ДВАДЕСЕТ ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ

От доста време наблюдавам едно неприятно явление. Става дума за това, че по различни форуми, а дори и във вестниците народът ни бива оплюван и унижаван. Най-нагло се внушава, че българите са лоши, завистливи, прости, корумпирани, мързеливи. Някои човечета даже най-нагло пуснаха списъци “типичните качества на българина”…

Не е грешно, ако човек има смелост да признае отрицателните си черти. От друга страна е непочтено на цял народ да се приписват неща, които са характерни само за малка група индивиди. Завистта не се среща само у нас, нито пък корупцията. Лоши хора има във всяка държава, същото важи за простаците и мързеливците.

Пътувал съм из Европа, а също в Азия, Африка, имам база за сравненние. Не бих определил никой друг народ като по-добър от българския. Не ми е направило впечатление други хора да са по-работливи, по-дружелюбни, по-честни. Българите притежават качества, за които други могат само да си мечтаят. Лесно е да се правиш на благодеятел когато си богат и имаш всичко. Колко обаче са тези, които могат да  поделят последното си парче хляб? Ние го можем това, можем и много други неща.

За ограбени, унижавани и онеправдани хора е направо смайващо, че сме запазили човечността си.Тази човечност аз я срещам всеки ден. Удивявам се отново и отново от добротата на повечето от нас. Смаян съм от силата на учители, лекари, полицаи и др. опитващи се да запазят държавата ни от разпадане. Да, има и други разбира се, има корумпирани, мързеливи, срещат се даже и зли индивиди. Това обаче е едно малцинство, което в никакъв случай не е представително за целия български народ.

Хората от моето обкръжение са честни и добри, те изкарват прехраната си с труд, а не със спекулации. Приятелите ми са горди с българският си произход, пазят речта си чиста, знаят кои са най-важните личности от нашата история. Тези, с които общувам са позитивни, не мълчат когато видят несправедливост и винаги са готови да помогнат на слаби и болни сънародници с каквото могат…

Ето и моето виждане за това кои са типичните качества на истинските българи:

1.Гордеете се с миналото на народа ни и се опитвате да следвате примера на светлите личности от българската история.

2.Обичате вярата си, но храните уважение към религията на другите хора.

3.Интересувате се от значението на чуждите думи, но не ги ползвате безразборно и по този начин пазите българския език чист.

4.Уважавате по-възрастните от вас.

5.Пазите домът си, улицата и работното си място чисто.

6.В случай, че се скарате с някого от семейството и приятелите си, търсите възможност да се сдобрите колкото се може по-скоро.

7.Не завиждате на никого, развате се на успеха на другите и ги сочите за пример.

8. Държите се прилично когато сте с други хора и когато сте сами.

10. Не ламтите за чуждото, но своето пазите ревностно.

11. Харесва ви чуждата музика и изкуство, но поставяте българската музика и изкуство над тях.

12. Изкарвате парите си с честен труд.

13. Не се страхувате да кажете личното си мнение.

14. Не търпите несправедливостта.

15. Когато сте в чужбина се държите като посланици на българския народ – показвате най-доброто от себе си и разказвате на чужденците за своята Родина.

16. Имате достатъчно вътрешна сила, за да страните от пороците.

17. Когато ви помолят за помощ, правите всичко, което е по силите ви.

18. Трудностите не ви плашат, а по-скоро карат да увеличите усилията си.

19. Не си губите времето да гледате сериали по телевизията, предпочитате събирането с приятели, роднини и познати.

20. Поддържате физическата си форма, грижите се и за духовния си свят чрез ходене на църква, или по друг начин.

Това са типичните качества на българите според мен. Не става дума да идеална ситуация, има достатъчно хора, за които са характерни всички посочени тук признаци на българщина. Аз общувам с тези хора всекидневно. Благодарен съм на Господа, че ме е събрал с Човеци като тях! Подобно щастие желая на всеки сънародник!

Ние не се раждаме съвършени, нито пък умираме достигнали до съвършенството. Важното е обаче да останем на правия път. Важното е да не позволяваме на стремежа си към добро да загива. Дори и да падне човек, дори и да се отклони временно, това не е причина за униние и отчаяние. Хубавите неща стават бавно, просто така е устроен света. Колкото по-скоро започнем със своето лично осъвършенстване, толкова по-скоро ще видим и обществото си променено.

ТРАКИЙЦИ ЛИ СА ФРИГИТЕ?

В миналото учените знаеха твърде малко за фригите. Преди да бъдат намерени останките на Гордион, Айзана, Акмония и др. никой не предполагаше, че този тракийски народ е можел да гради величествени монументи. След откриването на стотиците фригийски епиграфски паметници стана ясно и това, че фригите са имали своя писменост. Изведнъж господстващото твърдение, че гърците са дали азбука и култура на траките стана несъстоятелно...за ужас на една определена група хора.

                                       Монументът на цар Мизас, снимка на Lisa Melkor
               http://www.stanford.edu/~melkor/lisa_pictures/large_jpg/EMed/MidasCityTemple_1024.jpg

По времето когато фригите издигат огромни и великолепно украсени сгради, гърците обитават сламени колиби. Докато траките създават художествени мозайки, мебели с инкрустации и красиви декоративни плочи, гърците са били още в Тъмния Период. Фригите са били неимоверно богати. Тяхното благосъстояние става легендарно, ражда се легендата за това, че до каквото се докосне цар Мидас, то се превръща в злато.  

