ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Древната ни история е много богата, но не е добре проучена, или поне не е добре популяризирана. Най-ощетени са тракийските жени, за тях не знаем почти нищо. Става дума за съпругите, дъщерите на различни царе, за майки на войници и т.н. От голям интерес са зас са също имената на тракийските нимфи и богини. Някои, като това на Кибела са коментирани по паметници от VIII век пр. Христа – MATAP KYBIΛEIA (надпис M-01 C4). Вензис (Бендида), а и Котита (Котито) се появават в исторически извори през VI в.пр. Христа.

По-късно, през IV пр. Христа, някой майстор е гравирал на съдовете от Дуванлий едно от имената на тракийската богиня-майка - ΔΑ. Благодарение на епиграфски паметници и сведения на стари летописци, ние знаем за нимфите Ава, Брюза, Траке, Менда, а и за богините Дула, Земела, Зеринтия, Мундрито.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg/800px-Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg

Омир разказва за Теана (Теано) дъщерята на цар Кисей. Нейното име е от голяма важност защото на надписа от Езерово срещаме фамилията Тилтеанис- потомък на Теано (частицата тил отговаря на стблг. тилище-човек, особа, Теанис = на Теана). Създателят на Илиада е споменал и Хекуба – съпруга на троянския владетел Приам и дъщеря на фригийския цар Димас. Във времето на Троянската Война е живяла и тракийската принцеса Харпалика. Тя е известна с необикновената си храброст, бързина и сила, благодарение, на които успява да накара да побягнат дори калени в битки мъже като Неоптолем и неговите бойци.

За богатия цар Мидас е писано много, но неговата съпруга Хермодика е почти пренебрегната. В нейното име намираме същия елемент -дика, както в Евридика- любимата на Орфей. Частица дик се среща и в тракийските мъжки имена Диком, Дикиней, а и в името на минойската, трако-пеласкийската богиня Диктуна. Частицата Ермо е същата както и тази от името на бог Ермес (Хермес), за когото Херодот твърди, че тракийските благородници го считат за свой праотец- Her.V.7. Не бива да забравяме и старобългарския род Ерми, към който принадлежи княз Гостун.

От работите на Тукидид научаваме за царицата на едоните Bраура (Брауро). Самият Тукидид е потомък на Хегесипила -дъщерята на одриския цар Орол. Пютодора е друга тракийска благородничка, която е живяла доста по-късно. Атеней, а по-късно и Йордан пишат за Меда – дъщерята на гетския владетел Котела. Гепепюра е съпруга на Аспург - владеля на Боспорското Царство. В творба на Теофраст намираме кратки сведения за знатна тракийка носеща името Кринокорака.

Херодот разказва за удивително красивата тракийка Родопа, от Плутарх научаваме, че във вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Неговата майка е дошлата от нашите земи Абретена (Абротонo).

                                       портрет на тракийка, Оструша могила

По време на римското владичество в земите ни, на паметници от различни региони са документирани женските имена: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюниа, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата и още много други.

Някои са идентични, или почти идентични на български женски имена от ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Сура, Татина.

Нека сега да обърнем внимание на значението на имената на тракийските богини, нимфи и жени. При анализа на названията Земела и Зеринтия, лингвистите  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов предлагат стблг. землiа-земя, звѣрѧ-зверче, младо животно. За името на почитаната от едоните Котито, или по-точно Котита, Димитър Дечев предлага стблг. хотѣти-желая, похотѣти-пожелавам. Други учени търсят обяснение на името на древната богиня с гр. κότος-омраза, яд, гняв. Понеже Котита е богинята-майка, то версията на Дечев изглежда логична, Котита-хотѣти, т.е. желаната,  но съществува и друга възможност за обяснение.

Названието на древното божество може да се свърже с понятия за плодородие, раждане и в такъв случай, най-подходящи са стблг. скотъ-добитък, животни, а и котя се-раждам, котило-новородени. Котито, Котита означава раждащата, плодовитата. Котурила и Котина са тракийски женски имена, вдъхновени от названието на древното божество.

Вензис е по-малко известният вариант на теонима Бендида, който бива тълкуван като свързващата, обединяващата. Тази богиня е покровителна на семейството и поради това епитета Зюгия-свързваща, обединяваща е напълно справедлив. Странното обаче е това, че езиковедите ни сравяват името Бендида/Вензис с немския глагол binden-връзвам, но някак си “не са забелязали” съществуването на стблг. вѧзати, вѧзѫ-свързвам, връзвам, а също и обѧти-уловя.

Вендидора е гърцизирания вариант на Вендидара, други сродни тракийски женски имена са Вендина, Вендифана, Вендисета. Частицата сета е идентична на сета-посята, посадена диал.вар.

Името на тракийската богиня Дула е несъмнено свързано с родовото име Дуло, но в научните среди е все още кощунство да се прави отъждествяване на траки с българи и поради това специалистите предлагат гр. θύελλᾰ-буря, силен вятър. Аз лично смятам, че Дула трябва да се сравни със санскр. kula-род, семейство, група, хет. tuliya/duliya-събрание, група, а разбира се и със стблг. доилица-кърмачка, доити-кърмя, давам мляко. Стблг. доити притежава съвременен диал. вариант, това е дуя-доя, от която пък произлиза дуило-доило. Дула означава кърмилница, тази, която храни рода. Ямба-дула пък има значение извор на рода, като ямба е чуждото предаване на нашата дума въмбел-извор.

Друго название на богинята-майка е Да, то се среща на надписа от Дуванлий, където някой е гравирал ΔΑΔΑΛΕME, или както Вл.Георгиев превежда -“Земльо, пази ме!”

Думата ΔΑ е древен вариант на българската дада-бавачка на деца. За дада лингвистите смятат, че е възникнала в детския говор чред удвояване като ма-ма, ба-ба – БЕР, с.313.

Древното название на божество Да, притежава значение бавачка, гледачка, а това е напълно подходящ епитет за богинята-майка.

Кюбела, или както е по-известна Кибела е наричана и Μητηρ Ορειης-планинска майка. Коренът в названието на тракийското божество е куб-височина, куп, добро съотвествие е българската диалектна дума кубище-купище, купчина. Кюбела, Кибела означава голямата, голяма като планина, великата. Тази богиня е известна и под името Берекинтия, това обаче е по-скоро епитет, който е вдъхновен от названито на планината Берекинтия във Фригия. Явно планините са били важно, свещено място за дедите ни. Данни за това могат да намерят в работата на Никола Теодосиев “Mountain Goddesses in Ancient Thrace”. Този автор съобщава за богини почитани в планински региони, става дума за Ганея, Сипулена, Диндумена, (a и Кибела), наречени по названията на планините Ганос, Сипулос, Диндума, Рескинтия, Кибела. Не трябва да забраваме и свещената планина Ида, Кибела е известна и като Mater Idaea.

За тълкуване на името на богинята Мудрита (Мундрито), Владимир Георгиев предлага старобългарското прилагателно мѫдръ-мъдър, а мѫдра означава мъдра.  

Брюза, Бриза е тракийска нимфа, чието име определени изследователи са склонни да свържат с племенното название бризеи. Намирам сравнението за удачно, ще добавя само, че Брюза, Бриза отначава бърза, бързонога.

Ава е название на тракийска нимфа и колкото и странно да звучи, нейното име притежава значение овчица. Най-древния вариант на нашата дума овца е бил авика. Понястоящем е обидно, ако една жена бъде сравнена с овца, но в далечното минало мирогледа е бил различен. На животните, най-вече млекодайните, се е гледало като на нещо ценно и важно. Друго древно женско име е Зайка, то без съмнение е пожелателно – да е плодовита като заекиня. В този дух, трябва да се добавят и тракийските мъжки имена Козис, Козил, Зайкус, Ебро (козел за разплод).

С Ава приключваме с разглеждането на тракийските имена на божества и преминаваме към имената на обикновените жени. Такава е Абротона, или по-точно Абретена. Става дума за майката на спасителя на Атина – Темистокъл. Абретена е древния вариант на българското име Обретена, което пък идва от обрѣтити-намирам, то има същата семантика като Найден (от наидѫ-намирам).

Ада, Аида е име на тракийска жена, то обаче е различно по произход от германското Ада и евреийскaта Ада, в случая става дума за случайно съвпадение. Сродно обаче е старомакедонското име Адайос, чиято основа са старомакедонските думи ἀδῆ-светло небе, сияйно небе, ἄδις-огнище, жар. Тракийското женско име Ада, а и мъжкото Адамас притежават значение обичан(а), желан(а), горещ(а), глосата ἀδάμνα се превежда като обичан, желан. Сродни на ἀδάμνα са адъ-ад (жега, горещина) стблг., обѧтрити -разпаля стблг., обатрити сѧ-възпламенявам се струс.чсл., adianton-желая гал., aeduo-огнен гал., aed-огън ирл., aith-огнище ирл., ātar-огън авест., aidha-пламък, жар, красота санскр., eit-огън ствиснем.

Атиа е тракийско женско име засвидетелствано в надписи от Египет. То е сродни на мъжкото Атис, Атина, а и това на Атила. На това мнение е Иван Венедиков, но той смята, че коренът ати идва от гръцката атте (ἄττα) и латинската ата (atta) -баща. Те всъщност са пеласгийски заемки в гръцки и латински според фламандския лингвист Алберт Ван Виндекенс. Значението на Атиа и Атис е родител, роднина, като добър кандидат за тълкуването е стблг. отьцъ, чиято по-древна форма е attikъ. Сродни думи са atti-по-голяма сестра, майка санскр., aithe-възпитател ирл., аttаš-баща хет., heit-баща фриз.

Други тракийски женски имена започващи с буква А са Азбора, Аркиса, Арса, Атезиса, Афия. Те няма да бъдат подложени на анализ в тази работа, ще уточня само, че “странното” им звучене се дължи както на древния им произход, така и на чуждото предаване. Някои от тези имена се употребяват и днес, но в развита форма.

Басара несъмнено е свързано с едно от имената на Дионис – Басарей. Тракийското Басара отговоря на българското Басарина, споменато от Петър Голийски в работата му “Абхазо-български антропонимични паралели”.  Голийски сравнява Басарина с документираното в Керч име Басар и смята, че то е станало основа на абхазките родови имена Басар, Басария. На надписа от Керч обаче си вижда, че въпросния Басар е баща на човек с име Карп (Карпос), а това е тракийско име, сродно на оронима Карпати, хидронима Карпис, а и на етнонима карпи, карпо-даки. Басара, а и Басарей могат да бъдат обяснени със санскр. bhasa-сияние, vasara-зазоряване, утрин, а и блг. бъскам-светкам.

За Брюза вече бе обяснено, че означава бърза, бързонога, по-интересно обаче е името Була. То не само е идентично на българското Була, но обяснява и особените наши думи було, булка, булча (венчавам), за които линвистите все още се чудят откъде са дошли в речника ни. Всъщност, няма мистерия, но истината май е неудобна.

Бурила е женското съотвествие на тракийското име Бурил, което се явава вариант на името на българския цар Борил, властвал в периода 1207-1218 година – една доста неприятна подробност за привържениците на официалните тези за произхода на народа ни.

Друго древно сродно на Бурила име е Бурена, то е по-стария вариант на Боряна.

Бутурма звучи доста странно, но има добро обяснение на български език. В своя работа, Кирил Влахов цитира Димитър Дечев, който подлагайки на анализ името Бутурма, споделя, че частицата Бу означава много. Не е трудно да се види, че бу може да си изтълкува с българския глагол буя-раста буйно, докато турма означава бърза и се обяснява с глагола втурвам се-разбървам се.

Витюна е женско име, което произлиза от племенното название витюни/витини – хора обитавали първоначално долината на Струма, но по-късно мигрирали за западна Мала Азия. Със същата семантика са тракийските женски имена Траса, Трата, тяхното значение е тракийка, принадлежаща на траките.

За името на едонската царица Враура (Брауро), Вилхелм Томашек предлага тълкуване с ие. berv, сравнявайки с нем. sprudeln, wallen-пръскам, вря. По необясними причини, иначе способния Томашек е пропуснал стблг. гл. вьрѣти-вря, извирам, а и същ. врело, което по мнение на Вл.Георгиев, е предадено в работите на Прокопий Цезарийски във формата Вριαρο. Враура (Брауро) е пожелателно име със значение да бъде като извор, да извират деца от нея.

Тракийското име Гиза, оцеляло в българските Гижо, Гижа, може да се обясни с рядката, почти непозната дума гижа-младо лозово растение. Понеже нито гърци, нито римляни имат звук Ж, те са го предали със З и така Гижа е превърнато в Гиза. Със същата семантика са българските лични имена Елица (от ела, елха), Върбана (от върба), Аблана (от аблан, чинар).

Дада съвпада напълно с нашето Дада, което може да се изтълкува с българската дума дада-бавачка на деца, сродни са и деда-по-голяма сестра, дода-кака, леля.

Даробура е най-вероятно представянето на Даробора, като Даро е название на тракийски бог – Дарон, Дарзала, а -бор е частица присъстваща и в български имена като Воибор, Ратбор и т.н.

Дута е идентично на българското Дута, което е пропуснато в повечето наши именно-честотни речници. Значението е или да стане едра, или да стане горда, като обяснение получаваме от стблг. надоути сѧ-надувам се, в смисъл възгордявам се.

Зарка е едно към едно с българското Зарка- гальовен вариант на Зара, която пък се тълкува с диал. дума зара-слънчеви лъчи, слънчева светлина, а и стблг. зарiа-зора, зарево.

Ина е интересно тракийско име, което също е название на извор. Ако приемем, че названието на извора и женското име са с едно и също значение, то най-логичното обяснение може да се даде с иней-скреж, чието по-старо значение е блясък, сияние, ср. санскр. ina-едно от имената на слънцето.

Керка отговаря на българското Керка, показва прилика и с името на Крека- съпругата на Атила. Обяснение на Керка, Крека, можем да получим с диал. гл.  крекам-смея се.

Керса означава черна, или пък червена, череша. В такъв случай, Керса отговаря на българското женско име Череша.

Кула и Куна са напълно идентични на ползваните дори в ново време български имена Кула и Куна, Кунка.

Тракийските Мама и Мата са просто думи за майка, имената са пожелателни – да порастне и да стане майка. Докато за Мама обяснения не са нужни, то за Мата трябва да се добави, че на старобългарски мати означава майка.

Мела е доста интересно тракийско лично име, което е идентично на българското Мела и обяснимо със стблг. мѣлъкъ-малък.

Меда е име на дъщерята на гетския цар Котела, тя става съпруга на Филип II Македонски.  Съотвествия на Меда са българските Медена, Медичка.

Менда е вариант на Венда, Вензис, в тракийския език, а и в по-късната му форма – българския, има замяна на звука в с м. Примери за това са вариациите племня-плевня, тъмно-тъвно и т.н.

Места и Местула идват от името на тракийската река Места. За нейното название специалистите предлагат всякакви определения и глаголи, но никога дори не изказват предположение, че Места може да означава движеща и да се обясни с глагола местя-придвижвам. По-старото име на реката е Неста, Нестос, запазилото се е под формата Нестеница в един от притоците на Места. Неста също означава движение и се тълкува със стблг. глагол нести-нося, отнасям, занасям.

Тракийските Нана, Нена, Нона се срещат и до ден днешен в България и то непроменени – Нана, Нена, Нона. Те могат да бъдат обяснени с думите нана, нена-майка, стрина, леля, гледачка на деца.

Ната едва ли е вариант на Нада, Надежка, тук по-скоро се касае за древна, вече забравена дума: натъ-фиданка, младо растение, кълн стчсл., тя е сродна на индо-арийската nata-растение. В този случай, най-подходящата успоредица е българското женско име Ната.

Сура идентично на българското Сура, което се обяснява с българското прилагателно сура-бяла, светла. Явно първоначално се е давало на деца със светла коса, или със особено бяла кожа.

Използваното преди повече от 2000 години Сета намира отражение в българското Сета, не е лесно обаче да се определи значението. Възможно е тракийското Сета, а сродното Сетина да са основани на глаг. прил. сета-посята, но не е изключено в основата да е стблг.прил. сетьнъ-последен, краен, в смисъл на последно дете.

Древните Тата и Татина са точно съотвествие на днешните Тата и Татина.

Тракийското Турма отговаря на българското Турмана, като значението е бърза.

Към списъка с тракийски женски имена трябва да се добави и Томира – царицата на масагетите, които Йордан смята за клон на гетите.  Томира е сродно на тракийското мъжко име Тамир, а и топонима Томар, елементът там/том се обяснява с тама-тъма диал.

Както виждаме, имената на тракийските жени не са се изгубили напълно, а тези, които вече са излезли от употреба, могат да бъдат обяснени на български език. Забравени са предимно теофорните имена, т.е. тези, които са вдъхновени от названието на божество. За това е е погрижило чуждото духовенство, което не само е издирвало и унищожавало книжнината ни, но и всеки спомен за древните ни балкански корени.

Загубили са се и повечето от имената на жените от благородническата прослойка, като в този случай причините са няколко. Определени лични имена са били запазени предимно за аристокрацията и поради това употребата им е значително ограничена. От друга страна, част от аристокрацията ни е елиминирана по време на римската окупация. Богатите траки, които са минали на страната на чуждите подтисници, са били презирани от своите сънародници и всяка връзка с изменниците е била избягвана. Това включва и използването на имената им.

Във всеки случай, това, което е останало не е никак малко. Вече знаем, че живелите в древността красиви музи и нимфи, принцеси и обикновени жени, са носили имена, които се се ползват от българките, а и как иначе – все пак ние сме пълноправните наследници на народа, от чиито среди произлязоха Залмоксис, Спартак, Орфей и Евридика. Лъжите съчинени от враговете ни и поддържани от чуждопоклоници вече се срутват една след друга, истината за нас излиза, истина, която ще ни направи свободни и ще ни покаже чий пример трябва да се следва.

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ

За войствения тракийски цар Терес са чували мнозина. Известни са също неговия наследник Ситалк и властвалите в по-късни времета Спарадок, Севт, Котис. Дори тези, които не са се задълбочили в изучаването на старата история, знаят за Резос, Телеф, а и за мъдреца Залмоксис, музиканта Орфей. Имената на тези хора се добре познати и макар да са от интерес за нас, съществуват други имена, чието значение за разрешаване на определени загадки от далечното минало, е доста по-голямо.

Става дума за двусъставните тракийски имена. Такива по принцип се срещат при доста народи. За галите са типични Сегомар, Нертомар, Лугорикс, на съседите ни гърците принадлежат Софокъл, Ификрат, Аристофан, а пък старите германи, по-точно франките се ползват Сигиберт, Меровех, Хилдерих.

Разбира се ние не правим изключение. Често срещани при българите са имена като Добро-слав, Светло-зар, Божи-дар, Радо-люб, а в миналото са ползвани Рати-бор, Вито-рад, Вели-гост, Без-мер. За всички тях обаче се смята, че са се появили на Балканите след VI-VII век.

Понеже твърде малко хора са имали достъп до специализирана литература, почти никой, чиято професия не го е налагала, не се е интересувал дали  варианти на особените български двусъставни имена са ползвани на юг от Дунава по време на Античността.

В началото на своите проучвания не знаех за тракийските имена Имарад, Барзимер, Пюрмер(ул), Етизар, Котудар, Делопт, Мукабор, Сургаст, Дисло(в)иас. По-късно, не само разбрах, че над 700 тракийски лични имена присъстват в българската именна система, но се натъкнах и на двусъставните тракийски имена, които са изградени по същия начин както и българските.

Имарад е синът на Евмолп- човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина още преди Троянската Война. Частицата рад се превежда като радь-радост, тя участва в доста наши двусъставни имена: Божерад, Домарад, Десирад, Житорад, Милорад, Светорад, Хотирад и др. Имена с частица - рад, притежаваща значение радост, се срещат и в стара Индия, свидетелство за това са Шрирада, Радавалаб, Радхарани, Радика и др.

Етизар и Велизар са други интересни имена. Второто принадлежи на тракиец, който не просто стига до чин генерал в римската армия, но е обявен и за най-способния военоначалник на Късната Античност. Велизар се ползва дори и днес, много са  другите подобни на него: Златозар, Лъчезар, Светозар, Славозар, Слънчезар, Среброзар, Цветизар. Частицата зар притежава значение сияние, зора, зарево.

В древните тракийски имена Барзимер и Пюрмерул срещаме наставката –мер, която отговаря на стблг. мѣръ-велик. Тя присъства в името на княз Безмер, а и в други като Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер, Домамер, Ездимер, Станимер. Частицата мер се среща и в староиндийския топоним Меру – свещена планината на тракийския бог Дионис.

Преди доста време, в работа на Ганчо Ценов срещнах твърдението, че древното име Боготар притежава значение Богодар, Божидар и това ме озадачи, най-вече поради това, че не бях срещал двусъставни тракийски имена завършващи на –дар. Когато напреднах с проучванията си, разбрах че тълкуването на проф. Ценов е правилно.

Понеже гърците са говорили език твърде различен от нашия, те са често за заменяли б с п, а и т с д. Теонимът Сбелсурт е документиран и като Сбелсурд, в такъв случай не бива да се учудваме, че частицата – дар е предавана като тар  и реално Котютар, Диитар са  Котюдар, Диидар и т.н.  Подобни се срещат днес: Божидар, Войдар, Живодар, Миродар, Скъпидар.

Когато учените тълкуват името на княз Гостун, те споменават документираното  в надписи от Черноморските степи Гастис, но не уточняват, че то е тракийско. Частицата - гаст се среща в изсеченото върху камък още през VIII век пр. Христа тракийско име Сургаст (регистрационният номер на надписа е Dd-102). Днес имена с частица - гаст са рядкост, но в миналото са ползвани из цяла България – Болегост, Велгост, Воигост, Доброгост, Домагост, Радогост, Скорогост.

Ние имаме доста имена съдържащи частица - люб: Боголюб, Братолюб, Годолюб, Житолюб, Миролюб, Правдолюб, Славолюб, Трудолюб, Яролюб. Имена с такава постройка не са се появили на Балканите след прословутата 681-ва година, такива се срещат и при траките. Доказателство е името Делоптес – възлюбен от богинята (Бендида). Този тип постройка на име е много древен, среща се в далечната Индия, за това свидетелства Radha-vallabh-възлюбен от богинята Рада.

Със сигурност за доста хора ще е изненада да разберат, че траките ползват имена, в които присъства частица -слав, слов. Още през IV век пр. Христа обаче, такова име е гравирано върху един от съдовете на Рогозенското съкровище. Подлагайки на анализ името Δισλοιας, акад. Владимир Георгиев заключава, че то има по-стар вариант Δισλο(β)ιας/Дисловиас. Eлементът -σλο(β) се обяснява със славити, словѫ-славя, прославям. Лариса Бонфанте превежда Дисловиас като Богослав.

Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI. Понеже в старолатинския няма звукова комбинация СЛ/SL, то в чужди думи с такава комбинация бива вмъкнато С или Т, както личи от древното записване на името на река Висла – Viscla, Vistla. В случая интересното е това, че отново, подобни имена се срещат дори в Индия и са споменати в епоса “Махабхарата”. Става дума за Буришравас/Буришлавас, то отговаря точно на нашето име Борислав.

Дълго време съм се опитвал да намеря значението на частицата - бор, която присъства в голям брой тракийски имена. Търсенето ми приключи преди около десет години, когато попаднах на работата на проф. Асен Чилингиров “Готи и Гети”. B нея намерих важна информация, по-точно тълкуването на - бор като идващо от боря се. Мукабор, Кетрибор, Пюробор и др. вече не бяха странни, екзотични имена, защото при нас българите се срещат Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Лютобор, Радобор, Чедобор.

Понеже в историята на поп Йовчо от Трявна, дакийският цар Декебал е причислен към старите владетели на дедите ни, търсех усилено български имена завършващи на -бал. Такива не успях да намеря, но благодарение на работите на езиковеда акад. Владимир Георгиев, разбрах, че -бал може да се изтълкува със стблг. болии-по-голям, т.е. бол(ии) е развитият вариант на -бал.Тази частица присъства в български имена като Болян, Болебор, Болегост, Болислав. Интересен паралел представляват и староиндийските Прабала, Бурибала, Атибала.

От надпис намерен в Дакия знаем за Скорило – бащата на цар Декебал. Скорило не е нищо друго освен предаването на българското име Скорилъ, което пък се обяснява със стблг. прилагателно скоръ-бърз, пъргав.

Отново на даките придадлежи името на цар Буребиста. Той представлява интерес за нас защото разказаната от Страбон история за изкореняването на лозите с цел да се премахне пиянството намира отражение в легендата за княз Крум, който, за да сложи край на злоупотребата с вино, наредил да бъдат изкоренени лозовите растения.

Частицата бур в името на Буребиста несъмнено може да се изтълкува с буря, бурен. За -биста повечето учени предлагат гр. πιστης-верен. Истината обаче е друга, -бист отговаря по-скоро на быстъ, бытъ-съм, бъда, т.е Буребиста е пожелателно име – да бъде бурен, да бъде неудържим. Елементът -биста притежава варианти будъ, буд, бънд, те се срещат в нашите имена Прибуд, Прибънд, Бъдич, Будимер, Будевид и др.

Буребиста е оправдал името си, защото точно по време на неговото властване, северните траки придобиват голяма мощ, толкова голяма, че стават заплаха за Рим и Гай Юлий Цезар е осъзнал това. Само преждевременната му смърт отлага римо-дакийските войни с около век и половина.

Времето е променило много, но не е изтрило всички следи от древните ни корени. Сериозни промени засягат и езиците на другите народи. Френското име Ролан е звучало доста различно в древността – Хротланд (славещ земята си, славещ страната си), фламандското Лодевайк е развития вариант на Хлодовех, италианското Чезаре се е произнасяло като Кайзар преди две хиляди години.

Нищо не може да остане същото, но за един добре подготвен лингвист, разгадаването на смисъла на древните имена не би трябвало да е проблем. Защо обаче, въпреки, че тракийските двусъставни имена Имарад, Делопт, Мукабор, Сургаст и др. са добре известни на всеки специалист, никой не е видял идентичния начин на постройка с българските имена?

И не само това, в миналото определени лингвисти нападаха настървено всеки свой колега, който прояваваше смелост да сравни определено име регистрирано по време на Античността с българско име. Когато Кирил Влахов сравни Vellicus с Велико, той едва не бе разкъсан от другите специалисти. Нямало начин Vellicus да е латинското предаване на  Велико!

          надгробен паметник от времето на Античността, документирано е името Войкиус/Voicius

Че това не е единственото наше име споменато в римски документи, такова е и Voicius. То няма обяснение на латински защото е нашето Войко, което е изключително древно защото елементът вои се среща в древнобалкански племенни названия -Περραιβοί, Συκαιβόαι, среща се и по фригийските надписи от VIII век пр. Христа като Вoiνες/Войнес.

Кой да каже обаче за тези неща, кой да обясни значението им за нашата история? Дали от липса на желание, дали поради свръхзаетост, или пък притиснати от страх, но имащите достъп до важната информация мълчат. По-лошото е това, че дори древните паметници, в които се срещат важни имена изчезват.

До неотдавна арата, на която бе изсечено името Voicius украсяваше подлеза срещу хотел “Тримонциум” в гр. Пловдив. Къде се загуби тежащият тонове каменен блок все още не съм успял да разбера и, ако не бях направил преди години снимка, едва ли щях да убедя някого, че такъв обект е съществувал.

Не мога да си обясня причината за неприязънта на определени учени към хората, наричани траки от римляни и гърци. Не мога да си обясня фанатизма, с който се отрича възможността ние българите да сме потомци на най-древния цивилизован народ. Преди да се отрече нещо, то трябва да се проучи, но всички данни показват, че нито хората наричани траки са изчезвали, нито може да се говори за установяване на нови етноси на Балканите след прословутата 681-ва година.

Нека видим с какво разполагаме:

1.В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

2.Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681-ва година, не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

3.Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

4.Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681-ва година.

5.Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

6.Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

7. Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес. В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция. Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

8.В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора. Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания. Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени. Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни. Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото. Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.

“СТРАННИТЕ” ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Личните имена са важен източник на информация. До голяма степен от тях може да се разбере етническата принадлежност на даден човек. Макар хората са са се смесвали и в древността, пазенето на традициите е било доста по-силно отколкото днес. Херодот разказва за това, че дори и на царете не е прощавано, ако приемат облекло и обичаи от чужденци. Такова прегрешение се е наказвало със смърт. Това обаче помага да бъде запазена дълго време изконната култура.

Благодарение на работите на различни летописци, а и на епиграфските паметници ние разполагаме с доста от най-древните имена на дедите ни. В много случаи те звучат странно и за повечето от нас е трудно да приемат, че Реметалк, Рескупорис, Котела, Аматок и др. принадлежат на наши предци. Това е напълно нормално. Както преди време бе обяснено от В.Бешевлиев, определени антропономи са били запазени само за благородническата прослойка.

С идването си на Балканите  римляните елиминират голяма част от нашата аристокрация, а друга част се романизира до известна степен. Това е причината за "изчезването" на доста от имената на предците ни. Тази липса на благороднически имена някои изследователи ползват като “аргумент”, че траките са изчезнали, а хората дошли с Аспарух са съвсем различен народ.

Всъщност не е важно дали един антропоним се използва и днес, важно е дали той има обяснение на български или не. През последните двадесет години се народиха сума Джонита, Джимита, Рикардовци. Макар да са носени от хора с българска кръв, имената Джон, Джим, Рикардо и т.н. нямат обяснение на български.

Съвсем различно стои въпроса с древните тракийски имена. Те може и да се излезли от употреба, но етимологията им е българска. Да обърнем внимание на Рескупорис. То е употребявано както от одрисите, така и от благородническата прослойка на Боспорското Царство, чиято територия съвпада със земите на Стара Велика България.

Рескупорис е двусъставно, първата частица – Реску се обяснява със стблг. рискати-тичам, бягам. Вторият елемент – порис е всъщност чуждото предаване на борис, което пък се обяснява със стблг. борити сѧ – боря се. Рескупорис притежава значение тичащ към битката, тичащ към борбата. Дедите ни са били известни със своята смелост и войнственост. Често на децата са се давали имена със смисъл боец, побеждаващ, силен.

Подобно на Рескупорис, странно и “небългарско” звучи и Реметалк, с варианти Рометалк, Румиталк. То също е двусъставно, както и голям брой от днешните ни имена. Първата част Роме, Руме, Раме се обяснява със стблг. раменъ-силен. Частицата -талк се обяснява със стблг. тлъкование-обяснение, говорене, тълкуване. Значението на Реметалк е да говори със силен глас, да умее да командва.

Името на цар Котела също е лесно за обяснение на български език. Още повече, че то е просъщесвувало дори и до XVII под формата Котил (Й.Заимов, Български Именник, 1994, с.126). Котела е сродно на Котис, а и на епитета на богинята майка Котито. Коренът кот може да се изтълкува с котя се-раждам, друга сродна дума е котило-новородени.

Аматок също е теофорно име, също е свързано с едно от названията на богинята-майка. Тя е позната и като Ама, Ма, като значението е майка. До ден днешен в диалектите край Асеновград ма се употребява като дума за майка. Първата частица от Аматок е епитет на древната тракийска богиня, а втората частица –ток означава потомък, син, произлязъл от. Обяснение получаваме със стблг. токъ-течение, а също и с думата потекло-потомък.

С подобна постройка е и Скитоток. То е изписано на златен пръстен намерен в могила до село Дуванлий, Пловдивска област. Скитоток означава скитски потомък. Скитите са определени като тракийски народ от Стефан Византийски, а за името им Страбон казва, че то е еквивалентно на номади. Проф. Ценов бе първия български учен, който обърна внимание на това, че скити означава скитащи и се обяснява със стблг. скытати сѧ. 

Излезе, че в нашите вени тече кръвта на народ, който побеждава персийския цар Дарий и кара египетския фараон Псамитех да падне на колене и да моли за милост. Уви, тази информация остана непозната на българския читател.

Друго странно тракийско име е Авлукент, Αυλουκενθης. Значението е чедо на Авлу/Вълу. Частицата κενθης/кент е само древен вариант на стблг. дума чендо-чедо. Тя произлиза от наченти, заченти-започвам, зачевам, слагам начало, от своя страна свързани с корена кан/кен – начало, срещащ се и в стблг. *кань, конь-начало.

Подобно на Авлукент е Авлукрам, Αόλούκραμις. То се обяснява като храненик, отгледан от Авлу/Вълу. Частицата κραμις се обяснява със стблг. кръма-храна, ядене, кръмити-храня, отхранвам, кръмлиа-храна, гуляй, кръмитель-хранител, този, който отглежда, отхранва, възпитава.

Берисад/Βερισάδης – името е сродно на Βεριμαρος,  което от своя страна се явява древен вариант на Беримир. Частицата Βερι се тълкува с блг. бера-събирам, обединявам. Втората част – σάδης бива сравнена от Д.Дечев с авест. šata- “обрадован“ – щастлив. В такъв случай Берисад би имало значение събиращ щастие. Възможна е обаче и връзка със стблг. садъ-градина, лозе. Траките са ревностни почитатели на богът на виното Дионис, а лозата е изобразявана често по тракийските монети.  

Родос, Ротос, Ρόθος е поредното “странно” тракийско име. B.Томашек търси връзка със санскр. ratha-Streitwagen-бойна колесница – с.228. Санскр. ratha притежава и друго значение, а именно война, бой, битка. Ясно съотвествие е стблг. рать- битка, сражение, война. Ротос, Родос обаче може да се свърже със санскр. retas-потомство, род, тя от своя страна е еквивалент на стблг. родъ-род, произход. Трябва да се отбележи съществуването на българските имена Род, Родан, Роде, Родко, Родо, Родьо и др.

Самул/Σάμυλος – значението е сам, един, или пък висок. Страбон предава, че σαμοι означава височини на тракийски.

Соя/Σοία – обяснява се с българската дума сойка-вид птица.  Подобни български имена са Сокол, Орлин, Гълъб.

Стериса/Sterissa – Томашек представя тълкуване der altliche –  stareca, sterica, armen. sterdž-sterilis, т.е. Стериса действително може да се обясни с думата старец. Името е пожелателно – да стане стар, да живее много години. Сходни български имена са Старил, Старчо, Старко, Старче, те също са образувани от прилагателното стар – Имената на Българите, с.138.

Както се уверяваме древните тракийски имена не са никак странни. Те просто са стари, много стари и това е причина да ни звучат странно. Котис, Бото, Бузо и др. са документирани преди около 3300 години в по плочици от Кносос, Пилос и др. С течение на времето се променя много. Чужди окупации, приемането на нови религии, културни контакти и т.н. оказват силно влияние върху именната ни система.

Тук е мястото да се спомене нещо забележително. Въпреки гоненията на чуждото духовество и на религиозните фанатици ние сме запазили удивително голям брой лични имена, които са вдъхновени от названията на древни тракийски богове.

Тези, които са останали са: Сава, Богой, Водю, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо,  Златан, Млад, Витьо, Яздул, Крапо, Чернин, Басарина, Магут, Млад, Перко, Сура, Тита, Тоте, Турман.

Те идват от тракийските названия на богове: Сабазий, Багайос, Ведю, Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Аздул, Карпей, Кернен, Басарей, Магутис, Молодас, Перкос, Сура, Титис, Тотис, Турма.

                                                                                                                                                                http://myfhology.info/gods/greece-gods/dionis.jpg

                                                                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a7/Ares_Ludovisi_Altemps_Inv8602_n3.jpg

http://www.sabazius.com/uploads/7/4/8/8/7488884/_1330205074.jpg

Да го е споменавал някой историк това? Да е казал някой, че въпреки зверските преследвания, ние пазим над двадесет названия на тракийски богове в именната ни система? 

За сметка на това някои хорица с охота преразказват измислицата, че народът на Орфей е бил само едно незначително романизирано малцинство когато на юг от Дунава е “дошъл” тюркът/иранецът Аспарух.

Как едно малцинство, което е забравило езика и културата си ще повлияе по-силните нашественици? Такива неща са невъзможни, подобно твърдение противоречи на здравия разум. Етнолози като Е.Теодоров и Н.Колев стигат до заключението, че в по-голямата си част народният ни фолклор, а също така и земеделските ни сечива, пастирски атрибути и т.н. са тракийски по произход.

Изследванията на генетиците също потвърдиха, че ние българите сме пълноправни наследници на Залмоксис и Орфей. Да не забравяме и това, че в продължение на 1000 години в различни извори се среща отъждествяване на траки и българи. 

След като език, култура, бит и гени показват, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ, то какво ще кажат “авторитетите” няма значение.

Отмина времето на забраняване на неудобни автори. Отмина времето на укриване на важна литература. Днес всеки може да търси, сравнява и проверява. Ледът под краката на лъжците се пропуква и не след дълго бездната на срама и безчестието ще ги погълне. За нас настъпват нови и по-добри времена. Чалгата не успя да поквари младото поколение, нито пък действията на недобросъвестни политици успяха да опразнят България от българи.

Да загубихме много, омърсиха ни много, поболиха ни, изтерзаха ни, но ето, въпреки всичко живи сме, а и борбени. Медиите може да мълчат за деянията на добрите хора, а и за търсещите се справедливост, но истината винаги си намира път. Броят на виждащите и пробудените расте, а с него и шанса ни за по-добър живот. България е жива!

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА

С течение на времето езикът на всеки народ се променя. Това се дължи не само на естествено развитие, но и на чуждо влияние. В миналото народите са били сравнително изолирани, но дори и тогава различните етноси са се смесвали и по този начин са се внасяли нови елементи в речта. С приемането на нова религия се е обогатявало не само словесното богатство, но даже и именната система.

Благодарение на християнството в езика ни са проникнали думи като олтар, църква, амвон, нимб, икона, параклис, дякон, а също така и лични имена – Мария, Елисавета,

Магда, Ева, Сара, Христо, Захари, Самуил. Първоначално те са звучали странно за дедите ни, но в последствие са били приети като свои.

През XIX и XX век дедите ни започват да пътуват интензивно из Западна Европа и се докосват до нейната култура. Това довежда в земите ни имена като Ален, Беатриса, Бона, Жана, Жорж, Изабела. От друга страна, благодарение на Руско-Турската Освободителна Война, а и на други фактори, в България се налагат имена като Варя, Вячеслав, Юрий и др.

В продължение на повече от две хилядолетия чуждите влияния са изтласкали значителна част от нашите изконни имена. Получил се е даже един парадокс – ние приемаме за свои  имена Апостол, Петър, Георги, Симеон, но изконно българските Лепота, Тихота, Звиница, Страхота, Негуш, Ройло и др. ни звучат странно.

Защо да се чудим тогава, че още по-старите тракийски имена ни изглеждат непонятни. За доста от нас антропонимите Атес, Козис, Заикус, Витюс, Рабокент, Реметалк притежават небългарско звучене. Трябва обаче да се има и предвид това, че имената на предците ни са записани от гърци и римляни. Тези хора говорят съвсем различни езици, не познават някои наши звукове и не могат да ги представят със свои букви.

Съществува и друга причина днес древните тракийски имена да ни изглеждат странни. Във всяка епоха хората ценят различни неща. В далечното минало животните биват  считани за богатство и благословия. Благодарението на месото, млякото, сиренето, изварата и др. дедите ни са имали възможност да се хранят добре. От кожите и вълната са правени дрехи, обувки и т.н. Поради тази причина, често на децата са се давали имена на домашни животни. Като пример могат да се посочат Ава-овца, Козис-коза, Зайкус-заек. Явно в този случай се изразява желание децата да израстнат здрави и да имат многобройно потомство, тъй както са плодовити овцата, козата и заека.

Дедите ни, познати на римляни и гърци като траки, са назовавали често своите деца и с имена на богове като Дионис, Атис, Ма (богинята-майка). С приемането на християнството обаче подобни антропоними започват за излизат от употреба. Важна роля за този процес играе най-вече чуждото духовество, което фанатично се опитва да изтрие всячески народната памет. Етикетът еретик е бил лепван на всеки, който се е придържал към старите ритуали и традиции. 

Така, малко по малко са се изгубили значително количество древни антропоними от теофорен характер. Малкото, които са останали са Сава, Баго, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо, Златан, Млад, Витьо, Сура, Магут, Тоте, Котю. 

Те произлизат от тракийските имена на богове Савадий, Багайос,  Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Сура, Магутис, Тотис, Котюс.

На тези важни факти не е обърнато нужното внимание от страна на нашите историци и траколози. Следвайки наложените от чужденци догми някои от учените ни проповядваха, че народът на Орфей е изчезнал в небитието, а ние българите сме смесица от късни нашественици. Това разбира се не отговаря на истината. Изконните български имена са доказателство за нашите древни балкански корени.

Баган, Баге, Баго, Багал, Богой, Богьо, Богин, Богич, Бого, Богоя, Богуш, Богин и много други не са нищо друго освен варианти на древните тракийски Багайос, Багун. Последното е документирано преди около 2700 години. 

Това прави Багун едно от най-древните регистрирани имена на европеец. Рекордът принадлежи на името Арей, то е по-стара разновидност на българското Ярей.  Арей е документирано още през XVIII век преди Христа със знаци от Линеар А върху златен пръстен предназначен за погребален ритуал, подобно на пръстена от Езерово.

Българските имена Багра, Багрена, Багрина, Багре, Багрил, Багрен, Багрин, Багро, Багрьо, Багрян, Багряна и т.н. също не са се появили в земите ни едва след 681 година. Багра е тракийска дума, която срещаме в топонимите Багра, Оло Багра.

Балай, Балаш, Балей, Балея, Балаша и др. съдържащи елемента бал-бял се смайващо древни. Те са сродни на тракийското божествено име Балей, в чиято основа е думата бал-бял, светъл, сияещ.

Възможно е българските Бален, Балена, Баленка, Балин, Балинка, Балинко да са също производни на тракийското божествено име Балей, но не е изключено да идват и от древната тракийска титла бален-господар, владетел, повелител.

Сродни на Балай, Балаш и др. са Бела, Белай, Белайка, Белайко, Белан, Белас, Беласа, Белаша, Белая, Белеш. В тях е скрит екавия вариант на прилагателното бял, а именно бел. Срещаме го в тракийските топоними Бела, Бела Стура и др.

От особен интерес са имена с частица бор – Борис, Борил, Боримир, Бориско. В миналото бе внушавано, че Борис е тюркско име. Не ни бе казано, че Барис, Бориско, Бурил са тракийски лични имена. Не ни бе обяснено и това, че огромен брой тракийски антропоними съдържат частицата бор. Логическо и добре издържано обяснение на тракийската дума бор даде в своя работа проф. Асен Чилингиров, показвайки връзката й с борба, боря се.

Проф. Чилигиров обясни, че Далебор означава борещ се надалече, и има същата семантика както Телемах. Сродни на Далебор са българските Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Градобор, Домабор, Желибор, Лютобор, Радобор, Ратбор, Ратибор, Собебор, Чедобор.

Чедобор също е доста интересно поради елемента чедо-дете, син, потомък. Този елемент идва от старобългарската дума чендо- дете, син, потомък, а тя пък притежава по-стар вариант кенто, кендо. Той се среща в тракийски лични имена като Витюкент, Авлукент, Ептакент. Понеже повечето тракийски имена от този тип са теофорни, те са изчезнали под натиска на чуждото духовенство.

Българските имена Бебер, Бебре, Бебро, Бебрьо, Бебрю са почти забравени, което е жалко понеже в тях е скрито тракийското племенно име бебрики, а и това на цар Бебрик известен като опитен боец предизвикващ всеки чужденец стъпил в земята му да премери сили с него.

В имена като Бере, Беро, Беривой, Берил, Берилка, Берич, Бериша и др. срещаме основа бер-бера, събирам, избирам. Тя се среща в тракийското лично име Берисад, документирано от гърците като Перисад. Царe с такова име са властвали в земите определени като Стара Велика България от V век преди Христа до II след Христа.

Важни български имена са Бота,  Боган, Боте, Боти, Ботко, Бото, Ботой, Ботойка, Ботю, Ботьо. Те съоствестват на тракийското име Бото/Ботийо което е регистрирано в микенски документи от второто хилядолетие преди Христа. 

Как ли бихме реагирали в миналото, ако знаехме, че фамилното име Ботев/Ботийов, което е носено от един от най-достойните синове на България Христо Ботийов, е на повече от 3400 години!

Не толкова древни, но все пак от тракийски произход са имената ни Бързе, Бръзко, Бързьо, Бръзьо. Те идват от записаното по време на Античността име Брузис.

Интересни имена са Велко, Велико, Вели, Велин, Велуш, Веле, Вельо, Велюх. Те произлизат от стблг. велий-голям, велик, силен. Преди повече от 30 години Кирил Влахов спомена древното тракийско име Великус и го свърза с българското Велико, но за това си действие бе злобно нападнат от хората поддържащи установените догми.  

Венда, Вендо, Венана, Вена, Венец, Вендю, Вендьо, Венец и много други идват от стблг. вензати-свързвам. Тези имена са производни на тракийските Вендис, Вензис, Венди-дора и т.н. Вендис е тракийската богиня на брака и семейството, не случайно тя носи епитета зюгия, т.е. свързващата, обвързващата. Дори и гърците приемат нейния култ в древността.

Българското име Войн е носено от сина на княз Омуртаг. То притежава доста варианти – Воил, Воинко, Воисил, Войне, Вонег, Войно и много други. Те са споменати в честотно-тълковните речници, но пък там не е казано, че Войнес е тракийско лично име регистрирано още преди около 2700 години на надпис G-286.

 https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_bg9OLMNkfv7AnL70Z0EGvuuCUHwdaUSE4iCzUH_3KAPAT_X7ie2J5J4JLQLCaw7Tq8ly0g1oC1QlnIAr5lVM4XOqiCzpH5327RmGp7Rp5kW0mDCpsHkLMCOJRQss4dSC1lIWxPM67POD/s1600/phrygia+inscriptions3.png

Още по-стар е произхода на Видул, Витол и други с основа вид, вит. Най-старият им вариант се среща по микенски документи на около 3400 години (плочица 770 Xe 45 по Еванс). За Витю бе споменато по-горе, че е вдъхновено от тракийското божествено име Витю.

Гойо, Гоимир, Гойчо, Гойка, Гойко Гоимер, Гоислав идват от гоя-отглеждам, храня. Същата частица намираме в тракийското царско име Гоакс, а и Гоко, Гоа-зейра.

В България се срещат Гордей, Гордин, Гордита, Гордян, Гордомил, Всегорд, Собегорд. Те отговарят на тракийското царско име Гордий – легендарния владетел на фригите познат от историята за Гордиевия възел.

Типично български, но обречени на изоставяне са нашите Гост, Гостах, Госташ, Гостей, Гостен, Гостеш, Гостил, Гостин, Гостич и др. Те са сродни на документираното в земите на Стара Велика България тракийско име Гастей и регистрираното преди около 2700 години във Фригия Сур-гаст.

Почти забравени са Дедо, Дедой, Дедьо, Дедослав, а те са развитата форма на тракийските Дада, Дадас, Дадес, Дедиос, Дедис, Дедо. Това са пожелателни имена, с тях е изразено пожелание за дълголетие.

Дейко, Дейло, Дейо, Дейчо, Дейка, Дейна са все още в употреба. Те са сродни на тракийското Дайкос, чийто най-древен вариант срещаме под формата Дайко на микенски документ от второто хилядолетие преди Христа (1421 Xa 164 по Еванс).

Особеното българско име Жито се среща на старобългарските инвентарни надписи като Zitko, а в още по-старите епиграфски паметници то е записано под формата Σιτας. В Британия е запазен погребален паметник на тракиец с име Руфус Сита.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/220px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Българските имена Злат, Злате, Злати, Златил, Златин, Златко, Златой и др. идват от стблг. златъ-златен. Същият елемент присъства в тракийските топоними Залтус, Залто-пюргос, а и личното име Золтес, то е принадлежало на цар на гетите.

Хубави български имена са Крас, Краси, Красан, Красен, Красьо, Красимир и т.н. Те съоствестват на тракийските Карсис, Карсимар.

Съвременните Лала, Лале, Лалко, Лалка, Лалеш, Лалин, Лало, Лалчо, Лалуш, Лалуша, Лальо не идват от дивата пустош на Памир, или Алтай, а са новия вариант на тракийските Лала, Лалес, Лалос.

Марин, Маро, Марина, Маринко са също с древен балкански произход. Сродни са на тракийските Марис, Марус, Марисия, Марон. Последното е споменато от Омир и е свързано с действия от XIII век преди Христа.

Мане, Мано, Манил, Маниш, Манка, Манко съотвестват на тракийските Манес, Манис, Маниус, Маня.

Нана, Нане, Нанич, Нанис, Нануш, Нануша, Нено, Ненка, Ненко, Неню и др. също не са чужди за Балканите. В древността те са регистрирани в нашите земи като Нана, Нано, Нанос, Ненисос.

В българските Перо, Пера, Перимир, Перко намираме тракийското божествено име Перкон- господарят на гръмотевицата. Перке е и едно от древните имена на Тракия според Стефан Византийски.

Рода, Роде, Родо, Родан, Родин, Родислав, Родос, Родо, Родьо, Родю идват от стблг. родъ-род, семейство. Съотвестващото тракийско лично име е Родос.

Българските Рума, Румена, Румо, Румян, Румен се обясняват с прилагателното румен-червеникав. Сродно на тях е тракийското Румисукис, а и регистрираното преди около 3400 години на микенски документи Румано (1438 a74 по Еванс).

Сава, Саве, Савил, Савин, Савка, Савчо са вдъхновени от тракийското божествено име Савадий, чиято етимология Вл.Георгиев извежда от стблг. свободъ-свободен.

Списъкът с българските имена от тракийски произход може да се продължи значително, но и от изнесените тук става ясно къде трябва да се търсят корените на народа ни. Друго потвърждение идва от антропологическото изследване на д-р Методи Попов показващо не само, че сме европейци, но и, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. хора населяващи Балканите от незапомнени времена.

Въпреки, че това широкомащабно изследване е публикувано от БАН през 50-те години на ХХ век, повечето от историците ни не са пожелали да го използват с своите проучвания. Същите учени не желаят да използват и летописите, в които дедите ни са наречени мизи и пеони. Отречени и даже забранени бяха работи на изследователи, според които ние българите сме местен народ, който в древността е познат на римляни и гърци под името траки.

Важните доказателства за нашия древен произход бяха заменени с нескопосани лъжи, които обаче бяха повтаряни упорито, така упорито, че дори и интелигентни хора попаднаха в техен плен. Сякаш, за да се циментира положението на траките бе създаден имиджа на невъздържани, кръвожадни хора с ниска култура.

Днес знаем, че това не е така. Днес знаем, че дедите ни са създали първата писменост на Европа, издигнали са най-старите градове на нашия континент, изпреварили са останалите европейци с хилядолетия по отношение на знанията за обработка на метали, а също земеделие и скотовъдство.

Не войнолюбиви варвари, а създатели на култура са били нашите деди. Как иначе гърци и римляни щяха да вземат от дедите ни боговете Арес, Атис, Бендида, Дионис, Зевс, Деметра, Кибела. Само високата култура на предците ни е накарала келтите да се преклонят пред тях и да основат своята религия върху принципите на тракиеца Залмоксис.

Тези истини бяха укривани дълго време. На нас бе внушавано, че не сме способни да се управляваме сами и са ни нужни чужденци, които да решават съдбата ни. Това доведе до национални катастрофи. Последствията ги чувстваме и днес, ще ги чувстваме още дълго време. Точно за това е необходимо да се сложи край на нихилизма. Трябва да се отърсим от дрипавата дреха наметната ни от други хора и да заживеем както подобава – като горди, силни и осъзнати индивиди.

Без гордост и самочувствие всеки народ е обречен на смърт и забвение. Без вяра в себе си не можем да бъдем друго освен слуги на шепа безскуполни хитреци. Без любов към ближния никога няма да можем да се обединим и станем силни както дедите ни в миналото. Ето това е пътят според мен – гордост, вяра, дойстойнство, сила, любов. Ако изпълним гърдите си с тях даже и съдбата ще реши да ни помогне.


 Използвана литература:

1.Brixhe, C. – M. Lejeune. 1984. Corpus des inscriptions paléo-phrygiennes, Paris;
2.Roller, L. 1987. Gordion Special Studies, Volume I: Nonverbal Graffiti, Dipinti, and Stamps, Philadelphia;
3.Roller, L. 1989. "The Art of Writing at Gordion," Expedition 31.1, pp. 54-61;
4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;