РОДЪТ ДУЛО И НЕПОЗНАТАТА БОГИНЯ ЯМБА ДУЛА

Много хора смятат, че историята се гради само на свидетелства на стари автори. Няма съмнение, че данните представени от хората живели в далечното минало са ценни. Това не може да се отрече, но не може да се пренебрегне и факта, че в немалко случаи летописите не са съвсем точни.

Ето защо истинските изследователи на историята залагат не само на старите и понякога редактирани хроники, но и на доста други данни. Използването на сведенията на oномастиката, археологията, антропологията, а и етнологията дават възможност да се провери дали определено твърдение на даден стар автор е вярно, или не.

Това не е мое откритие, или само мое лично мнение. Както отбелязва проф. Петър Делев, още навремето проф. Гаврил Кацаров “правилно оценява, че поради оскъдността на писмените сведения за древна Тракия у античните писатели основният подход за проучването на древнотракийската история и култура следва да бъде комплексен и интердисциплинарен и задължително да се опира на археологическите паметници.”

Проф. Кацаров има право защото макар днес да гледаме на Херодот като на сериозен автор, макар от него да получаваме ценна информация, бащата на историята е дал и невярни, или по-скоро неточни данни. Относно религията на дедите ни наричани в далечното минало с името траки, Херодот твърди, че те почитат само Арес, Дионис и Афродита, като благородническата прослойка се кълне в името на Хермес, смятаща го за свой праотец  [Her.5.7]

На друго място обаче е споменато, че гетите считат произлизащият от техните среди Залмоксис за божество – [Her.4.96]. Споменат е и Плистор [Плеистоp] - богът на апсинтите, на когото е принесен в жертва плененият персийски военоначалник Ойобаз [Her.9.119] По-късно Плутарх разказва за тракийската Бендида, а Хезихий споделя, че фригите наричат върховния си бог Багайос. На Страбон пък е известна Котито, а също Сабазий, Кибела [Strab. 10.3.12-18].

Понастоящем знаем за над сто божества, които дедите ни наричани траки са почитали в далечното минало. От една страна притежаваме сведения на други автори освен Херодот, от друга – налице са голям брой посветителски надписи. Някои са намерени на наша територия,  други са от отдалечени региони като например Апенинския полуостров. Причината за това е участието на траките в легионите на Вечния град.

През I век страната ни попада под римска власт и част от дедите ни са приети в римската армия, като там доста бързо успяват да демонстрират качествата си на закалени бойци. С това уважението на Рим е извоювано и на траките са дадени привилегии. Една от тях е да имат свое собствено светилище на Есквилинския хълм, както събщава в своя работа Веселин Бешевлиев. За наше щастие са запазени посветителски надписи от това място и става ясно точно кои божества са почитани.

Георги Баласчев споменава за мраморна плоча намерена в руините на тракийски храм в Рим и съхранявана в Капитолийския Музей. Изобразени са две почитани от дедите ни божества – гръмовержецът Сбертурд  [Сбелсурд] и придружаващата го, яхнала кон Ямба Дула.

                                Сбелсурд и Ямба Дула – илюстр. Eceheh 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Iambadoule.jpg/800px-Iambadoule.jpg

Нейното име е много интересно, а и важно за историята ни понеже показва връзка със старобългарското родово име Дуло. Цитирайки Вацлав Добруски, Георги Баласчев отбелязва, че митологичното значение на Ямба Дула остава тъмно, но пък е казано и това, че името е безспорно тракийско.

Действително Дула е от тракийски произход не само защото гръцкия eзик не предлага обяснение, но и поради това, че дедите ни наричани по време на Античността траки, са ползвали лични имена вдъхновени от названието на тази богиня. Такива са Дулес, Дулас, Дуле, Дулус, Дулеус, Дула Зенус, Дула Зелмис, Дулу порис, Дуларион, Дулио.

Те са споменати в работа на Димитър Дечев, който дори дава подробности за регионите, от които са надписите съдържащи ценните имена. Повечето разбира се са от земите ни, но има и други – от Солун, Кавала, Атина, Кобалище, Драма, древната Потаиса (Румъния), Никомедия (Мала Азия), Амфиполис, Томи (Румъния), Лузитания (Португалия) [Detschev, 1957, c.152-153].

Най-интересните примери от земите ни са безспорно примерите от Плиска. Става дума за тухли времето на Античността, по които се срещат печати с името DULES/ДУЛЕС. Разбира се повечето от нашите учени бързат да отxвърлят каквато и да било връзка между DULES и старобългарския род Дуло, а сравнение с Ямба Дула не прави никой.

Нека видим какво е значението на името на тази богиня, а и защо то е било така обичано от дедите ни, които римляни и гърци наричат траки. Георги Баласчев пише, че за почитаните на Есквилинския хълм Сбертурд и Ямба Дула е употребен епитета най-знаменити – [Баласчев, c.52].

За това съобщава също и Бешевлиев като дава важни допълнения: “ тракийският бог Збелсурд е наречен προγονικός, т. е. той е бил бог на прадедите или на рода. Този бог не е бил забравен от траките и когато са се намирали далеч от родината си, както показва един надпис, намерен в Рим на хълма Есквилин: Θεῶ Ζβερθουρδω καὶ Ιαμβαδουλη ἐπιφανηστάτοις.“ [Бешевлиев, с.35].

Едва ли е случайно, че считания за бог на рода Сбертурд (Сбелсурд) е изобразен заедно с Ямба Дула. За жалост, Бешевлиев не отваря и дума по този въпрос. Нашият учен дори не класифицира Ямба Дула като важна тракийска богиня, каквато тя несъмнено е била. След като Сберсурд (Сбелсурд) e наречен бог на рода, то е съвсем логично и на Ямба Дула – неговата партньорка, да се е гледало като на богиня на рода.

Това всъщност го подсказва името ѝ. Смятам, че Ямба е чуждото представяне на нашата дума въмба, въмбел-извор, чиито арийски еквивалент е ведическата amba-майка, а и сродната ѝ ambha-вода.  

Втората част на имета на Ямба Дула също е интересно. Не е трудно да се види, че Дула е сродно на старобългарското родово име Дуло, чиито произход трябва да се търси тук на Балканите. Тук е най-ранното споменаване и то е около 2000 години преди времето на Аспарух. Благодарение на работа на Юрий Откупщиков научаваме за това, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща името DU-RO (DU-LO), което авторът сравнява с тракийските Δούλας, Δούλης, Dulus (споменати от И.Дуриданов)  [Откупщиков, c.178].

Аз лично смятам, че името Дула, а и Дуло отговарят на хеската дума tuliya/duliya – семейство, общност, род, а обяснение можем да получим със стблг. доити-кърмя, давам да суче, имаща диалектна форма дуя. В такъв случай Дула би означавало кърмилница, а Дуло-храненици, род. Ямба Дула може да се изтълкува като майка на рода, извор на рода.  

Нещата са от ясни по-ясни, неясно е само поведението на учените. Защо е било нужно да се оставя Ямба Дула в сянка, защо е премълчана приликата на името ѝ с това на старобългарския род Дулo? Вл.Георгиев подлага на анализ теонима, тълкува правилно Ямба като обяснимо със санскр. ambas-вода, дъждовна вода, арм.amb-облак, но не споменава изобщо българските думи въмба, въмбел, вобел-извор.

За елемента Дула, акад.Георгиев предлага гр. θύελλα-буря, като смята, че Ямба Дула означава дъждовна буря. Това твърдение е напълно лишено от логика. Липсват каквито и да било данни, че Ямба Дула е свързана с бурите, бедствията и т.н. Напротив, тя е изобразявана като партньорка на бога на рода Сбелсурд. В такъв случай е много по-логично е Дула да се свърже с дуя-доя, кърмя, храня, а и да се посочи връзката със старобългарския род Дуло.

Това не би било някакво произволно действие, а нещо напълно нормално защото, както бе посочено по-горе, не само името Дуло се среща на Балканите още през Бронзовата епоха и е тракийско по характер, но същото може да се каже и за имената на хората от рода Дуло.

Към този род спадат владетелите ни Кроват (Кубрат), Аспарух, Тервел и др. Аз лично свързвам името Кроват с названието на споменатото от Херодот тракийско племе кровизи и смятам, че значението е закрилник, а обяснение можем да получим със стблг. кровъ-закрила, защита, покровителство.

Името на Аспарух е сродно на Ут-аспиос - алтернативно название на върховното тракийско божество Хероса. Синът на княз Кроват (Кубрат), е известен още и като Есперих, a Вед-еспис е друго название на Хероса.

Тервел също е име принадлежащо на древните балканци, които гърците наричат траки. Дълги векове преди прословутата 681-ва година, в град Δυρράχιον-днешния Драч, е живял човек с име Τηρεὺς Τρεβελλίου – Терес (Терей) син на Тервел. Интересното в случая е това, че както името на Кроват е свързано с названието на траките кровизи, така и името на Тервел е свързано с това на трибалите.

Важно е да се добави и това, че като знак на Дуло, определени автори смятат ипсилонът фланкиран с две хасти - IYI. Подобно на името Дуло, най-рано този знак се среща на Балканите – културата Винча -5000-4500 пр.Христа. Интересна публикация по този въпрос е направил археолога Стамен Михайлов.

Към тези подробности можем да добавим и факта, че в продължение на 1100 години старите българи са наричани мизи от различни автори. Мизите са най-големия и най-разпространения тракийски народ. Те обитават не само земите на север и на юг от Дунава, но също територията на Северна Гърция и Македония, Западна Мала Азия, а една част от тях дори се заселва в Средна Азия и смесвайки се с роднините си гетите образува нова общност, която става известна под имената мизо-гети, масагети, хуни.

Когато всички данни бъдат показани, а значението им разяснено, всичко си идва на мястото. Тъжното е, че представената тук информация не е нова, тя добре известна на специалистите, но те или не смеят, или не желаят да кажат истината.

Не само българското име на древната тракийска богиня е проблем, налице е още нещо, което терзае чуждопоклонниците и защитниците на старите теории. Става дума за това, че ямб/ίαμβος е литературен и музиковедски термин, за който се смята, че идва от името на познатата от древните митове тракийка Ямба. Със своите стихове те успяла да развесели богинята Деметра, която била натъжена от липсата на дъщеря си Персефона.

Както Хялмар Фриск, така също и Фредерик Мюлер смятат, че терминът ямб/ίαμβος не е гръцки. Фриск казва за произхода, че е несъмнено предгръцки [Frisk, с.704], а Мюлер дори е склонен да приеме, че се касае за заемка от трако-фригийски [Müller, c.365].

Ямбическата поезия е една от перлите на “гръцката” култура и да се признае, че това е откритие на дедите ни наричани в древността траки, несъмнено ще урони имиджа на поставените на пиедестал гърци, а и по-трудно ще се вярва на изкуствено създадената представа за предците ни като войнствени варвари не познаващи високата култура.

Друга причина за премълчаването на важната информация е факта, че в миналото, на няколко поколения българи бе внушавано че дедите ни са почитали тюркския Тангра. Как да се признае връзката между рода Дуло и тракийската богиня Ямба Дула, след като бяха хвърлени толкова много усилия да се сложат корените на народа ни в Азия?

Как да се признае, че има българи на юг от Дунава през Античността, като по това време основното население на страната ни е тракийско? Нали с падането на една лъжа, ще започнат да падат и другите, като ще стане ясно, че тези, които сме считали за големи учени не са нищо повече от следващи интереса си кариеристи, чиито писания и внушения са вредни за България.

Мога да си представя, че тези, които дълго време са поддържали заблудите се страхуват от народния гняв, но с продължаване на старите игри не може да се стигне до нищо добро. Излизането на истината е непредотвратимо въпреки пречките на определена група хора и чужди лобита. Невъзможно е да се укрие нещо във века на информацията, просто няма как да стане.

По-разумно е да се поиска прошка от народа, да се пренапише историята ни, а с това да се даде напълно заслуженото самочувствие на младото поколение. Справедливостта изисква и да се измият лъжите, които са петнили името на дедите ни дълго време, а и да се работи активно за признаване на огромния принос на народа ни в изграждането на европейската култура.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=dNkRjDxZXk0&t=938s

Използвана литература:

1.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другъде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Издадена за първи път в печатница П.Глушков, София, 1934, препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Изд. GUTA-N, София, 2018;

2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

10.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winters Universitärs Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:

Петър Делев. Проф. Гаврил Кацаров. П. Делев, Т. Попнеделев (съставители). Гаврил Кацаров...

http://www.academia.edu/382635/Петър_Делев._Проф._Гаврил_Кацаров._П._Делев_Т._Попнеделев_съставители_._Гаврил_Кацаров._Избрани_съчинения_т._I_Университетска_библиотека_390_София_2001_vii-xv

Ямбадуле, изобр. Eceheh 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2f/Iambadoule.jpg

Epitaph of Tereus, son of Trebellius.  White limestone cippus. https://epigraphy.packhum.org/text/182526?bookid=228&location=419

КОЛКО ДРЕВНИ СА ИМЕНАТА С НАСТАВКА - СЛАВ?

Мнозина считат имена като Мирослав, Светослав, Доброслав, Воислав и др. зa сравнително нови. Несъмнено, немалко сънародници правят връзка между особената наставка и хората наречени Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι -славени – тези, които през 680-681-ва година, помагат на бойците на Аспарух да победи Римската Империя (Византия).

Реално, имената с наставка -слав са забележително древни, а и разпространени на огромна територия, която е доста по-обширна от тази на Украйна, а даже и Русия. Едва ли някой би очаквал да ги срещне в Индия и то споменати не къде да е, а в епоca “Махабхарата”. Там е документирано името Боришравас, Буришравас (भूरिश्रवस्), което притежава алтернативно четене Бориславас, Буриславас. (1)*

Този човек принадлежи на древен народ назоваван в старите писания с имената бахлика, вахлика, валхика, балхува. Някои автори предпочитат названието болхики, макар точно този особен вариант, поне по мои сведения, никога  не е документиран. 

За хората познати като бахлика, вахлика,  е използван епитета mleccha (म्लेच्छ)- чужденци, варвари. Поради това, че са свързани със саките, които в работа на Аристофан са наречени траки, можем да заключим, че народът бахлика е съставен от стари балканци, които са се смесили с населението на запад от река Инд.

Най-старото име на страната ни е Ария, това се споменава съвсем ясно от Стефан Византийски. Разполагаме и с достатъчно исторически извори, в които се разказва за похода на Дионис в Индия. Писанията на Луций Ариан, Диодор Сицилийски, Страбон, Плиний Стари, Нони и др. са достъпни и ясни, а което е по-важно - твърденията на тези автори са подкрепени от археологически находки. Определени видове кирко-копачи, а и керамика се срещат доста по-рано в нашите земи, отколкото в Индия.

Хубаво е да се знае и това, че дошлите от земите ни арийци са въвели в Индия и други имена с наставка -славас/шравас. Васушравас /Васуславас е един от епитетите на бог Шива. Древно е и името Раджашравас/Раджаславас, то принадлежи на един от съставителите на Ведите. Махашрав/Махаслав пък е име, което пък все още се ползва днес в Индия. Във ведическите химни е споменато Девашравас/Деваславас.

Интересното и, че във времето когато името на Бориславас/Буриславас е записано в Махабхарата, a Девашравас/Деваславас във Ведите, в Тракия един майстор е гравиран името си на съд от Рогозенското съкровище. 

Става дума за Дисловиас/Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името на този тракиец е тъждествено на Богослав. Проф. Владимир Георгиев също смята, че древното тракийско име Дисловиас /Дислойас притежава значение славещ бога и свързва -словиас/слоиас със стблг. словлен, рус.стцсл. словлю, както и втората част на българските глаголи благо-словя, славо-словя.

В тракийския, т.е. древнобългарския, съществува още една дума притежаваща значение славен, прочут. Намираме е в в името Μιλτοκύθης, като наставката -κύθης/кут/кют отговаря точно на стблг. чюти-чувам, а и на прочут-славен, известен. Говорейки за българите, Отец Паисий използва две сродни определения - славни и чуени (прочути). Μιλτοκύθης/Милтокют/Милтокит е живял през V-IV в.пр. Христа и е споменат в работа на Ксенофонт: Μιλτοκύθης μεν ο Θράξ. Друг пример може да се даде с името на цар Смикютес (наречен от специалистите Смикита) - Σμικύθης Θρακῶν βασιλεύς.

Едва ли някой би очаквал да срещне имена с наставка -слав в Германия и то във времето на Античността, такива обаче има. В германски списъци на стари царе на вандали и др., Mecislaus/Мечислав се посочва като баща на веси-готския владетел Радагаст, като в същия списък намираме и властвалия през 127 година сл.Христа Vitislaus/Витислав.

Друг вандалски цар с особено име е Godigisclus/Godigisclaus/Годигислав. Той е споменат в работите на Прокопий Цезарийски. С подобен строеж е и готското име Vitigisclus / Vitigsclaus/ Витигислав.

Ако някой се чуди защо готи и вандали носят странни, негермански имена, трябва да прочете внимателно “Готските Войни” на Прокопий Цезарийски. Там е казано съвсем ясно, че готите, вандалите, а и сарматите са част от един народ, който е познат като под името гети – Proc. BG.III.ii.3.

Доказателство за негерманския произход на вандалите е и техния език, говорен и от гетите наречене още гети. Ползвайки сведения на по-стари автори, Мавро Орбини дава кратък вандалски речник, някои думи изобщо не се нуждаят от превод

български-вандалски/готски

баба-баба

бой-бой

брат-брат

вода-вуода

вълк-волк

вятър-вуйтер

дар-дар

дол-дол

дял-дил

гръм-гром

кобила-кобила

кост-кост

млад-млади

мога-могу

мой-муй

невеста-невуиеста

нов-нови

пет-пиет

поток-поток

птица-птах

пълен-плин

разум-розум

сестра-сестра

страх-страх

теле-теле

тъма-тма

Трябва да призная обаче, че говорения от вандалите език съдържа и германски думи. Такива са scoda-вреда –ср.нем.Schade-вреда, placz-квадрат, плац –ср. нем.Platz-място, mincze-монета –ср.нем. Minze-монета. Това е напълно нормално и трябва да го очакваме. Когато два различни народа живеят в съседство, рано или късно те започват да приемат думи едни от други, а за гетите и роднините им вандалите знаем, че обитават дори Западна Европа.

За това, че владенията на гетите  опират чак до Херкинската Гора (Шварцвалд, Германия), знаем от Страбон: “As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest.“  -Strab.VII.3.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Не е трудно да се разбере, че бивайки силни и влиятелни хора, още в дълбока древност гетите са успели за повлияят част от населението на Германия и да въведат там свои имена като Мечислав, Витислав, а дори и Укромир. Германски владетел с това име е споменат от Страбон някъде преди около 2000 години: “…Ucromirus chieftain of the Chatti.”  - Strab.VII.1.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

Живелият по време на късната Античност Йордан смята, че готите, наречени още гети са дошли от Скандинавия, но следи от такава миграция липсват. Иронията е, че е налице точно обратното – има предостатъчно данни, за да се докаже за преселение в обратна посока – от Балканите към Скандинавия. Всъщност имало е няколко преселения както на гети, така и роднините им – мизите. Старите балканци са оставили в Северна Европа названия като Мори Маруса - море на мраза, Балкия-голяма и т.н.

“Morimarusam a Cimbris vocari, hoc est mortuum mare, inde usque ad promunturium Rusbeas, ultra deinde Cronium. Xenophon Lampsacenus a litore Scytharum tridui navigatione insulam esse inmensae magnitudinis Balciam tradit.” – Plin.IV.95

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

Виждаме, че подобно на индийците, германите също биват повлияни от старите балканци наречени в далечното минало траки,  като в това няма нищо чудно и неестествено. Във всяка епоха е имало доминантни групи, които са оставяли свой отпечатък върху езика и културата на стоящото на по-ниско ниво население.

Ако някой намира за нормално, че поради римската експанзия, латински имена като Валерий, Eлий, Емилий, Клавдий, Корнелий и др. се ползват от ибери, гали, германи и т.н., то защо да не приемем, че поради преселенията на дедите ни в по-ранен период, наши изконни имена са ползвани от повлияните от дедите ни народи?

Няма никакъв проблем, само трябва да се признае, че траките са първият европейски народ, който е успял да се разпространи на огромна територия, трябва да се признае и това, че ние сме потомци на този велик народ. Така белите петна в историята изчезват, изчезват и парадоксите, и всичко си идва на мястото.

(1)* Тай както в във ведическия арийски sruti/sluti-слушам, прочувам се, става основа за srava/slava-слава, така и в старобългарския слоути-прочувам се е основа на слава.

ДРЕВНАТА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ

За начало на българската книжовност, повечето учени приемат IX век. Това е времето, в което живеят княз Борис I, солунските братя Кирил и Методий, a и творилите в Охрид и Плиска техни ученици Климент, Наум и Ангеларий. Други изследователи на нашето минало смятат, че за писмена традиция може да се говори много по-рано и за това свидетелстват руните на старите българи.

Веселин Бешевлиев определя особените знаци използвани от дедите ни, като възникнали извън Европа и свързани със старотюрското руническо писмо. Петър Добрев и др. се дистанцират от господстващото дълго време в историографията виждане за тюрския произход на старите българи и смятат, че създаването на руните ни трябва да се свърже с историята на иранските народи. Аз лично поддържам виждането, че произхода на старобългарските руни е на Балканите.

Cравнение на руните от розетата от Плиска със знаци от Орфеевата писменост от Бронзовата епоха

Пл.= Плиска

Л.А= Линеар А

Л.Б= Линеар Б

За това, че дедите ни са ползвали особени знаци преди епохата на Кирил и Методий знаем от най-рано от създадената през ранното Средновековие работа О Писмьньхъ. Там намираме следния пасаж: “Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи.“ 

Подчертано е съшо, че по-древните от кирилицата и глаголицата знаци, са ползвани не за документиране на исторически събития, а за извършване на гадания. Имайки предвид факта, че все още не са намерени документи с дълъг рунически текст, можем да приемем, че чертите и резките действително са използвани предимно за езически обреди, а и за кратки послания, посвещения.

По отношение на руните трябва да се спомене нещо от изключително голяма важност. Предмети, по които се срещат особени знаци, у нас има не едва след прословутата 681-ва година, а повече от половин хилядолетие по-рано. 

Става дума за руните по златната ножница на меч намерен в надгробната могила Рошавата Драгана, недалеч от Стара Загора. Знаците се отличават доста ясно, те са девет на брой и са разположени рамномерно в кръг, в периферията на предпазителя на меча.

Руните от могилата Рошава Драгана (по Боюклиев, Танев, Минкова)

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Glagolitsa%20i%20sarmatski%20znatsi/Glagol10.gif

Артефактът е датиран I век и се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора. През 2006 г. Иван Танев Иванов и Мариана Минкова представиха научна работа, в която подлагат на анализ въпросните руни и излгат своето виждане за връзка между глаголицата и руните на скито-сарматите стигнаха до интересен извод: “...cъздателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни eлементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване на тези елементи чрез съединителни отсечки.”

Друга, не по-малко важна подробност, на която за жалост Танев и Минкова не са обърнали достатъчно внимание, е това, че самите сармати са причислени от Прокопий Цезарийски към семейството на гетите. Става дума за тези гети, които по-рано Херодот нарича най-праведния, но и най-храбрия тракийски народ. Писалият след Прокопий Стефан Византийски дефинира в работата си “Етника” сарматските роднини скитите като тракийски народ. Ценно е също и сведението на Овидий – “Зная сарматския език, мога да говоря със гетите”.  Не можем да пропуснем и виждането на нашия учен Георги Баласчев, според когото сарматите и сродните им племена “трябва да се отнесат към многолюдния тракийски народ.”

Уповавайки се на тези данни, можем да кажем, че скито-сарматските руни ca са изобретени от местно население, което е било разделено на няколко отделни групи, като групата обитаваща долнодунавския регион, старите автори са назовавали траки. 

Тези хора се явават наши предци и това е причината да има силни прилики между старобългарските руни, скито-сарматските тамги и средновековната глаголица. След малко ще разберем, че корените на тези писмености са смайващо древни и трябва да се търсят в далечното минало на Балканите.

Добре известно е, че освен руните, след покръстването си, дедите ни са ползвали римски и гръцки букви за своите дела. За това разказва отново авторът на За буквите, като употребява един много интересен израз: “И тако бѣшѫ многа лѣта”- и така беше много години. 

Тук срещаме един парадокс – официално, покръстването на България е по времето на княз Борис I, а точно тогава в Плиска действат учениците на Кирил и Методий, създавайки книги за дедите ни.

Няма логика да се използва израза многа лѣта - много години, за един сравнително кратък период, освен ако създателят на съчинението За буквите не говори за някакво по-ранно покръстване – още по времето на Античността. 

В този перод ползването на римски, т.е. латински букви би било логично. В първите векове на римското господство по-популярна е латинската азбука, макар посвещения да се извършват и с гръцката.

Ha това, най-рано обръща внимание Ганчо Ценов, според когото ние българите сме потомци на местен народ, яваващ се и първият приел християнството в Европа. Виждането за ранното християнство на българите е защитено блестящо и от проф. Асен Чилингиров в няколко негови работи. Макар дедите ни, познати по време на Античността под името траки, да са първите християни, след IV век, те биват наклеветени и обявени за еретици.

Реално, приемането на веруюто на Източната Римска Империя  (Византия), през IX век е само политически ход на княз Борис I. Безспорно образован човек като създателят на О Писмьньхъ е знаел за ранното християнство на народа ни, и без да се увлича в излишна полемика, прави кратко споменаване за времето на Античността, когато предците ни са християни, но бивайки под римска власт са ползвали латинската и гръцката азбука. Дали с тези азбуки са написани книги на български език, на религиозна и светска тематика няма как да се каже, но дори и да са оцелели някакви ръкописи до времето на Борис I, те са унищожени по настояване на чуждото духовенство.

Благодарение на отговорите на Папа Николай I на допитванията на българите, разполагаме със сведения, че дедите ни са притежавали литература от религиозно естество още преди времето на солунските братя. В глава 103 се натъкваме на следното свидетелство: “Вие питате какво трябва да се направи с нечистивите книги, които както заявавате, сте получили от сарацините, се намират у вас. Те разбира се не трябва да се пазят защото както е писано лошите беседи развалят добрите нрави, но именно като вредни и богохулни да се предадат на огън.”  

По време на Средновековието, с името сарацини са наричани арабите, които по това време притежават както своя писменост, така и добре изградена религиозна доктрина. За да бъдат дадени книги с религиозен характер на българите от времето предхождащо това на княз Борис I, то на наша територия трябва да е имало както доста емисари от арабският свят. Също така трябва да е имало и поне няколко религиозни училища, в които да се изучава исляма, арабският език и арабската писменост, иначе кой би разбрал написаното в така наречените сарацински книги?

Сведения за тaкива неща липсват напълно, няма намерени графити, нито посвещения с арабски букви от този период. Не разполагаме и със свидетелства на арабски автори за основаване на  мюсюлмански религиозни центрове в Дунавска България. 

В такъв случай би трябвало да се доверим на Ганчо Ценов, който смята, че въпросните сарацински книги са всъщност богомилска литература, която е считана за опасна ерес и е преследвана жестоко от византийската църква. Определението “вредни и богохулни книги” пасва най-добре на литературата, която е определена като еретическа. Тъй като по всяка вероятност нашите предци са последвали съвета на папата, най-вероятно, неудобните книги са изгорени още през IX век.

Същата съдба навярно постига и работите на творилия през IV век в земите край делтата на Дунава Етикус Истер. Божидар Пейчев счита роденият в Добруджа философ, за славянин, т.е. принадлежащ на българската народност (според Ганчо Ценов, уповаващ се на сведенията на Теофилакт Симоката, хората наречени най-рано славяни са гетите).

                                         Азбуката на Етикус Истер (по Wutke)

От книгите на Етикус Истер не е оцеляла нито една до ново време, но за създадената, или поне преработена от него азбука, се предполага, че е оцеляла в развит вид. Според Божидар Пейчев: “Йероним е популяризаторът, разпространителят, „проширителят" на изобретената от Етикус праглаголица, или още по-точно — запазената във и чрез трудовете на Йероним азбука на Истер като славянска по произход и характер е била естествено възприета като културно оръдие от славянското балканско население, особено от западната му част, откъдето е бил родом и Йероним.”

Благодарение на aтикванрни книги, ние разполагаме с примери на това как е изглеждала азбуката ползвана от Етикус  Истер. Тя се отличава доста от буквите разпространени от Св.Йероним (ако разбира се изображението е достоверно). Чак когато намерим запазен ръкопис на живелия по време на Античността мислител, ще знаем истината със сигурност.

                  Зографско Чертвероевангелие с глаголически букви  http://proel.org/img/alfabetos/zographensis.jpg

С времето на Античността са свързани и други исторически извори засягащи употребата на особен вид писменост по нашите земи. Йордан разказва за това как Вулфила (Урфил) - владиката на готите живеещи край Хемус им създал букви: “Имаше прочее и други готи наречени малки, те са огромен народ, а за техният владика се казва, че им изобретил писмена ...“ -“Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” [ Jord.267.  IV].

Глаголически букви сравнени с гетски руни, намерени от Грубишич във френска книга

Въз основа на това, че Прокопий Цезарийски, Орозий Павел, Изидор Севилски и много други автори считат балканските готи за същия народ като тракийските гети, Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Георги Сотиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. смятат както Вулфила(Урфил), така и локализираните от Йордан край Хемус готи за местен народ – потомци на Херодотовите гети.

В това има логика защото само няколко години след смърта на Вулфила (Урфил) – 383 г., Йоан Златоуст изказва твърдението, че траките са превели свещените писания на свой език. Йоан Златоуст е бил добре запознат с религиозните дела в Римската Империя и в частност Балканите. Ако Вулфила (Урфил) и хората му бяха германи, то Йоан Златоуст би споменал това, но този духовник говори за тракийски превод на библията по време на своята проповед от 388, или 389 година – cъвсем скоро след кончината на Вулфила (Урфил).

Проповедта е държана в Константинопол не пред кой да е, а пред готи, както уместно съобщава проф. Светлана Янакиева. Със сигурност Йоан Златоуст е знаел добре етническата принадлежност на поданиците на Римската Империя, на които той проповядва, но за германи, германска писменост, или за германски превод на библията не отваря и дума.

Тъй като по време на късната Античност като колективно название на местното балканско население се ползва името беси, а в житието на родения в началото на V век Теодосий Кенобиарх се твърди, че бесите си служат с рунически, славонски език (Теофилакт Симоката обяснява, че гети и славени са едни и същи хора), то имаме пълното право да гледаме на евангелието на Вулфила като на тракийската библия.

Дали преводите на Вулфила (Урфил) имат някаква връзка със споменатите от Папа Николай I сарацински книги е трудно да се каже, но знаейки, че Вулфила (Урфил) и сънародниците му са обявени за еретици, не би трябвало да храним силни надежди за намиране на тракийския превод на библията от владиката на гетите познати още като готи, гети и славени.

Съществува още един интересен извор засягащ корените на писмеността на дедите ни. Става дума за споменатото в “Панонскa легенда” изказване на император Михаил III: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.” 

Откритите и преработени от Кирил и Методий букви за езика ни принадлежат най-вероятно на глаголицата. Тя предхожда кирилицата, а и показва връзка с други, доста по-стари писмености, като Линеар А и Линеар Б. По този въпрос са писали различни автори в края на ХХ и началото на ХХI век. Открити са над двадесет съотвествия между форма и звукова стойност на глаголическите букви и знаците принадлежащи на Линеар А и Линеар Б. Такова голямо количество изключва напълно възможността за случайни съвпадения.

Сравнения на древната критската писменост (1) с букви от глаголицата (2)

По-интересно е това, че според Джейн Елън Харисън, писмеността, за която в старите извори се казва, че е ползвана от Орфей и Лин е вероятно мистериозното критско писмо (Линеар А и Линеар Б). Ако приемем, че ние българите сме потомци на хората, от които произлизат Орфей и Лин, мистериите изчезват и веднага ще получим добро обяснение защо глаголицата има толкова много успоредици с древните знаци от остров Крит.

Сравнения на древна критска писменост с глаголица (по Сотиров)

Официално за край на Линеар А и Линеар Б може да се говори през ХII век пр. Христа, неотдавна обаче, една талантлива изследователна - Иванка Пенева-Русева доказа, че тези писмености продължават да бъдат употребявани у нас и в доста по-късни времена. 

Г-жа Пенева-Русева изолира значителен брой знаци от керамиката от културата Цепино и показва връзката им с крито-микенските писмени знаци, като още в началото на работата си представя едно доста смело твърдение, а именно това, че “кръстчета, меандри, триъгълници, клонки, розети и др. запазени в народните шевици и писаните яйца, произхождат от балканската сричкова писменост линейно писмо с два последователни варианта л. А и л.Б от второ хилядолетие пр.н.е.“

Културата Цепино XII-VI в.пр. Хр., чиято керамика е украсена със забележително древни знаци принадлежи на бесите. Част от тях е принудена да напусне родните си места поради римското подтисничество, като някои преселници отиват чак до Северните Карпати – във владенията на гетите. Там бесите са локализирани през II век от Клавдий Птолемей. Далеч от римляните, древната писмена традиция е би могла да се запази, а и да се върне на юг от Дунава по времето на Вулфила (Урфил), като за по-сигурно завръщане може да се говори след 681-ва година.

Ето как “хиатусът” може да се обясни и вече не е мистерия защо ползваните от Орфей и Лин букви са ползвани за религиозната литература на старите българи. Не е мистерия и това защо руните ни имат такава силна прилика с Линеар А и Линеар Б. Не е мистерия защо Ценов смята азбуката на Вулфила (Урфил) за протоглаголица.

Не на последно място трябва да се спомене и това, че орфеевата писменост, за която Джейн Елън Харисън изказва мнение, че е възможно да е от същия вид както критската, е всъщност с много по-стари корени. Голям брой знаци явяващи се прототип на критските Линеар А и Линеар Б, са били ползвани от траките във времето на Неолита и Халколита.

1.Древна балканска писменост 5000-4500 г.пр. Христа

2.Знаци от Линеар А и Линеар Б

3.Букви от глаголицата

Това не е предположение, а факт който е засвидителстван от учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. По-интересно за нас е това, че свещения за дедите ни знак IYI, присъства на няколко места на Балканите още преди около 7000-6500 години (по сведения на Михайлов, Тодорович, Церманович, Чохаджиев и др.).

Когато разгледаме всички факти, пред нас се открива смайваща картина – набедените за войнствени варвари наши деди се оказват не само страховити бойци, но и народ, който е носител на знанието, народ, който е успял да запази древните си традиции въпреки сатанинската жестокост, с която враговете му са го преследвали. Този, който е докоснат от светлината и е станал неин носител, никога няма да загине!

Използвана литература:

1.B.Бешевлиев, Първобългарите, История Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

2.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981;

3.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, историко-филологически издирвания, Фототип. Изд. Хелиопол, София, 2007;

5.П.Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, За какво разказват свещените надписи на езика на Аспарух, Галик, София, 2002;

6.И.Т.Иванов, М.Минкова. Ортографична аналогия между глаголическите букви и сарматските руни по материали от могилата Рошава Драгана, местността Чаталка, Старозагорско, Известия на музеите от Югоизточна България", Бургас, (гл. ред. проф. дин Иван Карайотов), 2006 год. с. 48 -59;

7.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

8.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

9.ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II, cъставили и редактирали Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Страшимир Лишев, Борислав Примов, BAH, София, 1960;

10.Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999
11.G. Sotiroff, Glagolitic Script and Linear B, CANADIAN SLAVONIC PAPERS, Vol. XII,  No. 3, Fall 1970, 303-331;

12. Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

13.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

14.A.Buthler, The Life of the Fathers, Martyrs and other principal Saints, Compiled from Original Monuments and Authentic Records by the Rev. Alban Butler, in Twelve Volumes. Vol.1, Dublin: James Duffy, 1866.

15.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

16. Ж.Войников, Сравнителен анализ на прабългарските руни и произхода на глалоголицата. Някои алано-прабългарски рунически надписи. IYI– “Ипсилонът с свете хасти.”

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Zhivko%20Voynikov/Prabaalgarski%20runi.htm

17.M.Merlini, Introdution to the Danube script from the book Neo-Eneolothic Literacy in Southeatern Europe http://www.academia.edu/3035626/Introduction_to_the_Danube_script_from_the_book_Neo-Eneolithic_Literacy_in_Southeastern_Europe

18. П.Серафимов, Произход на глаголицата - най-древната азбука (вид. 24-05-2018)     http://sparotok.blogspot.nl/2014/05/blog-post_19.html

19.П.Серафимов, Сармати, Амазонки, Българи http://sparotok.blogspot.nl/2018/02/blog-post.html (вид. 24-05-2018)