КЪДЕ Е РОДИНАТА НА ВИНОТО ?

Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските и хетските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Римските пиршества също са били немислими без омайващото питие.

http://static1.squarespace.com/static/555b2fcae4b0b0d6f4bdb16b/t/55746c77e4b071237c38ee9e/1433693312322/Roman+Feast?format=750w

Римски пир - картина на Роберто Бомпиани

Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно за създател  е определен тракийския бог Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир. Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т.н. познават сладкия дъх на гъстото тракийско вино. Държейки бляскави ритони владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.

http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/UserFiles/HTMLeditor/thracian/thracian03.jpg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Panagyurishte_gold.jpg

За разлика от своите южни съседи, нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали дара на Дионис  от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите, които са нужни за преработката на алкохола.

Виното от нашите земи  се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високоцененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон от Исмар – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани по своите монети.

http://i0.wp.com/www.coinsofplanetearth.com/wp-content/uploads/2014/05/Kallikrates.jpg

https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/

Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Месопотамия (Ирак), други залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Северозападен Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.

Едно нещо обаче е пределно ясно - в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали вино. Възможно е отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за направа на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.

Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин. Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския. От друга страна нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

От това следва, че думата за вино, а и технологията за направа на виното пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора.

Вече бе упоменато виждането на определени изследователи смятащи, че най-старото вино е от Иран - шесто-пето хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена и разпространена от дедите на персите защото  думите им за вино са bor/бор, mei/мей,  baadeh/баде. Те не са сродни на vinum/винум, οῗνος/инос,  نبيذ/уаин. Думата bor/бор присъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.

По времето когато направено първото вино предците на иранците са обитавали само южните покрайнини на днешната си земя, а древните археологически находки от Северозападен Иран показват смайваща връзка с тези от територията на България. 

Докато на Балканите може да се говори за една дълга традиция, за приемственост, в Иран положението е различно, а това е индикация, че керамиката от ареала, в който е създадено най-старото вино принадлежи не на местно население, а на колонисти от Балканите.

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на шесто хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е գինի /гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и римляни т.н. във формите οῗνος/инос, vinum/винум. Освен това е нужно да се спомене, че траките оказват силно влияние над арменците още в най-дълбока древност.

Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа. На нашия континент организираното земеделие се появява през седмо хил.пр. Христа, първо на Балканите, това е факт, който не може да се отрече.

Ще минат няколко хиляди години преди дедите на германи, латини, келти и др. да получат знанията за култивация на различни растения. 

Най-старите балкански обитатели са нашите деди - траките и пелазгите. Гърците се появяват едва през второ хил. пр. Христа и заемат голяма част от езика и културата на местното население. Съвсем логично е да се приеме, че думата οῗνος/инос е заемка от тракийски/пеласгийски. В далечното минало гърците са “гълтали” или променяли началното тракийско В.  Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар, а οῗνος/инос не е нищо друго, а гърцизираната форма на вино(с)-вино.  

Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са отровени и убили Икарий с тоягите си. Фактите показват, че то този момент предците на южните ни съседи не са познавали виното  и ефекта, който то причинява.

Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още през VI-V век преди Христа, но гръцката дума οῗνος/инос едва ли е дала келтската uino/вино. 

Тя е документирата на лепонтийски надпис от VI век преди Христа- LATUMARUI SAPSUTAI PE UINOM NASOM. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около 800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези келти биват свързани с културата Голасека. Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са неразличими от тракийските от по-ранен период.

Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена Карсимар  и  Беримар (днешните български имена Красимир и Беримир). Лепонтийската дума деду има значение даде, подари. Имайки предвид, че лепонтииците са обитавали Северните Апенини където траките са основали своя колония след Троянската Война, тракийското влияние над келтите е повече от логично.

С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.

Това, че латинската форма vinum/винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а не чрез гръцко посредничество. Благодарение на Плутарх, Плиний и Страбон знаем за тракийското/пеласгийското присъствие и влияние на Апенинския полуостров. Освен виното, старите римляни приемат и култа към тракийския бог Дионис. Благодарение на римляните виното придобива популярност дори и в студената Британия.

http://www.mgb-home.de/Dionysos-der-Weingott.jpg

До тук може да се каже, че траките са дали знанията за направата на вино, а и думата за вино на гърци, римляни и на част от келтите, като римляните и келтите  са изиграли значителна роля както в разпространението на напитката, така в разпространяването на думата за нея сред други западноевропейски народи. 

Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами омайващия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг народ. Все пак живеещите в Азия хети имат думата wijana/вияна, арабите пък ваин, да не забравяме и етиопската ваин.

Понеже думата вино е от индоевропейски произход, то със сигурност тя е заемка в езиците на араби и етиопци. От Херодот знаем за приликата между тракийската и старата арабска носия, разликата била само в това, че дрехите на траките били богато украсени с шевици. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт. Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище – мидне отговаря на арабската медина-град.

Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че последните са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино.

Хетите са стояли на доста по-високо ниво на развитие от арабите. Имали са силна държава и добре организирано земеделие. Тези хора обаче идват в Мала Азия едва в началото на второ хилядолетие преди Христа, а траките обитават региона от доста по-ранни времена и доста по-рано се научават да култивират лозята. Много по-логично е да се предположи, че хетите получават знанията за направа на вино от дарданите и мизите (наречени по-късно българи).

Името на хетския бог на земеделието е Телепину и то бива отъждествявано с това на познатия от Илиада Телеф, който пък е определен като владетел на мизите. За сина на Телеф Омир споменава, че предвожда хора наречени кетеи/Κήτειοι, явно става дума за хети. Не трябва да забравяме и тракийските богове Арес и Епта в хетския пантеон (Яриш и Хепат). На лице са индикации, че хетите са взели думата за вино от дедите ни.

http://www.bible-history.com/ibh/images/fullsized/rock-carving-god-grapes.jpg

Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Сродна е с персийската raz/раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за raz/раз. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се.

Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б.

Изводите ги оставям на вас.

Като завъpшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо.

Това е моето виждане за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са дали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко. Има с какво да се гордеем на Трифон Зарезан.

 http://sinor.bg/news_pict/2013/1378111857_77919_1.jpg

http://bgvestnik.net/wp-content/uploads/2015/02/%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B51.jpg

Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа!

http://zelas.blog.bg/profile.php

 Използвана литература :

1.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street, 1873;

2.Homer, The Odysseyq transl. Samuel Butler. Based on public domain edition, revised by Timothy Power and Gregory Nagy. A. C. Fifield, London, 1900;

3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.T.DARYAEE History | On Iranians, Drinking Wine, and Cultural Stereotyping

http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/tehranbureau/2012/12/history-on-iranians-drinking-wine-and-cultural-stereotyping.html

8.The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

ИМЕТО БЪЛГАРИ В ТОПОНИМИЯТА НА ГЪРЦИЯ

Понеже имам приятели историци, зная отдавна за присъствието на градове с имена Габрово, Загора, Смоково, Извор, Борово и др. на територията на Гърция. До началото на ХХ век там са се срещали хиляди български топоними и хидроними. С умела политика и с помощта на “великите” сили, южните ни съседи успяват да получат значителна част от земите ни.  

Истината обаче не може да бъде укрита. В стари карти, пътеводители, а и летописи са запазени изключително важни и интересни данни за присъствието на българи по цялата територия на Гърция. 

На остров Тасос е регистрирано село наречено Βουλγάρο [Булгаро]. Лингвистът Макс Фасмер го свързва с нашето народностно име - Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.

Друг остров също е запазил спомени за населявалите го преди време хора. На  Крит е имало две селища назовавани Ἄνω Βούργαρο [Ано Булгаро] и Κάτω Βούργαρο [Като Булгаро]. И в този случай според Фасмер няма съмнение, че имената са свързани етнонима българи - Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.

И Тесалия е съхранила името на предците ни. Там е село Βουλγάρινη,[Булгарине] а с името Булгар/Бургар е наречен един връх. Βουλγάρα [Булгара] пък е име на връх край тесалийското село Смоково(н). Така е наречена и планина в Еолия Βουλγάρα [Булгара].

В Перхабия тече река Булгарис, приток на Ксерия. Друг интересен хидроним е Λίμνη τοῦ Βούλγαρη - българско езеро. В областта Йоанина Макс Фасмер намира и други названия свързани с народностното ни име  Βουτγάρικο [Булгарико]- eine Gegend bei Gannadió, Kr. Konitsa, s. HX IX 222. Vom Bulgarennamen.

