ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”

Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.

Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.

Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.

В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.

                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!

ТРАКИЙСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА ПОТОПА И ВРЪЗКАТА Ѝ С БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

Много народи от различни места по света познават легенди за потопа. Шумери, евреи, гърци, индийци и др. са документирали сведения за страшното събитие. В епоса за Гилгамеш се разказва за Утнапищим – единственият човек преживял изпитанието на боговете, а след това и надарен с безсмъртие. 

Южните ни съседи са записали историята на Девкалион и Пира. Тези герои,  подобно на библейския Ной правят дървен ковчег, който ги спасява от водната стихия. В индийските пурани (древни предания) също се говори за ковчег, или по-скоро кораб, който трябва да спаси Ману – представителят на човечеството.

До преди известно време се смяташе, че това са свързани с религията легенди, но понастоящем вече е ясно, че в далечното минало, в следствие на сериозни климатични промени, е имало големи наводнения. Те са допринесли за края на определени селища, а и преселения на групи хора, чиито земи са пострадали от природното бедствие.

Както шумерите, така също евреите, индийците и др. са ставали жертва на големи наводнения, като преживелите са разказвали за събитията на своите потомци, които пък са предавали историите на идните поколения и така спомените за водната стихия причинила смъртта на мнозина са били увековечени.

Има разбира се и тракийска легенда за потопа. Тя е записана от живелият по време на Античността автор Диодор Сицилийски, който свидетелства, че речта на древните поселници на остров Самотраки е все още жива и се използва най-вече по време на религиозни церемонии. Тези хора помнели разкъсването на Босфора и Дарданелите в следствие на препълването на Черно Море с вода от различни реки. Огромна водна маса рукнала бурно и заляля значителна част от крайбрежието на Мала Азия, а и по-ниските места на Самотраки.

                            Остров Самотраки - Samothrace, photo of Ggia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/be/20020800_Saos_mountain_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Понеже водата не спирала се покачвала все по-нагоре, хората започнали да се молят на местните богове да ги пощадят. Поради това, че думите  им били чути и живота им спасен, обитателите на Самотраки издигнали олтари около целия остров и благодарели ежегодно c жертвоприношения на боговете за избавлението си дори до времето на Диодор Сицилийски (90-30 г.пр. Христа бел.моя) - Diod. Sic. V.48.

Остров Самотраки, Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Самотракийското предание е интересно понеже отразява истинско събитие и го представя доста реалистично. Действително, преди повече от седем хилядолетия, Черно Море е било сладководно езеро, а протокът, който ние познаваме като Босфор все още не е съществувал. 

Босфорът е  служел за мост между Европа и Азия и този мост е прекосяван много пъти в далечното минало. Поради покачването на водите  (в нашия случай явно се касае за затопляне на климата в Европа), от разтопените ледници и сняг се е получила огромна водна маса, която сравнително бързо е запълнила сладководното езеро и дори е започнала да прелива Босфора.

Вследствие на отмитата и ерозирала земна маса се заформило силно течение, което постоянно се е засилвало и отнемало все повече и повече от преградата между езерото и Мраморно море, докато се стигне до там, че милиони, дори милиарди тонове вода са потекли със страшен грохот в посока Дарданелите. Гледката е била ужасна, а шумът се е чувал на километри.

Жителите на градовете в региона е трябвало да ги напуснат колкото се може по-бързо и тези хора, които са успели за избягат от насилието на вълните, със сигурност са се считали не просто за щастливци, но и за благословени, подпомогнати от висша сила.

Диодор Сицилийски дава и други важни детайли. След потопа, Caoн - един от оцелелите (имащ божествен произход), събрал населението на едно място и му дал закони. Саон имал пет сина, на които поверил оцелелите водната стихия хора (1)*. На първият син Дардан се приписва основаването на град Дардания (Δαρδᾰνία) в Троада, като се твърди, че този човек властвал над много народи в Мала Азия, а също така е и праотец на населяващите Балканите траки наречени дардани.

Възможно е легендата за идването на Дардан в Мала Азия и установяването на тракийската власт там, също да отразява реално събитие – древна миграция на тракийския народ дардани, предизвикана от покачването на водите на Черно и Мраморно море. Дали преселението се е случило веднага след потопа, или известно време след това е трудно да се каже, но е факт, че от най-дълбока древност, земите на юг и на север от Босфора са обитавани от едни и същи хора, които в епохата на Античността са познати под името траки, а след ранното Средновековие и като българи.  

Не само населението на Самотраки е запазило спомени за потопа, но и тези траки, които са населявали Централната част на Балканите. Понеже ние сме техни преки потомци, съвсем естествено е и в българския фолклор да има следи от събитията случили се преди хиляди години. Цитирайки работа на Й.Ковачев, Иваничка Георгиева разказва за народно предание, според което в далечното минало “хората правили кула, за да стигнат до Бога, но без негово позволение. Затова Бог я разрушил и потопил. Камъните от нея, които стърчат, са днешните планини.”

Високата кула от нашия фолклор едва ли е споменатата в “Старият Завет” Вавилонска кула, понеже в разказа за нея не се казва нищо за изпращане на водно бедствие от Бог, а само за това, че Той объркал езиците на хората, така те вече не били в състояние да си съдействат ефективно и да довършат огромната постройка, която трябва да стигне до небесните висини.

В несъмнено древното българско предание по-скоро намираме отражение на разказа за края на Атлантида, която в случая е преставена като огромна кула, но понеже легендата се предава от уста на уста, тя с течение на времето се променя и се запазват само неясни фрагменти от нея.

Най-рано за Атлантида пише Платон в работата си “Тимей”. Taм се разказва за разговор между елинският законодател Солон и египетски жрец, на когото е известно много древно предание за голям остров обитаван от хора притежаващи голяма власт над останалите народи.

Въпреки мощта си обаче, обитателите на Атлантида не били в състояние да предотвратят заличаването на държавата си от морските вълни. Трябва да се отбележи, че в творбата на Платон, локацията на Атлантида е далеч от Черно Море. Предавайки думите на египетския жрец, гръцкият автор локазилира легендарния остров отвъд Херкулесовите стълбове – Гибралтарският проток. Уточнява се и това, че Атлантида е била по-голяма от Либия и Азия (има се предвид само Мала Азия бел.моя) заедно.

Понтът – Черно Море, не е споменат изобщо, но това не бива да ни учудва. Напълно естествено е древни легенди да бъдат променяни до неузнаваемост. Понякога това е ставало без умисъл, но в определени случаи редакции са въвеждани, за да обслужат определени политически интереси. Преданието е документирано от враговете на дедите ни и може да е променено дълго време преди да е достигнало до Платон, който без да подозира го е предал в силно изменен вид.

Колкото и древна да е легендата, колкото и да е променяна в продължение на хиляди години, ние все пак можем да намерим важни неща. Ако разгледаме названието Атлантида, ще видим, че то принадлежи на тракийската ономастика (2)*. Описвайки земите на траките, Херодот споменава за река Атлас, която се влива в Дунава – Her.IV.49.

Не е изключено, още преди потопа, хора дошли от земите край река Атлас да се преселили на югоизток и да се установилие по бреговете на сладководното езеро, което след време ще бъде наречено Понт, а още по-късно ще получи името Черно море. Идвайки на ново място, те основават селище с име изведено от названието на река Атлас. Това не е нещо необичайно, Рим – Вечният град, носи името на река Румон (древното название на Тибър).

Обитавайки място със стратегическо разположение, а и имайки с достатъчно ресурси, жителите на Атлас – прототипът на Атлантида, нарастват на брой, нараства по големина и градът им, ставайки нещо уникално за древната Европа. Каменните стени на това селище, високите постройки, са възприети като огромна кула. Все пак, по онова време, основната част на европейското население живее в колиби и землянки и не познава луксът, а и благоденствието на жителите на градовете край Черно Море.

Понастоящем се знае, че край Варна е имало важен металургичен център, в който е ставало разпределението на предмети от мед и злато. Създателите на Варненската цивилизация са търгували не само с близките си съседи, но са изнасяли стоките си на големи растояния. Това е най-ранният случай на търговия на далечни растояния. Напълно възможно е представителите на това забележително напреднало за времето си население да са преселници от Атлас-Атлантида и бивайки носители на невероятно напреднали за времето си знания, да са съумели да си изградят име на велик и силен народ.

След покачването на водите на Черно море, жителите на Атлас-Атлантида са били принудени да търсят ново място, на което да се установят. Едни хора са избрали земите край Провадия, Дуранкулак, а други са потеглили надалеч. Всяка група е разказвала на потомците си за величието на стария Атлас-Атлантида, като с течение на времето са се губели подробности и накрая, след дълги векове, в нашия фолклор се е запазил само смътен спомен за градът подобен на голяма кула, потопен от пратените от Господа води.

Наглед незначително, българското предание за потопа е едно от доказателствата за древните ни балкански корени. Ако различни агресори не бяха унищожавали систематично книжнината ни, а и не бяха премахвали със заговори и убийства жреческата и благородническа прослойка, то ние щяхме да знаем повече подробности за далечното си минало. Уви – едва ли може да бъде посочен друг народ, който да е бил принуден да изтърпи това, което сме изтърпели ние. Едва ли има друг народ, чиято култура е унищожавана така методично както нашата.

Ето обаче - нас ни има, живи сме, а и не сме никак малко, макар, че враговете на народа ни постоянно се опитват да ни внушат, че сме се стопили и, че сме на изчезване. Това не е така, просто сега сме в момент на изпитания, нищо повече. Такива изпитания дедите ни са преживели многократно и не просто са оцелели, но и са станали по-силни. 

Трудните времена са закалка за стойностните народи, без трудности и борби един народ дегенерира и загива. Като се има предвид през какво сме минали, може спокойно да се каже, че за България има бъдеще. То обаче трябва не трябва да се чака като някакво чудо от Господа, нужни са дела и всеки може да даде своя принос.

Никой не може да те спре да правиш добро. Никой не може да ти забрани да помогнеш на по-слабия. Понякога страхът пречи да бъдат порицани лошите хора, но този страх трябва да се преодолее защото лош не ознаава всесилен. 

Когато добрите и почтени хора се хванат ръка за ръка, ще осъзнаят, че лошите са малко и, че тяхната "мощ" се крепи на илюзия пленила съзнанието ни. Никога няма да ми омръзне да повтарям думите на една будна българка - Иваничка Георгиева, която е осъзнала истинските качества на народа ни:

 “Особено важна черта в етнопсихологическата ха­ рактеристика на българина е неговата увереност и оптими­зъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може — да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага — да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краища­ та ще победи.

Българинът винаги поставя себе си по-високо от де­моничните и митични същества: змеят е лековерен, вампи­рът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самоди­вите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен..." 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=I7uc9rZcGa0

Използвана литература и пояснения:

1.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

2.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

3.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Извори от интернет:

Timaeus by Plato, written in 360 BC, transl. B.Jowett  (посл.вид. 08-06-2019);

http://classics.mit.edu/Plato/timaeus.html

The Library of History of Diodorus Siculus publ.in Vol. III of the Loeb Classical Edition, 1939 (посл.вид. 08-06-2019);

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/5D*.html

DARDA´NIA (посл.вид. 08-06-2019); http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D2%3Aentry%3Ddardania-geo

(1)*Има една интересна подробност, на която трябва да обърнем внимание. Диодор разказва, че Саон разделил оцелелите от потопа на пет групи. Старите балканци -пеласгите, които са споменати в Стария Завет като пелистимци, филистимци, ce установяват в Левант в края на Бронзовата е началото на Желязната епоха и основават там пет града. Имената на тези пет селища са Гет, Газа, Аскалон, Акрон, Асдод (Гат, Газа, Ашкелон, Екрон, Ашдод).

На пръв поглед това изглежда случайно, но в ирландските предания намираме историята на народа болги, които в дълбока древност, идвайки в Ирландия разделя страната на пет части  и въвежда закони. За тези болги се казва, че второто им идване в Ирландия от земите на Тракия е станало по времето на Кир Велики.

Не можем да забравим и разказаната от Теофан Изповедник за княз Кроват (Кубрат) и неговите пет сина. Реално ние разполагаме само с имената на Бат Баян, Котраг и Аспарух, другите двама не са споменати по име. Напълно е възможно историята за княз Кроват Кубрат и синовете му да е отражение на една легенда от древността.

 (2)* Проф. Иван Дуриданов смята, че името Атлас идва от и.е. *adu- течение и сравнява с авестийската дума аδu-течение, поток, канал. Аз лично смятям, че значението е подобно – течение, движение, но коренът е *at/yat, намираме го в арийските думи at-движа се, скитам, вървя продължително, yat-движа се, вървя пътувам. Сродна дума намираме в стблг. ити-отивам, пътувам.

“БУКВИ” НА 7000 ГОДИНИ

Преди няколко дни, в майския брой на “Списание 8” бе публикувана статия, която създадох съвместно с г-н Александър Мошев. Явно интересът към тази работа засягаща развитието на писмеността в нашите земи е голям, понеже получих доста лични съобщения във “Фейсбук”, a и писма по електроната поща.

Някои сънародници живеят в чужбина, а им се иска да прочетат новоизлязлата информация. За други е важно да разберат как са събирани данните за материала. Трети пък желаят да узнаят какво е подтикнало мен и г-н Мошев да развием тази тема и как точно сме направили това. Разбира се имаше и ред други запитвания.

Ще се опитам да дам отговор и на трите основни групи интересуващи се. Българите живеещи извън Родината – в Западна Европа и САЩ, могат да получат достъп до електронния вариант на списанието сравнително лесно, възможен е абонамент за електронния вариант на “Списание 8”. На страницата на списанието е дадена ясна информация.

https://www.spisanie8.bg/абонамент.html#digital

По отношение на това как са събирани материалите мога да кажа, че става дума за дълъг процес, поне при мен се касае за период от около двадесет години. В миналото не бе никак лесно да се намери информация противоречаща на установените виждания  в науката. Траките бяха обявени за безписмени и толкова. Постулатът се превърна в догма, към която малцина посмяха да изразят критика.

Навремето дори не бях и подозирал, че автори като Алкидамант и Тацит са смятали Орфей и Лин за създатели на азбуката. Не бях чувал за тракийските книги, за които говори Платон, нито за споменатите от Еврипид плочици с  Орфеева мъдрост. Голяма изненада за мен бе това да науча, че Паламед не е грък, а пеласг, а и, че по негово време –XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3300 години, трояните са пишели с фригийската азбука.

По-късно разбрах, че в нашите земи са намерени древни предмети, по чиято повърхност има знаци, които учените интерпретират като ранна форма на писменост. Докато през 70-те години на ХХ век се е смяташе, че особените символи от Балканите съперничат на най-древните писмени знаци от о-в Крит, то тридесетина години по-късно, редица чужди учени като Харалд Харман, Марко Мерлини и др. са уверени, че най-древната писменост е възникнала на Балканския полуостров и от нея е произлязла критската.

Откритията на древни съдове със знаци, по-точно артефактите от с. Хотница, с.Рибен, гр. Нова Загора потвърдиха виждането на Хаарман, Мерлини, Ръгли и др. относно това, че на Югоизточна Европа може да се гледа като на люлка на писмеността. Реалността показва, че не край Нил, Тигър и Ефрат хората са се научили как да пишат най-рано, старите балканци, яващи се наши деди са били първите.

Аз имах и свои лични открития. Когато започнах да изучавам Линеар А и Линеар Б – писменостите  използвани  на остров Крит преди около 3750-3550 години, забелязах интересни неща. Знакът имащ звукова стойност А се оказа напълно идентичен на глаголическата буква А, като приликата е във форма и звукова стойност.

Ако бе само това, то аз бих го отдал на случайност, но смайваща прилика намерих също между глаголическата буква Б и критски знак, на който определени учени придават звукова стойност ба/ва. Стана ми ясно, че едва ли се касае за второ уникално съвпадение.

Удивлението ми нарастна когато намерих нерегистриран Линеар А знак, който е напълно идентичен по форма на глаголическата буква В. Тук впечатление ми направи не само огромната прилика, но и факта, че критския знак е игнориран от специалистите, които е трябвало да му дадат каталогичен номер, а не са го направили. Защо???

Сравнение на критска писменост от Бронзвата епоха с глаголически букви

Знайки, че древният критски знак имащ звукова стойност ко, може да се чете и го, направих отново сравнение с глаголицата и отново дъхът ми спря. Тук наистина не можем да говорим за идентични форми, но близостта изобщо не може да се отрече.

Същото важи и за принадлежащият на Линеар А и Линеар Б знак дво. Той, поне според мен също показва голяма близост с глаголическата буква Д.

Списъкът на близки по форма и звучене знаци е доста дълъг и е необяснимо как нито един български учен не е забелязал това. Всъщност не съм съвсем прав, приликите са забеязани и то отдавна от Георги Сотиров, но той не работи в БАН. Нашите специалисти не признават труда му, което е не само жалко, но е и ощетяване на науката.

Сравнения на критска писменост от Бронзовата епоха (1) с глаголически букви (2) по Сотиров

В крайна сметка намерих по-голям брой съотвествия (от тези а Сотиров) между глаголическите букви и древната критска писменост. Това откритие бе последвано от още едно – оказа се, че и старобългарските руни имат огромен брой съотвествия в Линеар А и Линеар Б. Както при глаголицата, така и при руните, и дума не може да става за любопитни съвпадения.

Сравнителните таблици на глаголица и старобългарски руни с критската писменост от Бронзовата епоха са представени в новия брой на “Списание 8”. На има с.26 даже представено тълкуването на значението на комбинациите от руни по розетката от Плиска. Всяка комбинация от руни дава свързани помежду си старобългарски думи.

Това общо взето бе моя път към истината за корените на нашата писменост. Г-н Мошев е минал през подобни на моите разочарования, удивления и открития. Той също е забелязал неизползвани исторически източници и недоказани твърдения изречени от иначе уважавани учени.

За нас е непонятно защо над десет свидетелства на стари автори за писмеността и водещата роля на траките в разпространяването на писмеността, са пренебрегвани толкова дълго време.

Въпросните важни свидетелства са събрани и представени в съвместната ни работа, която “Списание 8” публикува. Сведенията са ценни не само за студентите по история и лингвистика, но и за всеки интересуващ се от миналото ни българин.

По традиция, “Списание 8”   представя и друго мнение, в случая това на археолога Александър Чохаджиев – учен, който аз и г-н Мошев уважаваме. Информацията, която г-н Чохаджиев представя е доста интересна, някои неща не ми бяха известни изобщо. Става дума за познатия на всички ни и свещен за старите българи знак IYI.

Благодарение на г-н Чохаджиев научих, че този важен символ се среща по керамиката намерена край село Хотница. До този момент смятах, че във времето на Неолита и Енеолита (Медно-Каменната епоха), IYI присъства само по керамиката на Винча. Изображение на този забележително древен знак може да се види на с.33.

С г-н Мошев останахме приятно изненадани, че редакторите на списанието са успели да се сдобият с изображения на новооткритите артефакти с древни знаци – керамиката от Рибен и Нова Загора. За последната се смята, че знаците по нея са на 7000 години. 

Това означава, че по отношение на създаването на писмеността дедите ни са изпреварили шумери и египтяни с повече от 2000 години!Истината за произхода и заслугите на народа ни тепърва ще излиза, за радост на родолюбивите българи.