ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Древната ни история е много богата, но не е добре проучена, или поне не е добре популяризирана. Най-ощетени са тракийските жени, за тях не знаем почти нищо. Става дума за съпругите, дъщерите на различни царе, за майки на войници и т.н. От голям интерес са зас са също имената на тракийските нимфи и богини. Някои, като това на Кибела са коментирани по паметници от VIII век пр. Христа – MATAP KYBIΛEIA (надпис M-01 C4). Вензис (Бендида), а и Котита (Котито) се появават в исторически извори през VI в.пр. Христа.

По-късно, през IV пр. Христа, някой майстор е гравирал на съдовете от Дуванлий едно от имената на тракийската богиня-майка - ΔΑ. Благодарение на епиграфски паметници и сведения на стари летописци, ние знаем за нимфите Ава, Брюза, Траке, Менда, а и за богините Дула, Земела, Зеринтия, Мундрито.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg/800px-Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg

Омир разказва за Теана (Теано) дъщерята на цар Кисей. Нейното име е от голяма важност защото на надписа от Езерово срещаме фамилията Тилтеанис- потомък на Теано (частицата тил отговаря на стблг. тилище-човек, особа, Теанис = на Теана). Създателят на Илиада е споменал и Хекуба – съпруга на троянския владетел Приам и дъщеря на фригийския цар Димас. Във времето на Троянската Война е живяла и тракийската принцеса Харпалика. Тя е известна с необикновената си храброст, бързина и сила, благодарение, на които успява да накара да побягнат дори калени в битки мъже като Неоптолем и неговите бойци.

За богатия цар Мидас е писано много, но неговата съпруга Хермодика е почти пренебрегната. В нейното име намираме същия елемент -дика, както в Евридика- любимата на Орфей. Частица дик се среща и в тракийските мъжки имена Диком, Дикиней, а и в името на минойската, трако-пеласкийската богиня Диктуна. Частицата Ермо е същата както и тази от името на бог Ермес (Хермес), за когото Херодот твърди, че тракийските благородници го считат за свой праотец- Her.V.7. Не бива да забравяме и старобългарския род Ерми, към който принадлежи княз Гостун.

От работите на Тукидид научаваме за царицата на едоните Bраура (Брауро). Самият Тукидид е потомък на Хегесипила -дъщерята на одриския цар Орол. Пютодора е друга тракийска благородничка, която е живяла доста по-късно. Атеней, а по-късно и Йордан пишат за Меда – дъщерята на гетския владетел Котела. Гепепюра е съпруга на Аспург - владеля на Боспорското Царство. В творба на Теофраст намираме кратки сведения за знатна тракийка носеща името Кринокорака.

Херодот разказва за удивително красивата тракийка Родопа, от Плутарх научаваме, че във вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Неговата майка е дошлата от нашите земи Абретена (Абротонo).

                                       портрет на тракийка, Оструша могила

По време на римското владичество в земите ни, на паметници от различни региони са документирани женските имена: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюниа, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата и още много други.

Някои са идентични, или почти идентични на български женски имена от ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Сура, Татина.

Нека сега да обърнем внимание на значението на имената на тракийските богини, нимфи и жени. При анализа на названията Земела и Зеринтия, лингвистите  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов предлагат стблг. землiа-земя, звѣрѧ-зверче, младо животно. За името на почитаната от едоните Котито, или по-точно Котита, Димитър Дечев предлага стблг. хотѣти-желая, похотѣти-пожелавам. Други учени търсят обяснение на името на древната богиня с гр. κότος-омраза, яд, гняв. Понеже Котита е богинята-майка, то версията на Дечев изглежда логична, Котита-хотѣти, т.е. желаната,  но съществува и друга възможност за обяснение.

Названието на древното божество може да се свърже с понятия за плодородие, раждане и в такъв случай, най-подходящи са стблг. скотъ-добитък, животни, а и котя се-раждам, котило-новородени. Котито, Котита означава раждащата, плодовитата. Котурила и Котина са тракийски женски имена, вдъхновени от названието на древното божество.

Вензис е по-малко известният вариант на теонима Бендида, който бива тълкуван като свързващата, обединяващата. Тази богиня е покровителна на семейството и поради това епитета Зюгия-свързваща, обединяваща е напълно справедлив. Странното обаче е това, че езиковедите ни сравяват името Бендида/Вензис с немския глагол binden-връзвам, но някак си “не са забелязали” съществуването на стблг. вѧзати, вѧзѫ-свързвам, връзвам, а също и обѧти-уловя.

Вендидора е гърцизирания вариант на Вендидара, други сродни тракийски женски имена са Вендина, Вендифана, Вендисета. Частицата сета е идентична на сета-посята, посадена диал.вар.

Името на тракийската богиня Дула е несъмнено свързано с родовото име Дуло, но в научните среди е все още кощунство да се прави отъждествяване на траки с българи и поради това специалистите предлагат гр. θύελλᾰ-буря, силен вятър. Аз лично смятам, че Дула трябва да се сравни със санскр. kula-род, семейство, група, хет. tuliya/duliya-събрание, група, а разбира се и със стблг. доилица-кърмачка, доити-кърмя, давам мляко. Стблг. доити притежава съвременен диал. вариант, това е дуя-доя, от която пък произлиза дуило-доило. Дула означава кърмилница, тази, която храни рода. Ямба-дула пък има значение извор на рода, като ямба е чуждото предаване на нашата дума въмбел-извор.

Друго название на богинята-майка е Да, то се среща на надписа от Дуванлий, където някой е гравирал ΔΑΔΑΛΕME, или както Вл.Георгиев превежда -“Земльо, пази ме!”

Думата ΔΑ е древен вариант на българската дада-бавачка на деца. За дада лингвистите смятат, че е възникнала в детския говор чред удвояване като ма-ма, ба-ба – БЕР, с.313.

Древното название на божество Да, притежава значение бавачка, гледачка, а това е напълно подходящ епитет за богинята-майка.

Кюбела, или както е по-известна Кибела е наричана и Μητηρ Ορειης-планинска майка. Коренът в названието на тракийското божество е куб-височина, куп, добро съотвествие е българската диалектна дума кубище-купище, купчина. Кюбела, Кибела означава голямата, голяма като планина, великата. Тази богиня е известна и под името Берекинтия, това обаче е по-скоро епитет, който е вдъхновен от названито на планината Берекинтия във Фригия. Явно планините са били важно, свещено място за дедите ни. Данни за това могат да намерят в работата на Никола Теодосиев “Mountain Goddesses in Ancient Thrace”. Този автор съобщава за богини почитани в планински региони, става дума за Ганея, Сипулена, Диндумена, (a и Кибела), наречени по названията на планините Ганос, Сипулос, Диндума, Рескинтия, Кибела. Не трябва да забраваме и свещената планина Ида, Кибела е известна и като Mater Idaea.

За тълкуване на името на богинята Мудрита (Мундрито), Владимир Георгиев предлага старобългарското прилагателно мѫдръ-мъдър, а мѫдра означава мъдра.  

Брюза, Бриза е тракийска нимфа, чието име определени изследователи са склонни да свържат с племенното название бризеи. Намирам сравнението за удачно, ще добавя само, че Брюза, Бриза отначава бърза, бързонога.

Ава е название на тракийска нимфа и колкото и странно да звучи, нейното име притежава значение овчица. Най-древния вариант на нашата дума овца е бил авика. Понястоящем е обидно, ако една жена бъде сравнена с овца, но в далечното минало мирогледа е бил различен. На животните, най-вече млекодайните, се е гледало като на нещо ценно и важно. Друго древно женско име е Зайка, то без съмнение е пожелателно – да е плодовита като заекиня. В този дух, трябва да се добавят и тракийските мъжки имена Козис, Козил, Зайкус, Ебро (козел за разплод).

С Ава приключваме с разглеждането на тракийските имена на божества и преминаваме към имената на обикновените жени. Такава е Абротона, или по-точно Абретена. Става дума за майката на спасителя на Атина – Темистокъл. Абретена е древния вариант на българското име Обретена, което пък идва от обрѣтити-намирам, то има същата семантика като Найден (от наидѫ-намирам).

Ада, Аида е име на тракийска жена, то обаче е различно по произход от германското Ада и евреийскaта Ада, в случая става дума за случайно съвпадение. Сродно обаче е старомакедонското име Адайос, чиято основа са старомакедонските думи ἀδῆ-светло небе, сияйно небе, ἄδις-огнище, жар. Тракийското женско име Ада, а и мъжкото Адамас притежават значение обичан(а), желан(а), горещ(а), глосата ἀδάμνα се превежда като обичан, желан. Сродни на ἀδάμνα са адъ-ад (жега, горещина) стблг., обѧтрити -разпаля стблг., обатрити сѧ-възпламенявам се струс.чсл., adianton-желая гал., aeduo-огнен гал., aed-огън ирл., aith-огнище ирл., ātar-огън авест., aidha-пламък, жар, красота санскр., eit-огън ствиснем.

Атиа е тракийско женско име засвидетелствано в надписи от Египет. То е сродни на мъжкото Атис, Атина, а и това на Атила. На това мнение е Иван Венедиков, но той смята, че коренът ати идва от гръцката атте (ἄττα) и латинската ата (atta) -баща. Те всъщност са пеласгийски заемки в гръцки и латински според фламандския лингвист Алберт Ван Виндекенс. Значението на Атиа и Атис е родител, роднина, като добър кандидат за тълкуването е стблг. отьцъ, чиято по-древна форма е attikъ. Сродни думи са atti-по-голяма сестра, майка санскр., aithe-възпитател ирл., аttаš-баща хет., heit-баща фриз.

Други тракийски женски имена започващи с буква А са Азбора, Аркиса, Арса, Атезиса, Афия. Те няма да бъдат подложени на анализ в тази работа, ще уточня само, че “странното” им звучене се дължи както на древния им произход, така и на чуждото предаване. Някои от тези имена се употребяват и днес, но в развита форма.

Басара несъмнено е свързано с едно от имената на Дионис – Басарей. Тракийското Басара отговоря на българското Басарина, споменато от Петър Голийски в работата му “Абхазо-български антропонимични паралели”.  Голийски сравнява Басарина с документираното в Керч име Басар и смята, че то е станало основа на абхазките родови имена Басар, Басария. На надписа от Керч обаче си вижда, че въпросния Басар е баща на човек с име Карп (Карпос), а това е тракийско име, сродно на оронима Карпати, хидронима Карпис, а и на етнонима карпи, карпо-даки. Басара, а и Басарей могат да бъдат обяснени със санскр. bhasa-сияние, vasara-зазоряване, утрин, а и блг. бъскам-светкам.

За Брюза вече бе обяснено, че означава бърза, бързонога, по-интересно обаче е името Була. То не само е идентично на българското Була, но обяснява и особените наши думи було, булка, булча (венчавам), за които линвистите все още се чудят откъде са дошли в речника ни. Всъщност, няма мистерия, но истината май е неудобна.

Бурила е женското съотвествие на тракийското име Бурил, което се явава вариант на името на българския цар Борил, властвал в периода 1207-1218 година – една доста неприятна подробност за привържениците на официалните тези за произхода на народа ни.

Друго древно сродно на Бурила име е Бурена, то е по-стария вариант на Боряна.

Бутурма звучи доста странно, но има добро обяснение на български език. В своя работа, Кирил Влахов цитира Димитър Дечев, който подлагайки на анализ името Бутурма, споделя, че частицата Бу означава много. Не е трудно да се види, че бу може да си изтълкува с българския глагол буя-раста буйно, докато турма означава бърза и се обяснява с глагола втурвам се-разбървам се.

Витюна е женско име, което произлиза от племенното название витюни/витини – хора обитавали първоначално долината на Струма, но по-късно мигрирали за западна Мала Азия. Със същата семантика са тракийските женски имена Траса, Трата, тяхното значение е тракийка, принадлежаща на траките.

За името на едонската царица Враура (Брауро), Вилхелм Томашек предлага тълкуване с ие. berv, сравнявайки с нем. sprudeln, wallen-пръскам, вря. По необясними причини, иначе способния Томашек е пропуснал стблг. гл. вьрѣти-вря, извирам, а и същ. врело, което по мнение на Вл.Георгиев, е предадено в работите на Прокопий Цезарийски във формата Вριαρο. Враура (Брауро) е пожелателно име със значение да бъде като извор, да извират деца от нея.

Тракийското име Гиза, оцеляло в българските Гижо, Гижа, може да се обясни с рядката, почти непозната дума гижа-младо лозово растение. Понеже нито гърци, нито римляни имат звук Ж, те са го предали със З и така Гижа е превърнато в Гиза. Със същата семантика са българските лични имена Елица (от ела, елха), Върбана (от върба), Аблана (от аблан, чинар).

Дада съвпада напълно с нашето Дада, което може да се изтълкува с българската дума дада-бавачка на деца, сродни са и деда-по-голяма сестра, дода-кака, леля.

Даробура е най-вероятно представянето на Даробора, като Даро е название на тракийски бог – Дарон, Дарзала, а -бор е частица присъстваща и в български имена като Воибор, Ратбор и т.н.

Дута е идентично на българското Дута, което е пропуснато в повечето наши именно-честотни речници. Значението е или да стане едра, или да стане горда, като обяснение получаваме от стблг. надоути сѧ-надувам се, в смисъл възгордявам се.

Зарка е едно към едно с българското Зарка- гальовен вариант на Зара, която пък се тълкува с диал. дума зара-слънчеви лъчи, слънчева светлина, а и стблг. зарiа-зора, зарево.

Ина е интересно тракийско име, което също е название на извор. Ако приемем, че названието на извора и женското име са с едно и също значение, то най-логичното обяснение може да се даде с иней-скреж, чието по-старо значение е блясък, сияние, ср. санскр. ina-едно от имената на слънцето.

Керка отговаря на българското Керка, показва прилика и с името на Крека- съпругата на Атила. Обяснение на Керка, Крека, можем да получим с диал. гл.  крекам-смея се.

Керса означава черна, или пък червена, череша. В такъв случай, Керса отговаря на българското женско име Череша.

Кула и Куна са напълно идентични на ползваните дори в ново време български имена Кула и Куна, Кунка.

Тракийските Мама и Мата са просто думи за майка, имената са пожелателни – да порастне и да стане майка. Докато за Мама обяснения не са нужни, то за Мата трябва да се добави, че на старобългарски мати означава майка.

Мела е доста интересно тракийско лично име, което е идентично на българското Мела и обяснимо със стблг. мѣлъкъ-малък.

Меда е име на дъщерята на гетския цар Котела, тя става съпруга на Филип II Македонски.  Съотвествия на Меда са българските Медена, Медичка.

Менда е вариант на Венда, Вензис, в тракийския език, а и в по-късната му форма – българския, има замяна на звука в с м. Примери за това са вариациите племня-плевня, тъмно-тъвно и т.н.

Места и Местула идват от името на тракийската река Места. За нейното название специалистите предлагат всякакви определения и глаголи, но никога дори не изказват предположение, че Места може да означава движеща и да се обясни с глагола местя-придвижвам. По-старото име на реката е Неста, Нестос, запазилото се е под формата Нестеница в един от притоците на Места. Неста също означава движение и се тълкува със стблг. глагол нести-нося, отнасям, занасям.

Тракийските Нана, Нена, Нона се срещат и до ден днешен в България и то непроменени – Нана, Нена, Нона. Те могат да бъдат обяснени с думите нана, нена-майка, стрина, леля, гледачка на деца.

Ната едва ли е вариант на Нада, Надежка, тук по-скоро се касае за древна, вече забравена дума: натъ-фиданка, младо растение, кълн стчсл., тя е сродна на индо-арийската nata-растение. В този случай, най-подходящата успоредица е българското женско име Ната.

Сура идентично на българското Сура, което се обяснява с българското прилагателно сура-бяла, светла. Явно първоначално се е давало на деца със светла коса, или със особено бяла кожа.

Използваното преди повече от 2000 години Сета намира отражение в българското Сета, не е лесно обаче да се определи значението. Възможно е тракийското Сета, а сродното Сетина да са основани на глаг. прил. сета-посята, но не е изключено в основата да е стблг.прил. сетьнъ-последен, краен, в смисъл на последно дете.

Древните Тата и Татина са точно съотвествие на днешните Тата и Татина.

Тракийското Турма отговаря на българското Турмана, като значението е бърза.

Към списъка с тракийски женски имена трябва да се добави и Томира – царицата на масагетите, които Йордан смята за клон на гетите.  Томира е сродно на тракийското мъжко име Тамир, а и топонима Томар, елементът там/том се обяснява с тама-тъма диал.

Както виждаме, имената на тракийските жени не са се изгубили напълно, а тези, които вече са излезли от употреба, могат да бъдат обяснени на български език. Забравени са предимно теофорните имена, т.е. тези, които са вдъхновени от названието на божество. За това е е погрижило чуждото духовенство, което не само е издирвало и унищожавало книжнината ни, но и всеки спомен за древните ни балкански корени.

Загубили са се и повечето от имената на жените от благородническата прослойка, като в този случай причините са няколко. Определени лични имена са били запазени предимно за аристокрацията и поради това употребата им е значително ограничена. От друга страна, част от аристокрацията ни е елиминирана по време на римската окупация. Богатите траки, които са минали на страната на чуждите подтисници, са били презирани от своите сънародници и всяка връзка с изменниците е била избягвана. Това включва и използването на имената им.

Във всеки случай, това, което е останало не е никак малко. Вече знаем, че живелите в древността красиви музи и нимфи, принцеси и обикновени жени, са носили имена, които се се ползват от българките, а и как иначе – все пак ние сме пълноправните наследници на народа, от чиито среди произлязоха Залмоксис, Спартак, Орфей и Евридика. Лъжите съчинени от враговете ни и поддържани от чуждопоклоници вече се срутват една след друга, истината за нас излиза, истина, която ще ни направи свободни и ще ни покаже чий пример трябва да се следва.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРЕВННИЯ БЪЛГАРСКИ СИМВОЛ IYI- анонс

През декември 2016 г. “Списание 8” публикува интересен материал засящащ произхода и древността на името българи. Тази работа аз изградих съвместно с г-н Александър Мошев – авторът на “BOLGAR - тайните на нашия произход “. Ние представихме слабо познати исторически извори, а също така информация от областите на археологията и генетиката, в защита на виждането си, че още преди Троянската Война, на Балканите са живели хора, чието название е било бльгии, но е предавано от гърците като флегии. В по-късни времена, този етноним еволюира в бльгъри, а после се превръща в българи.

Вчера, с г-н Мошев бяхме приятно изненадани, че отново наши неща са избрани да бъдат представени в януарското издание на “Списание 8”. Този път не се касае за съвместна работа, а за отделни статии. Г-н Мошев проучва от доста време особения символ на старите българи и е успял да установи употребата на IYI в значителен диапазон от време, а и в огромен ареал, който обхваща три континена – Европа, Азия и Африка. 

Забележителното е това, че знака IYI е бил от голямо значение за различни групи влиятелни хора, живели през различни епохи. Среща се най-рано по тракийската керамика от Меднокаменната епоха, по-късно го намираме по кипърско-минойската керамика. В исторически времена присъства в хералдиката на български царе като Иван Шишман, но се ползва и от основателите на Османската Империя.

Отделно от г-н Мошев, аз проучих историята на свещения за дедите ни символ IYI, неговото разпространение в различни региони, но най-вече значението му. Смятам, че в IYI е скрито името на древно тракийско божество, най-вероятно обожествен цар, който е живял в незапомени времена. Напълно е възможно IYI да е стилизираното изображение на така наречения господар на животните – изправен мъж, който е фланкиран от две диви животни. Тази сцена съществува и в друг вариант, в който ролята на подчинителя, покорителя на дивите животни се изпълнява от жена.

Подобни сцени са изобразени по различни артефакти, срещащи се на Балканите, но също в Месопотамия, Индия, Египет. Присъствието на предмети с особена иконография в отдалечени от земите ни места, би могла да се обясни с ранните миграции на нашите деди. Някои от тези миграции са отразени в определени исторически извори, други са засвидетелствани от появата на определен вид керамика, оръдия на труда и т.н.

Определено, редакторите на “Списание 8” са намерили най-доброто решение за популяризацията на информацията засягаща свещения символ IYI. Макар да сме работили в една и съща посока, с г-н Мошев имаме различен стил и, ако трябваше да комбинираме разработките си, то определени елементи щяха да бъдат загубени. 

В януарския брой на “Списание 8” материалите на различните автори са предтсавени отделно, като съсвем откровено бих казал, че моята разработка е допълнение на тази на г-н Мошев, който по мое мнение е представил по-интересни, а и по-важни подробности.

Желая приятно четене на феновете на “Списание 8”. След време, материалът ще бъде архивиран и ще бъде достъпен до всеки, който няма възможност да си набави четивото сега. Търсенето на истината за корените ни продължава.

ХЕРОСЪТ - ДОБРИЯ БОГ НА НАШИТЕ ДЕДИ

Когато започнах своето проучване на българската история, изобщо не бях предполагал, че около 900 години преди времето на княз Аспарух, на Балканите са властвали хора с име подобно на неговото. Става дума за царете Хар-аспос и Адр-аспос. Тяхна е била цяла Добруджа, включително мястото където се намира Онгъла. Не знаех, че според Йордан, живелия през V век пълководец Аспар, е от рода на гетите, нито пък ми бе известно, че едно от имената на Тракийския Херос е Ут-аспиос.

Върховния бог на траките – Хероса, е познат и под други имена, като Аздул и Светулен, Перкон. Езиковедите сравняват елемента азду с българския глагол яздя, a пък за светул, предлагат прилагателното светъл. Перкон бива сравнявано с името на балтийския бог Перкун, хетския Таркун, а и с това на Перун, но по-важното е, че елемента перк отговаря най-добре на българския глагол перкам-пера, бия, удрям. Перкон означава гръмовержец,  този, който бие с мълния. Това е доста интересно защото просто няма как да е случайност факта, че особените названия на главното божество на траките се обясняват с български думи.

                                 изображение на Хероса - Стоби, Македония

http://users.stlcc.edu/mfuller/stobi/eStobiHorseman55.jpg

http://users.stlcc.edu/mfuller/stobiartifacts.html

Трябва да обърнем внимание и на едно друго име на Хероса. То е засвидетелствано на посветителски надпис от времето на Античността, но не от земите на Тракия, а от друго място. Става дума за Панония – територия обхващаща земи от Унгария, Сърбия, Хърватско. Паметникък е от унгарския град Dunaújváros, който в далечното минало е познат като Intercissa.

                    паметник на Тракийския Херос - Добрат, Панония

Текстът е сравнително кратък - DEo DoBRATl EUTICES SER(vus) DE(dit). Преводът е следния – Робът Евтихий посвети на бог Добрат. Този надпис предизвиква интереса на руските лингвисти Кудрявцев и Трубачов поради особеното име на божеството – Добрат (Добрати е склонената форма).

Добрат  показва прилика с рус. добрый, укр. добрий, срхърв. добар, блг. добър и т.н. Правени са опити името да се сравни с келтската дума dubro-вода (по-точно яма с вода), но както сам Трубачов отбелязва, това сравнение е недостоверно. Друго обаче, световно известният лингвист е пропуснал. Прилагателното добър може да се среща в абсолютно всички езици от славянската езикова група, но това само по себе си не означава нищо.

Нека хвърлим поглед към следните думи: al-всичко, bad-баня, blik-поглед, blind-сляп, dag-ден, dal-долина, dam-бент, dolk-нож, hal-зала, heks-вещица, kam-гребен, mos-мъх. Без да разполагаме с някакъв контекст, ние няма как да определим с точност към кой език те принадлежат. Може да се каже само, че спадат към език, който е от германската езикова група. В този си вид те срещат в датския, но също и в нидерландския.

Ако някоя от тези думи бъде изписана върху даден обект, но ние нямаме сведения къде е намерен този обект, ще си останем само с предположения. В случай обаче, че думите са изписани със скандинавски руни върху обект, който е намерен в Скандинавия, то е повече от ясно, че създадетелят на надписа трябва да се причисли към датския народ. Приликата с нидерландските думи в случая е без значение.

Ето за това трябва да потърсим допълнителни данни, които да позволят да се разбере към точно кой народ принадлежи Евтихий, който е направил посвещение към бог Добрат. На първо място е иконографията на паметника. Тя не може да се сбърка, става дума за изображение на Тракийския Конник, а не за някакво слабо известно божество на конете както предполагат лингвистите.

Ние българите сме народа, който е съхранил най- дълбока почит към Тракийския Херос, приел в ново време образа на Свети Георги. Гергьовден е уважаван дори от българските мюсюлмани и както посочва Евгений Теодоров, празника се сравнява по важност с Байряма- “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”c.9.

Епитетът Добрат-добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.

Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”,  (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.

Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса- Cass.Dio 49.36.

Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си- App.III.1.6.

Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато- Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име  Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and  Phrygian  names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.

Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година- Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία  ἡ  Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” - Д.Ангелов, "Образуване на българската народност", с. 374.

Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на бог Добрат още в незапомнени времена.

Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.

Това, а и факта, че старите българи са отъждествявани с мизи, пеони и панонци, че при нас култът към Хероса е все още забележително силен и т.н., доказва, че паметникът е създаден не просто от човек с неясен произход, говорещ език от славянската езикова група, а по-скоро от индивид, който трябва да бъде причислен към българския етнос.

Освен епитетите Аздул-яздещ, Светулен-светъл, Перкон-перкащ, удрящ, сега ние разполагаме с още един интересен епитет на Хероса – Добрат-добрият. Планината от информация, показваща, че сме местен народ с история започваща хилядолетия преди основаването на Рим, продължава да расте. В нейната сянка са тези, които отричат истината, но уви – усилията им са обречени на неуспех.

Не след дълго, дори децата ще знаят, че са потомци на Орфей и Залмоксис, на Ситалк и Спартак, на хората, които положиха основите на европейската цивилизация, на хората, които спасиха Европа от чужди агресии няколко пъти, но заплатиха страшна цена за подвига си. Тази цена не се измерва само в безбройните човешки жертви, не по-малко тежко е бремето на лъжите мърсящи името на предците ни. Лъжи, които спомогнаха за разкъсването на народа ни на части. Сега ние не само имаме възможността да спрем процеса на унищожение на етноса ни, но и да си върнем заслужената слава и престиж.

Използвана литература:

1.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926, 2;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

5.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Е.Теодоров, Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Изд. Наука и Просвета, София, 1972;

9.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

10.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

11.Й.Заимов, Български Именник, Второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

12.О.Н.Трубачев, Языкознание и этногенез славян, Вопросы языкознания, № 4, Москва, 1985; 

*Предполага се, че  Volgum/Болгум е днешното унгарско селище S. Fenekpuszta -“Barrington Atlas  of  the  Greek  and Roman World, map 20, P.  Kos, M. Šašel Kos.

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ

За войствения тракийски цар Терес са чували мнозина. Известни са също неговия наследник Ситалк и властвалите в по-късни времета Спарадок, Севт, Котис. Дори тези, които не са се задълбочили в изучаването на старата история, знаят за Резос, Телеф, а и за мъдреца Залмоксис, музиканта Орфей. Имената на тези хора се добре познати и макар да са от интерес за нас, съществуват други имена, чието значение за разрешаване на определени загадки от далечното минало, е доста по-голямо.

Става дума за двусъставните тракийски имена. Такива по принцип се срещат при доста народи. За галите са типични Сегомар, Нертомар, Лугорикс, на съседите ни гърците принадлежат Софокъл, Ификрат, Аристофан, а пък старите германи, по-точно франките се ползват Сигиберт, Меровех, Хилдерих.

Разбира се ние не правим изключение. Често срещани при българите са имена като Добро-слав, Светло-зар, Божи-дар, Радо-люб, а в миналото са ползвани Рати-бор, Вито-рад, Вели-гост, Без-мер. За всички тях обаче се смята, че са се появили на Балканите след VI-VII век.

Понеже твърде малко хора са имали достъп до специализирана литература, почти никой, чиято професия не го е налагала, не се е интересувал дали  варианти на особените български двусъставни имена са ползвани на юг от Дунава по време на Античността.

В началото на своите проучвания не знаех за тракийските имена Имарад, Барзимер, Пюрмер(ул), Етизар, Котудар, Делопт, Мукабор, Сургаст, Дисло(в)иас. По-късно, не само разбрах, че над 700 тракийски лични имена присъстват в българската именна система, но се натъкнах и на двусъставните тракийски имена, които са изградени по същия начин както и българските.

Имарад е синът на Евмолп- човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина още преди Троянската Война. Частицата рад се превежда като радь-радост, тя участва в доста наши двусъставни имена: Божерад, Домарад, Десирад, Житорад, Милорад, Светорад, Хотирад и др. Имена с частица - рад, притежаваща значение радост, се срещат и в стара Индия, свидетелство за това са Шрирада, Радавалаб, Радхарани, Радика и др.

Етизар и Велизар са други интересни имена. Второто принадлежи на тракиец, който не просто стига до чин генерал в римската армия, но е обявен и за най-способния военоначалник на Късната Античност. Велизар се ползва дори и днес, много са  другите подобни на него: Златозар, Лъчезар, Светозар, Славозар, Слънчезар, Среброзар, Цветизар. Частицата зар притежава значение сияние, зора, зарево.

В древните тракийски имена Барзимер и Пюрмерул срещаме наставката –мер, която отговаря на стблг. мѣръ-велик. Тя присъства в името на княз Безмер, а и в други като Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер, Домамер, Ездимер, Станимер. Частицата мер се среща и в староиндийския топоним Меру – свещена планината на тракийския бог Дионис.

Преди доста време, в работа на Ганчо Ценов срещнах твърдението, че древното име Боготар притежава значение Богодар, Божидар и това ме озадачи, най-вече поради това, че не бях срещал двусъставни тракийски имена завършващи на –дар. Когато напреднах с проучванията си, разбрах че тълкуването на проф. Ценов е правилно.

Понеже гърците са говорили език твърде различен от нашия, те са често за заменяли б с п, а и т с д. Теонимът Сбелсурт е документиран и като Сбелсурд, в такъв случай не бива да се учудваме, че частицата – дар е предавана като тар  и реално Котютар, Диитар са  Котюдар, Диидар и т.н.  Подобни се срещат днес: Божидар, Войдар, Живодар, Миродар, Скъпидар.

Когато учените тълкуват името на княз Гостун, те споменават документираното  в надписи от Черноморските степи Гастис, но не уточняват, че то е тракийско. Частицата - гаст се среща в изсеченото върху камък още през VIII век пр. Христа тракийско име Сургаст (регистрационният номер на надписа е Dd-102). Днес имена с частица - гаст са рядкост, но в миналото са ползвани из цяла България – Болегост, Велгост, Воигост, Доброгост, Домагост, Радогост, Скорогост.

Ние имаме доста имена съдържащи частица - люб: Боголюб, Братолюб, Годолюб, Житолюб, Миролюб, Правдолюб, Славолюб, Трудолюб, Яролюб. Имена с такава постройка не са се появили на Балканите след прословутата 681-ва година, такива се срещат и при траките. Доказателство е името Делоптес – възлюбен от богинята (Бендида). Този тип постройка на име е много древен, среща се в далечната Индия, за това свидетелства Radha-vallabh-възлюбен от богинята Рада.

Със сигурност за доста хора ще е изненада да разберат, че траките ползват имена, в които присъства частица -слав, слов. Още през IV век пр. Христа обаче, такова име е гравирано върху един от съдовете на Рогозенското съкровище. Подлагайки на анализ името Δισλοιας, акад. Владимир Георгиев заключава, че то има по-стар вариант Δισλο(β)ιας/Дисловиас. Eлементът -σλο(β) се обяснява със славити, словѫ-славя, прославям. Лариса Бонфанте превежда Дисловиас като Богослав.

Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI. Понеже в старолатинския няма звукова комбинация СЛ/SL, то в чужди думи с такава комбинация бива вмъкнато С или Т, както личи от древното записване на името на река Висла – Viscla, Vistla. В случая интересното е това, че отново, подобни имена се срещат дори в Индия и са споменати в епоса “Махабхарата”. Става дума за Буришравас/Буришлавас, то отговаря точно на нашето име Борислав.

Дълго време съм се опитвал да намеря значението на частицата - бор, която присъства в голям брой тракийски имена. Търсенето ми приключи преди около десет години, когато попаднах на работата на проф. Асен Чилингиров “Готи и Гети”. B нея намерих важна информация, по-точно тълкуването на - бор като идващо от боря се. Мукабор, Кетрибор, Пюробор и др. вече не бяха странни, екзотични имена, защото при нас българите се срещат Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Лютобор, Радобор, Чедобор.

Понеже в историята на поп Йовчо от Трявна, дакийският цар Декебал е причислен към старите владетели на дедите ни, търсех усилено български имена завършващи на -бал. Такива не успях да намеря, но благодарение на работите на езиковеда акад. Владимир Георгиев, разбрах, че -бал може да се изтълкува със стблг. болии-по-голям, т.е. бол(ии) е развитият вариант на -бал.Тази частица присъства в български имена като Болян, Болебор, Болегост, Болислав. Интересен паралел представляват и староиндийските Прабала, Бурибала, Атибала.

От надпис намерен в Дакия знаем за Скорило – бащата на цар Декебал. Скорило не е нищо друго освен предаването на българското име Скорилъ, което пък се обяснява със стблг. прилагателно скоръ-бърз, пъргав.

Отново на даките придадлежи името на цар Буребиста. Той представлява интерес за нас защото разказаната от Страбон история за изкореняването на лозите с цел да се премахне пиянството намира отражение в легендата за княз Крум, който, за да сложи край на злоупотребата с вино, наредил да бъдат изкоренени лозовите растения.

Частицата бур в името на Буребиста несъмнено може да се изтълкува с буря, бурен. За -биста повечето учени предлагат гр. πιστης-верен. Истината обаче е друга, -бист отговаря по-скоро на быстъ, бытъ-съм, бъда, т.е Буребиста е пожелателно име – да бъде бурен, да бъде неудържим. Елементът -биста притежава варианти будъ, буд, бънд, те се срещат в нашите имена Прибуд, Прибънд, Бъдич, Будимер, Будевид и др.

Буребиста е оправдал името си, защото точно по време на неговото властване, северните траки придобиват голяма мощ, толкова голяма, че стават заплаха за Рим и Гай Юлий Цезар е осъзнал това. Само преждевременната му смърт отлага римо-дакийските войни с около век и половина.

Времето е променило много, но не е изтрило всички следи от древните ни корени. Сериозни промени засягат и езиците на другите народи. Френското име Ролан е звучало доста различно в древността – Хротланд (славещ земята си, славещ страната си), фламандското Лодевайк е развития вариант на Хлодовех, италианското Чезаре се е произнасяло като Кайзар преди две хиляди години.

Нищо не може да остане същото, но за един добре подготвен лингвист, разгадаването на смисъла на древните имена не би трябвало да е проблем. Защо обаче, въпреки, че тракийските двусъставни имена Имарад, Делопт, Мукабор, Сургаст и др. са добре известни на всеки специалист, никой не е видял идентичния начин на постройка с българските имена?

И не само това, в миналото определени лингвисти нападаха настървено всеки свой колега, който прояваваше смелост да сравни определено име регистрирано по време на Античността с българско име. Когато Кирил Влахов сравни Vellicus с Велико, той едва не бе разкъсан от другите специалисти. Нямало начин Vellicus да е латинското предаване на  Велико!

          надгробен паметник от времето на Античността, документирано е името Войкиус/Voicius

Че това не е единственото наше име споменато в римски документи, такова е и Voicius. То няма обяснение на латински защото е нашето Войко, което е изключително древно защото елементът вои се среща в древнобалкански племенни названия -Περραιβοί, Συκαιβόαι, среща се и по фригийските надписи от VIII век пр. Христа като Вoiνες/Войнес.

Кой да каже обаче за тези неща, кой да обясни значението им за нашата история? Дали от липса на желание, дали поради свръхзаетост, или пък притиснати от страх, но имащите достъп до важната информация мълчат. По-лошото е това, че дори древните паметници, в които се срещат важни имена изчезват.

До неотдавна арата, на която бе изсечено името Voicius украсяваше подлеза срещу хотел “Тримонциум” в гр. Пловдив. Къде се загуби тежащият тонове каменен блок все още не съм успял да разбера и, ако не бях направил преди години снимка, едва ли щях да убедя някого, че такъв обект е съществувал.

Не мога да си обясня причината за неприязънта на определени учени към хората, наричани траки от римляни и гърци. Не мога да си обясня фанатизма, с който се отрича възможността ние българите да сме потомци на най-древния цивилизован народ. Преди да се отрече нещо, то трябва да се проучи, но всички данни показват, че нито хората наричани траки са изчезвали, нито може да се говори за установяване на нови етноси на Балканите след прословутата 681-ва година.

Нека видим с какво разполагаме:

1.В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

2.Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681-ва година, не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

3.Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

4.Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681-ва година.

5.Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

6.Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

7. Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес. В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция. Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

8.В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора. Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания. Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени. Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни. Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото. Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.