НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Названията на народите са интересна, но същевременно и сложна тема. Невинаги е ясно какво е значението на даден етноним, нито пък е установено със сигурност каква е възрастта: в коя епоха е възникнало името? За Germani (германи) се предполага, че първоначално е било име на келтско племе, чийто смисъл е гръмогласни, ср. ирл. garim – гърмя, викам (OED, German).

Според Корнелий Тацит germani е новото име на тунгрите (хора от земите край река Маас б.а.), като с течение на времето то се разпространява и ползва за всички сродни племена (Tac.Ger.I.1).

Страбон от своя страна твърди, че в речта на римляните думата germani означава истински (Strab.VII.1.2). Има се предвид това, че за разлика от келтите, германите са слабо засегнати от римско влияние и са успели да запазят езика и културата си чисти, т.е. останали са истински.

 

В други случаи разполагаме с по-ясна информация. Latini например най-вероятно идва от latūs – широк и притежава смисъл жители на полетата. Имайки предвид, че Лациий (Latium) е преобладаващо равнинна област, то има логика в това виждане. Алоиз Валде подлага на анализ лат. latūs и ползвайки сведения на Курциус и Ваничек уточнява, че по-старата форма е *stlātus, а като сродни са посочени стблг. стьлѭ, стьлати – разширявам, разпростирам и др. (Walde, 1910, с. 417).

 

Съпоставката latūs ←*stlātus – стьлати е много интересна, а и важна за старата ни история, но сега няма да се спирам на отношенията на древните обитатели на Апенинския полуостров и нашите предци. Това бе само един пример – какво може да е значението на дадено народностно име. За нас на този момент е от по-голяма важност да разберем какво е значението на името българи.

 

Няма да се спирам и на историята на всички спекулации относно етимологията на етнонима българи, ще спомена само най-известните опити да се намери обяснение. В миналото доста лингвисти свързват народностното ни название с тюрк. bul - смесвам (БЕР, т. I, с.99), други смятат, че трябва да се търси обяснение с името на някакво обитаващо Сибир животно сродно на белката (Симеонов, цит. Щербак др., 2008, с.61). 

Един от първите учени, опитали се да изведат българи от лат. vulgaris – простонароден, в смисъл на простолюдие, народ, е д-р Ганчо Ценов. През последния четвърт век хора, като г-н Петър Добрев правят опити да свържат името на народа ни със съществувалата някога в Южна Индия фиктивна прародина Балхара.

 

Тъй като липсват каквито да било доказателства за родство с народите, чиято прародина е край сибирските реки Орхон и Енисей, то кандидатът bul -, bulamak (буламач б.а.), а и тюрко-алтайското название за белка отпадат веднага. Генетиката, а и характера на ранносредновековните названия на селища и реки в България вече сложиха край на властвалите дълго време заблуди, макар все още да има хора, които да ги поддържат упорито.

 

Колкото и да уважавам д-р Ганчо Ценов, трябва да призная, че по отношение на произхода на името българи – от лат. vulgaris – простонароден, в този случай нашият историк греши. Все пак, нека не забравяме, че простолюдие има във всяка провинция на Римската Империя, но само за Мизия се употребява синонима Vulgaria. Да не забравяме и това, че в периода IV-V в. местното балканско население: даки, мизи, дардани, беси и др. е представено не само от простолюдието, но дава и значителна част на елита на империята.

 

Роденият в Сердика (София) император Галерий тачи до такава степен своята етническа принадлежност, че дори възнамерява да преименува Римската Империя на Дакийска: “Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire.”  (Lact.XXVII).

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

 

Последвалият Галерий Максимин Дая е от дакийски или мизийски произход. Тракийска кръв тече във вените на Констанций Хлор, Константин Велики, Константин II, Констанций II, Констант, Юлиан Отстъпник, Маркиан, Лъв Бес и т.н. Има и други траки, станали част от елита на Римската Империя. По времето на Константин Велики губернатор на Египет, Тебаида и двете Либии е тракиец с име Рометалк. Подобно име Румиталк носи и друг благородник, който носи чин трибун (Бешевлиев, цит. Мин и др., 1965, с. 56). С други думи – няма повод името на народа ни да се тълкува като идващо от лат. vulgaris – простонароден.

