БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ УНГАРЦИТЕ

За разлика от нас унгарците са пришълци в днешните си земи. Тези хора идват в Европа през Средновековието. Територията, която обитават е наричана в древността Панония. Името унгарци идва от хуногури – название, което е използвано и за част от дедите ни. Нашите предци са властвали над различни племена в Европа и Азия, като навсякъде са оставяли силен отпечатък от своето присъствие.

                                              http://i.infoplease.com/images/mhungary.gif

Не случайно Геза Фехер нарича старите българи учители на унгарския народ, а също така и хората, които изиграват огромна роля в изграждането на цивилизацита на Източна Европа. Фехер неколкократно изтъква приликите между унгарските дрехи, прическа, обичаи и т.н. с тези на българите. Нащите предци действително са дали много на унгарския народ, в чиито летописи са споменати наши владетели Глад, Салан, Лаборц и Keanus magnus, dux Bulgariae. Последното не е име, а по-скоро титла велик княз ( keanus = kanas = княз) – господар на България.

                                                  изображение на стари унгарци
                                         http://img705.imageshack.us/img705/4797/bsg.jpg

Разгледаме ли българските заемки в унгарския език ще установим нещо много интересно. Макар самите унгарци да са били конен народ, те са възприели от дедите ни думата kanca – кобила (явно идваща от кон), pata-копито (явно от пета). Българска заемка е и kard-меч, тя идва от стблг.кордъ –меч.

Дълго време ни внушаваха, че дедите ни са степни номади. ”Странното” обаче е това, че унгарците са приели наши думи принадлежащи на уседнали хора:

bab - боб

borostyan -бръшлян

gereblye - гребло

gomba -гъба

kasa – каша

kasza – коса за косене

kaszal – кося

len- лен

kapor-копър

mez- мед

mezsör- медовина

bukk- бук

rozsda-ръжда

zab-зоб

Унгарците са взели от нас също думите szoba–соба, стая, utca-улица, udvar-двор, kulcs-ключ, szomsed-съсед, Старите българи са научили унгарците и на занаяти. Това става ясно от kovacs–ковач, takacs-тъкач, pek-пекар, хлебар... csordas– пастир пък идва от нашата дума чарда-стадо.

Колко дълбоко предците ни са повлияли унгарското общество става ясно от присъствието на основни думи като baty –бате, брат, basci –бачо, baba –баба, акушерка, dada –дада ( гледачка), dajka –дойка ( гледачка), szolga- слуга, rabszolga- роб, работник, слуга.

Други интересни български думи в унгарския са bagoly -бухал, beszed – беседа, разговор, beszel –беседвам, bolha-бълха, csizma –чизма ( ботуш), csoda –чудо, csütörtök- четвъртък, draga-драг, ценен, glist –глист, görbe – гърбав, görbul – гърбя се, прегърбвам се, iga-иго, kerek –кръг,

Трудно е да се определе кога точно са проникнали тези думи в унгарския език. Носовките в  galamb-гълъб, gerenda – греда, szomsed-съсед, gomba –гъба показват, че това е станало преди доста векове. Днешните български думи път, пети, месо са звучали в далечното минало като понтъ, пентъ, менсо. 

Възможно е дедите ни да са започнали да оказват влияние върху унгарците още през Ранното Средновековие, но не е за отхвърляне и това, че асимилирайки старото българско население на Панония, унгарците са приели доста от него. 

Някои учени даже предлолагат, че приетите в унгарската държава шекели са останки от хуните на Атила. Не бих се учудил, ако тези шекели са соколотите – името на царските скити – древните господари на Черноморските степи.

Когато и където да е започнало българското влияние върху унгарския език и култура, това е без особено значение. Важно е, че фактите показват ясно що за народ са били нашите деди – хора с богата култура и невероятно силен дух. Не номади с прокъсани кожуси, не диви грабители тормозещи Византия, а установен народ с древни традиции в занаяти и градоустройство.