                                                        фригийски храм изсечен в скала
                           http://sites.museum.upenn.edu/gordion/images/stories/large/doodles_02.jpg

Фригия е държава в Мала Азия, но нейните жители са балкански преселници. За това свидетелстват Херодот -VII.73, Страбон -12.8.3, Плиний – V.xli.145 и Стефан Византийски – Етника, Βρυκαι. Херодот обяснява също, че в дълбока древност името на фригите е било бриги - VII.73. Не всички от тях мигрират за Мала Азия. Част от бригите остава в Тракия и причинява доста главоболия на персите (по време на похода на Дарий) унищожавайки голяма част от войската им -VI.45.  

Макар данните за тракийският произход на фригите да идват от няколко извора и да са ясни, през XX век влиятелни хора се опитват да наложат вярването, че фригите не са траки. Отричането на тракийския произход на фригите се прави с цел на спасяване на статуквото. Става дума за упорито налаганата догма, че гърците са създателите и разпространителите на култура в Античността. Това твърдение все още държи в плен много хора...

Ако бяха популяризирани данните, че фригите са траки, че са били в състояние да строят величествени стради векове преди гърците, че са имали монументални надписи преди гърците...то престижа на южните ни съседи щеше да пострада. От друга страна вярването, че траките са само войнолюбиви варвари трябваше да бъде изоставено. Eто защо бе започната кампанията с отричането на тракийският произход на фригите.

Да обърнем внимание на “доказателствата” за нетракийският произход на фригите. Разглеждайки фригийските глоси Вл. Георгиев твърди, че:  “тракийски, дако-мизийски и фригийски макар и сродни са три различни индо-европейски езика, които не могат да се сведат до един общ език” (Траките и техният език, стр. 220).

За мен няма съмнение, че Георгиев е бил изключително талантлив езиковед. За жалост обаче той твори най-вече по време на тоталитарния режим. По това време цензурата не допускаше работи, които имаха потенциал да развият национална гордост...наречена тогава шовинизъм. Единственият начин за Георгиев да продължи да работи е било като следва спуснатите от цензурата директиви, независимо дали това му е харесвало, или не.

Няма логика тракийските наречия да са били оеднаквени в древността. Та дори и днес в страната ни има различни диалекти. Много думи от родопския край са напълно неразбираеми за добруджаните. Същото важи и за част от словестното богатство на хората от Пиринско. Там се употребяват думи, които звучат странно за хората от Пловдиска област. Тези различия обаче не ни дават правото да кажем, че има родопски, пирински и тракийски език, които макар и да са сродни не могат да се сведат до един език. Никой разумен човек няма да приеме подобно твърдение.

Не трябва да забравяме и това, че тракийските, дако-мизийските и фригиските думи са документирани от различни хора през различни епохи.  Това несъмнено допринася за определени различия в думите. По-разумно е да се сравнят топонимите от земите на Тракия, Дакия и Фригия и да се види, кой е езикът даващ най-добро обяснение за тях.

Във Фригия има град Акмония, селище със същото название срещаме и в Дакия. Обяснение може да се даде с българската дума камен-камък.

Аизана е град във Фригия, Аизика е област от Тракия. Тълкуване получаваме със стблг. ст.ч.сл. азъно- козя кожа.

Акреанис е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Акренза. Обяснение можем да получим със стблг. гренза-тиня, кал (Вл.Георгиев)

Анкира е фригийско селище, чието име е сродно на тракийските Ангитес и Ангисос. Добра етимология предлагат стблг. онгълъ-ъгъл и стблг.стч.сл. онкотъ-кука, ъгъл.

Апиа е селище във Фригия, сродни топоними срещаме в Тракия – Апиария, Апсинт, Залд-апа, Бурд-апа...Частицата АПА има значение вода, блато и се обяснава със стблг. вапа- блато, застояла вода.

Азарейс, Езареис е фригийски топоним имаш паралел в Азорос – град в Македония, земя обитавана в древността от мизите, които в по-нови времена биват наречени българи. Азареис, Езареис и Азорос се обясняват с думата езеро.

Багис се намира във Фригия, на Балканите пък срещеме Богас. Етимология може да се даде с думата бог.

Във Фригия е документирано селището Брия, а според Страбон брия е тракийска дума за град. В Тракия са локализирани Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия, Алай-брия. Георгиев предлага ст.блг. завьрети за тълкуване на брия, т.е. затворено място. Възможно е обаче и тълкуването с бера, събор, т.е. място за събиране.

Галос е име на фригийска река, то отговаря на тракийското Галепсос. Значението е черна вода, обяснение получаваме от българската диалекста дума гал-черен.

Във Фригия срещаме Брузос, а в Тракия има топоним Бурзия. Имената на двете селища могат да се изтълкуват с българската дума бръз, бърз.

Диния е топоним във Фригия, подобен има и в Тракия – Дин друме. Според Георгиев Дин е божествено име, като сродна дума е посочена българската дума ден. Трябва да отбележим, че тя има диалектна форма дин.

Збурея е фригийско селище, Збурул е селище близо до Пловдив. Обяснение на имената получаваме с българската дума сбор, събор, т.е. пазар.