Планинската област Епир също е била място, в което дедите ни са оставили свой отпечатък според Макс Фасмер -Βουλγαρέλι [Булгарели] ON, Kr. Theodoría, (St. Ap.), Βουλγαρέλιον (Lex.), Βουργαρέλι (A.), Βουργαρέλιον (Nuchakis), Βουργαρέλι τῶν Τσουμέρκων nach Λαογραφία V 52. Eine griechische Weiterbildimg von βούλγαρος »Bulgare«.

В другия край на Гърция, по долното течение на Марица, недалеч от град Енос е регистрирано село Булгар кьой. Названието е хибридно, частицата кьой е турцизъм и означава село.

Списъкът с топоними свързани с народностното ни име не свършва с Булгар кьой. Веселин Трайков съобщава в свое изследване за Българска Блаца и Българска Сараджа.

Името българи е разпространено от най-северната до най-южната точка на Гърция. Смята се обаче, че топонимите и хидронимите имащи за основа народностното ни име са нови и напълно различни по характер от древните гръцки топоними и хидроними. 

За най-ранна дата на налагане на названията Βουλγάρα, Βουλγάρινη, Βουλγάρο и др. учените са готови да допуснат 527-610 година. Дали обаче това отговаря на истината?

http://luna.cas.usf.edu/~murray/images/Greece-map-fullsize.jpg

Cпоред Йордан, а и Прокопий Цезарийски, в началото на царуването на Юстиниан Велики започват непрестанните нападения на българи, анти и славяни. Малко по-късно, Изидор Севилски твърди, че по времето на император Ираклий, славяните (за които Симоката обяснава, че са старите гети) са отнели Гърция от ръцете на римляните - Heraclius dehinc quintum agit imperii annum. Cuius initio Sclavi Graeciam Romanis tulerunt.

В случай, че Гърция бе населена едва през VI-VII век с хора говорещи древен вариант на езика ни, то преди този период на територията на Гърция не би трябвало да има регистрирани топоними и хидроними показващи връзка с езика ни.

Парадоксалното в случая е това, че в Гърция названия на реки и градове обясними на български не само има, но те дори спадат към най-древните.

Река Пеней е спомената в “Илиада”, в която са описани събития от XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3210-3250 години. Владимир Георгиев прави тълкуване на името Пеней с пѣна-пяна, същото виждане се поддържа и от Георги Сотиров, според когото Пеней означава пенлива река.

http://www.academyofbards.org/amazontrails/xena/greece%20map/greekmap.JPG

На тази карта могат да се видят две реки с име Пеней. Едната е на територията на Тесалия, а другата тече в земите на Северен Пелопонес.

Георги Сотиров обърна внимание и на това, че съществува алтернативно име за Флегра – област от Халкидическия полуостров. Става дума за името Палена, то бива обяснено от Сотиров с българското прилагателно палена-изгорена (земя). Точно такова е и значението на Флегра-палена, изгорена. Според легендите това е мястото на последната битка между гигантите и боговете, Зевс изгаря титаните със своята светкавица и така областта получила името си.

Името на Кносос е регистрирано в микенски документи от средата на второ хилядолетие преди Христа под формата Коносо. Това название не само е сродно на българския топоним Книшава, но и обяснение можем да получим с помоща на стблг. конобъ-котел, съд, друга сродна дума е санскр. кани-яма, изкоп. 

Благодарение на Плиний Стари знаем, че Кносос е разсечен на две от река Кайратус, т.е. Кносос – Коносо означава ерозирано, изкопано място, котловина. В такъв случай стблг. конобъ-котел наистина е най-добрия кандидат за етимологията.

Нека обърнем  внимание на древните топоними Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската глоса волинт – вол. 

Според Владимир Георгиев тракийската   наставка инт е идентична на старобългарската умалителна наставка -енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте). 

По време на Късната Античност тракийската наставка –инт вече се е развила в –ент както проличава от имена като Бурк-ент, Дорз-ент и т н.От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт, Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Задължени сме на акад. Владимир Георгиев и по отношение на тъкуването на други древни имена от територията на Гърция. Названието на Копайското езеро е сродно на на девет реки с име Кафисос. При анализа нашия лингвист използва санскр.  капха-течност и блг. капя, капка.

Списъкът с имащи българска етимология древни топоними и хидроними от територията на Гърция може да се удължи значително, но дори и от представените до тук имена проличава, че няма как ние българите да сме се появили на Балканите едва през Късната Античност.

Друго доказателство за древните ни балкански корени идват от микенските документи от Бронзовата Епоха. Върху намерените в Пилос, Кносос и др. места плочици се срещат имена като Ерми, Вокил и Дуло, а това са названия на три старобългарски владетелски рода.

