ГОТСКИТЕ РУНИЧЕСКИ НАДПИСИ И ТЕХНИЯ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

Понастоящем у нас се наблюдава едно печално, дори бих казал – страшно явление. Става дума за опитите на една сравнително малка група хора да изкара обитавалите нашите земи по време на Античността гети, наричани още готи, германски народ. Някои индивиди, като например г-н Росен Милев дори внушават, че нашата кирилица е вдъхновена от “готската азбука”, която била изобретена от Вулфила.

Г-н Милев търси отчаяно “готски-германски” топоними защото без тях няма как да се говори за присъствие на стари германи в земите ни. Намиращият се край Каспичан топоним Кирека бе обявен за готски въз основа на приликата с шведската дума kyrka-църква, a това меко казано е крайно несериозно:

“One of them is a small rock cave-church with two stone pedestals dated to the 5th century located in the area Kyrika near the city of Kaspichan and the regional center Shoumen in north-eastern Bulgaria. Like the toponym, Kyrika (=church, in modern Swedish ‘kyrka’) is of Gothic origin.”

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Първо – гот наречен Вулфила не е съществувал. Този вариант на името на гетския владика е подбрано понеже показва прилика с германската дума Wolf-вълк. Филосторгий, яваващ се съвременник на владиката на готите, познати по-рано като гети,  използва името Урфил. Филосторгий обяснява също и това, че Урфил е кападокиец по произход, а определени учени като Франк Тромбли смятат, че кападокийския език е сроден на фригийския (т.е. принадлежи на тракийското семейство бел.моя).

Второ – готският език не е шведски, а и правилното транслитериране на българския топоним Кирека е Kireka, а не Kyrika, но тук явно се прави опит за сближаване с шведската дума kyrka и дефиниране на българския топоним като старогермански по произход.

По-важното е, че в набедения за готски  “Codex Argenteus” думата kyrka-църква не присъства изобщо. Там думата за църква е aikklesijo, а за храм се ползват думите  alhs, gud hus. Доста странно, че човек, който се пише за вещ по готския въпрос не знае най-елементарни неща.

В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, височина, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, wigs-път. 

Нито една от тях не присъства в късноантичнатата или ранносредновековната топонимия на България. Това означава, че хората, чийто език е запечатан в кодекса, никога не са обитавали земите ни.

Азбуката ползвана за “Codex Argenteus”  е съставена от 25 букви, като не съдържа кирилическите букви Б, Д         З, Ж, И, С, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ю, Ѣ, Ѥ, Ѧ, Ѩ, Ѫ, Ѭ. Най-ранните форми на кирилическите букви A, В, Г, Е, К, Л, М, Н, О, П, Р, се отличават стилистично от съотвествията им от кодекса.

Азбуката от Codex Argenteus -неизвестен лангобардски автор (бел. моя) http://proel.org/img/alfabetos/gotico.gif

Имайки предвид тези факти, можем да отсъдим, че само човек със слаби познания, но за сметка на това с богато въображение и пълна липса на чувство за отговорност може да направи твърдение, че кирилицата е вдъхновена от азбуката, с която е изписан “Codex Argenteus”. 

Друг важен момент е това, че азбуката, с която е изписан така нареченият “Codex Argenteus”- “Сребърен Кодекс”, набеден за превода на Урфил, никога не е ползвана от старите  готи, а самият кодекс няма нищо общо с готската библия, която реално е “Библия Бесика” и все още не е намерена.

Въпросната писменост от нареченият “Codex Argenteus” е лангобардска, Юлия Хаджи Димитрова е представила достатъчно доказателства за това в книгата си “Gothae sive Getae - Готи сиреч Гети”.

През 2008 г. проф. Чилингиров даде подробни обяснения въпроса за етническата принадлежност на готите, характера на “Codex Argenteus” и т.н. Това нашият учен направи в работата си “Гети и Готи”, a и в последвалите “Готи и гети в историческите извори”, “Българската Църква” и т.н.    

Настоящата работа засяга една съвсем различна тема – готските рунически надписи. За руническия надпис върху копието от Ковел, Украйна не съм споменавал до този момент. Артефактът е намерен през XIX век и още тогава предизвиква интерес, като разбира се, са направени опити гравираното послание да бъде идентифицирано като принадлежащо на германски език, въпреки, че много факти не позволяват това.