 

Относно Балхара (Balhara) ще представя информация, която г-н Добрев никога не е споделял със своите читатели. Най-важното е това, че първоначално Balhara е арабско предаване на титла на индийски монарх: valabharaja. С течение на времето титлата започва да се ползва и като име на държавата на този владетел, като тя се намира в Южна Индия, а не в Афганистан. 

Данните по този въпрос са известни поне от 1942 г. когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар, в която изнесените тук подробности са добре обяснени (Nainar, 1942, c. 141 – 142). Балхара (Balhara) не само няма нищо общо с името на народа ни, но и самото териториално название Балхара започва да се налага едва през IX – X в. Да се смята то за прототип на българи и България е крайно несериозно.

 

От своя страна, преди време аз направих опит за изтълкувам значението на името българи с помощта на тракийската ономастика. Колкото и странно да звучи за някои хора, неговата най-стара форма може да се намери там. 

Разбираме за това благодарение на епитет на едно тракийско божеството Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. корен [*блегуро]*bhleguro – горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69).

Названието Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур се среща и на други места, като например върху повърхността на котел, който според специалисти е изработен в Мизия, т.е. Северна България.

Смятам Блегур/*Вλεγουρος за етническо название, т.е. става дума за божество, което е почитано от тракийски народ носещ име *bleguri, или по-точно бльгaри. В далечното минало на върховния бог Зевс са давани етнически епитети. 

Като пример могат да бъдат посочени Ζεύς Πελασγικος (Пеласгийски), Ζεύς Καριος (Карийски), по имената на древните народи пеласги и кари. По същия начин, по името на хората *бльгaри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вληκουρος (*Вλεγουρος).

 

Надписът, в който намираме етническото название Вληκουρος (*Вλεγουρος) е от времето на римската окупация на земите ни, най-вероятно от II – III в. Около 1500 години по-рано, по време на късната Бронзова епоха, същите тези хора носещи име бльгари (Вλεγουροι) са познати под едно малко по-различно название, а то е флегии (Φλεγύες).

 

Тук е важно да се спомене, че флегии (Φλεγύες) е гръцкото представяне на бльгии.

 

Преди времето на Омир името е звучало като бльгии, но поради това, че езика на старите гърци е бил доста различен, те са го трансформирали във флегии (Φλεγύες). Не е тайна, че в древността гърците понякога представят началното тракийско Б като Ф. Като пример може да се посочи още един тракийският етноним: бриги (Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες). Той е преобразуван от гърците във фриги (Φρύγες), като това е станало в дълбока древност.

 

Държа да подчертая, че това е откритие на един от нашите най-известни езиковеди. Спирайки се на името на фригите, aкад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” (Георгиев, 1977, с.223).

 

Ето, няма никакви мистерии – както бриги (Βρίγες) бива трансформирано от гърците във фриги (Φρύγες), така също *бльгии бива трансформирано във флегии (Φλεγύες)  и то в приблизително същия период от време – краят на Бронзовата епоха. Относно произхода на тези хора Робърт Бък (Buck, 1979, c.67) и Фредерик Ваудхойзен (Waudhuizen, 1984, c.196) смятат, че са траки. Това е в хармония с резултатите от генетичните проучвания на българите, при чието оповестяване стана ясно, че най-често срещащите се при нас маркери са наследени от хора обитавали Балканите хилядолетия преди Троянската война.

 

Моето тълкуване е в пълна хармония с фактите, за които повечето наши учени предпочитат да не говорят. Ако доминантният антропологичен тип при нас българите, а и най-често срещаните при нас хаплогрупи свидетелстват, че сме потомци на древното балканско население – траките, то е съвсем логично и, че народностното ни название ще идва от езика на Залмоксис и Орфей.

