ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА ТИТЛАТА ТАРКАН

Преди двадесет и пет години разполагах с твърде малко информация за миналото ни. Това бе голяма пречка при воденето на дискусия, защото без добри аргументи, без споменаване на факти, няма как да докажеш, че си прав. Може да осъзнаваш, че дадена теория е изградена на грешна основа, може да си в състояние да посочиш някои слаби места, но за налагане на ново виждане е наложително да представиш нови и необорими данни.

С течение на времето не само събрах солидно количество литература, но и се запознах с прогресивни специалисти, които ми помогнаха да разбера същността на немалко важни проблеми. Така вече бях в състояние да ползвам пълноценно намерената информация и това доведе до доста приятни изненади.

Често в разговор с хора поддържащи теорията за азиатския произход на старите българи, ми бе представян като основен аргумент факта, че титлите  кан(ac), каган, а и таркан се ползват не от траките, а от народите обитаващи земи край Алтай и Енисей. За таркан  някои бяха склони да приемат, че е иранска заемка в езиците на тюрки и монголци.

В началото, изправен пред тези аргументи, аз признавах, че нямам отговор, но и добавях, че ползването на определени титли от някои народи не означава автоматично, че титлите имат обяснение на езика на въпросните народи.

В последствие се добрах до работи на чужди учени (A.Lubotsky и др.), от която стана ясно, че траките ползват титла KANAS, AKENAS. Надписите съдържащи тези титли са регистрирани отдавна, но у нас никой специалист не си е направил труда да анализира и популяризира информацията. Така тя е останала дълго време недостъпна за тези решили да се запознаят със старата ни история.

Благодарение на румънския изследовател Сорин Олтеану разбрах за ocoбената тракийска дума καγα/кага-свещен. Тя е сродна на тракийския топоним Когайон/Κωγαιώνον, а дава и обяснение за титлата каган, която има вариант коган и явно е ползвана от тракийското население на север от Дунава като по този начин е убегнала вниманието на римските летописци.

Проучването засягащо титлата таркан също донесе големи изненади. Не само произхода ѝ се оказа древнобалкански, но самото ѝ разпространение ми помогна да разбера за с влиянието на дедите ни върху народите обитаващи Средна Азия в далечното минало. Знаех, че хората наричани траки са същите, които по-късно са познати като българи, но никой не бе ми разказвал за тракийското присъствие в земите на иранци, индийци, тюрки, монголци и др.

Даже и не бях предполагал, че съществува съвсем ясно свидетелство на Плиний Стари за траките сапарари край Бактрия -Plin.VI.48. Този автор локализира в Средна Азия хора с име едони- Plin.VI.50, а eдоните са траки, за които Херодот и Тудидид споменават -Her. V.11, V.124, Thuc.II.99. Плиний дори говори за кикони/Cicones на север от индийците -Plin.IV.55, доста по-рано киконите/Κίκονες са определени от Омир и Херодот като принадлежащи на тракийското семейство – Hom.Il.II.846,  Her.VII.59.

Нито в училище, нито в беседите с наши доценти бях чувал за тези неща, нито пък някой ми бе разказвал, че според Луций Ариан, създателят на индийската цивилизация е тракийския бог Дионис - Arr. Anab.VII.viii. За походът на Дионис и покоряването на народите на Азия разказва не само Ариан, но и още много други автори: Аполодор, Диодор Сицилийски, Еврипид, Нон, Хигиний, Овидий, Павзаний, Плиний Стари, Сенека, Страбон, Цицерон, Филострат. Защо обаче важните свидетелства на авторите от Античността не са популяризирани от нашите траколози както се полага?

Да се върнем на титлата таркан и да видим какво е било известно за нея в миналото. Тя присъства в тюркските орхонски надписи от VII-IX век, а при монголците се среща под формата даркан. На наша територия я намираме в старобългарcките надписи от епохата на ранното Средновековие.  

Благородник с име Негавон е наречен зера-таркан, а пък Шун носи званието жупан-таркан. По времето на цар Симеон Велики, негов служител на име Теодор носи титлата олгу-таркан. Според Веселин Бешевлиев, таркан е висок ранг и хората изпълняващи тази длъжност са се радвали на големи привилегии. (B.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, с.116, с.144-145).

http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_n060.jpg

Таркан е титла, която е ползвана и от хазарите - хората унищожили Стара Велика България. В средновековни хроники се съобщава за Юрий таркан, който в преводи на тези хроники е наречен Юрий наместник (O.Pritsak, At the dawn of the Christianity in Rus, p.96).

Титлата е позната и на саките под формата таракана (H.W.Bailey, Indo-Scythian studies, Khotanese texts II, Cambridge University Press, New York, 1985, p.33). Саките са съседи на перси, китайци, тюрки, а на индийците, в чиито летописи, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци.

Освен при българи, хазари, тюрки, монголи, саки, таркан се среща и при персите (иранците). Преди около един век, историкът H.Beverage цитира Менандър Пазител и др. стари автори, които съобщават за: “tarxan dignitas apud Persas” – таркан е титла използвана от персите. (H.Beveridge, Tarkhan and Tarquinius, The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland, Apr., 1918, p. 314-316).

Като имаме предвид колко много и то различни по произход народи ползват титлата таркан, не е никак лесно да се определи нейния произход. Доста предположения са изказани по този въпрос. Британския учен H.Beverage смята, че имената Тархон /Таркон, Тарквиний и титлата таркан са идентични, а добавя и това, че не е изключено етруските, при които името Тарквиний се среща, да са повлияли източните народи (тюрки и монголци) : “And I do not suppose that there can be any doubt that the names Tarchon, Tarquin, and Tarkhan are identical. Nor is the interval in space between Tarquin Priscus and Tarkhan so great as to make the connection between the two names incredible… In conclusion, I may suggest that the reverence felt by the Tartars and Moghuls for the number nine is evidence of some connection between the Eastern nations and the Etruscans.”

Етруските са хора със забележително висока култура, те притежават интересни титли като cepen/кепен съответстваща на старобългарската копан, трябва да се добави и talmiθe/талмите, която пък отговаря на старобългарската тълмач. От друга страна обаче, няма абсолютно никакви сведения за миграции на етруски в Средна Азия. Разрешението на загадката трябва да се търси на друго място.

Първо трябва да определим какво е значението на таркан. Това ще ни позволи да разберем на чий народ принадлежи тя и как е попаднала при други хора. Докато определени изследователи са склонни да дадат тюрко-монголски произход, то има и такива, които са убедени, че титлата има за основа дума от индоевропейски език,т.е. хора говорещи индоевропейски език са я предали на тюрки и монголци.

H.W.Bailey смята, че значението на таркан е командир, командващ, заповядващ и цитирайки J.Pokorny,  предлага ie. tolku-тълкувам, говоря (H.W.Bailey, Indo-Scythian Studies, Khotanese Texts VII, Cambridge University Press, New York, 2009).

Британският учен  дава примери със санскр. tarkh, tarhayate-разсъждавам, мисля, предполагам, добавена е и осетинската дума tärxon-съдещ, съветстващ, но по необясними причини пропуска старобългарските тлъковати-обяснявам, тлъкование-обяснение, тлъкъ-преводач, тлъкнѫти-чуквам, удрям.

Древният корен на тези старобългарски думи е *talkъ, tarkъ, т.е. идентичен е на предложения от Юлиус Покорни tolku-тълкувам, говоря. Този корен се среща в тракийските лични имена Ситалк/Sitalces, Реметалк/Roemetalces, а и Торкос/Torkos.

На пръв поглед изглежда странно думи с един и същ корен *talkъ, tarkъ да означават обяснявам, тълкувам, но и удрям, почуквам. Нека разсъдим обаче - опознато, изтълкувано е това, с което сме имали контакт, това, което сме докоснали, върху което сме оказали натиск.

Първоначално *talkъ, tarkъ е имало смисъл само удрям, докосвам, но с течение на времето се поражда значение - обяснявам, тълкувам, говоря, а оттам и заповядвам.

Тълкувам е свързана и с нашата дума търкам (с корен* tarkъ), чието най-древно значение е удрям, оказвам натиск...опознавам.

От тези сведения става ясно, че титлата таркан се обяснява с езика на старите балканци, които по време на Античността са познати като траки, а по-късно са известни под името българи.

Присъствието на титлата при тюрки, иранци, монголци, не е мистерия. Все пак, както Плиний, така също още много други автори не само знаят за присъствие на траки в Средна Азия, но е известна и ролята на народа на Орфей в изграждането на културата на индийците.

Сапарарите, едоните и киконите не са едиствените наши деди, които са изпратили свои хора край Хималаите, Каспийско море и т.н. На север от персите са се заселили масагетите, които Йордан определя като клон на гетите -Jord.(61). Прокопий пък обяснява, че масагетите и хуните (отъждествени от него със старите българи) са едни и същи хора -Proc.III.xi.9-10.

Непосредствени съседи на тюрките и монголците са саките, а саките са определени като принадлежащи на траките: “Наричаха го и Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе...“ – (Схол. Към Аристофан, Птици, 31- Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 326).  

Цитирайки Аврелий Виктор, Вилхелм Томашек споделя ценното сведение, че царят на северните траки Декебал е известен и като rex Sacorum-цар на саките – Die Alten Thraker, с.99. В издание на The Cambridge Ancient History c.247, британски учени изказват виждането, че споменатите от персите сака парадрая са де факто гетите. Причисляване на саките към семейството на масагетите, които Йордан определя като клон на гетите почитащи Залмоксис, прави Страбон –Strab.XI.8.8.

Възстановка на костюма на благородник от средите на саките- автор Derzsi Elekes Andor 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Sun_emperor.JPG/800px-Sun_emperor.JPG

Както вече отбелязах, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци- (G.Ch.Sagar, Foreign Influences in Ancient India, p.152). Понеже Ария е най-старото име на Тракия, а съществуват над дванадесет свидетелства за тракийски поход в Индия, то не е трудно да се разбере, че този поход и арийското нашествие в Индия са едно и също събитие. С идването си в Средна Азия, старите балканци повлияват не само индийците, но и други народи: перси, тюрки, монголци.

Карта на Средна Азия, на саките принадлежат земите на изток от Партия, автор - Dbachmann

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ad/Scythia-Parthia_100_BC.png

Eто как титлата таркан попада сред народите на Средна Азия. Има дори ясни китайски извори, в които се казва, че согдийците, т.е. част от тракийските саки са тези, които съветват и организират тюрките. В своя работа руският учен Клящорный споделя следното: “Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”

http://kronk.spb.ru/library/klashtorny-sg-1964-3.htm#19

Оказва се, че дедите ни са приели ролята на учители и наставници на други народи не едва през IX век когато разпространяват кирилицата и християнството, а доста по-рано, хилядолетия по-рано.

Може ли да е случайност, че най-старото колело, най-старата писменост и най-старото обработено злато са намерени в земите ни? Може ли да е случайност и това, че според Николай Дерменджиев “нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар.”?  Може ли да е случайност факта, че древните градове край Юнаците, Пазарджишко и Провадия, Варненско изпреварват каменните стени на Рим с около 4000 години?

Със сигурност не е случайност и това, че Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. наши предци са отговорни за създаването на гръцката култура. Религиозната доктрина на келтите също е повлияна от дедите ни. Иполит свидетелства за това как друидите са инструктирани лично от Залмоксис – обожественият мъдрец на гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие заедно със своите роднини мизите ще освободят подтиснатите свои брая от римска власт. Да не забравяме и ролята на Дионис в създаването на индийската цивилизация.

Ето какви хора са били предците ни – създатели на култура и разпространители на важни знания. Качествата си дедите ни са оформили в продължение на няколко хилядолетия развитие тук на Балканите, а не в дивата пустош на Алтай, Памир и Тибет. Уменията и способностите на нашите деди са кодирани в гените ни, а това е нашето най-голямо богатство. Земята ни неведнъж е завладявана, книжнината ни неведнъж е унищожавана, крепостите ни неведнъж са рушени, а градовете ограбвани и разрушавани, но враговете ни не са успели да унищожат духа ни.

Докато знаем, че сме потомци на народа на светлината, докато пазим заветите и традициите на своите предци, няма зло, което да успее да ни затрие. Лъжите на врагове и чуждопоклонници замъглиха съзнанието на много сънародници. Много се отчаяха и предадоха, но и много бяха тези, които устояха и останаха верни на българщината. Тези хора ще стават повече и по-силни защото вече ще са напълно уверени, че са потомци на тези, които никога не са се предавали и винаги са разчитали на моща на своите мишци и на силата на духа си.

НЕУДОБНИ ДАННИ ПРЕДИЗВИКАХА АТАКА ОТ СТРАНА НА “УЧЕНИТЕ”

Темата за възрастта на Плиска се оказа парлива. Очаквах съпротива, но това, което срещнах надмина всичките ми очаквания. Някои от поддръжниците на остарелите теории ме изкараха едва ли не по-черен и от дявола. С малки изключения, критиката се изразяваше предимно в това – какъв съм аз, какви са ми способностите, кой ме финансира и т.н. Инсинуации, обиди и клевети не бяха спестени, тиражираха се като на конвейер.

Такъв страх от излизането на истината не бях срещал. Може да звучи пресилено, но аз оставам с впечатлението, че хората демонизирали и оплюли Ганчо Ценов в началото на ХХ век, са се преродили с едничката цел – да спрат отново неудобните за тях факти.

Тези индивиди явно не осъзнават изобщо, че живеем в XXI век и днес е пратически невъзможно определени данни да бъдат укрити. Невъзможно е и да се поддържат официалните теории, които са създадени от чужденци, за да обслужват интересите на чужденци.

С фанатично повтаряне на старите мантри и демонизиране на опонентите, могат да бъдат залъгани само шепа хора. Другите ще проверят как стоят нещата и извършили проверка ще разберат кой е прав и кой разпространява лъжи и спомага за промиването на съзнанието на милиони българи.

Постоянно се удивявам на “учени”, за които сякаш е въпрос на живот и смърт старите българи да бъдат изкарани азиатци дошли от Сибир, или Памир. За същите хора е кощунство да се говори за това, че ние сме потомци на най-стария цивилизован народ.

Някои стигат до там, че определят свързването ни със Залмоксис и Орфей като предателство. Що за поведение е това? Да си затворим очите за това, което не отърва на шепа хора защото то ще покаже тяхната некомпетентност? Не е редно личния интерес и егото, да са над интереса на народа.

До известна степен разбирам поведението на определени мои противници. Те считат Плиска и Преслав за перлите на старобългарската архитектура и смятат, че щом някой твърди, че въпросните селища са строени по времето на Античността, то те не са български. Подобен страх е напълно излишен. Та нали от IV  век областта, в която са издигнати старите ни столици е наречена България от Св. Йероним!

Плиска и Преслав действително са уникални градове, които са смаяли всеки, който ги е видял във времето преди враговете на страната ни да ги превърнат в руини. Да се твърди обаче, че строежите са започнали едва по време на Средновековието е крайно несериозно, както е и крайно несериозно да се твърди, че старите българи са дошли от Азия и, че езика им е бил (източно)ирански.

Нека разгледаме неудобните данни, които определени “учени” предпочитат да премълчат:

1.Съществуват съвсем ясни сведения за това, че строежите на Плиска и Преслав са започнати през IV век – по времето на Константин Велики. Не само е посочена точната сума, която императорът от тракийски произход отпуска, но са споменати и имената на хората отговорни за строежите. Въпросните личности – Урбикий и Салустий са действително служители на Константин Велики. При наличие на такива подробности, да се пренебрегне древното свидетелството е меко казано неразумно.

2.Има и домашен извор - “Царственик  или История Болгарская”, в който се твърди, че Преслав е съществувал по времето на Константин Велики.

3. Още в края на XIX и началото на XX век, учени като Карел Шкорпил и Богдан Филов стигат до заключението, че на мястото на Плиска е имало римски кастел (крепост).

5.В работа на Прокопий Цезарийски, създадена в периода 530-550 година, срещаме име на тракийска крепост PLYSENUM. В изданията на творбите на Прокопий от ново време, някой е изтрил това неудобно име, но не е успял да затрие старите издания.

6.По време на разкопки в Плиска, Атанас Милчев намира статуя на Тракийския конник. Понеже по забележителния артефакт няма хоросан, археологът стига до извода, че статуята на Тракийския конник е принадлежала на оригиналния строеж и не е по-късно добавена сполия. Сега възникват неудобните въпроси: защо старите българи почитат Тракийския конник – върховния бог на местното население, защо са поставили негова монументална статуя до една от портите на Плиска?

7.Същият автор – Атанас Милчев, намира водопроводни тръби в Плиска и ги датира V-VI век като упоменава ясно, че в крепостните стени на Плиска са направени специални отвори за тези тръби, а това означава и, че въпросните стени са от същото време - V-VI век.

8.Специалистите би трябвало да знаят, че названието Плиска има сродни названия на територията на Балканите от времето на Античността. Да оставим настрана споменатия от Прокопий Plysenum, Анонимният равенски космограф споменава град Плистон, а около половин хилядолетие по-рано, Павзаний пише за река Плистос. Съвсем логично е да се приеме, че днешната, протичаща през Плиска река Асар дере е носила името Плиска и от това название е вдъхновено името на старата ни столица.

9.Всеки археолог би трябвало да знае, че в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, като тази традиция датира от времената преди идването на Филип Македонски в страната ни. А за строежи с квадри и хоросан в Тракия, в периода IV век признава дори проф. Ст. Ваклинов. Точно това е периода, в който според определени исторически извори е започнато изграждането на Плиска и Преслав. И ние трябва да си затворим очите за този важен факт?

10.Както в Плиска, така и в Преслав са намерени тухли с печати. Тези тухли са от времето на Античността, а на някои от тях е се среща тракийското име Dules/Дулес. Дали пък това тракийско име Дулес няма да има връзка със старобългарското родово име Дуло? По сведения на Юрий Откупщиков, споменатото преди около 3400 години в микенски документи име Дуло, отговаря на тракийските Дулас, Дулес, Дулос, но нашите специалисти и дума на дават да се издума, че Дуло и Дулес са сродни имена.

11. Освен тухли от времето на Античността, на територията на Плиска и Преслав са намерени десетки монети от времето на Античността. Този факт или не се споменава изобщо, или се представя нако нещо незначително, все едно монетите не са едно от най-точните средства за датировка. За жалост, в случая неудобна датировка.

12. Стамен Михайлов, Атанас Милчев и др. съобщават за останки от кръстовидна сграда намираща се под Голямата базилика на Плиска. П.Георгиев определя въпросната кръстовидна сграда като мартириум, а Михайлов я смята за принадлежаща на времето на късната Античност. На същото мнение е и Атанасов, който акцентува на това, че кръстовидната сграда е по-стара от базиликата и посочва, че като модел могат да послужат мавзолеите на императорите Константин и Юстиниан. А ние имаме сведения, че строежите на Плиска и Преслав са започнати по времето на Константин Велики, като без съмнение дострояване и доукрепване е имало и по времето на Юстиниан.

13. Хипокоста (подово отопление) на определени сгради в Плиска, червения хоросан служещ за спойка на квадрите, петоъгълните кули, писцината, стила на канелюрите на колоните, а останалите орнаменти са все традиция от късната Античност, но всичко това се пренебрегва.