Малко по малко калта хвърлена по името на старите българи започва да изчезва. Малко по малко Европа започва за разбира на кого трябва да благодари за голяма част от своята култура. Народът ни е изстрадал много, подложен е бил на страшни жестокости, но е намерил сили да оцелее. Ако българина спре да търси помощ от други хора и запретне ръкави, ще се случат чудеса. Не едно и две, а лавина, защото ние не сме случайни хора.

          виждането на Димитър Гюдженов за Златния век на България отразено в картина
                            http://img70.imageshack.us/img70/4689/dimitargudjenov08wl7.jpg

Крайно време е да приемем ролята, която ни допада – тази на силен и волеви народ, който сам кове своята съдба. Сега на нас се отдава възможността да организираме поредното Възраждане на България. Сега на нас ни се отдава възможността да покажем на света, че сме потомци на титаните. Нека постъпваме така, че след време, в бъдещето да казват за нас – Те живяха като Българи!

Използвана литература:

1.Г.Фехер, Ролята и Културата на прабългарите, значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, ИК, Огледало, София, 1997;

2.П.Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, БАН, Институт по История, ред. В.Гюзелев, София, 1979;

ЗАЩО ЛИНЕАР Б НЕ МОЖЕ ДА Е ГРЪЦКA ПИСМЕНОСТ?

Повечето хора вярват, че науката е безпогрешна. Това обаче не е така, в заблуди са изпадали както езиковеди, така също и историци. Причините за това са много. Най-важните са липсата на достатъчно данни и сляпото следване на отдавна наложени догми. Не трябва да се забравя също влиянието, което оказват силните на деня. С тяхното мнение се съобразяват дори високо уважавани учени. Ние, обикновените хора сме принудени да вярваме на неиздържани теории, защото често нямаме възможност за сравнение. Представя ни се даден резултат и той бива приет от нас като чиста монета. Просто така са устроени нещата, та нима можем да проверим всичко, което ни се казва?

Понастоящем се твърди, че древната писмена система наречена Линеар Б е принадлежала на старите гърци. Тази особена азбука се състои от около 80 знака, а също значителен брой идеограми (символи за жито, злато, добитък) и лигатури (съчетания на различни знаци). Смята се, че необичайната писменост е използвана на остров Крит, континентална Гърция и други места между ХV и ХІІ век прeди Христа.   http://www.omniglot.com/writing/linearb.htm

До днес обаче не е дадено задоволително обяснение - защо щом Линеар Б е гръцка писменост, гърците я забравят напълно и през VІІІ век преди Христа заемат нова азбука от един чужд народ - финикийците? Няма обяснение и един забележителен феномен. Става дума за това, че свещената българска писменост – глаголицата притежава тридесет и три успоредици с Линеар Б. В двадесет и два случая се наблюдава както прилика във форма, така и съвпадение на звуковата стойност. 

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Glag%20zvuk.JPG

Освен глаголицата също и руните на старите българи показват удивителни паралели с Линеар Б. Абсолютно всички старобългарски знаци от розетата намерена в Плиска имат еквивалент не само в Линеар Б, но и в много по-стария Линеар А. 

                           

Пл. -руни от Плиска
ЛА- линеар А
ЛБ- линеар Б
http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Pliska%20rozetka(4).jpg

Тези факти не са коментирани нито веднъж от учените, според които Линеар Б е гръцка писменост. Не се коментира и това, че над 40 старобългарски руни имат успоредици в Линеар А и Линеар Б.

БР- български руни
ЛП- линеарна писменост
http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/RUNI%201.JPG

Една теория не може и не бива да бъде градена върху необясними парадокси. Те показват, че нещо не е наред и наложително преразглеждане. До днес изследователите твърдещи, че Линеар Б е гръцка писменост не са в състояние да обяснят eдин доста голям брой  проблеми:

1.Знае се, че микенците, които ползват тази особена писменост са и старите ахейци описани в Илиада, но точно тук идва проблема. Ахейците и по точно Атреидите Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс, т.е. те са траки, а не гърци. Страбон е пределно яснен разказвайки, че Пелопс е довел своите хора от Фригия. В работа на Софокъл Пелопс е наречен варварин фригиец. Какво дава право тогава Атреидите да бъдат определяни като гърци? Та гърците наричат фригите варвари, т.е. чужденци говорещи неразбираем език.

2. Ахейците-микенци жертват коне, а понякога и куче в гробовете на благородниците си. Този обичай е чужд на гърците, но е типичен за траките. В България той бива практикуван поне до ІХ-ти век след Христа (старобългарския некропол при Нови Пазар и др.).

3. Традицията на куполните гробници на ахейците намират продължение при траките, но гърците, които уж трябва да са потомци на омировите герои имат съвсем различни обреди. Херодот споделя без увъртане, че гръцките погребални обичаи са като тези на африканските номади (История, IV –190  ).

4. Друг ахейски погребален обичай – военни игри при могилата на благородник  се среща при траките, но е чужд за гърците.  

5.От различни изображения става ясно, че ахейците (поне войниците) са носили панталони. В Класическия период това облекло е наричано от гърците варварско.

6.Следващия парадокс е това- през ХІІ век пр. Христа, когато Линеар Б е все още в употреба, съществува и писмеността на финикийците. Щом гърците имат своя азбука защо заемат тази на финикийците.Защо Херодот твърди, че преди Кадъм в Гърция азбуката е непозната ? ( История, V- 58).

7.Изкуството на микенците е в зверинен стил. Той е типичен за траките и техните роднини скитите, но е чужд на гърците. От друга страна зверинния стил е типичен за старобългарското изкуство.

8.Един от основните аргументи на Чадуик, че Линеар Б е гръцки е присъствието на гръцки имена в микенските документи. Обаче Хектор, Ил, Кокрей, Одрис, Пеон и др. са трако-троянски, не гръцки имена. Това, че присъстват в гръцката митология не ги прави гръцки.  Учени като А.Еванс, А.Ван Виндекенс и др. установяват, че лични имена като Ахил, Агамемнон, Клитемнестра, Одисей и др. не са гръцки по произход, а само са възприети от гърците.

В микенски  документи от XIV-ти век преди Христа срещаме имена като Бато, Ботийо, Бузо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино ( 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик)  които са си нашите Бато, Ботьо, Бузан, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...Докато тези имена се срещат до ден днешен при българите, то в Линеар Б отсъстват напълно типичните гръцки имена с наставка идес, адес. Това е признато дори от Дж. Чадуик.

Най-интересното е, че в микенски документи срещаме имена като Круменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( плочица 236 К- по Чадуик), а също и Исеверйо, отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех, Севар...В микенски документи от  XIV -ти век преди Христа рещат се дори старобългарски родови имена като Вокило – Вокил и Ерма- Ерми.

9. Топонимите и хидронимите от земите на ахейците не са гръцки. Тесалия, Коринт, Пеней, Додона, Парнас и др. нямат обяснение на гръцки език. Пеней обаче се обяснява с българската дума пена-пяна (Вл.Георгиев). Наставката инт в Коринт, Тиринт и др. се среща в тракийската дума волинт-вол, а Георгиев я определя като идентична на старобългарската енте...като например във воленте...

10. За косите на ахейците Менелай, Ахил, Одисей е използван епитета ксантос имащ значение рижо-кестеняв. Същия епитет е използван за жените на тракийското племе бистони, а има и тракийско племе ксанти. Истинските гърци, т.е. данайците са с черни коси и тъмна кожа, т.е. от друг произход. Неотдавна генетично проучване доказа близостта на гърците с етиопците. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

11. Най-голямото чудо е това, че обявените за азиатски пришълци стари българи имат руни, чието родство с Линеар Б е несъмнено. Гърците, които уж са местни не са успели да запазят писмеността на дедите си, а някакви “дошли” 1700 години след изчезването на Линеар Б хора, притежават над 40 руни имащи паралели с ахейската писменост!!!  

12. Числото четири (4) на микенски е КЕТОРО, то отговаря най-добре на тракийското кетри-четири и е доста далече от гръцките тессарес, писурес -четири.

13. Боговете споменати в микенските документи не са гръцки. Атина (Атана), Дивонусийо (Дионис), Паяво (Аполон) и др. принадлежат на трако-пелазгите.

14. Област, околия, край на микенски е АКРАЙО. Няма гръцка етимология за тази дума, но нашата дума КРАЙ – област е прекрасен еквивалент.