 

Какво обаче е значението на народностното име флегии (Φλεγύες), или по-точно *бльгии? Ще напомня, че според акад. Георгиев тракийският епитет на божество Вληκουρος (*Вλεγουρος) отговаря на гр. φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69). Прилагателното φλεγυρός идва от глагола φλέγω – горя, пламтя, чиято форма в древната ни реч е била *бльгѫ/*болгѫ, а значението е било светъл, лъчезарен.

 

За да разберем смисъла на най-древния вариант на нашето народностно име е нужно да почерпим информация от работи на различни лингвисти. В речника на Макс Фасмер намираме изключително интересна информация засягаща сродните на φλέγω думи. Това са: праслав. *bolgъ – лъчезарен, лат. fulgor, flagrō – горя, пламтя, санскр. bhárgas – блясък, bhŕ̥gavas – полубожества въплъщение на мълнията и др. 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

 

В речника на Юлиус Покорни, като идващи от древен корен *bhelg – светя, сияя, са дадени санскр. bhárgas – блясък, сияние, Bhŕ̥gavaḥ  –  име на митични жреци на огъня, латв. bal̃gans – светъл, белезникав, стчсл. (стблг. б.а.) благъ – благ, с древно значение светъл, стгр. φλέγω – горя, пламтя, сияя, са и др.

https://www.win.tue.nl/~aeb/natlang/ie/pokorny.html

Относно древния народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) проф. Макс Мюлер смята, че това точното предаване на флегии (Φλεγύες), което пък е обяснимо със стблг. благъ – благ, с древно значение светъл и др. 

Според един друг изследовател, а именно Нандакумар Камат, споменатият в старите писания народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) е дошъл от Тракия (Kamat, 2002, c.3).

 

Става интересно, нали? А още по-интересно е, че пак от Тракия са група хора, които се заселват в Ирландия по време на древността и името им също се тълкува като сияйни, светли. На Британските острови тези хора влизат в историята под името болги (Fir Bolg). 

Навремето на сведенията за болгите се е гледало сериозно защото са публикувани в “Енциклопедия Британика”. Там е казано пределно ясно: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, 1833, p.299). 

Относно името болги, то отговаря точно на думата *bolg-s-cio – сияние, блясък, тя е представена в речника на Александър Макбейн. Понеже малцина знаят за труда на този учен, а пък посочената от него дума е важна, давам активен линк за проверка.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

Въз основа на представената до този момент информация можем да заключим, че името българи идва от по-стари форми: блъгари, бльгари, бльгии, болги и т.н. притежава значение светли, сияйни, лъчезарни. Смятам, че тези хора са част от семейството на мизите – същите тези мизи, които в средновековни исторически извори са наречени българи.

Както принадлежащите на групата на сатрите беси изпълняват функцията на жреци, така също бльгиите, наречени по-късна бльгари и българи са имали особена фунция в семейството на мизите. Трудно е да се каже дали в случая се касае за класа от жреци. Напълно е възможно бльгии първоначално да е название на благородническата прослойка. Все пак определение като светли, сияйни, лъчезарни е подходящо за представителите на аристокрацията.

От друга страна не е никакъв проблем названието на аристокрацията да прерасне в колективно име на народа, над който властва въпросната аристокрация. Пример за това са хуните, които реално са потомци на живелите някога край Дунава и Черно море скити, наречени от Стефан Византийски тракийски народ. Хуни означава благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, в смисъл на благороден.

За тези, които се чудят каква е връзката между хуните и мизите ще посоча думите на Прокопий Цезарийски, според когото хуните от неговото време са познати като масагети в древността: “Massagetae whom they now call Huns.” (Proc. BV III.xi.37). А според д-р Васил Бакърджиев въпросните масагети са тракийски народ (смесица от мизи и гети).

 

Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Прочее, д-р Бакърджиев смята флегиите (чието правилно име е бльгии и е прототип на името българи) за траки, по-точно южнотракийски народ, при който най-рано възниква култа към Асклепий (Bakardiew, Scientiarum Historia, 1966, c.101 – 102).