Самото острие е от тип, който е чужд на германските народи. За оръжието на тези хора Корнелий Тацит казва следното: “Te носят копия нарeчени на техния език фрамай– с къси и тесни остриета, но толкова остри и лесни за боравене, че могат да се използват както са близък бой, така и за хвърляне”- ” they carry spears - called frameae in their language - with short and narrow blades, but so sharp and easy to handle that they can be used, as required, either at close quarters or in long-range fighting.”

https://facultystaff.richmond.edu/~wstevens/history331texts/barbarians.html

Копието от Ковел, по чиято повърхност има гравирани руни е с широко, масивно острие, т.е. - пълна противоположност на типичните за германите остриета, но е идентично на копията ползвани както от северните, така и от южните траки поне от времето на Бронзовата епоха. Намереното в Ковел копие е идентично със сарматски копия, а за сарматите Прокопий Цезарийски обяснява, че принадлежат на семейството на гетите -Proc.B.G.III.ii.2-3.

Сарматски руни и сарматски копия с руни идентични на тези от готските копия

http://flibusta.site/i/93/249293/i_086.jpg

Има и други особености, на които трябва да разгледаме. Освен руническия надпис, на който ще обърнем внимание след малко, по острието има гравирани особени символи, които някои изследователи наричат тамги. Te ce срещат по доста по-старите тракийски оръжия, а разбира се и по артефакти принадлежащи на старите българи. Тези важни подробности са убегнали на хората идентифицирали копието от Ковел като германско. Защо ли?

сарматски руни, най-старите примери са от територията на България

https://qrim.org/wp-content/uploads/2016/01/p1-37.jpg

Да разгледаме надписа от Ковел. Руните показват близост с фригийска, карийска, ретска, венетска и латинска писменост. Текстът е кратък, а четенето е TILARIDS/ ТИЛАРИДС. Един от най-ранните опити за превод е от Едмунд Вебер като той смята, че значението на думата е “нападател” – Anstürmer, Angreifer. По-късно любители и поддържници на виждането, че готите са германи, се опитват да изкарат надписа готски, германски, но с много напъни и без много успех.

                                             Копие от Ковел, Украйна (по Вебер)

Най-добрият кандидат за елемента ТИЛ/TIL е украинската дума тíло-тяло. Близки са също стблг. тѣло, а и блг.диал. тило-тяло. За елемента РИД/RID може да се предложи стчсл./стблг. рить-ритам, удрям.

ТИЛАРИДС/TILARIDS означава тялоубиец, човекоубиец, удрящ тялото, поразяващ тялото. Думата е изградена по същия начин както тракийската, т.е. древнобългарската (теоним) Kανδαύλης/Кандаул-кучедавец, кучеубиец.

Интерес представлява и надписа върху върха на копие от Мюнхенберг. Това острие също е широко и масивно, и подобно на острието от Ковел също има както рунически надпис, така и тамги. Трискелът и свастиката се срещат по тракийските монети, срещат се и няколко хиляди години по-рано по тракийската керамика. Една от тамгите се среща върху ножницата на меч намерен в могилата Рошавата Драгана, Старозагорско- I-II век, т.е. нашите знаци са най-стари. По втулката могат да се видят равнобедрени триъгълници – един от най-характерните орнаменти на старите балканци влезли в историята под името траки.

                                 Копие от Монхенберг, Германия(по Вебер)

Надписът от копието от Мюнхенберг се състои от една дума, тя е RANJA/РАНЯ. Едмунд Вебер предлага превод: бегач -“Anrenner”. В Уикипедия пък се твърди, че обяснение може да се получи с “Вулфиловата” дума rannja–бегач. Да обаче в кодекса няма такава дума, там срещаме ran-бягам. Смятам, че най-добрия кандидат е стблг. рана, която пък е сродна на праслав. (древнбълг. бел.моя)  *ranja-ранявам -БЕР, Т. VI, 183.

С копието се ранява противник, причинява се смърт, а това показва, че нашата дума действително е най-подходяща, да не забравяме и факта, че тамгите са български и се срещат най-рано у нас.

Няма как да подминем и надписа върху златната торква от Пиетроаса, Румъния. Понеже съм засягал този артефакт в друга своя работа, тук ще дам само превода.

https://www.arild-hauge.com/arild-hauge/eu-rune-pietroassa.gif

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/69/Pietroassa_Inschrift.jpg

Четенето на руните е от ляво надясно:  ГУТАНИОВИХАИЛАГ

Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване, в Уикипедия можем да срещнем: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали с латинското име Йовис.

По отношение на граматиката също се появяват проблеми. В лексиката на “Сребърния Кодекс” няма дума hailag-свят, свещен, там срещаме weihs, weihai-свят, свещен.

В “Сребърния Кодекс” прилагателното готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани върху торквата, не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е: ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан. Името Гутан е сродно на българските Гута, Гуто, Гуте, Гутил, Гутин, Гутина и др. Те са споменати в "Български Именник" на Йордан Заимов.

Срещащото се в Гутан кончание -ан, се среща и в българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е създателят на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. 

Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов (в Гутан-иов) служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна диалектна форма на стблг. стчеркслав.   ХАЛУГ(А)   - ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Това, че готските рунически надписи могат да бъдат преведени на български език не е случайно. Не е случайно и съществуването на готските имена Булгаран и Булгарик.

Да не забравяме и това, че готските лични имена, Видимир, Витимир,  Гнив,  Остро,  Бериг, Беса, Видигоя, Caва не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава ясен смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

До преди 1998 г. считах готите за германски народ. След като се запознах с работата на Ганчо Ценов “Кроватова България и Покръстването на Българите”, разбрах, че не само аз, а целият свят е бил лъган. Готите, които карат Рим и Константинопол да треперят, са древен тракийски народ познат под името гети. По-късно, през 2008 г., благодарение на работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи” узнах важни подробности за това как историята на гетите е изкривена и фалшифицирана така, че да пасне на интересите на чужденци.

Гетите са ключов народ в европейската история, защото се явяват основоположници на културата на северозападните славяни и германите, както преди век обясни Никола Йонков Владикин. 

Гетите, които остават на Балканите се съюзяват с княз Аспарух и така с обединени сили прогонват римляните от земите ни. Тези гети са известни в старите извори като Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σκλαβηνοι, Sclavos, Sclaui.

Eзикът, който говорят тези хора е идентичен на езика на старите българи, чието древно име е мизи. Това е причината двете групи да се смесват смайващо бързо и без проблем – факт, за който свидетелства Страбон:  “Елий Катон докара от земите отвъд Дунава 50 000 души от гетите – племе говорещо същия език като траките, засели ги в Тракия и сега те се наричат мизи.”“Aelius Catus144 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace145 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.146 And they live there in Thrace now and are called "Moesi".

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Общите корени и идентичния език на гетите, наречени още готи и българите е причина да се прави отъждествяване на българите с готите. 

Малко хора знаят, че по време на Средновековието, сърбите са считали българите за готи. Юлия Хаджи Димитрова дава в работата си интересен пасаж от житието на сръбския владетел Стефан II :”Jeдан отметник од истого племена Гота, заног и бугарског, по имено Стрез.” .“Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.”

Димитрова дава и от други документи, в които се говори за същия българин на име Стрез: “Jeр и таj Готин, поменути Стрез, беше чуван храброшћу много.” – “И така този Готин, споменатият Стрез беше много прочут със своята храброст.”

Българинът Стрез е споменат и в житието на Св. Сава: “Jeр измирив се са Гръцима и прионув своjм Готима, сабра от обоjих много наброjено мноштство свакоjких народа.” “И като се помири с гърците, заедно със своите готи, той (Стрез) събра безбройно множество от всякакви народи...”

Най-интересния пасаж обаче идва от работа на Григорий Цамблак и то не само защото той е българин, но и защото указва къде са живели готите известни и като българи през 1330 г.: “Григориjе Цамблак : Па сабравших и од ова Гота, коjи живе с друге обале реке Дунава…” – “Григорий Цамблак:  Та събра и от ония Готи, които живеят от другата страна на Дунава...”

Земите на север от Дунава са традиционната тертитория на най-храбрия и същевременно най-праведния тракийски народ – гетите. Най-рано за тях пише Херодот, давайки сведения за похода на персите срещу скитите. Пет века по-късно Страбон представя ценна информация за гетите и техния мъдрец Залмоксис. А през IV век след Христа, Св. Йероним споменава гетите и уточнява, че те са християни.

Описвайки събития от V век, Теофан Изповедник прави едно много интересно изказване: “ През тази година (497 бел.Ю.Хаджи Димитрова), армия състояща са от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий...”.Tук готите заедно с бесите са наречени тракийски народи.

През VI век, Комес Марцелин пише за гетски нападения в Западните Балкани. Отново през VI век, но по-късно от Марцелин, Йордан обяснява, че гетите вече носят име готи и локализира огромния народ на мало-гeтите в лоното на Стара Планина. Уповавайки се на сведения на Валафрид Страбон, д-р Ганчо Ценов уточнява, че в Северна Добружда, по-точно Томи, през IX век църковната служба се води на готски език.

Съдейки по това, че XIII и XIV век, сърбите, а и самият Цамблак считат готите за част от българския народ, можем да говорим за континюитет от 1800 години. Не бива да забравяме и Отец Паисий, който през 1762 г. твърди, че българите са били познати и под името готи.

Някои хора опонират на виждането, че готите са гети и роднини на българите познати по време на Античността под името мизи, понеже има сведения за война между българи и готи. Това всъщост не е аргумент, а просто опит за отвличане на вниманието.

Та нима по време на Пелопонеските войни, гърци от Атина не се бият с гърци от Спарта? Нима по време на Луций Корнелий Сула римляни не се изправят срещу римляни? Нима германи не воюват с германи, както знаем от Гай Юлий Цезар? Да не забравяме и факта, че одрисите на цар Севт атакуват тините, които също са траки. Военният конфликт между две групи хора не е гаранция, че тези групи не са от един и същ произход.

Осъзнавате ли какъв е мащаба на манипулациите на нашата история? Осъзнавате ли какво огромно количество средства са хвърлени и още се хвърлят, за да се укрие истината? Огромният гетски народ бе изтрит от страниците на историята, за да може да се говори за трайно присъствие на германи на Балканите векове преди времето на княз Аспарух.  

Отричането на факта, че дунавските славени са гетите пък бе в услуга на възникналото по времето на Екатерина II виждане за славянска прародина далеч на север от Дунава. Дефинирането на старите българи като тюрко-татари, угро-фини, иранци и т.н. също не е случайно. То цели да се отвлече вниманието от ролята на дедите ни в оформянето на културата на народите на Източна, но и на Западна, Северна Европа.

Слава Богу, има учени като Erik Nylen, който дава информация за тракийския характер на намерения в Гундеструп, Дания сребърен котел. Разполагаме и с проучването на Георги Сотиров, който доказа, че името на граничещото с Дания море познато в древността като Мори Маруса е обяснимо на български език и притежава значение Море на Мраза, т.е. замръзнало. Тези данни показват, че в далечното минало разпостранението на култура е от Балканите на север, а не обратно.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005 

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017.

4.А.Чилингиров, Българската църква Изследвания, факти, документи, Херон Прес, София,  2014;

5.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012; 

6.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, Акад. Изд. Проф.Марин Дринов, вт.изд. ред. М.Рачева, Т.Ат.Атанасов, автори В.Атанасов, Хр. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Атанасов, София, 2012;

7.E.Weber, Kleine Runenkunde, Nordland Verlag, Berlin, 1941;

8.W.W.Skeat, A Moeso-Gothic Glossary with an Introduction an Outline of Moeso-Gothic Grammar, Asher & Co, London, 1868;

9.F. R. Trombley Hellenic Religion and Christianization: c. 370-529, Part two, E.J.Brill, Leiden,1995;

10.E.Nylen, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schweden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, STUDIA GOTHICA, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

11. G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institite of Onomastic Sciense, Ukrainian Free Academy of Sciences, Qebec/Winipeg, 1969;

Извори от интернет:

Р.Милев, Родина сме на две азбуки, Вулфила, готите и европейската ни идентичност (посл.вид. 19-12-2019)

https://www.slovo.bg/old/litforum/208/rmilev.htm

R.Milev Wulfila’s Cultural Heritage in Bulgaria and the Eastern Orthodox Tradition - WULFILA 311–2011 International Symposium Uppsala University June 15–18, 2011 Edited by Anders Kaliff and Lars Munkhammar Editorial board: Anders Kaliff, Lars Munkhammar, Ulrika Centerwall (посл.вид. 19-12-2019)

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Gothic runic inscriptions (посл.вид. 19-12-2019)

https://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_runic_inscriptions

ВАЖНИ ОТКРИТИЯ ЗА ОСОБЕНИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Ако човек следва истината, каквито и трудности да се появят, въпрос на време е те да бъдат разрешени. Понеже старата ни книжнина е унищожена от враговете на народа ни, ние сме принудени да търсим алтернативна информация. Ценни данни за речта на дедите ни наричани от римляни и гърци траки, са закодирани в личните имена на представителите на древното балканско население. 

Подлагайки на анализ тракийското име Бистрас/Вίστρας, акад.Владимир Георгиев предлага тълкуване със стблг. быстръ-бърз и сравнява с българското име Бистрьо. За Золтес/Ζολτης нашият учен търси обяснение със злат(ен) и дава като еквивалент българските имена Злати, Златан.

За името на божеството Мундру/Myndry[to?] нашият езиковед предлага обясненние със стблг. мѫдръ-мъдър и рум. (дак.) mîndru-горд, хубав (реално mîndru идва от мѫдръ-мъдър бел.моя). Името на богинята Земела/Σεμέλη пък е изтълкувано със стблг. землiа-земя.

Както се уверяваме – личните имена, а и тези на древните божества действително могат да предложат ценни сведения за речта на старите балканци, чиито пълноправни наследници сме ние българите. Това е причината да посветя дълги години в търсене на древни антропоними, теоними и т.н. Когато човек търси упорито, намира това, което му трябва, но невинаги е лесно намереното да се пресее и анализира.

Дълго време се чудех как да обясня определени тракийски женски имена поради необичайното им окончание – О. Става дума за Брауро – съпругата на едонския цар Питак, Теано – дъщеря на споменатия от Омир тракийски цар Кисей, а и една от жреците в Илион (Троя). В надписи се срещат Мино и Теато, а Кото, Котито е название на древна богиня.

По времето на Античността, на наша територия са живели жени с имена като Була, Дада, Дида, Ина, Котина, Меда, Менда, Нана, Тита. Окончанието А е типично за български женски имена като Дана, Тита, Цвета. Прочее, тракийските Дада, Дида, Ина, Тита, Менда, Нана, Котина, са в употреба при нас и в ново време, но нито в старите ни документи, нито в ново време се срещат български женски лични имена завършващи на О.

Феноменът може да се обясни с това, че с течение на времето речта се променя и определени особености се губят. Това безспорно е така, но в случая с Брауро, Теано и Теато и т.н. се оказа, че не само никаква древна особеност не е изчезнала, но дори намираме поредното свидетелство за това, че архаичен вариант на езика ни е говорен на Балканите дълго преди времето на княз Аспарух.

Защо да не е възможно гърците, които са записали имената Брауро, Теано, Мино и др. да са ги възприели във формата на звателен падеж? Окончането О е типично за традиционни български имена в звателен падеж: Стояно, Гано, Мино (от Стояна, Гана, Мина). Ha пръв поглед това изглежда странно, но има пример, който може да се посочи.

Става дума за българска заемка (бел.моя) в албанския език. В създадения от Владимир Орел “Етимологически Речник на Албанския Език” намираме думата teto-тета, тетка, леля. За нея, Орел обяснява, че е заета във форма на Звателен падеж, чието окончание е О: “teto f, pi. teto ‘aunt’. Borrowed (in the form of vocative in -o) from South Slavic, cf. Bulg teta, SCr teta (M e y e r Wb. 42 8 ). 0 TAGLIAVINI Dalmazia 267.”

Така разбираме, че Брауро, Теано, Мино са реално Браура, Теана, Мина, но поради слабото познаване на речта на дедите ни, гърците са възприели определени наши имена в склонената им форма (Звателен падеж). Допълнително доказателство за това е и факта, че женското име Нана е документирано и във варианта Нано/Nανω, като разбира се правилната форма е Нана .

Тук е мястото да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. B работата си “Траките и техния език” aкад. Владимир Георгиев уточни, че срещащото се в надписа на златен пръстен от Езерово лично име Ролистене, е във формата на Звателен падеж, т.е. несклонената форма е Ролистен. Това също е интересна подробност защото повечето български мъжки имена в Звателен падеж имат окончание Е: Добре, Светлане, Мирославе (от Добри, Светлан, Мирослав).

Какъв е шанса да е случайност, че старите тракийски лични имена са обясними на български език, а и се склоняват в звателен падеж точно както и българските. Какъв е шанса да е случайност и това: да има исторически сведения, че старите българи са наричани траки в далечното минао, а и доминантния антропологичен тип у нас е и доминантен антропологичен тип сред древното балканско население?

Можем ли да класифицираме като случайност факта, че речта на Орфей е регистрирано типично за българския екане и якане (според Вл.Георгиев най-характерната особеност на езика ни)? Или е пак случайност това, че в тракийския, неудареното Е се редуцира в И, точно както е и понастоящем? Чудо ли е, че умалителните наставки в тракийския са като тези на българския?

Няма случайности, няма чудеса, има неудобна информация. Както узнаваме от работите на Владимир Георгиев, а и Кирил Влахов*, определени елементи са оповестени, без обаче да се обясни тяхното значение. В научен труд на Н.Иванова, П.Радева се споменава, че над 700 регистрирани тракийски имена са оцелели в българската именна система (а какъв е броя на нерегистраните можем само да гадаем). Тази огромна цифра свидетелства за това, че за загуба на езика, a и културните традиции на местното население изобщо не може да се говори.

Преди повече от сто години, един родолюбив българин проучи миналото ни и осъзна, че траки и българи са названия на един и същ народ в различни времена. Този буден човек е Никола Йонков Владикин. Той е добре запознат с бита на българското селско население, което дори в началото на ХХ век (1901 г.) живее в землянки и полуземлянки, и казва за тези обикновени българи следното:

“Въпреки изтребителните ножове на виенските академици, на Дринов и Иречек тия траки с продължение на хиляди години стоят в своите коптори и не искат да измират!”

Опитите на поддръжиниците на догмите да отровят съзнанието ни, не са престанали, няма и да престанат скоро, но за разлика от миналото, днес има възможност неудобната за казионните учени информация да бъде разпространена и да стигне до много сънародници.

Когато всички сънародници осъзнаят, че не сме мешавица от три напълно различни народа, които по случайност се събират след 681-ва година, а сме потомци на на най-стария етнос на Европа. Когато всички българи разберат, че сме пълноправни наследници на тези, които създадоха първите градове на контитента ни, първата писменост и щедро раздаваха знания, тогава вече, познавайки корените си и силите си, ще започнем да ковем сами съдбата си – точно така, както правеха и дедите ни.

Използвана литература и пояснения:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

3.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

4.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

5.V.E.Orel, Albanian Etymological Dictionary, Brill, Leiden, 1998,

 *В книгата си “Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания”, проф. Влахов спомена, че още през Античността тракийският език е започнал да губи падежите си. Точно аналитичния характер на българския го отличава от другите сродни езици, а откритието на Влахов показва къде трябва да се търсят корените на това явление.

ХРОНОЛОГИЯ, КОЯТО ЩЕ ВИ РАЗГНЕВИ И НАТЪЖИ

Много хора смятат, че д-р Ганчо Ценов е първият български изследовател, според когото ние сме потомци на древен балкански народ. Други вярват, че първият наш сънародник опитал се да докаже местните ни корени е Георги Раковски.

Всъщност, най-рано истината за корените ни е казана от Отец Пасисий през 1762 г. В своята история той обяснява, че ние сме от потомците на Афет (библейският Яфет и реално пеласгът Япет бел.моя), т.е. принадлежим на старата европейска раса.

Малко по-късно, неизвестен автор създава така наречената “Зографска История” (1785 г.). В тази работа се твърди, че българите са на Балканите още преди времето на Александър Велики. 

През 1792 г. Спиридон Габровски написва история, в която също има сведения показващи, че ние не сме потомци на пришълци, а на древно, местно население. Най-ценното в работата на отец Спиридон е това, че той смята победителят на северните траки - император Траян, за победител на българите. 

Около педесет години по-късно, през 1844 г. излиза работата “Царственикъ или исторiа Болгарская”. В тази малка, но ценна книга също се казва, че цар Декебал  - противникът на император Траян, е властвал над българи.

В буквар създаден от Кузман Шапкарев през 1868 г., се казва ясно, че дедите ни са на Балканите още през Апостолски времена – I век. Отново един българин от Македония – Димитър Василев Македонски публикува история на народа ни, в която също се твърди, че дедите ни са покръстени от Апостолите. Свидетелства за местните корени на народа ни има и в издаден в Цариград учебник по история от 1876г.

През 1893г., с удивителна прецизност Гинчев дава обяснения за това защо в българския език се наблюдава изпадане на падежите, докато останалите сродни езици са падежни, като са дадени обяснения и за произхода на така наречения балкански езиков съюз. За разлика от нашите историци, Гинчев не вярва на писанията на враговете на дедите ни. Съвсем естествено е, че гърците, бивайки вечните врагове на местното балканско население, чиято земя и история си присвояват, няма как да кажат истината за събитията от времето на древността. Ето и думите на родолюбеца:

“Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски; той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия… Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?”

http://doktora757.blog.bg/history/2014/05/07/trakiiskata-teoriia-na-akad-cani-ginchev.1262994

Роденият през XIX и публикувал свои работи в началото на XX век (1901г.) Никола Йонков Владикин също не приема примиренческите виждания на българските историци, които покорно прекланят главица през теориите създадени от чужденци и обслужващи интереси на чужденци. За Владикин ние сме потомци на траките, които са повлияли голяма част от населението на Европа:

“Дако-гетите са учители на северозападните славяни и германите, останалото довършиха латинците, които внесоха почти целия си език в езика на европейските народи. Самите латинци или римляни, както говори преданието им, записано от Вергилий и Тит Ливий, били образовани от траките...”.

Няколко години по-късно, през 1907 г. д-р Ганчо Ценов публикува своята работа “Праотечеството и Праезикът на българите, историко-филологически издирвания”. В тази книга са слабо познати, но ценни исторически извори, които изясняват много спорни проблеми от миналото ни и показват, че сме потомци на древен балкански народ. Дадени са и доказателства, че титлата княз не е заемка от германски и, че нейното ранно предаване в старобългарските епиграфски паметници е под формата KANEC, KANAC. 

Д-р Ценов набляга на факта, че дедите ни никога не са носили титлата хан, нито държавата ни е била ханство, но вижданията му изобличават заблудите посети от тогавашната историческа школа и поради това този родолюбив учен бива несправедливо наклеветен, осмян, отречен, а в последствие и забранен за цитиране.

Само четири години по-късно, през 1911 г., Никола Йонков Владикин се изявава отново и прави впечатляващо изявление в книгата си “История на Древните Траки – от Новокаменния Период до времето на цар Борис”. То гласи: “Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на който Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпката иторията му, славата му, творческия му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството...Туй е тракийският народ...“

През 1912 г., един родолюбив и интелигентен български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, стига до истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи. Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.

През същата 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.

Д.П. Даскалов прави и други, вярни, но и невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.

Недълго след Даскалов, през 1926 г., в работата си ”Размишления върху произхода на българитѣ”, интелектуалецът и родолюбец Данаил Юруков представя своето виждане за местните корени на бъларския народ:

“Нашитѣ историци често се оплакватъ въ писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ отъ езика и наречието? Езикътъ и наречието сѫ нѣща, които най-вече се съхраняватъ въ всичкитѣ вѣкове и поколѣния.... Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота?”

Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

http://www.promacedonia.org/pamphlets/jurukov_1926.htm?#6

Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа. 

През 1929 г. д-р Селимински тълкува пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Според Иван Селимински, историята на политическото ни съществуване  се отнася до 1000 г.преди Христа и свършва на 1430 след Христа, т.е. в продължение на около 2500 години.

През  1937 (1938 г) излиза най-добрата работа на д-р Ганчо Ценов. Става дума за книгата “Кроватова България и Покръстването на Българите”. За пореден път Ценов поднася доказателства унищожаващи господстващите теории, но и за пореден път до промяна не се стига. Поддръжниците на догмите съумяват да укрият важните сведения.

Д-р Ганчо Ценов - автор на голям брой научни работи, които доказват местните корени на народа ни

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/%D0%94-%D1%80_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2_-_%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0.JPG

През 1938 г. се появава на бял свят и най-солидното доказателство за това, че официалните теории трябва да се преразгледат. Под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания на българския народ. Изследвани са огромен брой хора, а резултата е недвусмислен:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - с.111.Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното: “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.” – c.122.

През 1959 г. са публикувани от БАН, резултатите от други, нови, но все така мащабни антропологични проучвания на българския народ, които отново доказаха, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия. В тези антропологични проучвания се споменава и това, че доминантния тип при нас българите е понтийския, т.е. този, който е доминантен и при древното балканско население.

През втората половина на ХХ век ce появават и други доказателства за това, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени “не забелязват изобщо”.

Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969 г.. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.

Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.

През 1971 г. проф. Димитър Ангелов макар да смята старите българи за тюрки, все пак посмява да даде информация, която показва, че виждането на Васил Златарски е погрешно: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”.... На друго място в книгата си, проф. Ангелов допълва: “По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

През 1972 година, проф. Евгений Теодоров написа в книгата си за древнотракийското наследство в българския фолклор, че ние с право можем да се назовем наследници на една от най-древните култури на човечеството.

През 1987 г. Николай Колев представя доста интересни изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:

“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

·        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

·        вършитбата с диканя,

·        култивирането на лозята и направата на вино,

·        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

·        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

·        грънчарското колело;

·        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

·        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

·        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

·        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

·        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

·        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

·        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

·        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

През 1993 г. излезе работата на проф. Иваничка Георгиева, която намира следи от култовете към Дионис, Бендида, Хермес и т.н. в нашия фолклор и дори говори за вероятно по-късно запазване на по-компактни маси тракийско население.

През 2010 г. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов, в уникална публикация тълкува особените ритуали по празнуването на Атанасовден, като останки от култа към древното божество Сабазий. Същият този бог, който е известен и като Сабадий и, чието име акад. Вл. Георгиев, цитиращ Грегоар и Бонфанте дава тълкуване със стблг. свободь-свободен.

През 2011 и 2013 година излязоха резултатите от първите мащабни генетични проучвания у нас. Установено бе, че най-често срещаните хаплогрупи у нас- R1b/R-L*23, J-M241, E-V13, I2, са наследени от хора обитавали земите ни от преди 12000-9000 години:

“Within the country, the genetic variation is structured in Western, Central and Eastern Bulgaria indicating that the Balkan Mountains have been permeable to human movements. The lineage analysis provided the following interesting results:

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea. On the whole, in light of the most recent historical studies, which indicate a substantial proto-Bulgarian input to the contemporary Bulgarian people, our data suggest that a common paternal ancestry between the proto-Bulgarians and the Altaic and Central Asian Turkic-speaking populations either did not exist or was negligible."

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

В проучването, чиито резултати бяха публикувани през 2013 г, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

През 2017 г.се появи една много ценна книга: “Българите, основоположници на европейската цивилизация”. Авторът ѝ – Евгени Делев предостави резултатите от огромен брой проби на генетични изследвания на наши сънародници. За пореден път стана ясно, че ние българите сме се оформили като народ на Балканите, но не след прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

През лятото на 2019 г. г-н Делев бе поканен на интервю в телевизията, изнесе и няколко беседи:

Триумф на истината за местния произход на българите от Балканите!

https://www.youtube.com/watch?v=UeSkbWgttKY

Какво показват българските гени?

https://www.youtube.com/watch?v=DkkeBfg8wXI

Вече над 260 години различни родолюбци и защитници на истината представят убедителни свидетелства за това, че народът възхитил Омир, Херодот и Страбон никога не е изчезвал. Загубило се е само названието траки, използвано от римляни и гърци за обозначаване на дедите ни – древните българи.

Това е един нормален процес, който се среща и при други народи. Потомците на старите перси днес са известни като иранци, дедите на испанци и португалци са носили имената иберийци и лузитани, а тези, които понястоящем наричаме грузинци, са били познати преди повече от 2000 години като колхидци.

След като при други народи има изоставяне на старото име и приемане на ново, защо при нас това да не е възможно? Та нима антропологичният ни тип,  гените, културата и т.н. не свидетелстват точно за това, че народът ни се е оформил тук на Балканите?

Удивен съм от това, че свидетелства за местните ни корени, трупани в продължение на повече от четвърт хилядолетие (257 години) биват упорито игнорирани от историците ни.

Всеки може да заблуди, незасимо дали е обикновен човек, или доцент, професор, академик. Всеки учен може да бъде подведен от отклоняващите се от истината данни представени от негови колеги. 

Не е страшно да се сгреши, страшно е когато някой упорства в поддържането на заблудите, за да спаси собствения си имидж и его, без да се замисля, че не е редно да се жертва престижа на цял народ, заради репутацията на един индивид.

Напредък има само когато егото е победено и се следва истината. Един от най-великите учени живели през ХХ век е Нилс Бор. По време на посещение в СССР, той бива запитан какво е направил, за да създаде брилятна школа от физици. С типичната за характера си искреност и бодър дух Бор отговоря: “Просто ние по-старите учени не се боим да се покажем по-глупави от нашите по-млади колеги.”

Да кажеш истината и с това да признаеш, че в миналото си грешил е поведение, което е достойно за уважение, най-вече когато истината е в полза на твоя народ. Истината за корените ни има потенциала да обедини десни и леви, християни и мюсюлмани, слаби и силни, защото всички ние сме потомци на един велик народ, деца сме на хората, които запалиха искрата на цивилизацията. Всички ние сме потомци на тези, които пребродиха три континента и разнасяха светлина и добро. Престъпление е да бъдем оставяни да се лутаме в тъмнина и лъжи.

Благодаря на Грета Костова-Бабулкова за интересната информация!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ – ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw