КРАЯТ НА ЕДНА МИСТЕРИЯ

С каквото и да се захване човек, късмет е нужен. Не зная защо, но винаги ми е вървяло в търсенията. Съдбата ме срещна с хора, които ми помогнаха много. Ако бях сам, аз никога не бих се справил. В никакъв случай не бих постигнал нещо съществено, ако не бе подкрепата на различни приятели. Едни даваха съвети и напътствия, други ми набавиха книги. Достъпа то тези книги бе строго ограничен, а съдържащата се в тях информация бе безценна.

Стъпка по стъпка, парче по парче нареждах мозайката на миналото ни. Знаех, че принудени от тоталитарната цензура, учените ни не са имали възможност да кажат истината за съдбата на траките. Въпреки реалните заплахи от репресии обаче, някои изследователи са направили опит да дадат важни данни.

Владимир Георгиев свърза тракийската дума виса със стблг. вьсъ-село, селище, тракийската тарпо със стблг. трапъ-яма, тракийската друме с блг. дръма-горичка.

Георгиев направи тълкуване на тракийските бурдо, пара, полт с българските думи бродъ-брод, мост, бара-рекичка, плотъ-дъсчена ограда. Иван Дуриданов посочи връзката между тракийските думи линг, ила, кал със старобългарските лѫгъ-лъг, илъ-глина, тиня, калъ-кал. Ото Хаас съпостави тракийската дума гордо с градъ-град, градище.  

За жалост никой от тези учени не успя да събере всички тези термини от топонимията на едно място и не обясни тяхното значение, а то е огромно. Де факто основните тракийски термини от топонимията са и български, а това показва, че не може да се говори за идване на пришълци в земите на юг от Дунава след прословутата 681 година.

Винаги, когато чужд народ нахлуе в дадена територия, той налага свои топоними, докато старите названия на населени места, реки и т.н. нямат смисъл на езика на нашественика. Преди англо-саксите да се заселят в Британия там няма  топоними с елементи ford-мост, брод (Bradford), ham-селище, място (Buckingham), field-поле (Lichfield). 

Имената на старите британски градове Cantium, Noviomagus, Durobriva, Dubris и др. не могат да се обяснят с помоща на английски. Елементите cant–начало, mago-поле, duro-крепост, dubris-яма, падина имат смисъл на езиците на уелсци и ирландци, защото уелсците и ирландците са по-старите поселници на Британия.

Какво наблюдаваме в Тракия? При нас няма промяна каквато задължително трябва да настъпи при идване на нов народ. Това е някакво чудо невиждано, няма логика, неестествено е. Ако сравним изолираните от учените елементи на тракийската топонимия, ще установим, че те без изключение имат смисъл на български език:

Трак. – Блг.

виса-вьсъ-село

гордо-градъ-град*

полт-плотъ-ограда

бурдо-бродъ-брод, мост

друме-дръма-горичка

ила-илъ-тиня

кал-калъ-кал

бара-бара-рекичка

тарпо-трапъ-яма, трап

линг-лѫгъ-лъг

Как така ще дойде нашественик и няма да наложи свои топографски термини?

При идването в нашите земи римляните налагат имената на градовете Тrimontium, Montana, Viсаnovo, Templum Iovis. Те се обясняват с лат. mons, montis-планина, vicus-селище, templum-храм, Iovis-Юпитер. Известно време след като турците нахлуват на Балканите, на наша територия се появават нови местни названия с елементи – кьой-село, дере-река, гьол-езеро.

Къде обаче са новите елементи в след прословутата 681 година? Няма ги никакви. Преди време се спекулираше, че най-разпространеният тракийски топоним пара изчезва през Ранното Средновековие. Това е едно доста нелепо твърдение. Думата παρα е само гръцкото предаване на бара-рекичка. Варианти на παρα като бара срещаме в споменатите от Клавдий Птолемей и Прокопий Цезарийски Zyrobara, Tamonbari, Soubara. Днес на територията на България срещаме Крива бара, Голяма бара, Слана бара.

Натякваше се също, че ние българите нямаме имена на селища с наставка брия, както например Месембрия, Полтимбрия. Това е напълно нормално. До I век този тип селища са били де факто големи търговски центрове, локализацията им по морските крайбрежия е индикация за това. С идването си римляните елиминират не само тракийската жреческа прослойка и част от аристокрацията, но и тракийската икономика. Държава със силна търговия може да изправи силна армия, а това е кошмар за всеки завоевател.

Прочее, тълкуване на брия е правено от Вл. Георгиев с помоща на стблг. за-врьти, в смисъл затворено, оградено, защитено място. Аз лично смятам, че брия може да се обясни със стблг. брати-събирам, *берѥ-място за събиране, събор. Дори и днес съборите не са само за веселба, но и са тържища, места, на които хората се събират, за да продадат, или обменят стока.

След като тракийските термини брия, пара/бара, гордо/корта, бурд, кал, ила, друме, полт, линг, тарпо и т.н. намират продължение в българските топографски термини, то въз основа на какво може да се твърди, че българите са новодошъл народ?

Този въпрос го задавах на доста хора, които вярваха, че през 681 година в земите ни се заселили хора от азиатски произход. Никой не успя да отговори – къде са новите, азиатски топоними? След време се появи добре подготвен опонент. Той на свой ред ме попита какво е значението на елемента –дина, който се среща в тракийски топоними като Васидина, Висдина, Амлаидина, Беледина, Ресидина, Палаидина, Асболодина.

В началото се затрудних доста, не можах да дам отговор. Когато потърсих сведения за тези особени названия, се натъкнах на друг сериозен проблем. Анализирайки топонимите с елемент –дина, Веселин Бешевлиев се е опитал да ги представи като нетракийски, те.е. принадлежащи на по-стар от траките народ. Това бе доста обезпокоително понеже тези топоними са съсредоточени в една и съща област – Източна Мизия, днешната Добруджа. Подобно нещо е индикация, че може да става дума за анклав – територия на чужди по произход хора.

Още повече ме озадачи факта, че нямаше карти, на които Васидина, Висдина, Амлаидина, Беледина, Ресидина и т.н. са показани. Защо, ако именно те доказват присъствието на нетракийски етнос в земите ни, не са поставени в картите?  До неотдавна се твърдеше, че траките са пришълци на Балканите, а и, че са унищожители на блестящата халколитна цивилизация от земите ни.

След като поразнищих данните, се оказа, че твърдението на Бешевлиев е нелепо. Топонимите с елемент –дина не бяха изобщо най-старите в Тракия, както би трябвало да бъде в случай на субстрат – по-старо от траките население. Особените имена бяха документирани между IV и VI век. Понеже нямат смисъл на латински и гръцки, то тези топоними би трябвало да са тракийски. Какво бе обаче значението им? Защо са съсредоточени само в Източна Мизия- Добруджа?

Когато посъбрах достатъчно имена на тракийски селища и области ми направи впечатление, че както на север от Стара Планина има топоними завършващи на –дина, така на юг има други с окончание –дона, дония. Това са Румбодона, Мигдония, Македония. Те дори се намират в една и съща област – между реките Места и Бистрица.

За Мигдония Иван Дуриданов е дал интересно тълкуване. Този автор споделя, че областта се е простирала по средното и долно течение на река Ехеродорос чак до морето източно от Вардар. Дуриданов набляга на това, че се касае за област, която често е заливана от води и поради това са се образували много блата.

 http://darkwing.uoregon.edu/~klio/maps/gr/general/Macedonian_Kingdom.jpg

Като значение на Мигдония бива предложено блатиста страна. За елемента -дония, а (и дона от Румбодона) е предложено тълкуване ие. *ghdhom – земя, почва, за сравнение са дадени ирл. du, don-местност, място и гр. chthon земя, почва.

С това съм съгласен, но недоумявам защо е пропусната българската дума доно-дъно, земна повърхност. Българската доно-дъно се среща точно в същия регион, в който са Румбодона, Мигдония и Македония.  

Когато разбрах смисъла на елемента дона-дъно, ми дойде на ум, че –дина може да е само древна диалектна особеност на думата доно-дъно, повърхност. В българските наречия има замяна на О с И. Срещаме го в бозая-бизая, бозка-бизка, кога-кига, извор-извир, следователно няма пречка да се предположи, че дина е вариант на дона-дъно.

Палаи дина е най-вероятно гръцкото представяне на Бяло дъно – бяла земя. Реси дина пък може да представя Речи дъно - речно дънo. 

Мистерията със странния, “нетракийски” топоним бе разрешена с помоща на българските диалекти.

Хубавата новина не свършва тук, има още интересни неща. Топонимите с елемент –дина са от областта Мизия, а от IV до  XV век българите са наричани мизи. Българският обичай на бръснене на коса и оставяне на кика е описан като практикуван от мизите. Това го прави Плутарх в работата си “Животът на Тезей”. В Мизия се срещат погребения с жертван кон – традиция, която старите българи пазят поне до IX век.

В мизийските топоними с елемент –дина срещаме диалектна особеност на българския език – замяна на О с И.

Тази древна особеност се среща не само в древните тракийски топоними, но и на друго място. Става дума за титлата на дедите ни - КАНАС У БИГИ. Тя е превеждана от гърците като ΕΚ ΘΕΟ ΑΡΧΟΝ – от бога владетел. ЕК означава от,  ΘΕΟ е бог, а ΑΡΧΟΝ означава владетел. Думата КАНАС-княз отговаря на ΑΡΧΟΝ-владетел, У може да съпостави на гр. ЕК, а БИГИ е старобългарското съотвествие на гр. ΘΕΟ(Σ) -бог.

БИГИ е явно диалектен вариант на склонена форма на стблг. БОГЪ – БОГИ. На древен мизийски диалект вместо бог се е казвало биг и вместо доно се е казвало дино, дина.

Същата особеност, замяна на О с И срещаме в надписа на златния пръстен от Езерово. Изразът ПТА МИИ означава съпруже мой. ПТА се обяснява със елемента поть-мъж (от потьпѣга), а МИЙ означава МОЙ.

Всичко е навързано по забележителен начин. В търсене на значението на елемента –дина установих, че той е вариант на българската дума доно-дъно и, че вариацията може да се обясни със замяната на О с И в наши диалекти. Замяната на О с И трябва да е много древна понеже се среща не само в топоними от IV - VI век, но дори и повече от 1000 години по-рано, на надписа от златния пръстен от могилата край Езерово. Още по-интересно е, че тракийската диалектна особеност – замяната на О с И се среща и в титлата КАНАС У БИГИ – княз у бога, княз от бога.

Да не забравяме и това – името на древната Македония се тълкува на български език. Значението на Македония е подобно на това на Мигдония – мокра земя, заливана от води, земя богата на води. Частицата Мак се тълкува с блг. макати-мокря, а –дония се обяснява с доно-дъно, земна повърхност.

Как да не бъда признателен на своите опоненти! Благодарение на конструктивната и културна критика на един от тях успяхме да намерим още едно късче от мозайката на нашата история. Намерихме още едно доказателство, че отъждествяване на българи и мизи в продължение на 1100 години не е грешка, а истина. Тя е потвърдена и от няколко генетични проучвания, които показаха ясно, че във вените на българите тече кръвта на първия цивилизован народ на Европа, а и на света.

Могъщите държави на хети, митани и вавилонци са се срутили в праха. Езиците на старите господари на Близкия Изток отдавна са потънали в забрава и само шепа учени ги познават. Ние от друга страна сме оцелели. Минали сме през огън и бури, били сме съсичани, бесени, изтезавани и разселвани вече 2000 години, но ето, пак ни има на Балканите – нашата родна земя.

Тук всичко ни обича и ни пази защото земята е напоена с кръвта на предците ни, който без колебание даваха живота си за род и Родина. Благодарение на тези хора днес има българи и България. Единственият начин да се отблагодарим на героите от миналото е като бъдем техни достойни потомци – хора с чисто и смело сърце, хора обичащи своите братя и сестри, хора, който с гордост се назовават Българи.

МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ БЪЛГАРИ

Държавността в Европа започва на Балканите. Тук хората успяват най-рано да се консолидират. Тук се зараждат първите значителни царства. Най-богатото и силното през V век преди Христа е Одриското Царство. За неговата мощ свидетелства Тукидид - Thuc. II-95-97. 

По времето на владетелите Терес и Ситалк, както гърците, така също илирите и македонците се страхуват от огромната армия на траките и всячески се опитват да спечелят благоволението на одриските благородници-Thuc. II -29, II-67, II-101.

С течение на времето по-силни стават македонците. Цар Филип II успява да обедини своите хора, а и да създаде способна армия, с която да подчини своите съседи – Just. VII-6. След убийството на Филип II неговият син Александър III (Велики) създава империя на два континента – Arr. V-xv. Нейното съществуване е твърде кратко. 

Преждевременната кончина на Александър III довежда до раздори и войни сред неговите приемници. Самата Македония е толкова отслабена, че не успява да отбие нашествието на галите. През 279 г. пр. Христа самоувереният Птолемей Керавън посреща галските бойци на цар Болгий и не само бива победен, но и загубва живота си.

По-късно Филип V прави сериозни опити да възвърне величието на Македония, като дори воюва с Римската Република. Синът му Персей упорито продължава съпротивата срещу нахлуващите римляни, по през 168 г.пр. Христа, край Пидна армията му е разбита от легионите на Емилий Павел. Жителите на седемдесет и два града биват отведени надалеч и продадени в робство – Plin.IV.39.

Македония никога повече не се съвзема. Оцелява само селското население на страната. То е било нужно както на македонските царе, така и на римските завоеватели, защото някой е трябвало да обработва земята, да строи и т.н. Въпросното селско население обаче е предимно от тракийски произход. Знаем за това от различни исторически извори.

Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е било оредяло - Liv. XXXIX-24:

"But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia "

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24

Самите древни македонци делят един и същ произход с траките. Разказващ историята на Помпей Трог, Юстин поменава, че най-старото население на Македония са пелазгите –Just.VII.1. Към пеласгийските племена спадат долопите, хиянтите, а и мирмидоните, които Йоан Малала определя като предци на българите.

http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

До неотдавна това твърдение се смяташе за грешка на старите автори, но проведените генетически изследвания доказаха, че във вените на значителна част от българите тече кръвта на население обитавало Балканите още от Каменната Ера. Т.е. с пълно право ние можем да се наречем наследници на траки и пеласги:

“Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието”

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

Друго компактно население от територията на Македонското Царство са пеоните. Те също не са се изпарявали мистериозно, а просто в по-късни времена са наречени българи. Това прави Йоан Цеца, казвайки:  “А Пирехъм водеше пеонци, или още българи от река Аксиос, или още Вардара” -Tsets. Varia, II. Интересна подробност е това, че името на пеонския цар Одолеон се обяснява със стблг. одолѣние-победа, т.е. значението на Одолеон е победител, този, който надвива. 

                                        Монета на пеонския владетел Одолеон 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/paeonia/audolean/SNGANS_1054.jpg

Не по-малка група хора обитавала земите на Стара Македония са мизите. Херодот свидетелства, че преди Троянската Война мизи и тевкри покоряват всички траки от Босфора до река Пеней (южната граница на Македония):

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios. “ – Her. VII.20.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Подобно на мирмидоните и пеоните, мизите също са определени като предци на българите. Това прави Деметрий Хоматиан, който дори свързва дедите ни със събития от времето на Александър Велики:  “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били    изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през Ранното Средновековие. След този период няма сериозна промяна на населението на Македония. Проф. Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter  Thraciam  vel Macedoniam   et   Mysiam   Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия  само българи живеят.