В общи линии – това е историята на името българи: По време на Бронзовата епоха, група древни балканци от групата на мизите се назовават бльгии, болги, като в по-късни времена, това име е предадено от гърците под формата  флегии (Φλεγύες). Тъй като мизите са най-големия тракийски народ, те се заселват на много места, като във различните региони местните хора ги наричат различно: в Ирландия – болги, в Инддия – баргава, в Гърция флегии. За прародина, за най-древна земя на мизите Страбон посочва долнодунавската равнина, земите на юг и север от голямата река. Това обяснява защо след битката си с персите масагетите се установяват на Балканите, по-точно край град Томи (в северна Добруджа).

Там е Стара Велика България, а не на север от Кавказ. Все пак в Именника на българските владетели е казано съвсем ясно, че 515 г. преди княз Аспарух, неговите предшественици са властвали от другата страна на Дунава. На север от Дунава дедите ни са властвали над огромна територия, чиято периферия е опирала дори до Крим и това дава повод за спекулации, че там е старата държава на предците ни, докато реално се касае само за източна граница.

Тъй като дори земите между Дунава и Стара планина са гъсто населени с мизи, то е съвсем логично и във въпросния регион да се наблюдава манифестация на името българи още по времето на Античността – времето на Св. Йероним и император Константин Велики, за когото в старите извори се твърди, че е финансирал доукрепването на Плиска, Преслав и др. градове. Направеното от Св. Йероним отъждествяване на България с Мизия почива на реалност, за жалост една неудобна реалност за казионните учени, защитаващи неверни и вредни за страната ни виждания. Благодарение на отказа на специалистите да се съобразят с новата информация, в нашето общество все още царстват заблуди, които спомагат не само за делението между различни групи на нашия народ, но ощетяват и международния ни престиж.

Ето как, само с 4 – 5 странички може да се обясни значението на името българи, неговия произход и начин на налагане. Не са нужни увъртания, не са нужни манипулации като тази с Балхара и т.н. Истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Дано съвестта на историците, езиковедите и останалите специалисти за проговори скоро и искайки прошка от народа ни, те най-сетне за започнат да се съобразяват с фактите и да работят в полза на хората, от чийто джоб идват заплатите им.

Поне за нас обикновените хора вече е ясно какъв е смисъла на името, което носим, то е светли, сияйни. Дедите ни са го заслужили със своите дела, редно е и ние да го заслужим, оставайки верни на значението му.

ЗА СВЕДЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТУБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!😊

https://www.youtube.com/watch?v=JdtQIK3FDb0

ДЕНЯТ НА БЪЛГАРКАТА

Поради политически пристрастия, ние понякога сме разделени по отношение на празнуването на определени дати. Това разбира се не е български проблем, в доста други държави хората се противопоставят едни на други, що се касае до исторически събития, а и исторически личности. Във Вирджиния, САЩ бе премахнат паметника на генерал Лий, на когото милиони американци гледаха като на герой. В Лондон по време на протестите на “Black lives matter” паметникът на Уинстън Чърчил бе покрит с графити. Докато една част от британците смята този политик като за спасител на страната по време на Втората Световна Война, то друга част го смята за расист. Във Франция пък, анти-расистки организации пледират упорито за промяна на имена на улици, кръстени на личности, свързани с колониализма и търговията с роби.

 

Както се уверяваме – касае се за световен, а не регионален феномен. В никакъв случай не е нещо, което е типично само за българите. За нас обаче е важно какво става в страната ни, в нашата област и нашето населено място. Няма спор, че живеем в интересни времена, няма спор и в това, че медиите играят огромна роля в насаждането на определени настроения в обществото. Индивидите и организациите, които хитро манипулират масите за своите цели няма да спрат никога своята дейност. Интересните са големи и насаждащите настроенията не ги е грижа какъв е резултата от тяхната дейност.

 

Сметката обаче идва при нас и не само при нас, но и при нашите деца, защото и те ще бъдат засегнати от това, което се е случило по наше време. Ясно ми е, че ние сме твърде малка сила, за да можем да се запазим напълно от чуждо влияние, това просто няма как да стане.