Обърнете внимание – тези български имена не са регистрирани най-рано в Памир и Тибет, или пък в Алтай, а тук на Балканите и то преди около 3500 години.

В микенските документи от Бронзовата епоха се срещат и древни варианти на старобългарски имена като Токеу-Токт, Крум, Винай-Винех, Кубир-Кубер, Кармесий-Кормесий, Cевер-Севар, Омер-Умар. 

Древни варианти на седем имена на наши владетели са регистрирани тук на Балканите около хилядолетие преди появата на гръцки имена като Аристид, Милтиад и др. Сам Джон Чаудик призна с неохота, че в микенските документи липсват напълно типичните гръцки имена с наставки –ides, -ades.

И това не е всичко, върху плочиците изписани с Линеар Б преди повече от три хилядолетия ние можем да намерим дори лични имена, които до ново време се ползват от българите. Става дума за: Бото, Ботийо, Борко, Видул, Дайко, Дуна, Дуто, Куйо, Куто, Мира, Пирин, Янил.

Тези данни променят историята, но уви никой не благоволява да извести на българския читател каква информация представят микенските документи PY Cn328, PY An 209, KN Dd 1193, 1197 Ea 302 lxxxi, 473 Rq 61 xcvii, 468 Xm11 lii и др.

Неотдавна стана ясно, че за нас българите са типични генетичните маркери J2, EV-13, I2, R1a1, R1b, G2. Носители на тези маркери са обитавали Балканите от Каменната епоха. Така наречения славянски ген  R1a1 не се е появил на наша територия едва по времето на Юстиниан Велики- 527 година, а няколко хилядолетия по-рано.

Учени от Мичигънския Университет установиха, че носители на R1a1 са обитавали Балканите преди 13 500-11 500 години, докато на територията на Русия се появават около седем хилядолетия по-късно. Установено бе и това, че R1a1 е и маркер типичен за старите арийци, а нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария.

В историята парадокси не се позволяват, нито пък е позволено да се премълчават и укриват важни данни. Непочтено е това, което противоречи на общоприетите теории да се игнорира. Здравият разум показва, че ние българите сме потомци на древен балкански народ. Този народ е наричат от гърци и римляни с името траки, а по-късно и с името българи.

От Страбон знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е била населена с хора различни от гърците. Цяла Атика е обитавана от траките, във Фокида, Давлида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е населен от фригите на Пелопс – VII.7.1.

Обитавалите Южните Балкани траки са оставили огромен брой свои топоними и хидроними, а това, че тези древни названия на градове и реки са обясними на български език е просто поредното потвържение, че българи и траки са две названия за едни и същи хора. Всъщност това е казано директно от монаха Фулко – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum…”. Акад. Д. Ангелов пише за това, но смята, че се касае за грешка...

Съвсем нормално е един народ да бъде познат в различни епохи под различни имена. Испанците са потомци на старите турдетани, португалците са наследници на лузитаните, а иранците пък държат рекорда с най-много имена – иранци, перси, артеи, кефени, хорсари.  

Името българи не е ново за Балканите, не се е появило нито край Алтай, нито край Памир и Тибет. В ирландските хроники се говори за идването на народа болги от Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа.

Доста по-рано от ирландските монаси, уелския летописец Нений съобщава за изването на Булк/Булг. Едвин Гест смята, че Булк/Булг са идентични на болгите заселили се в Ирландия “Origines Celticae” – c.420.

Ето, има предостатъчно доказателства за древното присъствие на българи на Балканите. Както исторически извори, така също документи от Бронзовата Епоха, а и топоними свидетелстват, че хора говорещи архаичен вариант на българския език са обитавали Югоизточна Европа дълги векове преди появата на Рим. Защо обаче почти всеки бяга от тези данни като дявол от тамян?

Учените от XIX и началото на XX век имат известно оправдание. По това време още не бяха проведени антропологичните изследвания на българския народ и не бе установено, че ние не само нямаме нищо общо с азиатските етноси, но и повечето от нас са наследници на древно балканско население. 

Микенските документи, в които се споменават Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий и др. все още не бяха разчетени. Не се знаеше, че старобългарските погребения с жертван кон имат прототип на Балканите и то не само в Тракия, но и в Атика, Гърция. Не бяха известни и ирландските летописи, в които се говори за народа болги, част от който напуска Тракия през VI век преди Христа и заминава за Британските острови. Не се знаеше още нищо за балканските корени на старобългарската чернолъскава керамика.