15. В Линеар Б липват буквите Фи, Пси, Кси, Омега...без които важни гръцки думи не могат да се изразят.

16. Микенските титли ванакатеро, лавагета и др. се срещат при фригите през VІІІ в.пр. Христа, не при гърците. Микенската титла пасиреу (басиреу) се развива във вариант василевс.  Световно известният езиковед Ван Виндекенс твърди, че василевс  е със сигурност тракийска дума, а за първи път на монети тази титла се среща при тракийското племе едони-ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ.

17. Микенците са бойци-колесничари като траките, а през Класическия период гърците разчитат предимно на пехотата от хоплити.

18.Микенците разчитат на лъка като основно оръжие, подобно на северните траки, самия микенски лък е сложносъставен, като този на старите българи. Гърците е трябвало да наемат скитски и тракийски стрелци с лък...толкова чужда им е била тази традиция...

19. Още преди Троянската Война ахейци и траки стигат с корабите си до Източното Черноморие (Колхида). Гърците обаче създават кораби способни да прекосят Босфора половин хилядолетие по-късно.

20. Микенските идоли имат прототип в Тракия, същото важи за микенската керамика и орнаменти.

21.Микенските копия, мечове, брадви имат прототип в Тракия. Срещат се дори в Дания, Украйна, Британските острови. Няма извор, който да постави гърците в Ирландия например, но съществуват древни предания разказващи за идването на народа болги от Тракия...(Leabhar Gabhala Eireann )

22. Линеар Б няма паралели с гръцката азбука от класическия период, но глаголицата предлага над 30. 

Гл.- глаголица
зв. -звукова стойност
ЛА- линеар А
ЛБ- линеар Б
Гр. -гръцки букви
Евр. еврейски букви
Кп.- коптска писменост
Сам. -самарянска писменост
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/28/proizhodyt-na-glagolicata-i.481662

Вече не живеем в Средновековието, няма магьосници и няма магии. Науката е длъжна да обяснява противоречията, не да ги премълчава с надеждата, че няма да се появат скептици, или, ако се появят устата им ще бъде затворена навреме. Твърде много неща не се връзват на теорията, че Линеар Б е гръцка писменост и, че микенците са деди на гърците.

Много по-логично е да се приеме, че микенците използвали Линеар Б спадат към трако-пеласгийската общност. Микенските погребални ритуали, оръжия, дрехи, изкуство, керамика, орнаменти, титли и т.н. са де факто тракийски. От редица исторически извори знаем, че целия Пелопонес, а и Централна Гърция са били населени с траки и пелазги в дълбока древност.

В края на ХІІІ век преди Христа микенското общество изпада в криза причинена от климатични промени и войни. Голяма част от населението измира поради епидемии (след Троянската Война). Омир споменава на няколко места чумата покосила множество ахейци...През ХІІ век, от бреговете на Африка едват дедите на гърците подгонени от нашествието на Морските народи. Те заварват една земя с оредяло население и сравнително лесно я завземат. Древното трако-пеласгийско население на Пелопонес и Централна Гърция се е занимавало с трансхуманно животновъдство. Напролет мъжете са напускали градовете със стадата и са се завръщали в родните си места наесен. В населените места са оставали само жени, деца и старци. Те са твърде лесна плячка за примитивен, но по-многоброен противник извърващ пиратски, разбойнически нападения.

Дедите на гърците асимилират местното население, като усвояват до известна степен и езика му. Тъй като обаче древните гърци имат африкански произход, те не желаят да спазват микенската погребална традиция, нито пък носят микенското облекло (панталоните). Променя се керамиката, вече никой не строи дворци. Прекъсва се и ползването на Линеар Б защото примитивните гръцки номади нямат нужда от писменост.

От ХІІ до VІІІ век преди Христа Гърция се намира в ужасен упадък. По-късно, благодарение на контакти с финикийци, траки, асирийци и др. гърците започват да се развиват. След асирийско-фригийската война (717-705 пр. Христа ) в Гърция мигрират фриги. Те донасят със себе си ценни знания за наука, строителство, керамика, търговия. Тези знания обаче изискват писменост, гърците я заемат от най-вероятно от фригите. За Линеар Б обаче дедите на южните ни съседи не си и спомнят защото по времето когато тази писменост е съществувала те са били прекалено примитивни, за да могат да я ползват.