 

Напълно по нашите сили обаче е да търсим това, което ни обединява, това, което ни кара да се чувстваме единни. Колкото повече такива моменти има, толкова по-добре. Никой не може отрече, че атмосферата в дни като Трифон Зарезан, Гергьовден, Баба Марта (Първа пролет), Рождество Христово, Възкресение Христово и др. е радушна и приятна за всички ни. За момент забравяме пристрастията и си припомняме, че завета на предците ни е да сме заедно. А когато сме заедно е хубаво, гради се мост, ставаме по-силни.

 

В този дух имам едно предложение за нов празник – Ден на Българката. Моят избор се спира на 5 март не поради някакъв скрит символизъм, но нима е нужно нещо особено, за да окажем почит на българската жена! Тя сама по себе си е особена, тя сама по себе си е специална.

 

https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_29_09_18_10_41_21.jpeg

Да, има Бабин ден, има и 8 март, но и те си имат своя специфика. Един отделен празник не е излишен, не е в никакъв случай нещо прекалено, защото без българки няма бъдеще за народа ни – това никой не може да оспори. А и в интерес на истината, българката отдавна е заслужила да има свой собствен празник, чието ехо да отеква поне 365 дни.

 

https://m.netinfo.bg/media/images/28240/28240526/640-420-unikalna-kolekciia-ot-risunki-na-majstora-pokazvat-v-muzeia.jpg

https://ilovebulgaria.eu/vladimir-dimitrov-majstora-kartini/

Тези 365 дни не са посочени като метафора, те трябва да се превърнат в реалност, ако искаме и основата на празника да е истинна. Създаването на празник Ден на Българката няма за цел да отменя хубавия наш празник Бабин ден, няма да цел и да отрича 8 март, Денят на българката е само едно допълнение, и пак ще наблегна – отдавна заслужена почит.

https://prabook.com/web/show-photo.jpg?id=2284254&cache=false

Не съм политик и нямам нужното влияние, но вярвам в постоянството, зная, че ако един човек упорито следва някакъв идеал, то този идеал рано или късно ще се превърне в реалност. За мен създаването на празник като Ден на българката е идеал, който си заслужава да бъде следван. Дай Боже, един ден и други народи да вземат пример от нас и поглеждайки на жените, да видят в тях истинската им същност! Дай Боже, един ден ние да влезем в историята с това, че първи сме поставили жената на заслужения от нея пиедестал!

 

Времената на придобиване на слава на бойното поле са отминали отдавна. В никакъв случай не пренебрегвам силата и храбростта на българския мъж, но живеем в епоха, в която един жалък психопат с едно натискане на копче за старт на ракета, може да сложи край на живота на милиони храбри и силни хора.

 

Слава можем да придобием на друго място – в духовната сфера, като това няма да е дебют за нас. Дедите ни са известни не само като добри бойци, но и като духовни водачи, като създатели на човеколюбиви доктрини, като хора на светлината. А какво по-хубаво от това да дадеш първия пример на това, че е възможно да се създаде общество, в което насилието над жени е нещо непознато. Кой не би се възхитил от държава, в която на жената се оказва нужното внимание и уважение, и тя има свой празник, чието ехо трае 365 дни.

 

Зная, че хубавите неща стават бавно и не си правя илюзии, че в случая ще има бърз резултат, но пък е важно да се постави някаква основа, върху която да се гради: упорито и съзнателно. Аз ще поздравя жените около мен днес, а и ще продължавам да го правя до края на живота си. Уверен съм, че моите роднини и приятели ще сторят същото и в крайна сметка ще се стигне до голяма група хора, които да подемат инициативата за създаване на специален Ден на Българката. С неговото реализиране, но най-вече с възпитаването на младото поколение, с въвеждане на ново мислене, ще се стигне до нещо прекрасно!

 

Това на този момент е мечта, но българите винаги са били в състояние да превърнат мечтите в реалност. Вярвам, че миналото ще се повтори, вярвам и, че ние отново ще влезем в старата си роля на духовни водачи. В крайна сметка – това е нашето естество.