Днес обаче тези неща се знаят. С появата на интернет работата на историци и археолози се облекчи неимоверно. Понастоящем е лесно да се провери даден труд и да се извлечат ценни данни.

Защо това не се прави? Защо упорито се игнорират изследванията на антрополози и генетици показващи, че народът наричан траки не е изчезвал?

Ние сме пълноправните наследници на Залмоксис и Орфей, на героите възпети от Омир в неговата “Илиада”. От средите на народа ни са излезли славни и способни хора станали дори императори на Рим.

Трябва ли да се срамуваме, че сме от същия произход както старите владетели Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Галерий, Лъв Бесът, Маркиан, Констанций I, Константин Велики, Констанций II, Констант I, Юстин I, Юстиниан Велики, Тиберий II, Фока и много други...

Трябва ли да се срамуваме, че най-великите пълководци на Рим – Велизарий и Аеций са от нашите земи? Лошо ли е, че траките са първите християни на Европа, че в нашите земи е имало най-много раннохристиянски църкви, че Свети Ерм -владиката на Филипопол-Пловдив, е бил ученик на Апостол Павел?

Безумие е това велико наследство да се захвърля. Безумие е да се пълнят учебниците с политически коректни дивотии и така българчетата да се превръщат в ренегати. Безумие е родолюбието да се идентифицира с екстремизъм. 

Отречеш ли корените си, вече си мъртъв. Всеки има право на собствено виждане и идеи, но не е редно, ако някой страда от чуждопоклонничество и нихилизъм да дърпа с фанатизъм и другите в ямата на унищожението на народността.

Можем да вземем пример от гърците, те знаят какво е национална политика. Знаят и как да я поддържат и защитават. Можем също така да потърсим приятелство с гърците, дори е наложително да го направим не просто защото сме техни съседи, но и защото повечето от тях носят същата кръв както и ние. Небето над Европа е черно, доста по-черно е отколкото в края на XIV век, а това е повод за търсене на приятелство и сътрудничество с хората около нас.

Не е нужно да забравяме миналото, не е нужно за забравяме престъпленията на политиците на съседите ни, но е грешно политиците да се отъждествяват с народа, а също така трябва и да се гледа напред. За този, който гледа само назад и търси мъст, бъдеще няма. Васил Левски е дал един прекрасен съвет – “За отечеството работим байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора”.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 

https://www.youtube.com/watch?v=GBtSsr7t6IQ

 

 

 Използвана литература:

1.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

4.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6.Гръцки Извори за Българската История, Т. VI, БАН, София, 1965;

7.M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970;

8.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;

9.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

10.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI

11.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

13.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

14.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

16. В.Н.ТРАЙКОВ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В Т РАКИ Я И МАКЕДОНИЯ ПОД ГРЪЦКА ВЛАСТ СТАРИ И НОВИ НАЗВАНИЯ  

 http://www.strumski.com/books/Traikov_Ukazatel_Makedonia-1.pdf

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ В РУМЪНСКИЯ ЕЗИК

Преди няколко години излязоха резултатите от генетични проучвания извършени в Румъния. Стана ясно, че ние почти не се различаваме от северните си съседи. Хапло- групите E, J, I2, R1a1, R1b, G се срещат както сред населението на България, така и сред румънците. За мен изненадата не бе голяма. Случи се нещо, което очаквах, защото знаех, че от най-дълбока древност Дунава е разделял хора имащи един и същ произход.

За това свидетелстват стари автори като Страбон, който твърди, че гетите и мизите (наречени по-късно българи) обитават земите на север, но и на юг от река Истър (Дунав). Плиний локализира бесите между реките Струма и Места, а малко по-късно Клавдий Птолемей пише за беси край северните склонове на Карпатите.  

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Древните топоними от земите на България и Румъния също потвърждават, че от незапомнени времена тези територии са обитавани от едни и същи хора. Имената на намиращите се в Дакия селища Берзовис, Тамаси дава, Суро бара, Дино-гетия и др. са сродни на изградените в Тракия Берзаме, Тамон Бари, Бренто пара/бара, Дин-друме.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Не само по време на Античността, но и в ново време топонимите от земите на Румъния и България продължават да показват смайващо сходство. Значението на голям брой румънски имена на градове и села би бил разбран от всеки българин. Като пример могат да бъдат посочени намиращите се на север от Дунава Бистрица, Бистра, Луда Бара, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,  Пригорие,  Падина, Богати, Добра, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Куки,   Мирчa вода, Добромир.

