“ ТРАКИЙСКИ“ БОГОВЕ В ХЕТСКИЯ ПАНТЕОН

Херодот бе първия автор, чиито работи прегледах в търсене на интересни неща за миналото ни. Този летописец твърди, че траките са най-големия народ след индийците, допълва, че благородниците се познават по татуировките, представя ценни данни за погребалните обреди, а и за почитаните божества. Бащата на историята смята, че у нас има култове само на Дионис, Арес, Артемида, като Хермес е считан за праотец на благородническата прослойка - Her.V.7.

В друга своя книга обаче, Херодот споменава за това, че персийския военоначалник Ойобаз е заловен от траките апсинти, които го пренасят в жертва на бог Плеистор - Her.IX.119. Дали това е  епитет на господаря на бойното поле Арес, или пък се касае за отделно, различно божество не е съвсем ясно поради оскъдната информация.

След време разбрах, че впечатлилия много хора автор е дал твърде скромно описание на тракийския пантеон. Бендида (Вендис), Котито, Дерзас, Дарзала, Епта, Папас, Атис, Кибела, Сабазий, Хероса и още много други също са били на почит у нас в далечното минало. Някои са се радвали на голяма популярност, толкова голяма, че култовете им не са забравени и в ново време. Става дума за облечените в християнска дреха празници Трифон Зарезан, Гергьовден, кукерските и русалийски игри, ладуването и лазаруването и т.н.

Търсейки информация за слабо познати тракийски божества попаднах на името на бог Канзуренос. То предизвика жив интерес поради приликата си с названието на хетския бог Канзура. За жалост и за него няма много сведения, а близостта на имената едва ли е случайна. Хетския Канзура е бил планинско божество и дори една планина носи неговото име. Подробности за култа на тракийския Канзуренос няма, Димитър Дечев представя теонима във варианта Канзеренос и смята, че се касае за епитет на Хероса – Detch. Thrak.с.226.

Смятам, че Канзуренос може да се раздели на две части – канз, отговаряща на стблг. кънѩѕь-княз, господар, водач, и ур(енос) отговаряща на орити-унищожавам, като смисъла на името е господар на войната.

Хето-лувийската дума за цар, княз е khandawat, тя е изградена по същия начин както нашата дума кънѩѕь-княз, господар, коренът kan/kun притежава значение начало, на хето-лувийски, khantili означава първи, начален. Българската и хето-лувийската дума са близки, но нашата е по-добър кандидат за обяснение на името на бог Канзура, а и на Казнуренос-Хероса.

Друго интересно име e това на хетския бог на войната и чумата - Яриш. Поне за мен, тук се касае за Ярей/Арес – тракийския бог на войната. Не само названията са близки, функцията на тези божества е една и съща. Това просто няма как да е случайност. Важна подробност е това, че на скалния монумент Язили Кая е изобразен бог, чиято долна част на тялото е стилизирана във формата на меч.

Photograph Dick Osseman

http://a4.pbase.com/u19/dosseman/large/36319796.P0063Yazilikayaswordgod.jpg

Учените отказват да идентифицират този образ с бога на войната Яриш, навярно поради факта, че при тракийските роднини скитите, бог Арес бива почитан под формата на меч. Знаем за това от работите на Херодот – Her.IV.62.  Бащата на историята разказва, че скитите правя олтари само на Арес, т.е. на него се отдава най-голяма почит. Защо култът към тракийския Арес е толкова силен при траките научаваме от Стефан Византийски. Той казва без увъртане, че скитите са тракийски народ.

Друга важна подробност е това, че по време на Античността се е смятало, че богът на войната е роден в Тракия, по-точно при гетите - Jord. Getarum 39-31. По време на Троянската Война, Арес взема страната на траки и трояни. Най-древното споменаване на името на бога на войната е върху златен пръстен от благородническо погребение на територията на минойски Крит под формата AREI.

http://mnamon.sns.it/assets/img/lineare_a/KN%20Zf%2013.jpg

А за това, че Крит е обитаван от траки, знаем както от минойски и микенски документи, така също благодарение на археологически находки, за които е споменал още през 50-те години на ХХ век Б.Хрозни.

Поне от наличната информация, която притежавам, не ми е известно някой да е предложил хетска етимология за Канзура и Яриш. Няма смисъл на хетски и друго божество – Хебат (Хепит). Навярно по тази причина Хебат (Хепит) е обявена за хуритска богиня. Дали е така е друг въпрос*, но е вън от всякакво съмнение, че името на Хебат (Хепит) е свързано с името на тракийската богиня Епта.

Не само е регистриранo тракийски речно име Ептапор, документирани са и значителен брой лични имена като Ептазета, Ептенис, Ептапер, Ептедий, Ептезен, Ептекентос, Ептела, Ептепюра, Ептесюка, Ептеменека, Ептепус, Ептетра, Ептетралис, Ептула, Епталa- Detch.Thrak..167-170. Популярността на тази богиня в обществото на дедите ни е била твърде голяма, за да се касае за чужд култ, а и самото име си е тракийско.

Списъка може да се продължи с хетската богиня Кубаба. За нея се смята, че е приета от фригите под името Кубела/Кибела, наричана е още Матар Кубилея – майка Кибела.

За учените вярващи, че въпросното божество не е тракийско, а само прието в тракийския пантеон съществува един сериозен проблем. Подобно на Епта, името на Кубела/Кибела е тракийско, а не хетско.

Доста интересна е и връзката между имената на тракийския Херос, носещ епитета Перкон/Перкос и хетския бог на конете Перуа. За нея пише лингвиста Леонид Гиндин като предава два варианта на хетския теоним, те са Perwa/Pirwa, т.е. Перуа и Пируа.

Вариацията И-Е е характерна не само за древната реч на дедите ни наречени траки, дори и днес у нас се среща замяна на Е с И. Като пример могат да бъдат посочени зелен-зилен, петел-пител и др. Вариацията Perwa/Pirwa е силна индикация за това, че божеството е тракийско и е било прието в пантеона на хетите.

Никой не може да отрече, че траки и хети са имали близки взаимоотношения още през Бронзовата епоха. Мизите и дарданите са съюзници на хетския цар Муватали по време на войната му с египетския фараон Рамзес II. Реално, най-рано названието на Илион се среща в хетски документи под формата Wilusa. Самото име Илион акад. Георгиев тълкува със стблг. илъ-кал, глина и др.

Ясно е, че нашите Арес, Епта, Кибела, Перкон, Канзуренос са приети от хетите и са представени в техните документи като Яриш, Хепит, Кубаба Перуа, Канзура. Доста по-интересен е въпроса – дали това е било знак на добра воля, или дедите ни са били господари на хетите в известен период от време?

Втората възможност изглежда абсурдна понеже няма исторически сведения траки да са властвали над хети. Ранната история на хетите обаче е обгърната в мистерия. Все още няма съгласие къде е прародината на тези хора, ясно е само, че в началото на второ хилядолетие пр. Христа те вече са в Анатолия. През XVIII в.пр.Христа хетите създават царство, което ще бъде доминираща сила в региона около пет века. 

Владетелите на това царство водят умела политика и успяват да се наложат над асирийци, митани и египтяни. Ударната сила на хетската армия са бойните колесници, а според О.Гърни хетите притежават и конни стрелци, които наричат суту (скити?).

Благодарение на изображения от скални релефи знаем, че сред хетите има два типа хора – едните представители на народите на Ориента, а другите с ясни европеидни черти.  Кой на кого е бил господар научаваме от работа на американският учен Вахан Куркиджиан.

Той изказва едно доста интересно, а и логично предположение.  Според Куркиджиан, хетите са смесен народ, основната част са хора от азиатски произход, като благородническата прослойка е представена от говорещи индоевропейски език обитатели на земите край Босфора: 

“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html

Въпросните обитатели на земите край Босфора в древността са нашите деди, които са били наричани с името траки. Както топонимите и хидронимите, така също и материалната култура от Западна Мала Азия и Балканите показват силни прилики. Жалко е само, че професионалистите ни не са обърнали достатъчно внимание на този важен въпрос.

Ако нещо е наше, защо да не предявим претенции за него. В случай, че дедите ни са изиграли голяма роля в изграждането на Хетската Империя, то това трябва да бъде признато. Вместо на младото поколение да се внушава старата и вредна измислица, че българите са мешавица от побягнал от хазарите конен народ, който се е смесил с примитивни блатни обитатели дошли от север, е редно и справедливо да се обясни, че нашата история не започва през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано, че сме потомци на местен народ, който не само е повлиял силно гърци, римляни и келти, но също така и народите на Азия.

Младите трябва да осъзнаят, че след като сме потомци на силни и способни хора, то не е нужно да се кланяме на никого – нито на изток, нито на запад и вместо това е по-добре да запретнем ръкави и да възродим сами Родината. Можем го защото носим гените на градители на империи, на безстрашни бойци и велики мислители.

Използвана литература и обяснения:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

*Cамите хурити (предците на кюрдите) са били подвластни на почитащите Епа/Хепа митани. Те са древен народ, чийто език е арийски, както личи по думите тера-три, панча-пет, caтта-седем, вартана-въртене. От средите на митаните произлиза всеизвестната Нефертити – съпругата на фараона Ехнатон. Нейното истинско име е Таду-хепа.

МИСТЕРИОЗНИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ ПО СКАЛИТЕ НА САКАР

За дедите ни планините са били особено място. Там са издигнати доста храмове посветени на различни божества.  За прочутото светилище на Дионис знаем от Херодот, който споменава, че постройката се намира на висок връх – Her.VII.111. Благодарение на писмени паметници, а и проучвания на археолози, езиковеди, научихме и за още други древни планински светилища съществували дълги векове.

Слънчеви символи по скали край Палеокастро, Сакар Планина
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Paleokastro_2.jpg?1472472030124
http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%E2%80%9C

Едни от най-интересните обекти са тези, които открива проф. Драгомир Лалчев. Още през 1985 година, при теренни наблюдения, той успява да намери тракийско скално светилище. По-късно, през 1995, българският учен се натъква на още едно важно за предците ни място.

То е разположено на най-високия връх на Сакар Планина – Вишеград. Намира се на около 15 километра югоизточно от Тополовград. В публикувана през 2002 година работа, Лалчев споменава, че въпросния регион е спадал към владенията на Одриското Царство, изказва и предположение относно това, че най-старото име на планинското възвишение е Авролева.

Карта на Странджа с указано месторазположение на връх Вишеград

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg/2000px-Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg.png

Изображение на връх Вишеград, снимка на Николай Ганчев

http://alexooo.blog.bg/photos/50133/original/DSC05625(1).jpg

http://alexooo.blog.bg/turizam/2010/08/30/nepoznatiiat-sakar.598314

В този район Драгомир Лалчев забелязва следи от антична крепост и останки от две сводести зидани гробници. Светилището е точно под върха, на горска поляна, в която има масивна скала. От юг скалата наподобява кръстообразно разсечена правоъгълна канара, която се състои от четири безформени гранитни блока, разположени почти симетрично един върху друг. В източната страна, около скалата има няколко разхвърляни каменни блока, за които изследователя предполага, че са остатъци от стъпала.

Позицията на скалата в сърцето на светилището може да се оприличи на каменен олтар. Възможно е дори да се касае за огнен олтар, такъв тип съоръжения са типични за култа към богинята-майка в Балкано-Анатолийския регион.

Край западното подножие на масивната скала е открита мраморна култова плочка с полуелипсовидна форма и издълбани улеи и асиметрични кръгли вдлъбнатини. В центъра на светилището е имало затворено пространство, навярно изпълняващо функцията на теменос (двор) с размери 7,5х10м. Входът е бил в южната част където нашия изследовател намира слаби следи от разрушен долмен.

В съседство с паметника проф. Лалчев открива eдинична скала с изображение на кадуцея на бог Хермес и това го кара да мисли, че се касае за доказателство за съществуване на трако-елински емпорион в близост до Адрианопол. Във връзка с това твърдение желая да уточня, че Хермес е неелинско божество. Според Херодот благородните траки извеждат своя произход от Хермес и полагат клетва използвайки неговото име – Her.V.7.

Несъмнено сакарското  светилище край Вишеград е било  от голямо значение защото там има древни надписи. Проф. Лалчев смята, че се касае за палеофригийски епиграфски паметници базирайки своето твърдение на паралели/прилики с фригийски надписи от Мала Азия.

Под името Th-04 проф. Лалчев регистрира кратък надпис от светилището край Вишеград. Според нашия учен буквите са само две и са изсечени върху отделен камък намиращ се в основата на скалата, на която се намира друг, по-голям надпис  състоящ се от десет букви.

1. Делта с отворена основа и отворен връх
2. Ипсилон

Първата буква от краткия надпис Лалчев разглежда като древен вариант на делта-Δ, посочвайки точен паралел с фригийска буква Δ срещаща се в надписа от Икизтепе, Турция. Втората буква проф. Лалчев вижда като Υ –у и смята, че комбинацията трябва да се чете като DU/ДУ допълвайки, че по отношение на този надпис нищо не може да се каже със сигурност. Възможно е да се касае за съкратен вариант на антропоним (лично име), или за началото на съкратен теоним (название на божество).

Моето виждане е доста по-различно. Тъй както камъкът е сравнително малък, той по-скоро би бил подходящ не толкова за надпис, а за изписване на символ. Проф. Лалчев споменава, че не е изключено камъка с двете букви да е бил поставен върху повърхноста на друг по-голям камък.  Възможно е да звучи пресилено, но аз съм склонен да видя вариант на свещения за дедите ни знак IYI. Все пак, както знаем от работите на Стамен Михайлов, знакът IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа, като се среща в Югоизточна Европа също по време на Бронзовата и Желязната епоха - С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

                                      Марков Камък, Рила, снимка на Мартин Константинов
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(78).JPG

Дали знаците са два, или три, дали действително се касае за древен вариант на IYI си остава само спекулация. Все пак не аз, а проф.Лалчев е този, който е видял надписа с очите си. Допълнителни проучвания ще покажат как точно стоят нещата.По-важното е това, че с този паметник броят на тракийските епиграфски паметници от територията на България нараства значително. Това е един сериозен принос в борбата със заблудата, че народът на Орфей не е имал своя азбука.

По-голям интерес представлява втория надпис, който е регистриран като Th-03. Въпреки ерозията и сравнително лошото състояние на посвещението, проф. Лалчев успява да вземе естампаж (отпечатък), който да позволи условно разчитане. Буквите (десет на брой) са разположени на един ред и са доста големи. Средната им височина е 20-30 см, а при някои достига до 50 см.

Това е нещо уникално не само за Балканите, но и за цяла Европа в този период. Касае се за монументален надпис и то от времето когато Рим е бил селце със сламени колиби, чиито обитатели са били под властта и влиянието на етруските.

Проф. Лалчев предполага, че думите са изсечени през VII-VI век, като добросъвестно уточнява, че не може да се говори за категорична датировка, а само за даване на приблизителна хронология на паметника. Нашият учен смята, че е допустимо следното четене – Tози, който е, стои пред, принадлежи на Нипта/Ниптий, Tози, който е,   принадлежи на Нипта/Ниптий.

За последната дума Лалчев изказва предположение, че е теоним – склонено название на древно божество. Става дума за Ипта, позната още като Епта, която е тракийската богиня-майка. При анализа си, нашият учен споменава и за присъствието на теонима Ипта на друг надпис от земите ни и по-точно за изсеченото в скала посвещение от Ситово, в което лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел намират името Ипта във варианти Иптиу, Иптин.

Проф. Лалчев съобщава и за още важни неща като вярването, че Ипта е считана и за мнима дойка на Вакх (Дионис). Посочено е и това, че древната богиня бива свързана със свещената планина Ида във Фригия и лидийската планина Тмол по повод на Сабазиевите нощни мистерии.

Важна подробност упомената от Лалчев е факта, че лингвистът Паул Кречмер свързва името на Ипта (Епта) с названието на почитаната от хетите богиня Hepit (Hipit). Името й навлиза в езика на хуритите  (дедите на кюрдите) във формата Hepit и се приема като название на хето-лувиско божество (лувитите са сроден и съседен на хетите народ).

Паралели между Сакар, Мала Азия и обитавания от хуритите Южен Кавказ има и от друго естество. Проф. Лалчев съобщава за това, че в местността Палеокастро, намираща се на4-5 км от Тополовград и на 15 км от Вишеград се намира едно от най-известните тракийски светилища с каменни дискове имащи аналогични образци в Гърция, Мала Азия и Кавказ.

Това, че тракийските светилища имат паралели далеч от Балканите и, че тракийска богиня е почитана от хети, лувити и хурити е доста интересно, но има и нещо друго, което е далеч по-важно и далеч по-интересно. Бедрих Хрозни – човекът разшифровал хетската писменост смята, че Епта, позната на малоазиатските народи като Хепит/Hepit (Hipit) е прототип на библейската Ева – майката на човешкия род.

Ето и думите на талантливия асиролог и езиковед “…Hepit, Hepa got into the Hittite pantheon only accidentally. It is likely that the name of our first mother Eve, Hebrew Havvah, originated from the name of Hurrian goddess Hepa…Indeed it is appropriate that Eve, Adam’s seducer, obtained the name of this non-Semitic, Hurrian goddess.. “ – Ancient History of Western Asia India and Crete, p.145.

