КАКВА ЩЕШЕ ДА Е ИСТОРИЯТА НИ АКО БЕШЕ ПИСАНА ОТ БЪЛГАРИ?

Благодарение на хората от издателство "Златен Лъв", Пловдив, през 1998 г., на народа ни бе напомнено за революционните открития на д-р Ганчо Ценов. Приносът на този велик родолюбец в откриването на истината за корените ни е огромен. 

Още в началото на ХХ век, през 1907 и през 1910 г., д-р Ценов започна с представянето на доказателства за много важни за историята ни неща: това, че ние сме потомци на древните обитатели на Балканите, че дедите ни са първите християни на Европа, че хуните не са азиатски пришълци, а са реално потомци на скитите, които обитават Добруджа и Черноморските степи още преди Рим да бъде основан.

Много сънародници са удивени какво огромно количество информация е била укрито и вместо истината, на народа са внушавани грозни, унизителни лъжи. Ценов обаче не е самотник, навремето е имало и други добросъвестни, а и интелигентни българи, които са осъзнавали прекрасно как стоят нещата. Някои дори са успели да публикуват книги, в които да изразят вижданията си.

През 1911 г. излиза книга на интелектуалеза Никола Йонков-Владикин. Нейното заглавие красноречиво показва какво мисли авторът за произхода на българите: “История на древните траки от новокаменния период до цар Борис“. 

В увода прогресивният изследовател казва следното: “Нашият народ така е един от най-старите на света, той не е пришелец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тази обширна материя.”

Eто, преди повече от сто години на родолюбците е било пределно ясно що за хора сме ние, какъв е произходът ни, от кога започва историята ни. За жалост, узурпиралите научни постове кариеристи, не позволяват идеите на Ценов и Йонков-Владикин да придобият популярност. 

Изплашени от истината, мислещите само за личните си интереси “историци” правят всичко възможно да потиснат, укрият, дискредитират и осмеят твърденията на всеки, който има дръзне да нарече българите потомци на Залмоксис и Орфей.

А иначе смелчаци се намират, през 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.

Фрагмент от Етника на Стефан Византийски, вижда се ясно - скитите са тракийски народ

Д.П. Даскалов прави и други, невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.

Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни 

Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни 

Макар доказателствата за древните корени на народа ни да са били много, казионните учени отказват да ги ползват, като в същото време правят всичко възможно да изкарат предците ни пришълци. Историците чуждопоклонници не са се интересували изобщо от вижданията на прогресивните български изследователи, чийто брой не свършва с Ценов, Йонков-Владикин и Даскалов.

През 1912 г., един български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, намира истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи.Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.

Карта на Тракия по време на римския период, авт. Густав Дройзен

Недълго след Кирил Рилски, през 1926-та година още един истински българин дава своя принос в намирането на истината за корените на нашия народ. Става дума за Данаил Юруков, чийто баща е един от водачите на Априлското въстание. Надарен с интелигентност, Юруков отказва да се съгласи с лишените от логика, но налагани с диво упорство теории за произхода на българите. 

Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

Без да разполага със средствата, с които са разполагали учените от школата на Златарски, Данаил Юруков дава много по-логично обяснение относно това дали сме местен народ или пришълци. Аргументите му са ясни, но те са основани на неудобни факти, на които се опира и д-р Ганно Ценов: “Че архепископията Първа Юстиниана е носила титлата “всей Болгарией”. Тая титла на епископа на Първа Юстиниана се потвърждава впрочемъ и от църковните писатели от VI-ия вѣкъ.“

“Но не сѫ само горнитѣ документи, които свидетелства това. Така професоръ Ценовъ в своята “История за произхода на българитѣ” пише, че в Британския музей имало една карта cъ съчиненията на Св. Йеронима от 270 до 338 година, в която се споменавало името българи...”

В края на работата си, Юруков представя заключение, което е подкрепено от желязна логика:“Нашитѣ историци се оплакватъ често в писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ от езика и наречието?... Всичко това не е ли най-доброто доказателство за произхода на един човекъ или един народъ? И ако днесъ в нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и същъ езикъ съ три различни наречия, според както са били разделени политически и във най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе един и същъ народъ и, че тоя народъ е живѣлъ в сѫщитѣ мѣста и по времето на Херодота?”

Простичко и ясно, без увъртания и манипулации, родолюбецът Данаил Юруков показва каква е истината – след като няма промяна в териториалното разделение на наречията от древността до ново време, то е безумие да се твърди, че българите са потомци на пришълци и, че на Балканите, след VI-VII век има подмяна на населението.

Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа.  

Пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи, биват тълкувани от д-р Селимински по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Виждаме, че от 1907-ма година, когато излиза книгата на д-р Ценов “Праотечеството и Праезикът на Българите”, до 30-те години на ХХ век, различни наши изследователи представят солидни аргументи в полза на местните корени на народа ни. Освен Ценов, радетели за древнобалканския ни произход са Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков, Иван Селимински.

През втората половина на ХХ век също има изследователи на миналото ни, които смятат, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени у нас са се погрижили да потулят или омаловажат.

Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969-та година. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.

Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.

В ново време обаче, когато вече лингвистиката е вече оформена наука, а нейният раздел ономастиката помага да се разбере етническата принадлежност на древното население, гърците заличават хиляди имена на български селища, след като са подложили на геноцид жителите им. Това е с цел да се унищожат напълно следите от българско присъствие на Южните Балкани.

За нещастие на потомците на Данай, автори като Омир, Херодот, Страбон, Ариан и др. са записали в работите си названия като Пеней, Кабесос, Палена, Матоас, Загора, които са обясними с думите пѣна, кобец (Вл.Георгиев), паля (Г.Сотиров), мътя, за, гора. Данни за присъствието на хора говорещи древна форма на българския по време на Античността има, но понастоящем няма достатъчно смели учени, които да съберат, систематизират данните и най-вече да поведат борба за откриването на истината.

Ако историята ни бе писана въз основа на проучванията и откритията на Ценов, Даскалов, Юруков, Селимински и др. родолюбци, то днес светът щеше да знае, че Балканите са люлката на европейската цивилизация, че тук са се появили първите човеколюбиви доктрини – тези на Залмоксис и Орфей, че хората наречени траки са дали най-способните императори на Рим, но най-вече това, че ние сме техни потомци.

Щеше да се знае, че никой чужд подтисник не е успял да асимилира народа ни, че траките са станали господари на римляните, че благодарение на близостта на религията на дедите ни с ранното християнство, тази религия се закрепява в Европа и допринася за консолидирането на много държави.

Щеше да се знае, че принадлежащият на предците ни Орфей е създателят на азбуката, че пак стари балканци от средите на пеласгите занасят писмеността в Лаций и дават знания на римляните.

Щеше да се знае, че не франките, валонците, или скандинавците имат право да се обявят за наследници на старите трояни, а ние. Както материалната култура, така също древната ономастика свидетелстват за това.

Кой не би уважавал такъв велик народ? Кой не би оценил заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура, в консолидацията на европейските държави?  Кой добър и интелигентен човек не би хранил симпатия към нас?

Осъзнавате ли какво загубихме заради лъжите на чуждопоклонници и страхливи хора, които с фанатизъм защитаваха вредни за Родината лъжи? Осъзнавате ли какво можем да имаме, ако посредствените хора напуснат руслото на науката – та нима това е място, което те заслужават? Осъзнавате ли какво може да е бъдещето ни ако истината достигне до всички сънародници, а после и до всички европейци?

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

4.Д.Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926;

5.Д.П.Даскаловъ, Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

6.Д.П. Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

7.Н.Йонков-Владикин, История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010;

8.Д-р И.Селимински, Българският Църковен Въпрос, БулгаМедия, София, 2018;

9.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Onomastica, 37, Canadian Institute of Onomastic Science, Winipeg, 1969;

МАДАРА – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ ГРАД И ПЛАНИНА НА ОСТРОВ КРИТ

Преди около две хиляди години географът Страбон е впечатлен названията на места в Троада, имащи успоредици в земите на Тракия. Старият автор споделя, че съществуват траки скаи, река Скай, а Троя притежава Скайски порти. Известни са траки назовани ксанти, а в Троада тече река Ксант. Като общи за траки и трояни летописецът посочва също имената на река и град Арисба, цар Резос и течащата в Троада река Резос.

“There are many names common to the Thracians and the Trojans; for example, there are Thracians called Scaeans, and a river Scaeus, and a Scaean Wall, and at Troy the Scaean Gates. And there are Thracian Xanthians, and in Troy-land a river Xanthus. And in Troy-land there is a river Arisbus which empties into the Hebrus, as also a city Arisbê. And there was a river Rhesus in Troy-land; and there was a Rhesus who was the king of the Thracians.” – Strab.XIII.1.21

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/13A1*.html

Реално приликите са повече, могат да бъдат добавени виждащата се от Троя планина Ида и тракийския град Идака. Пергам е название на цитаделата на цар Приам, a град с името Пергам се среща и при бистоните. Илион е алтернативното название на Троя, но недалеч от Визия, Южна Тракия е локализирано друго селище Илион. Зелия е локализирана от Омир в лоното на планината Ида, oт друга страна Зеликинтос е тракийско лично име. Гаргарум е в Троада, а Гарескос принадлежи на пеоните.

Изброените успоредици не са никак случайни, те свидетелстват за факта, че още в дълбока древност Троада е била населена със стари балканци. Това разбира се важи и за други региони, като например обгърнатият в мистерии остров Крит, на чиято територия са Сетоя, Пергам, Ида, Даво, Kaпа, Гортиния. Тракийските им паралели са: Сетидава, Пергам, Идака, Дава, Капистурия, Гордион.

Останки от царския дворец в Кносос, Крит, изобр. Bernard Gagnon   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg

Трябва да се добави и това, че най-ранно документираните  лични имена от остров Крит, принадлежат на траки. Става дума за присъстващите в минойските епиграфски паметници имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, Резос. Те са гравирани върху златни предмети и глинени плочици преди около 3750 години.

Понеже както отбеляза Бедрих Хрозни, тракийската миграция на остров Крит може да се проследи и с разпространението на особен вид керамика, която в Кносос, Камария и др. места се доразвива и придобива изящни форми, то със сигурност може да се говори за участие, а дори основаване на Минойската Критска цивилизация от нашите деди.

Те не са изчезвали никога, дори след края на минойската цивилизация, старите балканци продължават да оставят следи. В по-късните микенски документи намираме едно много интересно име – Мадар(ос). Става дума за плочица с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик). До името Мадар(ос) намираме топонима Даво, който отговаря на тракийския Дава (срещащ се в Даки-дава, Пиробори-дава, Сети-дава и др.).

Документът с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик) е кратък и не позволява въз основа на споменаването на името Мадар(ос) да се правят крайни заключения. За наше щастие, дори в ново време на остров Крит и по-точно в областта Витинa има планина с название Мадара. Другото име на Мадара е Левка Ора – Бяла планина, Светла планина.

                     Мадара – Лефка ори, изобр. Jlundqvi - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/03/Lefka_Ori.jpg/1920px-Lefka_Ori.jpg

Тук вече става интересно за нас понеже получаваме важна информация за значението на критската Мадара, а то е бяла, светла. Названието на критската планина е не само идетнично на това на българското селище Мадара, но и се явява вариант на името на фригийския град Модра, чиято територия обаче първоначално е обитавана от траките витини: “…Modra in Phrygia on the Hellespont. This is the same country as Phrygia Epictetus, and it was formerly occupied by the Bithynians.”- Strab.XII.3.7

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

По думите на Страбон, най-рано град Модра е принадлежал на витините, а на остров Крит, точно в областта Витинa, срещаме планина с име Мадара. Какъв е шансът това да е случайност, като имаме предвид, че във въпросната критска област Витинa, срещаме топоними като Каменица и Магуляна (Могиляна)? Не можем да пренебрегнем и факта, че Витиня е име на проход в България.

Поне за мен няма никакво съмнение, че името на критската планина Мадара е оставено от хора говорещи български език. Какво е значението обаче? Георги Баласчев смята, че името на нашето село Мадара е тракийско, но прави опит за връзка и с гр. Мαδαρός – гладък, плешив. Звуковата прилика не може да се оспори, но самата дума μαδαρός не притежава смисъл на гръцки. Същото може да се каже и за гр. μαδρυα-синя слива, за нея може да се даде обяснение със стблг. модръ-син, светъл.

За модър-син, светъл, ясен, ведър, а и за модрея се предлага древна форма *madrъ – БЕР, 202-203. Тази форма madrъ обяснява както името на критската Мадара, така и името на българското селище Мадара. По време на Античността, край нашата Мадара е имало голям и важен религиозен център, там е почитан Тракийския Конник, който е увековечен на скалите край селището, намерени са много оброчни плочки с негови изображения. В Мадара са почитани също богинята Бендида и нимфите.

Като имаме предвид тези факти, е напълно логично да се приеме, че значението на името на българското селище Мадара е светла, свещена, свещено място. За критското название Мадара знаем, че е носило название и Левка ори – Бяла планина, Светла планина, т.е. смисълът е същият. Няма и как да не е след като името е дадено от хора от един и същ произход.

Фригийското/витинското селище Модра притежава идентично значение-светла, свещена. Явно то е основано от хора, в чийто диалект, в някои случаи звукът А е представян като О. Като пример могат да се посочат вариациите на имената Скарис-Скорис, Залтас-Золтес, Сален-Солен и т.н.

Самата област край Модра е носила името Модрене, като начинът на образуване на това местно название е типично български. По същият начин са образувани Подуене, Дъбене, Белене, Поибрене.

Има още няколко интересни подробности, които трябва да бъдат споменати. Освен на остров Крит, планина с име Мадара/Мάδαρα ce cрещат в Аркадия, Кинурия и Мала Азия. За това, цитирайки Димитър Дечев  съобщава езиковедът Борис Симеонов, но не обръща внимание на факта, че се касае за традиционни стари земи на траките.

Страбон е пределно ясен изказвайки твърдението, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, Атика е била тракийска, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей. За гърците/данайците се казва, че идват от Африка, Египет:

“…in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt; whereas the Dryopes, the Caucones, the Pelasgi, the Leleges, and other such peoples, apportioned among themselves the parts that are inside the isthmus — and also the parts outside, for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.” – Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Мала Азия, там където също има планина Мадара/Мάδαρα, е дом на старобалканските народи дардани, фриги, витини, меони, мейони, мариандини, халиби, мосинойки, тевкри, а разбира се и мизите, които в по-късни времена са наречени българи от Димитри Хоматиан.

Тези данни показват красноречиво, че произходът на името Мадара трябва да се търси в древността на Балканите, а не в Средна Азия. Архитектурните паметници от Мадара могат да се свържат на балканската Античност, но не и с паметниците от Афганистан и Иран. Религиозните култове в Мадара също показват връзка с религията на траките, като в същото време там няма дори бегли следи от култ към иранско, или тюркско божество и въпреки всичко някои хорица полагат неистови усилия да създадат тюрска, или иранска следа.

Крепостта Мадара – изобр. Vislupus - Собствена творба

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Madara_007.jpg/800px-Madara_007.jpg

                                                                 Крепостта Мадара

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNVXMuKZR2JH7QHEN4CIkJvVdkzXvOLaae8Le0rfuk2TgZ0FeWrtX6rsCQuX42HzaIxjjjM1vtQoouNyI5yQ9lg4RVQskJFZ43ndweoW_5jPWMQsXJBXA4kvuM05cmthSP388TpJ-gkVBR/s400/DSC02338-2.JPG

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността

https://trakia-tours.com/wp/fortresses/wp-content/uploads/sites/2/2014/08/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-672x356.jpg

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността, изобр. Svik

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Durostorum-walls.jpg/800px-Durostorum-walls.jpg

Ясно е, че доста от нашите учени са направили кариера защитавайки теорията за азиатския произход на старите българи. Разбирам, че е трудно радващ се на уважение и престиж човек да признае, че е грешил. В името на България и в името на истината обаче, признание трябва да дойде, и най-вече трябва да се сложи край войната с прогресивните изследователи на миналото ни.

Живеем във века на информацията, нито анонимност е възможна, нито е възможно да се укрие кой на какво е попречил и какво е предотвратил. Всичко излиза след време и всеки плаща за делата си, на никого нищо не се разминава.

Дали няма да са гневни хората когато разберат, че е извършена гавра с доверието им, че са заблуждавани за хановете и кановете, за иранските корени на езика на старите българи, за памирската прародина, родството с паштуни, талишци и ред други налудничави неща?

Дами и господа учени, историци, езиковеди, не жертвайте бъдещето на България заради кариерата си, това е безумие! Не загърбвайте истината, поради срам от признаване на грешка! Погребете егото си, за да възкръсне Родината! Повече от всякога на нас ни е нужен обединяващ идеал, ние го имаме, но трябва да му бъде позволено да се манифестира.

Нека всеки българин разбере, че корените му са в тази земя, която е населена от предците ни преди повече от 10 000 години. Нека всеки сънародник знае, че е потомък на създателите на цивилизацията, на хората разнесли искрата на познанието на много места по света. Нека младите българчета раснат като горди хора осъзнаващи, че в гените им са кодирани както силата на Арес, така и таланта на Залмоксис и Орфей!

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества, Изд. П.Глушков, София, 19341 препис на съвременен български език Николай Колев, GUTA-N, София, 2018;

4.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008 ;

5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

7.Strabo, Geography, Books 13-14, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 1929;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

10.The Knossos Tablets, A transliteration by  J.Chadwick, J.T.Killen, J.P.Olivier, Cambridge University Press, 1971;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

The Geography of Strabo publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library, 1928 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Vytina District (посл.вид 14-12-2018)

http://www.vytinatomorrow.com/vytina/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=60&lang=en

Светилища в България (посл.вид 14-12-2018)

 http://haiduk-tourist.blogspot.com/2013/05/blog-post_6648.html

Български кредновековни градове и крепости  (посл.вид 14-12-2018) https://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-durostorum/

ЕТО КОЛКО Е ЛЕСНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НИ

Когато сме в процес на търсене на нещо важно, трябва да изберем методика, която е проста и дава малка вероятност за грешки. Хубаво е да се работи с ясни данни, с информация, която може сравнително лесно да се провери. В миналото, учените ни използваха често недобре проверени сведения, а и залагаха толкова много на мнения на авторитети, че от прехласване по виждането на чужди изследователи, пренебрегнаха факти, способни да доведат до промяна на общоприетото виждане за произхода на народа ни.

Понастоящем ние можем да запълним пропуските, можем дори да определим със сигурност кои сме и колко древна е цивилизацията ни. Не са ни нужни никакви пазени в тайните архиви на Ватикана документи, не са ни нужни и евентуално запазени като по чудо наши древни летописи. Ние притежаваме доказателства, които никой не може нито да ни ги отнеме, нито пък да ги потули.

Нещата , които определят етническия облик на един народ са антропологичния тип (също и най-често срещаните генетични маркери), езика и културата. Древните летописи често са манипулирани, мненията на чуждите специалисти са пък повлияни и оформени от разполагащи с власт и финансови средства политици. От друга страна, гените, езика и културата са най-добрите доказателства за това кой къде е живял и най-вече от коя епоха обитава дадена територия.

Нека приемем за момент, че не знаем абсолютно нищо за своето минало. Нека забравим за тюрко-алтайската теория, нека забравим и за иранската теория, а дори и тази за местния ни произход. Да започнем начисто, без предразсъдъци, без предпочитания, без да се опираме на авторитета на този и онзи.

Благодарение на антропологичните изследвания може да се определи дали един народ се е оформил на мястото, което обитава в момента на изследването, или прародината му е на друго място. Най-широкообхватните проучвания са тези извършени под ръководството на д-р Методи Попов – през 1938 и 1959-та година.

И в двата пъти е публиквана интересна информация, но през 1959-та година е споменато следното: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, Том I, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Сведенията от работата на д-р Попов и колегите му са толкова убедителни, че през 1971-ва година, проф. Димитър Ангелов, макар да е последовател на теорията на Васил Златарски, споделя революционните за времето думи: “…погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - Д .Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, с.190.

Въпреки това, че свидетелствата на антропологията да биват считани за решаващи, доста по-солидни доказателства можем да получим от генетиката. Тази наука предлага много повече подробности, като най-важни са тези - колко стари са определени генетични маркери при дадено население.

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(iv) Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.

(v) Xаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Тези сведения не само потвърждават заключението на Методи Попов относно това, че доминантният антропологически тип от нас е понтийския (т.е. същият този тип, който е доминантен и балканското население от Античността, бел.моя), но излиза и, че поне по отношение на иследването на Y-ДНК, повече от 80% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Колкото и да не им се иска на определена група хора, фактите са красноречиви – в никакъв случай не може да се говори за изчезване на населението създало най-ранната цивилизация на Европа - хората наричани по време на Античността с името траки. Ние сме техни пълноправни наследници, носим кръвта на древните герои, музиканти и мъдреци.

Гените са важни, в тях за заключени нашите сила и дарби, но важна е и културата. Трябва да се провери дали освен кръвта, ние сме носители и на културата на старите балканци. По този въпрос има предостатъчно информация, за това са се погрижили цяла плеяда даровити български учени.

Етнолози като Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев, Иван Венедиков и др., са установили, важни празници като Сирни Заговезни, Коледа, Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, Атанасовден и т.н. са ехо от култовете към божествата Залмоксис, Дионис, Хероса (Тракийския Конник).

Смята се също, че под християнските образи на Св. Марина, Св. Модест и Св. Илия, се крият древните Бендида, Хермес и тракийския Зевс. Изследователи като Борис Илиев и Ангел Сарандлиев са уверени, че в Североизточна България и Родопите са запазени култовете към Семела (Земела) и Пан.

Трябва да се добави и това, че Кукерските и Русалийските игри, Ладуването, обредът Герман, поманата, жертвоприношението при строеж на нов мост или къща, са продължение на древните тракийски ритуали. Не можем да забравим нестинарството, сурвачката и мартеницата - те също са наследени от най-старото балканско население.

Тези, а и ред други неща карат проф. Евгений Теодоров да възкликне: “…това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Въпреки няколко страшни чужди потисничества, въпреки усилията на чужденците, древната ни традиция, принадлежаща на хората от времето на Орфей, е оцеляла до ново време. Вижда се от ясно поясно, че ние не само носим кръвта на старите балканци, но сме опазили и ритуалите им от незапомнени времена.

Освен духовната култура, доказателства за произхода на един народ дава и материалната култура. Въз основа на сериозно проучване, проф. Николай Колев стига до интересни изводи, които представя на читателите си  в своя труд “Българска Етнология”, с. 58-59: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

1. Тип рала I, II и IV за обработка на земята.

2.Вършитбата с диканя.

3.Култивирането на лозята и направата на вино.

4.Трансхуматното (подвижно) животновъдство.

5.Носенето на опинци и ямурлук от пастирите.

6.Грънчарското колело.

Същият автор споделя още интересни факти: “В българското народно облекло се явяват елементи, които могат да се приемат като наследство от старите траки, дако-мизийци и др. Едни от тях са наследени по силата на местното производство на текстилни материали за облекло, други поради изискванията, на географската среда и климатичните условия в новите поселища, на българските славяни.“ - c.169.

Това, което иначе талантливият проф. Колев не е забелязал, е важната подробност, че основните шарки от традиционната българска носия имат прототипи в орнаментиката на балканската керамика и идоли от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха.

Възстановка на женска носия въз основа на орнаментика и кройки на дрехите на древните идоли от земите ни

От Каменната и Меднокаменната епоха е и свещеният за дедите ни символ IYI. Архелогът Стамен Михайлов цитира работи на учените Тодорович и Церманович, които са намерили този особен знак върху керамика от Винча - пето хилядолетие пр. Хр. В интервю за сп.8, археологът Александър Чохаджиев спомена и за друга локация, в която е намирана древна керамика със знака IYI, това е тази от Хотница.

Като имаме предвид, че IYI се използва до ново време като орнамент върху ритуални хлябове, можем да кажем, че при нас се наблюдава традиция от около 7000 години. Това не е странно като имаме предвид, че доминиращите генетични маркери при българското население са наследени от хора, които са живели на Балканите преди 13 000-8000 години.

Не на последно място са и доказателствата от лингвистиката. Различни специалисти са открили изключително важни паралели между българския и речта на Орфей.Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. 

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев  (Въпроси на българската етимология, с.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.

Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ѦТЕ - ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като осленте, козленте, теленте.

Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.

В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:

ТРАКИЙСКИ          БЪЛГАРСКИ

КОЗА             КОЗА

ЗАЙКУС       ЗАЕК

ОРОЛ             ОРЕЛ

ЗУМ                ЗМИЯ

БЕБЕР           БОБЪР, БЕБЕР диал.

ДРАЗД           ДРОЗД

ЗЕР                 ЗВЕР, ЗВЯР

ЗОМБРОС     ЗУБЪР, ЗОМБРЪ

УДРА             ВИДРА

ЗЕРВА           ЖЕРАВЪ-жерав

БЕРГАС         БРЕГ, БРЯГ

КАЛАС         КАЛ

ИЛ                  ИЛЪ-тиня, глина

ЛУГ(ИН)       ЛУЖА-лъг, блатисто място

МУСАС         МЪХ

ОСТАС          УСТИЕ НА РЕКА

МАРИ            МОРЕ

ОЛГОН          ВЛАГА, ВЛАЖЕН

ЗЕМЕЛА       ЗЕМЛIА-земя

СТУРИЯ        СТРАНА

ГОРДО          ГРАД

ВИСА            ВЬСЪ-село

БУРД              БРОД

СТРАМБЕ     СТРЪН-стърнище

КАРПА          КАРПА-скала

ТАРПО          ТРАПЪ-трап, яма

ДРУМЕ          ДРЪМА-горичка

ГАЛТИС        ГОЛОТЪ-поледица

РУМБА          РЪБ

КАПАС         КОПА

БРИЗА           БРИЦА-вид житно растение

ЗЕЛКИЯ        ЗЕЛКА

БЕРЗА            БРЕЗА

БРУЗАС         БЪРЗ

СКАРАС       СКОРЪ-бърз

ДАРЗАС        ДЪРЗ, ДЪРЗЪК

САБАЗИАС  СВОБОДЪ-свободен

ДАБА             ДОБЪР

ПРИАНТ       ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан

СВИТУЛ       СВЕТЪЛ

ДУМАС         ДЫМЪ-дим, тъмен

БАЛ                БЯЛ

КЕРСАС        ЧЕР, ЧЕРЕН

СТАРА          СТАРЪ-стар

ЗАЛТАС        ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен

ПРАС             ПРЪСКАМ

ДЕРЗ             ДЪРЖА

ДЕГ               ЖЕГѪ, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам

СВИТ            СВЕТЯ

ТРАУС           ТРОША

ВЕР                ВЕРИѬ-извирам, вра

ДАЕТ             ДѢТИ-слагам, полагам, поставям

ВИТЕТО        ВИДЕТЪ-вижда, той види

ВАЙРАС       ВЪРТЯЩ

БРЮНХОС   БРЪНЧА, БРЪМЧА

КЕНТАС       ЧѦДО-чедо

ТРИ               ТРИ

КЕТРИ           ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ

КУПСЕЛА    КУПЧЕ

ПИНОН         ПИЕНЕ

ДИН               ДЕН

ТАЛКАС       ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение

Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на професионални учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че езикът на Орфей никога не е изчезвал.

Щом по отношение на език, култура и гени ние сме наследници на древен балкански народ, нищо друго не е в състояние да докаже, че идваме от Средна Азия, или земите край Припятските блата.

Някой може да възрази, че историческите извори разказват различна история, но реално това не е така. Не съществува нито един летопис, в който да е казано, че местното население е изчезнало. Около 150 години преди Аспарух, император Юстиниан Велики казва следното: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан , “Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62).

Живелият по времето на император Юстиниан Прокопий пише за гърците, че те са страхливи и негодни за военна служба. Нека се запитаме тогава – как огромният тракийски народ, който е прочут със своята сила и храброст изчезва, а малобройните и слаби гърци оцеляват? 

Както виждаме – не историческите извори, а неправилното им тълкуване довежда до насаждането на заблудата, че народът на Орфей е изчезнал.

Неправилното тълкуване на историческите извори доведе и до още една заблуда, а именно това, че дунавските славени и старите българи нямат нищо общо с древното балканско население. Теофилакт Симоката е пределно ясен твърдейки, че старото име на дунавските славени е гети, т.е. те са стар тракийски народ. Старите българи пък са отъждествявани с тракийския народ мизи в продължение на огромен период от време.

В началото I на век, Страбон казва за гетите и мизите, че те обитават земи както на юг, така и на север от Дунава, а езикът им е като този на останалите траки. След римската агресия, известна част от гетите и мизите остават на север от Дунава и от тези земи непрестанно правят опити за изгонят окупаторите от Родината.Тези опити се увенчават с успех през 680-та година когато носещият тракийско име Аспарух обединява различни групи стари балканци и успява да победи легионите на Римската Империя.

Приемем ли, че през 680-та година се обединяват три групи роднини, веднага става ясно защо държавата ни се консолидира смайващо бързо, защо в старобългарския език няма тюркски, или ирански субстрат. Става ясно и защо у нас няма етнически анклави какви са налице във Франция (бретонците), Испания (баските), Германия (вендите).

Историята ни е заличена от нашите враговете и много от подвизите на дедите ни са заменени с лъжи. Дълго време ние вярвахме в създадените от бездушни хора заблуди, сега вече можем да се отърсим от отровната омая. За да приемем новото знание, трябва да се простим със старото, защото то пречи, задушава ни, замъглява погледа ни, а и позволява на новите ни врагове да ни разединяват.

Можем да оцелеем само, ако останем верни на дедите си и бъдем като тях – горди, смели и справедливи хора, които не се отклоняват от пътя на доброто, способни да простят, но и способни да защитят Род и Родина дори с цената на живота си.

Повече от 10 000 години обитаваме земята си, нека не я губим заради идеологии наложени от чужденци! Истинският българин не е нито червен, нито син, нито ляв, нито десен. Истинският българин е родолюбец и следва само интересите на България.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ,  ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g