Наложени вярвания се променят трудно, защото се изисква признаване на грешка на определени изследователи. Днес обаче имаме интернет, хората могат да четат, сравняват и най-вече да задават неудобни въпроси. Въпрос на време е когато истината за нашето минало ще стане всеизвестна и ние с пълно право ще можем да изпълим гърдите си с гордост.

Гордост защото в нашите вени тече кръвта на хората построили Атина, Микена, Тилисос, Провалинт, Каминд и много други селища, чиито имена нямат никакво обяснение на гръцки език. Имаме право на гордост защото въпреки преследването на враговете, въпреки елиминацията на по-голямата част от благородническата класа, дедите ни са успели да запазят знанията за старата си писменост, изкристализирали в глаголицата. Тази наша азбука е съхранила над тридесет букви идентични със знаци от Линеар Б- писменост използвана преди около 3500 години.

Използвана литература и пояснения:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, Artia, Prague, 1952;

2. J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, London, 2005;

3. M.Ventris, J.Chadwick, Documents in Mycenaean Greek, Cambridge University Press, London, 1974;

4. A.Evans, Scripta Minoa II, The written documents of Minoan Crete with special reference of the archive of Knososs, Clarendon Press, Oxford, 1909;

5.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

6. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

7. Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

8. A.J. Van Windekens, Le Pélasgique, Essai sur une langue indo-européenne préhellénique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

9. S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981;

10. A.M.Snodgrass, Arms and Armour of the Greeks, Thames&Hudson, London, 1967;

11.В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

12. В.Георгиев, Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;

13. В.Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960; 

"The Horse and the Maiden" (Aeschines 1.182 etc.): An Urban Legend in Ancient Athens - The inspiration for the story "The Horse and the Maiden" could have been the discovery of a clearly female human burial and a horse in the same tomb, in Athens or Attica.  There are two horse burials known in Attica, one from Marathon, and a second, discovered in 1994, under Syntagma in modern Athens.  It contained the skeletons of a horse and a dog (Vatopoulos, Kathemerini 12 May 1994). http://www.rci.rutgers.edu/~edmunds/HorseAppA.html

Strabo, Geography, VII.7.1, translation by H. L. Jones, Pelops  brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

НЕИЗВЕСТНИ ТРАКИЙСКИ БОГОВЕ

Преди време мой приятел ме попита колко богове са имали траките? Повечето хора са чували за Дионис, Арес, Бендида, Кибела, Залмоксис, Атис, Зеринтия. Те са най-известните, но има още доста. Броят им е доста голям, тъй като дедите ни са били огромен народ и са обитавали обширни територии в далечното минало.

                                            http://kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Благодарение на Херодот, Страбон, Платон и др. ние знаем за известен брой тракийски божества. За други научаваме от посветителски надписи. Ето и някои от имената на по-слабо известните богове почитани от дедите ни в древността:

Ава

Аксиерос

Аксиокерсос

Аксиокерса

Балис

Баргидент

Бистурас

Блегур

Бусбатос

Ветеспиос

Витю

Гениак

Герметита

Дабатопей

Дерзала

Дин

Еагър

Ебистития

Ебро

Ебта, Епта

Еисон

Ейтиозар

Загрей

Залден

Зелан

Земестра

Зенд

Зеринтий

Зудеен

Зумудрен

Кандаон

Канзурен

Каравасмос

Касмил

Кернен

Керсул

Кипселея

Кордиен

Котито

Мамузена

Медузис

Менда

Молодас

Мундрито

Папай

Перкон

Плеистор

Пурмерул

Ранискелен

Рескотурма

Ринкалей

Сабадий

Самазис

Сбелтурд

Свет

Светулен

Солен

Спиндейн

Спинтопурен

Стараскен

Сторен

Стрюмон

Сургет

Суротер

Ямбадула

Това разбира се не е пълния списък. Тук са дадени само около половината от по-слабо известните тракийски богове. След време ще бъдат публикувани всичките открити до този момент тракийски теоними. Крайния брой ще е около сто и петдесет.

                            http://www.orlets-buynovo.com/images/dionis-1.jpg

На пръв поглед имената на тези божества изглеждат странни и чужди. Това си е в реда на нещата. Някои теоними са регистрирани преди около 3700 години, други преди 2500 години. За такъв внушителен период от време всеки език се променя значително. Много думи изчезват напълно от речника, други се променят неузнаваемо.

                   http://www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2009/08/CybeleHellenistic.jpg

Въпреки това известна част от тракийските имена на божества са лесно обясними на български език. Балис се тълкува с нашето прилагателно бял. Значението на Витю е живия, даващия живот, етимологията идва от стблг. витати-живея. Залден е стария вариант на златен, Кордиен може да се обясни със стблг. кордъ- меч. Свет и Светулен се обясняват със стблг. светъ, светьло – светлина, светло. Георгиев дава обяснение на Сабадий със стблг. свободъ- свободен. Котито е дълбоко почитаната богиня-майка. Нейното име може да се изтълкува с котило-рожби, котя се-раждам. Котито означава раждащата.

Името на Дин – бог на светлината е сравнено от Георгиев с думата ден. Тя обаче си има диалектна форма дин, която се употребява до ден днешен в Пловдивско. Този бог е изключително древен. Смятам, че древни балкански преселници са пренесли неговия култ в Месопотамия и Средна Азия, където респективно той е известен като Дингир и Тенгри. Присъствие на траки в Азия обяснява защо думи като ата-баща се срещат и в речника тюрко-алтайските народи. Ата е древната форма на отець-баща, имаща по-стара форма атикъ (С.Младенов). От тракийската дума ата-баща идват имената на бог Атис, а и на Атила, който е наречен още бич божий.

Религиозни фанатици и външни врагове са успели да заличат голяма част от културното ни наследство и да замъглят съзнанието на народа ни. Въпреки това не са успели да заличат всичко. Книги могат да се изгорят, или подправят. Храмове могат да бъдат сринати, надписите лесно се трошат, но езика не може да се подправи.

Ние българите говорим развит вариант на речта на Орфей и героите от Троянската Война.  Успели сме да преживеем много чужди владичества – персийско, римско, гръцко, турско...Тези подтисници не са успели да ни претопят, нито унищожат защото в нас е заложена искрата на началото. 

Оцелели сме защото сме упорити и силни. Днес може държавата ни да е в упадък, но това не е повод да плачем. Напротив, трябва да гледаме на бедствието като възможност да покажем на света за пореден път какво може нашия народ. Просто е нужно да си спомним кои сме – потомци на старите господари на Европа. На нас ни приляга гордо държание, а не поведение на слуги. Когато приемем ролята си, тогава ще се промени и съдбата ни. Ние сме тези, които ковем бъдещето си!

Използвана литература:

V.Georgiev, La religion Thrace, Actes du Troisieme Symposium International de Thracologie, 1983; 

ГЕТО-ДАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ И СМИСЪЛА НА ИМЕНАТА ИМ

Благодарение на Тит Ливий, Дион Касий, Йордан и др. знаем за владетелите на Стара Дакия. Тази голяма тракийска държава е обхващала територии от България, Румъния, Унгария, Молдова, Украйна... През I век преди Христа Гай Юлий Цезар възнамерява да нападне северните траки понеже се опасява, че са станали прекалено силни. Римския пълководец обаче не успява да изпълни намерението си. Марк Юний Брут и съмишлениците му убиват Цезар и така похода срещу Дакия се отлага с повече от сто години.

         http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Император Домициан е този, който пръв праща легионите си на север от Дунава в края на 80 те години на I век след Христа. Този поход също е обречен на неуспех. Рим даже е принуден  да се примири с унизителен мирен договор. 

Положението се променя по времето на император Траян. Той води две войни с Декебал – царя на даките. В края на втората война- 106 година, поради поражението си Декебал извършва ритуално самоубийство, а богатството му (тонове злато и сребро) е отнесено в Рим.