Хрозни нарича Хепит-Епта хуритска богиня защото по време на проучването му се знае твърде малко за тракийските богове, а и за влиянието на траките над римляни, келти, гърци, арменци и не на последно място хети и хурити. Дори в по-късни времена, често ролята на дедите ни в оформянето на езика и културата на други хора бива бива силно игнорирана, а когато се споменава, това се прави по неясен, завоалиран начин.

Докато арменския учен Киркор Джаукян изказва открито възхищението си от народа на Орфей и съобщава за силното тракийско влияние на дедите ни траките върху народите обитаващи Кавказ по време на Бронзовата епоха, то Вахан Куркиджан, макар да пише, че хетската благородническа прослойка е от различен произход в сравнение c останалото население, не уточнява кои точно са хората, които смесвайки се с хетите (а и съседните хурити) създават най-величествената империя в Мала Азия през Късната Бронзова Епоха.

Казано е само, че хетите са смесен народ – азиатци, които са доминирани от индоевропейци обитаващи земи в близост до Босфора: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.” - V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958, p.26.

Кои са тези индоевропейци живеещи в дълбока древност край Босфора и повлияли народите на Мала Азия и Левант, давайки  им култа към Епта-Хепит-Ева е пределно ясно на всеки непредубеден историк и езиковед. Ние разполагаме със сведенията на Страбон, за когото няма съмнение, че населението на север и на юг от Босфора е едно и също и, че това са траките – Strab.XII.4.4.

Топонимите от региона –названията на селища и местности са несъмнено тракийски – Илиос, Зелея, Кади, Азани, Наколия, Абретена, Перкота, Кабесос, Камандрос се обясняват със стблг. илъ-кал, глина, зелѥ-зеленина, катъ-стан, лагер, азъно-козя кожа, на-на, колъ-кол, обрѣтати сѧ-намирам се, перѫ-удрям, кобъ-съдба, камѣнъ-каменен.

Страбон добавя и това, че по-старото име на Тракийския Боспор е Мизийски Боспор и, че намиращата се на юг от Боспора Витиния е била първоначално мизийска земя – Strab.XII.4.8. В по-късни времена, през Средновековието, тези мизи, обитавали територията между Боспора и Олимп са наречени българи от Димитри Хоматиан:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Благодарение на Херодот знаем, че дълго преди Троянската Война мизите са били голям и силен народ, който е доминирал не само в Мала Азия, но дори и в Европейска Тракия подчинявайки всички племена с помоща на роднините си тевкри, идентифицирани от бащата на историята с древните трояни –Her.VII.20.

Да се върнем на споменатата в надписа от Сакар богиня Епта/Ипта. Цитирайки уважавания в цял свят лингвист Владимир Георгиев, Драгомир Лалчев уточнява, че   името Епта е безспорно тракийско. В подкрепа на това Лалчев дава и интересната подробност, че точно в региона на Сакар Планина, недалеч от Свиленград е регистриран древния топоним Bουρδ-επτω/Бурд-епто – Proc.Aed.IV.11. Селището се намира на хълм и възможното значение е бърдото, върха на Епта.

В този дух могат да бъдат добавени представените в работи на Мирена Славова и Димитър Дечев тракийските лични имена: Ептакент, Ептапус, Ептапюр, Ептазен, Ептатралис, Ептел, Ептесукос, Ептеменка, Ептикентос, Ептенеос, Ептенис, Ептепорис, Ептала, Ептакенто, Ептапер, Ептиди, Ефтакент, Ептетрас, Ептакорос, Ептакинтианос, Ептула, Ептедиус, Иптакенс.

Повече от двадесет тракийски лични имена са свързани с името на богинята Епта, която се явява прототип на библейската Ева. Тази необикновена популярност свидетелства за дълбока почит към Епта при предците ни познати на римляни и гърци под името траки. Имайки предвид засвидетелствания на много места култ към Епта, не може да има съмнение по отношение на това, че влиянието на дедите ни се простира не само над хети, лувити и хурити, но и над други народи като старите евреи.