През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия – П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176. 

След XIV век в Македония се заселват турци, албанци, а и евреи. Макар в началото на ХХ век броят на късно дошлите евреи, албанци и турци да е значителен, преобладаващо е българското население.

През ХХ век, по различни причини, различни групи хора с фанатизъм се опитват да откъснат Македония от тялото на България и да посеят вражда между братя. Никой не иска силна и самостоятелна България на Балканите защото тя ще подчини всички свои съседи, а след време със свои сили ще отвоюва и откраднатите от чужденци територии.

България на три морета би била заплаха дори за “великите сили”. Дори разпокъсаната, ограбена и изтерзана България притежава мощ. Това го разбират англичаните по време на битката при Дойран. Там генерал Вазов и мъжествените български бойци смазват съкрушително елитната британска армия, която е най-модерната за времето си. Представете си на какво би била способна една обединена и богата България...

Никой не би бил в състояние да унижи и ограби населението на такава страна. Никой не бил в състояние да пороби пробудените и възвърнали самочуствието си българи.

Това е причината чужденци щедро да спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът –Разделяй и владей не е от вчера.  

Все пак има начин да се съберем с нашите роднини живеещи в Македония.Това може да се постигне като не отвръщаме на хулите от македонска страна. Те са дирижирани от чужденци.

Никой истински македонец няма да каже лоша дума за българин и никой истински българин няма да обиди своите братя и сестри в Македония.

Ние можем да покажем благородството си като помагаме на братята си, като по един умерен и културен начин им представим доказателства за общ проиозход. Такива има в изобилие. Езиковедите доказаха отдавна, че е безумие да се отделя македонското наречие от българския език:

“Фактът, че новата писмена норма в СРМ се създава върху западнобългарски диалект, достатъчно ясно говори за характера на създаващата се книжнина. Тази норма има ярко изразен областен (регионален) характер дори по отношение на самия географски район. В Благоевградско, Петричко, Разложко, Гоцеделчевско се говори само книжовен български език, а интелигенцията в Солунско, Костурско, Леринско, Кукушко, Сярско до закриването на българските училища от гръцките власти е говорела само българския книжовен език. Нещо повече — с българската литературна норма е свързана и част от интелигенцията на онзи дял от Македония, който беше присъединен към Сърбия през 1913 г., тъй като училищата още през турското робство в цялата област винаги са били изключително български…”

http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

За да могат македонците да приемат българските си корени, ние самите трябва да бъдем народ за пример. Нека станем отново известни с честността и добротата си! Всеки иска да се идентифицира с благородния и избягва сравнението с покварения. Когато българинът покаже истинското си лице, ще заслужи и истинската си съдба на благоденстващ и силен народ взел под крилото си всички свои събратя.

ПРОИЗХОД НА ГЛАДИАТОРСКИТЕ ИГРИ

Какво ли не бих дал да можех да се върна назад във времето и да посетя Колозея в Рим по време на гладиаторски двубой. За такова невероятно преживяване си заслужава. Да чуеш острия звън на стоварващите се един върху друг стоманени мечове. Да усетиш с всяка фибра на тялото си нажеженото напрежение сред публиката. Да видиш от близо мъжете, които са се пробудили в утрото с мисълта, че залез за тях няма да има и въпреки това, гордо вдигнали глава те поздравяват императора и зрителите. Арената се превръща в храм, а боецът е превъплъщение на бога на войната. Старите римляни са знаели как да организират фантастични  зрелища каращи кръвта да кипи, а дъха да спира.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Jean-Leon_Gerome_Pollice_Verso.jpg


Гладиатор означава буквално мечоносец. Gladius е тип оръжие, което потомците на Ромул заемат от келтите, на чийто език то носи името кледиво *.  Разбира се освен меч са се ползвали също копия, тризъбци, секири. Имало е различни видове гладиатори. 

                  http://www.mygladiators.com/images/title-pic.jpg

Бестиариите са се борили със зверове като лъвове, тигри, мечки. Крупелариите са известни със тежките си брони. Еквите са се сражавали на кон, а еседариите са били на колесници. Името на димахерите идва от двата меча, които са държели, сагитарите  са имали лък, велитите пък копие [1] с. 17-19, 58-61.

http://downloads.bbc.co.uk/rmhttp/schools/primaryhistory/images/romans/leisure/r_gladiators.jpg

Понякога етническият произход на боеца е давал и името му. Най-раните гладиатори са известни под името самнити. Други известни са били галите и не на последно място траките. Те биват въведени в игрите от Луций Корнелий Сула. Траките са били любимци на императорите Калигула и Домициан и са се славели като страховити бойци с невероятна сила и енергия [1] с.56-58. Най-известния техен представител е Спартак, организирал въстание, което разтърсва Вечния град до основи. Смелият тракиец от племето меди заслужава нашето възхищение, но тази работа не е посветена на него, а на естеството и произхода на гладиаторските игри.

http://www.tribunesandtriumphs.org/images/gladiators.jpg

Макар днес да ги свързваме с Рим, произходът им не е там. По начало самите игри не са били предназначени за забавление на тълпата, а са представлявали строг погребален ритуал. Звучи странно, но е така. При етруските (съседи на римляните) двубой при гроба на благородник е било нещо съвсем обичайно. Самнитите (древен италийски народ) също са почитали мъртвите си благородници с двубои и дори жертване на голям брой военопленици.

Самата дума арена е от етруски произход и означава пясък. Преди да бъде издигната специална сграда**, двубоите са били организирани на малки площади покрити с пясък. В него кръвта е попивала бързо и така шансът някой от сражаващите се да се подхлъзне е бил по-малък.

Едва ли има съмненние, че римляните вземат гладиаторските игри от самнити и етруски. Това обаче не означава, че трябва да търсим произхода на явлението на Апенинския полуостров. Много преди особения обичай да се появи в Средна Европа, той е практикуван доста по-далеч на изток.

При посещението си на Тракия   Херодот вижда погребалните ритуали на местното население. Бащата на историята споделя следното – “Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред, колят разни жертвени животни и се угощават, след като по-рано са оплакали умрелия, след това го погребват като го изгарят, или просто заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големите награди определят за единоборство според значението му”. [2] Her.IV-8.

При траките двубоите на гроба на благородник са много по-стари от  тези на самнити и етруски.  Практикувани са със сигурност поне от второто хилядолетие преди Христа. Съществува предание за една смела тракийска принцеса носеща името Харпалика. Майка й починала докато тя била още пеленаче. Тогава бащата научил дъщеря си да пие мляко направо от вимето на кобилата (точно с това стават известни и старите българи). После, макар още дете тракийската благородничка била научена да язди кон и да стреля майсторски с лък (както са били обучавани децата на старите българи).

Бащата на Харпалика бил известен със суровия си нрав. Един ден поданиците се   разбунтували и го убили, а младата тракийка била принудена да избяга в гората. Там преживявала от лов. Не след дълго се стигнало до стълкновение между нея и бившите подчинени на баща й. Схватката била жестока, благородничката убила много от нападателите си, но в крайна сметка паднала поразена и тя. Удивени от невероятната й смелост, а също и от силата й, оцелелите организирали култови въоръжени игри край нейния гроб [3] c.165.

Напълно е възможно това да е началото на ритуала, който след векове ще бъде пренесен на запад и ще стане известен под името гладиаторски игри. Може на някои да изглежда странно, че една жена стои в основата на всичко, но тракийките не са били за подценяване. По храброст и дързост не са отстъпвали изобщо на мъжете. Не случайно тракийските менади са изобразявани с меч, харпе (крив нож) и брадва.

Разбира се невъзможно е да се каже със сигурност дали култовите въоръжени игри в чест на Харпалика са най-старите. Подобни обичаи срещаме не само в Тракия, но и край омировата Троя. Който е чел Илиада знае, че при погребението на Патрокъл е имало състезания с колесници, а след това е дошъл реда на борци, копиеносци, мечоносци. Жертвани са също животни и дванадесет пленени трояни.

Тук трябва да се отбележи, че нито мирмидонът Патрокъл, нито неговия роднина Ахил са гърци. Преди около век известния британски учен Артър Еванс заяви, че имена като Ахил, Клитемнестра и др. не са гръцки по произход. Потвърждение бе дадено от фламандския изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Според него името на Ахил е пеласгийско. А пеласгите са най-близките тракийски роднини. Езиковедът В. Георгиев смята, че тракийския/пеласгийския език, е говорен в нашите земи още от времето на Неолита. [4] c.43.

За мирмидоните пък Йоан Малала казва без увъртане, че са предци на старите българи. Това обяснява защо дедите ни практикуват трако-пеласгийски погребални ритуали. Не става дума само за жертването на кон и куче в гроба на боец, но и за по-сложни обреди, чийто корени виждаме дори в Илиада.

Тъй както Ахил  изгаря в чест на Патрокъл военопленници и животни, така и княз Крум заповядва пред вратите на Константинопол да бъдат пренесени в жертва хора и животни [5] с. 351.

Следва да бъде обяснено как особеният ритуал, станал основа за гладиаторските игри, намира своя път от Балканите до Апенинския полуостров. Черпейки сведения от старите писания и съпоставяйки ги с археологически находки и топоними можем да заключим, че е имало няколко миграции на балканци в посока на Древна Италия.

Според Плутарх пелазгите били войнствен и могъщ народ, който покорил всички хора изпречили се по пътя му. Когато стигнали в Лациум пелазгите основали Рим и го нарекли така по името на оръжието си. ROME – сила (на оръжие) отговаря прекрасно на старобългарската дума раменъ-силен.

От Тит Ливий пък научаваме за странни, нелатински имена на древни царе. Става дума за Атис, Капус и Капетус, те безспорно са тракийски по произход. А сравнявайки материалната култура на Есте и Голасека (първо хил.пр. Христа) с тракийската от по-ранен период става ясно, че може да се говори за силно тракийско влияние в северните части на Апенинския полуостров през първо хил. пр. Христа.

В земите на Древна Италия  се срещат топоними и хидроними, чийто характер е трако пеласгийски.Това съобщава Антонио Скиарета в свое проучване. Италийските Алма, Калетра, Аксиа, Пирги, Руселе, Висентиум и др. отговарят на тракийските Алмус, Каластра, Аксиос, Пергам, Русидава, Висанте. А името на прочутото  Тразименско езеро се свързва с корен ТРЕС имащ значение ТРЕСА. Тук коментарът е излишен.

Ето, ние разполагаме с достатъчно данни, които показват, че гладиаторските игри са древен тракийски обичай, който е пренесен от балкански поселници на Апенинския полуостров. Първо е бил приет от етруски и самнити, а после, чрез тяхно посредничество е даден на римляните, които от погребален ритуал го превръщат в зрелище и забавление на тълпата. Това, че етруските са били в контакт с нашите предци разбираме и по факта, че в северната част на Апенинския полуостров са се почитали божества, чиито имена се обясняват на тракийски и неговия модерен вариант – българския.

Земла е етруски теоним, еквивалент на тракийската Земела, името на която се тълкува със старобългарската дума земля – земя. Сетлан е етруски бог на огъня, името му отговаря на тракийския теоним Суетулен, а и на българското име Светлан (според Вл. Георгиев).

Далеч съм от мисълта, че нашите деди траките са в основата на всичко. Колкото и способен народ да са били, другите хора също са притежавали умни и способни индивиди. Несъмнено траките са научили много от своите съседи, а и от други племена, с които са влезли в контакт. Едно обаче е безспорно, дедите ни са били едни от най-големите дарители в древността и е справедливо това да бъде споменато. Вече не върви народът на Спартак да бъде определян като войнолюбиви варвари. Ясно е, че предците ни са повлияли езика и културата на много европейски народи. Дали са и огромен импулс в развитието им, посредством знанията по обработка на металите. Без тях развитие би било невъзможно.

 

Историята учи на много неща, най-важното е това, че оцеляват само силните.Оцеляват тези, които са калени в жестоки изпитания, но са успели да запазят човешкото в себе си. Ние сме подложени на ад вече много години и все пак голяма част от нас е успяла да запази както човечност, така и благородство. Станал съм свидетел на това нееднократно и всеки път душата ми се е изпълвала с възхищения от примера на добрите хора. Как да не се гордея, че съм българин!

 Използвана литература и пояснения:

1.M.Grant, Gladiators, Penguin Books, 1967;

2.Херодот, История 4-8;

3.Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, 2008;

*Кледиво отговаря на старобългарската дума кладиво-чук. Келтския меч е бил предназначен предимно за сечене и удряне (както с чука).

** Колозея е издигнат от Флавиите през I-ви век.

***В действителност материалната култура от земите на мирмидоните е сродна с тази на Тракия. Приликите са от поне 4- то хил.пр. Христа, това се знае много добре от археолозите. Древните Тракия и Македония са били обитавани от един и същ народ. Римския летописец Помпей Трог споменава, че най-старото население на Македония ( където живеят мирмидоните) е пеласгийско...

КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?

Вярвам, че доста са тези, които все още си спомнят филма “681 Величието на Хана”. В тази доста скъпа за времето си продукция, дедите ни бяха представени като хора с азиатски черти. Много от нас приеха опърпаните юрти на старите българи и провикването ювиги хане за реалност. 

Трябва да призная, че през 1981 година аз също си мислех, че дедите ни са били с леко дръпнати очи. Не се съмнявах изобщо, че предците ми са сърбали кумис и са назовавали владететелите си хан. Какъв бе избора ми? Aлтернативна информация не бе давана. При липса на такава, човек е готов да се върже и на абсурди, най-вече, ако тези абсурди биват повтаряни с фанатизъм.

С течение на времето започнах да осъзнавам, че официалните версии за историята ни, а и твърденията за външния вид на дедите ни доста често се разминават с истината. Някои твърдения дори граничеха с безгранична глупост. В училище ни преподаваха, че старите българи са били ниски, кривокраки хора с тъмна кожа и дръпнати очи. Това дори се превърна в стереотип на предците ни.

Нямам нищо против народите на Азия. В никакъв случай не бих определил монголоидните черти като грозни. В никакъв случай не бих се присмивал на хора с тъмна кожа, криви крака и нисък ръст. 

Тук не става въпрос за определяне на дадени белези като висши, а други като примитивни. Тук става дума за истината, тя е важна.

Реших, че е най-добре сам да започна да търся данни за това как са изглеждали старите българи. Това, което намерих първоначално ме озадачи, но и зарадва. В летописите от Средновековието са рисувани и изображения, които дават ценна информация за облика на дедите ни. Те са представени като европеиди със слаба пигментация на кожата, а косата е предимно кестенява и тъмно кестенява. 

В илюстрациите от миниатюрите срещаме и хора с руса и светло кестенява коса. Няма и следа от такива, които да могат да се оприличат като роднини на тюрки, пащуни и иранци. 

                                                                 http://static.bnews.bg/f0475ea548f2.jpg

                                                           Княз Омуртаг

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Krum33.jpg/220px-Krum33.jpg

                                               Княз Крум

http://lh3.ggpht.com/_ksW3D4Ehp-4/StTlsouAVOI/AAAAAAAABWM/zPUGQqldQzI/s512/DSC05177.JPG

                                                                  Цар Иван-Александър

http://www.daskalo.com/salusii/files/2012/04/BOJANA_CHURCH_610.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Nikulitsa_capture.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/SymeonAndFatloun.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a5/Skylitzes-Ouranos_kills_Bulgarians.jpg/800px-Skylitzes-Ouranos_kills_Bulgarians.jpg

тук победените българи са представени като хора със светла коса

В други документи от далечното минало отново виждаме български велможи със светла коса.

На менологията на Василий II могат да се видят български бойци. Тяхната кожа е предадена с по-светъл цвят от този на гърците, които са представени като светци. Докато южните ни съседи са с черна коса без изключение, то дедите ни са изобразени с кестенява, или тъмно руса коса.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/04/Bulgars.jpg

Ние притежаваме не само изображения, от които можем да разберем как са изглеждали дедите ни, някои римски (византийски) автори дават добри описания на външния вид на нашите предци. 

Като пример може да се посочи Борис II. За него се казва, че е бил човек с червеникава брада. Това определено не е отличителна черта на азиатец. Нито тюрките, нито паштуни, иранци, талишци са светлокоси. За сметка на това Ксенофан споделя, че косите на (някои от) траките са червеникави.

Тук трябва да се обясни нещо важно. Тези описания са дадени от нашите южни съседи, които като цяло са хора с тъмна кожа и черна коса. В древността дори пигментацията им е била по-висока. Кестенявата и светло кестенявата коса са се считали за необичайни и светли. Днес под думата ксантос, ксантокомос гърците разбират русокос, но според проф. Мюлер, в древността се е имало предвид цвят на силно препечено месо, т.е. кестеняв, светло кестеняв, тъмно рус. В далечното минало под червеникав се е разбирало и светло кестеняв, точно това е най-популярният цвят коса сред нас българите.

Виждаме, че както описанията, така и изображенията показват, че старите българи не притежават отличителни белези на азиатски народ. За народите на Азия не е типичен и едрия ръст, а за дедите ни е казано, че са такива. Петър Ангелов предава думите на Георги Акрополит, който характеризира група българи като едри на ръст и в добър вид – с.62. За цар Калоян се знае, че е бил висок около 1.90 м, а това е доста за Средновековието. Едър и изключително силен мъж е бил и благородникът Иванко –с.61.Прочутите със ръстта си нормани са били едва 1.70-1.73 м.

Към външния вид спада и прическата. По сведения от Именника на Българските Владетели, а и извори споменати от Геза Фехер, ние знаем, че част от дедите ни са бръснели косата си и са оставали един, или няколко кичура да растат свободно. Този обичай е запазен в България до към 30-те години на ХХ век. Древният летописец Плутарх споменава за тази прическа при тракийското племе абанти и при мизите, които по-късни автори наричат българи. Съдейки по думите на Плутарх тази прическа първоначално е била типична само за воинската класа. Това обяснява ограничената й употреба.

За старите българи е типична изкуствената черепна деформация. Според Й.Йорданов е прието да се смята, че корените на този обичай са в Азия. Същият автор обаче споменава, че изкуствената черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха. Ст. Йорданов дава повече подробности съобщавайки в работата си Тракийският Войн, че изкуствената черепна деформация е добре позната на трако-пеласгийските племена. Издължената форма на главата най-вероятно е считана като белег за благородство.

Разполагаме и с данни за облеклото на старите българи. Гръцкият летописец Никифор Грегора описва дедите ни обитаващи долината на Струма като хора с черни дрехи. Интересното в случая е това, че с черни дрехи са и най-древните обитатели на същия регион-траките. Знаем за това благодарение на Тит Ливий. Този римски автор разказва за най-ранния сблъсък на траки с римляни – 168 година преди Христа:

“First marched the Thracians, men of fierce countenance and tall of stature ... A black cloak covered both shoulders, and on their right they brandished from time to time a sword of enormous weight.“ – Liv. 44 40- Първи настъпиха траките – страховити, едри мъже. Плещите им бяха наметнати с черни наметала, а на дясното си рамо носеха тежки мечове.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0914,00144:40

Слабо известен факт е това, че като отличителен атрибут на старобългарското облекло е спомената лисичата кожа. В житието на Св. Нил от град Росано срещаме следният интересен инцидент. Пътуващият из Италия свещеник намерил личича кожа на пътя, взел я и се наметнал с нея. Пристигайки в родният си град той срещнал деца, които започнали да го замерят с камъни и да викат -ти български калугере – П. Ангелов, с.71. Явно не само на Балканите, но дори на Апенинския полуостров е било известно, че лисичата кожа е елемент от облеклото на българите, който се е запазил дълго време. К.Уебър предава свидетелство на Кейсън, за това, че до края на 19 век в определени региони на Родопите са се носили шапки от лисича кожа.

Както можем да очакваме лисичата кожа е отличителен атрибут  на траките. За това споменава най-рано Хердот: “The Thracians served having fox-skins upon their heads and tunics about their body, with loose mantles of various colours thrown round over them.” – Траките носеха лисичи кожи на главите си и дълги ризи, имаха и широки наметала украсени с различни цветове -Her.VII.75.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

                                 http://home.exetel.com.au/thrace/hats.gif

                             http://home.exetel.com.au/thrace/appearan.htm

С типичната за траките шапка е изобразяван българския владетел Омуртаг

Ценни сведения за облеклото на старите българи дава Петър Ангелов. Той   представя фрагменти от работа на Константин Багренородни “За Церемониите”. B тази книга е споменато, че българите били въвеждани и извеждани със собствените скарамангии. Според Ангелов се касае за типичната за азатските народи кожена дреха (кафтан) – П.Ангелов, с.69.

Ние не разполагаме с изображение на споменатите от Багренородни скарамангии, няма как да преценим дали те са точно копие на дрехата на азиатските номади, или пък се касае за нещо друго. Във всеки случай животинската кожа е ползвана не само от народите на Азия, но също така от старите келти, иберийци, германи и разбира се траките. Херодот свидетелства, че името на връхната тракийска дреха е зейра. Смятам, че зейра е старото предаване на звера-кожа от звяр. Освен това притежаваме изображения на траки, които са наметнати с животинска кожа.

http://mythagora.com/bios/images/dionysos450.jpg

http://www.holyblasphemy.net/wp-content/uploads/2009/12/Dionysus-Kleophrades.jpg

Днес разполагаме дори и с исторически свидетелства за това, че вълчата кожа е типичен атрибут на трако-трояните. Знаем за това от Омир, който описва смърта на Долон и разказва как вълчата кожа, с която той е наметнат е взета като плячка от ахейците:

“The blade sheared through the sinews, and Dolon’s head fell in the dust even as he tried to speak. Then they took his wolf’s hide and ferret-skin cap, curving bow and long spear.” – Hom. Il.X-412-464.

http://www.poetryintranslation.com/PITBR/Greek/Iliad10.htm#_Toc239245796

Използването на животински кожи и изобщо кожени дрехи е наложително на Балканите. Тук зимите са сурови и температурата може да достигне до към 30-40 градуса под нулата. В далечното минало климатът е бил по-хладен и би било немислимо човек да се пази от мразовете само с дрехи от лен и коноп. Със сигурност са се ползвали кожуси от овча, или козя кожа, а наметала са правени от меча, или еленова кожа.

Често се спекулира с произхода на бойното облекло на старите българи. Някои изследователи се опитват да го характеризират като типично за азиатските номади. Образец на костюма на старобългарските бойци е представен в менологията на Василий II. Дедите ни са изобразени с тясна куртка и тесни панталони.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Bulgars.jpg/1024px-Bulgars.jpg

Този вид костюм- тясна куртка и тесен панталон е типичен за траките и в никакъв случай не е създаден край Алтай, Памир, или Тибет.

http://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

http://prikachi.com/images/512/6956512S.jpg

Данни за бойното облекло на старите българи намираме в работите на Веселин Бешевлиев. Той цитира Маврикий, който споменава особен вид военно наметало наричано българско. Геза Фехер смята, че този тип дреха е носена от българските конници и е била достатъчно дълга, за да покрие и колената на конника. Дълго наметало ползват траките, както може да се види от определени изображения. 

http://www2.rgzm.de/Transformation/Bulgaria/Kleidung/img/PhfEN01.jpg

Старите българи са имали различни видове украшения. Медалиони със знака IYI са се произвеждали дори масово. Най-ранната поява на този знак обаче е на Балканите, преди около 6500 години, това не може да се отрече. Сведенията са представяни дори в научни публикации.

Друг вид украшение е торквата. Тя представлява обръч, който се носи около врата, изработвала се е от злато, или сребро и е била предназначена за благородническата прослойка. Такъв атрибут е намерен сред даровете от погребението на княз Кубрат в Малая Перешчепина.

 http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-11.jpg

Торквата е позната на тракийските благородници. Най-древните варианти на този особен вид украшение са от Балканите, XXII век преди Христа.

Ето това е в общи линии описанието на външния вид на старите българи. Виждаме, че както описанията на летописците, така и изображенията от хрониките ни представят европеиди с лека пигментация на кожата, с руса, кестенява, а понякога и черна коса.

Дрехите на старите българи не са от азиатски произход, не са от азиатски произход и украшенията, обичаите.

Пак напомням, че тази статия не е насочена срещу хората с тъмна кожа и монголоидни черти. Не става въпрос за красота, за черти на висши и за черти на низши хора, съвсем не. Става въпрос за търсенето на истината, а ние имаме право да я знаем. Имаме право да знаем и това защо бяхме лъгани толкова дълго време, и най-вече защо не идва край на лъжите?

Защо някои хора нападат с фанатизъм защитниците на теорията за местния произход на българите? Защо противниците на балканските ни корени не се спират пред обиди, клевети и заплахи? Защо няма обрат във виждането на учените, след като генетичните проучвания доказаха убедително, че сме потомци на местен народ?

Нека питаме докато получим ясен отговор.