Това обаче не е кончината на северната тракийска държава. Само около шестдест години след тези събития, обитаващото Дакия племе костобоки показва на света, че все още има свободни траки. Костобоките не само прекосяват Дунава, но и преминават старопланинските проходи, достигат чак до Термопилите в Гърция. Този демонстративен поход става възможен с помощта на местното тракийско население, което страда от чуждата окупация.

През 273 г. Римляните преживяват още един кошмар. Свободните траки изгонват не само легионерите на Вечния град от Дакия, но дори и колонистите. Император Аврелиан е принуден да махне дъските от мостта на река Дунав опасявайки се от нови освободителни действия на нашите деди.

С това обаче главоболията на Рим не се свършват. През различни периоди, отново и отново предците ни многократно прекосяват Дунава. През 680-681 даже се стига  до постигането на независимост за Тракия. Тракийските територии на север от река Дунав са обединени с тези на юг от красивата ни река. След повече от шест века чуждо господство южните траки са най-после освободени от своите братя...

Това важно събитие ни бе разказвано по друг начин. Повтаряха се думите на задъханите от омраза римски летописци за "нашествието" на Аспарух. Казваха ни, че синът на Кубрат е дошъл в земите ни бягайки от хазарите.

Странното обаче е, че този “беглец” успява да смачка най-силната армия на Eвропа. И не само това, но и да изиска данък от владетеля на Римската Империя. Липсва всякаква логика, нали? Как един уморен, изтерзан и изтощен народ ще победи професионална и добре екипирана войска от опитни легионери? Как този новодошъл народ ще се обедини в една невероятно силна държава с хора, чийто език не разбира и, чиято култура му е чужда?

Много по-логично е да се приеме, че Аспарух не е беглец, а освободител на земите на юг от Дунава. В тази територия са живели негови роднини, които Рим е подтискал и облагал с тежки данъци. Без подкрепата на местното население княз Аспарух не би постигнал победа. Ако бойците на Аспарух не говореха същия език, както и подтиснатото тракийско население, то в никакъв случай не би се стигнало до смайващо бързата консолидация на Дунавска България.

Преди римляните да покорят Тракия, както на юг, така и на север от Дунава са живели едни и същи хора. Те са носили различни названия – гети, даки, мизи...но са делили един език, култура и произход. По същия начин днес названията добруджани, родопчани, шопи, странджалии и др. важат за хора говорещи един и същ език, делящи един и същ произход.

Ако разгледаме имената на гето-дакийските владетели ще видим, че те са обясними на български език. Золтес е тракийски цар от III-ти век преди Христа. Този наш владетел е притежавал Добруджа, а и доста земи на запад от тази област. Името Золтес е древния вариант на българските   Златушко,  Златан,  Злат, които идват от стблг. златъ-златен.

Друг гетски цар е Котела. Д-р Диана Гергова предполага, че този владетел е погребан в Голямата Свещарска могила. Неговото име е сродно на това на цар Котис и Котито (богинята-майка), среща се и през XVII век сред нас българите под името Котил. Значението на Котил, Котела е потомък, син, обяснение получаваме с българските думи котило, котя се. Котито означава - раждащата. Това е едно напълно логично название за тракийската  богиня-майка...

Ще добавя една интересна подробност за гетския цар Котела. Дъщерята на този тракийски благородник е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Цар Буруиста е живял преди около 2100 години. Страбон разказва, че този владетел направил своят народ силен посредством физически упражнения, въздържание и желязна дисциплина. Пълното подчинение на траките става ясно от това, че след като им било заповядано да изкоренят лозята си, те го направили- Страбон, География, VII.iii-11.

Несъмнено в историята на тракийския цар Буруиста е произхода на легендата за Крум и заповедта да се изкоренят лозята. Буруиста е сродно на българските Бурьо, Буро идващи от нашата дума буря. Вариант на наставката -иста (в Буруиста) се среща в старобългарски думи като буйестъ-   смелост, храброст. Буруиста значи бурен, бунтовен, борбен.