Илуза е селище във Фригия, а в Тракие е засвидителстван Илион. Езиковеди като Георгиев посочват стблг. илъ-кал като сродна на тракийската ила-кал.

С подбно значение е и фригийското селищно име Калудион- кална вода. В Тракия е локализирана крепост Калис.

Корпени е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Курписос. Съвременен паралел е българското село Кърпец. Обяснение може да се даде с блг.кърпел-остен, уред с остър връх. Сродна дума е и укр. корпат-копая (И.Дуриданов)

Пессинус се намира във Фригия, в Тракия са локализирани Пезиум и Пестес. Обяснение получаваме с думата пещ.

Темнос, Теменодури, Темброгиос, Теменея са фригийски топоними и хидроними. Сродни на тях са тракийските Темoнбари, Тимакос, а и дакийския Тамасидава.

Обяснение получаваме с българските думи тъма, тама, темно.

Никой от учените определящи фригите като различен народ от траките не е дал тези паралели в топонимите. Нито пък са оборени твърденията на Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски. Тези стари автори дефинират фригите като тракийски народ.

Освен по езика за етническата принадлежност на фригите можем да съдим по техните погребални ритуали. Царете на този древен народ са погребвани под могили. Самата гробница е била облицована с дървени трупи. Същият тип погребение се среща и в Тракия, че даже и в Средна Азия където са живели саките. Те са определени от Аристофан за траки.

                                                             фригийска могила
                                    http://www.livius.org/a/turkey/gordium/great_tumulus_ab.JPG

Друга особеност на фригийските погребални ритуали е това, че при благородническо погребение са се принасяли в жертва коне. Този обичай е добре познат на траките, практикува се от старите българи поне до IX век.

Поредната особеност свързваща траки и фриги е облеклото. Гърците са носили хитони, римляните тоги, фригите обаче са с дълга риза, панталони и шапка, която е закривена напред. Точно това е и облеклото на гетите, които Херодот определя за най-храбрият тракийски народ.

http://wpcontent.answcdn.com/wikipedia/commons/thumb/4/40/Phrygian.jpg/220px-Phrygian.jpg

 

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Phrygians.jpg/300px-Phrygians.jpg

Фригийската керамика е много особена. Тя съдържа много геометрични елементи като квадрати, ромбове, успоредни линии, редуващи се светли и тъмни квадрати като при поле на шах, штриховани триъгълници, концентрични кръгове. Използват се също меандри, спирали, свастики. Тези елементи на орнаментиката са без изключение типични и за древната тракийска керамика.

Нека обобщим представеното до този момент:

1. Имаме четири различни исторически извора, според коите фригите са тракийски народ.

2. По отношение на топонимите и съответно езика може да се каже, че фригите са тракийски народ.

3. Погребалните обреди на фригите са като тези на траките.

4. Облеклото на фригите е като това на траките.

5. Орнаментиката на фригийската керамика е като тази на траките.

Аз лично не виждам причина да се определят фригите като народ различен от траките.

Няма никакви данни, които да ни позволят да направим това. Фригийският език от друга страна предлага етимология на някои старобългарски титли. От дълго време се спори за титлата КАNАС. Едни я свързват с хан, други я тълкуват като кан, преди около век обаче проф.Ценов доказа, че КАNАС не е нищо друго освен древното записване на КНЯЗ.  Най-древният вариант на тази дума намираме във фригийската AKENAS, документирана на надпис W-07( S.Lyubotsky).

За старобългарската титла боил се твърдеше, че е тюркска. Да обаче фригиските думи балайос и бален дават прекрасно обяснение. Те са със значение голям, силен, владетел.

Болий означава по-голям на старобългарски.

Дедите ни са имали и титла бан, тя е по-новия вариант на фригийската ванакт- господар, цар. Ванак е и един от епитетите на Дионис на езика на мизите. Същите тези мизи са наречен в по-късни времена българи. За езикът на древните мизи Страбон твърди, че бил смесица от фригийски и лидиски.

Ето, не тюркски или ирански езици дават етимология за титлите на дедите ни, а фригийския. Този език не е изчезвал в древността както някои хора се опитват да внушат. Според П.Харанис фригиският език е говорен поне до IХ век - “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all. “ http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

Още по-интересно е това, че Кирил и Методий започват своята мисия по времето на византийският император Михаил III. Този монарх не е грък, не е исавриец, или арменец, а фригиец – какво е бил и презиращият гръцката култура негов роднина Михаил II...И това, ако не е повод за размисъл...

Завършвам тази работа с призива, който дадох в предишната - Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.

Промяната на обществото започва от промяната на личността. Много от нас вярват, че обикновеният човек е слаб и не може да направи нищо. Това не е верно! И най-големите сгради са изградени от множество компоненти. Това, което прави сградите стабилни е силната връзка между компонентите. Вместо да чакаме опечалени краят си, ние можем да създадем островчета от светлина и любов в семейния и приятелски кръг.

Можем да създадем даже свое, съвсем ново общество, ако успеем да обединим усилията си. Хубавите неща не стават нито лесно, нито бързо, важно е обаче да има воля те да бъдат започнати.

КАКВО ДАДОХА ТРАКИТЕ НА СВЕТА?