ДОБРА НОВИНА ЗА ТЪРСЕЩИТЕ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

В новата си книга, която се надявам да се появи скоро, съм подготвил много изненади. Не става дума за том III на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, а за междинна работа. На този момент не мога да споделя какво ще е заглавието, но и на това ще му дойде времето. Тракийски речник разбира се ще има, подготвени са 550 думи, които ще зарадват мнозина поради близостта си с българските думи.

 

Новата ми работа обаче засяга не толкова езика, а по-скоро непознатата история на траките. Немалко хора знаят, че по време на Бронзовата епоха, траките дардани и мизи (наречени по-късно българи) са съседи и съюзници на обитаващите Анатолия хети. По този въпрос е писано отдавна и учени като проф. Калин Порожанов и др. са дали хубава информация.

 

                                               Печат на хетския владетел Таркондемос (по Chipier, Perrot)

Има обаче и данни, на които нашите историци и траколози не са обърнали внимание, или поне не са успели да популяризират откритията си. Става дума за тракийското влияние над хетите. Зная, че за доста хора тема с подобно заглавие би предизвикала недоумение, а дори скептицизъм, но това е нормално. Новото винаги бива посрещано със съмнение, а в нашия случай се сблъскваме с още един проблем – недостатъчно добре проучената тракийска история.

 

Данни обаче има и то немалко. В новата си книга ще представя интересни подробности за тракийската богиня-майка Епта, за причината за присъствието ѝ в пантеона на хетите, но и този на митаните. Това е народът, от който произлиза египетската принцеса Нефертити, чието истинско име е Тадухепа и е свързано с тракийския теоним Епта, позната и като Хепат, Хебат и т.н.

 

Най-хубавото е, че новата информация е подкрепена и от проучвания на специалисти. Що се касае до тракийското влияние над хетите, ще посоча лингвистът Владимир Топоров, публикувал през 1977 г. един невероятно ценен материал за нашата история. Заглавието на труда е Хеттск. Puruliia, лат Parīlia, Palīlia и их Балканских изтоки (Хетският празник Пурулия, латинския Парилия, Палилия и техните балкански корени).

 

Хетски колесничари, или по-скоро служещи в хетската армия мизи (по Chipier, Perrot)

Историците знаят добре, че Пурулия е един от най-тачените празници на хетите, но името не може да бъде обяснено на хетски език. Същото важи и за римския Парилия, Палилия, чието название няма смисъл на латински език. Хетското и латинско название си приличат, обредите по време на празника си приличат, но тук вече поддръжниците на догмите хвърлят котва и не желаят да проследят логическия развой.

Не е тайна, че никога не е имало директен контакт между италийските народи и хетите. За да се наложи обред обаче е нужен не просто контакт, нужно е дългогодишно влияние, но според общоприетите теории хетите не са успели да установят свои колонии на Апенините, а пък римляните идват в Анатолия около хилядолетие след краха на Хетската империя.

 

На пръв поглед се сблъскваме със загадка, но ако следваме здравия разум, ще намерим бързо разрешение на проблема. Най-логичното обяснение е това, че както римляните, така и хетите са повлияни от едни и същи хора, които благодарение на по-високата си култура навремето са успели да наложат свои обичаи.  

 

Въз основа на информация от трудове на други учени, Владимир Топоров изказва твърдението, че както хетския Purulliia, така и римския Parelia, Palelia, поради това, че стоят изолирани и при двата народа, може да се заключи, че са заети от други хора и това са траките.

 

Несъмнено изводът е правилен, но идва и още един, доста по-интересен момент. След изброяването на тракийските думи, имена с корен *pur и със значения горя, паля, Топоров дава сравнение с българските думи запури, пърля и др. като добавя, че хет. purulliia означава огнен ритуал, празненство свързано с паленето на огън и разбира се дава като пример руските огнени празници, които са му по-добре познати.

 

Този извод руският лингвист прави през 1976 г., като трудът му бива публикуван през 1977 г. в “Балканский Лингвистический Сборник”. Няколко години по-рано, през 1972 г., нашият етнолог проф. Евгений Теодоров издава работата си “Тракийско наследство в българския фолклор”. След подробен анализ и позовавайки се на работи на други учени, Теодоров пише следното:

“…римският празник Палилия, честван от римляните на 21 април, е бил тракийски по произход, както може да се заключи от следното: 1. Съществуването на двете обозначения на празника (163) – Палилия и Парилия – говори за заемка на думата палилия, която по-късно подхвърлена в латинския език, по закона на дисимилацията се превръща в Парилия, която се и налага в по-голяма степен. 2. Божеството Палес, което е чествано на празника, вероятно е преминало в Рим от чужд култ. Иначе не би могло да се обясни, че представата за него е толкова смътна, че то бива считано “ту за бог, ту за богиня” (164), че е било познато в историческо време само по име, и то въз основа на самия празник (165), че е могло да се развие формата Парилия за обозначаване на празник в чест на Палес и, че “не може да се смята за задоволително нито едно от обясненията на името Палес чрез латинския език” (166). 3. Трудностите, които се явяват от това, че божеството “покровителства и пастирите и града” (167), възникват на римска почва и са обясними чрез тракийския култ на херос…”

 

Откритията на Теодоров и Топоров са важни за нас българите. Жалко е само, че и двама учени не са обърнали достатъчно внимание на още един аспект от областта на лингвистиката, който би им помогнал да засилят своята позиция. Става дума да общите за траки, хети и римляни топоними и хидроними. Пример може да се даде с Арина – име на селище в Тракия, сродно на друг тракийски топоним – Арне, а и на намиращата се в земите на хетите Арина, да не пропускаме намиращите се на Апенините Арна и Арнус.

 

В книгата си за тракийските езикови остатъци акад. Дечев изказва предположение, че трак. Арне е дублетна форма на трак. Арина, споменава виждането на Емил Форер, който тълкува хетското (лувийското според Форер) име Арина със санск. rinati – теча, тека, но и със стблг. ринѫти – тека, теча, изтичам. Така излиза, че не само името на хетския празник Пурулия може да се обясни с български думи, но същото важи и за важния за хетите град Арина. Обърнем ли поглед към римляните виждаме, че името на техния празник Парилия, Палилия също е тракийско и може да се обясни със стблг. палѭ – паля, а също и запури, пърля, като на всичко отгоре, латинските Арна, Арнус могат да се обяснят със стблг. ринѫти – тека, теча, изтичам.

 

Забележете връзката – необясними на хетски и латински имена на празници са обявени за тракийски по произход, а обяснението получаваме с помощта на старобългарския език. Това разбира се не е случайно и примерите не са един – два. В предстоящата да излезе книга са представени повече паралели, като са описани и повече общи за българи и хети, българи и римляни обичаи и ред други неща.

 

За мен е загадка защо нашите траколози не са използвали откритията на Владимир Топоров и Евгений Теодоров и не са ги популяризирали сред широката публика. Все пак не се касае за съмнителни спекулации, а за базирани на солидни аргументи изводи на радващи се на добро име учени. Загадка е и това – защо не е проучен добре въпроса около почитаната от траки и хети богиня Епта. Нейното присъствие в хетския пантеон е интересно, но култа ѝ при митаните е по-важен, не само поради връзката с Нефертити, не само поради връзката с новата религия, която Ехнатон се опитва да наложи в Египет, но и поради други неща.

 

Представеното в настоящето есе е само кратък фрагмент от това, което може да се очаква от предстоящата да излезе моя нова книга. Тя е пълна и с много други непознати за повечето хора факти, които ще изненадат приятно всеки родолюбив българин. Тези, които прочетат книгата вече няма да вярват на заблудата, че хората на княз Аспарух са се оформили като народ далеч от Балканите, а ще са уверени, че както Аспарух, така и поданиците му спадат към голямото тракийско семейство. Тези, които успеят да прочетат предстоящата да излезе работа ще се уверят и в това, че езика ни е много древен и се е оформил на Балканите, а не в Припятските блата, както твърдят повечето учени.

 

Сигурен съм, че ще има и недоволни хора. Това ще са тези, които упорито поддържат измислицата за номадския характер на ранносредновековните българи, измислицата за титлата кан и ред други вредни манипулации. Проблемът обаче не е мой, а на тези, които са избрали не да следват истината, а конформизма и така са застраховали заплата и топло местенце. Каквото и да прави човек, рано или късно последствията идват и всеки жъне това, което е посял.

 

 

ПОТУЛЕНОТО ЗА ЗАЛМОКСИС – НЕУДОБНАТА ИСТИНА ИЗЛИЗА

Голяма част от нашите учени са съвестни и трудолюбиви хора, които въпреки мизерната заплата, отдават целия си живот на науката. Техният труд е от огромна полза, но за жалост невинаги оценен. И въпреки това те остават верни на себе си, не търсят това, което са котира, не търсят изгода и макар това да ги поставя в сянката, те тихо и неуморно продължават по пътя, по който са поели. Тъжно ми е, че добрите хора имат такава съдба, тъжно ми е, че не мога да променя това, тъжно ми е, че дълги години у нас трудът на талантливите хора не се цени.

По-тъжното е, че има и други учени, които дали поради връзки в политиката, чужди лобита, дали поради нещо друго, но водят охолен живот. Това не е грях, но пък съпротивата им по отношение на истината за нашите корени е ужасяваща.

 Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен. 

По принцип критиката е нещо хубаво, наистина критиката е нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.

Съвсем наскоро един наш доцент, преподавал и може би все още преподаващ в НБУ, се втурна да защитава ревниво свои колеги, а също гръцките и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях. “

 

Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт и това е добре известно. Никъде не твърдя, че всички историци и траколози представят информацията в изкривен вид. Въпреки бремето на времето, в което живеят, определени представители на българската наука си вършат работата добре. Моят укор е единствено към тези, които показват различно държание.

Има разлика в това, което аз действително казвам и това, което г-н доцентът твърди, че казвам. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моя критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.

Ето думите на моя критик: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.”

 

В този кратък пасаж срещаме невярни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам “не знае”, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.

 

Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа “Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам на своите читатели да отсъдят.

 

Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има интересна информация. Тя е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения: 

“ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите), но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре...”

 

Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).

 

Уверяваме се, че акад. Венедиков се е аргументирал доста добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това доказва, че моя критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не - човекът греши.

 

Гети (наречени още даки), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)

Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си “Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моя критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството…” (Венедиков, 1992, с.246).

 

Колкото и добър изследовател на миналото да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:

 

“Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) – в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той “научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).

 

Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).

 

Виждаме, че има ясни сведения за това, че обожественият гет е почитан в огромен ареал: земите на днешните България, Румъния, а и региони от Гърция и Турция. След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”

 

Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.

 

Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.”

 

Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96).

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на приетото в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор. 

Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват внимателно.

 

Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия (тълкувания, обяснения към работа на Платон), ние научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис и магът Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100). Можем да се доверим на това сведение, защото то е представено в труд на цяла плеяда учени: А.Фол, З.Гочева, В. Тъпкова-Заимов, Е.Казанджиева, И. Фон Бредоф.

За Аварис, който е син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “Ἀβάρις…Thraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза сега: не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.

 

За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Еврейският летописец Флавий Йосиф споделя следното за известния елин: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).

 

От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а и от други траки.  

 

При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор. 

Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за отвратителна, грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.

Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си. 

Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като киркасци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).

 

Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”

 

И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация, разликата е доста голяма.

 

Колкото до Лизимах – той изобщо не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах даже е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го гощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата. Отново давам текст, който е придружен с активен линк, за да могат читателите ми да извършат проверка:

 

“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus​ 134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.

 

Моят критик се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.

 

Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии осакатяващи детски живот (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.

 

Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

  https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

 

Използвана литература:

1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.

2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.

3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.

5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.

 

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (посл.вид. 22-12-2021)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96