Съчинени са няколко неиздържани и здраво засукани теории, които да “обяснят” защо из цяла Румъния има български топоними и защо там се ползват български лични имена като Богдан, Богдана, Боян, Влад, Войка, Влъкана, Дан, Драгомир, Драгута, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Раду, Радул, Сава, Стан, Стана, Стойка, Стояна.

Дако-гетите бяха обявени за почти изтребени от римляните, а за оцелелите се смяташе, че за невероятно кратко време са обикнали своите поробители и са приели с любов езика им. 

Пренебрегваше се факта, че легионите на Вечния град така и не успяват да покорят траките обитаващи Източните Карпати и Черноморските степи. Не се обръщаше никакво внимание на свидетелството на Приск Панийски, че по времето на Атила, на север от Дунава латински се говори предимно от търговците. Това разбира се е било последствие на бягството на римските колонисти и легионери от Дакия по времето на император Аврелиан.

Това, че българския  се ползва в Румъния до началото на ХХ век се отдаваше на българско влияние, а не на това, че се касае за изконния език на местното население, което обаче е подложено от чужденци на латинизация и в последствие дори е промито националното му съзнание.

Лингвисти от разични школи твърдяха, че от древния език говорен от Залмоксис и Декебал са останали само шепа думи, които са се запазили в речта на румънците. Различни изследователи представиха известен брой: balta, briu, brînza, buza, vatra, gard, gușa, zestre, caciula, cătun, colibă, copil, mal, măgură, magar, murg, raţa, stînă.

Ето и сравнение на дако-гетските думи с български:

balta-балта, блато

briu-връв

brînza-бринза, вид сирене

buza-буза, устна

vatra-ватра, огън

gard-градина, ограда

gușa-гуша

zestre-зестра

caciula-качула, качулка

cătun-катун

colibă-колиба

copil-копеле, малко дете

mal-вал, възвишение

măgură-могила

magar-магаре

murg-мургав кон, черен кон

raţa-раца, патица

stînă-стена, подслон, ограда

Интересното е, че тези древни тракийски думи присъстващи в румънския, не само се срещат в българския език, но също така имат и българска етимология. 

Пример може да се даде с дако-гетската balta отговаряща на българската балта-блато, която пък от своя страна произлиза от стблг. балтина-блато, като основата е прил.бал-бял. Няма никакво основание да се смята, че балта е заемка в езика ни както твърдят някои “специалисти”. Как да заемеш нещо, което си е твое?

Има и други интересни, а и важни дакийски думи, но румънските учени не са им обърнали внимание. Касае се за названия на лечебни растения. Това са: дивизма, зена, котията, мизила/мозула, сева, сопитис. 

Причината за игнорирането на важните данни навярно е факта, че имената на дакийските билки нямат обяснение на румънски, но за сметка на това българската етимология е повече от ясна. Нека разгледаме анализа на билките ползвани от учениците на Залмоксис.

Дивизмата е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент - диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме  Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

Зена е название на силно отровно растение. Владимир Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол жѧти/женти –повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам - точно това, което ще направи едно отровно растение.

Името на дакийското растение котията  бива дефинирано като сродно на чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата.  

Мизула, мозула е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. За жалост е пропуснат е стблг. глагол  мочати, диалектната дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  

Сева е дакийското название на вид бъз. Владимир Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума цев, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

Сопитис е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Фактът, че дакийските думи в румънския език, а и дакийските имена на растения се тълкуват с помоща на българския език, показва убедително, че нашата реч е древна, много древна, не се е появила на Балканите с идването на бедни пришълци от Припятските блата и далечния Памир, а е отеквала из горите и долините ни няколко хилядолетия по-рано. Езикът на дако-гетите е като този на траките обитавали земите на юг от Дунава.

Това обяснява и защо името на дако-гетския цар Скорило не просто присъства в българската именна система като Скорил, но и се обяснява със стблг. скоръ-бърз. Не случайно Йеромонах Спиридон поставая дако-гетския благородник Декефал (Декебал) като владетел на българите. 

