata-istoriia-na-nai-bylgarskiia-znak-po-nashi.1019587