14. Така наречения езически храм в Плиска е с квадратен план и някои изследователи веднага насочват поглед към иранските светилища, но пък забравят за споменат за тракийските храмове с квадратен и правоъгълен план.

Редно ли е да си затворим очите за тези неща само защото не отърват на официалните теории? Защо някой трябва да се гневи и да ме черни когато представям информация, която другите не желаят да представят?

Нямам нищо против критиката, но тя трябва да е конкретна и точна, а тези, които ядосах не само не посочват къде греша, но и ми приписват неща, които никога не съм твърдял, с цел да ме злепоставят разбира се. Някои не се свенят и да ме заплашват със затвор, а аз си мислех, че живеем в свободна и демократична държава, в която всеки има право да изрази личното си виждане...

Сега използвам възможността да дам на тези господа пример за критика: Описвайки сградите на първата ни столица, проф. Ст. Ваклинов прави едно странно изказване: “Проблемът за плана на Големия дворец се състои не толкова в базиликалното устройство на тронната зала, колкото в особеностите на този базиликален план и в общото разпределение на частите на сградата. Вече неведнъж е изтъквано с основание, че включената в общия корпус на сградата апсида е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство е много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия.” c.108. (Апсида е термин от архитектурата, общо взето това е  полукръглата издатина на сградите).

Това твърдение не отговаря на истината и аз ще посоча защо мисля така: В работа засягаща римската архитектура от късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, TheBalkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W.Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

Дори наши изследователи споменават за присъствие на апсида в сгради от времето на късната Античност: “ В църковния комплекс е извършена консервация на тракийското светилище и базиликата от VІ век с цялостна реконструкция на баптистериума, докато при раннохристиянската църква от ІV век е направена консервация на съществуващите зидове и апсидата. “ – Т.Нацев, КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ КОМПЛЕКС ЦАРИ МАЛИ ГРАД ПРИ С. БЕЛЧИН, ОБЩИНА САМОКОВ

http://eprints.ugd.edu.mk/8607/1/CMG.pdf

Ето, без личностни нападки, без обиди, без демонизиране аз посочвам ясно и точно защо не съм съгласен с твърдението на проф.  Ваклинов. Това не е никак трудно и не мога да разбера защо тези, които са получили високо образование трябва да се принизяват показвайки недостойно поведение.

Ще дам още един пример за конкретна критика. Немалко наши учени са писали за земните укрепления на Плиска, но за жалост, поне от познатата ми литература, никой изследовател не е посочил паралела с укрепителните съоръжения на северните траки.

И.Т.Никулице съобщава за значителен брой тракийски селища - от Дунава до река Днестър  и уточнява, че много от тези селища са укрепени с вал и ров, като по намерената керамика е установено, че ранните отбранителните съоръжения са от IV-III век пр. Христа (И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцы в VI-I вв до нэ. Кишинев, Штиинца, 1987, c. 90-104).

Смятам, че пропускът е съществен не само защото системата, при която земен вал и ров се използват е типична за Балканите и Черноморските степи още в Античността, но и поради факта, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите. Точно този тракийски народ обитава земи както на север, така и на юг от Дунава.

Защо нашите специалисти пропускат аналогичните на Плиска отбранителни съоръжения на северните траки, не се наемам да обясня. Навярно всеки има свои съображения, но пропуска си е пропуск и трябва да се отбележи.

Искрено се надявам, че учените, чиито заплати идват от джоба на българския данъкоплатец ще последват примера ми и в случай, че отправят критика към мен, тази критика ще е конкретна и най-вече културна. 

Обидите и заканите само показват, че този, който ги отправя, не разполага с нужните аргументи и поради безсилието си показва тъмната страна на своя характер. Можеш да отвориш вратата на мрака, но дали ще успееш да я затвориш когато пожелаеш?

ВАЖНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ЩЕ ОСТАНАТ БЕЗ ОТГОВОР

Дълго време повечето от учените ни оказват жестока съпротива на твърденията, че Аспаруховите българи са местен народ. Макар в продължение на около 1100 години да има отъждествявания на България с Мизия, а и на българи с мизи, а също с пеони, мирмидони, това остава без значение за повечето от изследователите на миналото ни.

За голяма група учени няма значение, че свещения за дедите ни знак IYI се е появил на Балканите преди около 7000-6500 години, а и, че най-рано името Дуло е регистрирано в микенски документи от Бронзовата епоха. 

Няма значение, че укрепителните съоръжения на старите българи, като започнем от земните валове, та стигнем до строежите с квадри – всичко това има дълга традиция при северните траки.

                   Сравнение на тракийски и старобългарски градежи

Според казионните историци не е от голямо значение това, че най-тачените ни празници и обреди са продължение на култовете към Тракийския конник, Сабазий, Залмоксис. Става дума за Трифон Зарезан, Гергьовден, Атанасовден, Сирни Заговезни, Коледа, кукерски и, русалийски игри, Лазаруване, Герман и т.н. 

Няма значение, че дори до ново време у нас са оцелели култовете към Бендида, Земела, Резос. Няма значение, че значителна част от традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са с тракийски корени.

Няма значение, че имената на тракийските селища Баба, Бела, Бог, Вода, Листе, Дебре и др. са разбираеми за всеки българин, въпреки, че са възникнали преди около 1550 години. Няма значение и това, че две мащабни антропологични изследвания убедително доказаха, че всички групи участващи в българския етнос, принадлежат без изключение на европейските раси.

Планини от информация са игнорирани защото приемането на новите данни ще сложи край на старите теории, в подкрепа на които нашите специалисти изградиха кариера.

Изглежда, че за определени хора кариерата е по-важна от истината и е без значение, че в училища и университети се преподават неверни неща, а сред останалите хора се сее объркване.

Като единствени потомци на траките, учените в миналото бяха склонни да приемат само албанците и румънците. Съгласен съм, че румънците са местен народ по простата причина, че и ние сме. За мен няма никакво съмнение, че румънците са наши братя, чието самосъзнание е промито, тъй както бе промито съзнанието на братята ни в Македония.

                                              Румънски народни носии -http://romaniatourism.com/images/crafts/popular-costumes.jpg

http://romaniatourism.com/arts.html

До неотдавна, за огромното количество български думи в румънския се смяташе, че са чуждици. Вярваше се, че са наложени по време на българското господство в земите на север от Дунав по време на Средновековието. Това е невъзможно по простата причина, че както най-древните топоними от Дакия, така също и имената на даките се обясняват с помоща на българския език.

Названието на Карпатите може да се изтълкува с българската дума карпа-скала. Тя се среща все още в нашите диалекти и то в съвсем различни региони. 

Берзовис означава буквално Брезово, като берза е бреза, а вис отговаря точно на стблг. вьсъ-село, селище.

Акад. Вл. Георгиев даде тълкуване на Суро бара с българските думи сур-светъл и бара-бара, рекичка, а често срещащия се в Дакия елемент –дава/дева обясни със стблг. дѣти-дявам, полагам. Същият автор видя стблг. скоръ-бърз като корен на дакийското лично име Скорило, а при анализа на името Декебал посочи стблг. десити и болии като думи, с които може да се извърши тълкуването. За древното название Друвета някои наши лингвисти предлагат думата дървета, дръвета –диал.форма *(1)

Сега възниква въпроса: за какво идване на българи по време на ранното Средновековие може да се говори, при условие, че имената на дакийските благородници, а и възникналите хилядолетие преди времето на Аспарух хидроними се обясняват на български език?

Отговор няма да получим, а едва ли ще получим и логично обяснение на друг въпрос: Защо ако българите са потискали истинския език на власите и са се опитвали да наложат българския език на север от Дунава, след падането на България под византийска власт, власите не отхвърлят наложения уж насила език? Нима не дойдоха от Влашко братята Асеневци – хората освободили страната ни от византийска власт и възродили българщината?

На север от Дунава, българският език е считан за свещен. Преди повече от век д-р Емил Фишер написва една интересна книга. Нейното заглавие е “Die Herkunft der Rumännen, Eine historisch-linguistisch-ethnographische Studie”. В тази работа са засегнати не само тракийските корени на румънците, но и особеностите на техния език.

На с. 111 д-р Фишер Цитира сънародника си Погонеану-Радулеску, който казва следното: “Има думи, които са незаместими, те са необходими, за да изразим нашите мисли и чувства, това са думи, от които ние имаме нужда всеки ден и без които нашият език не би могъл да съществува”. Тези думи са:

duh-дух
duhovnicu- духовник
raiu- рай
iad- ад, пъкъл
clopat-клепало, камбана
popa-поп
liturgie - литургия
vladica -вадика
mirean – мирянин, християнин
bog da proste – Бог да прости
maica Precista – майка пречиста, Богородица
sfint- свѧтъ-свят
bocet- оплакване
blagoslovenie- благословия
spovedanie - изповед
pravoslavnic- православен
capişte- капище, езически храм

Повече от 95% от тези думи са български. Без тези български думи румънската реч е била немислима според Погонеану-Радулеску, а списъкът може да се продължи още:

stariţ-старец, монах
pomana- помана
agneţ- агнец, агнец божий
post- пост, постене
slujba-служба
mila-мил
praznic-празник
utrenie- утренна служба
hram-храм
veci-век
troiţa-троица

Ако не бяха действията на фанариотите, а и на други чужденци, северните ни съседи щяха да се назовават наши братя, но обединените територии и етноси на България, Румъния, а и Македония заформят силна общност, която е неудобна на великите сили и в миналото те са направили всичко възможно да попречат на държавата ни да си възвърне истинските граници, а различните групи на  народа ни да бъдат сплотени.

Днес науката е напреднала доста и това създава сериозни проблеми на поддръжниците на официалните теории. Генетиката вече причини доста главоболия на защитаващите догмите. Сега на хората отричащи местните ни корени им предстои да преглътнат още един сух залък.

Неотдавна излядоха резултатите от генетичните проучвания извършени в Румъния. Оказа се, че като цяло румънците са наистина местен народ, но се оказа и, че при тях се срещат същите хаплогрупи, които се срещат при нас българите.

Хаплогрупи типични за румънците:

I2 a  - 22,2% (28%)

R1a - 18% (20,4%)

R1b - 7,4% (15,5%)

J2   -  5,6% (13,5%)

E1b - 16% (13%)

G2   - 3%

I     -  3%

T    -  1%

Хаплогрупи типични за българите:

I2 a  - 20%

R1a - 18% (17%)

R1b - 11%

J2   -  20% (11%)

E1b - 16% (23,5%)

G2   - 3%

I       - 3%

T     -  1%

Приликите са смайващи, въпреки бурната история на Балканите, въпреки римската и османска окупация – над 1100 години чуждо подтисничество, генетичния облик на българи и румънци е останал почти незасегнат. Малките разлики в честотата на хаплогрупите са напълно нормални, така е било и преди 2000 години.

Последният ми въпрос към тези, които отричаха местните корени на българите, а признаваха румънците за потомци на даките е следния: Ако българи и румънци се явяват близки роднини според генетичнте изследвания, не означава ли това, че и българите, и румънците са потомци на старите траки?

Използвана информация и пояснения:

http://www.eupedia.com/europe/european_y-dna_haplogroups.shtml

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295

http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html

*(1) Въпреки факта, че дакийски лични имена и топоними се обясняват с помощта на български думи, специалистите не смятат, че старите българи имат нещо общо с даките. Прокарва се безумната теория, че хората, от които Аспарух произиза са говорили език, който е възникнал и се е оформил в Средна Азия, като е бил тюрски, или ирански. Дошли на Балканите, българите завладели огромна територия, но както в Тракия, така и в Дакия забравили езика си и заели речта на говорещите индо-европейски език славяни, за които се смята, че са нов народ на Балканите. Приликата на дакийските думи с нашите се отдава на това, че и двата езика са индо-европейски, а това е крайно несериозно, българо-дакийските успоредици са де факто думи от един и същ език, но документиран в различни периоди. Следните сравнения го доказват:

ДАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-НЕМСКИ

БЕРЗА- БРЕЗА-BIRKE

ВИСА-ВЬСЪ-DORF

КАРПА-КАРПА-FELSEN

СУР-СУР-LICHT

БАРА-БАРА-FLUSS, STROM

ДАВА-ДѢТИ –TUN, SETZEN

СКОР-СКОРЪ-SCHNELL

ДРУВЕТА-ДЪРВЕТА-BӒUME

Немците са помци на старите германи, които са живели в съседство с даките хиляди години, но ето – не немския е най-близък до дакийския, а българския, който според официалните теории е започнал да се налага на Балканите едва през ранното Средновековие.

“НОВООТКРИТОТО” ТРАКИЙСКО ИМЕ KANAC И БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAC

Както историците, така също и езиковедите знаят, че определено име може да се превърне в титла, а от друга страна, титла може да се ползва като лично име. Най-ярък пример е името на Цезар/Caisar, като разбира се не можем да пренебрегнем и името Август/Augustus. Първоначално имена, по-късно те се превръщат в титли използвани дълго време.

Ние не правим изключение. В нашата именна система срещаме Бано, Царьо, Войвода. Те са изведени от титлите бан, цар, войвода. Несъмнено, в миналото са съществували повече, но поради няколко чужди подтисничества, имената с престижна символика са излезли от употреба.

Наскоро попаднах на работа на турски учен – Pinar Özlem-Aytaçlar. Заглавието ме грабна веднага - An Onomastic survey of the indigenous population of North-Western Asia Minor (Ономастично проучване над местното население на Северозападна Мала Азия).

Авторката дава изключително ценна информация относно използваните тракийски имена в този регион. Едни от най-популярните са Биорис, Бисалт, Витюс, Дада, Дадис, Дилис, Динис, Дуда, Лила, Менда, Прусий, Реметалк, Севт, Спокис.

Биорис и Прусий привлякоха вниманието ми поради близостта си със старобългарските Борис и Прусиян (Пресиян). Интересно е и името Бисалт, защото е етническо и показва, че освен мизите, фригите, витините и др. също и бисалтите са мигрирали от Балканите в Мала Азия и са оставили следи там. Ценни имена са също Витюс, Динис, Дуда, Менда, Лила, поради това, че все още се ползват в България под формите Витю, Диньо, Дуда, Менда, Лила.

Най-интересното обаче е споменато от Özlem-Aytaçlar (цитираща Sahin) тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от II век и е идентично на старобългарската титла KANAC. Взирах се дълго в това име, търках си очите и се чудех защо нито траколозите ни, нито историците, нито пък езиковедите не са го споменали. Работата на Pinar Özlem-Aytaçlar е сравнително нова, от 2010 година, но публикация относно надписа, на който тракийското име Канас/Kάνας е регистрирано, е обнародвана (от Sahin) през 1978 година,  преди около четиридесет години.

Важното в случая е това, че Канас/Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитри Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Mysia_map_ancient_community.jpg

Благодарение на Алексаднър Милев, ние разполагаме с прекрасен превод на работа на стария автор, който създава житието на Климент Охридски и представя изключително ценни данни за нашата история: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса (Пруса) Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.“

Хоматиан гледа на дедите ни като на мизи, те са най-големия тракийски народ обитаващ както Мала Азия, така също Балканите, а дори и Черноморските степи. За най-стара територия на мизите, Страбон смята Европа, като смята, че малоазийските мизи са дошли от земите край долното течение на Дунава – Strab.VII.3.2.

Малоазийската Мизия граничи с Фригия, където е намерен надпис W-07. При анализа на този паметник, лингвистът Александър Люботски изолира титлата AKENAC, като споменава и сродната й AKENANOГAFOS. Въпросният надпис W-07 е от Западна Фригия, т.е. непосредствено до земите на мизите, които Хоматиан нарича българи. Всъщност територията, на която е разположен надписа, в който се среща AKENAC, може да се приеме за мизийска, защото както Страбон споменава границата между мизи и фриги трудно може да се определи -Strab.XII.4.4.

Дали е случайност, че през VIII век пр. Христа мизи и фриги имат титла AKENAC, а около хилядолетие по-късно, през век е регистрирано тракийското име  Канас/Kάνας? Аз лично смятам, че Канас/Kάνας е развитата форма, или просто вариант на AKENAC.

Дали е случайност това, че първата регистрирана на каменен надпис старобългарска титла е  KANAC? Не мисля, че можем да говорим за случайни съвпадения.

В древната тракийска титла AKENAS, коренът е кен, а значението е начало, началник.  AKENAS е сродна на тракийската kenthо, която отговаря на стблг. чендо- чедо, дете, заченато. Коренът в KANAС е KAN, като значението е начало,  началник.Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъ- начало, а също и наченти, заченти-започвам, слагам начало, зачевам.

Аз не съм първият, който смята, че KANAC е старото изписване на кнез, княз, не съм и първия, който смята, че значението е първи, началник. Още през XIX век Стрезневски, а след него и Дяченко представят това виждане. По-късно, въз основа на собствени изследвания до същия извод стига и Ганчо Ценов.

Потвърждение за това, че канас-княз притежава значение първи, началник, намираме и в работите на Александър Макбейн и др. Ирландско-гаелската дума CEANNAS има значение превъзходство, водачество. Други сродни са шотландските и ирландски титли ceann, ceannard, ceannfidhe, ceannaire, ceannurra-водач, владетел предводител.

Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет.ceud, ceаd, cynt, kent -първи, начален. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата конь-начало. Тя има форма *кань, както става ясно от ζακανον - българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Днес, благодарение на споменатото от Özlem-Aytaçlar тракийско име Канас/Kάνας, разполагаме с още едно доказателство за балканските корени на народа ни, а и за древността на нашата титла канас-княз. Това, че тя е много стара бе отричано защото иначе нямаше как да се твърди, че е заета от старите германи някога си, някъде си, някак си.

Реално германските cyning, koning, konge-владетел, крал, са заемки от речта на дедите ни. Все пак докато германската етимология е несигурна, на български титлата княз имаща по-стари форми канас, акенас, има съвсем ясен смисъл. Да се признае това обаче означава да се обявят старите теории за напълно погрешни. Трябва да се признае, че дедите германските народи са културно повлияни от балкански преселници. И не става дума само за влиянието на царските скити познати като хуни над германите, а за културни процеси, които са протекли дълги векове  по-рано.

Организираното земеделие, организираното скотовъдство, знанията за обработка на металите, погребални обреди като кремацията и т.н. са занесени от някой в земите на германите и това се признава макар и неохотно. Кой обаче е този някой не се казва, а то не е мистерия, а само неудобна истина. Все пак, не къде да е, а на Балканите е сложено началото на организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни са първите ковачи на Европа, а също и първите конници.

Не философията на гърците, а практическите знания, които дедите ни разпространиха, доведоха до пробуждането на Европа и превръщането на европейците в силни хора. Не от Ориента дойде мъдростта, а от Балканите, като дарители бяха нашите деди. Редно е най-сетне да получим признание за това.

Използвана литература:

1.Pinar Özlem-Aytaçlar, An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor

http://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North-western_Asia_Minor

2.ALEXANDER LUBOTSKY,  The Old Phrygian Areyastis-inscription

https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

3.Strabo, book XII http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12H*.html

4.Strabo, book VII http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

5.Г.Дяченко – кнѧзь http://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

6.М.Фасмер греч. ζάκανον заимств. из болг. https://vasmer.lexicography.online/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

7.А.Макбейн http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb07.html

8.А.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html