Скорило e друг владетел на северните траки. Неговото име е почти идентично на българското Скорил. То се обяснява  със старобългарското прилагателно скоръ-бърз. Скорило означава бързият. Наставката ло се среща и в други български имена като Ивайло, Борило.

В Добруджа, преди около 2200 години е царувал Канит. Явно се е  радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество. Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно, подобно e на фригийското Канути(еваис). 

Последното от своя страна е сродно  на минойското Канути. Всички те показват връзка с древната тракийска титла  акенас, която е по-стария вариант на старобългарската канас, канес-княз.

  http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGBM_351.jpg

  

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канути е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. кони, кани* – начало. По същия начин са образувани и имета на великите хетски царе Хантили и Кантузили, те биват изведени от хетската дума хантезия (кантезия)– начало, първи, първа част.  

В Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да се посочат царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

                                 http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адра, отговаря на ст.блг йендръ-бърз а аспос е кон, конник. Другото име -Хар-аспос притежава значението ярък, светъл конник. Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща и в името на хунът Харатон, а и в името на гетския цар Харнавон.

Харнавон означава светлият, благият, добрият, харният. Повечето изследователи смятат, че българския глагол харесвам, а и прилагателното харен са гръцки заемки. Това не отговаря на истината, по-скоро е верно обратното. В уелския език срещаме charedig/харедиг-харен, благ, chared/харед-обич, харесване. В земите на Стара Британия са били стационирани доста траки, но не и гърци.

Това е интересен факт, но по-интересното е, че името Хараспос носи същата семантика както и името на княз Аспарух – светъл ездач. Не може да пренебрегнем това, че частицата аспа от името на Аспарух се среща в имена на владетели от  Добруджа почти девет века преди “идването” на старите българи. Моля ви, обърнете внимание, не девет, не деветдесет години, а почти девет века  преди официалната “поява” на дедите ни на Дунава, имена сродни на това на Аспарух са се ползвали в земите ни.

Как да вярваме тогава на плюещите отровни думи римски летописци ? Защо да забравяме твърдението в “Именника на българските владетели”, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от Дунава? Т.е. през втори век, точно тогава когато траките се съвземат от войните с Рим, неизвестния автор на Именника е поставил началото на Българската Държава. Това де факто не е начало, а само възраждане. Тъй както през XII век България не е основана от Асеневци, а само освободена от чуждото подтисничество.

Ние българите имаме смайващата способност да правим невъзможното. Тровят ни, изгарят ни, мачкат ни, а ние отново се надигаме. Враговете ни са убивали най-способните от нас, отвличали са най-умните...и пак сред нас се раждат герои и гении. Подобно на орфеевото цвете българите не се оставят да бъдат победени от смърта. 

Ще завърша с прекрасните думи на Иваничка Георгиева: “Особено важна черта в етническопсихологическата характеристика на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да не бъде победено от човека. Последния е способен винаги да намери някакъв изход...Българина винаги поставя себе си над демоничните и митични същества – змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисницине могат да бъдат заблудени, самодивите омилостивени. За него (българина) и дявола не е така страшен защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за Господ, който понякога е несъобразителен и не всякога всесилен. Обобощен образ на тази идея намираме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че може да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с Бога – Господ да падне от небето и с него ще се борим!..”

Явно е истина вярването на древните гърци, че траките се родили от пепелта на титаните, които се опълчват срещу боговете. Изгорени от мълниите на Зевс, непокорните гиганти не изчезват в небитието, напротив, от тяхната прах се надига такъв силен народ, който ще остави отпечатък на три континента. Ние сме наследниците на този народ!

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Траките и техния език, БАН, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Езикът на траките, БАН, София, 1977;

3.Н.Иванова, П.Рачева, Имената на Българите, АБАГАР, Велико Търново, 2005;

4.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Старобългарски Речник, СЛОВО, Велико Търново, 2001;

5.Н.П.Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, Изд. Др. Петър Берон, София, 1987;

7.И.Христов, Римските Императори в Тракия I, UNICART, София, 2009;

8. И.Христов, Римските Императори в Тракия II,  UNICART, София, 2010;

9.I.Grumeza, Dacia: Land of Transilvania-Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009;

10.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;

11.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канути бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам.