ТРАКИЕЦЪТ ЗАЛМОКСИС – УЧИТЕЛ НА ЕВРОПА

Днес почти всички европейци са загубили връзката с древните си корени. Почти всички европейци са само сенки на предците си, служейки на материалното и забравяйки истинската си същност. На старите традиции се гледа като на отживелица, малко по малко те биват избутвани на заден план и биват обречени на забвение. Няма да отреча, че същата зараза е завладяла и доста сънародници, но при нас все още има надежда за възраждане и обновление.

Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който “медии” и “политици” се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.

http://www.nosia.bg/wp-content/uploads/nosii/big/08.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Kukeri_razlog.JPG

http://frognews.bg/images/etno_calendar/trifon_zarezan_lozq.jpg

Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.

https://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44

Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.  

Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.

http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg

Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на “Илиада” не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) – най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.

От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.

Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през нея.  Когайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като  Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151. Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.”  - Iord. 266.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под имената Замолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които  свързват варианта Замолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.

Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.

Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.

Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.

Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.

Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети на Залмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон.  Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.

Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.

Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки.  Уповавайки се на сведенията от  “Totus  Orbis  Descriptio”   Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  -“Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62.

Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.

Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”

Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – “Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в “Хармид” -  “от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.

Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.

Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани  и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душата приема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.

От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.

WHO WERE THE THRACIANS?

Thanks to the testimonies of the old writers we know a lot about Thrace and the people of this country. They inhabited considerably large area – the teritory of Modern Bulgaria, Rumania, Serbia, parts of Slovakia, Ukraine, Greece, European and Asian Turkey.

The best known Thracians are Spartacus, who made Rome tremble with his uprisal of the slaves, and Orpheus – the great musician and thinker. Not to forget the deified priest Zalmoxis, which doctrine became famous among many people.

             http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg

Thracе was densely populated and its people began to migrate from their Balkan homeland very early in the past. Strabo mentioned Thracian journey and settling at the Northern coast of the Adriatic  Sea after the Trojan war [1] XIII.III.25.  Some Thracian tribes as Sarapari became neigbours of the Medes (living in Iran) and Armenians – “ It is also said that certain of the Thracians, those  called "Saraparae," that is "Decapitators," took up their abode beyond Armenia near  the Gurani and Medes…” [1] XI.XIV.14.

In the time of Pliny The Elder, Thracian Sarapari have reached even Bactria [2]. VI.xviii-48. Tribe with Thracian name Edoni is localized in the vicinity of Parthians and Sacae, who lived in Central Asia [3] VI.xviii- 50. Thracian Thuni and Ciconi (the last known from Odyssey) are mentioned not far from India [3] VI.xx-55.

Apparently, certain Thracians not only came near India, but also colonized some part of it. In his work “Anabasis Alexandri” Lucius Arianus wrote that the Thracian Dionyssos was considered the founder of the Indian civilization – “...But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities... Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself ”. [4] VIII.vii. 

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

                                           http://www.cosmovisions.com/images/Dionysos-1.jpg

Except Asia, Thracians visited many other places in the Antiquity. Irish chronicles claimed that a group of foreign colonizers came to their land from Thrace [5] p.229. Because of the fact that Thracian personal names are written on Cretan Linear A documents and artefacts, we know about the Thracian presence in Minoan Crete [6] p.18 (Porozhanov quoting P.van Soesbergen, cit. 10). 

That substantial number of Thracians inhabited Northern Part of Black Sea coast we know from the reserch of S.Krykin. He noticed the presence of a large number of Thracian personal names in epigraphy (and historical sources) in this region [7] pp.58-83.

Fist mentioning of Thracian tribes and the land Thrace is from 14 th ct BC. In Egyptian chronicle describing the Hittite-Egyptian war at Cadesh, Thracian Dardanians, Mysians (Phrygians) are listed among the Hittite alies [6] p.22. In Linear B document from Pylos is mentioned the toponym Thrace – TE-RE-KE-WI-JA [6] p.20.

Later, during the Trojan War, Thracians became allies of the Trojans, to whom they were related. Various Thracian tribes participated in that ancient conflict. Mysians, Paeonians, Phrygians etc defended their kin in the besieged city.

Thracians were present in other major events in the Antiquity. Knowing the excellent qualities of the Thracian warriors, Alexander the Great took many Agrianians, Paeonians and Odryssians in his army. They proved to be worthy agaist the soldiers of the Persian king Darius.

If Thracians have colonized so many places, and participated in so many events in different lands, it is no wonder, that these people have been called by Herodotus the most numerous nation after Indians [8] V-3. In the middle of first millennium BC Thracians created a mighty state. Thucydides testified about the strenght and splendour of  the Odryssian kingdom (Odryssi were major Tracian tribe) – “For of all the nations of Europe that lie between the Ionian Gulf and the Euxine Sea, it was, for revenue of money and other wealth, the mightiest.” [9]. II.97.

In 1st ct AD Thrace sunk in political crisis. The Romans used the chance and established their rule there in 44-45 AD [10] p. 229. In the next century emperor Trajanus managed to conquere part of the Northern Thracians [10] p. 230. However, even after the Roman conquest, Thracian population did not diminish seriously. Strabo testified that in 1st ct. AD Thracians could summon an army of 200 000 foot soldiers and 15 000 cavalry [11] VII. fr. 47(45). Even for modern standarts that is formidable force.

About half a century later, Pliny mentioned that Thrace is the mightiest in Europe [3] IV-xi-40. In 2nd ct AD Pausanias was also impressed by the numerous Thracian nation [12] I.9.5. In 4th ct AD the author of “Totus Orbis Descriptio” claimed that Thrace is inexhaustible source of good soldiers [13] p. 62. That situation didn’t change even in the 6th ct AD, when Roman Emperor Justinian The Great expressed his admiration of the excellent qualities of the Thracians [13] p.62.

There is no doubt that Thracians were respected by the Romans. Thracian people received high functions in Roman Empire. In the time of Constantine The Great, governor of Egypt and Lybia was Thracian man with name Rometalcas [13] p.54. The greatest general of the Late Antiquity – Belisarius was Thracian too [14] III.xi-21. Aetius – the mighty advercary of Attila was born in Durostorum and had Thracian father [15] p.241. Other high military commanders of Thracian origin were Vitalianus [16] p.91, Terentius, Zaidus, Rufinus, Marcian [14] III.xi-7-8.

Thracian were not only high military commanders in the Roman Emprire, many become even Emperors. Maximinus Thrax  was native of Thrace, who thanks to his suppernatural power and valour has managed to reach the rank of general and later was proclaimed emperor by his soldiers [17]. Other Roman emperors of Thracian origin were Constantine the Great, Justinus I, Constantius II, Julian, Leo I, Leo II, Justinus I [18], Marcianus,  Justinian I, Justin II, Tiberius, Phocas [19], Galerius [20], Maximinus Daia [21], Licinius, [22], Caludius II Gothicus [23].

We see that Roman conquest not only did not diminished the strenght of the Thracian people, but they even have become protectors and bulders of the empire. Thanks to the policy ot Constantine The Great, Christianity went out of persecution and became oficial religion. Other Roman emperor of Thracian origin – Justinian The Great financed the creation of the most magnificent buildings and fortifications.

Because of intense participation of the Thracians in the life of the Roman Emprire, it was believed that at the end of Late Antiquity Thracians had become romanized. It can not be denied that a large part of the Thracians learned Latin in order to make a carrier.

However, the largest part of the Thracian people – the peasants did not lose their old language and culture at least till 3rd ct AD [13] р.51-52. In 4th ct AD Thracians have translated the Bible into their own language [13]p.55. Even in the 6th ct AD Thracians still keep their names and hold on their language[13] pp. 57-64.

There is something else, which is often ovelooked by different scientists. Not all the Thracians were subjects to the Roman Empire. Many Thracians lived north of River Ister (Danube), near Carpatian Mountains and Black Sea steppe.  Strabo testified that Getae and Mysians ocupied lands on both sides of Danube – “the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. [11] VII.III.2.

Part of Thracian Bessi were under Roman rule, but other part lived in freedom. Ptolemy localized branch of Bessi far north of Danube – “then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian Mountains”. [24] III.5. Thracian Tyragetae inhabited some area near River Dnester [3] IV.xii.82.

The free Thracians were menace for the Roman Empire. Often they crossed river Danube and terrorized the Roman colonist in Thrace. These so called invasions were nothing more than attempt for liberation. 

Of cource Romans thought otherwise, they considered Thrace as their dominion, looked upon free Thracian as savage invaders and described them as such.

In 7th ct AD the Greeks took the power in Constantinople – the capital of the Eastern Roman Empire. Greeks have always been great enemies of the Thracians, ploting against them and even organized the assasination of their kings. Kotys I was killed by Python and Heraclides - two students of Plato [27]. p.369.

From the deep antiquty there were bloody conflicts between Greek and Thracians. Thucydides testified about an attemp of Athenians to steal Thracian land. About 10 000 Greek colonists came along river Strymon and chased away the local population. That was not enough and the Greeks persueded further into foreign teritory. This time they did not have same luck and were destroyed by united tribes of the Thracians [9] I-100.

When in 2nd ct BC Greeks were conquered by the Romans the hostilities towards Thracians became impossible. However in 7ct AD the situation was different. Greeks had obtained power and were ready to use it in order to assimilate Thracians and take their land. 

The free Thracians and these under Roman rule realized the danger and began to organize themselves. At the end of 7th ct AD two large groups of Thracians – Getae and Mysians merged and formed tremendous army, who vanqueshed the legions of the emperor Constantin Pogonatos and even forced him to pay tribute to the new liberated state.

These united Getae and Mysians are known in the historical sources as Old Slavs and Old Bulgarians…and that brings a lot of confusion, because Slavs are considered as people, who lived far from Thrace, and about Bulgarians was said that they were Asians. 

The confusion exist because of the fanatic Greek propaganda and the fact that many historical sources and other proves are unknown to the broad public.

Theophylact Simocatta explained few times that Slavs in Danube region are not new people, but the progeny of Getae – “Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” [26] p. 14-15. Slavs was just an alternative name for the Getae, just like Hellenes is an alternative name for the Greeks, and Germans is an alternative name for the people, who call themselves Deutschen.

Because the language of the Getae, called Slavs was related to those of ancestors of Polish, Czech, Slovenian etc. in later times these people were also called Slavs. In the very same way was formed the name of the Germans. Tacitus explained that initialy the name Germani was aplied to the whole comunity, and just later was used for all the people, who were related to each other – “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror.” [27]

Old Bulgarians had also an alternative name – Mysians. In the course of 1100 years Bulgarians were called Mysians and Bulgaria was equated with Mysia. St. Hieronymus, L.Deacon, M.Ataliates, D.Homatian, J. Tsetses, N. Gregoras, M.Gavalas, L. Halkondylos, J. Kantakuzin, N. Choniates and others called repeatedly Bulgarians with the name Mysians.

Most of the scientists think  that was a mistake of the old authors. Of course many writers in the past were wrong about certain things, but it is very unlikely that one and the same mistake would be repeated in the course of 1000 years. 

And there is something else, which is overlooked by the most of the scientist. Old Bulgarian funeral rites, customs, weapons, homes and fortifications were as those of the Mysians and that is a prove that Bulgarians and Mysians are the same people.

The so called alliance between Old Slavs and Old Bulgarians was in matter of fact alliance between two major Thracian tribes – Getae and Mysians. That explains why the First Bulgarian Empire became so quickly a very powerful state – related people mix without problem. 

The claim that Old Bulgarians and Danubian Slavs were related is suppotred by two large anthropological researches. In both cases were examined more than 10 000 people and it was established that Bulgarian people are of European origin and have no relation with people of Central Asia [28], [29].

Few years ago Swiss genetic research showed that the most of Bulgarian people are progeny of the Thracians [30]. A bit later, genetic research was made by scientists from Bulgarian Academy of Sciences. The result showed again that there is no tracé of Turko-Altaic genes in Bulgarian population and that Bulgarians do have Thracian blood [31].

Even before the genetic and ahthropological reserches, many scientist knew that Bulgarians are progeny of the Thracians. N.Y. Vladikin, C. Ginchev, G. Cenov, G.Sotirov and other presented many proves about Thracian origin of the Bulgarian people.

Unfortunately the works of these people did not receive the needed attention. There was also censorship during the totalitarian period 1944-1989. It was forbiden to promote any material, which could generate national pride.

Only in resent times researchers as prof. A. Chilingirov [32], A. Kiryakov [33], Ch. Bonev [34] and others were able to present to the Bulgarians public their discovery about the Thracian roots of the Bulgarian people. 

Hopefully further studies will be made and also translated into English, German, French, Spanish, so that the truth finaly reaches everyone.

Sources:

1.Strabo, Geography, book XIII, trasl. H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1928;

2.Strabo, Geography, book XI, trasl. H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1928;

3.Pliny, Natural History, books 3-5, trasl. H.Rackham, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1999;

4.Arrian, Anabasis Alexndri, transl. E.I.Robson, Harvard University Press, Cambridge, Mass. 1933

5.Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, London, 1833;

6.K.Porozhanov, Obshetsvo i Darzhavnost u Trakite – sredata na II- nachaloto na I hil. pr. Hr.( v kontesta na paleobalkanozapadnomaloaziyskata obshtnost), Studia Thracica 6, Academia Literarum Bulgariaca, Institutum Thracologicum, Sofia, 1988;

7.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, THRACIA 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988, с.58-83;

8.Herodotus, Histories, transl.G.Rawlingson, Wodworths Classics of World Literature, Herfordshire, 1996;

9. Thucydides, The Peloponesian War, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 2000;

11.Strabo, books 5-7, transl. H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1995;

12.Pausanias, Description of Greece, Book I, Attica, Ancient History Sourcebook,

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/pausanias-bk1.asp

13.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

14. Procopius, History of the Wars, transl. H.B. Dewing, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2000;

15.J.B.Bury, History of the Later Roman Empire, Macmillan & Co, London, 1923;

16. G.Cenov, Krovatova Bulgaria i Pokrastvaneto na Bulgarite, Zlaten Luv, Plvdiv, 1998;

17.Historia Augusta, The two Maximini, Loeb Classical Library, 1929;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

18.G.Sotirov, Ubiistvoto na Justinianovata Samolichnost, Linn, Toronto, 1974;

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

19.N.Miteva  SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, THRACIA 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

http://groznijat.tripod.com/thrac/articles/n_miteva.htm

20. Galerius, Encyclopaedia Britanica http://www.britannica.com/EBchecked/topic/223951/Galerius

21. N.S.Gill, Maximinus Daia  http://ancienthistory.about.com/od/emperors/ig/Roman-Emperors/Maximinus-Daia.htm

22. M.DiMaio Jr. Licinius http://www.roman-empire.net/decline/licinius.html

23. Encyclopaedia Britanica, Claudius II Gothicus http://www.britannica.com/EBchecked/topic/120521/Claudius-II-Gothicus

24.Ptolemy, Geography, book III, Publisjed by the New York Public Library, 1932;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

25.Philostratus, The Life of Apollonius of Tyana, transl.Rev.E.Berick, J.M’Creery, Black-Horse-Court, London, 1809;

26.G.Cenov, Praotechestvoto i Praezikut na Bulgarite, Heliopol, Sofia, 2005;

27. Medival Sourcebook, Tacitus, Germania, http://www.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

28.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

29.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

30. Българите взели най-много гени от траките, Труд, 27-05-2009

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

31.Учените представиха доказателства, че сме славяни, но не съвсем, Блиц, 08-08-2011; http://www.blitz.bg/news/article/117690

32.А.Чилингиров, Гети и Готи, Изследвания II, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2009;

33.А.Киряков, Произход на древните българи, Българско общество за мултимедийно изкуство, София, 2006;  

34.Ч.Бонев, Праславянските племена, Институт по Балканистика при Българската Академия на Науките, София, 2007; 

ТРАКИЙСКИТЕ ГЛОСИ

Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

Между III и VII век до престола на Римската Империя достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Константин II, Костанций II, Констанс, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhS9IYc7MG8CXIz2raKSTYjq7H2HzbeMszgSy8Uiwu9g3E7TxktzH6oXRFQ7a_kbyCf33a7LEqhVOhtyEmMz0QLHTZHZiGcwvSQWtaYm0Bi-tt0ZIWdCm2goAXLIhyoGHHZGcvLHKZA2N8a/s1600/Thracian2.jpg

Траките дават не само императори на Рим, но и способни военонначалници, губернатори - управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). 

Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец... По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. 

Няма сведения и траките да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).

Естествено някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Ренегатството не е нов феномен. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. 

Тук идва най-важния въпрос - Ако това тракийско селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора, или пък да са режели езиците им. Каква е тогава причината освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между докуменитраните тракийски думи и българския език. Верно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. 

За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав-мъртвец, исто-бъбрек, брина-кал, йенти-хващам, хлак-ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български...

Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние днес се затруднявяме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : 

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

1. ASA-подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas-хвощ, лит. aštrus-остър и стблг. остръ- остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а имено – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума Bulle –бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ-вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първочанално е бил див бик.

3.BRIA – град е засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина. Вл.Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, -врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ- градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей-крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там където пристигат стоките от далечни места.

4.BRIZA – лимец, ръж, Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj –ориз... Изказано е и предположение за родство с лит. brizdis- пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимлогия, а именно стблг. брити-бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk-звън, укр. бряк-звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

6. BRYTHOS – вид бира, питие направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de-frutum – шира, но е пропуснат старобългарския глагол врети-вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква, формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит. šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти-жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

9. KALAMINDAR – едонското название на платана-вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин- голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару-дърво.Каламиндар, или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

10. KEMOS – вид шушулков плод, до сега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы- камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен предлага като сродна дума стблг. чистъ-чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

12. MIDNE –село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сорбските mestno, mesto – место, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути- полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено латвийския изглежда по-близък по тракийския защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българския е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични...

13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld–цепеница и немската spalten– цепя, но е пропусната блг. плотъ-дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

14.RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея –мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm-меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх.Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин).В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

16.SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark- шум, но пропуска българската дума скърцам- правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ- свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ- свет, свят...светъл, горящ.

18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю-разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам- разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. šalmas-шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ- шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемът е рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяно говорящите си съседи (H.Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистикта Х от helm се превръща в Ш в шлем. Робувайки на остарелите догми учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развите по това време.

20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-стария тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер- диво животно. Зейра, или по-точно звера има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно ъ от стблг. зверъ.

21.ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals- светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas- червен ( за добитък). Като сродни думи са посочени гр. chalis-вино, макед. kalitos-вино, стинд. hala-ракия. Не са споменати стблг. зеленъ- неузряло грозде, желт-жълт, желая...

Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен-червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

22.ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети- зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.

23.ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (с ides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати- светя, блестя.

За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

Как да може тогава неподготвения читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса-село (стблг. висъ-село), бара-река, езареис-езеро, гар-гора, планина, друм-дръм, горичка, балтос – блато, дама-дом, берг-бряг, ил-илъ, кал, карпа-карпа, скала...

Няма такова чудо- да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки живеещи на север от Дунава са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава за забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор защото такъв не е възможен.

Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и цар Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.