Не случайно опита на дако-гетския цар Буребиста да изкорени лозята и премахне пиянството, присъства в българските предания (но деянието се приписва на княз Крум). Не е случайно и това, че в нашия фолклор се споменава римския император Траян - човекът победил северните траки и завладял част от земята им.

Градежите от времето на дако-гетските царе Буребиста и Декебал показват смайващи прилики с тези от Плиска и Преслав. Налице е една жива традиция, която е потвърждение на тезата на проф. Ценов, че старите българи са северни траки, които са освободили братята си от римско подтисничество.

Сравнение на дакийски и старобългарски строежи

Нека не забравяме, че в Именника (на българските владетели) се казва, че предците ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди Аспарух, т.е. някъде към 165-170 година.Точно тогава 165-170 г. е и първото значително антиримско въстание на северните траки. Тогава дедите ни не само прекосяват Дунава и разбиват пазещите границата римски гарнизони, но успяват да стигнат дори до Термопилите, Гърция.

Въпреки успеха на тази военна акция, тя не връща свободата на страната ни защото в този период от време свободните траки не разполагат с ресурси, с каквито разполага Рим, а ресурси са нужни за водене на дълга война. Принудени от ситуацията, свободните траки се завръщат на север от Дунава. Те обаче не се отказват от намерението си отново да строшат оковите на своите братя. Атаките срещу подтисниците не спират до прословутата 681 година, когато войските на империята са принудени да побягнат към Константинопол и най-сетне живеещите на юг от Дунава наши предци получават пълна свобода.

Враговете на народа ни обаче представят тези събития в ужасно изкривен вид. C намерение да си върнат загубените територии, римските летописци съчиняват безсрамни лъжи. След време тези лъжи са използвани охотно от представителите на чужди исторически школи следваши политическите интереси на великите сили, за които една обединена България е неудобна. Въпреки, че съществуват и сведения, в които българите биват определени като потомци на траките, в определена група учени обяви тези сведения за недостоверни.

Ингорирани бяха и доказателствата на д-р Методи Попов. Неговите изследвания убедително показаха, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето българи принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. местно население.

Под влиянието на чужди школи бе въведена заблуждаваща терминология и народът на Орфей и Залмоксис, макар да бе преживял над 600 години римско подтисничество и да бе доказал силата си, бе осъден да “изчезне”.

На негово място бяха поставени “нови” народи, само където нито материалната култура на тези народи не може да се нарече нова за Балканите, нито пък езика на “пришълците” се различава от този, който прозира от древните тракийски топоними Бела, Баба, Бога, Бор брега (Боров бряг), Вода, Врацища, Габрайон (Габърен),  Дабан (Дъбен), Дебре, Листе, Стене, Среден, Струа (Струя), Тамон бари (Тъмни бари).

Учени като Веселин Бешевлиев признаха, че на територията на България, по време на Ранното Средновековие няма поява на тюркски топоними. Стамен Михайлов доказа древната балканска традиция на старобългарската чернолъскава керамика. Този изследовател дори имаше смелостта да представи работи на чужди учени, според които особения знак IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа. 

Благодарение на проучванията на Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. знаем, че култовете към Залмоксис, Дионис, Сабазий, Бендида, Хероса са все още живи в българската култура, а традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Да не забравяме и това, че има отъждествяване на българи с мизи в продължение на хиляда и сто години.

Какво още трябва да се появи, за да бъде истината най-сетне призната? Може ли егото на шепа учени да е по-важно от истината? Толкова ли е трудно да се каже -прощавайте, сгрешихме? Защо да позволяваме на други да се кичат с наша слава и да си присвояват заслугите на предците ни в развитието на европейската култура? Защо децата ни да не растат с образите на Спартак, Вологес и Декебал, защо да не получат примера на силни и борбени хора? Или може би някой се страхува от гнева на пробудения българин?

Използвана литература:

1.Л. Милетичъ,  Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II.

Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896;

2.Л. Милетичъ, Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния 

Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, Изд. Министерството на Народното просвещение, София, 1893;

3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

9.I.Duridanov, Thrakisch-dakische Studien, Erster Teil. Die thrakisch und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen, Academie bulgare des sciences, Linguistique Balkanique, XIII, 2, Verlag der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Sofia, 1969;

10.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

11.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

12.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

13.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

14.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

15.S.Stati,  Rumänische  Wörter Thrakischen Ursprungs, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren WTomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

16. Romanian Genetics: Abstracts and Summaries

http://www.khazaria.com/genetics/romanians.html