ИСТИНАТА ЗА КИМЕРИЙЦИТЕ

Силата на нашия народ често ме е удивявяла. Съдбата ни е дарила с много победи, но за жалост сме познали и упадъка, чуждото подтисничество. Дедите ни обаче винаги са намирали сили да се изправят след всяко поражение. Успявали са да се противопоставят на всеки враг, не са се оставяли да бъдат асимилирани. Пазели са традициите си, пазели са и земята си защото са помнели, че тя е защитавана с болка, кръв и саможертва.

Противниците ни след време са разбрали, че народ като българите не може да бъде победен напълно на бойното поле. Това е причината да бъде избран нов метод за борба с нас. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Враговете ни са знаели, че посетите в летописите лъжи ще поникнат като страшна отрова. Лъжите е трябвало да разколебаят народа ни, да го разединят и отслабят.

Още по-страшно е станало когато противниците ни са взели за помощници наши сънародници. Във всяка държава има герои и предатели, ние не правим изключение. Винаги се намират жадни за пари и власт родоостъпници готови да продатат България на чужденците. Поради действията на служещи на чужди сили историци, ние загубихме много територии. Дано не загубим и малкото останала ни земя. Както в миналото, така и днес се намират жалки хорица, които правят опити да ни изкарат потомци на чужд за Балканите народ.

Неподготвени автори докарват вода от девет дола, само и само да ни убедят, че корените на старите българи не са в Тракия. Понеже в “Зографска История” дедите ни са наречени   кимерийци [1], определени хорица решават, че нашата стара земя не е на Балканите, а някъде на изток. Намират се дори такива, които назовават Кавказ наша прародина [2]. Това разбира се е пълно безумие. 

Да, в някои извори се споменават кимерийци край Кавказ, но какво от това?  Знаем, че англичаните са колонизирали Индия, били са там векове наред. Трябва ли от този факт да заключим, че старите англо-сакси идват от Индия? Разбира се, че не, това е налудничаво, точно толкова налудничаво както да се твърди, че Кавказ е родина на българите понеже дедите ни са били и там.

Нека разгледаме всички факти, най-вече тези, които определени автори предпочитат да премълчат.Кимерийците   са споменати за първи път от Омир. Стария автор ги свързва със събития от XIII-XII век преди Христа и ги локализира отвъд река Океан [3] 11.14. 

Днес, на Балканите няма река с такова име, но прочетем ли писанията на Аполон Родоски ще разберем лесно локацията й. В “Аргонавтика” срещаме следния пасаж: “There is a river, the uttermost horn of Ocean, broad and exceeding deep, that a merchant ship may traverse; they call it Ister…” [4] ll.257-293... 

Истър е древното име на Дунава, следователно най-древната спомената земя на кимерийците е била на север от красивата ни река.

Разбира се ние не можем да разчитаме на един-два извора. Нужни са ни повече сведения, за да разберем със сигурност къде са живели кимерийците през второто хилядолетие преди Христа. Благодарение на Херодот ние узнаваме за едно важно за кимерийците място. Става дума за свещената им земя, там където те са погребвали предците си. Според бащата на историята древното кимерийско гробище е до река Днестър [5] IV.11. 

Понеже Днестър се намира недалеч от Дунава, виждаме, че както Омир, така и Аполон Родоски са дали вярна и точна локализация на кимерийски земи.

Трябва обаче да се добави и това, че Херодот разполага кимерийците също на полуостров Крим. Там е Кимерийския Боспор, Кимерийския вал, а също и област Кимерия [5] IV.12. Разбира се този древен народ е обитавал и други територии. За далечна кимерийска миграция от XIII-XII век преди Христа споменава Страбон твърдейки, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море [6] 12.3.8.

Там те се установяват в северната част на Апенинския полуостров, но друга група кимерийци стига чак до Южна Италия където изгражда храм-проницалище до езерото Аверно. За това говори Страбон в друга своя книга [7] 5.4.5... На фиг. 1 може да се види разпространението на кимерийски находки в Източна Европа и Апенинския полуостров.

                               

Фиг.1

                                           http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Кимерийците са обитавали също части от Мала Азия, по-точно областта Мизия. Там Плиний разполага град Кимерий [8]   V.123. По време на походите си кимерийците се сблъскват с народа на Урарту, чиито съседи са траките-халиби, а и траките сарапари (живеещи на изток от Кавказ). Не са пожалени от силата на кимерийското оръжие и лидийци, асирийци, гърци [9].

Кимерийски племена е имало и в Тракия. Това е един важен факт, който някои автори пропускат да споменат. Трерите, обитавали Югозападна България са наречени кимерийци. За тях се казва, че извършвали далечни походи, приписва им се даже завоюването на Фригия през VII век преди Христа *[10] I.3.21.

През V век преди Христа кимерийските трери все още са обитавали Тракия защото са споменати от Тукидид. Той ги разполага между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър [11] II.96.

Тук трябва да обърнем внимание на една важна подробност. Нито Страбон, нито Тукидид не говорят за идване на кимерийските трери в Тракия. Старите автори често споменават за това, кой е местен и кой е дошъл от друго място. Херодот, Плиний, Страбон и Eсхил определят гърците като пришълци от Африка [5] VII, 7. 1, [8] VII. LVI.195-198, [12] VII, 7. 1, [13]. Никой обаче не твърди, че кимерийските трери не са местен народ. Страбон ги определя като народ на Тракия [6]1. 13.18. Тукидид даже дава точна локализация [8] II.96.

За да разберем що за народ са кимерийците e необходимо да разгледаме тяхната материална култура, а и останките от езика им. Омир твърди, че кимерийците и тракийското племе синтии носят криви лъкове [14] с.236. Със същото оръжие- крив лък са описани и пеоните [14] с. 234. 

Съвременни археологически проучвания показват, че стария автор е бил прав, кимерийците са дефинирани като конни стрелци: “Cimmerian men were buried with bows, sword, and spear. Everything suggests that they fought as mounted archers” [15]. Абсолютно същата характеристика дава Тукидид за северните траки, наричайки ги конни стрелци [11] II.96.

На саркофага от Клазомене - фиг.2 (горна част) може да се види, че кимерийците притежават големи мечове. За траките Омир казва, че те са единствени от варварите, които употребяват големи мечове  [14] с.229. Това е поредната индикация, че кимерийците са част от тракийската общност.

                                                 фиг.2

                http://miku.org.ua/images/juvelir/kimmerijci_1.jpg

Благодарение на различни разкопки установяваме, че кимерийските върхове на стрели, копия, юзди и т.н. са като тези на траките- фиг. 3. Това не е проста случайност, а се дължи на факта, че траки и кимерийци имат едни и същи корени. Тези корени са в Тракия както ще видим след малко.

                                                             фиг.3

http://archive.worldhistoria.com/uploads/20071128_051010_kimmers.gif

В една своя работа А.Иванчик представя изображения на бойни брадви намерени в различни региони – Мала Азия, Сибир, черноморските степи - фиг. 4 [16]. Този особен тип оръжие той свързва с кимерийците. Съгласен съм с г-н Иванчик, но трябва да добавя нещо, което той е пропуснал по необясними за мен причини. Кимерийската бойна брадва със шип се среща най-рано не край Кавказ, а във Варненския некропол -фиг. 5, около 3000 години по-рано! 

Траките, кимерийците и техните роднини скитите са изобразявани често с този тип оръжие- фиг.6. Херодот дава даже името на брадвата – сагарис [5]. I.215. Сагарис не е нищо друго освен гръцкото предаване на нашата дума секира.

  .

                                         фиг.6

Интересна подробност е факта, че кимерийците са обитавали  землянки. За това свидетелства Страбон, който даже споменава, че кимерийската дума за землянка е аргила: “… in question for the Cimmerians, says: They live in underground houses, which they call "argillae…" [7] V.4.5.

Аргила е тракийска дума, тя се среща в иметa на селищата Аргилос (Бисалтия), Арги-дава (Дакия),   Аргилий (Тракия), Аргилиум (Витиния). Топонимите са споменати в Lempriere’s Classical Dictionary [17] c. 78. 

В далечното минало землянката е била типично жилище и за селското тракийско население. За тракийски подземни жилища говори Демостен [14] с. 470. Тракийската и кимерийска дума аргила се обяснява с българската арг- воденичен улей, в смисъл нещо изкопано. Други сродни думи са санскр. roka-   яма, лит. rakti– копвам и стблг. рака-гроб, изкоп.

Археолозите са установили, че кимерийците са правели антропоморфни паметници [18] fig. 10, те са наречени още каменни баби. Такива, даже в същия стил има на територията на Тракия още през второто хилядолетие преди Христа. Катакомбната култура от Бронзовата епоха е приписана на кимерийците. От скелетните останки става ясно, че някои индивиди са практикували изкуствена черепна деформация. Този обичай се среща в Тракия още през Каменната епоха [19] c.136.

Нека обобщим какво знаем за кимерийците:

1. Най-древния вариант на кимерийската бойна брадва се среща в земите на Тракия, във Варненския некропол – 4500 преди Христа, такава брадва ползват и траките.

2. Както траки, така и кимерийци обитават землянки.

3. Както траки, така и кимерийци имат големи мечове.

4. Както траки, така и кимерийци ползват криви лъкове.

5. Както траки, така и кимерийци са конни стрелци.

6. Както траки, така и кимерийци ползват върхове на стрели с триъгълно и ромбоидно сечение.

7. Както траки, така и кимерийци обитават Тракия и черноморските степи, Кавказ, Мала Азия, т.е. тези хора са винаги заедно!

8. Както траки, така и кимерийци правят антропоморфни паметници.

9. Както траки, така и кимерийци практикуват изкуствената черепна деформация.

10.Кимерийската дума аргила е и тракийска.

След като две групи хора имат общи неща по отношение на бит, въоръжение, начин на живот, бойна тактика и език, след като са заедно в Тракия, край Кавказ и Мала Азия, то е близко до ума, че става дума за две групи на един и същ народ. Т.е. кимерийците са по произход древен балкански народ. Това е причината трерите да бъдат дефинирани ту като траки, ту като кимерии.

Няма абсолютно никакво основание кимерийската прародина да се поставя в Кавказ, тъй както няма основание да се твърди, че англичаните произлизат от Индия понеже са живели там векове наред. Хората опитващи се да поставят нашите корени извън Балканите няма да затворят устата си въпреки изложените факти. Важно е обаче ние за знаем истината и да пазим земята си.

Важно е да се гордеем с произхода си следваме примера на предците си. Те бяха горди, но и добри, благородни хора. Те бяха силни, подкрепяха се един друг, не си затваряха очите за несправедливостта. Тези им качества ги превърнаха в мишена на силите на злото, но същите тези качества им помогнаха и да оцелеят хиляди години на едно и също място – златна Тракия.

Използвана литература:

1. ЗОГРАФСКА ИСТОРИЯ http://ziezi.net/zograf/3.htm
2. К.Милчев, ПРАРОДИНАТА…http://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/snimah-prarodinata-kavkaz.1013447?reply=4189948
3. The Odyssey by Homer, transl. S.Butler, http://classics.mit.edu/Homer/odyssey.11.xi.html
4. The Project Gutenberg EBook of The Argonautica, by Apollonius Rhodius, Produced by Douglas B. Killings, and David Widger, Release Date: July 21, 2008 [EBook #830], Last Updated: February 7, 2013, SELECTED BIBLIOGRAPHY: ORIGINAL TEXT—Seaton, R.C. (Ed. & Trans.): "Apollonius Rhodius: Argonautica" (Harvard University Press, Cambridge MA, 1912). Original Greek text with side-by-side English translation
http://www.gutenberg.org/files/830/830-h/830-h.htm
5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. J.Henderson, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000; 
7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 
8. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
9. Cimmerians http://www.iranicaonline.org/articles/cimmerians-nomads
10. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 1-2, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1997;
11. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972; 
12. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
13. Аeschylus, The Suppliants, transl. E.D.A.Morshead, The University of Adelaide, Last updated Wednesday, February 6, 2013 http://ebooks.adelaide.edu.au/a/aeschylus/suppliants/
14. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;
15. Cimmerians http://www.livius.org/cg-cm/cimmerians/cimmerians.html
16. A.I. Ivantchik, Kimmerier und Skythen. Kulturhistorische und chronologische Probleme der Archäologie der osteuropäischen Steppen und Kaukasiens in vor- und frühskythischer Zeit. Steppenvölker Eurasiens, 2. Moskau: Paleograph Press, 2001.
17. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken Books, London, 1998; 
18. A.L.Momgait, Archaeology of USSR, transl.M.W.Thompson, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1961; 
19. Й.Йорданов, Антропология на древните българи, масовия кръгов гроб край Девня, ИК Тангра ТанНакРа, София, 2008; 

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ТРАКИТЕ В КАВКАЗ И АЗИЯ

Ние българите сме изключително древен народ.Неотдавна генетически проучвания доказаха, че значителна част от нас носи гените на население, което е било на Балканите още през Каменната ера. Това означава, че предците ни са обитавали днешните ни земи хилядолетия наред. Владели са обаче и доста други територии.

Доста от нас не знаят, че тракийското племе сарапари е живяло отвъд Армения, между гураните и мидийците (Западен Иран). Тази информация може да бъде намерена в работите на писалия преди повече от 2000 години Страбон [1]11.14.14. 

Плиний е друг автор от времето на Античността, чиито творби съдържат много ценни за историята ни дани. Той съобщава за клон на траки сарапари още по-на изток, чак до бактрийците - [2] VI.48. 

На север от територията на днешен Иран са локализирани хора носещи името едони [2] VI.xviii-50. На север, северозапад от Индия са разположени селищата на тюни и кикони [2] VI.55. 

Традиционните земи на едоните, тюните и киконите са на Балканите. Ксенофон разполага тюните в Югоизточна Тракия и споменава, че те са едни от най-опасните траки, изпитани в нощните нападения [3] VII.2. Киконите са известни на Омир, а по времето на Херодот, те все още обиватат старите си владения [4] VII.110. За едоните знаем, че обитават долното течение на река Стрюмон (Струма) [4] V.11.

Бащата на историята твърди, че арменците (по-скоро аристокрацията им) произлизат от тракийското племе фриги [4] VII.73. Съседи на арменците са и добиващите желязо траки-халиби – [1] 11.14.5. Плиний ги разполага в съседство с тибарените, мосиниките и генетите – [2] Plin.VI.11. На друго място, описвайки племената обитаващи Кавказ в близост до Армения Плиний споменава арменохалиби – [2] Plin.VI.xi-29.

“Beyond these  are the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian Mountains dwell the  Armenochalybes;  and there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11

За тракийско присъствие в Армения пише Киркор Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. хидроними и топоними (местни названия) Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм.  Марииа.

Джаукян споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Ишпили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отоншение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

В Черноморските степи са живели гети, тира-гети, тиса-гети, сапеи и други тракийски народи [2] IV.xii-82, IV.xii-88, VI.vii-22. На полуостров Крим, в древните Олбия и Истрия на различни паметници са регистрирани тракийски лични имена като Битюс, Дидзас, Сефт, Дзурес, Далас, Мендика, Вистас [5] с. 58-83.

Малък брой хора знаят и за това, че в Приазовието, в земите наречени Кимерия и Стара Велика България е имало Tракийско царство. Тракийското Боспорско Царство в земите на Стара Велика България.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg/675px-Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg.png

Там векове наред са властвали монарси с имена като  Спарадок, Котис, Берисад, Реметалк, Рескупорис. В същата област се намират не малко куполни гробници като тези от нашите земи. Регистрирани са и тракийски топоними като Пар-оста, Кар-оста, Сал-оста, Апа-тура, Сибри-апа, Панти-капей, Капа, Азара, Коркон-Дама*. Почитана е тракийската богиня Кибела.

Важна подробност е и това, че царувалите в Крим Рескупорис, Реметалк и др. са имал родови знаци близки по форма с тамгите от стените на Плиска и Преслав.

тамга на Боспорския цар Рескупорис VI

http://slavonicweb.chat.ru/w6.gif

тамга на Боспорския цар Реметалк

http://slavonicweb.chat.ru/w7.gif

Тези важни сведения обикновено биват хитро премълчавани от изследователите, които се опитват да изкарат дедите ни нашественици на Балканите. Недобросъвестните автори не уведомяват читателите си че в далечното минало е имало размествания на народите.  

Това е било нещо характерно за древността и се е случвало често. Когато обаче тези подробности се премълчат, мисленето на хората може да се манипулира лесно. Оттеглянето на дадена група траки от черноморските степи в посока Балканите може да бъде маскирано и изтълкувано като идване на нов етнос.

Ако учените в миналото бяха обективни, те щяха да уведомят широката публика, че нашите деди траките са били огромен народ, който е успял да колонизира още в дълбока древност територии в Кавказ, Крим и други места. В случай, че истината бе казана, щеше да стане ясно защо княз Аспарух е погребан край Вознесенка – селище в днешна Украйна. Просто тази земя е принадлежала на предците ни хилядолетия наред.

Не може да се отрече, че сме загубили много. Съдбата не винаги е била благосклонна към нас, но все пак сме оцелели. Все пак имаме държава, говорим езика на Арес и Орфей, на героите сражавали се край Троя. Запазили сме духовността си, своите стари носии, песни, хора и традиции. 

Това само по себе си е чудо, но и Българинът е чудо. Май е верна легендата, че траките са се родили от пепелта на титаните. Сигурно за това българите са способни да се изправят от пепелищата  отново и отново. Каквото е било, пак ще бъде, България е била силна държава и пак ще бъде! Трябва само да го поискаме!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Xenophon, The Persian Expedition,trasl. R.Warner, Penguin Books Ltd, Haormondsworth, 1977;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.С.Крыкин,  ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, THRACIA, 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

ИМА ЛИ ИРАНСКИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

Казват, че на лъжата краката са къси. Така е разбира се, но не може да се оспори и това, че с упорито повтаряне на лъжи могат да се заблудят мнозина. На нас ни е нужно време да анализираме и проверим дадено твърдение. Когато бъдем залети с водопад от неверни твърдения, ние лесно попадаме в плен на заблудите.

След крахът на теорията за тюрко-алтайския произход на българите се появи една “нова”. Редица автори се опитваха да ни убедят, че не сме потомци на най-древния цивилизован народ, а идваме някъде от региона на Памир и Тибет. С поредица от книги се нагаха внушения, че във вените ни не тече кръвта на Арес и Орфей, а сме близки роднини на талишци, афганистанци, иранци. Г-н Петър Добрев дори успя да направи  “речник” на думите от езика на аспаруховите българи като посочи източните (ирански) “успоредици”.

Смятам, че г-н Добрев е направил такива сериозни пропуски, че при обстойна проверка,  всичките му аргументи за източния (иранския) произход на дадени български думи се изпаряват. 

Давам кратък пример с някои от подбраните от нашия изследовател думи, които не би трябвало да имат успоредици със сръбски, полски, словенски, хърватски, а само с езиците на талишци, мунджани, перси и т.н. Пропуснатото от г-н Добрев е представено с наклонен шрифт:

AZ – I, me is common for the Pamirian Languages Ishkshimi, Sarikoli, Roshov, Bartang,

-  Пропуснато е, че нашата АЗ се среща при траките, сродна е също на староукраинската АЗЪ, словенската ЯЗ, старополската ЯЗ, старочешката ЯЗ и полабийската ЙОЗ.

АКО - AKA, AGA, AGAR (‘if’) in Ishkashimi, Tadzhik, Mundzhani, Sarikoli, etc

-Условният съюз АКО се среща също в старочешки, сърбохърватски, а на словашки е АКУ.

BORIKA – a slender pine-tree - BERIK (‘a slender tree’ Wakhi).

-Сродни думи на бор на намираме в чешки, полски, украински, словенски и дори в старонорвежки – бор, бору, бiр, borr. Да не забравяме и тракийската бор, засвидетелствана от Прокопий в тракийският топоним Бор брега.

BUZA a cheek - Similar to the Persian BUS in the expression BUS-GЪH (‘a face’).      -Тази дума е от дако-мизийски произход, имаме тракийско име Бузo, което е по-старият вариант на Бузан (старобългарски вожд), друга сродна е галската busu-уста.

BUNISHTE  a dumping ground, a dunghill - BUN (‘a bottom, a pit’) Talish .

-Бунище е сродна на гръцката βουνος – могила, за която пък eзиковедите смятат, че е от тракийски произход.

VADA – a ditch, a channel WAD, WOD (‘a ditch, a channel’ Sarikoli Wakhi)

-Сродни думи са сръбската и хърватска ВАДА, а и латинската VADUM.

VECHE – already, сompare to the Pamirian WEZ Jazguljami

-Не са дадени чешката vice-вече словашката vecej -вече полската wjecej – вече и лужишката wjacej –вече.

VESHTICA – a witch WAASHT (‘a nightmare, a bag ghost’ Ishkashimi

-Пропуснати са сръбската вештица, словенската vešca и полската wieszcz.

VIK – a cry Compare to the Persian WIK

-Забравени са сръбската вика-вик и словенската vikati – викам. Родственост показва и латинската vox -глас.

GAZJA – to wade; to trample GAZAR ‘a ford’ Wakhi

-Успоредици на тази дума срещаме в сръбската и хърватска газ и словенската gaz. Тракийският произход на тази дума става ясен от древният топоним Газа в Южна Тракия споменат от (Стефан Византийски), за тракийски произход на глагола газя п изказва предположения Вл. Георгиев.

GOVEDO – an animal, a brute; a cattle GOVET Talish

-Има сръбска и хърватска дума говедо, на словенски е goved, срещаме я също и в лужишки – gowedo и в литовски guovs –говедо.

DOBA – time DOJA, DAJA Pashtu Wakhi

-Не е споменато за сръбската и хърватска дума доба, украинската доба, словенската doba, чешката doba, полската doba, лужишката doba....

ZARAN – morning A common Pamirian word – ZAAR, ZAARE Wakhi

Странно, че г-н Добрев не е чувал за сръбската и хърватска дума заран, словенската zaran, чешката zrana, словашката zarana, полската zaranie...които са доста по-близки до българската в сравение с памирските успоредици.

ZЪM– a snake (dial.) SHKH ЪJM(‘grass-snake’ Eastern Caucasian

Не мисля, че източнокавказката дума шкъйм е по-близка до нашата диалектна дума зум, зъм, отколкото сръбската и хърватска змия, чешката zmije, словашката zmija полската zmija , украинската змiя, руската змия...Нашата диалектна дума зъм, зум отговаря прекрасно на тракийската зум-змия. Това също е пропуснато от Добрев.

KOSSER – a sickle, a pruning-knife KOS (‘a big knife’) – Chuvash

-Забравени ca чешката kosir словашка kosiar, словенска kosar и украинска косарь.

KOSH – a basket KESH, CHOZH (‘a receptacle’ Izt. Kavkazki) 

-Не са дадени много по-близките до нашият език сръбска и хърватска дума кош, белоруска кош, словенска kos, чешка kos, полска kosz и лужишка kos.

KRASTA – scabies; a vice, a passion GRAS (‘to scratch’ Wakhi) 

-Пропуснати са сръбската и хърватска краста, чешката krasta, словенска krasta, и полска krosta.

KUCHE – a dog KUCHUK (‘a dog’) – Tadzhik. 

-Сърби и хървати притежават думата куче, в полския има kusciuk, в словенски kucak, в лужишки cuzka, да не забравяме и литовската kucis – куче.

KЪRPA – a piece of cloth, towel; kerchief. 

-Тази дума я има при сърби и хървати – крпа, познават я и словените – krpa.

SAMO – only, solely SAM (‘a little bit, partially’ Jazguljami )

-САМО е тракийска дума, засвидетелствана е в теонима САМА Зис, това може да се провери в работите на Вл.Георгиев.

SLANA – a frost From SЪRANA (‘a frost’ Talish)

-Пропусната е словенската SLANA.

CHARDA – a heard of cattle CHARDA (‘to lead to pasture, to pasture’) Tal

- ČREDA, ČREDNIK са словенски думи за стадо и пастир.

SHETAM, SHTAM – to do the housework; to be active SHЪTKA (‘to work’ )Wakhi

- ŠETAM е дума на словени, сърби и хървати.

По подробен списък може да се намери на следния адрес:

http://groznijat.tripod.com/b_lang/bl_a_v.html

Както виждаме, сравненията на господин Добрев не са никакви сравнения, а само несполучлив опит изкуствено да се предаде ирански произход на определени български думи.

Тук е мястото да се обясни нещо важно. Не може да се оспори това, че българския език е сроден на сръбски, хърватски, словенски и др. Наблягайки на тази прилика различни спекулатни казват – Ето, виждате ли – българския е славянски, а славяните са късни пришълци, следователно българите не могат да са наследници на траките.

Хората, които прибягват към тази хитра стратегия пропускат умишлено изключително важни подробности. Предците на поляци, словаци, словени и др. не са носили името славяни в древността. 

Дедите на поляци, словаци, словени ...са назовавани венети, венди. Това е причината земите на Словения и Словакия да бъдат наричани Венетия, Виндиш марк, терминес Венеторум. Това е причината залива на Гданск да е бил известен под името Венетски залив, а финланците все още да казват Веная на Русия. Повечето от нас не познават тази информация изобщо, запитайте се защо е така?

Както е обяснено от Теофилакт Симоката истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ.Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. 

Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Това го обяснява на няколко пъти и великия родолюбец проф.Ганчо Ценов. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите, може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища, съвсем различен принос към световната история. 

Може да се окаже даже, че траките са тези, които със своите завоевания си са създали така наречената славянска езикова група, по същия начин, по който чрез завоевания римляните създават романската езикова група. Май думите на Михайловски отразяват една отдавна забравена истина:

"Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!"

Ние сме народа на Арес и Орфей! Дедите ни покоряваха народи със силата на меча си, но после ги въвеждаха в светлината дадена от благия Орфей. Това е причината много народи да говорят език близък до нашия...

Българската реч не се е оформила в пустошта на Памир и Тибет. Ние говорим език, чието ехо отеква в пределите на страната ни още от времето на Неолита. Най-древните топоними и хидроними от нашите земи са обясними дори на съвременен български.

Това ни прави не само местно население, но показва и, че сме първия цивилизован народ на Европа. Въпрос на време е когато това ще бъде признато от всички. Както каза преди време Емил Зола: "La vérité  est en marche, et  rien  ne  l'arrêtera"- Истината е поела по своя път и ще се смее последна.

С благодарност на GET!

БЪЛГАРСКИ РУНИ НА 6500 ГОДИНИ

Подправянето на историята не е нещо ново. Още в далечното минало различни хроникьори са послъгвали в писанията си. Понякога дадени събития са били напълно променяни. Целта е била или да се спаси честа на определен владетел, или да се даде претекст за завоюване на нечия земя.

Старите автори мога да ги разбера. Техния живот е зависел от благоволението на господарите им. Страхът от жестоко наказание и даже смърт е силен мотиватор. Не мога да си обясня обаче фанатизма на някои съвременни изследователи, които са твърдо решени да поставят прародината ни на всяко друго място, но не и на Балканите.

Недобросъвестните автори пропускат важни факти в своите работи. Не биват споменати двете мащабни антропологически проучвания (1938, 1959 г.) cпоред които няма никакво съмненние относно европейските корени на нашия народ. Хитро се пропускат историческите извори, в които българите са отъждествени с траките. Не се споменава, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е позната на траките и, че се практикува в земите ни още по времето на Каменната ера. Не биват правени сравнения на старобългарски и тракийски погребални ритуали. Не се уведомяват читателите, че традицията на правене на чаша от черепа на голям враг е позната и на траките...

Когато тези (а и други) неща бъдат пропуснати,  става сравнително лесно да се спекулира, че старите българи идват от Азия, или от земите край Кавказ и нямат нищо общо с траките. Има обаче и друг сериозен пропуск – този засягащ старобългарските руни. Особените знаци на дедите ни имат корени в Тракия и то във времето когато се е зараждала първата писменост на света.

Сравним ли руните на дедите ни със знаци от Градешница, Тартария, Караново и др. места, веднага срещаме значително количество паралели. Те са толкова много, че в никакъв случай не можем да говорим за съвпадение.

БР- български руни

ТП- тракийска писменост на 6500 години

Ако старобългарските имат цели 26 успоредици с тракийската писменост на 6500 години, то е безумие да се твърди, че произхода на старите българи е някъде в Азия, или край Кавказ. Това е причината никой от авторите твърдящи, че предците ни са пришълци, да не направи сравнение на руните от Плиска, Преслав, Равна и др. места със знаците оставени от траките.

Трябва да бъде споменато и друго важно откритие. Изследователи като Кейхил, Ръгли и др. са установили, че минойската писменост – Линеар А произлиза от знаците използвани на Балканите преди 6500 години. Това е верно и както бихме могли да очакваме срещаме паралели между руните на дедите ни и писмеността на древните минойци. В случая успоредиците са над 40. Отново броят е твърде голям, за да бъде възможно да се обясни като случайност. И отново забележителните прилики на старобългарските руни с Линеар А (и Линеар Б) са премълчани.

БР- български руни

ЛП -линеарна писменост

Още по-интересно става, ако дадем звукова стойност на старобългарските руни въз основа на приликата им с минойската и микенска писменост. Най-хубав и ясен пример може да се даде с розетката от Плиска.  Когато на комбинаците от руни по лъчите на розетката бъдат дадени звукови стойности от Линеар А и Линеар Б, ще получим ясни старобългарски думи.

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;

САА- сая, сянка;

ЛОНО- лоно, основа;

ПЕКЕ – пек, жега;

БУРА- буря;

ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;

ВОПИ – вопъл, въпити-викам;

Както бихме могли да очакваме, този важен факт е хитро премълчан, или пък е неизвестен на изследователите опитващи се да изкарат българите пришълци на Балканите.

От представената тук информация става ясно, че дедите ни са били местен народ, който ревниво е пазел своята древна традиция. Руните на предците ни имат прототипи, които са на 6500 години! 

Става ясно и това, че минойците създали Линеар А и забележителната цивилизация на остров Крит са по произход балканци. Всъщност това бе установено преди повече от половин век от Б.Хрозни – езиковеда, който разшифрова хетската писменост. В своята работа “Ancient History of Western Asia India and Crete” Хрозни свърза появята на особен вид керамика на остров Крит с идване на траки и др. народи от Балканите.

Когато гледате руните от Плиска и други места помнете, че тези знаци са създадени преди 6500 години. Създадени са от първия цивилизован народ в историята на човечеството – нашите предци траките. Това знание ни дава увереност, че сме способни да се справим сами с проблемите, от които страда нашето общество. Трябва само да го пожелаем истински.

Използвана литература:

1.Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999

2.M.A.Cahill, Paradise Rediscovered, The Root of the Civilization, Vol.2, Glass House Books, Carindale, 2012;

3.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;

http://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/21/tainata-na-rozetkata-ot-pliska.769478

http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/06/bylgariia-liulkata-na-pismenostta-34-ot-nadpisite-syzdadeni-.997230

http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/28/praistoricheskata-azbuka-na-bylgarite-sravnitelni-tablici.1004245

http://www.prehistory.it/ftp/inventory/danube_script/danube_script_01.htm

http://www.prehistory.it/oldeuropeanscripti.htm

http://www.brukenthalmuseum.ro/pdf/Biblioteca_Brukenthal/XXXIII/18%20Inventory%20of%20DS%20signs.pdf

http://www.academia.edu/3035626/Introduction_to_the_Danube_script

http://arheologija.ff.uni-lj.si/documenta/pdf32/32merlini.pdf

http://www.uned.es/geo-1-historia-antigua-universal/ESCRITURAS_ANTIGUA/Escrituras_3__antiguas_BALKAN_DANUBE-SCRIPT.htm

http://www.omniglot.com/writing/vinca.htm

http://www.prehistory.it/ftp/winn11.htm

http://www.teicrete.gr/daidalika/documents/contacts_links/links/neolithic_scripts.pdf

http://i626.photobucket.com/albums/tt347/lantonov/Bulgar_runic_letters-1.png

http://www.promacedonia.org/vb/vb_galerija.html