Рано или късно истината излиза наяве. Откраднатото става бреме за крадеца, а лъжецът плаща за деянията си с позор. За сметка на това, тези, които са били ощетени ще получат полагащото им се. Ще получат слава и престиж, ще получат самочувствието, което заслужават.

Ние сме потомци на велик народ, чието име обаче е омърсено с безброй лъжи. За жалост на добротата и благородството на дедите ни бе отговорено с мерзост и злоба.Това е реакцията на примитивния и неблагодарния, на този, който не е дорасъл за власт, но я желае на всяка цена и не се спира пред нищо, за да постигне целта си.

До неотдавна нашите деди траките бяха считани за груби, войнолюбиви варвари. Често бе цитиран цар Терес I, който казва, че, ако не воюва, му се струва, че не се различава по нищо от конярите си. Споменавано бе и ливиевото описание на траките, обрисуващо ги като ръмжащи хищници, спускащи се стремително и страшно към редиците на римските легионери...

Не може да се отрече, че траките са всявали ужас на враговете си. Не може да се отрече, че са били ценени и високо заплатени войници. Йордан не случайно твърди, че сред древните царствало вярването, че сам богът на войната произхожда от рода на гетите, които Херодот нарича най-храбрият тракийски народ. Да, дедите ни са били често господари на бойното поле, но воденето на война не е тяхното единствено качество.

От средите на дедите ни траките произлизат човеколюбиви доктрини, който изпреварват хуманистичните учения на западноевропейците с хилядолетия. Учението на великият Залмоксис става основа на келтската религия. Знанията на гетския мъдрец обогатяват дори и гърците както знаем от Платон. Много по-рано, Орфей, Линей, Музей, Тамир, Евмолп, Имарад и други траки дават култура на гърците и по този начин поставят основите на цивилизацията им.

Тракийско културно влияние има и не само върху гърци и келти, но и върху римляни. Култът към божеството Палес е от тракийски произход. От тракийски произход са и култовете към Атис и Кибела, да не забравяме и Марс-богът на войната. Това, че траки са населявали Апенинския полуостров разбираме от многобройните тракийски топоними оставени там. Става дума за Брентесиум, Калeтра, Хеба, Пирги, Руселе, Весентиум, Перусия, Колатия, Сатрикум, Скапта, Калес, Калатия, Стабия, Каласарна, Балесиум и др.

За древните трако-римски отношения загатва Тит Ливий. Описвайки събития от II век преди Христа Ливий споменава за стара дружба между цар Котис, неговите предци, тракийският народ и римляните – История на Рим, XIV.43. Не е уточнен периода, в който са започнали приятелските отношения между дедите ни и жителите на Вечния град, но щом са употребени изразите – предците на Котис, стара дружба, то връзката между римляни и траки ще да е била от векове по-рано.

Траките повлияват също населението на Британия и Ирландия. В старите келтски предания се говори за идването на народа болги от Тракия. На тези хора се приписва създаването на цивилизацията в Ирландия, въвеждането на закони и въдворяването на справедливост. До началото на XIX-ти век тези данни са били добре известни, но след време някой, който е притежавал средства и влияние ги е премахнал. Сякаш е бил изплашен от това, че в краят на XIX-ти век българите вече не са окупирани и безправни, а свободен и горд народ, който търси справедливост и истината за миналото си...Днес можем да намерим ценните сведения само в антикварните издания на енциклопедия Британика-  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Fir Вolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Още много други народи са повлиявани от дедите ни, но дори само на гърци, римляни и келти да бяхме дали знания и култура, това не е никак малко. Рим от своя страна оказва силно влияние на иберийци, германи и др. Без намесата на дедите ни Европа нямаше да е това, което е. 

За някои хора тези думи ще прозвучат като нещо пресилено, невероятно. Подобно държание е напълно логично при посрещане на нови данни. Ние бяхме лъгани дълго време за произхода си, за това кои са дедите ни и какви са заслугите им. От нас бяха укрити огромно количество важни сведения. Без тези данни е невъзможно да се оформи правилна представа за историята ни.

Нека хвърлим поглед към слабо известните факти и да видим има ли логика да наречем траките учители и създатели на Европа. Нашият континент е изглеждал съвсем различно преди около 7000 години. Северът е бил слабо населен, в Средна и Западна Европа също не може да се говори за население от значителен брой. 

На Балканите обаче срещаме една съвсем различна ситуация. Тук древното население познава организираното земеделие и скотовъдство. Минното дело също е в развитие, най-древния меден рудник е този от Ай Бунар край Стара Загора. В нашите земи се започва и най-раннота обработка на златото. Правят се не само невероятно красиви бижута, но златен прах се използва и за украса на керамика.

Благодарение на това, че тук на Балканите хората са успели да се организират и да построят едно хармонично общество, гладът и несигурността – типични за другите европейци у нас са нещо рядко. Докато на други места хората скитат постоянно, то в Тракия населението в по-голямата си част успява да се задържи на едно място. Така се оформят селищните могили, в чиито слоеве е запечатан живота на нашите деди. Да не забравяме, че в нашите земи са създадени най-древните градове на Европа - тези край Провадия и Юнаците, Пазарджишко.

http://bolgari.net/bitka_za_nai_stariia_grad-h-488.html

http://society.actualno.com/Otkriha-u-nas-naj-starija-grad-v-Evropa--news_348411.html

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5252991

Древните траки имат време да изградят философия, да развият религията си и дори да положат основите на науката. Не случайно първите писмени знаци на Европа са от земите на Траките. Много преди шумери и египтяни да създадат писменост, дедите ни са имали древна азбука. Някои форми на букви са се запазили дори до Средновековието, за да влезат в състава на глаголицата.

ДБП- древна балканска писменост
ГЛ - глаголица

Балканите са и първото място в Европа където започва да се лее бронз. Коването на желязото също започва у нас, а не в Западна или Северна Европа. Знанията за обработката на тези метали създават истинска революция на нашия континент. Опитомяването на коня в Черноморските степи също довежда до промени в обществото. То става мобилно, възможни са вече дълги и бързи походи.

Знаейки тези неща защо трябва да се учудваме, че траките са дали искрата на познанието на останалите европейци? Всяка епоха си има свой доминантен народ. Дедите ни са били господари на нашия континент около 6000 години. Знанията за организираното земеделие и скотовъдство са помогнали на предците ни да водят охолен начин на живот. Това е спомогнало те да станат огромен народ.

Благодарение на знанията си по обработка на металите, предците ни са  в състояние да създадат съвършени за времето си оръжия и така да покорят чужди народи. Предпоставка за доминантната позиция на предците ни е това, че те са първите европейци опитомили коня. Въоръженият тракийски конник е изглеждал като бог на хората живеещи в Средна и Западна Европа.

Предците ни са имали възможността да направят етническо прочистване на Европа и да я направят своя земя. Нито през Неолита, нито през Бронзовата епоха, нито през Желязната епоха някой е можел да ги спре. Вместо обаче да създадат реки от кръв, нашите деди избират да дадат по-добър живот на покорените от тях народи. Дават им не само ценни знания, но и религия, хуманистични доктрини. Ето това е поведение на благородници!

Ние сме потомци на тези благородници и трябва да напомняме на Европа какво ни дължи. Разбира се не трябва почиваме на старите лаври. Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.

Ние избираме дали да се предадем, или да се борим до края. Ние избираме дали да покажем най-доброто от себе си, или да се предадем на порока. Ние избираме дали да живеем като българи, или да сме само сянка на дедите си. Съдбата на човека зависи от неговия избор.

ПОЖАЛЕТЕ ГАНЧО ЦЕНОВ!

Да се греши е човешко, това са го разбрали още в древността. Ние изграждаме своите вярвания и представи въз основа на определени сведения. Колкото повече данни притежаваме, толкова по-солидна е позицията ни. Понякога си мислим, че разбираме всичко, уверени сме в една идея и ревностно я защитаваме. Това по принцип е нещо положително. Отстояването на дадени виждания е признак на смелост. Може да се окаже обаче, че поради пропуски в знанията ни, ние без да осъзнаваме се борим против хората, които трябва да почитаме и обичаме.

Проф.д-р Ганчо Ценов е родолюбец заслужаващ уваженито ни. Неговите книги са дали гордост и самочувствие на много сънародници. Този български историк прави революционни за времето си открития. Стотици хиляди българи успяха да се докоснат до истината за своето минало. Други пък, дори да не бяха прочели работите на този даровит учен, се заеха с тяхната защита...и направиха грешка.

Не грешка за това, че проявиха смелост да поддържат Ценов. Не грешка за това, че са пламенни и искрено вярват в правотата си. Грешка е това, че не се подготвиха както трябва, а историята изисква солидна подготовка. Дори да нямаш време да прочетеш старите автори, задължително е да се запознаеш подробно с книгите на човека, когото уважаваш. Понякота една подробност променя нещата твърде много...

Повечето от нас знаят, че според Ценов ние сме потомци на старите трако-илирийци.Отново благодарение на Ценов (по-късно и на А.Чилингиров) доста българи разбраха, че Урфила е превел библията за нашия народ. Заслуга на проф. Ценов е и откритието, че хуните на Атила не са азиатски народ, а европейци говорещи славянски език. Най-важното и същевременно най-неизвестното за повечето хора открите на Ценов е това, че старите славяни са де факто гетите – тракийски народ, който е от същия произход както и старите българи.

Северните траки, дако-гетите са тези, които в по-късни времена биват наречени славяни
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3f/Comati_dacians_romanian_government_picture.jpg

Родолюбивият ни учен пояснява това на няколко пъти, но малцина са прочели тези думи. Ето един цитат от работата “БЪЛГАРИТЕ СА ПО-СТАРИ ПОСЕЛНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ ОТ СЛАВЯНИТЕ” – “Понеже показахме, че българите са по-стари поселници на Македония, Тракия и Мизия от славяните, то от това не трябва да се разбира, че българите не са славяни.  Българите и славяните са един и същ народ, но различно наричан “.-с. 18. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Това разбира се не е единсвеното място, на което проф. Ценов обяснява, че старите славяни делят една кръв със старите българи. В същата работа, на друго място се казва следното - “...отношението между българи и славяни е отношение на сродни народи, а не отношение на диви азиатци и мирни европейци…..   Славяните, значи, пазили българската държава от чужди народи и следователно не са били покорен и пасивен, а активен народ в държавата. Понеже се оставят само славяните да пазят България, а за българите не се казва нищо, то е явно, че тези два народа се идентизират “ с.8 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Ценов е уверен в думите си, а логиката му е желязна, той оборва отдавна наложени заблуди, но малко хора са отделили от времето си да прочетат и осмислят текста – “...че българите насилвали славяните, се взима като доказателство от привържениците на чуждия произход на българите, че българите не са славяни. Като че ли славяни не могат да насилват славяни. Заблуда се прави и като се идентизира славянското племе “словените” със славянската раса, когато всъщност словените са само едно от племената на славянската раса, към която са спадали още българи, агазири ...Като се казва, че българи налитали на словени, трябва да се разбира, че е имало вражда между славянските племена, а не че българите не са славяни. “  c. 23. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

В друга своя книга проф. Ценов отново обяснява на читателите си - “ Българи, славяни и анти са били един народ в три имена....Работата обаче съвсем не стои тъй, че името славяни е първичното име на славянската раса, от което най-сетне са се разделили имената на другите славянски племена. Името славяни е частично име. До сего са съществували и други славянски имена, като българи, анти, венети, акацири и пр. То се явава след името българи и наместо името българи“ – “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.

Eдна от най-подробните работи на Ценов е  “ Кроватова Българи и Покръстването на Българите“. Там съвсем убедително Ценов защитава славянския произход на старите българи.  В тази книга, на стр. 169-170 срещаме следния пасаж – “Ценов се упрекваше и се упреква защото посочваше и посочва, че онези, които основаха българската държава не са турци, а славяни”. В същата работа, на с. 205 Ценов пише – “Тук пазители на държавата против неславянски народ бяха славяни, затова те са били господари на държавата. Тук със силата разполагаха славяните. Тези славяни се нарекоха българи, след като се съединиха с българите”.

Както се уверяваме не в една и две работи родолюбивият учен обяснява, че няма разлика в произхода на старите българи и старите славяни. Ценов казва без увъртане, че българите са славянски народ…Днес обаче някои сънародници едва ли не скачат на бой, ако само се свърже името славяни с това на българите. Този криворазбран патриотизъм не ни помага изобщо да разберем миналото си. Напротив, хората с ограничени знания, но натоварени с емоции без да осъзнават действат против идеите на родолюбци като проф. Ганчо Ценов.

Как се стигна до този парадокс? Кой създаде лъжите за славяните? Често съм казвал, че от истинската история полза имат само българите. Това не е преувеличение. Нека обясня какво имам предвид. Понастоящем под славяни се разбират хората говорещи славянски езици. Става дума за около триста милиона души. Понятия от лингвистиката обаче не бива да се смесват с име на древен народ.

За да разберем как се е наложило името славяни, трябва да разгледаме историята на името германи. Корнелий Тацит обяснява, че първоначално името германи е важало само за едно единствено племе- тунгрите, като едва след време названието германи  става нарицателно за всички хора говорещи език сроден на този на тунгрите – “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror“.  

http://www.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

По същия начин се налага и името славяни. В началото то е важало не за цяла група, а само за едно единствено племе. Понеже това племе е най-известно на римляни и гърци, то с неговото име биват наречени всички народи говорещи сродни езици*. Кои са обаче старите славяни, чии деди са те? За да отговорим на тези въпроси трябва да разгледаме работите на Страбон и Йордан.

Описвайки земите на тракийското племе гети Страбон споменава, че територията на тези хора започва в Херкинската гора- Шварцвалд. Там тя е само една тясна ивица край Дунава, разширяваща се в посока територията на тирагетите – “the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest (for the land of the Getae also embraces a part of the mountains), afterwards broadens out towards the north as far as the Tyregetae.“ 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Тирагетите пък обитават земите край река Тирас – това е старото име на Днестър.Според Страбон гетите са владеели дълга ивица земя – от Германия, до днешна Украйна. В приблизително същата територия Йордан разполага славяните: от езерото на Мурза (Осиек, Хърватско) до Днестър – “The abode of the Sclaveni extends from the city of Noviodunum and the lake called Mursianus to the Danaster, and northward as far as the Vistula”. 
http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#geograph

Това, че стари славяни и гетитe са един и същ народ научаваме от Т.Симоката, който пише- “Славяни, или още гети понеже с това име се наричали в старо време.” (Г.Ценов, цитиращ Симоката в Праотечеството и Праезика на Българите, с. 15).  Изразът в старо време е важен, той показва, че славяните не са нов народ. Техните племенни названия доказват това. Едни от най-известните славянски етноними са тези на берзитите, сагудатите и езеритите. Тези хора са споменати от Плиний Стари на Балканите през I век под имената бризеи, сгаугди и озериати ( Historia Naturalis, IV.xi.40, III.xxv.148). Този важен факт се пропуска упорито от учените занимаващи се с историята на народа ни.

Не само от свидетелствата на Симоката и Плиний разбираме, че старите славяни са местен тракийски народ. Псевдомаврикий пише за старите славяни, че след смъртта на съпруга си, жената извършва ритуално самоубийство (F.Curta, The Making the Slavs, Cambridge University Press, 2007, p.51). Около хиляда години по-рано Херодот споменава за същия обичай на доброволна смърт на тракийската жена – История, IV.5. Този особен обред не е познат на венетите описани от Клавдий Птолемей в неговата “География”. Виждаме, че макар да са роднини на старите славяни, венетите не са идентични с тях. По същия начин викингите са  роднии на днешните австрийци, но това не ни дава право да наречем старите австрийци викинги. Родственост и идентичност са две различни неща, които не трябва да се смесват.

Днес всичко се хвърля на куп, прави се една безразборна мешавица от стари славяни, венети и анти. Това обаче са различни хора, обитаващи различни земи и имащи различна история. В древността се е правело ясно разграничение между славяни, венети и анти. За жалост повечето българи не знаят това. Не е известна и важната подробност, че земите на Словения, Словакия, Полша, Чехия, Русия ...са носели названията Venetia, terra Venetorum, Windisch Mark, Venaya...т.е. земи обитавани от венети. Старите славяни обаче са живели предимно по Балканите.

Ако учените в миналото бяха обективни, те щяха да обяснят, че старите славяни не са не са деди на руснаци, поляци, чехи, словени и др. а представляват голямата племенна група на гетите – един древен тракийски народ. Според Страбон гетите са от същия род както и мизите – друг отделен тракийски народ – “Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi.”  

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Както знаем от Симоката, в Ранното Средновековие гетите са придобили името славяни. От сведенията на Св. Йероним, Д.Хоматиан и др. разбираме, че новото име на тракийското племе мизи е българи**. Общата борба на стари българи и стари славяни срещу Римската Империя е фактически борба на гети и мизи срещу чужди нашественици.

Родствеността на стари българи и стари славяни показва защо няма чужд езиков субстрат в българския език. Родствеността на стари българи и славяни обяснява защо българският език е най-добрия кандидат за тълкуването на тракийските топоними, хидроними, лични имена и надписи.

Накрая нека да обясним каква е причината повечето хора да се плашат от славяните.Това се дължи на хитрата пропаганда на гърците, а по-късно и на лъжите на австро-унгарската и руска историческа школа. Пусна се нелепата измислица, че дедите на всички славяноговорящи народи са живели в Припятските блата до VI век. Внушаваше се, че старите славяни са били слаби и други народи са ги научили на държавност. Тези лъжи държат в плен съзнанието дори на академици, какво остава за обикновените хора. На никого не му се иска неговите деди да са били слаби и незначителни хора…

Нека видим как стоят нещата в действителност. Слаби и покорни са били венетите – деди на словени, словаци, чехи и др. Те са били многобройни, но не и войнствени. Старите славяни обаче са били кошмарът на Римската Империя. Не случайно Йоан Ефески въздъхва, че славяните се бият по-добре от римляните (П.М.Барфорд цитиращ Й.Ефески в “The Early Slavs”, The British Museum Press, London, 2001, p.61).

Доста хора изобщо не са запознати с важния факт, че в своята работа “Стратегикон” Псевдомаврикий счита не кой да е, а точно старите славяни за най-голямата опасност за Римската Империя (Курта цитиращ Псевдомаврикий в “The Making of Slavs”, Cambridge University Press, 2007, p.50). Старите славяни са били способни за унищожат почти напълно цяла римска армия (Курта, The Making of Slavs р. 87).

Арабите също са познавали силата на старите славяни-гетите. Поетът Ал Ахтал е използвал името на славяните като метафора за опасност (Курта, The Making of Slavs р. 111). Част от старите славяни даже са били вземани като наемници в римската армия благодарение на качествата си на добри бойци (Курта, The Making of Slavs р. 349). Докато венетите са мачкани и са се покорявали на римляни, германи и др. то при старите славяни за свободата се е воювало до последен дъх. Император Лъв VI казва за славяните – “Те по-скоро ще последват смъртта следвайки водача си, отколкото да се подчинят на римския закон.” (Курта, The Making of Slavs р. 320-321).

               битка между римляните и северните траки, наречени по-късно славяни

http://medias.photodeck.com/06300b82-3d63-11e0-963a-2d22bc23d1c1/000938_xgaplus.jpg

Къде останаха слабите и немощни славяни? Такива има само във въображението на пропагандистите и мошениците. Бяхме принудени да вярваме на диви измислици защото от нас бе укрита важна информация. Не ни се каза, че трябва да правим разлика между стари славяни, венети и анти. Не ни се каза, че венетите са деди на словени, словаци, поляци, чехи, руснаци, че антите са предци на украинци и белоруси. Не ни бе обяснено, че старите славяни са фактически гетите – древен тракийски народ живеещ в съседство с мизите, които в Ранното Средновековие стават известни под името българи. Без да знаем тези неща ние лесно можем да повярваме на лъжи.

С цената на много жертви и на къртовски труд проф. Ценов се добра до истината.Посочвайки непознатите факти за старите славяни, Ценов изми калта от името на тези храбри хора, които са и наши деди. Редно е да оставим емоциите и старите вярвания на страна и да прегледаме обстойно работите на достойния родолюбец. Не просто да казваме – аз почитам Ценов, а същевременно да му забиваме нож в гърба твърдейки, че не сме славяни...

С тази работа проблемът със спекулациите относно старите славяни не е решен. Трябва да се обясни и това, че славени и гети означава едно и също нещо – славни. Трябва да се обясни каква е причината вместо славяни да се пише Sclaveni, Sthlaboi, Sclaui, Esclaveni...това обаче ще бъде представено в друга статия. Тук само ще добавим, че освен Ценов други наши родолюбци също са доказали древните ни балкански корени. Става дума за Ц.Гинчев, Н.Йонков-Владикин, Г. Раковски, Г. Сотиров, А. Киряков, Ч.Бонев и др. Подобно на Ценов обаче тези хора считат старите славяни за траки и за наши деди.

Използвана литература и пояснения:

 1.Г.Ценов, БЪЛГАРИТЕ СА ПО-СТАРИ ПОСЕЛНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ ОТ СЛАВЯНИТЕ http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

2. Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, Хелиопол, София, 2005;

3. Г.Ценов, Кроватова Българи и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.Tacitus, Germania http://www.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

5. Strabo, Geography  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

6. Jordanes, De Actibusque Origine Getarum, transl. Ch. C. Mierow   http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#geograph

7. Pliny, Historia Naturalis, book 3-7, transl. H.Rackam, Harvard University Press, 1999;

8. F.Curta, The Making the Slavs, Cambridge University Press, 2007;

9. P.M.Barford, The Early Slavs”, The British Museum Press, London, 2001;

* Разбира се не само популярността на името славяни сред римляни и гърци е причината за налагането му. Многобройните, но слаби венети са се нарекли славяни защото името на славяните е внушавало страх.  От друга страна от родината на гетите славяни се разпространява и кирилическата писменост ползвана днес не само от нас, но също от сърби, руснаци, украинци, белоруси.

** На своята карта от 4 век Св.Йероним нарича земите ни Mesia hec et Vulgaria – Мизия, а също и България (споменато от Г.Ценов, Кроватова България...с. 33).

Д. Хоматиан не само нарича българите мизи- тракийски народ, но ги и свързва с конкретни събития от миналото – “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”. превел А.Милев  http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

ТРАКИЙСКИТЕ ГЛОСИ

Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

Между III и VII век до престола на Римската Империя достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Константин II, Костанций II, Констанс, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhS9IYc7MG8CXIz2raKSTYjq7H2HzbeMszgSy8Uiwu9g3E7TxktzH6oXRFQ7a_kbyCf33a7LEqhVOhtyEmMz0QLHTZHZiGcwvSQWtaYm0Bi-tt0ZIWdCm2goAXLIhyoGHHZGcvLHKZA2N8a/s1600/Thracian2.jpg

Траките дават не само императори на Рим, но и способни военонначалници, губернатори - управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). 

Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец... По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. 

Няма сведения и траките да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).

Естествено някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Ренегатството не е нов феномен. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. 

Тук идва най-важния въпрос - Ако това тракийско селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора, или пък да са режели езиците им. Каква е тогава причината освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между докуменитраните тракийски думи и българския език. Верно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. 

За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав-мъртвец, исто-бъбрек, брина-кал, йенти-хващам, хлак-ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български...

Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние днес се затруднявяме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : 

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

1. ASA-подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas-хвощ, лит. aštrus-остър и стблг. остръ- остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а имено – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума Bulle –бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ-вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първочанално е бил див бик.

3.BRIA – град е засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина. Вл.Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, -врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ- градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей-крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там където пристигат стоките от далечни места.

4.BRIZA – лимец, ръж, Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj –ориз... Изказано е и предположение за родство с лит. brizdis- пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимлогия, а именно стблг. брити-бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk-звън, укр. бряк-звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

6. BRYTHOS – вид бира, питие направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de-frutum – шира, но е пропуснат старобългарския глагол врети-вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква, формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит. šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти-жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

9. KALAMINDAR – едонското название на платана-вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин- голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару-дърво.Каламиндар, или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

10. KEMOS – вид шушулков плод, до сега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы- камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен предлага като сродна дума стблг. чистъ-чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

12. MIDNE –село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сорбските mestno, mesto – место, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути- полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено латвийския изглежда по-близък по тракийския защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българския е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични...

13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld–цепеница и немската spalten– цепя, но е пропусната блг. плотъ-дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

14.RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея –мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm-меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх.Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин).В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

16.SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark- шум, но пропуска българската дума скърцам- правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ- свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ- свет, свят...светъл, горящ.

18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю-разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам- разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. šalmas-шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ- шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемът е рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяно говорящите си съседи (H.Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистикта Х от helm се превръща в Ш в шлем. Робувайки на остарелите догми учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развите по това време.

20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-стария тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер- диво животно. Зейра, или по-точно звера има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно ъ от стблг. зверъ.

21.ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals- светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas- червен ( за добитък). Като сродни думи са посочени гр. chalis-вино, макед. kalitos-вино, стинд. hala-ракия. Не са споменати стблг. зеленъ- неузряло грозде, желт-жълт, желая...

Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен-червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

22.ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети- зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.

23.ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (с ides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати- светя, блестя.

За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

Как да може тогава неподготвения читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса-село (стблг. висъ-село), бара-река, езареис-езеро, гар-гора, планина, друм-дръм, горичка, балтос – блато, дама-дом, берг-бряг, ил-илъ, кал, карпа-карпа, скала...

Няма такова чудо- да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки живеещи на север от Дунава са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава за забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор защото такъв не е възможен.

Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и цар Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.