Възможно е в последния случай влиянието да е станало индиректно, с хетско посредничество. Още по времето на Авраам старите евреи общуват с хетите, с които поддържат приятелски отношения и, от които приемат религиозни култове: “The relations between the Israelites, on the one hand, and the Hittites and the rest of the conquered peoples, on the other, had long been friendly, for the Hebrews had not only adopted some portion of the Hittites' religious cult soon after the invasion of Palestine, but had intermarried with them (Judges iii. 5-6), as Esau had done (Gen. xxvi. 34) and as Rebekah feared Jacob might do (Gen. xxvii. 46).” – R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7774-hittites

Ако четенето на проф. Лалчев е правилно, то писмения паметник от Вишеград, Сакар си е сензация защото там, най-рано в Европа е документиран вариант на името на библейската Ева, чийто прототип е тракийската богиня-майка Епта. Сакарския надпис Th-03 е не само поредното свидетелство за това, че дедите ни са имали своя азбука, но и това, че те са били хора със забележителна култура – в далечното минало често са ставали  аристокрацията на много народи.

Явно разказът на Плутарх за ролята на трако-пеласгите в основаването на Рим и историята, в която Ариан разказва за създаването на индийската цивилизация от тракиеца Дионис не са едиствените случаи, в които дедите ни се явяват като господари на други хора. Знаем също за болгите, които идват от Тракия в Ирландия и въвеждат първите закони, сега узнаваме и за ролята на дедите ни в оформянето на Хетската Империя. Тракийския произход на хетската аристокрация обяснява загадката – защо хетите никога не воюват с траките, макар да са в състояние да пратят могъщи армии срещу вавилонци, египтяни и др.

За своето откритие и публикации проф. Драгомир Лалчев заслужава уважение. Дано този прогресивен учен да получи нужното финансиране и подкрепа, за да успее да създаде планирания от него корпус от фригийски надписи. Както уточнява самия той, в нашите музеи и хранилища се пазят сребърни съдове и керамика с особени знаци, които обаче поради прибързана интерпретация и недостатъчно добро разчитане са класифицирани като гръцки, рунически и т.н. докато реално те може да са тракийски, фригийски.

Благодарение на откритията и публикациите на проф. Драгомир Лалчев, вече знаем, че България държи рекорда по монументални надписи от времето на Античността. Най-старият, а и първия открит е този от Ситово, там буквите имат височина 30-40 см. При надписа от Буково, Първомайско знаците достигат до 50 см. Същото важи и за двата надписа открити от проф. Лалчев.

Това разбира се не са единствените монументални писмени паметници оставени от дедите ни, които римляни и гърци наричат с името траки. Много надписи са заличени още в далечното минало, а други тепърва ще бъдат откривани. Дано учените, които са отговорни за популяризирането на тракийската култура най-после започнат да си вършат работата както се полага, да представят това, което се крие в хранилищата, да търсят и пазят новите паметници и най-вече да се отърсят от остарелите си вярвания, че народът на Орфей е изчезнал.

Как ще изчезнат тези, които коваха историята и създадоха първата европейска култура? Как ще изчезнат хората, които даваха закони на други народи, създаваха империи и бяха носители на светлината? Как ще изчезнат и изгубят езика си тези, които Херодот нарече най-големия народ след индийците?

Редно е богатството на народа ни да бъде показано на показ, а не да бъде крито в прашни и тъмни помещения както се прави от дълго време. Редно е на българина да бъде обяснено, че е потомък на първите благородници, че във вените му тече кръвта на господар и е безумие да се свива в сянката уповавайки се на милоста на посредствени хора.

Човек оцелява, ако е верен на себе си. Държиш ли се като силен, смел и волеви човек, плъховете няма да смеят да те грабят, мачкат и унижават. Покажеш ли добротата и благородството си, ще спечелиш уважението дори на враговете си. Подадеш ли ръка на братята и сестрите си, ще отвориш врата, която води към път имащ светло бъдеще.

Използвана литература:

1.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815;

2.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

3.V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

 8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;  

12.Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

13.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Св.Климент Охридски, София, 2007;

14. Л. С. Баюн, В.Э. Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯИ КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историй 1 (204), Наука, Москва, 1993;

15.Д.Лалчев, Древни писмени паметници, открити в скално светилище в Югоизточна Тракия, с.446-454, Топонимия, Етнонимия, Етнография, Археология

http://www.uni-vt.bg/pages/5116/uplft/T10_379-454.pdf

16.R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7774-hittites

17.М.Константинов, IYI -Хилядолетната история на най-българския знак по нашите земи, от Неолита – до ден днешен

http://prarodinata.blog.bg/history/2012/11/12/iyi-hiliadoletnata-istoriia-na-nai-bylgarskiia-znak-po-nashi.1019587